"Let me put my arms around your head
Gee, it's hot, let's go to bed
Don't forget to turn on the light
Don't laugh babe, it'll be alright
Pour me out another phone
I'll ring and see if your friends are home
Perhaps the strange ones in the dome
Can lend us a book we can read up alone

And try to get it on like once before
When people stared in Jagger's eyes and scored
Like the video films we saw

His name was always Buddy 
And he'd shrug and ask to stay
She'd sigh like Twig the Wonder Kid 
And turn her face away

She's uncertain if she likes him 
But she knows she really loves him
It's a crash course for the ravers 
It's a Drive-in Saturday

Jung the foreman prayed at work 
Neither hands nor limbs would burst
It's hard enough to keep formation with this fall out saturation
Cursing at the Astronette
Who stands in steel by his cabinet
He's crashing out with Sylvian
The Bureau Supply for ageing men
With snorting head he gazes to the shore
Once had raged a sea that raged no more
Like the video films we saw

His name was always Buddy 
And he'd shrug and ask to stay
She'd sigh like Twig the Wonder Kid 
And turn her face away

She's uncertain if she likes him 
But she knows she really loves him
It's a crash course for the ravers 
It's a Drive-in Saturday

His name was always Buddy 
And he'd shrug and ask to stay
She'd sigh like Twig the Wonder Kid 
And turn her face away

She's uncertain if she likes him 
But she knows she really loves him
It's a crash course for the ravers 
It's a Drive-in Saturday, yeah, yeah

(Drive-in Saturday)
(It's a Drive-in Saturday)
(It's a Drive-in Saturday)
Drive in Saturday
(It's a Drive-in Saturday)
It's a, it's a, it's a drive in Saturday...."

Протяжната цигулка на щурците?

И кой ще вдъхне пламък в леден ствол?"

И кой дъга ще опне в свода гол?

И кой разплакани скали ще гали,

и кой бедра - поляни засияли?

И кой ще шепне нежно на коси,

чиито блясъци нощта гаси?

Погълне ли ме вечната забрава,

кой страх на лешоядите ще всява?

И кой ще вдигне храм от ругатни

на моите надежди в съсипни?

И стиснал зъби, онемял до смърт,

Кой любовта ще пренесе отвъд?"

Ласло Наги

"Свитъкът на дракона" (не се лъжете от заглавието и корицата - дракони има само там) е първи том от поредицата "Случаите на Акитада". Главният герой - Сугавара Акитада е млад благородник на служба в министерството на правосъдието. Лишен от болни амбиции, но за сметка на това умен, честен, благороден и идеалист до мозъка на костите си. Действието се развива в Япония през 11-ти век и по незнайни за мен причини на корицата се мъдри надпис "Детективът Акитада от времето на шогуните". Не, че през този период в Япония не е имало хора, носещи титлата "сей тайшогун", но това са били само изявени военачалници, а човек като чете въпросния надпис остава с впечатление, че става дума за онзи период от японската история, когато шогуните изземват политическата власт на императора. Такова нещо през 11-ти век няма и между другото грешката не идва от книгата, защото и там шогуни няма(поне до момента).

Авторката на книгата е филолог по образование със задълбочен интерес към японската култура и литература от 11-ти век. Споменавам това, защото стилът на писане може да е "западен" въпреки всичките си опити да наподобява японски литературни образци от епохата, но вътре в текста има някои доста интересни подробности, които могат да се появят там само, ако някой наистина се е постарал да изучи времето и нравите, в чийто контекст ще постави героите си. А героите сами по себе си в конкретния случай са доста интересни и пълнокръвно описани. Радост за окото - един вид.

Искрено се надявам, че в най-скоро време ще бъдат издадени и останалите излезли до момента книги от поредицата. И този път преводачката ще си преведе сакето, като саке, а не като вино.             

The black cloud is beneath me
And I laugh"

Ihsahn, "The Adversary"

"If You Were A Sailboat"

If you're a cowboy I would trail you,
If you're a piece of wood I'd nail you to the floor.
If you're a sailboat I would sail you to the shore.
If you're a sailboat I would sail you to the shore.

Katie Melua, "Pictures", 2007  

и, цял превърнат в болка,   реда си пак настига.

Канавката го мами,   но той не спира даже

и, питай го, отде е   таз сила, ще ти каже,

че чака го жена му,   че умна смърт желае!

Но той е луд, горкия!   Нещастникът не знае,

че долу в равнината   разгром и дим навред е

и мирис на горяло   разнасят ветровете,

че зинал е домът му   и сливата я няма,

че всяка нощ там долу   е страшна и голяма!...

Да можех да повярвам,   че има дом за мене,

че не в сърцето само   той още съхранен е!

Да знаех, че все още   пчели бръмчат щастливи

във слънчевото дворче   над сладкото от сливи!

Знам, в сънните овошки   ще дреме късно лято,

пияно с меко слънце   и с тежък плод налято,

и Фани - русокоса -   пред рижата ограда -

спокойно ще ме чака   и бавно, знам, ще пада

по нея мойта сянка,   със нежност очертана...

Не ме оставяй, братко!   Викни ме и ще стана!"

Миклош Радноти

(превод - Валери Петров)

„Готов съм да умра. Но ти не си готов да ме убиеш.”

Картинката е до болка позната – група елитни командоси, безкрайната пустош на Далечния север и внезапно излязъл извън контрол секретен военен експеримент.Реших да продължа да гледам докрая само поради две причини – първата е, че преди да са успели да минат 20-сет минути докторът, който единствен от всички в района знаеше какво всъщност става и определено, принадлежаше към лагера на „добрите” взе, че се самоуби. Стори ми се интересна тази посока на развитие на сюжета. А втората причина е, че филмът носеше марката „Сделано в России”, което обикновено гарантира поне едно леко залитане извън рамките на стандартната посредственост на този род киноленти.Залитане наистина имаше. Малко странно и жестоко на пръв поглед, но все пак го имаше. И това е нещото, заради което си заслужава да останете да гледате. Все пак къде другаде освен в руски филм в подобна ситуация на членовете на отряда за бързо реагиране и тотално почистване, прочистване и ритане задниците на всевъзможни чудовища би им хрумнало да се разделят чрез жребий по двойки и да си организират двубои до последна капка кръв. Защото видите ли войниците трябва да умират като войници, а не да ги отстрелват като кучета, след като са се превърнали в безмозъчни зомбита. Всичко останало в този филм обаче не става за нищо друго освен за треторазрядна история, смесила в себе си „Заразно зло”, “Doom” и „Редник Джейн” /или както там се казваше този филм/. Диалозите висят в празното пространство и на моменти избиват на меланхоличен патос. Младата дама, която трябваше да играе жената – воин, не ставаше дори и за „плакнене на очите”, а по-бездушно представяне от нейното рядко ми се случва да гледам. Любовната история те оставя в безмълвно недоумение и само операторската работа, изчистена и опростена до крайност без всевъзможните сериозно втръснали вече /поне на мен/ ефекти прави филма гледаем. Един път. За втори никой не може да ме върже. Нищо, че става въпрос за руско кино и военна фантастика.