14 юли 2008 | 15:14 | Агенция "Фокус"

Проф. Кирил Топалов, преподавател във Факултета по славянски филологии е председател на изпитната комисия за изпита по български език и литература в СУ "Св. Климент Охридски" тази година. Проф. Топалов пред Агенция "Фокус" .

Фокус: Кандидат-студентите отново имат възможност да избират между два изпитни варианта - литературна тема и есе, на какво трябва да обърнат внимание?
Кирил Топалов: От десетина години е въведена тази възможност - освен литературна тема, да има и есе. Беше като една реакция - преди 17-18 години не се позволяваше да се оценява положително есеистичният начин на писане, защото, знаете, това е един по-свободен начин. Имаше време, в което този по-свободен начин не се поощряваше. С въвеждането на есето дадохме възможност на тези кандидат-студенти, които са с по-широка култура, повече знания и по-подвижна асоциативна мисъл, да могат да напишат есе. Есето наистина дава възможност да се съчетават различни неща в културологичен, психологически, литературно-исторически и всякакъв друг план. В интерес на истината през годините нямаме впечатление, че се пишат много хубави есета. Дори имаме друго впечатление - че към този вариант прибягват хора, които не са достатъчно добре подготвени по целия материал и така се опитват да се "измъкнат" от задачата, която е поставена. Има го и това, не винаги, разбира се, понякога четем доста хубави есета и се радваме, че при нас идват добре подготвени и интелигентни млади хора с леко перо. Що се отнася до другия изпит - литературната тема, от доста време не се беше падал Вазов и ние се радваме. Бихме се радвали, който и автор да се падне, защото в темите са включени всички български писатели от програмата и всеки от тях е по своему голям в нашата литература, но Вазов наистина не се беше падал отдавна. Има една основна тема, която той постави и разработва с една богата проблематика в своите произведения - пътят на човека от робството към свободата, осъзнаване на необходимостта от свобода както от индивида, така и от обществото. Това се оказва най-трудният път. Ние го наблюдаваме не само в нашата история, нашето Възраждане, но като че ли и до днес. Най-трудно се минава пътят от пасивното робство, когато някой друг мисли заради теб и взема решения, теб те поставя в ситуация на "добре отгледано стадо", пази интереса ти около нулата, не умираш от глад, но не си и богат, не си свободен, не можеш да пътуваш когато и където искаш и след това изведнъж получаваш една свобода, която те стряска и започваш да си мислиш, кое е по-доброто. В периода, за който става дума, Вазов доста точно анализира - за това казвам, че той е най-големият философ на нашата история, на българския национален характер - доста точно, вещо, подробно анализира онзи труден, криволичещ път, по който българинът и българското общество изминават пътя от робството към свободата. А този път си изминал, когато си готов да жертваш нещо много голямо, всичко свое, дори живота си в името на трудната свобода. Свободата винаги е по-трудна от робството.
Фокус: Очаквате ли поставените днес задачи да затруднят кандидатите?
Кирил Топалов: Има една част от кандидат-студентите, които ще бъдат затруднени от всяка задача, каквато и да е тя. Но имаше една голяма част, които се радваха - чуха се ръкопляскания в залата, когато се падна тази тема, както и есето - Ботев и Дебелянов. Това ме изпълва с оптимизъм, че нашите кандидат-студенти ще приемат общо взето добре тази тема.
Фокус: В каква посока разсъжденията биха били погрешни, ако се прекали?
Кирил Топалов: За Вазов едва ли нашите кандидат-студенти биха изразили погрешни разсъждения. По-скоро често разсъждават в шаблони, в насаждания, трафарети и т.н. Това е опасността, която идва при една такава тема. Тези неща са неизбежни - ние не можем да искаме от децата абсолютно по нов и различен начин да кажат това, което Ви казах и аз сега - че човек трудно изминава пътя от робството към свободата и да проследим как го изминава. Става дума за национална, социална и човешка свобода, това са неща, които са казвани и не могат кандидатите да измислят нови формулировки. Но, разбира се, за нас е важно да видим дали добре познават произведенията на авторите. Това, че са попрочели нещо от критиката, не е в техен минус, напротив, ние винаги откриваме това, което са чели от критиката, защото го познаваме добре, но се стремим да открием това, което те са написали, което те са добавили и е тяхно лично разсъждение. За нас това е изключително важно.
Фокус: Как е организирана тази година проверката?
Кирил Топалов: Както всяка година има двама проверители независимо един от друг. Накрая се съпоставят протоколите - ако разликата в оценките на двамата проверяващи е повече от 50 %, работата се дава на арбитър - трети проверител. Понякога при спорни случаи цялата комисия изчита една работа, за да можем да поставим по-точна оценка. Взели сме максимум мерки, за да има обективност в този иначе субективен начин на оценяване. Трима проверители гарантират една сравнително добра обективност.
Фокус: Предполагам около десет дни ще са необходими за проверката?
Кирил Топалов: Около десет дни, да, дори по-малко. Надявам се да прочетем работите за около една седмица, за 3-4 дни да бъдат обработени резултатите и да бъдат обявени.
Днес обясних и това - твърде често добре написани работи с познаване на литературата, с качества за анализиране на проблематиката са написани с недопустимо слаба езикова и правописна култура, с крещящо неграмотна езикова и правописна култура, нещо за което е виновно средното образование очевидно. Децата идват при нас неподготвени езиково и литературно. Български език и граматика се учат до осми клас - след това се остава на личната компетенция на учителя. Ако той е добре подготвен езиково, правописно и ако чете работите на своите ученици - да им ги поправя и да обяснява езика и правописа. Учителите обаче или не познават езика и правописа, или не четат работите. И идват кандидати, които казват: Аз никога не съм допускал грешки, как така? Не си допускал, защото или не са ти четени домашните и класните работи или са ти четени от човек, който не знае езика и правописа - има го и този феномен.
Фокус: В контекста на това, което казахте, кога ще стане възможно матурите да са вход за всички университети и за всички специалности?
Кирил Топалов: Ако от мен зависи, не бих приел матурата при нас да бъде вход, защото държим сами да си проверим кандидатите. Матурата е добра като формиращ фактор за оценката, матурата е добра като мобилизиращ фактор - накрая човек да седне, ако не е изчел през годините на обучението, да изчете класическата българска литература и поне преди матурата да формира своята гражданска, културна и национална идентичност. Знаем, че нашата гражданска, културна и национална идентичност се формира не от друго, а от нашата литературна класика. Махнете от съзнанието си това, което сте чели от Ботев, Вазов и Захари Стоянов за националноосвободителните борби. Какво ще знаете за тях - нищо, историята казва няколко сухи неща. В образи и картини писателите ни завещават миналото и така формират нашата идентичност. В това отношение е изключително важна ролята на матурата. Много от учениците тя кара поне накрая да прочетат класиката, както мен ме накара преди 50 години да науча математиката и видях, че това е една изключително интересна наука.
Аз съм "за" матурите, те са един стягащ, мобилизиращ елемент, добър в образователно отношение, но не бих ги въвел като вход за нашия университет. Все пак не бива да се забравя - ние сме най-елитното висше учебно заведение и държим, щом целият свят безусловно ни признава, на своето качество, на своето равнище.
Веселина ЙОРДАНОВА

Забележка: Болдирането на част от  отговорите на почитаемия професор Кирил Топалов е мое.

Членове на Събранието на академици и член-коренспонденти

АЛЕКСАНДРОВ, Александър Хараланов
инженер лесовъд
(р. 1938 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)

АНГЕЛОВ, Ангел Симеонов
инженер ел.-изч. техника
(р. 1929 г., чл.-кор. 1981 г., акад. 1989 г.)

АРСОВ, Янко Боянов
инженер металург
(р. 1934 г., проф. 1988 г., чл.-кор.1997 г., акад. 2004 г.)

АТАНАСОВ, Атанас Иванов
агроном генетик
(р. 1943 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.)

БОНЧЕВ, Панайот Ранков
химик
(р. 1933 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)

БОЯНОВ, Борислав Дечев
математик
(р. 1944 г., чл.-кор. 1995 г.,акад. 1997 г.)

БОЯНОВ, Кирил Любенов
инженер информатика
(р. 1935 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.)

БУДЕВСКИ, Евгени Богданов
физикохимик
(р. 1922 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1995 г.)

ВАСИЛЕВ, Кирил Николов
философ
(р. 1918 г., акад. 1989 г.)

ВАСИЛЕВА, Петя Иванова
офталмолог
(р. 1940 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)

ГОЛЕМАНСКИ, Васил Григоров
зоолог
(р. 1933 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.)

ГОЛЕМИНОВ, Чудомир Христов
юрист
(р. 1930 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.)

ГОЛОВИНСКИ, Евгени Викторов
биохимик
(р. 1934 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.)

ГУЦОВ, Иван Стоянов
физикохимик
(р. 1933 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)

ГЮЗЕЛЕВ, Васил Тодоров
историк
(р. 1936 г.,чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)

ДОНЧЕВ, Антон Николов
писател
(р.1930 г., акад. 2003 г.)

ЕКСЕРОВА, Дочи Русева
физикохимик
(р. 1935 г., проф. 1988 г., акад. 2004 г.)

ИВАНОВ, Ячко Павлов
инженер реолог
(р. 1932 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)

КАУФМАН, Николай Янков
изкуствовед фолклорист
(р. 1925 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.)

КЕНДЕРОВ, Петър Стоянов
математик
(р. 1943 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1995 г.)

КОСЕВ, Константин Димитров
историк
(р. 1937 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.)

КУМАНОВ, Камен Стефанов
биохимик
(р.1937г., ст.н.с.I ст.1989 г., акад. 2003 г.)

МАТЕЕВ, Матей Драгомиров
физик
(р.1940 г., проф.1984 г., акад. 2003 г.)

МИЛОШЕВ, Георги Николов
геофизик
(р. 1933 г., чл.-кор. 1997 г., акад. 2003 г.)

МУТАФЧИЕВА, Вера Петрова
историк и писател
(р.1929 г., проф. 1980 г., акад. 2004 г.)

НЕДЯЛКОВ, Христо Христов
диригент и композитор
(р. 1932 г., проф. 1989 г., акад. 2004 г.)

НИКОЛОВ, Тодор Георгиев
геолог
(р. 1931 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1997 г.)

ПАВЛОВ, Дечко Дечков
електрохимик
(р. 1930 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.)

ПАНЧЕВ, Стойчо Вълчев
физик
(р. 1933 г., чл.-кор. 1984 г., акад. 1997 г.)

ПЕТРОВ, Александър Георгиев
физик
(р.1948 г.,ст.н.с.I ст.1990 г., акад. 2003 г.)

ПЕТРОВ, Валери Нисимов
писател
(р.1920 г., професор , акад. 2003 г.)

ПОПИВАНОВ, Петър Радоев
математик
(р. 1946 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)

ПОПИВАНОВ, Радой Петров
медик
(р. 1913 г., чл.-кор. 1967 г., акад. 1974 г.)

ПОПОВ, Никола Григоров
икономист
(р. 1922 г., акад. 1989 г.)

ПОПОВ, Николай Иванов
стоматолог
(р. 1935 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)

ПОПЧЕВ, Иван Петков
елeктроинженер
(р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)

РАДЕВ, Иван Николаев
литературовед
(р.1943 г., проф. 1992 г., акад. 2003 г.)

РАДЕВ, Ярослав Георгиев
юрист
(р. 1920 г., чл.-кор. 1977 г., акад. 1981 г.)

РУСЕВ, Светлин Вълчев
художник
(р. 1933 г., професор , акад. 2003 г.)

СГУРЕВ, Васил Стоянов
електроинженер
(р.1936 г., чл.-кор. 1989 г.,акад. 1997 г.)

СЕНДОВ, Благовест Христов
математик
(р. 1932 г., чл.-кор. 1974 г., акад. 1981 г.)

СТАЙКОВ, Людмил Иванов
кино- и театрален режисьор
(р. 1937 г., проф. 1988 г., акад. 2004 г.)

СЪБОТИНОВ, Никола Василев
физик
(р. 1941г., ст.н.с.I ст. 1993 г., акад. 2003 г.)

ТЕНЧОВ, Борис Гоцев
биофизик
(р. 1946 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)

ТОДОРОВ, Иван Тодоров
ядрен физик
(р. 1933 г., чл.-кор. 1967 г., акад. 1974 г.)

ТОМОВ, Илия Илиев
медик
(р. 1929 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1995 г.)

ТРОЯНСКИ, Станимир Любенов
математик
(р. 1944 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 2003 г.)

ХИНКОВСКИ, Цено Стоянов
животновъд
(р. 1927 г., чл.-кор. 1981 г., акад. 1989 г.)

ХРИСТОСКОВ, Людмил Владимиров
сеизмолог
(р. 1936 г., чл.-кор. 1995 г., акад. 2003 г.)

ЦВЕТКОВ, Цветан Димитров
криобиолог
(р. 1943 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1995 г.)

ЮХНОВСКИ, Иван Николов
химик органик
(р. 1937 г., чл.-кор. 1989 г., акад. 1997 г.)
Техните биографии можете да прочете ТУК:

1. Дава пространно интервю във вестник "Труд" на бившата шивачка Валерия Велева, която, кой знае защо, някой я е набедил за велика журналистка. Както е тръгнало, очаквам следващото да е пред Албена Вулева... А защо не и пред Азис?

2. Повява се почти неглиже (по сако, но без вратовръзка) в 8 сутринта в студиото на Николай Бареков, където обяснява своите идеи за промяна на избирателния закон и на закона за политическите партии. Бареков с право се чувства на върха на вълната - зер, държавният глава го е уважил и му е дошъл на крака... Първанов си тръгва, а Бареков спокойно си седи в стола. Забелязал съм, че когато американският президент влиза и излиза някъде, хората (и журналистите) му стават на крака.

То не че много има за какво на Първанов да му се става на крака, но все пак той е държавният глава, избран пряко от народа. Лично аз бих станал, независимо от всичките си възражения срещу неговата политика и срещу неговата проруска ориентация. Ама нямало такова нещо - каза той - миналата година в България били Буш, Саркози...Фактът, че не обели и дума за Путин, е красноречив. Фактът, че в черквата започна да се кръсти тогава, когато и Путин "се прескочи" да се кръсти - също.

Да ни е жив и здрав президентът, Господ здраве да му дава, ама много ми се иска да престане да прави стратегически глупости!

Според версията на филма „Вчера" думата произлиза от израза sans noblesse.

Според авторитетен речник - от наименованието за обущар в жаргона на Кеймбриджкия университет: един обущар решил да се прави на благородник и започнал и за себе си да прави такива обувки, каквито правел за благородниците - белким го вземат за благородник. И в двата случая идеята е една съща: да се правиш на това, което не си или което не ти е присъщо. Или да носиш обувки, които ти правят мазоли по краката, но ги носиш само защото някой твой авторитет ги носи.

Предлагам заедно да се направим на Теофраст и опишем кои са тези обувки за хората на науката.

Въпрос с повишена трудност: какво върши викачът?

Явор Дачков и Валентин Вацев подеха по ТВ7 много интересна тема във връзка с откриващия се музей на леля/баба Ванга с претенции да стане Баба Ванга. И изобщо по повод явлението „българска пророчица" и окултизма в България. Подписвам се под всяка дума, която Валентин Вацев каза по тази тема, характеризирайки разпространението на този култ. Особено под сентенциално звучащото „Европа има Сартър и Хайдегер, а България - Нора Ананиева и Нешка Робева".

Аз искам само да добавя нещо, което В. Вацев умишлено или неволно пропусна.

Началото на 70-те години на 20. век се характеризира с приемането на Тодор-Живковата конституция, която стана основа за изграждане по същество на деспотство от източен тип в България. Вече забравих на кой конгрес Тодор Живков стана и генерален секретар на БКП, което утвърди окончателно абсолютната му власт. Вицът за правешкия болярин Живко имаше своите реални основания в действителността, както е с всеки читав виц.

Така че явлението „Людмила Живкова" всъщност не беше никаква аномалия, а пълна закономерност. Тогава хора като Светлин Русев и Александър Фол получиха своя златен шанс. Тогава се опита умиращата комунистическа идеология да бъде заменена с тържествата около 1300 години от създаването на българската държава. Малшанс - в апогея на тържествата почина Людмила Живкова. Ако не беше починала, щеше да ми е любопитно докъде може да стигне всичко това. Без нея - изроди се в т. нар. „възродителен процес".

Всеки деспот - това е известно - се нуждае от своя пророк, който да легитимира неговата власт и който да изпълнява ролята на народен глас. Когато Римската република започва да се превръща в парламентарна монархия и монарсите започват да си служат с евфемизма "император" ("върховен главнокомандващ" по съвременному), всеки кандидат-монарх започва да има вземане-даване с оракула я в Делфи, я в Куме. По същество България след 1971 г. бе почнала да се превръща в източно деспотство и затова целият партиен елит бързаше да се допита - къде явно, къде тайно - до баба Ванга. А тя беше чудна за такава роля, най-малкото с това, че не цепеше никому басма - поне публично. И беше проводник - както се изразяват Илф и Петров - на „шаячната правда".

Как е било непублично - не зная.

Носталгията на Светлин Русев, Нешка Робева и С-ие по баба Ванга и по тези времена изобщо е обяснима - те се чувстваха прекрасно в условията на Тодор-Живковия източен деспотизъм с неговото кастово разделение на обществото (активните борци против капитализЪма и фашизЪма в тогавашните условия бяха нещо като камарата на лордове в Обединеното кралство; дори удостояването им със званието АБПФК твърде напомняше на посвещаването в рицарски сан от страна на британския монарх), като се мъчеха да направят от Тодор Живков просветен монарх. А когато в крайна сметка той не се превърна в просветен монарх (възродителният процес беше най-яркото доказателство за това), му спретнаха дворцов преврат и го свалиха от власт. Но не отчетоха кой всъщност е Андрей Луканов и на какво е способен той.
Това е.

Изказване на председателя на Парламентарната група на Демократи за силна България Иван Костов по време на обсъждането на вота на недоверие към кабинета “Станишев”.

България е болният човек на Европа. Така е според европейците, така е и според европейците-българи. Болни сме от мафия. Вярно е, че не сме болни от вчера, но симптомите вече говорят за опасен изход.

