Тази година ми върви! :D

След радостната вест за нов Slayers сериал, наскоро ме споходи ново рядко щастие - АНИМИРАТ ЕДНА ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ МАНГИ, BLADE OF THE IMMORTAL!!!

За незапознатите, това е най-стойностната злокобна кървавица след Berserk, която се радва на огромна популярност в Япония и на запад, където я издават Dark Horse. Авторът й, Hiroaki Samura, има много специфичен, красив и детайлен стил на рисуване, а от личен опит мога да потвърдя, че мангите му бият конкуренцията не само с визуалното си оформление, а и с историята и персонажите си. Най-яките жени в манга света са тези, създадени от Hiroaki Samura, вервайте ми!

Накратко, сюжетът е следният – ронинът Manji е обречен на безсмъртие от някаква шаманка, докато не успее да анихилира 1000 гадняра, за да компенсира за 100-те свестни човека, които е затрил без време. Докато скита из Япония в опитите си да умре, той среща девойката Rin, която пък дири възмездие за убитите си по особено жесток начин родители. Manji решава да й помогне да изтреби лошковците, отговорни за трагедията й, и така двамата се отправят заедно на път. И изведнъж се оказват оплетени в една доста мащабна конспирация, в която освен въпросните асасини и редица много болни психопати, е набъркан дори Шогунатът...

Blade of the Immortal мангата все още излиза в Япония и няма сведения каква част от нея ще бъде покрита в предстоящия сериал.

А сега малко информация за анимето, която за съжаление ми охлади значително ентусиазма. Понеже комиксът е сейнен, може да се предположи, че гореописаните случки водят до огромни количества зловещ екшън, кръв и секс. Тази 100% успешна формула обаче, ще ни бъде адаптирана като аниме от студио Bee Train (.hack// поредицата, Avenger, Noir, Meine Liebe, El Casador de la Bruja) и режисьора Koichi Mashimo (същите тези). Това лично мен ме притеснява доста силно, защото не харесвам, че да не кажа направо не понасям, нито едно от изброените заглавия. Сега, съгласна съм, че Koichi Mashimo го бива с атмосферата, но дотам, а пък Blade-а не е като да е особено атмосферичен. Искрено се надявам да не направи гадно мазало от хубавата манга, защото ще е загуба за целия аниме фендъм.

Другите участници в проекта са:

- Hiroyuki Kawasaki (The Irresponsible Captain Tylor, Sorcerer Hunters, Ranma ½, Samurai Deeper Kyo) – сценарий

- Yoshimitsu Yamashita (Murder Princess, Samurai Champlоо, Angel Sanctuary, Bleach) – керъктър дизайн и

- Kō Ōtani (Ayakashi Ayashi, Mobile Suit Gundam Wing, Haibane Renmei) - музика.

На това ниво нямам оплаквания. А от сею състава съм направо във възторг:

Ролята на Манджи е поверена на един от великите, Tomokazu Seki (Sousuke от Full Metal Panic, Van от Escaflowne, Kyo от Fruits Basket, Kunio Murai от GTO, Ichiro Miyata от Hajime no Ippo и още един милиард милиарда адски любими на цялото човечество превъплъщения, тук съм се спряла на моите фаворити до буквата H, иначе няма да ми стигне целия сайт), а неговата Rin пък е поета от небезизвестната Rina Satou (Negi от Mahou Sensei Negima, Satori от Bamboo Blade, Kiyoh от Tengen Toppa Gurren Lagann).

Други сею, подбрани за целта, са:

- Hirofumi Nojima (Kagehisa Anotsu тук, Shuga от Seirei no Moribito, Mamoru Torigai от RahXephon),

- Kazuya Nakai (Taito Magatsu тук, Mugen от Samurai Champloo, Zoro от One Piece),

- Masashi Ebara (Sabato Kurui тук, Hoenheim Elric от Fullmetal Alchemist, Gai-sensei от Naruto),

- Katsuyuki Konishi (Eikū Shizuma тук, Kamina от Tengen Toppa Gurren Lagann, Kyo от Samurai Deeper Kyo),

- Daisuke Namikawa (Araya Kawakami тук, Gennoske Fujiki от Shigurui, Kei Kurono от Gantz, Leonard Testarossa от Full Metal Panic, Rock от Black Lagoon),

- Mamiko Noto (Makie тук, Nina от Monster, Nodoka от Mahou Sensei Negima, Rin от Inu Yasha, Shinji Kazama от Full Metal Panic),

- Megumi Toyoguchi (Hyakurin тук, Revy от Black lagoon, Winry от Fullmetal Alchemist),

- Toshiyuki Morikawa (Giichi тук, Griffith от Berserk, Sephiroth от FF7: Advent Children, Dante от Devil May Cry, Takumi от NANA, Hayashimizu-senpai от Full Metal Panic),

- Shinichiro Miki (Shira тук, Katan от Angel Sanctuary, Urahara Kisuke от Bleach, Allen от Escaflowne, Kurz Weber от Full Metal Panic и още много, много, щото и той като Tomokazu Seki е един от великите) и

- Maaya Sakamoto (Machi тук, Hitomi от Escaflowne, Reika Mishima от RahXephon).

Както можете да видите и сами, това аниме ще е абсолютен пир за ухото. Дано и останалите ни чаркове да намажат!

Линкове: ANN, AniDB, Wikipedia

Има герои, в които се влюбвате, защото са мили, добрички, гледат с кравешки поглед и са олицетворение на самата Доброта. Има герои, в които се влюбвате, защото са борбени, жертват се за приятелите си, следват мечтите си и пр. Има герои, в които се влюбвате, защото просто приличат на вас. Обаче има и герои като Лудвиг Какумей...

Те създават една отделна група, която би трябвало да бъде наречена Групата на Ултимативните Пичове или нещо друго, достатъчно изключително, защото нещата, които биха ги задоволили, са малко.

Лудвиг е радост за окото, героят, който ме влюби во веки веков в себе си и ме накара да препрочитам всяка глава от мангата по найсехиляди пъти, защото той си заслужава поне още толкова внимание. Носи дрехи с леопардова шарка и обувки с ток, има дълга руса коса и маникюр, на който биха завидели доста момичета. Подобно описание на мъж би прозвучало доста отблъскващо, но не и щом си говорим за Лудвиг. Защото само той може да изглежда така и вие действително да искате да си го имате жив, реален и на разположение 24/7.

Абстрахирайки се за кратко от необузданото ми фенстване, ще се постарая да предам историята възможно най-обективно.
Лудвиг е завършен хедонист, чието най-голямо удоволствие е да си търси девойки с гръдна обиколка поне D и задължително истински гърди за свободното си време. Баща му – кралят – обаче хич не одобрява характера на сина си и му заповядва да си намери съпруга. Така шавливият принц тръгва на пътешествие заедно с верния си слуга Вилхелм (който, милият, е толкова отдаден, че чак да се усъмни човек) да издирват подходящата съпруга с подходящата гръдна обиколка. В търсенето си Лудвиг се заиграва с най-известните героини от приказките на братя Грим и Шарл Перо, които са представени в доста по-различна светлина.

Каори отново е създала герой, който да ни влюби със себе си. Трябва да й го призная – много я бива да превръща това, което лично аз бих сметнала за неприемливо, в нещо супер секси и готино. Мангата е нарисувана в типичния за авторката стил и има достатъчно хумор, дащни моми, секси Лудвиг и дори малко трагедия. Единственият недостатък, който бих посочила, е дължината й. Едва четири тома, но имам чувството, че инак Лудвиг донякъде щеше да се изтърка или да го убие някоя отхвърлена девойка. Мангата е идеална да се разтоварите с нея, да се посмеете (и да се влюбите).

Бележка от Амелия: Не мога да пропусна да се включа в агитацията за това заглавие, защото ми е от любимите. Предполагам, повечето от вас вече са отвратени от описанието на главния герой и бързат да затворят страницата и да избягат с писъци, колкото се може по-далече. Моля ви, недейте да отбягвате мангата заради това! И аз мразя подобни травеститски изпълнения и в червата, но тук е направено по начин, който да се хареса дори на най-отявления хомофоб, защото е ЕБАВКА и не се взима насериозно. А прочитът, който Каори Юки прави на добре познатите ни приказки е толкова перверзна, извратена и гениална гавра с тях, че просто ме остави с увиснало от възхита чене. Сугой, сугой!

Жанр: Фентъзи, Романс

Издадена първо в : Hana to Yume

Време на излизане: February 1995 – February 2001

Брой томове: 20

Казват, че първият път се помни цял живот. В което има някаква логика - ново преживяване, уникално и неповторимо. Нормално е да си спомняме за него докато сме живи, понякога с лека носталгия, понякога с радост, че е отминало. Във всеки случай обаче, това е нещо много специално за всеки човек. Точно затова днес реших да пиша за първия си път - онзи случаен досег с мангата, който, клиширано казано, ме промени завинаги, остави дълбок отпечатък в душата ми, или с прости думи - направи ме отакуто, което съм днес ( "А, тя говорела за манга", предполагам въздъхва някой читател).

Прочетох Angel Sanctuary заради едно AMV, което ми бе допаднало. Първото нещо, в което буквално се влюбих, бе красотата на героите. Твърде малко мангаки могат да рисуват като Каори Юки - детайлността е неописуема, а очите сякаш наистина гледат от другата страна на монитора, като че ли хората (и другите създания) са снимани. Признавам си, има нещо доста мъженствено в някои от мъжките персонажи, обаче в повечето случаи това е търсен ефект - няма да срещнем грубия селянин с тоягата, но пък Каори Юки ни показва пичове, които се занимават главно с интелектуална дейност и точно в това им е чарът. А в тази роля мускулестият гигант няма място. Не ме разбирайте погрешно, изобщо не се опитвам да кажа, че Каори Юки не е извратена. В Angel Sanctuary има травестит, кръвосмешение, хермафродит, мъж с десет санта маникюр и чудовища, каквито само един болен мозък може да сътвори. Дори някак да оправдаем героите, за историята не може да се каже, че е розова моралистична приказка. И като стана дума....

Историята в Angel Sancturary се върти главно около Алексиел (мацката, която ми е от любимките, въпреки че прекарва почти цялата манга в сън), въстанал срещу Бог органичен ангел. За лошото си поведение, нашето маце е наказано да спи оковано в Рая, докато душата му се преражда на Земята, като всеки път е убивана жестоко и не може да постигне щастие. За пазител на Алексиел е назначен един друг известен водач на бунта, който няма да спомена, защото ще спойлна много (така или иначе по-запознатите с Библията се досещат кой е той). В началото на мангата, Алексиел се е преродила за пореден път в тялото на 17 годишно момче на име Сетсуна Мудо. Сетсуна има един много сериозен проблем - той е влюбен в сестра си, Сара. Няма да задълбавам във философии кой точно, той или Алексиел, е влюбен в нея всъщност. Фактът обаче е, че Сара отговаря на чувствата на брат си, което ги принуждава да избягат заедно. И хепиендът щеше да е пълен, ако братът на Алексиел, неорганичният ангел Росиел, не бе по петите им, опитвайки се да събуди душата на сестра си. Последвалите събития са доста, появилите се герои също, няма да обърквам читателят с още имена и описания. Важното е, че Сара е убита и Сетсуна решава да тръгне да търси душата й. Предстои му дълго пътешествие, което ще го отведе в дълбините на Ада и във висините на Рая, ще го срещне със служителите на Луцифер и на Бог, за да може в края на това Дантевско пътуване Сетсуна да осъзнае,че границата между ангелите и демоните е толкова тънка, та чак не съществува и понякога грешниците са по-праведни от светците.

Angel Sanctuary е история за доброто и злото. За техните измерения и за това какво представляват те и кой ги определя. Тя е също така история за бунта, за падналите ангели, за омразата за лудостта, за жертвоготовността, но най-вече за любовта. Онази любов, в която нямат значение моралът, разумът и смъртта. Всички тези теми се преплитат в разнообразни конфликти, изобразената картина постепенно се разширява и следва историите на все повече герои, създавайки в крайна сметка един цял свят със свои проблеми и ценности. Дори не един, а цели три - Земята, Ада и Рая (както са озаглавени и трите части на мангата). Така и в този аспект Каори Юки постига невероятна детайлност, неприсъща не само на доста други манги, но дори и на някои нейни по-късни творби.

Тук държа да отбележа един минус на мангата - дългата първа част (Земята). В един момент става почти отегчителна, но после Сетсуна слиза в Ада и всичко си отива на мястото. Личният ми съвет е: преживейте земната част. Търпението определено си заслужава. И също така, моля ви, най-приятелски и с добро чувство, не гледайте анимето. То представя една опростена, орязана и променена история, която единствено може да спойлне и да откаже от мангата. Което наистина ще е жалко.

Ще се въздържа от повече коментари, защото, както казах в началото, първият път е незабравим и вълшебен. В противен случай се превръща и в последен. А съм почти сигурна, че срещата с Каори Юки няма да е такава.

Лична оценка: 9/10

Линкове:

Wiki

Галерия на Каори Юки

Списания: Shonen Captain, 3 тома, Trigun, 1995-1997 г.;Young King Ours, 14 тома, Trigun Maximum, 1998-2007 г.

Издадена на английски от: Dark Horse Comics

Жанр: Action, Adventure, Comedy, Drama, SciFi, Western, Super powers, Post apocalypse, Seinen

Сканове и фенсъб от: MangaProject, Maximum 7

Има една поговорка, според която всяко нещо, което е приело форма, някой ден неминуемо ще я загуби, т.е. ще намери своя край. И с аниметата става така - рано или късно те достигат до логичния си завършек. A когато това се случи със заглавие, което ни е харесало ужасно много, остава една неприятна празнота, едно човъркащо желание за още от същото. Хубавата новина е, че в тези тежки моменти човек обикновено може да посегне към съответната манга и да си реши проблема. Поне за известно време.

Подобно беше и моето преживяване с Trigun. Едноименното аниме, което гледах за пръв път през 2003-а, се превърна в едно от любимите ми и аз прекарах последните 5 години в неприятна абстиненция, потушавана единствено от периодичните му преизглеждания. Преди няколко месеца обаче, докато си зяпах влюбено плюшката на Vash, се сетих, че е крайно време да проверя докъде са стигнали с превода на мангата и броени минути по-късно установих с огромна радост, че вече има пълен набор от преведени томчета и че качеството на скановете всъщност е повече от пeрфектно. Останалото ви е ясно - заех се да задоволявам Trigun зависимостта си на мига, а тук ще ви избръщолевя последвалите от процеса наркотични видения.

Когато анимето Trigun се появява на бял свят през далечната вече 98-а година, от мангата са публикувани едва 3 тома в списанието Shonen Captain. През 97-а то спира да излиза и авторът Yasuhiro Nightow (Gungrave) прехвърля отрочето си в периодичното издание Yong King Ours на издателската къща Shonen Ganosha, където поради проблеми със запазените права, то започва сериализация под името Trigun Maximum. Nightow участва активно в направата на сериала и така той не се ограничава само с наличните 3 тома от комикса, а съдържа и основната част от идеите на автора за цялостната история до края й включително.

Ето кратко описание на сюжета за тези, които не са гледали Trigun TV (и които могат да се чувстват поощрени да го направят ASAP). Действието се развива на една негостоприемна, опалена от слънцето планета, на която е катастрофирала част от огромната изследователска космическа флотилия на Земята, пратена да издири и засели някое подходящо за живот място из Галактиката. Оцелелите са оформили малки градчета около падналите по повърхността кораби, успявайки да функционират в неблагоприятната среда, благодарение на корабните технологии, част от които са т.нар. plants - синтетични хуманоидни създания, могъщ източник на енергия. В тази брутална постапокалиптична уестърн атмосфера, две служителки на застрахователната компания Bernardelly – Milly Thompson и Meryl Stryfe - са изпратени да намерят (и впоследствие да държат под око) легендарния "хуманоиден тайфун" Vash the Stampede, за чиято глава е обявена абсурдната награда от 60 милиарда двойни долара. Преследвайки въпросния, двете се озовават в едно от обичайните за присъствието му престрелкови мелета, където насред свистящите куршуми застават очи в очи с... най-големия стрелец-пацифист, хуманист и любител на понички, който човечеството е срещало някога.

Започва да става ясно, че всъщност цялата унищожителна стихия, която следва Ваш по петите, е дело на десетките побеснели ловци на глави и на едно друго, много по-голямо зло, в лицето на лошия му брат близнак Million Knives, неговия фанатичен слуга Legato Bluesummers и верните му 12 супер могъщи последователи от бандата Gung-ho guns. Бягайки от поредния див екшън, тримата ни протагонисти се натъкват на мистериозния свещеник Nicholas Wolfwood, който много скоро се доказва като превъзходен стрелец и се превръща във верен приятел и съюзник на Vash в опитите му да октрие и възпре Knives преди последният да е успял да осъществи пъклените си намерения за окончателен геноцид.

Както виждате, историята е съвсем прилична, още повече като се вземе предвид факта, че в това аниме нищо не е такова, каквото изглежда. Иначе и останалите хубави елементи от сериала са си там:

- разкошна, адски стилна атмосфера, комбинираща по един толкова оригинален начин наглед несъвместими неща като спагети-уестърн (с всичките му стрелци, пустини и долнопробни барове), постапокалипсис и супер-способности, създавайки уникален, плътен и страшно въздействащ сетинг.

- брутални екшън сцени, съперничещи по похвати, качество и изродщина на тези в Hellsing.

- приятен, ненатрапващ се хумор, който се съвместява добре с драмата и не стои като някаква кръпка (както е в Chrno Crusade), а вместо това доизгражда образите на персонажите

- престъпно яки и като визия, и като поведение герои, които са доста над стандартното плосичко шонен клише. Vash, Nicholas и Legato са просто болезнено готини и досега не съм срещала човек, който да е гледал анимето и да не си е харесал поне един от тях. Само вижте Nicholas – като някакъв нетемерутлив El Mariachi, но с огромен кръст, вместо калъф за китара. И куулнесът блика на талази! Или Legato – как си поисква нова вилица, когато неговата се счупва в някаква престрелка. Култ! А Vash е У-НИ-КА-ЛЕН! Да, и преди сме се срещали със супермощни алтруистични до идиотизъм добряци, но тоя е направен толкова добре, че като гледаш как страда заради принципите си, ти се свива сърцето. И това от цинично копеле като мен...

Наистина, не ми стигат суперлативите да го опиша. Липсва само бруталната уестърн-музика, но пък за компенсация имаме адски идейни вътрешни корици, които пародират външните. А любимият Kuroneko-sama (един неприлично сладурски черен котарак, който се появява в кадър във всичките 26 серии, казвайки: “Няя”) е на всяка страница от Съдържанието!

Ако пък сте гледали анимето и се чудите дали има смисъл да губите време и да се заравяте в мангата, при положение, че двете значително се припокриват, то нека ви помогна да вземете решение. Да, смисъл ОПРЕДЕЛЕНО има, защото 18 тома манга никога не могат да се вместят в пълната си прелест в 26 епизода. A и очевидно през годините на Nightow са му се избистрили и хрумнали бая нови неща. Така например, вече имаме един Knives, с много по-смислена причина за омраза към човеците и много по-активно присъствие от неадекватния почти липсващ пич, който гледахме в сериала. Даден е съвсем конкретен отговор на въпроса какво са plants и какво са Vash и Knives. Разказано е повече и за Nicholas, който освен всичко, показано в анимето, е и член на страховитата организация The eye of Michael и като такъв освен с уменията си на стрелец, разполага и с някои доста респектиращи други качества, от което следват голямо количество злокобни екшън сцени с много, много стрелба и кръв. Има и важни нови персонажи - примерно Crimsonnail - тайнственият изгубен и най-могъщ 13-ти гънг-хо и Livio/Razlo - колега на Nicholas от The eye of Michael. Образът на Legato е по-задълбочен, а пък Zazzie the Beast, един от 12-те оригинални гънг-хо, е почти напълно променен и вкарва в конфликта хора - plants една изцяло нова страна. Изобщо историята е много по-добре развита и изчистена от неясноти и противоречия, а интригите са страхотно навързани. Milly и Meryl пък са доста по-епизодични персонажи и изчезват за огромни периоди от време. Така мангата става съвсем мъжка.

Разбира се, има и някои кусури. Най-значителният от тях е стилът на рисуване. Понякога изобщо не става ясно какво се случва, което е страшно неприятно за заглавие с много екшън. Друг не-съвсем-бял кахър са безсмислените и мелодраматични филъри, които могат да се видят и в анимето. За щастие те са малко на брой и действието се движи изключително по главната сюжетна линия. Едно от нещата, които ми направиха лошо впечатление е и елиминирането на романтичните отношения между двама от персонажите, които поне за мен бяха много ценни. Но това си е лично мой проблем и не мога да обвинявам Nightow за него.

Ами, това е в общи линии. Мислех за завършек да сложа една финална бясна агитация, но се уморих, а предполагам уморих и вас. Затова спирам да пиша и оставям цифрите да говорят вместо мен:

Оценка: 9/10

Линкове: ANN, Уикипедия, Dark Horse Comics