или така:

или пък така:

други, ето този например:

снима (вижда) ето така:

или така:

или пък така:

Мисля, че следващата почивка спокойно можем да си прекараме на някой оживен паркинг. :-)

И накрая един мадонски портрет, който той ми е направил. Много ми е интересно, че когато синът ми ме портретира, винаги изглеждам много майчински. Колко яско се вижда през снимките как хорака гледат на света.

 Може пък от това дете да излезе добър фотограф.

Забележка: Снимките на дребосъка с изключение на мадонската, не са рязани, за да се запази неговата перспектива.

Търсенето на информация доведе до рекордни посещения в блога ми, а статията ми за историята с подновяването на моята дебитна карта се превърна в топ-пост. Мислех да напиша още един материал за безуспешната ми борба с нещастния им софтуер за електронно банкиране - FlexCube, - в който все още не мога да се логна, но в момента бурята с фалита помете всичко останало.

Между другото, подобен слух беше пуснат още преди 5-6 години, но тогава я нямаше блогърската общност и само малко хора го чуха и ефектът от него беше минимален. Сегашният слух, обаче, би всички рекорди. Надявам се, че банката ще се размине само с лек трус и че все пак ще ни предложат малко по-читаво обслужване за в бъдеще, но това, което се случи, показа много ясно каква разрушителна сила може да има един слух, особено ако се раздуе в интернет.

От друга страна, разпространението на слуха имаше и положителен ефект - блогът ми придоби още читатели. Не знам дали това ще има по-дълготраен ефект и "дълга опашка" - тук SEO специалистите трябва да се произнесат. По-важното е, че блоговете доказаха, че са сериозен фактор в днешното общество - и като източник на информация, която другаде не може да се намери, и като източник на дезинформация, която другаде не може да се провери.

Да видим докъде ще ни докара това...

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Доста са пълнеж - интересни неща, предварително приготвени за моментите, когато нямам какво да кажа. Като този. :) Не ми се ще обаче блогът ми да се състои само от пълнеж...

Някои са постове, останали незавършени по различни причини - или вдъхновението ме е напуснало, докато съм писал, или внезапно съм прочел написаното до момента и съм решил, че не си струва да го публикувам.

Има и една чернова, която се пази за Специален случай, който е много вероятно да не дойде.

Та, какво да ги правя?

Не знам. Ще взема да стана от компютъра и да свърша едно-две наложителни неща в месопространството, които висят над главата ми също като тези чернови. После ще се върна, ще седна, и ще напиша хубав и добре обмислен пост за нАукЪтЪ, живота и всичко останало...

Аз бях леко притисната от няколко анганжимента, които смутиха приятните празници. Преди и след Великден с по няколко изпита в ръка, все пак успях да намеря време и за хубавите мигове през изминалата почивна седмица :)

Прекарах Великден в едно голямо суетене покрай кръщенето на малката си братовчедка. Хубав празник, съчетан с много емоции, подаръци, малко искрен плач, и спокойствие на чист въздух. Успях да й се нарадвам до толкова, че ми се плачеше качвайки се в колата на връщане. Наминах и през доброто старо село, за да видя тазгодишните малки непослушници:

Дори старите приятели по селски не можаха да ме изкарат за по едно кафе. Просто исках да усетя чистия въздух, да погледам сивото небе, въпреки че очаквах да бъде друго. Успях да чуя тишината, за която чакам може би повече от година. Да си помисля за неща, за които иначе не остава време. Не че открих и решение на проблемите или отговори на въпросите. Просто дишах заедно с тишината, това успокояваше и криеше в себе си надежда, някъде там в края на сивото. Надежда, от която имах нужда толкова силно.

Това, съчетано и с много път дава абсолютна възможност за прочистване от ежедневието на макс. За два дни се почувствах като пистов състезател или просто шофьорче. И все пак чувството си го бива. Въпреки скромния ми опит, нещата минаха благополучно, имайки предвид навигатора до себе си, черната станция в задно дясно и знаците на пътя. Успях да бъда коректна към КАТ, към тези, които бяха срещу мен и зад мен, но не винаги това важеше и за тях.

И кратката ваканция свърши още преди въобще да са започвали празници...

За втори път ми се случва да не знам защо влизам по Цариградско, гледам табелата София, рядко осветените лампи и продължавам напред. Виждаш още десетки коли, които пъплят като хлебарки, разпределят се по различните улици, отиват към малките си кутийки, наречени апартаменти и продължават сивото ежедневие, както ни е отредено на всички столичани. Никой не ме подкупва дори, за да стоя и да тровя дробовете си, да тровя нервите си от лошо възпитани хора и куп други глупости, и все пак аз оставам столичанка и по душа и по документи.

София се превръща в една малка небивалица. Мечта за провинцията и малко проклятие за живущите в нея самата. Сякаш влизаш в град със собствени атмосфера и въздух. Цвета около теб се променя когато наближиш. Сякаш смокът те засмуква, а дори не го усещаш, докато престоят ти в града не започне да тежи така силно на гърдите ти, че отчаяно да търсиш възможности за отмора. Всичката тази динамика е сладка, младите я харесват и въпреки това аз започнах да изпитвам силна нужда за чист въздух, песен на птичка, на птички, и зелено, което да покрива целия ти поглед като се озърташ наоколо си. Преди така да бленувах за тази динамика. Спомням си преди време като ходех по интервюта за работа, бях така горда и си го повтарях и си вярвах, че динамиката е живота ми, че обичам напрежението. Сега живея с него, защото това е модернистичния 21-век /неокласиката/ , но все повече започва да ми харесва уикенда в планината, свободни в някое затънтено, отдалечено и с душа, която се впива в теб и спираш да мислиш за себе си. Като това място например:

Извода?

Няма извод, цели 10 дни се опитвах да започна три теми, но най-накрая се превърнаха в една :) Гледам всичките тези снимки и се опитвам да продължа да живея в тон със зелената картина, но първият работен дойде и ни изблъска рязко и жестоко от подобни мисли. Вдишах като бебе първа глътка въздух на София, на онова работното чувство, влязох в трафика, поех ежедневната доза напрежение и включвам на 5-та. А вие?

И все пак това е нещото, с което завърших тазгодишната Университетска година. Официално отивам 2-ри курс за втори път, но този път ще е в същата специалност.

