Светльо в Кубчето’07 (над пакетче претцели от месарницата на ъгъла) 

Стилът е хлъзгава материя за дефиниране. Стилът е начинът по-който носиш дрехите. Смисълът, който влагаш в тях когато ги избираш, съчетаваш и употребяваш. За него няма формули и правила. Всеки сам си го оформя и носи, което прави помощта (освн поединично и при скъпи стилисти) почти невъзможна. Ако все пак трябва да дам рамка на безбрежната дума стил, то формулата би изглеждала така:  Фигура + Начин на живот + Средства + Лични предпочитания = Стил 

Няма голямо значение дали харесваш чанти от Луиз Вютон и костюми на Армани, ако имаш две деца, за които се грижиш с малко чужда помощ и си седиш в къщи. Дрехите, аксесоарите и обувките които имаш и купуваш трябва да отговарят на начина ти на живот и фигурата. Иначе се получава комедия и трагедия едновремено – трагедия за теб, защото няма да имаш никога нищо подходящо да облечеш и ще си без пукната пара и комедия за околните, защото да тичаш с носна кърпа в ръка след детето си на детската площадка, облечена в прилепнала рокличка на Версаче си е смешна гледка.Стилът трябва да изважда най-доброто от фигурата ти, като винаги оставя индивидуалността да присъства, дори и ако носиш само конфекция. Шалче към костюма, колан към семпла пола или рокля, брошка на ревера – всичко това прави и най-обикновените дрехи да изглеждат твои и стилни. Правила:

• Бъди реалист за фигурата си

Поинтересувай се какъв тип е твоята фигура. Консултирай се с източници на които вярваш – приятелки, продавачки, интернет и не се страхувай да погледнеш истината в очите. Ако след раждане от тъничка девойка си се превърнала в закръглена дама без добра талия, приеми го без отлагане (без ама след година-две ще отслабна!) и откий най-добрите дрехи за твоя нов тип фигура. Ако успееш след време да си върнеш старите форми толкова по-добре. За тях си имаш готови отговори и решения.

• Открии цветовете подходящи за теб
• Придържай се към цветовете и кройките които ти отиват, дори и на мода да е нещо наистина изкушаващо и прекрасно. Ако не ти отива то няма да е прекрасно за теб.
• Съобразявай покупките с поводите. Обувки на супер висок, тънък ток не са най-практичните обувки, така че повече от един-два чифта май не са ти нужни.
• Не се изхвърляй в харченето. В западните списания непрекъснато има съвети как да постигнеш даден стил, без да трябва да продаваш душата си на дявола. Ако не можеш да си позволиш Армани, Гучи и Прада има хиляди други начини да изглеждаш зашеметяващо! В главата Пазаруването като терапия ще прочетеш още полезнини.

Тази книга има за цел да ти помогне да намериш контурите и индентичността си, да пресееш морето от цветове и форми на предлагането по магазините и да се чувстваш по-добре като себе си. Ако си уверена и се харесваш ще имаш много по-голям успех в начинанията си, така че понякога това което носиш може наистина да промени живота ти. Следва продължение

С. Сергюр

Кой е богиня?

Ти.

Това е най-простичкият и откровен отговор.

Ти, която сутрин ставайки от сън след тежка нощ с колегите или след страхотен скандал с мъжа на живота ти се поглеждаш в огледалото и изкрещяваш от ужас. Ти, която отваряйки гардероба сутрин се обръщаш бавно с гръб към хаоса/скуката/празнотата, която цари вътре и си лягаш обатно в още неизстиналото легло. Мислите ти са конкретно самоубииствени и отчаянието пълно.

Ти, която харчиш цялата си заплата за дрехи и никога нямаш нищо подходящо в гардероба си. Или ти, която след купуването на дрехи и обгрижването на децата си, мъжа, тъщата и дори съседските деца нямаш нито сили, нито желание да полагаш грижи и за дебе си. Ти, която винаги си знаела, че в теб има нещо божествено, което ще бъде извадено на бял свят, някой ден, някяк си.

