(клик за пълен размер)

Разбира се, още оттук заподозрях за какво стана въпрос, но беше любопитно, тъй като бг скама е още рядък екземпляр, та го отворих. Излезе ми неформатиран HTML, изглежда някой некадърник го е направил:

Желанието е било да изглежда така:

и при някои от получилите го може и да се е визуализирало така.

Да оставим настрана, че малко са закъсняли с промоцията си (и, разбира се, че писмото не е от Skype), ако се излъжете да кликнете на Download / Изтегли щe бъдете препратени да сваляте файл от контролиран от незнайно кого сървър, който може да съдържа всичко, но със сигурност не и обновлението на скайп. И не, няма да получите никаква промоция :-)

Разглеждаме хедърите и виждаме, че IP-то, изпратило скама - 77.78.0.198 според ip2location се намира в България, а доставчик му е networx-bg, откъдето следва, че се намира в Русе.

Явно е, че извършителя е доста нов и неопитен... Което по никакъв начин не го прави по-малко виновен. Доставчика ще получи копие от писмото и линк към този постинг, а дали ще направи нещо - мога само да гадая, нямам опит с подобни случаи. Чудя се КЗП дали се интересува от подобни неща? Идеи?

P.S. За по-неопитните потребители: използваната по-горе схема, макар и в случая с лошо изпълнение, е класическа. Използва се доверието на потребителя в дадена марка или име, в случая Skype, както и стимул да се извърши действие - в случая наградата от 100 безплатни минути, за да се подведе човек да извърши действие в собствен ущърб - свалянето на файл, най-вероятно вирус, троянец или рууткит. Каква е ползата на тези, които го правят ли? Голяма... и е тема на отделен постинг...

Автор: inet

Източник: http://inet.blog.bg/viewpost.php?id=174445

Не знам как сте Вие, но аз въпреки, че откарвам по 10 - 12 часа пред компютъра и буквално ме заливат потоци информация, все пак изпитвам необходимост да почета някоя забавна, филосовска, фантастична, прозаична или каквато и да е книжка. За съжалени както всичко в милата ни татковина и книжките станаха доста скъпички (а аз чета поне по 2 на седмица), а и доста често ми се иска да чета нещо което не може да бъде намерено на необятния ни книжен пазар. Разбира се както почти във всичко на последък и тук прибягвам до вездесъщите Компютър и Интернет. В Интернет може да бъде намерено всичко и това не е преовеличено. За съжаление понякога не си струва загубеното време. В мрежата има купища книги които повярвайте ми няма да можете да прочете и за не един живот. Някои от тях са легални, с платени права и струват много по евтино от книжните си събратя, други са абсолютно безплатни, но не съвсем легални. За съжаление, не знам дали сте пробвали да четете книга в WORD или в браузер, но това е кошмар. Никога не знаеш до къде си стигнал, губиш реда докато прелистваш и т.н. Общо взето отказваш се от четенето много бързо. За това реших да Ви представя две, според мен, много полезни програмки. Mobipocket Reader и Mobipocket Creator. Те са абсолютно безплатни и много удобни за ползване. Може да си ги свалите от :

http://www.mobipocket.com/en/DownloadSoft/default.asp?Language=EN

Както се вижда от имената едната служи за четене, а другата за създаване на електронни книги. Имат доста възможности и аз няма да се впускам в подробности. Само ще Ви кажа че с тяхна помощ можете да си организирате електронна библиотека, да четете произволен брой книги едновременно, като компютъра никога няма да забрави до къде сте стигнали. Да търсите в книгите, да подчертавате и да пишете забележки. Можете да създавате авторски книги и да ги побликувате в Интернет включително и за продажба.

