Топ 5 на изпълнителите продали най-много албуми за юли 2008:

1. Нина Николина и Калин Вельов
2. Руши
3. Остава
4. Kayno Yesno Slonce
5. Nest

http://www.mp3.bg/news/2742.html

Топ 5 на изпълнителите продали най-много албуми през август 2008:

1. Калин Вельов и Нина Николина
2. Черно фередже
3. Руши
4. Остава
5. Panican Whyasker

http://www.mp3.bg/news/2941.html

:D

Най-накрая го открих. От както излезе на пазара албума на Нина Николина и Калин Вельов "Абсент" се изкупи като топъл хляб и изчезна по музикалните магазини. Къде ли не го търсих не можах да го намеря, докато онзи ден не се сетих каде може да е останала някоя бройка. Дори в момента не се знае кога ще се появи пак. Продавачите цъкат с език и казват, че за сега нямало да получат нови бройки въпреки големият интерес към диска. "Абсент" съдържа 12 парчета, две от които ремикси - новата версия на стариградската песен "Целувката на Ана" и ремикс на песента "Как се случва любовта". Основният стил на албума е много приятно слънчево латино. В допълнение може да разширим дефиницията и да кажа, че тук се открива съвременния много актуален жанр чил аут, включващ новата боса нова или любимото ми бразилелектро. В "Абсент" участват известните музиканти: Дани Милев, Цветан Недялков, Мишо Йосифов. В заключение мога да кажа, че "Абсент" е високо качествен продукт на българското изкуството. За него не беше нужна шумна реклама за да се изчерпи по магазините, нито пък беше необходимо да става "бутиков" продукт за да направи продукта "по-специален". За него може спокойно да се дадат не 15, ами и 30 лв.

История: Стефан Помпуняк започва този проект през 1997г., когато Жан-Луи Костес му поръчва да миксира музиката, звучаща в пространството на ресторанта на хотела му. Инспириран от духа на същинския хотел, където барока съжителства приятелски с авангардни интериорни решения, той подрежда музикални линии, в които меки приглушени звуци се смесват с електроника. Така Стефан Помпуняк решава, че иска да запечата в луксозна опаковка музикалната атмосфера на това митично място. Посетителите на мястото започват все по-често да задават въпроса дали не биха могли да получат музиката на диск и така всъщност съвсем естествено се ражда идеята за серията от компилации, носещи името Hotel Costes. И тази първа компилация, запечатала един сет на Стефан Помпуняк в емблематичния хотел, се превръща в безспорен хит, в референт за всички други такива издания. Днес вече имаме девет части плюс най-доброто от тях в отделно издание. Чрез тях вече над 2 милиона души са направили своята мислена разходка до Париж и са се потопили в атмосферата на хотел Costes, омагьосани от музикалните приказки на Стефан Помпуняк.

11 част на серията компилации "Хотел Костес" излезе официално на 23 септември. 17 парчета са много приятни за релакс. Има голямо разнообразие на звуци и гласове от различни точки на света. В интернационалния, чил аут саунд пътуваме до Италия, Франция, Бразилия, Испания, Индия и други страни. Сред стиловете на парчетата в албума откриваме трип хоп, груув, малко джази, но да обърна внимание, че тази компилация се отличава от останалите с факта, че тук са вкарани повече акустични инструменти. Стефан Помпуняк и този път се е погрижил и е пренесъл атмосферата на парижкия хотел в цели 70 минути, за които гарантирам, ще останете доволни. Диска можете да си го поръчате за 26 евро от официалния сайт на хотел Костес или както направих аз - да си свалите легално парчетата от Амазон за $0.99, за всяко едно от тях.

Концерта снощи ми се стори много слаб. Звукът отстрани бучеше и нищо ясно не се чуваше. Тийнове с шишета ракия и двулитрови бутилки с бира се наливаха като за последно. В резултат на това в метрото някои от тях се бяха издрайфали яко.

Единствено бяхме отишли за изпълненията на хип-хопъра и r&b изпълнител - белгиецът Мат Покора и всеизвестният Mr. Bombastic - Шаги. Ида Кор също ставаше, останалите денс бози не ми направиха някакво впечатление.

Главни действащи лица: Румен Баросов - директор на Фестивала; Ясен Атанасов - артистичен директор.