Този ден е сега.

Арабска поговорка 

Какво носим и не носим зависи изцяло от културата около нас и начина, по който ние се възприемаме в нея. Да НЕ носим дадена дреха е избор, който правим (съзнателно или не) на базата на същите критерии, които прилагаме когато избираме ДА носим нещо. Красиви и грозни предмети ни заобикалят навсякъде и това какво избираме да наричаме красиво, зависи изцяло от средата, която ни моделира.

Пример за отрицанието и пълното приемане е ПОП-ФОЛК културата. Хората, почитатели на тази музика и поддатливи на влиянието й отиват много по-далече от това скромно да подражават в обличането на изпълнителите на поп-фолк. Те прибягват до скъпи и понякога ужасно болезнени процедури, за да направят тялото си по удачна рамка за бленуваната визия. Уголемяване и повдигане на гърдите, силикон в устните, операции на дупе, нос, скули, брадичка, корем, бедра, удължаване на косата, фалшиви нокти и т.н. са само част от процедурите на който жени и мъже са съгласни да се подложат, за да бъдат част от обшността, чиято естетика приемат безрезервно.

На другия полюс за хората, който мразят поп-фолка и всичко което той представлява. Дама, противничка на стила, не би се оставила да бъде видяна и мъртва в дреха от Версаче само заради слуховете, че фолк звездите предпочитат да се обличат от тази марка.Този тип мислене засяга и най-малките решения, които вземаме по-отношение на външния си вид: да нося ли вещите си в найлоново пликче или никога да не ползвам подобен ‘моден аксесоар’; да притежавам или не бели чорапки и мокасинки с пискюли; тигрови шарки от глава до пети или никога; обеца на носа, черен грим, черни нокти или ефирна, бяла ленена рокля? Всяка тенденция в модата има предистория, причина за зараждане и причини за упадък. Кой дърпа конците и дали в крайна сметка не се обличаме с дрехи, подхранващи точно тенденциите, производителите и дизайнерите, които презираме?  

Кой създава модните тенденции?

Не сте ли се питали как всеки сезон производителите на дрехи, обувки, чанти и аксесоари кате че ли се наговарят какво ще е модерно? Кой определя, че бялото, черното, червеното или бежовото ще са водещи цветове, очилата ще са обемни и в натурални цветове, а вдъхновение ще черпим от 50те години на миналия век? Как всеки сезон абсолютно различни компании и враждуващи марки ислизат с удивително подобни концепции и гами цветове?  

Отговорът се крие изцяло в цикъла на производство на дрехите.

• 18 до 24 месеца преди дадена концепция да засипе магазините огромните текстилни фабрики в Индия, Китай и Турция излизат с концепции за цветове, щампи и структура на платове, които ще се произвеждат в следващите сезони. Дебели букове с мостри се разпращат из цял свят до централите на световните марки и дизайнерите заравят глави в тях и черпят вдъхновение. Анализатори на модни тенденции и цветове се впускат в създаването на светът, какъвто ще го виждаме по магазините след цели две години.
• 12 до 18 месеца преди сезона колекцията вече е изцяло готова (пролет/лято 2008 например е готова най-късно през пролетта на 2007). Започва се ужасяващо натоварващата работа по подготовка на производството й: търсене на фабрики за плетива, коприна, по-тежки дрехи, трикотаж, дънки. Всичко трябва да бъде изпълнено перфектно и в срок, за да пристигне в магазините точно когато собствениците на малки бутици или вериги магазини го искат. Всяко едно копче, ширит, конец и детайл трябва да е на мястото си, за да изглеждат дрехите така както дизайнерите си ги представят.
• 6 до 12 месеца предварително търговците започват да обикалят магазини и офиси и да продават колекцията от мостри и прототипи.
• Нов сезон започва и новите колекции, свежи и дългоочаквани заливат магазините.

Фабриките за текстил приемат поръчки за изпълнение на платове изцяло по-желание на клиента, но много от по-малките производители на дрехи не могат да си позволят минималните колкичества и контрола по качество който се налага да упражняват, за да се получат нещата перфектно и се налага да се задоволяват със съдържанието на буковете който получават. Погледнато обективно обаче, инициативата за тенденциите е дадена от дизайнерите на текстил в страни като Турция и Индия. Това означава ли, че страни от третия свят, като Китай и Индия диктуват световните модни тенденции?

Пример за графиката от действителността.

Пример за мода създавана ‘Отгоре надолу’ са роклите на Оскарите. Те са дизайнерски решения, изработвани в един екземпляр и струващи десетки или дори стотици хиляди долара. Още в ноща на показването предприемчиви изпълнители копират моделите и започват да ги разпространяват по фабрики по света, където започва масово производство. Колкото по-късно си купуваш рокля по подобие на някоя от последните Оскари, толкова по-евтина е тя (по-некачествена също и с все по-големи вариации от оригинала).

Пример за мода ‘Отдолу нагоре’ са качулките. В америка през 90-те години на миналия век, цветнокожи младежи от гетата на градове като Ню Йорк, Чикаго и Бостън, известни с голямата си престъпност започват да крият лицата си с качулките на спортини якета. Този стил набира сили с все по-голямата популярност на рап изпълнителите, които го популяризират в клипове и по концерти. Хората започват да ги наричат худис (от анг. hood – качулка) и масово да подражават на тенденцията. Бързо на пазара се появяват спортни и ежедневни облекла с качулки - всякакви видове и размери. После качулките навлизат в бутиците, направени от по-скъпи материи, бродирани, апликирани т.н. Върхът на веригата достигат някои дизайнери, които по времето на най-голямата популярност на качулките предлагат официални сака, ризи и дори рокли с качулки, естествено направени от най-висококачесвени платове, дори понякога обсипани с полускъпоцени камъни и все пак подражаващи на мода, зародила се в гетата на Америка. 

Последното нещо, за което ще спомена е разликата между класически модни тенденции и такива, актуални само в определен, малък отрязък от време (понякога дори по-малко от един сезон).

Следва продължение 

Представяне на ‘Наръчник за богини’

'Наръчник за богини' е раждаща се книга.

Това е наръчник със съвети, които майките трябва да дават на дъщерите си, продавачките в магазини да знаят, а създателите на дрехи да спазват, но това е възможно в един по-безкористен, хомогенен и информиран свят от нашия. Междувременно абсурдни дрехи се произвеждат, продавачки - мотивирани от пари, пари и пак пари ги продават и жени, по безброй причини - купуват. Това е проект за подобряване на околната среда, ако щете; за създаването на един по-красив свят; за доказването на теоремата, че красотата щяла да спаси света.

'Наръчник за богини' е плод на 15-годишната ми трайна обсебеност  от дрехи, форми, цветове и преживяването на безброй копнежи, болки и евентуални завоевания на пазара в България, а после и Европа. След хиляди пропилени банкноти с различни имена (датиращи от времето, когато ‘марка’ беше име на валута, а не име на дреха) и купища дрехи, забутани в ъглите на гардероби, шкафове и скринове необлечени дори веднъж, се самопровъзгласявам за експерт по опит. Емпирик. Надявам с книгата да успея да посъбера разпилените стъклени топчета информация и знания, които се трупат в прашните ъгли на съзнанието ми и да ги подредя в броеница.

От днес сезонът е открит: започвам публикуването на завършени (и полу-завършени) текстове от книгата ‘Наръчник за богини’.

Съдържанието на книгата:

1. Кой е богиня?

2. Стилът на богините

3. Какво да не носим?

Дънките; Тигрови шарки – дебата ‘за и против’; Шушляци и грейки; Естествена кожа

4.Живота на дрехите

5. Типове богини

Класически; Petite; Войник; Женствена (curvy); Гарсон; Larger than life

6. Митове и легенди за цветовете

7. Пазаруването като терапия

Списъци; Бюджет; Идеи; Уловки