Всичко е много хубаво, но е трудно да си замъкнеш компютъра в тоалетната или леглото (държа да отбележа, че не е невъзможно). За съвсем вманиачените на тема Е-книги тези програми поддържат специализирани устройства като Cybook и iLiad, но за съжаление те са достатъчно скъпи. Друг вариант е мобилният телефон. Все повече хора ползват така наречените Умни Телефони (Smart Phones). Аз лично притежавам Sony Ericsson M600i и съм доста доволен. Mobipocket Reader има версии за PalmOS, Windows Mobile, Symbian OS и Blackberry, т.е. можете да си четете в тоалетната, леглото, автобуса или където Ви душа иска.

За тези които нямат "Умни" телефони мога да препоръчам ReadMAniac - много добра програмка за четене и правене на книги работеща почти на всеки JAVA телефон (ако сте си купували телефона в последните 10 год. то той почти със сигурност е такъв). Програмката можете да изтеглите от тук:

http://www.deep-shadows.com/hax/ReadManiac/index.htm
https://sourceforge.net/projects/readmaniac/

Само да отбележа, че някои мои познати ползваха ReadManiac като перфектния пищов :) в училище. Пишеш пищовите на компютъра (или си ги сваляш от Интернет), качваш си ги в телефона, и после често проверяваш "колко е часа" :)

Автор: stamo

източник: http://stamo.blog.bg/viewpost.php?id=177660

#joke1.plx

use warnings;

use strict;

my @questions = qw (Java Python Perl C);

my @punchlines = (

"None. Change it once, and it is the same everywhere.",

"One. He just stands below the socket and the world revolves around it.",

"A million. One to change it, the rest to try and do it in fewer lines.",

"CHANGE?!!"

);

print "Please enter a number between 1 and 4: ";

my $selection = <STDIN>;

$selection -= 1;

print "How many $questions[$selection] programmers does it taketo change a lightbulb?\n\n";

sleep 2;

print $punchlines[$selection], "\n";

Понеже държа компютрите, които използвам или както в случая поддържам, да са винаги с най-новите обновления, снощи реших да сложа и последният спасителен пояс на Windows Vista, по известен като Service Pack 1. За съжаление този пояс се оказа спукан. Въпреки многото тестове, бети и RC-та, Service Pack-a само влошава работите.

След доста продължителното инсталиране и неколкократното рестартиране системата беше обновена. Инсталацията не даде грешки и не поиска да бъдат деинсталирани несъвместими програми. При това положение всичко трябваше да е добре. Обаче не беше нито един медиен плеър не искаше да работи включително и този на Windows. Това според мен си е доста голям проблем. След кратко благославяне по адрес на M$ пуснах System Restore-a, а след малко по продължително чакане отново се бях върнал към не обновената система.

Е, това е Service Pack 1, поредният неуспешен опит на Microsoft да спаси "мъртво родената" Vista.

Може би повечето хора не се замислят като си купуват компютър как той работи и кои са двете му основни части. Като си купим компютър ние си избираме как най-добре да изглежда външно, за да се връзва с интериора на стаята, в която ще стои. Но винаги трябва да обръщаме внимание и на „душата му" или така наречената операционна система (ОС). Какво всъщност е ОС това е основната програма, която помага на всички останали да работят както трябва. Всъщност в „душата" на компютъра се надниква през неговия екран.А тази „душа" дали е безплатна?

Най-разпространената ОС сред персоналните компютри или още РС е Microsoft^® Windows^TM. Обаче тя се плаща. Ако откажем да си я купим има вариант и да си язтеглим изпиратствана от някой торент сайт. В такъв случай обаче ставаме престъпници.Какво да правим в този случай като нямаме възможност да отделим средства и за ОС? След малко ще стигнем и до това, но нека първо да се запознаем и с основните качества на Microsoft^® Windows^TM. Въпреки популярността си тази ОС е доста тромава и се слави със многото си сривове и системни грешки. Дори съществува една шега, която гласи следното: „С цел рязко повишаване на приходите, Microsoft^® обяви, че започва да продава рекламно място върху съобщенията за грешки.". Естествено има си и предимства но те не са толкова значителни, че да не се пренебрегнат недостатъците. Добрата операцонна система се определя по това, че потребителят просто не я зябелязва.

Дойде времето да ви разкажа и за една революционна операционна система наречена GNU/Linux. Какво значи това ли? GNU това са всички програми, които са нужни на потребителя да работи а именно текстов редактор, електронна таблица, компилатор и т.н. Linux е ядрото на операционната система. Ядрото е не много обемна програма която управлява всички останали програми или иначе казано това е сърцето на операционната система. Операционната система GNU/Linux има много и различни по вид дистрибуции, които отговарят на изискванията на различните потребители. Накои от имената на тези дистрибуции са Debian, Ubuntu, Fedora Core, Red Hat и др. Най-приятелската и интуитивна дистрибуция е Ubuntu. Името Ubuntu e древна африканска дума, която означва „хуманност към другите". Това е дистрибуцията, за която е казано, че е духът на свободния софтуер.

Сигурно вече се питате с какво GNU/Linux е за предпочитане пред Microsoft^® Windows^TM. Ами преди всичко, че голяма част от дистрбуциите на тази операционна система, включително и Ubuntu, са безплатни. Но може би най важното е това, че те се разработват не от хора затворени в една сграда, а от специалисти от цял свят. Изходният код на включените програми е отворен като това означава, че всеки, който си има някакво понятие от програмиране може да промени кода в най-удобния за него вариант, а също така да поправи и съществуващи грешки.

Вероятно вие сте си задали въпросът от къде тези хора намират средства да се занимават с това. Истината е, че голяма част от разработчиците не се занимават само с това, а тези които са се отдали на развиването на GNU/Linux са си създали фирми за поддръжката на Linux базираните системи. Във тези фирми работят опитни специалисти, които се занимават да поддържат компютрите на фирмите, избрали тази платформа, в безупречно състояние, след съответното заплащане разбира се. Сега сами разбирате, че в този дял на ОС няма доминираща фирма, която да е завзела всичко в тази ниша принципът е за всекиго по нещо. Просто и справедливо и най вече добре за потребителите.

Хубаво е да притежаваш свободата да споделяш, променяш и изобщо да правиш каквото си искаш със софтуера, който използваш. Искам да отбележа, че това не е възможно с продуктите на Microsoft^®, техния код е затворен, недостъпен за потребителя, при използването им е необходимо да се въвеждат регистрационни номера, а този който не се съобразява с тези неща бива определен като престъпник. Microsoft^® дори правят опити да наложат файловите формати създадени от тях и четими единствено с техните програми. Трези действия ограничават свободите на потребителите. От друга страна потребителите на Linux базирани операционни системи ползват програми, които са свободни и безплатни за сваляне от Интернет, като по този начин форматите използвани от тях са съвместими със всяка една платформа.

В крайна сметка всеки си избира дали да използва продуктите на Microsoft^® или да остане свободен ползвайки GNU/Linux. Все пак човека винаги се е стремил към свобода...

След разглеждане съдържанието на образователната ОС се замислих, колко добре би се вписало в образователната ни система. Но за съжаление министърът е наредил да се използва Windows. С какво допринася той за просперитета на образователната система като цяло с нищо - платен, бавен, несигурен, нестабилен и т.н. . Забелязах, че дори Ubuntu стартирано от Live CD върви по-добре от Windows инсталиран на същото РС. дори и учителката,  с която бе споделено разочарованието, че не се ползва този софтуер ни каза, че просто учебната програма не им позволява. Децата са задължени да се учат да работят с М$ Office, Visual Studio и други подобни. Найвероятно 90% от учениците в нашето училище асоциират думата компютър с Windows. Това е защото не им е показано че съществува нещо друго по-добро, нещо за подкарването на което няма да се налага използването на crack или keygen.

Въпреки това, че в момента съм потребител на Windows съвсем скоро се надявам да се снабдя с така желания лаптоп, който да оборудвам Ubuntu. А най-удачното място за продуктите на M$ е показано на картинката по долу.

А, ето откъде било, от блога на Деян Дянков.

Инсталлация OS/2 на емуляторе QEMU для начинающих (с картинками)

И тъй, имам руската версията на OS/2 Warp 4, не ме питайте откъде, която искам да инсталирам на Linux машината си. Първо пробвах с VMware Workstation 6.0.2, но заби още в началото. После разбрах, че OS/2 съвсем официално не се поддържа от VMware. Единственият друг разумен избор е QEMU — VirtualBox твърди, че може, ама всъщност не може. Приемам, че имате инсталационния диск и сте копирали файловете от директорията \DISKIMGS\OS2\35 на някое удобно място. Процедурата е такава:

1. Инсталирате QEMU и KQEMU пакетите с yum, apt-get, или каквото там има в дистрибуцията ви. При Fedora 8 пакетите се казват qemu и kmod-kqemu.
2. Решавате колко място сте склонни да отделите. 1GB е повече от достатъчно.
   1. 1GB=1024MB=1048576KB=1073741824B
   2. Геометрията (в C/H/S формат) на дисковете под Linux обикновено е X/255/63, като секторите са с големина 512B. За да си улесните живота, създайте диска така, че да има цяло число цилиндри. Сметката е 1073741824/(255*63*512)=130,54. Значи цилиндрите ще бъдат 130 или 131. Размерът (в KB) се получава по формулата 130*255*63/2=1044225.
   3. В конзолата пишете:

   qemu-img create -f raw OS2.DSK 1044255

   или

   dd if=/dev/zero of=OS2.DSK bs=1024 count=1044255

3. Продължавате:

   sudo losetup /dev/loop0 OS2.DSK
   sudo fdisk /dev/loop0

   Създавате дял върху цилиндър 1. Задавате му тип 0×11 (Hidden FAT12). Създавате втори дял, който обхваща пространството от цилиндър 2 до цилиндър 130. Задавате му тип 0×7 (HPFS) и го правите активен. Запазвате промените.
4. Харесвате си някое LiveCD, примерно Knoppix или System Rescue CD (препоръчвам него). После:

   sudo qemu -hda /dev/loop0 -cdrom livecd.iso -boot d

   След като се зареди:

   mkdosfs /dev/hda1
   mkdir /mnt2
   mount -tvfat /dev/hda1 /mnt2
   cd /mnt2
   mkdir -p boot/grub
   cd boot/grub
   cp /boot/grub/*stage* .
   cat << EOF > menu.lst
   timeout 30
   default 0
   title OS/2
   root (hd0,1)
   makeactive
   chainloader +1
   clear
   title Reinstall GRUB
   root (hd0,0)
   setup (hd0)
   EOF
   cd /
   umount /mnt2
   halt

5. Тук вече идва интересната част:

   sudo losetup -d /dev/loop0
   qemu -hda OS2.DSK -cdrom OS2-Warp-4.iso -fda disk0.dsk -boot a

6. Ще ви приветства следният екран:

   

   Превключването към монитора на QEMU става с Ctrl-Alt-2. За да се върнете — Ctrl-Alt-1. И тъй, превключвате към монитора:

   change fda disk1_cd.dsk

   и после обратно.

   

   Зарежда разни драйвери, зарежда, зарежда и…

   

   Обратно в QEMU монитора:

   change fda disk2.dsk

   и се връщате.

   

   Следва

   

   Избирате 2.

   

   Избирате 1.

   

   Избирате 1 и започва инсталацията на разните му там програми:

   

   Разни магии се случват…

   

   Разни проверки…

   

   И готово!

   

7. Рестартирате QEMU:

   qemu -hda OS2.DSK -cdrom OS2-Warp-4.iso -boot c

8. След като OS/2 зареди, ще трябва да се справите с малко конфигурирация. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Да не сте посмели да сменяте държавата или клавиатурата! Направите ли го, преебавате всичко!

9. Разглеждате и си човъркате.

С една дума, няма вече тръпка. Няма операционни системи с космати гърди и миризливи крака, в които зловещи бъгове те дебнат зад ъгъла и те цапардосват с гумена палка по главата. Неподдържаните устройства са на изчезване. Няма проблеми, които карат обикновените програмисти да скърцат със зъби, а по-слабоволевите да заплачат. Няма непроизносими съобщения за грешка. Няма дебели като Библията справочници, които галено да бъдат наричани reference card. Няма машини с конзолен панел, обсипан с ключове, кнопки и светлинки. Няма тежки като трактор програми, които трябва да буташ, газейки в кал до кръста. Никой вече не продава клавиатури IBM Model M, които тракат като картечница и дават на всички наоколо да разберат, че правиш нещо важно. Няма монохромни монитори. Няма дори лаптопи със сериен порт. Всичко вече е user-friendly, с шарени иконки, весел интерфейс, превод на родния език, свири, мига, пее, пържи ти яйца и отгатва всяка мисъл преди още да се е появила.

С умиление си спомням деня, когато за пръв път инсталирах Slack на компютъра си. Бях си купил някаква книжка, а на задната корица, в найлонова облечка, беше залепен Slack 7. След два-три часа инсталация (о, чудо!) вече имах Linux. През нощта не затворих очи и само се въртях нервно, чакайки да съмне, за да го настроя. Звуковата карта не тръгна — е, какво толкова, нали в книжката пише, че не винаги става от раз. Същата година за пръв път инсталирах и NetBSD 1.4. Трябваше ми калкулатор, с който да обръщам мегабайти в сектори и да изчислявам отмествания. Сега, уви, онова усещане за свещенодействие го няма. Ръгаш CD-то, отиваш да пиеш кафе и след половин час е готово. Няма го ужасното съмнение „ами-ако-съм-преебал-нещо?“. Навсякъде един и същ GNOME, X.org, sendmail, пардон, postfix, OpenOffice и намсикво. Едно време се радвах като дете на работещ XFree86.cfg и twm. Сега, ако Х-ът не тръгне от раз, значи XYZ Linux за нищо не става.

Искам нещо несъвършено, рошаво и оплескано със смазка.

3.II.2008 г.
Вчера си говорих надълго и нашироко с един приятел на същата тази тема. Изводът е, че ми трябва Лада или поне мотоциклет. Направо дзен прозрение.

#!/usr/bin/perl -n
BEGIN {
    sub prompt {
        print "\n", '@ ';
    }
    sub run {
        $pid=fork();
        if($pid==0) {
            exec("@_");
        }
        waitpid($pid,0);
    }
    prompt;
}
eval;
$@;
prompt;
END {
    print "Terminated by user.\n"
}

17.I.2007 г.
Най-сетне намерих някакъв ksh88, който си има всичко, та грозни хакове като горния вече не са нужни. sh е под всякаква критика. Е, може би е малко по-хубав от моя (но не много :). Нещо не ме кефи тоя HP-UX, ама нали уж тествам...

Има още тук тук.

1. Заменили са gcc3 с gcc4. Да бе, знам, че gcc4 е супер мега пренаписан и оптимизиран, но мене gcc3 ми харесва и така. Да не говорим колко трудно прежалих 2.95.3.
2. Във връзка с горното, g77 кучета го яли. Капут. Трябвало да преминавам на gfortran (което едва ли ще е толкова трудно, имайки предвид колко нередовно го ползвам).
3. Отсвирили са окончателно Sendmail в полза на Postfix. А аз за какво четох ония дебели книги, бе?

А сега защо бих ъпгрейднал:

1. По-добра поддръжка на LFS.
2. CARP.
3. UDF.

Ако някой се интересува, да погледне release annoncement-а .

Дискусията (ха-ха) с МъДААР приключи. Както се предполагаше, Ники беше там само за да отбие номера. Същият не благоволи да отговори конкретно на нито един въпрос (сигурен съм, че дори не е погледнал предварителните въпроси), а само сучеше и обясняваше как „90% от частния сектор ползва Майкрософт“. За съжаление не обясни откъде е взел тия данни и по каква методика са получени. Дори повече, частният бизнес даже не бил чувал за отворен код. На чиновниците в МъДААР пък им били по-удобни MS Office + Windows и не искали да използват друго. А бе, бай тоя, че тях кой ги пита искат ли, не искат ли? Каквото купиш, него ще ползват! Но не, договорът с ЦАПК даже бил много изгоден, защото получаваме и 60000 домашни лиценза. Цитат:

Колко все пак струва един лиценз? Критиците ще кажат:

• 70 750 100 лв. без ДДС делено на 60 000 лицензи = 1 134,60 лв. за закупуване на 1 лиценз.

Но аз ще добавя следното:

• Заради домашните лицензи цената пада двойно до 567,30 лв. на лиценз.
• 10% дисконт за разсрочено плащане: 510,57 лв.
• Делено на 1,4 заради софтуерната застраховка: 364,69 лв. на лиценз.
• Софтуерът вероятно ще се използва минимум 6 години: 60,78 лв. без ДДС на лиценз на година.
• Половината от лицензите имат CAL. Тук вече не мога да претендирам за много точна оценка, но според мен цената пада до около 50 лв. без ДДС на лиценз на година, или 300 лв. за 6 или повече години.

Ако ви се вижда много, кажете защо не се яви друг кандидат с по-добра оферта?

Защо трябва да се дават пари за тия домашни лицензи не стана ясно. Може би за да имат децата на чиновниците на какво да цъкат CS? Именно. (Деца, да ви кажа честно — пре*бани сте от всякъде. На Вистата сегашните игри не вървят.) Цитат:

А как би изглеждала новината „ГДБОП залови държавен служител, използващ пиратски софтуер“? Щом аз мога да ползвам законен, значи и той може.

И, особено важно, половината лицензи имали CAL, без която никой компютър „не може да се свърже в мрежите на администрация, към сървърите и т.н. Все едно телевизор без възможност за антена или кабелна телевизия.“. Хъ? Човек ще каже, че туй CAL-та е нещо като мрежова карта, тъй ли? Затуй трябвало да убедим г-н Василев, че да се харчат грешни пари е лошо и чак тогава той щял да обмисли направените предложения. И, разбира се:

В магазина дават ли обучение? На държавата с този договор ѝ предоставят – за всички 60 000 служители.

Какво да кажа, ако някой даде на мен 84 млн. лв., тия 60000 души ще ги направя професори по Linux и Open Office. Ама на, ЦАПК ме изпревариха... Следващата реплика обаче изби рибата и ме остави безмълвен за няколко минути:

No comment. По едно време май си изпуснах нервите, но предвид казаното напълно разбираемо. Ако някой се интересува повече, да посети тази страничка. Имайте предвид, че се виждат само репликите на „официалните“ гости.

Богомил също е писал по въпроса.

Пичовете от Google обаче са измислили много хитър и по-евтин начин да определите местонахождението си където и да сте. Просто използват познатата ни от военните, часовете по геометрия и от филмите триангулация като я комбинират с технологията на Cell Identification. Принципът е много елементарен. Преди да почнете се уверете, че телефонът ви е един от следните:

• Поддържа Java(J2ME)
• Palm със Palm OS 5 или нагоре
• BlackBerry
• Windows Mobile устройство с Windows Mobile 2003, 5.0 или нагоре
• Symbian Series 60 3rd устройство

Първо трябва да активирате услугата и да си свалите софтуера на телефона като отидете тук. След това просто трябва да отворите програмата GoogleMaps, която току що инсталирахте. Единственото, което сега тряба да направите сега е да натиснете '0' и програмата ще ви посочи къде сте на картата приблизително.

Естествено, като всичко от Google и тази опция е във вечна бета версия, така че може да получите съобщение за грешка: "Your current location is temporarily unavailable". Това обаче не значи задължително че телефонът ви не поддържа опцията, а най-вероятно Google не може моментно да определи къде сте. Просто мръднете няколко крачки и пробвайте пак.

Предимствата спрямо GPS според мен:

• по-евтино е
• не харчи батерията толкова много

Недостатъците са:

• не е толкова точно и дава приблизително положение. В града отклонението може да е малко но извън града стига до 32 километра!
• няма равномерно покритие навсякъде
• понякога не работи

Официалното видео можете да видите тук.
И малко обяснение на принципа зад тази яка функция от мен. Сигналите от мобилните ни устройства се улавят от кули и предавателни клетки (cells). В зависимост от това къде сте имате покритие от една или няколко клетки. Всяка клетка има уникален идентификационен номер. Гоогъл предварително са направили база данни с всички клетки и тяхното географско положение. Когато изпратите заявка да разберете къде сте,инфорамцията минава през тези клетки,а Гоогъл комуникира със тях и на тази база определя приблизително къде сте.

За да се подобри точността от предлагам от Гоогъл да направят следните подобрения:

• да ви пита за височината ви и да запише началната точка
• да ви накара да вървите в посока към най-близката кула за 10-20 секунди (местоположението ви се определя главно от най-близка кула) и да запише крайната точка

В резултат ще се получи права линия с известна посока и големина. След това Гоогъл просто трябва да триангулира позицията ви спрямо другите две кули. Така ще се получи много по-добра точност.

Драгомир Станчев

Днес решавам да добавя една мрежа, където да си клепам и тествам разни работи. Нарочно избирам 10.x.y.0/24, за да е ясно различима от 192.168.1.0/24 и за да не се притеснявам, ако случайно оклепам повече от предвиденото. И се почва веселото... Оказа се, че в 10.x.y.0/24 вече има хостове, хем не малко. Тогава ми присветна, че доставчикът вероятно се е замислил за добруването ми и е оставил нейде някакви благинки. След 5 минути ровене подозренията ми се потвърдиха — на един от хостовете има (kind of) публично достъпен SMB дял, с много content и — само по себе си забележително — нулево присъствие на порно. Не съм специално учуден, дет' са вика, то си е в реда на нещата. Даже ми стана едно такова мило, че са се погрижили да предвидят нуждите на клиента. LAN-ска романтика...

1. През 5-10 мин. екранът му угасва сам, без никакво съобщение за грешка.
2. Компютърът продължава да работи.
3. Не може да бъде спрян от ВКЛ/ИЗКЛ, също не може да бъде рестартиран от Reset.
4. Ако го спра от контакта или от копчето до захранването, после 2-3 мин. не ще да запали.

Предположенията ми са/бяха следните:

• дефектно захранване и/или захранващ кабел
• проблем с NVidia драйвера (100.14.19)
• неправилни настройки за температурата в BIOS

Последното предположение май го отхвърлих, тъй като докладваната температура е 42°C, а критичната граница е нагласена на 70°C. Така или иначе, изключих разните Smart Fan и Automatic Shutdown опции и си инсталирах lmsensors. От това последното като че няма много полза. През Gnome смъкнах честотата на процесорите (става дума за Athlon64 X2@2.1 GHz) до 1GHz, а sensors твърди, че:

k8temp-pci-00c3
Adapter: PCI adapter
Core0 Temp: +10°C
Core0 Temp: -2°C
Core1 Temp: +3°C
Core1 Temp: -3°C


WTF?! Компютърът е нов, купен преди около 3 месеца. Не съм го юркал за нищо. Кабелът изглежда изправен и работи добре с всякакви други монитори, принтери и т.н. Май остана причината да е в NVidia драйвера или захранването. Почвам сериозно да се плаша, честно. Ако някой има идея какво евентуално става, моля да даде акъл.

Готино е :)

Разбира се баш началото е бил текст с предупреждение, че това е експеримент :)

Ето как еволюират през следващата година:

И ето, че няколко месеца по късно:

Търсачката вече досущ прилича на съвременния си вариант. От тогава на сетне, вече повече от 8 години, промените са малко!

Ето и няколко интересни обяснения на тема що е това Интернет, какви са тия сайтове, що е туй Ранг на страницата и как ни помага той при търсенията ни:

Ето и кратко "Howto" на тема как да търсим в Интернет: