Тя допълни, че е направен анализ на цените на 500 стоки в страните-членки на Европейския съюз, без България и Румъния, които се присъединиха през 2007 г.

Резултатите са показали, че има драстично различаване в отделните държави, достигащи до 30%, като едни и същи продукти са стрували различно в съседни страни.

В някои държави храните са се увеличили с 40%, констатира еврокомисар Кунева. Тя подчерта, че "ако цените на петрола са високи, това ще се отрази и на храните, но бариерите, които пречат, трябва да бъдат премахнати".

"Нима не знаем, че в България пазарът е разпределен. Спомнете си случая, когато производител на домати изхвърли продукцията си, която се изкупуваше за 7 стотинки. Имаме доказателства и Комисията за защита на конкуренцията трябва да действа", категорична е Кунева.

Също така България се нуждае от нова национална цел, убедена е тя. "Страната ни се промени за последните 10 години. Бяхме в криза, сега ситуацията е различна. Нека да видим със средството Европейски съюз, какво можем да направим за следващите 10 години", призова еврокомисарят.

Кунева заяви, че няма точен отговор на въпроса дали средствата по еврофондовете ще бъдат замразени. Тя разкри, че в момента се правят проверки, които ще станат ясни през лятото и въз основа на тях Европейската комисия ще вземе решения.

Тя бе категорична, че ЕК е пазител на договорите, в Европейския съюз има 27 страни-членки и правилата трябва да се спазват, за да не загуби ЕК авторитет.

Кунева подчерта, че не си "измива ръцете" и "всичко положително направено от България ще бъде видяно". "Аз ще го кажа високо, но трябва да имам аргументи. Не мога да си измислям", добави еврокомисарят.

08.02.2008 

/Фили/ Критики към България заради нереализирания напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност съдържа появилият се в началото на седмицата доклад на Европейската комисия за напредъка на страната. Макар да е междинен и да не води пряко до възможност за налагане на санкции, докладът предизвика раздвижване сред политическия елит, включително до решение на опозциионните партии за искане на четвърти поред вот на недоверие на правителството.

Според доклада на Европейската комисия от юли миналата година насам в България има 51 обвинения за корупция и само 20 осъдени. Не са достатъчни мерките за борба с корупцията по високите етажи на властта, но също в местната власт, образованието и здравеопазването. Безмитните магазини по границите са развъдник на корупция и елемент от схемата на организираната престъпност в страната.

“Критичният междинен доклад на Европейската комисия е истински вот на недоверие към сегашното правителство и още една причина това действие да бъде предприето от опозицията още през тази седмица” – каза във вторник Екатерина Михайлова, заместник председател на опозиционната партия Демократи за силна България.

Йордан Бакалов от СДС пък заяви, че “в доклада на Европейската комисия много възпитано ни се казва, че за една година нищо не сме направили”. “С всеки доклад Европа ни казва, че продължаваме да имитираме реформи. Не може да сме доволни, когато ни казват, че има минимален напредък и “някакви” усилия” – допълни Бакалов.

Опозицията отхвърли също като несериозно обяснението на управляващите, че критиките в доклада се дължат просто на недобра комуникация и съответно липсата на най-новата информация за реалния напредък на страната в критикуваните области.

Това доведе и до постигането на общо решение на всички опозиционни партии в Парламента, включително Българска нова демокрация, новосфорирана група на отцепилите се от НДСВ депутати, наистина да поискат вот на недоверие, внасянето на който се очаква през другата седмица.

Правителството не изглежда твърде притеснено от ситуацията, защото все още разполага с мнозинство от общо 151 гласа в Парламента, при необходими 121. В същото време обаче положението му не е и твърде розово, защото, освен пред външни, кабинетът е изправен и пред вътрешни проблеми заради очакваната смяна на министри от квотата на НДСВ, министри, за които се смята, че са близко свързани с отцепниците от жълтата партия. 

- Пламен, ясна ли е вече точната формулировка на вота и какви са очакванията за развитието на ситуацията? 

- Формулировката все още не е ясна, Фили. От опозицията казаха, че ще я оповестят през другата седмица, за да не може на предстоящото в събота и неделя разширено заседание на съвета на тройната коалиция управляващите да съгласуват единна линия на противодействие. Това не звучи особено сериозно, но и едва ли точната  формулировка на вота е най-важното в случая, защото темата така или иначе е известна.

Що се отнася до очакванията, най-общо казано – и опозицията, и управляващите, а и политическата публика е наясно, че вотът и този път няма да мине. Във връзка с това вероятно и в Европейския съюз са наясно, че съществена промяна към подобряване на ситуацията в критикуваните области едва ли може да се очаква поне в годината до следващите парламентарни избори, докато това правителство е все още на власт.

Вотът няма да мине по много причини, една от които е самият му характер. Имам предвид казаното в един журналистически коментар тези дни, че корупцията и мафията са престъпления по законите на страната и с тях пряко, като конкретни случаи и механизми, трябва да се занимават други органи, а не Парламента. “От друга страна пък, допълва се в коментара, опозицията нямаше как да не поиска този вот”.

Наистина изглежда, че “нямаше как”, ако се съди по бързината и единодушието, с което опозиционните партии в Парламента постигнаха съгласие. Освен това за отбелязване в случая са още два факта.

За първи път в такава по-сериозна обща опозиционна акция се включват депутатите от новосформираната парламентарна група Българска нова демокрация. Бившите отцепници от НДСВ, за които правителството твърдеше, че най-вероятно ще продължат да го поддържат по важните въпроси, и за които опозицията на практика не знаеше какво да мисли, сега демонстрират еманципирано поведение. Дали това е заради желанието им да изпъкнат и да завоюват известни позиции в дясно-центристкото пространство, дали е заради желанието да се консолидират вътрешно и съзнанието, че такава консолидация не може да се случи, ако продължат да следват мнозинството, дали заради нещо друго, но тяхната позиция е налице и отук нататък ще продължи да играе политически значима роля.

Вторият факт е свързан с позицията на партия ГЕРБ на столичния кмет Бойко Борисов, която, според резултатите от проведените през миналата година избори за евродепутати и за местна власт, както и според проучванията за обществените нагласи, се счита за най-голямата политическа сила в страната. Въпреки че партията няма свои представители в Народното събрание, Борисов официално се обяви в пордкрепа на вота и дори призова за свикване на национален протестен митинг пред Парламента в деня на неговото провеждане. 

- Какъв е интересът на ГЕРБ в случая? 

- Подобно действие се вписва в територията на дясно-центристкото политическо пространство, към което ГЕРБ отдавна се стреми. Освен това тези дни партията предприе сериозна стъпка по отношение на своето официално утвърждаване във външнополитически план – вчера в Испания форум на Европейската народна партия гласува за приемането на ГЕРБ в ЕНП. Така че очевидно Бойко Борисов добре разбира нуждата от видима активност в този момент. Както впрочем я разбира и цялата опозиция. 

- Каква е позицията на управляващите по въпроса за вота? 

- Управляващите в лицето на министър-председателя Сергей Станишев заявиха вече, че вотът няма как да мине. Те все още имат сравнително стабилно парламентарно присъствие и от чисто техническа гледна точка наистина няма от какво да се притесняват. Премиерът каза всъщност, че единствената цел, която опозицията си поставя с този вот, е да пробва за пореден път здравината и сплотеността на управляващата коалиция и да се опита за пореден път да вбие клин в нейното единство.

Донякъде вероятно Сергей Станишев има право. При положение, че през последните дни все повече се засилват очакванията за смяна на поне трима министри и петнадесетина заместник-министри от квотата на НДСВ, апетити да се пробва здравината на коалиционното единство няма как да не се появят.

Информацията за смяна на министри излезе от анонимен източник, близък до Симеон Втори и според тази информация царят е поискал от Сергей Станишев да бъдат сменени министрите на отбраната, образованието и държавната администрация заради тяхната близост с отцепниците от партия Българска нова демокрация. Изглежда обаче предложението среща известна съпротива от страна на министър-председателя и се очакваше на съвещание утре и другиден в Хисаря съветът на тройната коалиция да проведе важни разговори по темата. Дали до такова обсъждане изобщо ще се стигне в сегашната ситуация, когато се подготвя вот на недоверие, или поне временно въпросът ще бъде отложен, засега е трудно да се каже. При всички случаи обаче за пореден път се натрапва впечатлението, че – случайно или не – винаги когато се зададе видимо по-сериозна критична ситуация за правителството, отнякъде се появява повод за вот на недоверие, който всъщност сплотява управляващите, вместо да задълбочи кризата. 

- Пламен, като говорим за тези развития ми прави впечатление фактът, че един европейски въпрос, какъвто е напредъкът на реформите в България, на практика се трансформира в последствия и коментари, които са изцяло във вътрешен план. Така ли е наистина? 

- Съзнанието, Фили, че напредъкът на България е не само български, но и европейски въпрос, в смисъл – въпрос, който пряко засяга развитието и стабилността не само на страната, но и на целия Европейски съюз, проблясва очевидно у много малко хора тук в момента. Може би за това е необходимо човек да има по-общ и по-широк поглед, а също - да не се страхува да погледне нещата от такава позиция.

Направи го например българският еврокомисар Меглена Кунева, която по повод изтеклата първа година от еврочленството изрази съжаление, че в България все още не се води дебат по общоевропейските теми, че все още “живеем с миналото, а не с бъдещето, като дори не живеем и с настоящето на  Европейския съюз”.

Кунева се застъпи също за обществена активизация по темите, засегнати в междинния доклад на Европейската комисия, като каза, че всеки сигнал за корупция трябва да притеснява обществото и добави: “Няма смисъл страната ни да очаква тези неща да бъдат посочвани отвън”.

Както е ясно обаче, въпросът за смисъла подлежи на твърде субективни тълкувания и  затова от една страна правителството си позволява да обвинява всеки друг, само не и себе си за създадената ситуация, а от друга – крехкото гражданско общество не намира сили да види и защити своята собствена смислена позиция.