След като всичко беше сглобено, подредена и наредено, след това пекнато на тих огън и овкусено, не остана нищо за правене освен няколко часа - мързел под дърветата, песента на птичките и ромоленето на рекичката.

Историята започна с един много специален чифт обувки, или както ги нарича моят човек обувките мечта на едно момиче. Това момиче (аз), четяло блогове, сред тях особено харесвало street fashion блоговете, в които разни хора се снимали с разни дрешки и парцалки, и изглеждали различно и забавно, и някак си дори артистично. Започнала и тя да се облича по този начин, но някак си дрешките по родните магазини не били, точно като тези на картинките, и докато в родните магазини властвала чалга модата, тя все пак успявала да се облича малко по така нормално, или ненормално, видяно от друга гледна точка, но все странно, което главно била и целта й. И така докато не открила, че в българските магазини липсва точно oпределен вид обувчици, по които така полудяла, че чак оглупяла.

Писала специално писмо на сестра си в Англия с молба за колетче с точни тези, равни затворени обувки, но на висока платформа, които по някакви не известни причини били жизнено важни за нея, и тя не спяла, не ядяла, докато не получила, заветната бележка, че така желаният обект я чака мирно и кротичко в кутия в най близката поща. Радост, бяг, взема пакетчето, отваря го и те са там. Точно за тях е мечтала. И се оказаха малки. Обувките мечта са малки, но тя не се отказва лесно. Ще открие обущар, който ще ги разшири. Речено сторено, след седмица проби и вероятни обущарски незгоди, тя с гордост прибира чифчето, което изпълва живота й със смисъл през последните седмици. Трескаво мисли как и с какво ще комбинира, как гордо ще крачи по улиците, и как все пак е успяла да се побере в малкият размер на обущетата.

До днес сутринта, когато се оказа, че обувките притискат пръстите й до болка, а в задната си част са така, разширени, че клапкат при всяка стъпка. Боли, но ще ги носи, стъпва на криво, спъва се, но не ще ги носи. Минава покрай група хлапета, които се хихикат явно на патешкото ходене, стъпката напред пари в пръстите, а отстъпът на зад кара цялата обувка да изпада от крака й. Минава покрай група работници, които със съжаления коментират, на какво трябва да се подлагат жените днес за да изглеждат добре. Преди очите и се поява магазинче за обувки, където продават нисички балеринка за по 20 лв. Изходът е един, ще трябва да се раздели с чудовищните обуща, купува меки и ниски пантофки и весело продължава по пътя с бодра и лека крачка.

Каква е поуката ли ... не всичко, което лети се, яде, не всичко, което предлагат става за носене. Може да смените 10 неудобни обувки, но краката Ви само едни, така че умната при избора и залитането в модните тенденции. А, Аз отивам да си потърся малко по удобни, но подобни патъчки.

Подготовката:

Събота вечерта, среща за среднощно културно мероприятие, изключващо биро-пийни заведения. Предният ден двама от участниците дори се заканиха да облекат костюми, за да представят достойно пред среднощните музейни експонати и други красоти. Явно съм ги разколебала с моето убеждение, че се обличам по дрес-код само под заплаха на оръжие или изрично служебно изискване, защото на другият ден ми се появиха в синхронно съчетани тениска и спортен панталон. Сформирахме си една великолепна четворка за среднощен щурм на де що има галерии и музеи.

Три часа не стигат :

Археологическият музей се оказа интересен начин за губене на време и научаване на разни нови неща. Не предполагах, че ще чакам ред за археологична изложба. Учудващо много хора бяха напълнили залите, имаше групи тинейджъри, и семейства с малки деца, и възрастни двойки, и групи съвкупност от всичко това на веднъж, всички разглеждат, коментират с интерес.

