Пролетното почистване започна с чантата ми.

И с многото бележки, от онези, лепящите. Една беше със списък с храни, които ми се ядат

Зеле с моркови на Митака

В чантата ми има и друга - с полезни фрази на холандски

И значение ли трябва да дам?

Heeft het gesmaakt?

Явно е добре да дам...

Вкусно ли ви беше?

А третата с името ми на арабски.

Й

Надя, означава много.

Слушалките стоят на дъното, защото дойде момент в който тишината стана по-желана, а кърпичките и сапуна без отмиване... ами нещо нужно в една чанта.

Без Day-planner-а си и usb-то съм просто загубена, а учебника по френски, подобието на тетрадка, химикалите и маркера - нужно зло.

А знаете ли кое е най-тъжното. Още от неделя си нагласих студентската карта и едно евро в калъфчето и - за гардероба в клуба, а още не съм отишла. Стои си и ми се подиграва от портомонето - пак няма да имаш време за мен! Време или желание не знам какво ми липсва...

Гримове, парфюм и огледалце. Суетна съм, или пък е пролетната умора или пък искам повече... не се сърди, не ме анализирай, не си прави стратегии. И не съди за мен по съдържанието на чантата ми.

• Повечето хора се занимават с благотворителност - веднъж годишно, смс на Българската Коледа или децата в Могилино.
• Повечето хора са полезни - седят пред телевизора, гледат мъката на децата и съ-преживявяат.
• Повечето хора са полезни - коментират на пейката пред блока как държавата ама нищичко не прави.

А колко са тези, които правят нещо реално, всеки ден?!?! Евала правя на БгМама, защото май само за тах знам да дейтват винаги и за всек, не само по празници. Но колко хора правят като, майките (и татковци) от бг мама... Колко често се сещаме за тези, които са по-зле от нас, колко често помагаме? Няколко човека ми казаха да не гледм филма за Могилино... гледах го, ревах като ... даже не знам като какво да го опиша, не спах добре и се чудех как да реагирам на това, а как реагират децата, които живеят в това?

По принцип се занимавам с благотворителност, доброволец съм с организация, имам радиопредаване за трафика на хора и сексуално и репродуктивно здраве. Де факто в момента не правя нищо от това. Чувствам, че след като дойдох в Холандия част от мен бе ампутирана - не помагам на никого. Не знам колко от вас изпитват нужда да са полезни, но при мен тази нужда е болезнена. Веднага след като пристигнах тук отидох в подобна организация GGD. Само дето не можех да си позволя да съм доброволец (както бях доста време в България), защото се нуждаех от пари. Е не ме назначиха... станах сервитьорка, през другото време само уча, практикувам йога, сърфирам из нета... но не правя нищо за другите и не се чувствам полезна на обществото.

След като гледах филма исках да захвърля всичко и да се върна в България, да стана отново доброволец и да помагам. Спря ме майка ми. Имаше добри доводи, като почнем от това, че те плащат голяма част от обучението ми, минем през неквалифицираната ми персона и стигнем до това, че като завърша и имам работа ще съм много по-полезна на обществото. И тук идва въпроса ми: Ще ми пука ли също толкова много за хората, когато стана богата, заета и по цял ден работя с недоволни клиенти. Ще искам ли да помагам на хората, колкото и сега. Иска ми се да е така... иска ми се да не се променям и винаги да помня каква съм била, да продължавам да съм същата.

Ако сте гледали съответното сериалче, ще знаете откъде ми е дошла идеята.

Снимките отдолу съм правила днес с телефона си, след като изпратих Кремсън на гарата. Не съм спирала, за да снимам, но съм снимала всичко, което съм видяла по пътя (доста по-различна гледна точка от тази, която имам по принцип). Този път ми отнема средно 40 минути, а днес - 20 (Точно колкото да изслушам 5 пъти Prodigy - Breath, която не знам как е попаднала на mp3-то, но определено пасваше на настроението ми - Препоръчвам да я слушате, докато гледате снимките).

Така виждам нещата днес, на безумно голямо разстояние от BG, с един приятел по-малко.
Коментари от типа: Авторът е искал да каже... се приемат. Въпреки, че са снимани импулсивно, снимките много точно пресъздават моментната ми представа за света.

Много се кефя, когато по новините говорят и за хубави неща. Повече ми харесва така:

Без жертви на пътя през денонощието

http://news.ibox.bg/news/id_665740230

Отколкото заглавие тип: 15 ранени, войната по пътищата продължава.

Статиите съдържат една и съща информация, но предпочитам да знам резлизма+оптимизъм, вместо чистия песимизъм. Слагйте колани, не карайте след като сте пили, внимавайте по заледените пътища и не се качвайте в кола с шофьор, на когото не можете да се доверите. И заглавието ще стане : Без жертви на пътя през седмицата ... а защо не и за месеца?