Оставям на вашето внимание първата кампания по новоизлюпения продукт- бонбони за свеж дъх АероМартинки. Ако има интерес, ще гледам да влязат и в производство ;)

Има разбира се и няколко пояснения, които са важни, слоганите, посочени на постерите са различни, първият се води за цензуриран ;)

Относно цялостната форма на тази кампания има на кого да се благодари. То не бяха идеи, техническа обработка, и просто подкрепа :

Маринка, Ели, Иво, Вуйнето :)

Ако някой ден навляза в рекламния бизнес и имам и муза, очаквайте още! :)

Април

Месецът ме завари в наистина лошо настроение. Бързо обаче успях да си стъпя на краката, за да се порадвам на рождения си ден. Отпразнувах го само с най-близките си хора без много шум и суетене. И това ми беше напълно достатъчно. Бях приятно изненадана от това, че определени хора се сетиха да ме поздравят. Бях изненадана, че някои ме забравиха... Каквото било - било, ето ме сега остаряла и помъдряла, както казват хората. Не чувствам нито едно от двете, но със сигурност знам, че не съм същият човек, който бях преди една година...

Сред най-интересните подаръци, които получих бяха билети за концерт по гърлено пеене на сибирския шаман Николай Ооржак и лична среща с него. С типичния за мен скиптицизъм четях брошурката преди представянето и се смеех подигравателно. Питайте ме как се чувствах след изпълнението. При все че не разбирах и половината неща, които правеше, а и този вид музика е доста далече от мен, се почувствах впечатлена. Но това е нещо, което не може да се опише. Ако имате възможност да чуете подобна музика, не я изпускайте. На следващият ден доста постресната отидох да се видя с шамана и да си поговирм. Диалогът беше малко муден, защото не владеехме един и същ език. Но дори и с преводачка, човекът успя да ми разкаже много неща и сериозно ме накара да се замисля за доста други. Излязох с повече въпроси в главата си, с отколкото влязох...

Отпразнувах Деня на Земята с екскурзия до Велико Търново. До сега съм имала възможност да пътувам доста из България и познавам много от градовете и забележителностите из тях. При все че има много интересни неща, които могат да се видят из страната, едно нещо продължа да ме изумява - природата. Колкото по-малко е докосната от човешка ръка, толкова по-красива е... Другото важно нещо при едно пътуване е компанията :]

Деня на книгата пък имах намерения да отпразнувам като си подновя читателската карта в библиотека `Иван Вазов`. Оказа се, че съм изпуснала срокът, така че ще чакам друг удобен момент. Междувременно почнах нова книжка ( `Бонбонени обувки`, Джоан Харис) . По принцип не чета такива книги, но тази изглежда обещаващо. А и отговоря на едно от личните ми претенции към книгите - дължина над 500 страници, така че реших да и дам шанс. Нямам търпение да я завърша ^^ Все още броят на книгите, които ми се иска да прочета е огромен, но се надявам в близките месеци да намеря повече свободно време...

За първа година не успях да усетя Великден. Боядисвах яйца, правих курабийки, даже почти ядох агнешко, но атмосферата просто я нямаше. Поне се радвам на почивката около празниците...

Същевременно... Не, не съм правила пластелини човечета.

Видях се с няколко стари приятели, скарах се с други, успях да се поразболея малко, да оздравея, да си купя нова блузка, да изгледам няколко качесвени филма и доста не такива други... Разшерих общата си култура върху цветята. И върху някои други неща. Слушах хубава музика, плаках, смях се...

Списание "Българска реч" (Василка Радева, гл. ред.), Година VІ/2000 г. Книга 3-4, Университетско издателство "Свети Климент Охридски".

Какво всъщност казва Паисий?

ПИСМОТО КЪМ ЦЪРКВАТА В ПЕРГАМ 

Откровение 2:12-17 като ключ за разбиране на основните послания на книгата

от Радостин Марчев (2008 )

Текстът от Откровение 2:12-17 ни представя посланието към църквата в Пергам. На свой ред то е част от една по-широка секция в книгата Откровение наричана често "посланията към седемте църкви," която обхваща 2:1-3:22 (или по-точно 1:9-3:22 като 1:1-8 представлява въведение в цялата книга). В нея Йоан получава едно видение касаещо 7 определени (и действително съществуващи) църкви в мала Азия и му е заповядано да напише и изпрати писмо към всяка една от тях. Пергам е третата от тези църкви, до които пророкът пише.

Всяко от посланията е структурирано по еднакъв начин както следва:

1. Въвеждаща формула "До ангела на църквата в...пиши"

2. Дава се някакво описание на Исус, което кореспондира с 1:12 и сл. (без Лаодикия)

3. Посочва се доброто и лошото в църквата

4.  Призив.

5. Повтарят се фразите "На този, който победи" и "Който има уши да слуша нека слуша"

6. Завършва се с обещание към верните                        

На тази основа посланието към Пергам може да се представи както следва:  

1. до ангела на църквата в Пергам пиши

2. Това казва Този, Който има двуострия меч:

3. Зная къде живееш - там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха сред вас, където живее Сатана. Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаам, който учеше Валак да постави съблазън пред израелтяните, за да ядат идоложертвено и да блудстват. Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на тях, учението на николаитите.

4. И така, покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.

5. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи

6. ще дам скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето - написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава.

Едно по-внимателно вглеждане в текста ще ни покаже и един втори модел на хиастична структура както следва:

А - Ефес християните получават някои повали, но са изгубили първата си любов и вървят към състоянието на Лаодикия

              B - Смирна не получават критика, но са насърчени да останат верни изправени пред       преследване от юдеите

                        C - Пергам, Тиатир, Сардис - макар да получават похвала те са изобличени заради компромисите с идолопоклонство и идоложертвеното или заради това, че не живеят вярата си

               B - Филаделфия - няма критика, но са насърчени останат верни независимо от опозицията и трудностите

A - Лаодикия - няма похвала, но са укорени заради своята хладкост

Ясно се вижда, че ударението  на глави 1-3 попада върху "С" - християните биват съблазнени от културата. Това по-нататък е развито като една от основните теми и предупреждения в цялата книга. Именно в "С" се намира и писмото към Пергам, което придава допълнителна тежест на неговото послание.    