Симптом е, че президентът Първанов-Гоце окуражи мафията като застана зад нейния защитник Петков. Всички честни служители в МВР и в държавната администрация гледат това, което се случва. Виждат на коя страна застава президентът, на коя страна застава министър-председателят, на коя страна застава управляващото мнозинство, защото тези дни зад гърба ви се изгради барикада. Хората гледат кой къде стои и това ги обезкуражава. И обратно, тези другите се окуражават. Другите набират сили.

Отслабват съпротивителните сили на обществото. Заради тази наша обща слабост организираната престъпност поиска да се узакони като властващ в България, партньор на ЕС. Да приемат европейците конфликта на интереси, парите на брата, злоупотребите на спонсора на президента, да приемат, че не работят разплащателните агенции, да приемат, че парите се харчат за мутри и престъпници, да приемат всичко това. Това е големият напън в момента. Това няма да стане! Във всички случаи няма да стане по време на това управление. Този опит ще причинява непрекъснато политическа криза. Защото демократичните институции не могат да бъдат леговище на престъпността.

Кризата няма институционален отговор. Народното събрание не може да я реши. Отхвърленият вот няма да бъде нейният край. Въобще не се лъжете тук в управляващото мнозинство! Борбата срещу узаконяването на мафията като българска форма на управление ще продължи дълго, както вътре в страната, така и вън от нея.

Дебатът по този вот на недоверие се проведе в обществото преди да се проведе в парламента. Този дебат бе напълно загубен от управляващите. Най-вече, защото престъпността на власт е страшно и отвратително нещо. Напълно разбираем бе първоначалният страх в обществото и опозицията да бъде поискан този вот на недоверие.

Наглото и безочливо лице на управляващи престъпници с витаещите около тях стотици поръчкови убийства не може да не плаши всички. Вярно е, че вотът ще консолидира управляващите. Това също плаши. Плаши консолидацията на управляващите около Петков и неговите хора. Но нека не забравяме кой ще остане от другата страна на барикадата. Там ще останат омерзени и погнусени хората, които не искат да живеят в мафиотска държава.

ДСБ ще бъдем при хората. Няма да бъдем участници в опита на политическата класа да потуши кризата. ДСБ няма да станем примирена и страхлива опозиция. Хората имат свещеното право да излязат на улицата улицата и да се защитят сами от управляващата ги мафия. Това право никой не може да им го отнеме. И няма нужда никой тук да ги зарича да излязат ли или да не излязат. Ние ще бъдем с хората, ако те тръгнат в тази посока. Но ние вярваме, продължаваме да вярваме в съпротивителната сила на българската демокрация и в нетърпимостта на ЕС към мафията.

Другият изход от кризата, която причиняват напъните на мафията да направи без алтернативна властта си в България, са следващите избори. Нека хората знаят, че борбата за и срещу мафията ще се водят на и след тези избори.

На избирателите им предстои труден избор. Но нека знаят, че те ще решават криза в държавата си, а не Петков и компанията му в МВР. Те трябва да разпознаят алтернативата за управление на България. В тази връзка искам да напомня, че винаги когато БСП дойде на власт, всичко се скапва. Разликите от последният път са, че при Виденов от парична и ценова криза се отиде към лична несигурност, сега при Първанов и Станишев от личната и обществена несигурност ще отидем към висока инфлация и към покачване на лихвените проценти. Отново в тази връзка призовавам хората да си спомнят, че за да бъде избягнато всяко подозрение за обвързаност на управлението на страната с корупция и престъпност през 1999 г. от правителството на ОДС бяха отстранени вътрешният министър и двама заместник-председатели на СДС. Само, за да се избегнат подозренията. С това тогава показахме, че не сме зависими от никого.

И пак във връзка с изясняването на управленската алтернатива призовавам хората си спомнят също: че ние свалихме стикерите на ВИС и СИК от магазинчетата и фирмите, а не ги поставихме, както казват днешните управляващи; те бяха поставени по време на предишното управление на Виденов; че залавяхме на границата по 2-2.5 тона хероин, а сега се залавят 300 килограма; че водехме битка срещу контрабандата на спирт, а сега 4 пъти са спаднали приходите от бандероли; че за целия период на своето управление от 1997 до 2001 г. допуснахме 4 гангстерски убийства срещу 150 в последните 6 години.

Поздравявам ДСБ затова, че далеч преди събуждането на общественото мнение, далеч преди тези дебати, застанаха на върха на атаката срещу мафията. Поздравявам голямото мнозинство от колегите си за решителността, с която водеха обществените дебати; за смелостта да разобличават срастването на престъпността с управляващите. Поздравявам ги за това, че като истински свободни хора останаха недосегаеми за рекета и заплахите.

