Защо ме впечатлява тая новина?

За всички, които не ме познават Хавана е една от дестинациите в челото на списъка ми с места, които трябва да посетя. Всичко хубаво на тоя свят е събрано на един малък остров - кубински пури, кубински ром, кубински мулатки, кубински танци, кубински плажове, освен това имат отличен отбор по волейбол и много добри боксьори, а до скоро и дедо Фидел беше в списъка.

Куба, благодаря ти, че те има! :) 

"Правителството на Куба и ETECSA, които поддържат GSM мрежата в страната съобщиха, че ще започнат да предлагат GSM услуги и на "нормалните" си граждани до няколко дни. До момента GSM можеха да използват само гостите на страната, официалните правителствени служби и някои избрани хора. Не е ясно все още кои мобилни апарати ще се предлагат в страната и дали американските фирми ще бъдат допуснати до новооткрития пазар. Изненадващата новина за пускането на GSM услуги идва едва няколко седмици след разрешението на правителството гражданите му да използват лични компютри и друга домашна електроника. Американските власти все още отказват да коментират дали ще постигнат някакви споразумения с Куба за мобилни услуги между двете държави."

.

И аз завъртях глобуса.

Първа част: Острови

Фарьорските острови

Захвърлени в океана, на 500 километра от бреговете на Норвегия. Обичам суровостта на северните пейзажи. Желанието ми да посетя островите се зароди преди години, когато си сбъднах друга мечтана туристическа цел - Исландия. Но това е дълга история. Обичам Исландия, която е малка като орех и различна от всичко, което бях виждала дотогава.

Фарьорска фолклорна група

Моето влечение към северните острови се подсилва и от интерса ми към литературата на малки езици. Преди да запраша нанякъде, се интересувам кой е местният поет, ценен от тамошното население. И така попаднах на Гудрид Хелмсдал - съвременна поетеса от Фарьорските острови.  Харесвам минималистичността на стиховете й и тази ледена прозрачност на израза.

Предлагам ви мой превод на няколко нейни стихотворения. Понеже на владея фарьорски (а ми се ще да не беше така), при превода съм сравнявала оригиналния текст с немския и с помощта на речник се отитах да предам магията на стиховете на български. С удоволствие приемем забележки и поправки и не претендирам за особено майсторство. Стихотворенията представям тук на двата езика - в оригинал и на български. При желание мога да предоставя немските текстове.

Гудрид Хелмсдал

Morgun í mars

Morgun
í mars

Hjartað
eitt tjaldur

Flýgur
til tín

Утрин през март

Утрин
през март

Сърцето
на стриди ловец

Полита
към теб

***

REGN

Regn
váta asfaltið
glinsar svart

Ein bilur strýkur framvið

Váta
svartglinsandi asfaltið

Bensindropar
litblettir
sum
páfuglavel

ДЪЖД

Дъжд
мокър асфалт
лъщи в черно

Една кола профучава оттук

Мокър
чернолъщящ асфалт

Бензинови капки
цветни петна
като
паунови пера.

***

FRÁFARING

Malurtvøkstur tyrpist
nærindis
durunum

Hond tín
veittrar
farvæl

Eitt dustskýggj
ývnast

Tá bilurin
ekur
út í summarnáttina

СБОГУВАНЕ

Пелин скупчен
в близост
до вратата

Ръката ти
маха
за сбогом

Облак прахоляк
се вдига

Щом колата
потегля
в лятната нощ

Почти съм сигурна, че ще ме завладее истинско щастие, когато папагален гмуркач прелети над главата ми. Подобно на лудата ми радост, когато въоръжена с камера чаках поредното изригване на Големия гейзер в Исландия. Изригванията са ритмични, на около 11 минути. Мисля, че прекарах втренчена в дупчицата в земята повече от час. Естествено на прилично разстояние, защото не е за препоръчване да се опариш с вода, изстреляна от къкрещия пъкъл на Земята.

Корсика - дива и дъхава

Плановете за Корсика кроих години наред. Идеята беше да се стигне дотам с кола с няколко междинни преспивания по пътя. Ферибота хванахме от Генуа. Генуа е един от най-романтичните италиански градове. Покори  ме неговата фееричност, комбинацията от осмислено съчетаване на класика и модерност. Генуа е един град, отворен към морето. Генуа е място, което препоръчвам на романтиците.

Генуа: Поглед от горния град към старата част и пристанището

Корсика е бунтарска. Корсиканците нито за миг не са се примирили, че са част от Франция. Който се противопостави на освободителното движение, рискува гнева на бунтарите, които като нищо ще му сложат бомба в новоотворения магазин. Към туристите корсиканците се отнасят с търпимост, все пак туризмът е едни от най-сигурните източници на приходи за въоръжената борба. Когато казах на съседа г-н Д., че смятам да прекарам ваканцията в Корсика, той ме погледна мрачно и каза: "Корсиканците са най-нелюбезните хора" и приключи разговора. И въпреки това, този, който иска да преживее невероятната лудост на средиземноморската дива природа, да открие страховитите зъбери на къс земя, захвърлена в морето, да проумее, що за хора са наследниците на Наполеон, трябва да я посети. Ще се върна там непременно отново!

Корсика: каменистите брегове край Бонифачо в южната част на острова

Куба

За Куба няма какво да говоря.  Куба е само една дума. За някои тя е любов, за други -омраза. Размисли, ти писа някъде за филма "Шоколад и ягоди", а аз пък споменах и за Вим Вендерс и всеизвестния "Buena Vista Social Club"...

И понеже изпитвам влечение към абсурдни неща от всекидневието, много ме впечатли един репортаж за опазването на застрашения от изчезване кубински жерав. Та в репортажа един благ дядо разказваше и показваше как неговата професия е да обикаля блатистите местности и да помага на птиците, да отбелязва местонахожеднието им на карта и да работи заедно с кубински изследователи. Този човек изглеждаше толкова щастлив и отдаден на работата си, която възприемаше като призвание. За да видят децата ни какво е кубински жерав, затова, каза той съвсем сериозно, без патетичност, и си пусна телевизора, все едно че не е обект на репортаж. Един съвсем обикновен живот.

Архипелагът Кабо Верде

Смятах тази пролет това да бъде земята за откриване. Единственото, което ме въздържа е това, че с дете да се странства из една бедна африканска страна, може да се окаже опасно. Пък и нямаме нужните ваксини. Но един ден...живот и здраве. Обожавам музиката на Цезариа Евора. Това, разбира се, не е рационален аргумент да посетиш едно забравено от Бога място, но понякога желанията не се поддават на разумен анализ.

Това желание се породи, когато в квартала във Франкфурт на Майн, където живеех преди години, се появи изневиделица консулска служба на република Кабо Верде в полупорутена къща срещу пицарията и само през две къщи от мрачното кафене с няколкото машини за покер, пред което се събираха да пушат намусени типове с черни якета от изкуствена кожа. Тогава си помислих, що за странно място е Кабо Верде.

Галапагоски Острови

До там не знам дали ще стигна. Но бих си го пожелала. Заради  Дарвин. Искам да гледам с неговите очи. Най-сериозната пречка пред осъществяването на тези планове е непреодоломият ми страх от летене. Качвам се в самолет само в краен случай. Но може би, кагато остарея достатъчно и много точки от глобуса вече са маркирани, в момент на осенила ме спонтанна лудост, може да си грабна тропическата каска и да полетя. Първо до Еквадор и оттам един полет до архипелага, а от прозореца на самолета със стаен дъх ще наблюдавам обрасналите гористи хълмове. Всъщност Дарвин е бил неприветлив и не особено талантлив. Малко шантав и изобщо не е бил смел. Ето, затова може и аз да стигна дотам - притежавам всички тези необходими отрицателни качества. 

♥

Очаквайте втората част от "На път -  в отговор на Размисли относно любими места под слънцето"

Кубинки — самые обольстительные женщины во всей Латинской Америке. Это женщины очень свободных нравов, без комплексов, всегда смотрят вам прямо в глаза. Так было всегда.

Возможно, секс у них в крови, раз они этим занимаются практически с детства, иногда, по несколько раз в день. Возможно, со времен испанской колонизации, уровень жизни на Кубе был на столько низким, что единственная радость для кубинцев всегда был и остается секс. Возможно, кубинцы вообще на все вещи смотрят просто, и на сексуальные отношения тоже. Так или иначе, свободная любовь на Кубе есть! Но это — не полигамия, распространенная в некоторых странах Африки, и обусловленная, в конечном итоге, необходимостью постоянного воспроизводства, что бы не допустить вырожденья нации. Это бурный, страстный, яркий секс, такой же зажигательный, как и кубинская музыка.

Остров секса без ограничений. Свободные нравы Острова Свободы 3Так, туризм стал бурно развиваться, и уже в начале 90-х годов прошлого века, Фидель Кастро открыто признавал наличие в стране женщин, вступающих в сексуальный контакт с иностранцами по доброй воле. Таких женщин на Кубе называют «хинетерами» («jinetera») — это студентки, молодые работницы, домохозяйки, а иногда, и школьницы. Они знакомятся с иностранцами, что бы потом, на заработанные доллары, купить недоступные кубинцам продукты и товары в валютных магазинах. А иногда, чтобы потанцевать на дискотеке или пообедать в ресторане, или просто так, что называется, за любовь.

Но, все-таки не следует воспринимать сегодняшнюю Кубу, как страну секс туризма. Не может страна, столько лет строящая новое общество, в одночасье отказаться от своих социалистических принципов. Не готова еще Куба «цивилизованно» принять туристов, предпочитающих любовные похождения валянию на пляже.

И, одно дело признавать наличие хинетер, а совсем другое дело создавать условия для их нелегального бизнеса. Поэтому-то на Кубе и существует строжайший запрет на любые открытые взаимоотношения между местными жителями и иностранцами. Кубинке запрещено: входить в отели, где живут иностранцы, посещать некоторые рестораны и концертные залы, ехать с иностранцем в одной машине, и даже идти вместе по улице! Обычно девушка, познакомившаяся с иностранцем, идет впереди, метров в пяти, показывая дорогу. При этом она зорко следит за своим кавалером, чтобы его не перехватили по пути другие красотки. И, если все-таки надо проехаться с девушкой на машине, то иностранец садиться вперед, а девушка ложится на пол между передними и задними сидениями. При этом и девушка, и водитель сильно рискуют. Если их поймает полиция, у водителя могут отобрать машину, а девушке, за общение с иностранцами, сначала грозит общественное порицание, а при повторной поимке — год исправительных работ!

Остров секса без ограничений. Свободные нравы Острова Свободы 4Вот и приходиться кубинцам приспосабливаться и обходить установленные правила, что бы заработать немного денег. И, чтобы полиция не цеплялась поздно вечером к одиноким девушкам, они берут себе в кампанию местного молодого человека, и ходят с ним вместе, или сидят в обнимку на Малеконе, изображая влюбленную парочку. Но, как только рядом появляется иностранец, парень самоустраняется, а девушка, улыбаясь, произносит свое «псс, псс». Аналогичная ситуация происходит и с родителями, предлагающих своих несовершеннолетних дочек. В общем, поймать на крючок заезжего туриста, для кубинки, не составляет большого труда, но где провести с ним эту долгожданную интимную встречу? На улице опасно, там полиция, да и клиенты часто против такого времяпрепровождения. И придумали находчивые кубинцы предоставлять на короткое время влюбленным парочкам комнаты в своих квартирах и домах. И родилось на Кубе определение, которого нет больше ни в одной другой стране мира: «Casa particular».