Доколкото на сините ни е известно, съвременна България е конструирана, поне на декларативно-конституционно равнище, върху либерално-демократични принципи и ценности, които предполагат неприкосновеност на частната собственост и базиращата се на нея пазарна икономика. Съвременното българското общество е едно пазарно общество. Е, тези с петолъчките на челата очевидно живеят и/или искат да живеят в друго време, в друг свят – светът на командно-адмистративно направляваното българско общество, светът на “безплатния обяд”, на държавната “кьор софра”. Държавата трябвало да им плаща борча! А какво е държавата, ако не сборът от нейните данъкоплатци? Т.е. какво искат червените сбърканяци? Искат и ние, сините, да им плащаме масрафа. Искат нечии частни некадърности, мошеничества и тарикатлъци да ги платят всички останали българи. О, наглост, какво било твоето име! В пазарното общество, в съвременното българско общество, ако не вдяват червените ни приятелки, всеки носи отговорност за частната си собственост и разпореждането с нея – некадърното разпореждане с нея се нарича фалит. Да, в пазарното общество фалитът е част от системата, той е легитимен изход. Най-свидното отроче на българския комунизъм, клубът от “Парка на свободата”, очевидно е във фалит към днешна дата. Призоваваме да се задействат всички легитимни процедури в съвременна България при фактическо състояние на фалит и този фалирал частен юридически субект да не се третира специално от държавните власти, защото едно такова специално третиране е вреден сигнал към останалите частни юридически и физически лица, които разчитайки, че в крайна сметка държавата плаща сметката, спират да носят реална отговорност за частните си дела.

Преди 10 години, твърдят феновете на фалиралия клуб, ФК ЛЕВСКИ бил подпомогнат от държавата в аналогична на тяхната ситуация днес. Това е абсолютно изсмукано от пръстите твърдение, опашата лъжа, целяща чрез невалидна аналогия да притъпи нечия тъпота, носеща в главата си петолъчка, вместо сиво вещество.

Ние, сините, сме крайно обезпокоени от лавинообразното нарастване на “циганизацията” в България. Тези дни червените ни приятелки заприличаха на едномилионното малцинство – черпене на блага като ток, вода, телефон, сграден фонд без съответното заплащане на ползваното и накрая с цялото си нахалство надигат вой за държавната "ясла", вой държавата да им поеме разходите по живота. Баста на “циганията” в България, казваме ние! А червените ни приятелки се обиждат, когато ние, сините, ги наричаме “цигани”. Е, да, истината боляла, казват.

Някои червени другари експлицитно заявиха, че се готвели да бламират участието на ФК ЛЕВСКИ в турнира на Шампионската лига със средства, които са извън закона. Същите тези червени другари в писмо до най-висшестоящите лица в държавата заявиха, че приемали върховенството на закона като ценност, която била маркирала тяхното 60-годишно житие и битие. Още един прекрасен пример за червена демагогия. Нека оторизираните органи по опазването на законността в страната вземат отношение към публично заявеното намерение за погазване на закона. Иначе, добре сте ни дошли в Сектор “Б”, червени приятели! В нашия Сектор ние сме свикнали да обичаме и за огромните ни сини... сърца не е проблем да ви обичат, макар и червени.

Андрей беше голям Левскар, истински Левскар, беше готов на всичко да брани Левскарите и ЛЕВСКИ. За Андрей ЛЕВСКИ беше неговата любов, кауза и борба. Андрей даде много на каузата, Андрей беше всеотдаен на каузата. На нашата обща кауза – ЛЕВСКИ. Андрей обичаше истински нашия Клуб. Андрей обичаше да бъде един от Сектор “Б”. Андрей обичаше Южната трибуна. Андрей беше важна част от Южната трибуна. Сектор “Б” претърпя много тежка загуба, която е незаличима по никакъв начин – Сектор “Б” завинаги остава без един от нас, Андрей, завинаги едно място в Сектор “Б” ще остане празно и нищо няма и не може да го запълни. Обаче ние, Сектор “Б”, ще го помним винаги, ние ще запазим обичта си към него завинаги, той остава част от нашите сърца завинаги, нашата памет за него ще го обезсмърти! За нас беше чест и радост да бъде рамо до рамо с нас в добро и лошо, за нас беше чест да ни бъде приятел! За нас беше чест и удоволствие да бъдем заедно на Южната трибуна! Андрей, ти си бил, си и ще бъдеш винаги от нас! Завинаги и навсякъде!

Андрей беше златно момче! Андрей обичаше живота и във всеки миг му се наслаждаваше. Усмивката не слизаше от лицето му. Андрей беше добър човек. Андрей беше лъчезарно момче. Излъчваше светлина. Беше душата и усмивката на компанията от близки Левскари и изобщо. Андрей беше изключителен приятел! Андрей обичаше Левскарите, те бързо му ставаха скъпи на сърцето, защото защитават една и съща кауза с неговата – беше всеотдаен в добро и зло, раздаваше се за приятелите си, не ги изоставяше в трудни моменти. Андрей беше адски свободолюбив. Андрей беше много умно, интелигентно и културно момче. Андрей беше истински антикомунист и мразеше от сърце всичките “рожби” на комунизма в България – като всеки праведен Левскар не желаеше доброто на ФК-то с четирибуквената абревиатура. Андрей страшно много обичаше Родината си. Беше истински и отявлен патриот. Приятелите му го изпратиха в гроба с химна на България – несъмнено душата му е тържествувала в този момент! Андрей обичаше изключително много и родния си град – София. Самоопределяше се като софиянец. Андрей тачеше и мразеше силно, но ценеше живота, не би никога отнел живота на друг човек, само защото не одобрява някакви негови разбирания за живота. За зла участ ни го отнеха, защото не всички хора са добри като Андрей...

Андрей не заслужаваше да си замине от този свят толкова рано. Животът за кой ли път показа суровата и жестоката си страна. Андрей ни беше отнет толкова нелепо и незаслужено. Дано все пак има Господ, макар и да не разбираме как би позволил такава грозна смърт на едно невинно момче. Надяваме се той просто да си е прибрал любимото чедо Андрей, защото нали казват, че Господ първо прибирал любимците си. Дано и той въздаде справедливост и възмездие за всеки. Ако не друго, поне сме убедени, че всеки си плаща рано или късно, така или иначе. Родителите и приятелите му ще тъгуват вечно за своето свидно и непрежалимо момче. Андрей остави много хора в света, които го обичат истински и макар и те да са твърдо убедени, че липсата на Андрей нищо не би могло да я овъзмезди, никаква земна справедливост не би могла да компенсира липсата на Андрей, те ще направят всичко по силите си за липсата на Андрей да има все пак някакво изкупление.

Андрей, ти си нашия ангел-хранител! За нас ти винаги ще бъдеш герой! Ще се стремим да обичаме живота, както ти го обичаше! Ще се борим и заради теб! Ще обичаме ЛЕВСКИ и заради теб! Ще те носим винаги в сърцата си! Никога няма да те забравим! Почивай в мир, Андрей!

Най-тежкият спортно-технически проблем за мене е около ДЮШ - виждаме, че кадрите, идещи от там не са готови изобщо за мъжкия футбол - Домовчийски е бяла ластовица... Мъри заради това не ги пуска, а не щото го е страх от младостта им. Там положението след Деркс е почти отчайващо и ще е така, докато лица а ла Бисер Хаздай са демиурзите на Сините лъвчета, но и не само в треньорите е недъга.

ГЛЕДАМЕ НАПРЕД