Дипломын сэдвээрээ нэг улсын байгууллагат ажилд ороод нэг их удаагүй боловч урьд нь нухаж байсан юм болохоор урагшилж л байна. Гэхдээ энэ том КЛАСТЕР гээч юмыг бүрэн ойлготол, ойлгочихоод практик дээр бүрэн цогцоор нь хийтэл бас нэлээн удах байх л даа.

Линукс дээр хамгийн жижигхэн гэх үү энгийн гэх үү кластерыг хийхэд

1. Линуксын аль нэг тархац
2. MPI

байхад л хангалттай.

АЛХАМ 1

Мэдээж кластер болохоор хамгийн багадаа таньд 2 тооны машин хэрэгтэй. Виртуаль машин үүсгээд хийж болно л доо. Гэхдээ бодит байдал дээр хийхэд алдаа заахгүй байгаа юман дээр алдаа заагаад байдийн. Угаасаа БОДИТ юм бол өөр ш дээ. Тэгээд тэр 2 машин дээрээ ЛИНУКСаа суулгаад хооронд нь нэрээрээ ping явж байна уу үгүй юу шалгаарай. Хэрвээ явахгүй байвал /etc/hosts файл доторхийг шалгаад үзээрэй.

АЛХАМ 2

GNU C болон GNU FORTRAN компайлеруудыг суулгана.

АЛХАМ 3

Бүх зангилаанууд коммандыг гүйцэтгэхэд нууц үггүйгээр SSH-ыг тохируулж өгөх шаардлагатай. Үүнийг шалгахдаа ssh -n hostname 'date' гээд шалгачихна. SSH нь өөр өөр машинуудыг хоорондоо холбогдоход хэрэглэгддэг гэдгийг хүн бүхэн мэднэ биз дээ. (RSH адил үүрэгтэй.)

ssh-keygen -f /tmp/key -t dsa энэ командаар таньд private болон public түлхүүр үүснэ.

Хэрвээ та супер хэрэглэгч буюу root хэрэглэгчээрээ кластераа үүсгэж байгаа бол private түлхүүрийг нь /root/.ssh/identity гэсэн нэртэйгээр хадгална. Харин public түлхүүрийг бүх зангилаануудад /root/.ssh/authorized_keys гэж хадгална.

Зангилаанууд руугаа хуулахдаа
scp [path to filename] [username]@[remotehostname]:[destination path] коммандыг хэрэглээд хуулвал арай хялбар байх болно.

Ингээд шалгаад үзээрэй.

АЛХАМ 4

Одоо MPI суулгана. Миний хувьд MPICH-ыг ашиглан хийсэн. Үүнээс өөр MPI байдаг. Тэдгээрийг суулгахад бараг адилхан л байгаа байх гэж бодож байна.

Интернетээс /tmp дотор mpich.tar.gz гэсэн файлыг татаад авна.

cd /tmp

tar -xvf mpich.tar.gz(Задлахад /tmp/mpich-1.2.7p1 гэсэн фолдер үүсэх байх)

cd /tmp/mpich-1.2.7p1

./configure -rsh=ssh(Энэ хэсэгт холбогдох механизмыг нь зааж өгч байна.)

make

Дээрхи коммандуудыг хийсний дараа MPICH ашиглахад бэлэн болно.

АЛХАМ 5

одоо /tmp/mpich-1.2.7p1/util/machines/machines.LINUX гэсэн файлд зангилаануудынхаа нэрийг бичиж өгнө. Дараа зангилаа нэмэх бол энэ файлыг засна.

АЛХАМ 6

/tmp/mpich-1.2.7p1 фолдерийг бүх зангилаанууд руугаа хуулна.

АЛХАМ 7

Тест хийж үзэхийг хүсвэл example дотор байгаа cpi програмыг ажиллуулж үзээрэй.

cd /tmp/mpich-1.2.7p1/examples

make cpi

/tmp/mpich-1.2.7p1/bin/mpirun -np 4 cpi

энэ комманд нь 4 процессор ашиглаж байна гэсэн үг. 4өөс бага процессор ашиглаж байгаа үед битгий санаа зовоорой ккк. Физик төхөөрөмжийн тоо биш процессийн тоо гэж ойлгож болно.

Ингээд таны кластер бэлэн боллоо доо. Өндөр хүчин чадал шаардах тооцооллыг гадаадад бол иймэрхүү юмаар л шийдээд байгаам даа. Зүгээр л нэг сургуулийн биеийн тамирийн заал шиг том зааланд том том рактай серверүүд эвгүй харагдаж байгаа биз дээ.

Topic 101. Learn to configure your system hardware with Linux. By the end of this tutorial, you will know how Linux configures the hardware found on a modern PC and where to look if you have problems.

Hardware and architecture

Topic 102. Learn about Linux installation and package management. By the end of this tutorial, you will know how Linux uses disk partitions, how Linux boots, and how to install and manage software packages.

Linux installation and package management

Topic 103. Get an introduction to common GNU and UNIX commands. By the end of this tutorial, you will know how to use commands in the bash shell, including how to use text processing commands and filters, how to search files and directories, and how to manage processes.

GNU and UNIX commands

Topic 104. Get acquainted with Linux devices, filesystems, and the Filesystem Hierarchy Standard. By the end of this tutorial, you will know how to create and format partitions with different Linux filesystems and how to manage and maintain those systems.

Devices, Linux filesystems, and FHS

Topic 110. Learn about the X Window System on Linux. By the end of this tutorial, you will know how to install and maintain the X Window System. This tutorial covers both major packages for X on Linux: XFree86 and X.Org.

The X Window System

Эдгээр нь та бүхэнд хэрэг болно гэдэгт итгэлтэй байна.

Тэр үед пи тоог 2 зангилаа ашиглан бодоод нэг их хугацаа хэмнэхгүй байх шиг санагдсан билээ. харин хэд хоногын дараа МУИС-ын Химийн хүрээлэнгийн Цогбадрах хэмээх ах ирж SIESTA хэмээх програмыг ашиглан туршихаар болсон юм. Ингээд нөгөө програмыг нь суулгахын тулд BLAS, MPI(суучихсан байсан л даа), LAPACK, BLACS, scaLAPACK гэх мэт пакежууд нэмж суулгах болов. За тэгээд fedora ашиглаж байсан болохоор шууд л

yum install blas lapack blacs scalapack

гэсэн чинь суучихлаа. Гэвч эндээс нэг асуудал үүсдэг юм байна. скалапак блакс 2 нь суучихсан хэрнээ танихгүй байлаа. тэгээд ухаад байсан чинь дутуу суусан юм шиг болоод явчихлаа. libscalapack.a гэх мэт сангийн файлууд нь ухаад ухаад олдохгүй байхаар нь соурс файлыг нь татаад компайлдахад гараад ирдэг юм байна.

Энд нэг асуулт гарч ирээд байгаам л даа. соурс файлаас суулгах mirroroos бэлдсэн хэлбэрээр нь суулгах хоёрын хооронд ялгаа байгаа юм шиг. Миний бодлоор соурс файлаас нь суулгасан нь илүү найдвартай юм шиг бодогдоод явчихсан юм. Аль нь ч уг нь ялгаагүй л баймаар санагдаж байгаа ч яах аргагүй зарим файлууд нь байхгүй байсан юм шүү. Хэрвээ үүнийг мэддэг хүн байвал хэлж өгч туславал маш их баярлах болно шүү.

Үүнээс хойш tar, configure, make гэх мэт командуудтай ажиллаж байхаас. хэхэ. гэхдээ Ингэж суулгасанаар зарим зүйлийг нь компайлдахын тулд системдээ тохируулан засах гэх мэт илүү дутуу ажил гарч ирдэг болохоор жоохон ярвигтай. заримдаа учрыг нь ч олохгүй уур хүрээд байдаг юм. Гэхдээ сайн оролдоод хийхээр болдог л юм лдаа.

За тэгээд соурс файлаас нь компайлдтал бас сонин алдаанууд заагаад цаашаа яваагүй явсангүй. Би бодохдоо үүнийг yum гэж суулгасан пакежуудаас болоод байгаа юм болов уу л гэж ойлгосон юм. Бас нэг дэвшилттэй зүйл нь yum командаар суулгасаны дараа урьд нь ярьж байсан пи тоог 0,000216 хавьцаа бодож байсан хугацаа СУГА үсрэн 0,000056 хавьцаа болсон нь гайхалтай. Миний хувьд маш их баярласан билээ.

Ингээд нэг их зүтгэлтэй яваад байсан чинь ард нь хичээлээ хаягдаж байгааг гэв гэнэт анзаарсан билээ. удахгүй дүнгүүд гарах гэж байгааг хараад энэ ажлыг хойш нь тавьж дүнгээ гаргаж сургуулиа төгсчихөөд үргэлжлүүлэхээр шийдсэн бөлгөө...

Хамгийн эхэнд дараагын коммандаар ямар програмууд ажиллаж байгааг хараарай.

[root@ns ~]# chkconfig --list | less

Хэрэггүй програм байвал дараахь байдлаар зогсоогоорой. Жишээнд 'yum-updatesd' програмыг автоматаар ажилладагыг нь болиулж байна.
[root@ns ~]#/etc/rc.d/init.d/yum-updatesd stop // програмыг зогсооно

Stopping yum-updatesd [ OK ]

[root@ns ~]#chkconfig yum-updatesd off // автоматаар ажиллахыг нь болиулна

Ямар зориулалттай програм болохыг дараахь командаар хараад хэрэггүй програм байвал устгаарай. Жишээнд 'yum-updatesd' програмын зааврыг хараад устгаж байна.

[root@ns ~]#man yum-updatesd                           // зааврыг харуулна

[root@ns ~]#rpm -e yum-updatesd                   // програмыг устгана

Дараагын жагсаалтанд гол хэрэгтэйг нь '*'-оор тэмдэглэсэн байгаа. Ихэнхи програмууд нь default-аар ажилладаг програмууд байгаа.

Rank  Distribution H.P.D*(Hits Per Day)
1          Ubuntu            2519
2          PCLinuxOS      2502
3          openSUSE        1596
4          Fedora             1332
5          Sabayon           1087
6          Mint                 991
7          Debian             953
8          MEPIS               921
9          Mandriva          845
10        Damn Small     705
11        Slackware        547
12        CentOS            516
13        Gentoo            499
14        Zenwalk           490
15        KNOPPIX          473

Live CD буюу заавал суулгалгүй CD дээрээс ажиллуулж болдог. Маш их боломжтой юм билээ. Ямар ч байсан Windows-ийн дискнүүд зөвхөн унших, ажиллуулах горимоор орж ирж байна. Харин дээр нь юм хадгалах, өөрчлөлт хийж болохгүй. Мөн mpg, mp3, psd, doc, xls гэх мэт өргөтгөлтэй файлуудыг шууд таниад уншиж байна.

Мөн интернет холболттой бол 3D эффектийг сонгоод суулгах боломж байна. Ерөнхий Control Panel 
руу ороод интернетийн холболтыг янз бүрээр нэмж болж байна. Файл сервер болгож болж байна. Зүгээр л өөрсдөө туршаад үзээрэй л гэж хэлье. Лайтай юм билээ. CD-г надаас авч болно шүү. Байгаа. :D. Ээгий найзыгаа уучлаарай. Чинийхээ зургыг тавьсанд :)).

Файлсистемийн хэрэглээг харуулдаг коммандууд
df command
энэ коммандаар бүх дискний хэрэглэсэн, хэрэглэж болох, хэмжээг харж болно. df -h гэж бичвэл хэрэглэгдсэн хэмжээг МБ аар харуулна.
du command
тухайн үед байгаа дир эсвэл файлын хэмжээг энэ коммандаар мэдэж болно. дээрхийн адил du -h гэвэл МБаар харуулна.
Хэрэглэгчдийн хяналтын коммандууд
who or w command
тухайн үед хэн холбогдсон байгааг ямар портоор холбогдсоныг харуулна. Гэхдээ w комманд нь илүү нарийвчлалттай харуулдаг. ямар комманд ашигласан. ямар документ руу орсон гэх мэт.

Asterisk Linux based PBX - introduction

Asterisk has got to be one of the finds of the year for me, this is an excellent open source FREE piece of software that can turn your linux box into a PBX. Asterisk Features

Asterisk offers both classical PBX functionality and advanced features, and interoperates with traditional standards-based telephony systems and Voice over IP systems. Asterisk offers the features one would expect of a large proprietary PBX system such as Voicemail, Conference Bridging, Call Queuing, and Call Detail Records.

Telephony Services:

• Voicemail System
  • Password Protected
  • Separate Away and Unavailable Messages
  • Default or Custom Messages
  • Multiple Mail Folders
  • Web Interface for Voicemail Checking
  • E-mail notification of Voicemail
  • Voicemail Forwarding
  • Visual Message Waiting Indicator
  • Message Waiting Stutter Dialtone
• Auto Attendant
• Interactive Voice Response
• Overhead Paging
• Flexible Extension Logic
  • Multiple Line Extensions
  • Multi-Layered Access Control
  • Direct Inward System Access
• Directory Listing
• Conference Bridging
  • Unlimited Conference Rooms
  • Access Control
• Call Queuing
• ADSI Menu System
  • Support for Advanced Telephony Features
  • PBX Driven Visual Menu Systems
  • Visual Notification of Voicemail
• Call Detail Records
• Local Call Agents
• Remote Call Agents
• Protocol Bridging
  • Provides seamless integration of technologies
  • Offers a unified set of services to users regardless of connection type
  • Allows interoperability of VoIP systems

Call Features:

• Music on Hold
• Music on Transfer
  • Flexible mp3 based system
  • Volume Control
  • Random Play
  • Linear Play
• Call Waiting
• Caller ID
• Caller ID Blocking
• Caller ID on Call Waiting
• Call Forward on Busy
• Call Forward on No Answer
• Call Forward Variable
• Call Transfer
• Call Parking
• Call Retrieval
• Remote Call Pickup
• Do Not Disturb

Scalability:

• TDMoE
  • Allows Direct Connection of Asterisk PBX
  • Offers Zero Latency
  • Uses Commodity Ethernet Hardware
• Voice over IP
  • Allows for Integration of Physically Separate Installations
  • Uses commonly deployed data connections
  • Allows a unified dialplan across multiple offices

Voice over IP Interoperability:

Asterisk provides transparent bridging between Voice over IP protocols and traditional telephony equipment. In addition, Asterisk can transfer calls from one system to another via the Inter Asterisk Exchange protocol.

• Inter-Asterisk Exchange (IAX)
• H.323
• Session Initiation Protocol (SIP)
• Media Gateway Control Protocol (MGCP)

Traditional Telephony Interoperability

• Robbed Bit Signaling Types
  • FXS and FXO
  • Loopstart
  • Groundstart
  • Kewlstart
  • E&M
  • E&M Wink
  • Feature Group D
• PRI Protocols
  • 4ESS
  • Lucent 5E
  • DMS100
  • National ISDN2
  • EuroISDN
  • BRI (ISDN4Linux)

VMware Workstation- виртуал комьпютер(диск) жасауға өте жақсы програма. Сіз VMware Workstation-ды керектенсеңіз бір комьпютерге  бірнеше операциялық жүйе жұмыстатуға болады. Мен қәзір 4 операциялық жүйе құрғам.

1.  VMware Workstation ді түсіріп алып отырғызыңыз
2. Жаңа виртуал машина жасаймын дегеннен жаңа виртуал машина жасаңыз
3. Сол жерден жаңа операциялық жүйені отырғызыңыз.  

Барлығы осы.

Бір комьпютерге бірнеше операциялық жүйені басқа жолдармен де отырғызуға болады. Мысалы С ге виндоус Д-ге Линукс деген сияқты.

Бірақ дідің артықшылығы көп. Мысалы:

-Комьпютерді сөндірмей операциталық жүйелерді аустыруға болады
-Интернетке 1 IP адреспен қослуға болады
-Бәріненде 1 рет отырғызған операциталық жүйені басқа жерге қайта отырғызбай керектенуге болады.

Ал VMware Workstation туралы сұрақтарыңыз болса күтем.

Виндоусты білмейтін адам осы сайтқа кіріп келмес деген үмітпен осы жазуды бастап отырмын. Виндоус 98, 2000, ХП деп талай түрлерін тоздырғанда шығармыз. Бірақ комьпютер әлемінде виндоустан басқада жүйелер жетеді. Атап айтсақ: Уникс, Линукс, Соларис..т.б.

Мүмкін сіз неге біз виндоусты керектенеміз деп сұрарсыз? Әрине орынды сұрақ.

Бірінші, және ең бастысы виндоус жай комьпютер қолданушылар үшін ең оңай және ең қолайлысы болып келген. (Менің ойымша бүгінгедейн).

Екінші, виндоустың компьютер әлемінде ерекше орын алған себептерінің біріде ерте монополизімге бастағаныда болар.

Линуксті кім керектенеді?
Тақырыпқа қайта оралар болсақ, Линукс виндоус сияқты комьпютер жүйесі және линукстің ондаған түрлері бар. Линуксті көбінде комьпютерді жақсы игерген адамдар, үлкен ұйымдар, комьпютер програма жасаушылары керектенеді. Қәзір Линуксті жай адамдар керектенбегенмен әлемдегі сервер комьпютерлердің көбі Линуксті керектенеді. (Сервер комьпютер дегеніміз мысалы осы блогқа жер беріп тұрған комьпютер)

Линукст жай адамдар үшін қолайсыз болғанмен (Бүгінге дейн) сервер комьпютерлер үшін ең сенімді ең қолайлы жүйе болып саналады.

Линуксті кім жасайды?
Линуксті негізі программа қызықтаушы топтар біргіп еш ақшасыз жасайды және таратады. Линуктің барлық коді ашық. Ашқы коде туралы артынан жазам.
Және линуксті коммерцияалық түрде Редхат деген компания жасайды. Редхат Редхат.9 ға дейн линукстің түрін жасап шығарды. Редхат болғанда Федора деген еркін линукс жасаушы топпен біргіп жұмыстайды. Федоралар федора деген атпен Линуксті жасап таратады. 7 айда ғана Федора версия 7 шықты. Федораны Редхаттың текке түрі деп түсінсеңіз болды.

Толық мәлімет үшін төмендегі сілтемелерге кіріңіз.

http://fedoraproject.org/

http://www.redhat.com/

Келесі жолы Виндоуспен Линуксті бір комьпютерде қалай керкетену туралы жазам. Инш.
Төменде менің Федора линуксім.

За jfs не съм чел никога нищо, пък и знам че има едни дребни детайли с буутването (трябва да се пуска първо read-only за да си реплейва лога) и това не ми се помни при следващите бърникания по диска. Със ext3 съм от време оно, а reiserfs съм използвал но не се препоръчва за лаптопи, щото бил кат' смок. (За другите не знам дали и те не са, ама).

Досега опита ми показва, че ext3 е стабилна, но reiserfs се справя много по-добре при работа с portage (система с много малки файлове, разположени в дърво). Има едни чести ъпдейти, които с raiserfs стават за 20 сек, а на ext3 са по 7-9 минути. Но raiser4fs е все още дълбока бета и нямам нерви да дебъгвам и нея, колкто и да ми обещава скорост.

Пуснах си XFS. Естествено, имах проблеми, главно щот' съм невнимателен и не чета. Примерно, в XFS няма extended attributes, които се включват ръчно, защото по подразбиране явно си има (това някой да го провери и да каже ако се лъжа, ама мисля че съм прав). За това опцията user_xattr която я слагам на ext3-тата ме прееба много яко, отказваше да се монтира руут дяла, та докато се усетя мина време. Но, когато си направих всичко правилно, работеше си без никакви проблеми. Естествено е добре да се инсталира пакета xfsprogs.

XFS има няколко хубави страни, а най-интересните са дефрагмеентация по време на работата на файловата система и промяна на размерите на файловата система също докато си работи. Въобще тези неща не ми трябват, но трябва да се мисли в бъдещето.

Интересното, което забелязах, е че според мен файловата система работи по-бързо. Не в груба сила, а в скоростта на отговор. Примерно в момента компилирам на 2 конзоли, а преди малко на 4, но това не ми пречеше да си браузвам спокойно. Това е едно от нещата, в които Уиндоус винаги досега ми е харесвал повече. Когато имаше да сейвам файл беше по-бавно, признавам, но за разлика от досегашния ми опит няма никакво забавяне примерно при отваряне на конзола или прозорец, по време на които несъмнено се зарежда някоя библиотека, но това става наравно с другите процеси.

Вероятно причината е че самата файлова система е оптимизирана за многопроцесорни системи, а моята може да има един процесор, но няколко процеса конкуриращи се се справят много добре. Ако науча нещо ново ще пиша, а и ако някой има коментар по въпроса... Засега няма да си пускам други файлови системи за root партишъна, XFS-а рулира!!!

Всъщност проблемът е, че не иска да ми засече безжичните мрежи. Кофти, ако се връзваш така. Което е по-странно, имам софтуер от Acer с който успява да засече мрежите ... но не и да се върже. То никога не успя да се върже.

Естествено, съвсем непридвидливо не си бях взел диск с Уиндоус. Е, аз нямам по принцип такъв, имам някакво rescue CD, дето иска бая място. Освен това явно въпросното Це-Де има и мнение - какво трябва да имам на харда, а именно един дял. В случая най-много мога да му покажа среден пръст, щото имам тамън 6 бройки, и то след като ги намалих ... Един с Генту, оня със старото Генту дето ще го затрия утре (казвам го от около 3 седмици), boot партишън, swap (главно заради hibernate) както и Уиндоус и да не забравяме криптирания хард. Въобще такава зоологическа градина съм завъдил, че тоя спасителен диск хич не ща и да се приближава до ПиСито.

Та естествено какво правя като нямам диск - отивам от дата.бг да си го сваля. Имам шибан сериен номер, освен това тия лаптопи се продават с уиндоус стикер, така че антипиратите хич да не си правят илюзии. Легален съм до дупка. Обаче МС още не са се сетили да пуснат сваляне на дисковете по интернет. Което е жалко. Какво да се направи, ще се дърпа от датата...

Обаче въпросът е как да осъществя достъпа от Португалия... има нужда от прокси. Един съвет към братята по оръжие - ако имате нужда от прокси, дори и да е на уиндоуска машина, най-добре е да си качите openssh сървър компилиран със cygwin. Инструкциите за това можете да си свалите от тук. Просто след като имате ssh сървър трябва да правите връзката ssh -D 1080 ime.na.host, като с това правите автоматично SOCKS прокси на вашият компютър на порт 1080, което се връзва през въпросният хост. Настройвате Файърфокс или IE да използва за прокси localhost на порт 1080, и воала - вече влизате в датата. Предимството на това е, че връзката от вас до проксито е криптирана, и НСБОП (Националната Служба за Борба с Обикновеният Потребител, по последни данни) няма какво да се занимава с вас (но може да се занимава с проксито, така че умната). И без това използвам само за легални цели, а именно да си източа диск, който и без това ми принадлежи.

Проблемът на трансфера директно до вас е, че е бавно... по-добре е на отдалеченият хост да си свалите файла, и да го точите оттам. Но как? Най-добре е да си имате openssh сървър, както ви казах по-горе. А след това?
Под Уиндоус можете да използвате freeware клиента WinSCP, идващо от scp, сиреч Secure CoPy. Под линукс има такава команда, scp, която копира от някое място до някое място на друг компютър. По подобен начин работи и програмата sftp. (WinSCP работи и като нея) Обаче ... scp и sftp за Линукс не поддържат resume, а при опиканата ми връзка 700 МБ може да ми скъса нервите като прекъсне на 90%. Но не можах да си намеря клиент, който да поддържа resume... Търсих. Търсих и преди. Гугъл, генту форумите и wiki-то, ... нищо не намерих. Това го правя за втори път.

Истината: програма, която да поддържа sftp е Konqueror, това което всеки си има на КДЕ-то! Единственото, което трябваше да направя е да напиша sftp://ime.na.host и щях да вляза в отдалеченото писи и да си изтегля нещата... От там се дава десен клик и се сваля с KGet (интегрира се добре с Konqueror)... което поддържа resume. И толкова борба, когато всичко вече си работи ... но не го бях пробвал.

Поуката: Много неща, които не знаем, работят. Трябва просто да ги пробваме. ГНУ/Линукс и изключително мощна система и може да прави много повече неща от Уиндоуса, само трябва да знаем какво искаме. И да пробваме ... това му е майката.

Толкова от мен. Аз съм изумен, направо ...

Заглавието е доста патриотично-себеотрицателно:

Комунисти в индийски щат разпоредиха: Ще учим Linux
Естествено, в самата статия единственият линк е към страницата на самата комунистическа партия, и след това интерено въведение в проблемите на хората следват няколко явни мнения на авторите на статията, който са толкова половинчати, че граничат с откровена лъжа. Ще изложа няколко цитата, които изтрепаха рибата:

Тригодишен план ще превръща Керала в зона, свободна от "Майкрософт"

Воденото от комунисти правителство на южния индийски щат Керала предприе крута мярка в ущърб на "Майкрософт".

... ЗЛИ КОМУНЯГИ!!! А въпросната крута мярка в ущърб на майкрософт е...

Комунистическата партия на Индия (марксисти) обяви тригодишен план за масово възприемане на операционни системи с отворен код в държавните училища и колежите, твърди публикация във "Файнаншъл таймс".

Сменят си операционната система с друга? Т.е. след като решаваме да не използваме прекалено скъпата, бъгава и вирусясваща операцион система от един глобен неведнъж за мръсни практики срещу конкуренцията монополист, ние сме лоши!!! Естествено, никой не се и сеща да спомене старите лафове като за периода на полуразпад на Windows. Но естествено, комунистите са лоши.

Партията (CPIM.org), която дойде на власт през май, набързо забрани производството и продажбите на кока-кола и пепси.

... Леле, колко са лошиии! Е, кой ли се сеща за детайли защо е забранена? За прекалено голямо съдържание на токсични пестициди. Ето пример за половинчато сензационистко твърдение, което си е направо лъжа (Тяхното имам предвид). Значи, след като е Кока-Кола, може да си тъпче боклуци в продукцията за индийци. Не че и останалата продукция е цвете за мирисане - съдържанието на захар ефективно пребива с дъбова тояга всичко здравословно, което се опитваме да ядем. Но комунягите са лоши, защото не щат да се тъпчат с боклуци.

Новият образователен план на марксистите пък цели създаване на зона, свободна от "Майкрософт".
Според техните разчети децата в 12 500 училища ще учат как да използват Linux вместо продуктите на американския софтуерен гигант.

... А сега дали това е лошо? Естествено, къде-къде по-добре е да платим на Майкрософт 30 млн за снабдяване на операционна система пълна с дупки, с договор след това да си плащаме за всеки ъпгрейд (ще видим колко ще е следващият договор), вместо да използваме отворена операционна система, без дупки, безплатна и то за винаги. Да, някои ще кажат, че ще се плаща някой да я поддържа - а аз бих питал: А сега не се ли плаща на системни администратори? Само дето тия 30 млн си заминават от държавата. А с тия 30 млн може да се разработи изцяло българска версия на Линукс, и да се плати двойно на същите администратори да я поддържат. Лелката пред ПиСито в държавната администрация пак ще си реди пасианса, ама къде-къде по-евтино.

Не сме забранили "Майкрософт", но сме против монополите във всяка област и енергично ще насърчаваме свободния софтуер, отсякъл министърът на образованието на Керала.

... Я? Ама те не били забранили Майкрософт? Просто не искали да си го купят. Е това криминално поведение ли е? Вместо да почнем да обясняваме колко им се радваме за това колко са напреднали и как си гледат интереса...

Производителят на Windows, от своя страна, изразява уважение към решението на своите клиенти, но същевременно вярва, че продуктите й са на много достъпни цени за образователните институции.

... И това е вярно. Само дето ако говорим за пари... а кой ще каже истината - че с използването на тази система потребителя се връзва сам така здрачо, че не може да се откачи? Казвам го като човек, който се опитва и го прави. Но ... трудно е. А за ученик закърмен с Уиндоус е много, много трудно да започне да използва истински софтуер. Човек, дето знае Уиндоус не може да твърди че знае компютри. Той всъщност нищичко не знае. Който е доволен от това - ОК. Но ако искаш да научиш нещо, трябва да научиш истинска ОС - Linux, BSD, дори и MacOS.

Освен това достъпни цени? Свободният софтуер е май по-евтиничък.

Мениджърът за публичния сектор в "Майкрософт Индия" е казал още, че макар и малък щат, Керала е важен пазар за фирмата, както и за всяка друга компания, оперираща в Индия.

... Керала е най-образованият щат в Индия (95% пишат и четат), с 1 млн ученици, предполагам цялото население е към 20 милиона. Дам...

Какво пише в статията:

Гадни комита гонят горките западни компании от Индия.

Истината:

Индийски щат отстоява правата си, гони западни компании пласиращи некачествена стока на пазара и, и спонсорира местният бизнес.

Е, сега какво мислите за новината?