ЕДИНАЙСТИ ЕТЮД ЗА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЖУРНАЛИСТИКА (3)

zarzala — Wed, 24 Sep 2008 06:20:40 +0000

Да кажем още няколко думи за въпросния „втори” и „трети” ешелон. Някои от тия момчета по волята на съдбата съм срещал тук-там, а с някои съм и работил. Преди двайсетина години предпочитаха западногерманска ориентация, „Щерн” и „Шпигел” им бяха настолни и външнополитическите им коментари се стремяха да изглеждат оригинални, представяха ги като лични, свои, в което, кой знае защо, не съм бил толкова убеден, по-късно приоритетите им, в съответствие с „новата линия”, обаче се смениха и днес уклонът е много повече англосаксонски – това „Тайм”, „Бизнес уик”, „Файнаншъл таймс”, „Макси” и какви ли не още са на нощното им шкафче като модерни библии, а някои от тия издания са им дори партньорски. А че буквално „пействат” чужди модели на родна почва, че нещата им миришат на атлантическа скумрия, на нюйоркско фастфууд заведение или копират изтънчена западно-европейска педерастия ... за тях няма никакво значение. Колкото по небългарски „звучи” и „изглежда” – толкова по-добре, колкото по-деморализиращо народонаселението, нацията – толкова по-добре. В цялостния процес задръжки няма – това дрога, рекет, откровени кражби на милиарди по всевъзможни начини, и пр., и пр., съпроводени с всичко необходимо около тях – купени и все по-купени съвести на вестници, списания, телевизии и радиа, социологически и пр. изследователски агенции, партии – стари и нови, секретни служби – съществуващи и новосъздадени, – и какво ли не друго – всичко е в угода на тия потомци на светлата идея, успели да привлекат към себе си и всякаквата друга опозиционна измет, която в тия десетилетия нямаше какво друго да прави, освен да заиграе хорца с тях. Истинската опозиция бе смачкана с особена решителност още в зората на т.н. демокрация, пардон съзнателно проведената почти анархия. А дали го правят наистина съзнателно или несъзнателно бягат от десетилетните си минали генни мисловни модификации само бог знае. Изглежда това им е целта – те бързат решително да скъсат с вижданията, философията и житейските схващания на прадядото, дядото и бащата и да положат ново начало, загърбвайки идеали и много богата партийна, семейна и лична (и оказва се – 100 процентова егоистична) история. Те днес доказват изключителната устойчивост и приспособимост на пролетарско-селската-парвенюшка психика и без кой знае какви колебания стъпиха на асфалтирания път на личния свръхегоизъм, устремени към истинско и сериозно богатство независимо от методите и похватите, с които то е придобито. Има и нещо ренесансово симпатично в тяхната неистова лакомия на дантевски герои, има и нещо балкански отвратително в перверзното им днешно съзнание на показна свръхлъскава наглост и свръхегоцентризъм от изключителен дълбок порядък. Месец-два преди да бъде убито до „Плиска” онова момче-писател, ми попадна една от неговите книги. Тук не той ме интересува, споменавам го, тъй като в книгата бе препечатано едно интервю отпреди години, направено непосредствено преди великият Луканов да го вкарат в затвора, където той се изживя за няколко дни съвсем театрално-синематично like настоящий холивудски актьор. Прочетете още веднъж това интервю, за да се уверите къде са изворите на „философията” на цялата днешна мръсотия, на какво се опира философията на „техния”, респективно – на нашия - преход. Тия хора са абсолютно убедени, че България е тяхна държава, абсолютно лична собственост и в това те не биха допуснали в себе си, пък и извън себе си, никакво колебание. И са били готови на всичко, в това едва ли днес някой се съмнява, за да постигнат целите си. Няколко години преди Десети Тодор Живков беше издигнал поредния си лозунг, който всъщност е в основата на възпитанието на точно днешните „зрели” политици: „Този свят е и мой”. Акцентирам на „мой”, тъй като е много важно – смисълът на притежателното местоимение дава възможност за различни тълкования, но те го разбраха съвсем пряко и едносмислово – както им е угодно и както им беше внушено... Наскоро един вестник публикува и изявление на Живков от началото на 90-те години, когато много популярен беше станал лозунгът „Времето е наше”. Усмихнал се бившият първи и рекъл почти развеселен: „Времето е ваше, всичко друго – наше”.

Но „Единайсти етюд...” се спира най-вече на днешната журналистика, журналистите и съвременните медии, а споменаването на другите явления направихме само с желанието да поуплътним ескизните мазки по темата. Затова и ще кажа още нещо за най-активните и най-стойностните „трансмитери” на модерните леви и либерални политики: тях почти никога не можеш да ги запомниш като автори, но те винаги са „екшуълни”. Техните предшественици и преди Десети бяха „актуальные ребята”. Днес те или потомците им (по вътрешна настройка) ще си пуснат италиански бакенбарди a la венецианска еднополова нощ и в лице ще приличат на епилирани слонски междубузия или ще им рисуват запетайки над устните в саркастично-иронично вакханално внушение на перверзна изобретателност, безплатно копирана от последно-модни лезби-кока-двунулеви изживявания. Е, понякога може да яхнат и мощни мотори на път за ... Бузлуджа, метнали на раменете си кожени якета с удивително духовити надписи, но защо да не им бъде позволено и на тях отвреме-навреме да споделят „строго-лични” истини в небивалата си откровеност с електората. А модните непосредствено след Десети днес вече успяват да ги изтраят само за по няколко месеца в новите „им” издания и се оказва, че и тези слънца на световните публицистични идеи са нищо повече от наети твърде високоплатени професионалисти, но същината на философията и стратегията за развитие днес е такава – няма вечни принципи и приятели, има вечни интереси. Всичко останало замитаме като нещо употребено под масата и днес нечинещо кой знае колко...

Понеже повечето от тях са преки потомци на тесни социалисти от края на XIX и началото на XX век или изключително успешно възпитани от властта наследници на едновремешни врагове на народа, днес изключително многобройните смени на външните обвивки на процент от членовете на едновремешната столетница, след Десети – майка на всички български партии и партийки, - са ги преобразили в хора с безкрайно промити лица и мозъци. И как човек да не си зададе въпроса – абе къде отидоха идеалите на прадядовците ви, на дядовците и бащите ви, които ред поколения „водеха” цялата нация ту в един, ту в друг коловоз? Всъщност идеите, които днес защитавате ли бяха и техните истински идеи или тъкмо вие бяхте гадните копелета, които с готовност продадоха тия идеи за апартаменти 500-600 квадрата на тиха уличка на софийско нанагорнище, красива виличка с две-три камериерки поскрита зад високи дувари някъде в Подбалкана или по Егейското крайбрежие, последен модел „Ягуар”-че и почивка негде по луксозните швейцарско-италиански тихо-езерни курорти ведно с еднополовите ви любовници?!? Жалко и смешно-трагично е да видиш икона на соцкултурата и на нацията, нека сме лоялни, да реве на балкански връх като прехиптяло магаре, а тълпата, току-що хапнала от бухналите соеви кебапчета и изпила по две изстудени бирички да се уригва в такт с диджействащия премиер току след шамарите на Брюксел, а всъщност стари влъхви да „връщат” с видимо удоволствие годините назад и да препредават тъпо-шизофренната атмосфера на ония десетилетия на новоприети млади партийки и партийци, видимо готови да бъдат купени за жълти стотинки дори на първия търг за души. Аз не се съмнявам, че и сред потомците на ония от последното десетилетия на XIX век има хора, запазили чисти сърцата си, ама другите, другите как можаха да се окажат тъй грамадна и стъпкваща всичко по пътя си зловеща тълпа?!?

„Онзи” техен свят се съхрани в преобразен вид. Ролята на едновремешните отдели „Агитация и пропаганда” вече двайсет години играят социологическите и тям подобни агенции, които нямат грижата дори и да търсят по-„невинни” и по-адекватни обяснения на ставащото, дотам е стигнала наглостта и са си отпуснали „пусулата”: ами процесите днес не могат да се развиват по друг начин щом държавата е тръгнала по пътя на пазарната икономика - и корупцията, и присвояванията, и другите съпътстващи проблеми са ... неизбежни, това са приблизителните думи на представители тъкмо на такива днешни комсомолско-пазарни органи в каквито се превърнаха едновремешните младежкосоциологически-агентурни „научни” институти. Много угодни, лесни и изключително лековати обяснения на щедро облагодетелствани институции в иначе стриктно контролирания процес. Че то с подобни мотиви оправдахте всичките мръсотии на света, бе, господа, капиталисти!

Всъщност мобилизацията обхваща всички сектори на икономиката и медийното пространство е реализация само на част от цялостната идея. Картината отдавна се проясни и за най-слепия – създаването, поддържането и съхранението на медии в целия спектър на дирижираното политическо пространство. Преди двайсет години си бил в партийния официоз, днес няма пречка да бъдеш главен редактор, водещ или топжурналист на „син” вестник, списание, радио или телевизия (знам, че се досещате за немалко подобни случаи, тъй че защо да ви ги припомням...; пък то и ударът преди десетина години беше тъй яко-стоманен, че май вече и не се говори за какъвто и да е цвят на издания и медии, то всичко е в „кълбото”, пък и днес къде ги тия „сините”?!?). Само до преди петнайсетина години си бил военен аташе в еди си-кое посолство, днес вече спокойно можеш да работиш като активен журналист и да говориш и пишеш глупости (е, в името на истината не всички от тия хора са бездарни като медиатори) или да заемеш половината журналистическа територия, за да интервюираш проститутки, на които без всякакво човешко неудобство да си говориш на присъщото си ваше високо ниво „че си продават гъза” и да не си даваш сметка, че само преди седмици ти самият си си „продал гъза” на двама „братя” пак в интервюираща обстановка (абе с тях що не използва подобен език?!?) и по този начин само на себе си не си доказал, че си много по-долен като човек и „творец” от младото момиче, изпаднало да клечи в канавката на живота, още повече, че тя намира сили да уверява себе си, че ще „спре с професията” за разлика от самия тебе, на който изобщо и не му идва на акъла, че следва да се оттегли от канавката на текстово-образната проституция. Ама как да го сториш, като отвсякъде ти внушават, че си българският Маяковски (някои като побелеят, отвреме-навреме „превключват” и почват да говорят и очевидни нелепости...; абе що, между другото, още от едно време, големите ни поети и писатели винаги страшно са харесвали ... много бездарните хора?!? Примери – бол, то Левчев ли не щеш, то Джагаров ли не щеш, то Далчев ли не щеш, то Радой Ралин ли не щеш, да не залитаме и по-далеч в миналото...), то не се сипят награди върху гениалната му полупразна чутура, то ... какво ли не?! Дано читателят не е останал с впечатлението, че тъй много ни интересува въпросната персона, подобни хора ни занимават единствено като ярки явления на съвременната, уви, проституираща журналистика и като конкретна илюстрация на някои от тезите ни. И само между другото – явление като това тиквениче преди двайсетина години гордо-строго щеше да се кипри в комсомолските и партийни издания, никак не се съмнявайте!!! Божем, сега не е същото .., ама и аз, какви ги говоря!

Тоя единайсти етюд може и да продължи, но нека спрем, засега, с обобщение, което в никакъв случай не би могло да претендира за някаква оригиналност, защото се вижда от всички и то отдавна – че в България от десетилетия в криза е хуманизма, в криза е народностния морал.. И това се отразява във всичко.

Приватизационни щения (от преди години)

zarzala — Wed, 20 Feb 2008 18:03:34 +0000

Забележете движението на приватизационните щения на новобогаташите – навремето се тръгна от прокарването на реституционните закони, направи се всичко възможно в България да не дойдат големи инвеститори с една единствена цел – да се натрупа голям капитал от хора-”родолюбци” и да не се даде възможност на чужденци “да купят България” – една много удобна теза от вече 15 години, която в днешно време се прилага по отношение и на земеделската земя. Принципът е същият – Парламентът прие закон до 2014 г. земята да не се закупува от чужденци, а скритата идея на това беше дотогава тя да бъде изкупена от “родолюбивия” неокапитализъм, за да може след тая дата същата тази земя съвсем свободно, за която уж плачат днес “жреците” на българското, да я препродават много по-скъпо независимо на кого!! (Може ли една земя днес да е “свещена” и да не се продава, а утре да е по-малко свещена и да се продава?!?)

Та да се върнем към процеса на приватизация. Навремето се тръгна от видимото, за да се стигне днес до невидимите и много по-важни неща. Постепенно се премина към приватизиране на идеи, на символи, на герои на България и на какво ли не друго. Абе всичко, което може да се прибере в джоба, ама никак не се съмнявайте, ще бъде затулено в буркани и по всякакъв начин ще се мъчат да ви уверяват и днес, а още повече в бъдеще, че това е само тяхно и никому другиго. Ако пък не ви го казват явно, то ще правят всичко възможно да ви убеждават, че само “те” са носителите на родното, на символите, на националните светини, че само и единствено те са “законните” изразители на тия идеали, че само и единствено те имат правото да веят националното знаме и пр., и пр. глупотевини! А истината е голата кражба – както откраднаха парите от банките и се изпокриха в ЮАР, Австрия, САЩ и кой ги знае още къде, а органите на сигурността в България се правят вече десетилетие на хептен ударени, че не могат нито да върнат парите, нито пък големите крадци на България – така днес новобогаташите стават още по-нахални и нагли и вместо да бягат насам и натам по света, прибират възможното в джобовете си, остават в собственото си съзнание като “национално отговорен капитал”, а колко са отговорни народът вижда по джобовете си, по работата, която му предлагат и по заплащането, което му подхвърлят.

Маями-Йоханесбург-и-Виена « WordPress.com Tag Feed

ЕДИНАЙСТИ ЕТЮД ЗА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЖУРНАЛИСТИКА (3)

Приватизационни щения (от преди години)