Програмата беше много добра, въпреки техническите гафове с звука от микрофоните. Поети разголваха душата си, като споделяха и най-съкровенните си чувства, мисли и преживявания. Някои от стиховете направо ме разбиха. На други пък искренно се смях. В лиричните словоизлияния се намираха пениси, катерички и големи очи ;)

Румен Баросов

Музикалната програма беше много добра. Дръм енд бейс, джаз, експериментална електроника, ска и алтернативна рок музика, бяха стиловете на София поетики 2008.

...моята катеричка...катеричката ми... Поетесата се разсъблече и чете своя стих по бельо.

Мо - българския вариант на Мерлин Менсън. Заедно с групата "Амбиент Анархист" спретнаха един гавър на Депеш Мод и техния хит "It's no good"

Накроя програмата завърши с новия сингъл на Ясен Петров от новият му албум. Самият той не присъства в залата на Парти център 4 км, защото бил много болен. Събитието беше чудесно. Много нова музика и поезия на едно място. Стоя се 5 часа и половина на крак, но все пак си струваше.

Интериора на клуба е много хубав и впечатляващ, НО

ОЗВУЧАВАНЕТО Е КОШМАРНО! Бил съм в много закрити клубове, но такъв саунд какъвто беше в PR club в Златни пясъци не съм чул и усещал с цялото си тяло. В началото си мислех, че сме по-близко до колоните до входа и за това се преместихме на бара, но там ужасът продължи. Над главата ни висеше огромна колона която ме облъчваше с звукови вълни, които преминаваха през тялото ми и го караха да настръхва по неприятен начин. Усещането е близко до това, което ние наричаме скомина.  Въпреки, че сетовете на Chris Davis (резидент на клуба) и гостите - британците Silicone soul бяха много добри, от звука не се издържаше. Оказа се, че и приятелката ми не и понася силните атаки от тонколоните. И на нея й беше дразнещо и неприятно. Преместихме се на един голям диван, далече от колоните, но неприятното усещане не само продължи, ами ми стана по-лошо. Дивана, масичката, всичко вибрираше от бученето. Звукът като, че ли беше надвишил допустимата норма за този тип заведения. Само в тоалетната се живееше. Там беше по тихо и се долавяше само приглушения звук. Въпреки, че чуждите диджей пускаха много яка музика по едно време и на двамата ни стана прекалено гадно и към 2.30 часа през ноща се изнесохме от клуба. Повече определено няма да повторя посещението на това място. Ходил съм на партита в софийския PR и там такъв проблем със звука до колкото си спомням нямаше. До сега подобно нещо с звука усетих миналата година в закритата част на Какао бийч, но там слава богу може да се излезе на открито. Докато тук в който и ъгъл да се скатая, усещането все беше отвратително.

В същото време в клуб Масай гостуваха Мази и Мастиксоул сетовете им бяха прекрасни, озвучаването също:

Mastiksoul @ Masai 30.08.08 - близо 4 часов сет

Mazi - Live @ Masai Club Golden Sands Bulgaria - 30-08-2008

Партито в Екстраватанца с Чус и Пабло Себалос беше страхотно. Започнаха да пускат към 01:00 и направиха един много динамичен, прогресив, трайбъл хаус микс до към 04:30. Стилът им е запазена марка на техният лейбъл "Стерео". Може да се каже че това са ми любимите испански диджей от иберийския хаус. В сета те включваха познати парчета в нови версии. "Music is the answer" на Danny Tenaglia и Sweet dreams на Eurythmics предизвикаха фурор и хората станаха от столовете и започнаха да танцуват.

Клубът е направен интересно, само където няма дансинг и прилича на голям бар. В началото малко се разочаровах, понеже видях как хората спокойно си седят на баровете, пият си питиета и си викам егати и умрелия купон ще бъде. Посетителите ще се понапият и ще си отидат рано.

Само, че когато започнаха да пускат испанците, харата започнаха да танцуват в пътечките около баровете. Към 4 часа заведението започна да се изпразва и в 5 без 20 пуснаха музика подканяща хората да си отиват.

Петъчното парти със Стивън на 29 авуст приключи още по рано към 4 часа. Явно във Варна партитата не продължават до по-късно както в някои клубове в София. Нямаше и afterhour.

Балета на клуба беше доста атрактивен и впечатляващ.

Първо подкарах вечерта с куба либре...

и после продължих с любимото ми мохито.

На 9 септември беше последното парти X-men на Xtravaganza и Alpha radio. Ето част от сета на живо:

RLP Live @ X-Man Party @ Xtravaganzza  09 09 2008 

Клуб "Масай" не е никак лош клуб за партита. Имам чувството, че хората и обстановката от варненския "Комикс клуб" са се пренесли тук. Още повече, че диджейте които се канят във втория клуб са почти едни и същи.

Клубът има добро озвучаване, но му липсват светлинни ефекти.

На горната снимка един от резидентите пуска загряващи парчета, а отзад се забелязва Нейтън Кол.

Тери Франсис и Нейтън Кол бяха зад пулта и пускаха пинг понг т.е направиха съвместен сет - back2back.

Еди Ричардс направи много добър самостоятелен сет.

Концерта снощи беше добър. 70 (можеше и още) минути ейсид джаз, груув и фънк. Изненадващо обаче защо британската група не изпя два от любимите ми техни хита "Sometimes"

и Dream On Dreamer

Brand new Heavies е любима, моя група още от 1994 година, когато за първи път я чух от пиратските компилации с хитове на тогавашната популярна у нас музикална компания, наречена "Baby records". Стилът им ми допадна много, за съжаление по това време в България техен албум не се намери дори на пиратски касети. Тримата основни музиканти са заедно от 1985 година. Групата добива популярност едва след втория студиен албум "The Brand new Heavies" от 1991 година. В него музикантите избират за вокал симпатичната Н'Деа Дейвънпорт (с която бяха снощи), която направи парчетата много живи и чаровни с хубавия си глас. В следващия си албум британците експериментират като вкарват повече рап и хип хоп изпълнители, но с това си начинание те не постигат никакъв успех. През 1997 година мястото на Н'Деа заема вокалистката Сийда Гаред с която записват албума "Shelter" от където излизат хитовите сингли:

Последните два албума са: "Allaboutthefunk" от 2004, с вокалите на Никол Русо и "Get Used to It" от 2006, с вокалите на завърналата се Н'Деа Дейвънпорт.

На вчерашния концерт вокалистката качи на сцената малък зрител от публиката, които май се казваше Момчил и пред микрофона говореше за проблеми в детската му градина :)))) Иначе подгряваща група беше група "Те", които изпълниха нови парчета от предстоящият им албум. Музикантите бяха с нова вокалистка, която не пееше зле, но групата определено си беше много по-добре с Любо.

Ако имате път на 15 август към лондонския клуб Ministry of Sound (103 Gaunt Street, London, SE1 6DP) не пропускайте 6 часовия сет на X-Press 2 в специалното Album Launch Party. То е посветено на новият им албум, които излезе на пазара в края на миналия месец. Британското трио с членове Rocky, Diesel и Ashley Beedle, вече 15 години е на клубната електронна сцена. Новата им двойна компилация е с общо 24 парчета - 11 от които са най-добрите им създадени в тяхната кариера. Останалите са 13 ремикса на техни и чужди парчета. Първия диск започва с известното за почитателите на танцувалната музика парче "Lazy" с вокалите на Дейвид Бърн. Сингълът пожъна голям успех през 2002 година, когато повечето радиостанции и диджей се надпреварваха да го пускат в редовните си програми. Третия трак в компилацията е в стил прогресив хаус, и ми е най - любимият. Всеки път когато слушам "Smoke Machine" усещам как кръвта ми започва да циркулира по бързо и настроението ми се покачва неистово. Бас линията, ритъма и набирането ме влудяват. По натам в първата част на албума откриваме "Muzikizum", още един познат дийп прогресив хаус трак, които присъстваше и в сетовете на българските  диджеи през 2002 - 2003 година. "Muzik Xpress" е осмата композиция подред в "Raise your hands". Тя е сложена в оригиналната си версия и носи много купонджийски заряд. Парчето звучи в прекрасния олд скуул, итало хаус стил, които беше популярен в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век и беше част от развитието на хаус музиката.

Във втория диск, 7 парчета на X-Press 2 са ремиксирани от: Carl Craig, Freeform Five, Soul Mekanik, Radioslave, Superchumbo, Switch и Norman Cook (Fat Boy Slim). Останалите 6 парчета са ремикси на самата група, като две от тях са техни, а четири са на известни изпълнители сред които Missy Elliot и Kelis.

http://www.xpress2.com/

MySpace.com - X-PRESS 2 - House / Electronica / Other

Ню Йорк – Ladies and gentlemen, welcome to the future! След шест годишно прекъсване от към издаване на компилации, DANNY TENAGLIA се завърна с двоен миксиран диск озаглавен "FUTURISM" (Tommy Boy). Сингъла “The Space Dance,” е с ново оригинално звучене на Tenaglia от 2004, когато беше вдъхновен от пускането му в Space, the Ibiza superclub, където беше резидент на партитата всеки четвъртък.

Първият диск на FUTURISM включва любимият на диджеят и продуцент в момента звук, които пуска в клубовете в Ню Йорк - минимъл. В сета присъстват тек, минимъл, груув парчетата - “Filthy Phunk” (Shinedoe), “Rolling Brooklyn” (Luca Bacchetti), и “I Ment To Be Sharp” (Davide Squillace), миксът е интересен и е леко експериментален. Кой казва, че Дани е зациклил от ерата на култовите му парчета "Music Is The Answer" и "Elements". Вторият диск за мен е по-хубав и много добър. Преобладаващия стил е прогресив, диийп и на моменти трайбъл хаус, но минималистичния елемент и тук се усеща.

От времето на последната си компилация, “Back To Basics” (2002), Tenaglia беше резидент в New York venue Vinyl/Arc. Неговите седмични партита под надслов "Бъди себе си" бяха едни от последните и големи култови партита в американския мегаполис. Когато клубът затвори врати през април 2004, Tenaglia започна да пътува, и направи едни от най-успешните си турнета като диджей в света. Той посети повече от 28 държави (включително и в България през април тази година), и пускаше за публика на различни места за от 200 до 200 000 почитатели.

Разбира се по повод издаването му на новата компилация, Дани ще направи подобаващо турне, но това ще се състои следващата година. За сега, това лято той се завръща в Ибиза и ще пуска всеки четвъртък в легендарния White Isle venue Space, първият клуб в неговата кариера. Гостите диджеи и програмата можете да видите в www.space-ibiza.es.

Иначе нека в този полу-слънчев, полу-дъждовен, петъчен ден (времето в столицата ни днес е точно като в Лондон - мени се постоянно от 5 минути слънце, до 5 минути дъжд) рулира секси миньончето със най-сексапилната си песен до сега.

Саундтраците към "L word" са изключително пъстри и колоритни от към стилове и изпълнители. Мисля, че биха се харесали на голяма част от хората слушащи некомерсиална музика. Саундтрака на първи сезон е приютил известни имена като: Ella Fitzgerald, Portishead, Bonobo и Nick Cave. Останалите имена са непопулярни, но музиката им също не е никак лоша. Тук варират жанровете брит поп, електронна музика (електро/електроклаш, трип хоп, синт поп, ембиент и диско) и алтърнатив, които са преобладаващи и в останалите четири саундтрака, като добавим, че в останалите има и значително количество джаз. В компилацията L tunes към 4 сезон звучат големи и любими изпълнителки като: Fiona Apple, P!nk, Kelis, PJ Harvey, Nina Simone, Tori Amos и британската група Goldfrapp. Саундтрака към пети сезон, който май все още не е излязъл официално съдържа много повече парчета от предишните компилации. Тук известните имена са: Armand van Helden, Miles Davis, Marvin Gaye, Moby, Prоdigy, Isaak Hayes, The Cure и дори Вивалди - Четирите годишни времена - "Пролет".

За голяма радост на феновете на трип хопа (в това число и моя милост) вече може да се намери и чуе чисто новият албум на Трики - "Кnowle west boy". Къде може да се намери ли. Някои сайтове предлагат срещу скромната сума от £5 даунлоуд на 13-те парчета от целия албум. Изненадата в албума е к(г)авъра на известното парче на Кайли Миноуг - Slow, направено в характерния за ъндърграунд изпълнителя, мрачен саунд. Така, първо Портисхед ни изненадаха с нов албум през април, сега Трики, очакваме в скоро време и Масив Атак да извадят на пазара дългоочакваната им нова продукция.

Soy un perdedor, I'm a loser baby so why don't you kill me,
double barrel buckshot,
Soy un perdedor, I'm a loser baby so why don't you kill me

това пееше депресирания американец Бек Дейвид Кембъл в дебютното си парче "Looser" от далечната 1994 година. 14 години след това, зад гърба си има цели 12 албума, сред които е и новият "Modern Guilt". В музиката му може да се открие цяла палитра от стилове: модерен поп, традиционен фолк, психеделия, хип-хоп, кънтри, блус, фънк, инди-рок, експериментален рок и джаз. И в новия си албум които слушах снощи, Бек определено не изневерява на тях. Голяма част от статии с ревюта за него можете да прочетете тук.

Последния албум на Майлс Дейвис "Muted Miles" излезе официално на 10 юни и сега тръпна в очакване да се сдобия с оригиналния диск. В българските музикални магазини все още го няма. Ето това ме навежда на мисълта, че е хубаво е за в бъдеще все повече музиканти да пускат новите си албуми в определени сайтове за теглене срещу определена сума, както правят Трики и Бек. Първо, че много по бързо достига новата музика до почитателите, второ mp3 форматът е много по удобен за ползване от тромавите CD-та, които само в домашната уредба и на компютъра могат да се слушат. Дискмените вече все по рядко се използват от хората слушащи в движение музика, сега масово се предпочита да се слушат парчета от телефони и от mp3 плейъри. Закупени оригинални дискове с нови албуми за да бъдат слушани от тези удобни устройства на улицата, пак ще трябва да се преобразуват в mp3-ки за да бъдат качени в тях. И трето сайтове за теглене на платена музика са много по изгодни за изпълнителите, защото те им слагат повече печалба в джобовете.

пп. много добре, че радиостанциите за хитове (не, че съм им фен, но за фон стават) усетиха какво искат слушателите и вече не бълват предимно нови парчета, ами включват и музика от 90-те години.

TRENTEMØLLER -The Trentemoller Chronicles (2007)

*

TOCADISCO - Solo (2008)

Ray (2004/I)

Ray the Movie

Автобиографичния филм за големият музикант и изпълнител Рей Чарлз ми хареса. Двата часа и половина неусетно минаха, докато бях улисан във вълнуващата драматичната история. Преди време избягвах да гледам автобиографични филми, защото ми се струваха тежки и не чак толкова интересни, но последните няколко години такива филми много ми допадат. Харесват ми защото отразяват действителната история на известните личности, пътя към славата по които са вървели, наред с многото трудности, които са преодолели благодарение на силния им дух и талант. Такъв е и случая с Рей Чарлз, артист с когото не съм бил запознат добре, не знаех почти нищо за творчеството му и личният му живот. Докато гледах филма се оказа, че съм слушал негови парчета, дори някои от по-известните са ми допадали много. Познатото и любимо мое парче, което изпълни преди близо двадесетина години Джо Кокър - Unchain My Heart се оказа, че е било в оригинал на Рей Чарлз от 1962 година, парчето "Hit The Road Jack" също - то е от 1961. Други познати парчета ми бяха Georgia on my Mind и I Got a Woman.

Най-трудния период от живота на Рей Чарлз Робинсън, което е истинското му име ( той избира краткото Рей Чарлз за да не става объркване с известния по това време боксьор Шугър Рей Робинсън) е може би периода на превръщането му от беден, чернокож и незрящ младеж, до момента когато на сцената в Сиатъл изгрява гения на неговата музика. Повлиян от музиката на Нат Кинг Коул и Чарлз Браун той свири и пее джаз и соул парчета, докато не идва големият момент в кариерата му - звукозаписна компания му предлага изгоден договор, но в замяна трябва да смени стила си. На продуцентите не им допада образа на Рей които се доближава до този на Нат Кинг Коул и Чарлз Браун, и те го заставят да измисли свой уникален стил, които да наложи на американската публика. Така той започва да експериментира и започва да съчетава в музиката си много стилове - джаз, ритъм енд блус, рокендрол, соул, госпъл, дори кънтри и уестърн. Бива дори заклеймяван от силно религиозните чернокожи, че прави дяволска музика като вкарва в госпъл музиката много рокендрол. Рей Чарлз е от първите пианисти и соул изпълнители, които оформят звученето на стила ритъм енд блус. Разбира се по пътя на славата, както забелязвам и при повечето големи личности, на чернокожия изпълнител не му става чужд порока. През 60-те години, подобно на много други изпълнители той става зависим от наркотиците, като на няколко пъти е бил арестуван за притежание на хероин и едва след 7-годишна употреба се отказва. След няколко изневери с негови вокалистки, той успява да спаси брака и семейството си.

Рей Чарлз умира на 10.06.2004 г на 73-годишна възраст от заболяване на черния дроб в дома си в Бевърли Хилс, заобиколен от близки роднини и приятели. Дори и след смъртта си той продължава да получава награди за своята музика. През 2005 г е големият победител на наградите "Грами", гениалният певец и пианист е отличен с 5 грамофончета, сред които най-престижните - за албум и запис на годината. Приживе Рей не успява да спечели златната статуетка за най-добър албум, прави го посмъртно с "Genius Loves Company". Албумът му печели още три статуетки в техническите категории. 40 млн. долара, пък е касовият удар, който биографичният филм “Рей” направи за първия ден след излизането си на DVD и видео в САЩ. В края на първата седмица, приходите от биографичния разказ бяха почти удвоени, съобщи bbc.co.uk. Невероятното изпълнение на Джейми Фокс, които се превъплъти в ролята на музиканта му донесе статуетка на Оскарите през 2005 година. Лентата е номинирана за още 4 категории, включително за най-добър филм. "Той току-що удължи кариерата си с още 50 години", заяви Фил Рамоун, един от продуцентите на "Genius Loves Company".

Ето един кратък откъс от разказите на Рей Чарлз за живота му:

"Тъкмо Бях навлязъл в коловозите на училищния живот, когато се случи нещо, което ме изкара за дълго от релсите. По Коледа всички се прибираха вкъщи. Всички освен мен. Мама нямаше пари за пътните.(Държавата плащаше пътуванията само в началото и в края на учебната година. Родителите изпращаха пари за влак, ако искаха децата им да се върнат вкъщи през ваканциите.) И когато всички заминаха по домовете си, аз останах сам, съвсем сам. Никога няма да забравя това. Тогава разбрах колко бедни могат да бъдат бедните. Разбира се, мама не беше виновна. Ако имаше пари, щеше да ми изпрати. Тя искаше да ме види точно толкова , колкото исках да я видя и аз. Но нямаше пари. Бях истински нещастен. Сърцето ме болеше за мама, Мери Джейн и всички от градчето ни. Бяха изминали почти четири месеца, откакто бях заминал от Гринсвил. И ето ме - по Коледа в Държавното училище за слепи в Сейнт Огъстин. Сам. Изплаках очите си през тези няколко седмици.

Аз често плача, особено когато няма друг начин да излея чувствата си. Зная, че мъжете не бива да плачат, но мисля, че това е погрешно. Когато пляча, аз се освобождавам от дълбоко натрупани неща. Когато пея, често плача. Плачът е чувство, а чувството е човечност. Да, плача. Беше ми тежко, но не си спомням да съм молил бога за помощ. Не съм таксъв човек. Когато ослепявах, не се обърнах към Бога. Никога не съм смятал, че моите проблеми са негова грижа. Отрано бях научил, че е по-добре да разчитам на себе си, отколкото да се обръщам към свръхестествени сили. Никога не съм се чувствувал така зле, както през онези няколко седмици. Не беше честно. Приятелите ми се бяха прънали по домовете си. В Гринсвил бедността не ми тежеше толкова. Всички споделяхме една участ. А сега бях единственият, останал в училището. Само няколко месеця преди това бях отбягвал другите деца в училището, не исках да приказвам и дори да се запозная с тях. Но когато ги чух да тичат из стаите, да крещят наоколо, когато разбрах, че са се завърнали от ваканцията, бях истински щастлив. Никога в живота ми човешкото присъствие не ме е радвало толкова много."

Измина седмица от концерта на Кайли Миноуг - неописуемото с думи изживяване още ме държи. Порових се из мрежата за да видя какви отзиви имаше и попаднах на няколко статии с впечатления от шоуто, които ми допаднаха. Очаквах и негативни описания, но за щастие такива нямаше. Всеки които беше дошъл на събитието, дори до не е фен на австралийската лигла е останал с приятни спомени :)

Страстната Седмица - обективна статия на диджеят от Метрополис Ясен Петров, които признава, че за първи път е отишъл на поп концерт, при това предубеден, но представата след него му се е променила.

Фееричната Кайли Миноуг

Кайли стихия. Изпепелени сърца

два блога също са описали впечатленията си: Kylie взриви София; Kylie Queen Of Divas

Вече наистина можем да се почувстваме европейци, ако не в реалния ни живот то поне в музикално отношение. Големите звезди започнаха да идват и като, че ли вече не ни притеснява да се бъркаме за суми от порядъка на 50 - 80 лв. за да видим любимите си изпълнители и музиканти. Концертите на Kiss, Ян Гарбарек и Ману Каче, Алборан трио, Роберто Фонсека и Луисито Куинтеро; на електронната сцена клубното присъствие на Десин Масиело, Омид 16Б, Деми и Roni Size бяха препълнени с почитатели и всичко това в рамките на една седмица. Голямото вълнение преди концертите, преживяването по времето им и спомените, които те държат дълго време след тях си заслужават парите и свободното време което може да отделиш. Така наистина може да се почустваш истински жив!

Лайвът беше страхотен! Кайли Миноуг и екипа й показаха истински професионализъм за направата на концерта. Впечатляващи бяха мултимедията и светлинното шоу, звукът също беше на ниво. Поп звездата се качи на сцената в 20:45 и закри лайва към 22:50. Яд ме беше, че не си взех фотоапарата (тъй като на билета пишеше, че изрично се забранява звукозаписна и снимачна техника), а доста хора около мен снимаха с цифрови. Един човек дори снимаше с професионален фотоапарат. Разказвали са ми случаи на други концерти как охраната се е заяждала за дискмени и mp3 плейъри, които нямат записващи функции и това беше причината да се откажа от идеята за цифрови снимки. Видях, че парчетата в траклиста на турнето на Кайли не са фиксирани, т.е тя и екипа й добавят и махат в концертите различни по-стари парчета или някой от парчетата ги изпълнява не по някаква строго фиксирана подедба. Така на различните лайфове репертоара й е разнообразен. Не съм ходил по концерти на звезди от ранга на Кайли Миноуг и не знам дали това не е практика и на другите известни изпълнители в турнетата си. Депеш мод също правят размествания, но те са друга категория изпълнители.

Стадион "Локомотив" беше пълен. Още на влизането ни към 19:40 обстановката на седалките и тревното пространство беше рехава и си мислех, че няма да има достатъчно хора ги запълнят. Обаче към 20:30 обстановката беше тотално различна. Имаше много македонци, някои от тях вееха плакати с надписи: Kylie love su. Бяхме се настанили пред сцената и видимоста беше много добра, но кокто ме бъзикат, че видимостта беше добра за високите хора, ниските се измъчиха и наблюдаваха шоуто предимно от екраните. :D

След като се наслушах на музиката на Ейми Уиненхаус, открих още една прекрасна изпълнителка за която твърдят, че е нейна наследничка- Дъфи (Aimee Anne Duffy). Гласът й е страхотен, музиката й е бижу. Чух я за първи път от музикалните канали и първата й песен "Mercy" веднага се наби в главата ми. Купих си албума и се влюбих в него. 10-те парчета са в ретро поп-соул стил. Музикалните критици казват, че Дъфи е осъвременена версия на звездите от 60-те години - Дъсти Спрингфийлд, Санди Шоу и Лулу (е тези не ги знам). Дълбокия и плътен дрезгаво-хриплив глас звучи толкова приятно и секси в парчетата, че направо музиката те отнася и попадаш в друг свят. Бътлър, бившият китарист на алтернативната брит поп и рок група Суейд, който е музикален продуцент на Дъфи, казва за нея:„Тя израстна без никаква концепция за това какво е готино или модерно, какво би или не би трябвало да харесва, как да се държи и дори как да пее." Самата тя признава пред медиите, че като малка е слушала много Бийтълс и Ролинг Стоунс и се е повлияла от тях: "Пусках касетите отново и отново, докато накрая не се разпаднаха”

След световната си премиера през март 2008 до сега албумът се продаде в над 1 милион копия само за няколко седмици и достига до №1 в над 11 държави по света. Между другото този факт ме радва. По-добре такива стойностни изпълнителки като Дъфи и Ейми Уиненхаус да се предпочитат, отколкото изпълнителки като Бритни Спийърс, Джесика Симпсън или някои други американски сладникави прохождащи поп идолки. Сега съм се заредил още с албумите на U2 - The golden unplugged album (2008), Norah Jones - Stay with me (A Collection Of Rare Non Album Tracks) (2004) и още джаз само, че без вокали - Earl Klugh - The spice of life (2008).

Обичам да купувам българска музика, особенно когато е качествена. Така стимулирам нейните автори и допринасям малко за развитието й. Ето така от раз си купих двойния, дебютен албум на българското хаус трио Planet magic live - "Planet magic" и не се излъгах. Останах доволен от добре свършената им работа. Дисковете съдържат 19 трака и обща продължителност 80 мин. с актуален клубен саунд. Първия диск "Wite magic" представя нежно чил аут звучене за отпускане и релакс. Лек и ефирен хаус примесен с етно мотиви и приятните вокали на сексапилната Веси, може спокойно да се слуша докато се шофира, а лятото ще бъде много подходящ за слушане докато хващате тен на морския бряг. Вторият диск е озаглавен "Night magic" и е предназначен за парти. Единствената песен, която не ми хареса в него е "A Touch". Струва ми се много комерсиално евро, денс парче, което не е в тон с останалите парчета в CD-то. Именно това парче, пък се е много харесало в Турция. Най-голямата турска радиостанция "Metro FM" наскоро го завъртя на честотите си и така близо 28 милиона слушатели имаха възможността да го слушат на всеки кръгъл час. Интересът от страна на медията към Vessy бил толкова голям, че в момента продуцентите й от „Селект Мюзик Медиа” обсъждали предстоящи нейни изяви в Турция. От медията дори са предложили да направят ремикс на сингъла. Другата им песен „To Fuck” пак от същия албум в момента е хит в съседните Турция, Сърбия и Гърция. Клипът към нея в началото на тази година се завъртя в международната класация "World Chart Express" на MTV. Успех на триото, дано музиката им се завърти все по-често в европейските медии и клубове, така както румънците станаха популярни с комерсиалната си денс музика.

CAB - Live At The Musician's Institute (2005)

.

The Jazz Channel Presents Herbie Hancock (BET on Jazz) (2002)

Правилата на играта бяха:

1) Всеки участник цитира тези правила;

2) Цитира този пост;

3) Цитира този, който го е посочил - включвам се самоинициативно.

4) Изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си;

5) Посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото - nname.org; Lyd; LeeAnn (извинявам се, ако някой от тях вече е направил такава класация)

 Албумите:

1.Gotan Project - La Revancha del Tango

Албума и въобще цялата музика на Готан Проджект е смесица от класическо аржентинско танго, етно мотиви и електроника.Групата намират силна и най-важното непрекъсната връзка между музиката на 40-те, 70-те и днешната и я поднася по един изискан начин. Готан Проджект черпят вдъхновение както от африканските корени на тангото и аржентинския фолклор, така и от динамичния живот на Буенос Айрес, красивите жени и меланхолията на аржентинските улици. Музиката е много подходяща за пътешествия и би помогнала на човек да оцелее на самотен остров.

2. Depeche Mode - Songs of Faith and Devotion

Бих взел още няколко техни албума, но този ми е най-любимия. Харесват ми меланхоличността, използването на множество "живи" инструменти и промяната, която претърпяват, като скъсват с характерното им за предишните албуми - синт поп звучене.

3. Nirvana - In Utero

Харесват ми песните и музиката, друго повече не мога да кажа.

4. The Prodigy - Music for the Jilted Generation

За мен това е най-добрия електронен албум на групата. Предишният им албум беше техно-рейвърски, албумите им след Music For The Jilted Generation, станаха пънкарски, а този е най-изчистен, дълбок и мелодичен.

5. Bebel Gilberto - Tanto Tempo

Човек се влюбва в нея още при първо слушане. Тя е талантлива, чаровна и с лекота и финес успява да придаде различен нов образ и звучене на класическата боса нова.

6. Sade - The Best Of Sade

Няма да описвам музиката й, които е слушал Шаде знае какво представлява. Малко история за изпълнителката:

Джаз и рътъм енд блус звездата  е родена в Нигерия през 1959 година, родителите й я кръщават Хелън Аду, дъщеря на нигериез и британка. След като родителите й се разделят, Шаде се премества в Лондон с майка си и работи като моден дизайнер и модел и едновременно с това пее в джаз-рок групата Прайд. В началото на 84-та тя е вокал и композитор на групата и тя приема нейното име. Дебютният сингъл на Шаде "Your Love Is King" (Любовта ти е крал), достига до Топ 10 във Великобритания и Европа и спомага първия й албум "Diamond Life" (Диамантен живот) да се изкачи до върховете на класациите и от двете страни на океана. Шаде печели Грами за най-добър нов артист, с дебюта си остава над 80 седмици в класацията за албуми на Билборд.

7. Marilyn Manson - Mechanical Animals

Външният му вид е противен, но с течение на времето го възприех, като част от имиджа му. Албума му Mechanical Animals от 1998 година, е силно повлиян от David Bowie. Промоцията на албума е изключително силна, включва огромни билбордове по Таймс Скуеър. Албумът заема първото място в Billboard 200. Групата е и с изцяло променен имидж – музикантите се изживяват като поклонници на глем-рока, във визията им се наблюдават заемки както David Bowie и групата Roxy Music.

Това са 7 албума, които бих взел на самотен остров. Стана малко манджа с грозде, но не исках да се ограничавам само около един, два стила музика.