Нашата разходка доведе до едно фундаментално откритие: Древните са били дребнички хора. Въпросът се породи от моята реплика:

" Лелее, гледай какви малки съдчета, за какво са ли са ги ползвали"

Доказателството се намери пред група римски статуи. Застава Той, метър е деветдесет до въпросната група и следва репликата:

" Виж, виж какви дребосъци са били, обзалагам се че това са статуи в реални размери. Ти ще бъдеш огромен войн до тях" ( аз, с целите си 1,60м)"

Може би най интересни бяха галерията на тракийските съкровища, плюс това в Старосел и праисторическата зала. Интересно е да знаеш, че първите заселници в Европа са живели по нашите земи. Златните съкровища са чудни, толкова сръчно и умело изработени във всеки фин детайл, огърлиците от мъниста са били "модерни" още от средните векове. Има разлика и в начина на обработване на златото, докато тракийските съкровища са почти ефирни златни пластинки, средновековните чаши може да докоснеш без страх от повреда. О, няма начин да докоснеш някоя от красотите зад витрините, наоколо постоянно обикаля достопочтена охрана, а и алармите се включват от време, ако някой любопитко се приближи твърде близо до експонатите.

Разглеждането само на този музей ни отне над 3 часа, имаше и художествена програма, част от която бяха и тези пловдивски кокони, мисля, че така се казваше танцът им. И това са единствените ми снимки от вечерта и то с много лошо качество от телефона на един приятел.

Защо гори Националната Художествена Галерия?

В оставащото време, около час до полунощ решихме да наминем и през Националната Художествена Галерия, колкото да отчетем присъствие. Посрещна не доста интересна гледка. Кълба дим излизащи от последните етажи на сградата. А, сега де? Няма паника, няма пожарни коли, но количеството дим е доста сериозно. Предпазливо се тълпим около сградата заедно с другите посетители, докато се приближим достатъчно да прочетем обявата на изложбата Комини и смело на пред в залите, Долу в фоайето вирят джаз, но за съжаление звукът не достига до горните етажи. Хората и тук са множество, звукът от скрибуцане на паркет под тежестта т на много тела е убийствен. Скрибуц, скрибуц. Може бие време да пристъпим към втора част на вечерта - Бира с елементи на разсъждение на видяното от вечерта.

]]> http://tin4e.wordpress.com/?p=1527 Thu, 15 May 2008 13:27:28 +0000 tin4e http://tin4e.wordpress.com/?p=1527 Днес е денят , в който да яхнете колелата в името на една по чиста градска среда. Т.к аз първо нямам велосипед, и второ не умея да управлявам такъв тип превозни средства (всъщност аз нищо не умея да управлявам), няма как да взема участие. Освен да подтичвам след всички, с кракомобила, което някак не ми се нрави като идея. Така, че весело изживяване на всички ентусиасти.

Като алтернатива мога да ви предложа, нещо интересно наречено Нощта на Музеите и Галериите, което е културно мероприятие и се провежда със съдействието на ЦЕНТЪРА ЗА КУЛТУРА И СЪТРУДНИЧЕСТВО – ФРЕНСКИ ИНСТИТУТ. В различни градове на България София, Варна, Пловдив и др. някой музеи и галерии ще останат отворени до 12.00 с свободен вход и специална програма за всички посетители. Аз лично си харесах:

• Археологическият музей : откриване на нова изложба и музикална програма, Паметници на християнското изкуство, изпълнение на акустични китари към 20.00

• Националната художествена галерия : нон стоп джазова музика, скулптура и живопис, джаз трио - след 20.00 до полунощ

Пълна информация на събитието и подробна програма на адрес На 17 май от 18 ч. : Нощта на музеите

Бонуси: ще има осигурени микробусчета за лесно придвижване, сини килими и прожектори. Винаги съм си мечтала да мина по син килим, но щом така са решили :p

Самото название на проекта Нощта на музеите, звучи някак обещаващо, различно, подканващо: "Ела, и виж след залез слънце, нещата са просто различни..."

*опссси, грешчица - първоначалното инфо не е вярно, защото случката ще се състои в събота, а не в петък. Офтопик - в живота съм същата блейка, както и он-лайн , наистина бях планирала нещата за днес.

Ето с какво се занимавам тези дни, изпращам, посрещам и съпровождам близки мен същества до самолетите, които ги отнасят надалеч, те са щастливи, а ние меланхолично тъжни, че отново заминават някъде.  Прощални партита, прощални пожелания, и така 2 седмици + ...

Честно да си призная, не е много весело да изпратиш трима от най близките ти хора на 500 до 5000 km от теб, да търсят щастието си. След това остава някаква празнина, някак пусто е, тук в България идва лятото,  а нямам как да го споделиш.  Една студена бира в топла лятна вечер, монитора, камерата и гледка към брега на Тихият океан, където една глава разказва какво е правила през работният ден, или пък другата глава на брега на друг океан описва екскурзията в почивният ден и някакъв кит, или пък третата глава се оплаква, че съм луда да я будя посред нощ " Да, да нощ е тук, при мен е светло от четири през нощта." Различните часово пояси са малко объркващи и добре, че навсякъде има Интернет  :( .

"Столична община ще постави ароматизатори в превозните средства от градския транспорт. Така общинарите се надяват да победят миризмите, с които се сблъскваме в горещите летни дни. " btv

Пътниците се оплакват от миризмата в превозните средства затова ще ги ароматизираме. И ето, в стар раздрусан тролейбус, излових го лъскав, новичък освежител.

Един път ми се случи да изпитам удоволствието от действието на машинката. В пълен трамвай, някъде към 5.30 - 6.30 рaботен ден, където няма място да помръднеш малкият си пръст, тази машинка се е заела да разпръсква приятни миризми във въздуха. Само да имаше малко повече въздух, затова пък опръсква всички наоколо. В резултат се сдобиваш с миризмата на освежител за дълго време. Тя е на всякъде по дрехите, косата, ако имаш късмет и си е опасна близост, опитваш и на вкус. Още едно от приятните преживявания предлагани от Градски Транспорт.

Enjoy

7.15 - Изскачам от банята. Студено е. С два скока съм до радиатора, топла прегръдка. Той отваря очи. Усмивка се на зъзнещата от студ картинка. Банята е свободна.

7.30 - Пред огледалото. В битка с новата си прическа. Забравила бях колко е трудно да се оформи късата коса. Тя сега е много къса - загуби 30 см онзи ден, когато ми хрумна да се подстрижа, защото дългата коса се оплита в шала ми. Той ме целува за довиждане, започва работният му ден. Завиждам му, само за 15 минути сутрин взима разстоянието от леглото до външната врата.

7.45 - Почти готова. Планът е да тръгна в 8.45. Уфф, този кичур пак е щръкнал. Обувките къде са. Телефон. Какво още. Съдържанието на дамската чанта е разпиляно по леглото. Подреждам го. Връзката с ключове. Няма го. В чантата. Къде е? Дъното. Отново всичко е разпиляно. Поглед в огледалото. Леко щръкнала прическа.

8.00 - Вървя към пощата. На опашката има няколко симпатични възрастни хора. И жената, която ги обслужва се държи любезно. Всичко става бързо. Приказка някаква. Въпросът. Отговорът е отрицателен. Бърз телефонен разговор. Това , което търся не е тук.

8.05 - Спирката. Трамваят е полупразен. Идва на време. Пристига на време. Вълшебно.

8.20 - Банката. Усмихнати хора, тихо разговарят. Пред има само още един клиент. Гишето. Вноската.

8.30 - Вървя по улицата. Бледо утринно слънце огрява през клоните на дърветата. Студът леко щипе лицето ми. Имам 30 спечелени минути. Днес ще се разходя до офиса. Шалът. Голям и Топъл. Увивам се плътно. Поне косата ми сега не се оплита в него.

Изобилие от човешка история лежи потопена в древни градове по дъното на езерата, моретата и океаните на света. Някои от тях са залети от водите поради земетресения, цунами и други бедствия преди хиляди години. Много от тях са открити на скоро, по случайност или чрез нови подводни методи за проучване. Някой дори накараха учените да поставят под въпрос историята на човешката цивилизация.

1.Александрия, Египет: Под бреговете на град Александрия, градът на Александър Македонски, лежат останките на това, което се смята за останките от царските покои на Клеопатра. Смята се, че земетресение преди 1 500 години е причината за потъването в морето на покоите заедно с артефакти, статуи и други части от двореца на царицата.

2.Брегът на Камбей, Индия: Преди няколко години бяха открити останки от огромен град на 9 500 години. Тези потопени руини имат непокътната архитектура и човешки останки. Много ясно, това откритие предатира всички останали находки на около с над 5000 години, принуждавайки историците да преразгледат разбиранията си за историята на цивилизациите от този регион. Градът е наречен Златният град Dwarka , на древният морски град принадлежал на бог Кришна.

3.Куан Пайо, Тайланд: По същество, не е необичайно, 500 годишен Тай храм да лежи на дъното на езерото Пайо. Това, което прави случаят необичаен е , че това езеро е направено по изкуствен път преди около 70 години, и на скоро имаше дискусии за потенциална реставрация на храмът на цената на милиони долари. Както и да е, руините са се превърнали в място за живот на много риби и много от учените са се съгласили, че те трябва да останат недокоснати.

4. Йонагуни-Джима, Япония: Открит преди около 20 години при подводна туристическа обиколка, много дискусии са възникнали около тези подводни пирамиди на брега на Япония. Тези структури изглежда са издълбани директно в твърдата основа на скалите с тераформиращ процес, използващ инструменти, смятани за недостъпни за древните цивилизации на този регион.

5.Хавана, Куба: Екип от учени продължава да изучава мегалитните руини открити в пролив Юкатан близо до Куба. Те са открили доказателства за засилена човешка дейност, обхващаща мили по океанското дъно. Някои вярват, че цивилизацията населявала тези земи в предчет на всички древни Американски култури. До сега съществуват само компютърни модели на този мистериозен подводен град.

6.Северно море, Европа: Загубен естествен релеф наскоро е открит под Северно море, някога обитаван от племена ловци- номади преди над 10 000 години. Това, което преди са били реки, езера и морета сега лежат на дъното на морето, станали известни благодарение на дигитално картографиране на региона. Теорията на учените е, че тези земи някога са били сърцето на древна цивилизация разпространила се из Европа.

7.Атлантида, Антарктида ? Преди сто година музеен уредник в Истанбул направил забележително откритие . Изучавайки древна карта от кожа на газела, той открил място бележещо планинска верига, там където се намира Антарктида днес. Тази карта е едно от многото доказателства, с които хората се опитват да докажат, че фактически Антарктида е измисленият загубен континент Атлантида. Други доказателства включват наскоро картографирана, чрез сонарна технология, земя под ледовете на континента, която съвпада с картографската система на древните картографи, което предполага, че Атлантида може да е била разположена далеч от Средиземно море.

Тази мелница все още стои, и не е вградената.

Статия по темата -

Вятърната мелница в Несебър
Граждански позиции - скандали на фокус - 29 October 2007

Всъщност този старинен паметник на културата щял да се вгражда в хотел, земята около него е продадена на общински съветник за да си построи увеселителен комплекс. Значи мелницата все още е там, но вече ще бъде част от хотелски комплекс, и не принадлежи на Несебър. Да, Несебър вече си няма мелница, има си хотелска забележителност със старинна мелница.
Аз пак ще си задам редовният въпрос:"Кой, как и защо позволяват това?"Нали Несебър е културен резерват, как така част от него се продава?
Отговор на Общинският съвет в Несебър: "Щото може" или пък "Що пък да не", както и "Чичко Паричко ни е дал достатъчно". Общинският съвет в Несебър са решили тази гениалност. А пък след това Националния институт за паметниците на културата отписват мелницата от регистърът защото е загубила културно-историческата си стойност. Ама, нищо предполагам, че около този бивш национален паметник ще опънат тела немски и чешки туристи и културно ще се наслаждават на красотата му по гащи.
Ако сте харесвали старият Несебър , може да си закупите картина от някоя от безбройните сергии в старият град. За да се насладите на красотата му, защото само това е останало. Ето така:

Това което видях аз в началото на септември не беше китното старинно градче на брега на морето, а огромен бит пазар. Ужасни сергии, с ужасно много тълпи туристи и ужасно нахални продавачи и собственици на заведения. Тълпите туристи са добре дошли, но гледката която се разкрива пред тях е някакъв малък ужас. Някой попаднал там, на дали ще се върне отново.Ето това е Несебър от 06.09.2006

Във всяка стара къща успешно е превърната в сергия, от където може да си купиш полезни неща като, дънки, гащи, мечове, дрънкулки, картини на Несебър без сергии, огромни куфари, дамски чанти, кожени палта и впрочем необходими неща, когато си тръгнал да разглеждаш културни забележителности.

Куфари, чанти и реклама за риболовни такъми

Несебър се е превърнал в огромен и грозен бетонен град , това че вече няма мелница никак не е учудващо. Интересно е, че когато влизаш в Несебър те посреща ведър надпис "Добре дошли в Слънчев Бряг". А хотелите са навсякъде пред теб, зад теб, около теб, до всяка къща се вдига пристройка 3-4 етажа с стаички с тераси, това, че хотелът е на главният път няма значение, че от прозореца гледката е към бензиностанция също е без значение, формулата е тераска с масичка и стол от пред и наоколо кръчми. Новият културен туризъм не в нашето културно наследство, бъдещето е в Чалга културата. Строителството по Черноморието е пример за Чалга културата, и туристите са ни чалга културни, и ето така се превръщаме в Топ дестинация за пиянски туризъм. Няма значение, важното е Чичко Паричко да печели добре

Скоро ще прочетем "Несебър вече няма Несебър". Съвсвем нормално е ЮНЕСКО да извадят и този паметник от списъците си, както се натискат и Банско. Ние сме една забележителна страна, с едни забележителни господа управници, и единствените които се борят да се измъкнат от списъците на международните организации, които определят световното наследство. Чудничко.

Да поседнем на кея и да си помечтаем за миналите дни или може да пишете на pop@armenia.com.

Снимката е от миналият четвъртък

Панирани сиренца с боровинков сос

(пушено сирене, моцарела, кашкавал, бяло сирене)

http://www.dreamhouse-bg.com

Мястото, където можете да хапнете тези сиренца е вегетариански ресторант Dream House на Алабин 50 а.

Едно от любимите ми местенца в София, chill out музика, свеж интериор в зелено и светло дърво, спретнати масички с бели покривки и свещ на всяка от тях, лампи от на маслена оризова хартия, и много любопитни ястия от цял свят.

П.С Copycat искам си снимките, обеща ...

Най северната точка е езерото Дуранкулак, рай за морските птици, след това пещерните образувания на Тюленово, Камен бряг и резерват Ялата. Нос Калиакра е едно от малкото места където може да се наблюдава залез, това е следващата спирка, пък може да се съчетае с някой рок концерт в Каварна,ако има настоящ. В Балчик се намира Ботаническата градина и двореца на румънската кралица Мария, там ще откриете уникални растения и кактуси(единствени на Балканите). Истинска джунгла може да откриете в резерват Камчия, след това продължаваме на юг, Иракли и нос Емине, следват Несебър - не е за изпускане една обиколка из старият град. Заслужава си да разгледаме и Бургаските езера, една от най важните влажни зони на България, дали дом на много застрашени видове. От Бургас може да достигнете остров Св Анастасия, ако намерите рибарска лодка, която да ви отведе до там. Още по на юг се намира резерватът Аркутино с един от най красивите плажове по цялото Черноморие, по река Ропотамо, да се повозите с лодка,най на юг в граничната зона с Турция е резерват Силистар и село Синеморец.

Не ви е необходимо много, добра компания, весело настроение и пътна карта. Най удобно е да пътувате с кола, ако не разучете добре начините за транспорт, не забравяйте палатките, винаги за нощувка има места в къмпингите.
И малко спомени от минали години ....

автор на снимките tin4e и приятели

Еxx,Черно море ...

Ботаническа градина Балчик

река Ропотамо

На бира след плажа

В пълно плажно въоражение

Плажът на Аркутино

Чайки над вълноломите