За да схванем правилно посланието към Пергам е много важно то да бъде видяно в контекста на цялата книга, която Йоан пише както и да бъде разбрана историческата обстановка свързана с него.

Йоан пише своята книгата около 90-100 година при управлението на император Домициан (81-96).[1] Това е било трудно време за християнската църква. От една страна тя е била гонена[2]. Императорите са изисквали поклонение като на богове[3] и в мала Азия са се строяли все повече храмове в тяхна чест. Макар по-голямата част да не са вземали насериозно своята божественост поклонението се е изисквало и приемало като знак на политическа вярност. Хората, които са отказвали да се поклонят са били считани не за еретици, а за политически нелоялни. Йоан[4] явно е бил една от първите жертви - той е бил заточен на о. Патмос[5] - място за политически затворници, които са били карани да работят тежка работа в мините, които се намират там - "заради Божието слово и свидетелството за Исуса." (1:9) Разбира се, християните са виждали поклонението на императора като несъвместимо със своята вяра и поради това са били преследвани като постепенно гоненията са ставали все по-жестоки и повсеместни[6]. Но това не са били единствените проблеми. В много от църквите е имало лъжеучения, които са отклонявали християните от Христос и са ги въвеждали в заблуда (Ефес, Пергам, Тиатир). Освен това църквата е била изправена пред съблазънта на късната римска култура (Пергам, Тиатир, Сардис, Лаодикия) - свят твърде аморален и характеризиращ се с упадъчен морал[7]. Това са 3-те основни проблема, които Йоан третира в своите писма към църквите. Тяхното разбиране, свързани с историческата обстановка и първите читатели на Откровение е ключово за разбирането на цялата книга. За да види защо това е така трябва да обърнем внимание на 3 важни неща:

1. Проблемите, с които се среща църквата са трасирани по-нататък в текста. Църквата е гонена и виждаме как от морето излиза звяр, който преследва светиите (13:1-10). Има лъжеучения и от земята излиза звяр, който заблуждава (= лъжепророка - сравни 13:11-18 с 16:13; 19:20). Накрая църквата е съблазнявана и виждаме голямата блудница (гл. 17). Това са основните врагове, които сатана използва в своята война срещу Божиите хора в книгата и те кореспондират точно с проблемите, с които се срещат църквите. 

2. Ясно се вижда, че книгата Откровение състои от 7 секции разделени както следва 3:22, 8:1, 11:19, 14:20, 16:21 и 19:20 като 1:1-8 и 22:6-21 са съответно въведение и епилог. Всяко от тези видения покриват целия период между 1 и 2-то идване на Христос[8]. Понеже враговете на Божиите хора, които вече споменахме, действат през цялото видение, в което са описани изводът е ясен - тези проблеми не са свързани само с конкретните църкви, до които Йоан пише, а ще се появяват отново и отново през цялата история до връщането на Христос[9].

3. Защо Йоан пише точно до тези църкви?  църквите в Азия са били повече от 7. Имало e църкви в Троада, Колос и Йеропол, Магнезия и Трал. Всички те се намират в същата област. В случая са важни не само (а дори и не толкова) конкретните църкви колкото техния брой. Откровение е апокалипсис[10] - жанр, който обръща особено значение на символичното използване на числата. В случая числото 7 е символ на съвършенство и завършеност и обръщайки се към 7 конкретни църкви Йоан всъщност пише до цялата църква.

Следователно, можем да направим извода, че посланието на Йоан всъщност е за проблемите, с които вселенската църква ще се среща през всяко време до самия край на историята белязан от Христовото второ идване. Неговата цел е да насърчи християните да останат твърди в своята вяра и да не правят компромиси независимо от трудностите, през които преминават. За да постигне този ефект той постоянно редува картини на страдание и слава, държейки ту едното ту другото пред очите на своите читате

В този смисъл посланието към Пергам придобива ново, надвременно и универсално значение, което макар да е тясно свързано с първите читатели, до които е писано, надскача конкретния исторически период и може да се разглежда много по-широко. Това със сигурност поставя едно допълнително и много по-силно ударение върху значимостта на текста.

Нека сега да се обърнем към самото писмо и да го разгледаме по-подробно.

Пергам (сега Бергама) е бил разположен на огромно, стръмно, гранитно плато в долината на река Кайкус (Бакир Кай) на около 10 мили от брега на Егейско море. Името означава "цитадела." Града се е славел със своята огромна библиотека - най-голямата в древния свят след Александрийската. В него също така се е произвеждал пергамент в големи количества. Всъщност думата произлиза именно от името на града. В архитектурно отношение впечатление са правили огромни храмове, най-известните от които били на Зевс-спасителя и на бога на медицината Асклепий.  Пергам е бил център на култа към императора на цяла мала Азия. Може би за това е допринесла древната традиция управниците на града да бъдат обожествявани. По-конкретно тя е свързана с имената на Енумен I, който приемал божествени почести като euergetes,  на Атал I, който победил галите в голяма битка било до извора на река Кисус, приел титлата цар и спасител (soter), на Митридат VI, наричан theos и soter (същата титла като тази на Зевс - едно от главните божества на града). Така се е наричал също и Еумен II. Близо до царския дворец имало група здания (temenos) посветени на този култ. Каквато и да е причината факт е, че именно в Пергам през 29 г.пр.Хр. е бил изграден първия в мала Азия храм свързан с култа към императора в чест на Рим и Август[11].

Пергам също така е носел титлата пръв град и столица на римската провинция Азия, макар неговият статут да е бил сериозно оспорван от Ефес и Смирна. Нещо повече, губернатора на Азия е бил проконсул и резиденцията му се е намирала в Пергам. До голяма степен именно негова задача е била да налага поклонението на императора. Тези два факта по всяка вероятност да довели до по-голяма враждебност към християните в града[12]. Единствено в Пергам от всички 7 църкви се споменава за християнин платил с живота си за своята вярност. В ст. 12 Христос го нарича "Моят верен свидетел[13] Антипа, когото убиха между вас." Преданието разказва, че Антипа е бил преуспяващ лекар и зъболекар. Останалите лекари завидели на успехите му и го обвинили, че е християнин. За да отхвърли обвинението той трябвало да принесе жертва на императора, което той отказал да направи. Заради това бил завързан за меден бик, който нагорещили докато станал червен. Вероятно именно тази враждебност към християните съчетана със силното поклонение на императора и проконсула, който налагал този култ карат Йоан да каже, че сатана живее в Пергам и там се намира неговият престол[14][15] (ст. 13).

За да насърчи верните християни изправени пред такава опозиция (ст.13) Христос се представя като "Този, Който има двуострия меч" (hromphaia) (ст. 12). Разбира се, това е част от видението, което Йоан вижда още в гл. 1 (ст. 16). Мечът често се свързва с Божието слово (Евр. 4:12; Еф. 6:17; Ис. 11:4; 49:2). В случая обаче това има и друго, по-важно значение. Проконсулът е носел като знак на своя пост именно такъв меч. Предполагало се е, че той е символ на императорската справедливост както и на факта, че единствено проконсула е имал правото да издава смъртни присъди. За християните в Пергам обаче това е бил мечът, който ги е преследвал и убивал. И като че ли Христос казва на обезкуражената църква: "Не проконсула, дори не императора носи меча и има пълната власт. Аз съм Този, Който носи меча, аз съм Този, Който има властта." В Откр.19:11-16 ние виждаме как Той употребява този меч. За Християните в Пергам това необходимо напомняне е било голямо насърчение. Символът на меча обаче съдържа в себе си и още 2 допълнителни идеи[16]: Този меч, както вече казахме, е именно Божието слово. В Откр. 19:15 Христос поразява народите с меча, който излиза от устата Му, а в 19:13 е наречен Божието слово. Именно този меч-слово носи победата[17]. Идеята е ясна - християните не трябва да се отказват и да предават това слово, което им е било предадено и поверено защото в крайна сметка то ще им донесе победа. И обратно, ако се откажат от него то ще се насочи срещу тях за осъждение - именно това казва Исус към хората, които правят компромиси[18] (2:16). Това изказване е свързано с проблема, който съществува в Пергам - учението на Валаам (ст.14) и на николаитите (ст. 15). Но кои всъщност са те?

Имената Валаам и Валак се свързват със старозаветната история в Числа 22-25; (виж още 31:8,16; Втор. 23:4-5). Този епизод не е забравен и често е припомнян от старозаветните автори (виж напр. ИН. 13:22; 24:9-10; Неем. 13:2; Михей 6:5). Разбира се, те не са имали някакво специално учение, или поне то не се е съхранило през вековете, за да се появи отново сега в мала Азия. Йоан използва този старозаветен епизод, за да покаже естеството на проблема - църквата е изкушавана и подлъгвана да направи морален компромис. Именно в тази връзка името на Валаам е употребено в 2 Петър 2:15-16 и Юда 11 - двете единствени места в НЗ освен Откровение където то се споменава[19].

Николаитите не се споменават в никоя друга книга на Новия завет. В Откровение обаче те се появяват и в посланието към Ефес (1:6). Там Исус казва, че мрази делта им. Обаче ст.14 и 15 са свързани по начин, който оставя възможността Йоан всъщност да говори за една, а не за две групи хора като просто ги нарича с две различни имена, за да изрази по-ясно техния неморален и измамен характер[20]. Това се подкрепя от факта, че гръцката форма на името Валаам е именно Николай (и двете означават "някой който изпояжда хората").  

Накрая, в писмото към Тиатир (2:20-23) се говори за жената-пророчица Езавел, към която са отправени същите обвинения както и към последователите на Валлам и Валак - тя подлъгва Божиите хора да блудстват и да ядат идоложертвено (2:20). Името Езавел отново се свързва със старозаветната история за жената на злия цар Ахав от финикийски произход, която въвежда в Израел поклонение на Ваал и преследва Божиите пророци. Текста никъде не ни казва, че тя е изневерявала на съпруга си и е възможно блудството да е споменато като синоним на идолопоклонството или по-общо на оставяне на Бога - връзка, която често се прави в стария завет по отношение на Израел[21] (виж напр. Ер.3; Осия 2; Езек.16). Съвсем възможно е обаче Йоан да има в предвид и съвсем буквално блудство и идолопоклонство[22]. Това може да бъде разбрано лесно ако си припомним проблемите, пред които са изправени християните от 2-та града[23]. В Пергам християните са били подложени на огромен натиск да принесат жертва на императора (идолопоклонство). В Тиатир, от друга страна, са били особено разпространени търговските гилдии[24]. Всяка гилдия е имала свой бог-патрон. Членовете й редовно са се събирали в неговия храм, който се е използвал освен за поклонение и за търговски срещи, сключване на сделки и т.н. Вечерта е завършвала с много изпит алкохол и често е прераствала в оргия с участието на храмовите проститутки. Всеки, който не се е включвал в тези религиозни "поклонения" е бил изключван от гилдията като непочитащ бога-закрилник и в резултат не е можел да упражнява професията си[25]. В този случай по-големия проблем в Пергам е бил идолопоклонството докато в Тиатир моралната безнравственост. Това се подкрепя от факта че в Пергам яденето на идоложертвено е поставено преди блудството (2:14), а в Тиатир е обратното (2:20).

Последно, текста ясно показва, че последователите на Валаам и Валак и николаитите в Пергам[26] не са външни, а хора, които имат тясна връзка с църквата. Всъщност той не изключва възможността те дори да са били част от общността. В този случай става дума за движение, което не оказва натиск на църквата отвън, а я съблазнява и покварява отвътре.

С оглед на всичко, което казахме можем да обобщим, че в църквата в Пергам е съществувало движение, което по някакъв начин се е опитвало да съвмести вярата в Христос с удобен живот в света. От това, което четем изглежда, че то е представлявало по-скоро морален компромис отколкото догматична система. Компромисите, които те са правели са свързани от една страна с морална разпуснатост, а от друга със съгласие с изискванията на политическата власт за поклонение на императора[27]. Техните учения (каквото и да са били те) са оказали влияние и са покварили значителна част от християните. Виждайки това Христос (използвайки старозаветните имена Валаа, Валак и Езавел, за да предизвика асоциации) се обръща със сурова критика към църквата в Пергам, призовавайки вярващите да запазят своята вярност само за Него без да правят компромиси. Всичко отвъд това би било просто предположения.    

Писмото към Пергам завършва с две обещания. Скритата манна и бялото камъче (ст.13) са едни от най-трудните образи в пасажа. За тяхното значение са изказвани много предположения. Манната изглежда тясно свързана с еврейската традиция[28]. Тя веднага насочва към Изх. 16:32-34. Според Евр. 9:4 тази стомна е стояла в ковчега, който на свой ред се е намирал в храма. След разрушаването на Соломоновия храм през 586 г. между евреите се е разнасяла легенда, че пророк Еремия е скрил ковчега (заедно с манната) на планината Синай. Той трябвало да остане там докато не се появи Месията в последните дни. Тя е отразена в апокрифи като 2 Макавеи 2:4-7 и 2 Варух 6:7-10[29]. Други коментатори се насочват към съвсем различна традиция свързана с манната като храна дадена в пустинята от Бога на Неговите хора Израел. Така както Бог е хранил Израел в месианската епоха Той отново ще храни Своите хора в месианската епоха. Примери за това се виждат в 2 Варух 29:8 и Or. Syb. 7:148-149 както и в думите на Христос в Йоан 6:49-58[30]. Разбира се, няма нужда двете виждания да се представят като несъвместими едно с друго. Още повече, че техния смисъл не се различава съществено. И в двата случая имаме обещание, че Бог ще снабдява по свръхестествен начин нуждите на тези, които му останат верни[31].  

Втория образ, бялото камъче, на което е написано ново име[32] е още по-проблематичен[33]. В областта това е бил разпространен начин за покана на банкет в чест на някой бог. На получаваното бяло камъче е било имало едно от тайните имена на идола като някой освен този, който го е получавал не е знаел кое точно име е написано. Вероятно Йоан намеква, че на верните Исус ще изпрати покана за небесния банкет (виж също Мт.22; Лука 14). Бели камъчета са получавали също така и победителите в игрите, отличилите се в битките или хора сключващи приятелство.

Други предположения за значението на израза са свързани с акропола в Пергам, който е бил построен от тъмен гранит. В него е имало и инструктирани камъни от бял мрамор, които са се внасяли от друго място, смятали са се за ценни и са се набавяли трудно като върху тях се е пишели религиозни символи.  

Трети се обръщат към обичайната в древния свят практика да се хвърля жребий за невинността или вината на някой човек. Това се е правило именно с бяло и черно камъче поставяни в урна. Това обаче не обяснява връзката с новото име, което е написано на камъчето.

Не е нужно да се ограничим до една възможност както единствено вярна. В много случаи Йоан използва сборни образи свързвайки различни старозаветни и културни алюзии, за да предаде по-ясно основна идея. А тя в случая е доста ясна. Каквато и  да е традицията, която стои зад този образ той явно е свързван с специална награда, доверие, закрила и допускане в Божието присъствие на тези, които останат верни.

В заключение можем да кажем, че посланието към църквата в Пергам е тясно свързано с цялото послание на книгата Откровение. Йоан пише до една църква, заплашена от преследване (императорския култ), изкушавана от лъжеучения отвътре и съблазнявана да направи морални компромиси. Структурата на текста показва ясно, че това послание не е отправено единствено към една конкретна местна църква, но достига много по-далеч - то се отнася за всяка църква във всяко време. Христос напомня на Своите хора, че Той има върховната власт и контролира всичко и насърчава вярващите да останат верни до края. Той им обещава специална помощ, подкрепа и награда. Днес ние сме изправени пред същите проблеми, но имаме и същите обещания. 

 [1] За една кратка и добре обоснована защита на по-късното написване на книгата при Домициан, а не по времето на Нерон виж Ридълбергер К. "Тhe man of sin: uncovering the truth about the Anthichrist," Baker books, 2006,  pp.179-191 За обратното виждане виж Д. Чилтън "Дни на въздаяние " Книгата може да се намери шпреведена на български език в интернет на следния адрес

[2] В момента има виждане, че по времето на Домициан църквата не е била преследвана системно. Това на практика не е от голяма значение защото дори и при това положение Йона е виждал надигащото се на хоризонта гонение, за което предупреждава църквата. Моята теза стои във всеки от двата случая. 

[3] Някои от тях са използвали титли, които християните са пазели конкретно за Христос като soter (спасител), theios (божествен) kyrios (Господ). Домициан, който ней-вероятно е управлявал по времето когато е писано Откровение, е използвал и трите израза. Той е започвал писмата си с думите: "Така казва Вашия Господ и Бог," а при влизането му в театъра хората са го поздравявали: "Нашия Господ и господарка, нашия Бог."

[4] Не е ясно точно за кой Йоан става дума. Преданието казва, че това е апостол Йона, който прекарал последните години на живота си в град Ефес. В текста автора ни се представя единствено като "Йоан, ваш брат ...." (ст.9)

[5] днес наричан Патмо или Пламоса - част от група острови разположена на няколко мили от брега на Ефес в Икарово море

[6] Два ранни документа от втори век, не много отдалечени във времето от Откровение, са писмото на Плиний до император Траян и мъченичеството на Поликарп. На български те могат да се намерят в "Изборник, Светооческо наследство," Омофор, 2001, стр. 69-90.

[7] Допълнително писмата отразяват опозицията на евреите в 2:9; 3:9 която е развити и по-нататък в текста - идеята, че църквата е Новия Израел е подчертана в Откровение по почти всеки възможен начин, а в гл. 7 и 14 виждаме група хора представени като евреи. Collin J. Hemer, The letters to the seven churches in Asia in their local settings, Eerdmens, 2001) отбелязва, че двете единствени възможности за християните да се спасят от преследване са били или да направят компромис с поклонението на императора или да станат юдеи. 

[8] Ограничения обем не ни позволява да изложим аргументите, които подкрепят това виждане. Те могат да се намерят в много коментатори като напр. A. Hoekema "The bible and the future," Grand rapids, 1979, W. Hendrickson "More than conquers," Baker books, 2000 и R. Lowry, и "Revelation rhapsody," College Press Publishing Company, 2006),    

[9] Забележи как всеки от тези врагове бива последователно победен от Христос при Неговото завръщане. Цялата 2-ра част на книгата (12-22) е изградена на тази основа под формата на хиазъм:

А- змея (12:1ff)

            B - двата звяра (13:1ff)

                        C - великият Вавилон (14:8 )

                                   D седемте чаши (15:1-16:21) Изливането на 7 чаши показва окончателния съд над творението включително над тези, които не служат на Бога. Те също така предвиждат победата над противниците, която се извършва в обратен ред - Вавилон, двата звяра и накрая змея

                        C - Унищожението на Вавилон (17:1-19:10)

            B - Унищожението на двата звяра (19:11-21)

A - Унищожението на змея (20:7-10)

[10] Всъщност  в него се преплитат 3 стила - епистоларен (1-3), пророчески (1:3; 22:18-19) и апокалиптичен, но водещ е апокалипсичния и елементи от него могат да се намерят дори в части където преобладава друг литературен стил.

[11] Още през 195 пр. Хр. в Смирна е издигнат храм на Рома (който е тясно свързан с развитието на култа към императора). Но първия храм построен в чест на император е в Пергам.  

[12] виж Stiven J. Freisen, Satan's throne, Imperial cult and social settings in Revelation

[13] Забележи как същата титла Йоан отнася към самия Христос (1:5; 3:14)

[14] Допълнителна причина за това може би е известното медицинското училище, патрон на което бил богът Асклепий (или Ескулап както го наричали римляните. Тук в по-късно време е учил Гален - най-големия медик на древността). Негов символ била змията. Той бил толкова разпространен, че с течение на времето започнал да се приема като символ на града и дори бил изобразяван на местните монети cistophori

[15] Забележи също как Христос подчертава важността на местоположението на Пергам. Към всички други църкви Той казва "зная твоите дела" ((2:2, 9, 19; 3:1, 8,15), а тук казва "зная къде живееш" (2:13).

[16] Забележи колко добре се съгласуват те със значението, което определихме като основно и как допълват именно това, което трябва да бъде казано на християните в Пергам.   

[17] В 19 глава като Божие слово е представен по-скоро Исус отколкото меча в съответствие с текстове като Йоан 1. Но това в никакъв случай не е противоречие особено в светлината на Йоан 12:48 

[18] Призива „покай се" в ст. 16 е отправен към цялата църква. Но в същия стих се казва, че Исус ще воюва конкретно срещу николатитите. Изглежда Той се обръща към цялата църква и казва, че няма да я счита за невинна ако не се заеме със своите вътрешни проблеми, но в същото време подчертава, че същинското наказание ще падне върху тези, които живеят неморално и причиняват тези проблеми.

[19] Възможно е тези забележки на Петър и Юда да показват (1) че това учение не е било характерно само за Пергам, а се е разпространило и на други места или (2) че името на Валаам е използвано като нарицателен израз сред ранните християни. Второто ни се струва по-вероятно на основата на факта, че то се използва често и в еврейската традиция.

[20] Както вече казахме и двете имена са заимствани от еврейската история и от Стария завети като такива са били добре познати на първите читатели,които са били в състояние да разберат явния намек на Йоан. 

[21] характерно за Откровение е, че цялата книга изключително силно подчертава, че именно църквата е истинския Израел

[22] Двете значения в никакъв случай не се изключват едно друго

[23] Пергам и Тиатир. Явно тези движения са имали корени в тях, но не и в Ефес, където се казва, че делата на николаитите са мразени от църквата.

[24] Пергам от своя страна е бил зле разположен спрямо основните търговски пътища

[25] забележи как по-нататък тази тема е развита в глава 13:16-18 свързан с белега на звяра

[26] същото се отнася и за Езавел и последователите (или "децата й" - виж ст. 23) й в Тиатир

[27] Някои коментатори предполагат, че тези хора са твърдели, че знаейки, че има само един истински бог те не вършат идолопоклонство, а просто изпълняват едно изискване, в което те самите не влагат религиозен смисъл. Други смятат, че става дума за някаква форма на антиномианско движение разбиращо погрешно християнската свобода, подобно на това, с което Павел се е срещнал в Коринт (виж напр. 1 Кор. 8:1-13; 10:20-30). Вероятността да е свързано с името на еретика Николай и с някаква ранна форма на гностицизъм според нас е много по-малка въпреки подкрепата на ранни свидетелства както например Ириней, Con. Her.

[28] Макар да нямаме данни, че в Пергам е имало голямо еврейско общество стария завет е бил библията на първите християни и читателите на Йоан без съмнение са били добре запознати с него и по този начин способни да направят връзката. 

[29] Втората книга е почти съвременна на Откровение

[30] забележи, че традицията посочва именно апостол Йоан като автор на Откровение. Ако това е истина тогава аналогията става още по-силна

[31] аналогиите също така носят допълнително внушение за настъпването на ключов момент в историята. Манната се появява отново заедно с идването на Месията. Божието царство "наближи" (Марк 1:15

[32] Този образ се появява отново в 3:12.

[33] За едно подробно разглеждане на множество варианти виж Collin J. Hemer, "The letters to the seven churches in Asia in their localsettings" Eerdmens, 2001, pp.96-103 и W. Hendrickson "More than conquerors", pp. 96-103 и Hendrikson, ibid, pp. 67-69

Точно, когато се нуждаеш най-много от приятелско рамо и подкрепа, разбираш, че нямаш приятел, не и истински. И изведнъж част от теб чувства, че умира, че си отива нещо толкова мило и свидно за теб.

Виждаш, че всеки път, когато си споделял нещо съкровено с така наречения си истински приятел, той е използвал изповедта ти за свои изгоди. И в един момент, когато на теб ти омръзне от коварство, подлост и лицемерие и отидеш при приятеля си и го попиташ защо го е направил, защо те е използвал ... А той отговаря: "Мислех, че е за твое добро!" Точно тогава на теб ти идва да плачеш, да крещиш и какво ли още не, но не можеш да го направиш ...

Разбираш, че живота изобщо не е това, за което си го смятал, че е една сива и мрачна картина. Разбираш, че приятелството се е превърнало в предателство, че всичките ти споделени мечти и надежди са сякаш изхвърлени на вятъра. Чувстваш се празен отвътре. И тъкмо в този момент си казваш: "Не! Стига толкова лъжи! Повече приятелство и доверие никому!"

И колкото и да ти е тежко в този момент, става ти сто пъти по-зле, разбирайки, че няма на кого да се опреш, че никой няма да те разбере и да те посъветва.

Когато светлините угаснат, настъпва часът на истинската магия и наистина няма какво да се говори.

Концертът на Kamelot миналия петък беше точно от този тип вълшебства, за които не може много да се говори. Трябва да се изживее. Дори дребните организационни неуредици биват забравени и остава само магията на музиката и споменът от едно велико преживяване.

Момчетата бяха приготвили сетлист за промоция на новото издание на последния си албум Ghost Opera, но за щастие някой ги беше информирал, че българските фенове искат да чуят всичките си любими песни от цялото им творчество и това наше желание беше мигновено удовлетворено - програмата беше чувствително променена, за да включи повече песни от албумите The Black Halo, Epica и Karma, и даже за най-върлите фенове, като мен, имаше специален подарък - първият им голям хит - Nights of Arabia от албума The Fourth Legacy.

Ако кажа, че това беше най-великия концерт, на който съм бил, някой ще ме апострофира, че това го казвам за всички концерти, но не е така. Този концерт наистина беше знаменит и не само защото Камелот са най-големите рок музиканти на днешното време, но и защото в залата се беше събрала най-отбраната публика от ценители на тяхната музика. Нямаше нито един излишен човек! Въпреки, че възрастовия диапазон беше отново доста голям (както на повечето концерти у нас) - от 13-14-годишни млади фенки до побелели чичковци и лелки, всички присъстващи знаеха песните на групата наизуст и пееха в див възторг през цялото време.

Може би са прави децата ми, като казаха, че причината за успеха на този концерт беше в липсата на реклама, колкото и парадоксално да звучи това. Липсата на масова реклама дори по "специализираното" радио за рок-музика ЗиРок доведе до това, че в залата дойдоха само хора, които истински ценят музиката на Kamelot и активно се интересуват от музикалните събития, свързани с тях. Безспорно отсъствието на традиционните рок-кибици и метъл-пияндета направи концерта едно незабравимо преживяване.

Thomas Youngblood - началника - така и не се усмихна през цялото време на шоуто, но това явно е негова поза, опитвайки се да подражава на някои други известни китаристи от миналото (R. Blackmore?), отколкото израз на някакво недоволство. Как може да бъде недоволен, като публиката постоянно пееше и скандираше "Ка-ме-лот!"?!

Casey Grillo ни смая с богатия си и сложен drum-kit, както и с умението да си служи с него. Уникален барабанист! В съчетание с цялостното перфектно озвучаване на концерта, неговото изпълнение беше изключително ярко и стабилно, както подобава на една яка ритъм-секция. Оригиналният басист на групата - Glenn Barry - не участва в това турне, но за сметка на това, неговият заместник - Sean Tibbetts - показа, че по нищо не му отстъпва. Шон беше перфектно допълнение към Кейси и не само беше научил материала без грешка, но и беше активен участник в шоуто, въпреки проблемите, които наскоро е имал с коляното.

Най-новият официален член на бандата - клавиристът Oliver Palontai - беше много точно попълнение, за да може звукът от сценичното изпълнение максимално да се доближи до оригиналния студиен запис. Надявам се, неговият талант да допринесе за още много велики песни и албуми.

Перлата на вечерта беше германската красавица Anne-Catrin Märzke, която не само украсяваше визуално сцената, но и пресъздаде всички женски вокали в оригиналните композиции на групата, с което Kamelot постигнаха максимално доближаване до студийното си звучене, а публиката получи максимално удоволствие от представлението.

Разбира се, звездата на групата беше певецът Roy Khan - секс символ за девойките и истински идол за старите ценители на музиката, като мен. Човекът пя с огромно вдъхновение за вярната си публика и усмивката не слезе от лицето му. Изпълнението беше спирано 3-4 пъти от скандиращата възторжена тълпа и на лицето на Khan се изписваше истинско изумление от любовта и страстта на публиката. Определено посрещането на групата от наша страна беше надхвърлило всичките му очаквания.

Надявам се да е било така и за тях този концерт да е оставил хубави спомени така, както за нас ще остане незабравим. Thomas казва на сайта на групата (преводът е на Svuio от блога The Metal News):

Турнето върви страхотно. [...] Първото ни участие в София, България беше вечер, която ще запомним. Свирихме в широка баскетболна зала, която беше пълна до козирката. Предполагам, че имаше 2000 души дошли да гледат първото от много наши пътувания (курсивът е мой - М.Р.) до София.

Дано наистина да има и други срещи с тази велика група. Вярвам, че почитателите на Камелот в България ще стават все повече и повече и следващите концерти ще бъдат на голям стадион, така че всички, които са пропуснали първото им шоу у нас да имат втори шанс.

Cause when the lights are down
There's no more to say
Love is the real pain
An internal revolution in our minds
And when the lights are down
You're so far away
Tell me your real name
In the silence of the darkness we unite

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

След една освежаваща и незаслужена петица, малко весели приказки с колегите и разходка из съботна София сега слушам нощния вятър някое улично куче и куп други неща. Когато съм най-изморена все намирам да оправя и някой друг служебен анганжимент. Тази вечер не пропуснах да оправя някоя друга office забравка, а уж съм в сесия, уж съм в отпуск и такааааа:

Действам като служебна стихия в събота вечер. Един приятел ми разказва за някаква сръбска песен, тъй като аз не съм от най-големите фенове на сръбския се наложи да се стигне и до превод :)

Е знаете, когато човек прави 10 неща едновременно, едното дори да го прави, е на автопилот. Съответно моят приятел продължи да ми разказва и превежда песента. Докато накрая не каза нещо познато, а аз го прекъснах с : „Не спирай, най-интересен е краят!”

Ей тогава вярвате ли, нещо ме удари по вътрешното чело. Как така най-интересен е краят. И това го казвам аз точно в момента, в който работя в 11ч. през нощта, мисля си за следващия ми изпит, който е на връх Цветница т.е. утре, след няма и един ден от предходния. Мисля за това какво да отговоря на мигащите прозорчета в стартовата лента. За още куп неща, които те очакват другата седмица, следващата година. И ето че идва идеята, защо мислиш за края? Та той може да е толкова скучен и безинтересен при условие, че ти се опитваш да свършиш всичко, което ти е на главата по средата на времето, което ти се предоставя от живота. Винаги искаме да изпреварим времето, събитията, модата, съседката. И какво от това? Нима това ще промени нещо. Краят на нещо е винаги там, където трябва да бъде. В единият случай ще е интересен, в другия просто ще е край.

В конкретния случай въпросната сръбска песен завършваше с началото:

„в света има едно царство и негов цар е другарство”

Моят приятел може би искаше да ми каже едно, аз помислих за друго.

В крайна сметка дали в царството на нашия свят царува цар Другарство. Това не знам, но се надявам утре и останалите дни да имам време да помисля и над това. Твърде много задачи искам да завърша, твърде много планове си поставям. А времето въпреки и неопределено е точно пред мен. Може би има край, може би вече съм минала средата. Какво се очаква в този случай от мен? Аз не искам повече да бъда подвластна на този безумен кръговрат, който те отдалечава от красивото начало, неочаквания край и плавното развитие на нещата около мен самата. Ще опитам да го променя, или поне частица от него....

Аз обаче си направих едно проучване и по различните календари, обичаи, традиции, имам правото да си нося името гордо и да черпя по случая точно 4 пъти. Така са избрани дните, че даже регулярно да си получавам и подаръци, ако има желаещи :)

30 Януари - тази информация не ми е потвърдена, открих я в едно списание :)

1 март- По народния календар Мартин и Мартина празнуват на 1 март. Както всички знаем с Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на жени, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици. Някои хора възприемат този ден и обичаите, свързани с него, за повече езически. Аз продължавам да чествам 1 март с голям респект, този празник ми е един от любимите, не заради подаръци, мартеници или нещо такова. Сякаш това е един от малкото празници, в които не купуваш мартеницата, за да има нещо в замяна и за теб. Купуваш я, защото мислиш доброто на човека срещу теб!Мислиш му здравето :) Това е хубав празник! Всъщност това мога да го правя аз, не мога да гарантирам за другите, но въпреки това, го възприемам не толкова като лично мой празник, по-скоро като общ празник с много положителни емоции.

14 април- А за този ден какво открих... Това е малък църковен празник, който само на места е известен с някои обредни практики. В отделни райони на Югозападна България срещу Мартиния събират гребените вкъщи, сключват ги един в друг и ги слагат в един ъгъл на стаята. Смятат, че по този начин връзват устата на вълците и предпазват стоката си. Действието извършват със затворени очи, за да бъдат вълците слепи, когато минават покрай стадото. Пак на този ден вземат едно яйце от полога, пробиват го и в празната черупка слагат малко мляко, а дупчицата запушват с квас или хляб. Яйцето закопават в огнището за предпазване на млякото от мамници.

Християнската църква чества св. Мартин, римски папа, който се бори срещу учението на монотелитите. Заради свикания по този повод в Рим поместен събор бива заточен в Херсон от император Констанс (641-668), който симпатизира на еретиците. Св. Мартин Изповедник умира в изгнание. Това се води за православен празник. Признавам си доскоро имах информация, че е католически.

Какво казва римската митология по въпроса?

МАРТИН - дете на Марс (от латинскoтo martius). Богът на войната Марс е баща на братята близнаци Poмyл и Peм, основателите на Рим. Оттам всички римляни, като потомци на Ромул и Рем, ce титyлyвaли "деца на Mapc". Ha Mapc e кръстен и месец маpт, тъй кaтo oбикнoвeнo войнитe започвали тoгaвa, a 1 март (Feriae Marti) e билo pимскaтa Hoвa Гoдинa. Мартин е още името на четирима папи и двамa известни светци - Мартин от Тур е светецът-покровител на Франция, а Мартин от Перу бди над перуанци.

1 Септември- Поредната оспорвана дата. Кой знае защо и тя е наречена на мен и моите адаши?

И все пак едно последно мнение:

"14 април е 104-ият ден в годината според григорианския календар (105-и през високосна). Остават 261 дни до края на годината.” – казва wikipedia и заключваме въпроса.

Въпреки датите, които изброих до сега, нека всички се чувстват поздравени и да се веселят като за понеделник вечер, Мартинин ден или просто като за поредната вечер с добри приятели на приятно място с някое питие. Сигурно е готино да ти се честити имен ден по 10 пъти в годината. Но дали и не се очаква нещо от теб! :)

Тази вечер ще пийна една вода и по случай другия ми празник! Не ме винете, алкохола в последно време не ми е страст, а

Със здраве!

Скоро ще стане година, откакто се занимавам с блогване и фактът, че успях да се класирам във или около челната десятка на класацията TopBlogLog, говори, че с нещо съм успял да предизвикам вашия интерес. Има много хора, на които дължа този успех и тук бих искал да благодаря на тези, които са ме подкрепяли, които са ме вдъхновявали и които са били по-активни в коментарите си в този блог:

• Amelia Ekhart
• Assenoff
• batpep
• Deni4ero от Deni4ero's Weblog
• GaN от GaN's Blog
• Lady Vera
• Longanlon от Како Сийке, не съм от тях
• Lyd от Полетът на костенурката
• Marfa от Реалността е въпрос на гледна точка
• Michel от Optimiced
• Mindbolt от Идиотския блог на Mindbolt
• Pipilota Mentolka
• Niili от Организираният хаос
• Vae (Duff is fucking great!)
• Vira от Панаира на Vira
• Voxy

• Апостол Апостолов
• Белослава Чолакова от Помисли върху това
• Бу от Царството на Бу
• Графът
• Димитър Н. Митев (който си няма блог)
• Ивката
• Ирина Марудина
• Мисли и думи
• Неуловима от ImPRESSed
• Петър Ванев (Pierrot) от Из думите на един мим...
• Петър Рашев (bulpete)
• Петя от Openly feminist
• Станислав Точев
• Тишо от Писателския блог на Тишо
• Тодор Христов от alabala.org

Благодаря ви! Благодаря и на всички останали коментатори, вмъкнали по някоя ядлива забележка, благодаря и на всички блогъри, които пишат интересни неща и които ми служат за пример и за вдъхновение!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог