Мои-си-работенца « WordPress.com Tag Feed

Рико

Ивката — Mon, 21 Apr 2008 12:20:52 +0000

Обещаната фотосесия на Рико :)

Уф, пък значи, колко е трудно да стоя мирен, пък и защо не ми дават да шавам - даже когато подавам лапа, както си му е реда не ми я вземат - сигурно е някаква нова игра... Добре, че си знам урока и сядам, когато трябва.

Няма пък! Кокалът е мой! Не си го давам! Тая пък тука какво ме е заюркала върви там, стой тук... Аз ще си изям кокала, пък каквото ще да става!

Ааааааа... ама започва да ми омръзва! Май е много лошо да си куче. Искам да съм котка – например лъв!!! Ще вирна четирите си крака и ще рева, ето така: хррррррррр... аз съм лъв! Хм... Тая пак нещо се обърка.. Ама какво съм й виновен аз, че не била натиснала някакво си копче, когато било трябвало. Ох... трудно се плува в сярна киселина и се играе ватербол срещу отбора на крокодилите!

Храна за стомаха, храна и за сърцето

Ивката — Fri, 18 Apr 2008 10:34:57 +0000

Днес, примряла от глад, след като прочетох за тази вкусотия реших да се поразходя мъничко наоколо, че да не взема да се гътна от недохранване ;) Въоръжена със заветната чантичка, ухаеща прекрасно, че и с едно студено айрянченце излизам на улицата. Нещо ме загложди отвътре като видях сергиите с книжки точно срещу закусвалнята.
Признавам, не се бях замисляла досега за невероятното попадение с мястото на тези сергии. Лично аз се засилих и от пръв поглед нацелих "Майсторът и Маргарита"! Някъде бях чела или гледала някакво интервю (ама като не помня с кого беше), в което интервюираният казва, че ужасно завижда на хората, които още не са я чели, защото това удоволствие им предстои.
Та така... веднъж вече заситила първичния си „стомашен” глад започвам и книжката. Завиждайте ми, пък! ;)

И аз, И аз...

Ивката — Wed, 27 Feb 2008 14:33:18 +0000

Бях чела разни смехории по повод на това как хората стигат до съответния блог. Но това, което прочетох днес в моя блог направо уби коча с лопатата (изкърти ваната, изби рибата...)
"ЖП ПРЕЛЕСТИ" :) Ха сега де! Е ли това "ЖП ПрелеЗ"? Защото аз никак не свързвам вездесъщия ни ЖП превозвач с каквито и да било ПРЕЛЕСТИ!
"СПАСЕНИЕТО НА ПРОХОДА" - Save Our Souls!
Винаги разпознавам кога в учебната програма по литература влиза Димчо Дебелянов с "Да се завърнеш в бащината къща". Пък за новите промени в КСО и ДДС - винаги държи първенството. Всеки божи ден поне по 5-6 пъти някой търси Кодекса за социално осигуряване в гуглето и съответно попада на моите отровни излияния по въпроса.

Боже, Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!

Ивката — Wed, 06 Feb 2008 15:13:57 +0000

Вчера се видях с един човек. Не се бяхме виждали от може би повече от една година.
Разказвахме си какво, що... Бил се преместил в UK. Предложи ми да се похваля с нещо, а аз само това и чаках – веднага вкарах в разговора колата, шофирането... С ентусиазма на малко дете разказвах преживелиците си. А той като разбра, че е опелче корса, т.е. „Коки” ;) ми се подигра, че било втора ръка... че било мъничко... тинтири-минтири! Не пропусна да вмъкне, че в Англия имал Ауди А4 - голям праз пък!!!
Е, първо си помислих – какво по дяволите съм харесвала преди година в него! После си дадох сметка, че моето опелче може да е втора ръка, мъничко и с двигатл само 1,2, но е предизвикало в мен много по-голяма радост от някакво си надуто Ауди А4!
Взех да философствам май нещо като Моканина, а!?

Добре съм!

Ивката — Thu, 03 Jan 2008 10:44:12 +0000

Гледам един филм. В субтитрите му пише: "Искаш ли да видиш заразен плъх?"

Аз чета: "Искаш ли да видиш звезден прах?"

Май още ме държи! :)

Честита Нова 2008-ма на всички!

Посрещнете я с радост, изживейте я с любов, изпратете я с успехи !
Късметът и здравето да бъдат ваша сянка!

Чуденка с питанка накрая

Ивката — Mon, 10 Dec 2007 10:29:38 +0000

Вие винаги ли помните всички рожденни и именни дни на приятелите си?

Е, аз пък имам невероятната способност да ги забравям! Имам една приятелка, която отдавна вече не живее в Русе. Бяхме най-близките приятелки и разбираемо всеки ден си бяхме заедно, докато си беше тук. Да, ама откакто замина нещо поразредихме разговорите... вече е доста по-трудно да споделяме всички онези работи, които преди до сред нощите нищехме и диплехме... Все още я чувствам като най-близкия си човек, изключая семейството, човек, който не ме е предавал никога...

Е да, ама вчера имаше имен ден, а аз съвсем изключих!

Сега дали е късно да й честитя, макар на патерица? Тя никога, ама абсолютно никога не забравя рожден ден... имен ден... годишнини и разни такива работенца. Аз пък обратното! И се чувствам неудобно... един вид - не държа толкова на нея, както тя на мен! Изкушавам се да й звънна... Ама... абе никак не обичам да се чувствам неудобно, но като съм такава забравана – ще ми се наложи! ;)

Готово!!! Даже се уговорихме да се видим – ще се връща този месец!!! То не било страшно бе! Дори не боляло!

Скандал в гората

Ивката — Tue, 27 Nov 2007 16:56:29 +0000

Мразя да се карам с хората! Днес сутринта го направих! А лошото е, че беше подготвено и обмислено! От снощи ми се преобръща стомахчето от бяс и отрепетирах скандала до най-малките подробности и дори театралните жестове! Не че не си заслужаваше... Просто беше наложителен. Но как да реагираш след него?
Смятам се за директен човек – не ми допадат задкулисните игрички. Практиката на „право куме в очите” лично за мен е по-печеливша от „аз ще кажа това, тя ще реагира еди как си”... тинтири-минтири!
След размяната на неушеприятните реплики излязох навън, изпуших една цигарка... май две бяха...и адреналинът ми се върна в горе-долу нормалните граници. Това за мен – хайде добре! Ами отсрещната страна? Върнах се, а тя май ронеше сълзи! Стана ми ужасно гадно. Не можеше ли да не реагирам първосигнално. Нали сме уж мислещи и комуникиращи хора! Май не можеше, щом успях да преспя с беса си, че и ме държеше до сутринта!
До следобяда вече водехме професионални разговори и успях да изляза от ситуацията. Не ми липсват уж „личните” разговори – наистина предпочитам да си ги спестявам и за в бъдеще! Незнам... Нещо не е наред! Сигурно с мен...

Ден ден и за мен!

Ивката — Mon, 19 Nov 2007 14:30:34 +0000

И аз пък си имам днес рожден ден! :) Христовата възраст... 33! Скорпион до дъното на костите си - не че вярвам особено, но някак си звучи добре това - СКОРПИОН - създава усещането за нещо мистериозно и опасно! Все още се чувствам добре с възрастта си - не съм започнала да си намалявам броя на годинките!
В събота празнувах с приятели на вилата. Купон до зори... с много музика и дори танци! :) Знам, че не било хубаво да празнуваш предварително, но какво толкова... нали не съм суеверна - пък и циганско сърце не трай да гледа турчин как бесней над бащино му огнище... че и аз... как да чакам до другата събота!!!
А днес получих един букет в офиса по куриер! :)Досега не бях получавала цветя по такъв начин ;) Сигурно и затова ми е толкова радостно от факта!
Сега тръгваме с колежките по магазините да си търся подарък... Утре ще докладвам какво съм си харесала и какво съм си купила! :)
Ех... 33! Колко странно ми звучи това на Тишо за 29-те! Да кажа, че на 33 вече съм се научила по-добре да смятам, защото доскоро като наближеше рожденният ми ден вадех калкулатор да смятам на колко точно годинки ставам... сега вече не ми е нужен – моментално си ги знам! Дали като стана на 50 и кусур пак ще ми трябва?...
Абе отивам да празнувам и тази вечер.. като циганите по три дни...Нещо взе да ми харесва техния почин!

Помъдряваме бавно...

Ивката — Thu, 08 Nov 2007 07:34:20 +0000

Не ми ли е малко късничко да помъдрявам!?

Вчера установих, че ми се е показало едно малко мъдренченце. Досега не съм имала такива зъби в устата си. Чувала бях естествено какви ли не легенди за това, как боляло, как не си бил можеш да си отвориш устата и всякакви ужасии-страхотии. Пък аз моето дори не съм разбрала кога, как и защо се е появило на бял свят. Възнамерявам да посетя зъболекаря си, за да порверя все пак състоянието на зъбчето, че знае ли човек... то тези мъдрости нали лесно се били разваляли.

Кой и защо е нарекъл тези зъби мъдреци!? Е ли възможно да помъдрявам чак сега!? А мъдрия човек умен ли е?! Какво е усещането да участваш в процеса помъдряване?!

Аз лично не се чувствам по никакъв начин по-различна от вчера... или миналата седмица... И в излизащите от рамките на нормалното мои представи за света, мъдрият човек е един такъв старец с дъъъъъъъъълга бяла брада – абе нещо като Настрадин Ходжа! Интересно би било да се направи един такъв колаж – Настрадин Ходжа – с един стърчащ от устата си зъб и чалма ;)

Работохолизъм – зло или още по-зло?

Ивката — Wed, 24 Oct 2007 05:35:19 +0000

Наскоро ме обвиниха в работохолизъм.
Преди време обяснявах за работата и удоволствията, свързани с нея. Добре де, лошо нещо ли е работохолизма? Какво му е чак толкова страшното?
По този повод едно приятелче ми написа (отбелязвам – не каза, а написа в ICQ – показателно, вероятно): работохолизмът е болест или удолетворение, което замества липсващото от живота.
Ами ако емоцията в работата е по-силна, отколкото всички останали, които предлага ежедневието!? Означава ли това, че животът ми е толкова беден откъм емоции, или пък толкова обичам работата си, че пренебрегвам останалото!? Ако работохолизмът е болест, то аз страдам ли от нея, при условие, че в петък още наобяд ми изчезват всички симптоми, т.е изключвам се от всичко служебно (за справка – шефът)
За сетен път обяснявам: ОБИЧАМ РАБОТАТА СИ!
Не искам самозвани психоаналитици да се изживяват в псевдопрофесионалното си поприще, упреквайки ме в най-страшните грехове, само защото съм пропуснала за напазарувам и сготвя докато съм в командировка. Мамка му – вечерята в ресторант, особено ако съм с кола и не пия се свежда до около час – час и половина – какво да правя с останалите няколко часа, които би отнело приготвянето на храната, изпиването на аперитива и т.н.
Пък за командировката обещавам да пиша в най-скоро време... Имам интересна гледна точка, мисля...

Just another day in paradise

Ивката — Fri, 05 Oct 2007 11:15:13 +0000

Днес съм вързана да стоя само в офиса. Така не съм свикнала. От доста време насам обикалям като муха без глава града и България, а днес не трябва да си отлепвам Д-то от стола пред бюрото.
Е, поне ще наваксам с пропуснатото из нета. А ето вече сядам да пиша и постинг... Ама малко на спам мяза, щото нищичко смислено не ми идва наум. Та да поясня... Тук съм вързана за телефона - ще давам консултации на цяла България... защото нещо в офиса в София са им кът хората.
Ама като казвам консултации - те са толкова разнообразни... Започва от това как да се отвори СД-то за да се постави инсталационния диск, обяснение коя точно наклонена черта да се изпише някъде си (горния край наклонен на ляво или на дясно) и стигат до задълбочени спорове около осигурителните конфигурации и що е то това ДОД и има ли то почва у нас.
А иначе не съм писала отдавна тук, защото бях обяснила, че тук ще изливам емоциите си, а напоследък емоциите ми се въртят около колата и шофирането, а за повечето хора това е отдавна преминал етап от развитието и по всяка вероятност бих станала досадна!
Ама не мога да пропусна да не напиша нещичко, все пак... Вече съм такъв шофьор, че направо не мога да се позная. Ходих самичка до Търново и Бургас :) Шофирах през нощта след цял ден обикаляне из града. Изобщо за какво говорим :-D
Другото ново е, че смених старата виста, защото нещо не стана... Едно приятелче дойде и ми сложи някаква орязана версия, но факт е, че май си работи...
Това е най-дълго писания ми пост... телефона звъни през 2 минути... Какво ли ще стане като ми се изпържи окончателно блондинското ми мозъче?! Нали казват, че с мобилен телефон можеш да си изпържиш яйце...

Та така... Хайде да приключвам, че пак звъни!

Ама пък шантав ден...

Ивката — Mon, 27 Aug 2007 12:45:04 +0000

Първият работен ден е винаги гадничък... То не стига това, ами и цялата работна седмица ти се струпва на главата с едни такива мрачни прогнози и перспективи... Миналата седмица беше доста емоционално претоварена, та се наложи шефът отложи един ангажимент, в моя полза естествено ;) Разбрахме се аз да отида до една съседна община, да свърша работата. ОК - в понеделник, прибирайки се от вилата реших, че би ми спестило време, ако първо отида до въпросната община... Говорих по телефона със съответния човек, обещах му да съм при него след 15 мин. и... ядец! Падна ми батерията на телефона - ами като съм такова пате, че забравих да си го заредя през укенда! Пристигам в учреждението, най-културно обяснявам на входа, че имам среща с еди кой си за еди що си и за целта трябва да стигна до отдел ТСУ. Дават ми инструкции - етаж, стая... Но не убягна от погледа ми, че ме гледаха странно...

И аз поогледах себе си, но нищо страшно и ненормално не открих. Оттук нататък всички започнаха да ме гледат още по-странно... Такъв човек няма... имало само един с такава фамилия, но той виждаш ли бил шофьор на кмета!!! Изцедих последните остатъци от ток в батерията и говорих с човека. Аз, казвам, съм на третия етаж! А той - не - елате на втория! Слизам до втория - няма никой... Казвам си - невъзпитан човек - дори не излиза да ме посрещне!!! Повъртях се още малко... Просто няма изход - без телефон, без връзка с шефа и човека при който отивам - пълен ужасТ. Врътнах си Д-то и потеглих към ЖП гарата...

Тук е момента да измрънкам и нещо друго... Още не мога да си взема корсата от автокъщата... Не могат да й извадят още транзитните номера... Това си е направо за рев!!!

Та значи... ЖП гарата... Типична ЖП гара... дори спретнатичка такава... Заставам си аз чинно пред гишето и с любезен тон питам в колко има влак до Русе! Винаги съм твърдяла, че умея да разговарям с хората... Уловката тук е "хората". А не ЖП-йците. Направил Петърчо жалък опит за екселска таблица с разписанието на влаковете и смята това за апотеоза на живота си... Че и обидчив, ако не обърнеш внимание на великото му творение... Все пак успях да изкопча часа на влака, но с уточнението, че има закъснение. ОК, казвам, а може ли едно билетченценченце? ;) След като се сдобих със заветната хартийа в ръката си, не му останах длъжна и поясних, че ако не бяхме провели милото си разговорче за наличието на разписание и липсата на обноски, надали щях да получа отнякъде инфо за закъснението, пък и с тия умения за работа с ексел надали скоро ще изобрети машина за автоматично издаване на билети!

И такаааааа... стигам до в къщи... включвам телефона в зарядното и веднага звъня на шефа. Поредната изненада – то не било в тази община, а в другата! Също като „Те не били компютри, а компоти”! Пълна и невероятна объркация! При емоциите около закупуването на колцата шефът объркал общините... Моето извинение за телефона не се приема – то и аз не бих си го приела де!!!

След такова начало на седмицата какво ми остава, освен да чакам тухла да ми падне на главата! Да взема да си потърся каска ли?

Ураааааааа Опел Корса!!!

Ивката — Thu, 23 Aug 2007 15:13:31 +0000

Това мое служебно возило стана направо историческо! И ето дойде най-щастливия ден, когато се сдобих с него! За най-голяма моя радост колата е точно такава, каквато аз си исках!!! Исках мъничка, спретната малолитражка... По-новичка за предпочитане... Е, простих се с климатика, но пък на фона на безумната ми радост... абе карай - без климатик ще мина! Днес я платихме, направихме гражданската отговорност, а утре ще си получим и транзитните номера... Хъх... чак нямам търпение... Сега, миличката, стои самотна на плаца на автокъщата и ме чака!

А днес така се беше нагиздила, само за да ни впечатли... Ама това, мъжете никак не ги разбират тези работи! Шефът ми пет пъти мина покрай нея без да й обърне внимание... После се спря до един пасат наблизо - само заради малко по-внушителния му външен вид... Аз изобщо не го харесах... един такъв надут, самовглъбен и мрачен! Добре, че не намалиха от цената! И тогава ТЯ изгря с цялата си прелест... Само малко трябваше да издърпам мъжете до нея - те чак тогава я забелязаха - мъничка, зеленичка, блестяща (споменавала ли съм, че обожавам зеления цвят)! Защо мъжете не забелязват истински красивите неща!?

Тук е моментът да си признавам... това беше първата кола, в която не ме беше страх да седна на шофьорското място! Абе не съм от най-страхливите, но онези, големите надути лимузини истински ме плашат!

Жалко само, че не успях да я снимам! Като си я прибера обещавам снимчици! :)

Май пак пиша разрошено... нищо... това е защото съм на седмото небе от щастие!!!

8-те неща, които не знаете за мен

Ивката — Wed, 22 Aug 2007 08:15:07 +0000

Добре де... Получих любезната покана на Белослава Чолакова. Благораря ти за милите думички :). Преди време Нед ми изпрати подобна, но за 5-те неща.. Сега се чудя да разширявам ли обхвата на разкритията относно моята личност само с 3 още, или да съчинявам още 8... Какво пък – да се пробвам и да видим какво ще се получи на практика...
1. Понеже времето е едно такова отпускарско и курортно, тук му е мястото да си признавам, че не обичам да ходя на море в общоприетия смисъл на думата – искам да съм на бунгало на брега на морето, с изглед към морето, с баня и топла вода, но да е на дивашко местенце – т.е. наоколо да не бъка от ревльовци със сополиви носове, които да хленчат, че искат във водата, а майките им да крещят по дифолт да внимават да не счупят фикуса.
2. Незнайно защо, след като любимия ми цвят е зелено, напоследък всичките новозакупени дрехи са ми в бежово!?
3. Още няма кола... току що шефът ми се обади за една астричка... от любимите ми – хеджбек! Дано да стане!!!
4. Една голяма част от приходите ми отиват за таксита... ми не обичам много-много да ходя пеш! Затова стискайте палци за колата – при всички положения ще ми излиза по-изгодно!
5. Блондинка съм... нищо, че веднъж един познат ми каза, че по-добре би било да съм брюнетка (от гледна точна на външния вид, а не на интелекта ;) ), защото така съм била приличала на „манджа без червен пипер”, цитирам!
6. Обожавам да си купувам обувки, но на чантите не обръщам винаги подобаващото внимание!
7. С компютрите съм самоука, от училище нищо не разбрах за тях – ама пък какво ли се учудвам – тогава ни караха да правим автоматична информационна система на бейсик – на мен ми се беше паднало да вмъквам текст... блааааа... добре, че имах съученик, който ми я написа, а аз дори в преписването съм била допуснала грешка и не тръгна – имах 5!
8. Като за последно – това, дето го правя в момента никак не се връзва с мен като цяло! Не обичам да разкривам себе си! Това понякога обърква хората и си мислят, че съм студена, безразлична и несподеляща... От всичко най-мразя някой да проявява съжаление към мен. И заради това не обичам много и да се оплаквам!

Обещавам!!!

Ивката — Fri, 20 Jul 2007 07:37:37 +0000

Другата година на 1-ви юли задължително да бъда някъде на моренцето!

Да слушкам и да папкам! Да не папкам когато не трябва също!

Да спя редовно и по много! Полезно било...

Да бъда любезна и възпитана!

Да приказвам по-малко, а да слушкам повечко!

Да престана да се шегувам с близките си с моето характерно чувство за хумор!

Да не се ядосвам на сметките за ток и вода (това от следващия месец обаче)!

Да ставам рано, да карам бавно... :) (Братя Аргирови)

Да си сменя най-накрая шофьорската книжка!!! (Наложително)

Да отида до Силистра да си видя племенниците!

Д спра да пренебрегвам личните ангажименти за сметка на служебните, поне в извънработно време!

За цигарките - направо не смея да обещавам (може би в следващия постинг от този вид!)

Да хвана булчинския букет на следващата сватба!

Да си почина през отпуската (когато и да е тя :( )

Любовта си отива, не съвсем, не съвсем...

Ивката — Mon, 25 Jun 2007 15:05:59 +0000

Кога една връзка се превръща в тежест? Кога човекът, с когото ти е било приятно и си споделял часове и дни наред престава да владее мислите ти и се превръща в досадно задължение? Случвало ви се е, нали? Резонният отговор е, че явно не е било любов! It must have been love :) Да де, ама не съвсем! И всичките тези сложни думички... Защо усложняваме нещата с тях, след като са просто думички!? „Любов”, „Обичам те”... Твърде комерсиално и пошло започват да звучат. В случая винаги има един доволен от развръзката и един наранен! За да има баланс в природата... не може всички пък да са доволни! Усещането за отново върнататата свобода е прекрасно. Понякога обаче се питаш – какво да я правя тази свобода – тя не топли, не говори, не изслушва! Колко ли брака са се разпаднали след време само защото някой някога не се е престрашил да вземе свободата и живота си в ръце. А след време всичко се връща! Трудно ли е да вземеш такова решение докато не е станало късно?! Факт! Темата е необятна... А ако намесим и химията с разните му там ендорфини и хормони? Кога изчезва топлото чувство, наречено от хората любов, от биолозите нагон и т.н? Някои казват след 5 години не остава нищо от първоначалното еуфорично привличане... Други градят целия си живот на основата на добро приятелство... къде е истината???

Да се завърнеш в бащината къща...

Ивката — Wed, 06 Jun 2007 06:35:14 +0000

Хубаво е да се прибираш в къщи.
Тъжно е, когато си уморена, а и няма кой да те посрещне, а и заварваш къщата точно в същия вид, в който си я оставила.
Хубаво е да влезеш и да си почиваш на спокойствие в тишината на дома.
Чудиш се дали това е дом или просто място за живеене?
Пускаш музика – хм... депресиращо е!
Пускаш телевизия – поне д-р Хаус е на линия!
Заспиваш – сънуваш море...

Преди умората да ме надвие...

Ивката — Wed, 30 May 2007 14:57:01 +0000

Изморена съм.
Вече трета година карам на педали с по седмица отпуск, през която телефоните ми не спират да звънят!
Изморена съм... Усещам как това се отразява и на отношенията ми с околните. Знам, че не са хубави тези рабти, но факт... все по-често повишавам тон за няма-нищо. Днес се скарах на едно момиченце по телефона, само защото ме прекъсна по средата на думите ми!!! Почувствах се виновна и се извиних, естествено, но ввсе пак това никак не е в мой стил, а е и недопустимо в моята работа.
Изморена съм... Краката ми тупкат като на онова кученце от разказа на Йовков – Пантелейчо, дето тичкало след каруцата от чифлика до града!
Искам да се покрия някъде под дебела сянка при студена во(Д)ка!!! Ама да няма хора около мен. Мисля, че не искам да виждам никого поне три дни! И после малко да се раздвижа... Имам толкова започнати и недовършени неща... книги, филми, приятелства... ама приятелствата след третия ден, де (заедно с водката – дотогава само на вода)
Не съм предполагала, че все пак умората така ще ме надвие. Не й се давах толкова време. Дори пролетната прогоних, а сега....
Сега се сетих за едни стихове на русенеца Ивайло Кожухаров. Дано да успея да го цитирам правилно, защото не намерих нищо в нета да си ги припомня...

Вървя по този път,
Прекаран кой знае в кой години,
Кой знае преди колко време.
Преди мен, от такива като мен.

Извива се и лъкатуши
Като река, като змия, като вена
През планини, гори поля...

Господи, какви сравнения!
Това е просто път,
По който трябва да премина
След много други поколения
Преди умората да ме надвие!

Та така... Ще успея да се взема малко в ръце, но ми трябва почивчица... поне мъничка...

Пантелей пътник

Ивката — Fri, 27 Apr 2007 10:57:41 +0000

А сега пиша от Бургас. Страхотна командировка си изкарвам... Жалко, че вече свършва! Набързичко ще минем през Търново и се прибирам в Русе! :) Обаче да поясня. Вчера сутринта си свършихме работата в Силистра и поехме към Албена. Виж, Албена ми хареса (за разлика от Слънчев бряг). Освен служебните задължения успяхме и да се поразходим. Снимах с камерата, но още не съм я източила. Успях да документирам как се пълни пожарната кола с вода в Албена - мисля, че забавно се получи. След Албена следваше Златни пясъци, естествено с разходка... Строят айфелова кула. Снимах я, разбира се, с обяснението, че съм в Париж, а до нея има Виенско колело... На този принцип бях и във Виена :)

Оттам тръгнхме за Слънчев бряг, но защо ли не пожелах да влезем :-Р Вечеряхме на едно особено дивашко мусто... някакво рибарско кръчме между Равда и Несебър... пълно с аквариуми и най-различни рибоци вътре. Ядох една риба, която специално снимах за да не й забравя името... Ватос (цитирам) Нещо като калкан, обаче не чак толкова хубава! И имах неблагоразумието да поясня, че съм речно чедо на псевдосервитьора (в последствие се оказа че е главния рибар). Моментално започна да гледа на мен с едно такова пренебрежение... а аз исках само да ми порзкаже малко повече за рибите, които се предлагат. Хм...

На връщане слушахме "Гангстерски рай" и се получи страхотно клипче - фон на песента са новостроящите се хотели по вече не чак толкова красивото ни черноморие. Ииии... чак нямам търпение да си сваля видеото на компютъра!

С Дидката после останахме да си приказваме и нещо май сме се поувлякли с времето - това го разбрах на сутринта по нечовешката доза кафе, която трябваше да изгълтам за да прогледам.

А другата седмица ще трябва да посетя Търново поне за ден... Май съм голяма хаймана, а!? :)

Желания и пожелания

Ивката — Thu, 26 Apr 2007 06:38:41 +0000

Йееееее... човек трябва задължително да внимава какво си пожелава - напоследък като че ли всичките ми желания, изказани тук, се сбъдват.

Ето на - оплаках се от стоенето по масите - и какво се получи на практика - получих с един ден по-дълга работна седмица :) После си пожелах да ходя в командировка - и факт... В момента пиша от Силистра, а ще продължавам за Албена, Бургас, Търново...

Племеницата ми си пожела да дойда до Силистра - ето ме - въпреки, че нямаше кой знае каква вероятност да стигна и до тук! :)

Хайде сега да посвърша нещичко, че все пак нали се води, че съм на работа.. нищо че ми е едно такова ... разходливо... :)

Приятен ден на всички... и внимателно с пожеланията, че знае ли човек!

Предweekend-но :)

Ивката — Sat, 21 Apr 2007 12:40:25 +0000

Това на човека не може да му се угоди... Преди известно време се жалвах, че било уморително по масите... а тази седмица съм вече на ръба на силите си от работа.

Ходи ми се вече някъде в командировка. Примерно до Бургас... И Търново не бих отказала, въпреки че там много-много не разбират от климатици (това специално за Капитан Падналими) хи-хи-хи. Пък може и просто на разходка – това би било още по-добро...

Иначе добре, че се раззелени... Тази седмица ходих на едно страхотно място... Долу под х.Приста на брега на Дунава... Хареса ми местенцето, особено по залез. И ресторантчето си го бива... и рибката е вкусна и сервитьорката беше любезна, без да прекалява. И имаше от всички отенъци на зеленото! :) Изобщо май ще ми стане любимо място.

Ей, да не ме е хванала полетната умора!? Отивам да си взема малко зеленчуци за салатка... не за салатка де – за здраве... и дезинфектант... по-добре на алкохолна основа! Заслужава си да форматирам диска след такава една седмица, нали?

Съветниците

Ивката — Tue, 20 Mar 2007 18:36:04 +0000

Ужасно се дразня от хората, които обожават да раздават съвети! Абе хора, вие друга работа нямате ли си, освен да се бъркате в живота на хората и да се правите на по-умни от тях!? Когато някой дава съвет на друг, по правило го поставя на по-ниско стъпало, нали? В смисъл аз знам това - врял съм и кипял съм в подобни ситуации... Е, ама не на мене тия! Не обичам някой да си вре носа в личното ми пространство. Когато имам проблем гледам да не товаря хората около мен с него.
Понякога си мисля, че "съветниците" просто си нямат нищо интересно в жалкото си съществуване и си запълват времето с живота на останалите. Жалки хорица... Пък после нека ме нарекат студена, безразлична и несподеляща. Ми не искам ПЪК!
Когато се затруднявам с нещо - е тогава питам... чета... ровя се в детайлите и искам съвети. Мисля, че знам от кого, защо и как го правя! Никой не е безгрешен, но по дяволите, оставете ме аз да си греша... Грешките са си мои и аз си ги ползвам за лична консумация. Не вярвам в думите, че „глупавия се учи от собствените си грешки, а умния от чуждите”.
Куца ми фактологията, но някой древен философ беше казал: „Аз знам, че нищо не знам, но вие и това не знаете”.

ФАКТ!

Щастлива развръзка

Ивката — Fri, 16 Mar 2007 11:06:33 +0000

Днес съм най-щастливото същество на вселената (пък и скромна да му се не види)! Цяла седмица бях спацъркана като сушен домат (хм... май не съм виждала). Откакто Тошко ми каза, че му предстои операция мислите ми бяха заети само с това - и то доста хаотични.
Вчера го приеха в болницата и вечерта бях при него. Опитвахме се да се шегуваме, че незнам как ще го овардя от останалия женски свят, защото ще става съвършения мъж – не пие, не пуши... и мълчи!!!
Малко объркано стана – та да поясня... Махаха му някакви гадни налепи от гласните струни. Аз пък си му харесвах дрезгавия мъжествен глас – особено като пееше Хора на народите от „Набуко” – за непросветените да поясня: това е опера, която Верди написал в подкрепа на стачката на английските миньори хи-хи-хи-хи! 
Естествено тази нщ сънувах кошмари, а сутринта беше пълна с очаквания... А той, миличкия, още като се събудил от упойката и ми звъни – не че му разбрах нещо от приказките де... Имах късмета и да мина покрай церберите, охраняващи болничния стационар, не без съдействието и на Доктор Русанов – главната буква на титлата му не е еслучайна – той си я заслужава... За този човек винаги бих казала, че е на първо място Човек, после Лекар, а едва след това бизнесмен. Дай Боже повече като него.
Та като говорим за благодарности – първо Слава на Бога, че му помогна да се справи с тва изпитание. Благодаря и на вас, мили приятели – Нелка и Нед, за подкрепата и молитвите ви.
Днес обичам целия свят!  И не ми пука, че мислите ми са разбъркани и едни такива рошави...

Хайде Тошко - прибирай се по-скоро, че съм настроила китарата!

Здравей, свят!

Ивката — Thu, 07 Dec 2006 08:13:11 +0000

И такааааа... Ивката си има вече блогче! От известно време следя няколко такива и ми хареса идейката и аз да си имам местенце за драскане (да живеят графоманите). Пък и денят на създаването си е хубав: Свети Николай Чудотворец - представете си колко чудеса ще натворя тук :) Да са ми живи и здрави Нелката, Нед и Яничка - те ми дадоха първа помощ! И сега - давай сначале...