четвъртък, 10 април 2008

*

Публикуваните по-долу четири клипа са от понеделник, 7 април 2008 г., когато заедно с Марга Димитрова участвахме в предаването "Национална гвардия" по ВВТ.

*

Днес, 10 април прочетох във в-к "Сега", че комисията в Народното събрание все пак е решила да остави текста, отнасящ се до българския книжовен език, в текста на закона. Да видим как ще го променят...

Аз наистина призовавам научната общност за една година да бойкотира процедурите на ВАК, за да се премахне веднъж за винаги това раково образувание в българската научна общност.

От прессекретариата на „Дондуков" 2 заявиха за Дарик, че президентът не е участвал в ловни събрания, макар че на 1 март тази година е бил в планината в района на град Симитли. Георги Първанов не е имал прояви, които влизат в противоречие с трагичните събития, свързани с пожара във влака, уточниха още от „Дондуков" 2.

„Нормално е, ако българският държавен глава дойде в община Симитли, да ми се обади", каза кметът Апостол Апостолов. „Щом не ми се е обадил, сигурно не е бил тук", каза още той и добави:

„Не съм го виждал, не знам и някъде във вестниците да пише, че аз съм го виждал. Чух още в събота за нещо такова, но мислех, че си правят майтап".

Нещо повече - за да има хайка за вълци е необходим подписа на кмета, а по думите на Апостол Апостолов, самият той не е давал разрешение за хайка на 1 март. Според в. „Струма" ловът е бил организиран лично от председателя на Държавното лесничейство в Симитли Борислав Кутузов.

„Той не може да го направи без мен, ако си е позволи своеволие, това си е за негова сметка. За да се направи една хайка ни изисква един месец време. Такава е бюрокрацията", добави още Апостолов.

От прессекретариата на „Дондуков" 2 определиха твърденията, че Георги Първанов е отседнал в хотел в Симитли преди лова като „рекламна проява, направена на гърба на президента". Снимката, публикувана във в. „Експрес", на която българският държавен глава е застанал пред ловен трофей, е направена преди година и половина, съобщиха още от прессекретариата на президента.

Оказа се, че шефът на Агенция „Митници" Асен Асенов, който според публикацията във в. „Струма" е бил в дружинката на президента, точно този ден въобще не е бил в България.

Зам.-председателят на Държавното лесничейство в Симитли Иван Куйов заяви, че е напълно изолиран от всякакви ловни въпроси в лесничейството. „Ще ви прозвучи нелепо, но научих, че президентът е бил на лов от в. Струма", допълни г-н Куйов. Според него, за последен път Георги Първанов е бил на лов край Симитли през декември месец миналата година.
виж снимка | разпечатай | изпрати | нагоре
Ликовете на трима президенти ще красят скалите край Симитли
Теодора Симова

До края на годината в скалите край Симитли ще бъдат изсечени ликовете на тримата демократично избрани президенти - доктор Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. Това каза в предаването „Денят" на Дарик кметът на градчето Апостол Апостолов. За начинанието ще се търсят пари от спонсори.

По повод твърденията в медиите, че на 1 март - ден след трагедията с пожара във влака София - Кардам, президентът Първанов е бил на лов край Симитли, Апостолов обяви: „Не съм подписвал заповед за организиране на ловна хайка на 1 март. Ако е имало такава хайка, то лесничеите са действали „през главата ми" и са нарушили законите".

Ето какво още каза пред Теодора Симова Апостол Апостолов:

Ако нещо въобще е правено, е правено най-вероятно е инкогнито и по незаконен начин.

Вие нямате такава информация?

Да.

Как разбрахте?

Нищо не съм разбрал все още - чул съм слухове, както и съм прочел във вестник „Струма", че президентът е бил на лов в нашата община. Не съм имал възможност да говоря нито с представители на лесничейството все още, нито с някого от ловната дружинка, която също е замесена поне според слуховете.

Как смятате - ако е имало такава хайка, не е ли могло тя да бъде отложена за по-нататък във времето предвид трагичния инцидент с влака?

За да има хайка, трябва да има необходимите предпоставки. На този етап в нашата община такива предпоставки не съществуваха. Така че за хайка въобще не може да се говори.

*

Божидар Стоилов: Предложиха пари да не пускам статията за президента
Теодора Симова

Авторът на публикацията във вестник "Струма", в която се твърди, че на 1 март - ден след трагедията с влака София - Кардам, президентът Георги Първанов е ловувал край Симитли, Божидар Стоилов заяви, че информацията му е потвърдена от два независими източника, а преди да излезе във вестника, са му предлагани пари да не я публикува.

Ето какво още каза той пред Теодора Симова в "Денят" на Дарик:

Ловът е организиран със служителите на Държавно лесничесйство - Симитли. Материалът е написан постфактум, на мен ми се обадиха в понеделник. Още същата вечер съм звъннал, където трябва, и на мен ми казаха: „Да, това не трябва да го пишеш". Което означаваше за мен, че случката е истина. На другия ден имах и друго потвърждение.

Т.е. от два източника е потвърдена информацията?

Да, от два.

Независими?

Да.

От прессекретариата на „Дондуков 2" твърдят в съобщение, че президентът не е участвал в ловни събрания?

Точно - ние не сме написали, че е бил на събрание. Аз съм написал, че е бил на хайка за вълци. Организирано от Държавно лесничейство - Симитли. Аз не разбирам какъв е проблемът президентът да каже „Да, бях на лов". Какво толкова има от това - нито е ден на национален траур 1 март, нищо, то е планирано отдавна и е бил там, какво толкова. Имайте предвид, че Симитли е много малко градче. Нещата са били много тайни, за да се разберат чак на втория ден.

Пак ви казвам - на мен ми звъннаха в понеделник. Един телефон звъннаха и казаха „Не го пиши". Имаше и други предложения: „Какво искаш", „Колко ще спечелиш от този материал". Аз им казах, че това не могат да ми го платят.

Какви предложения, откъде са дошли?

От Симитли, хора приятели на този човек, който е организирал лова. Те не искаха да излиза, да не го издават, защото точно те си мислеха и това, от което аз се опасявах, че той ще бъде набеден, че е изтекла от него информацията. Информацията изтече от съвсем друг човек.

`Историята на коментирането на това, което е публикувано по вестниците, не е дълга. Зароди се, когато вестниците станаха скъпи и хората престанаха да си купуват по 2-3 вестника дневно. Постепенно се преобрази в средство четящият и коментиращият вестниците журналист да проявява своето остроумие (ако го има) и дори да намеква за своите политически пристрастия. Скоро равнището на коментар достигна до измеренията на литературоведския анализ, обявявайки по този начин първите журналисти едва ли не за майстори на словото. Питам се тогава защо в училище не сменят анализа на „Под игото" с анализа на рубриките на Валерия Велева например?!? Все същата скука.

    Или с анализ на текстовете на някой колумнист, въпреки че колумнистите наистина имат текстове, които заслужават да влязат в златния фонд на българската словесност - казвам го без капка ирония. Но повечето колумнисти не са професионални журналисти, а колеги университетски преподаватели.

Подарявам идеята на Даниел Вълчев - дано си го вдигне, рейтинга, де - след като се оля с беззаконието в БАН.

ВАК за всички академични лица в България е синоним на безнадеждна бюрокрация, на изхабени нерви и много безсънни нощи, несвързани с творчески процес; на разчистване на лични сметки от страна на „опоненти” (най-често – конкуренти) в науката. Рядко човек, преминал (ако премине!) през процедурите на ВАК, остава без язва и/или без високо кръвно. Случват се и по-страшни работи – например т. нар. „нервен диабет”, инфаркти, инсулти. И всичко това – в името на уж заявеното качество на науката и недопускането на случайни хора да попаднат в академичните среди. А всъщност: Хикс да не напредне повече от Игрек или Хикс да напредне тогава, когато му дойде времето, ако е бил послушен, разбира се.

Няма да обсъждам смислеността на двете научни степени – практика, непозната в по-голямата част от света. Няма да обсъждам и бюрократичната недомислица ,че „доктор” е едновременно и образователна, и научна степен.

Ще представя тезата си, че ВАК е репресивен политически орган на изпълнителната власт в България. Именно като такъв е бил замислен в СССР, като такъв продължава да съществува и до днес в България.

Какво ми дава основания да твърде подобно нещо?

· Председателят на ВАК и по-ниските чинове в тази институция се назначават пряко от министър-председателя на България. Структурата на институцията е усложнена до немай-къде: специализиран научен съвет, научна комисия, президиум на ВАК.

· Не е ясно кой на практика контролира президиума на ВАК: ако всяка по-нисша инстанция на ВАК се контролира от по-висшата, неясен остава моментът кой контролира президиума на ВАК. Номинално вероятно този контрол трябва да се осъществява от министър-председателя, който обаче е политическа фигура. Сетете се тогава в какво се изразява контролът: най-вече в това дали Хикс е „наш”, или не е „наш” от политическа гледна точка.

· Решенията на ВАК не подлежат на съдебно преразглеждане. Този момент от дейността на ВАК е много важен, защото никой пострадал от решенията на ВАК, не може да обжалва пред съд нито решенията на ВАК, нито пък да съди ВАК за пропуснати ползи. Освен това членовете на ВАК от всички равнища не носят никаква отговорност за решенията си. Тайното гласуване им позволява да вършат каквото си искат, защото de jure и de facto те са безотговорни.

· Най-важният момент от процедурата – когато научната комисия взема решение дали да даде, или да не даде това, за което претендира кандидатът (образователна и научна степен, научна степен, научно звание), се осъществява в отсъствието на кандидата!

· Понякога член на ВАК може да реши да провали някого, като го обвини в нещо, което е член на Наказателния кодекс – например в плагиатство. Процедурата според Закона за научните степени и звания допуска без съдебно решение (!) членовете на съответното равнище според случая да приемат/да не приемат плагиатството за истина. А плагиатство се доказва в съдебна зали при наличието на обвинител и защитник, съдебни доказателства и т.н. Тоест ВАК изземва прерогативите на съдебната власт и решава казуси от компетенцията на наказателния съд, без да прилага процедурите, които този съд изисква.

· Ако процедурата се провали, всички пасиви са за сметка на кандидата – в това число и финансовите. Ако става въпрос за научна степен, той трябва да напише друг голям докторат, защото сегашният вече е отхвърлен като негоден.

· Законът за научните степени и звания и правилникът за неговото приложение допускат член на някоя от инстанциите на ВАК по време на мандата си да придобие научна степен и научно звание – и то дори в рамките на един мандат. Конкретно зная такива случаи. Представете си как членовете на специализираните научни съвети или на научните комисии ще гласуват срещу един от тях, когато те също искат да „пробутат” свои протежета и гласът на кандидата е много важен за тях. Разиграва се добре позната сценка „аз на тебе – ти на мене”.

· Законът и правилникът позволяват безкрайни апаратни игри: два мандата си член на специализиран научен съвет, два мандата си член на научната комисия, може и да станеш член на президиума. Това твърде много наподобява игрите между Путин и Медведев. Както някой беше изчислил, по този начин тези двамата може да са във властта до 2033 г. Нека някой се заеме да изчисли до коя година един послушен и предполагаемо корумпиран член на ВАК може да решава кариерата на един или друг свой колега.

· Всичко това е добра основа за поява на корупция. Според наскоро преминали през процедурите на ВАК колеги тя е факт, дори ми беше съобщен ценоразпис на някои членове на ВАК – преди две години беше около 2000 лева на точния член от съответната научна комисия.

· Научните звания са аналогични на офицерските звания: но ако един офицер пет години няма провинения, минава автоматично в по-висш чин; един човек, работещ в университет или в БАН, не минава автоматично в по-високо научно звание.

· За да защитиш „голям докторат” се изисква по-голямата част от труда да бъде публикувана – най-добре целият. Тук вече се намесва връзката между науката и издателствата, която също е предполагаемо корумпирана.

Всеки един човек, работещ в академичната сфера, знае за тези неща и въпреки това гледа, когато му дойде времето, да се сниши и да мине за около година и половина (в най-добрия случай!) през всички иглени уши, след което и той да се корумпира и да върши същите неща, от които се е възмущавал преди това.

Никаква идея за протест, за бойкот на ВАК и специализираните съвети.

Какво е решението, за да остане все пак някой в България да прави наука?

· Да се анулират законът за научните степени и звания и правилникът към него;

· Въпросите около академичната кариера да се уреждат в Закона за висшето образование;

· Да се премахне понятието „научно звание”: научното звание всъщност е длъжност, на която си назначен;

· Да се премахне „големият докторат”;

· Да се създадат смислени единни държавни изисквания във всяка една област за придобиване на образователната степен „доктор”, която да се присъжда от ad hoc държавни научни комисии по дадена тема;

· Академичните институции сами да си създадат процедури за назначаване на академични лица на съответни академични длъжности;

· Да се създаде етична комисия, която да решава възникнали проблеми около кариерата на дадено академично лице, като комисията по такъв въпрос може да бъде сезирана само от засегнатото лице.

Кога най-сетне ще се направи нещо смислено? Например да се въведат електронни апарати за билети в превозните средства на принципа на кафе машините? Влизаш в превозното средство, пускаш си стотинките, обозначаваш маршрута си, получаваш билет и ресто. Вместо да се харчат пари за униформи (аман от тази униформомания в България, ама нали кметът ни е ни повече, ни по-малко ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ), да се инвестират парите на данъкоплатците в по-смислени неща, за да се облегчи изнервеният пътник в градския транспорт.

Как ще се контролира обаче кой е редовен и кой - гратисчия? Чрез баркод. Ако минеш през апарата, без да си се таксувал, запищява аларма и пътниците сами ще принудят гратисчията да си плати билета, за да се отърват от алармата.

Подарявам тази си идея на Столичната община, защото ми омръзна от безкрайните групости на всички кметове вкупом от 1989 г. до сега. Май започвам да тъгувам за Междуречки...