Решил составить свой Топ 10 любимых фильмов на сегодняшний день. Это не обязательно самые лучшие объективно фильмы, а те, которые меня сильнее тронули, повлияли на мою философию и просто те, которые пересматриваю чаще.

1. "The Rules Of Attraction" - самый глубокий, безумный, креативный и честный фильм в списке. Моя (и самого автора, кстати) любимая экранизация Эллиса.

2.  "The Island" - топовый экшен и трогающий фильм о том, почему утопия никогда не решит настоящей проблемы человека - поиска смысла жизни. Сценаристы явно читали "Скотный двор".

3.  "Cypher" - стильный и умный фильм, про человека, пытающегося изобрести себя с нуля. Я лично через всё это проходил. Плюс просто очень витиеватая параноидальная фантастика.

4. "Memento" - совершенный фильм про человека и его историю.

5.  "Following" - умный фильм про взгляд человека на себя и взгляд на него со стороны.

6. "Clerks" - Фильм о реальных проблемах реальных людей и о жизни вообще.

7. "Transformers" - просто эстетически совершенный фантастический боевой балет.

8. "Smiley Face" - One man show Анны Фэрис, классный, весёлый, фильм с неповторимым стилем.

9.  "Nothing" - Фантастическая комедия абсурда, раскрывающая личность человека через его выбор.

10. "Cabin Fever" - Кошмарная и смешная комедия абсурда и ужаса. Непафосное исследование обычных людей в необычных обстоятельствах.

Что нового в моём списке по сравнению с прошлыми годами? Ну, добавились "Transformers", "Smiley Face" и "Following", выпали из топа "The Lost Highway" и "American Psycho", хотя я их до сих пор очень люблю.

Я стал чуть позитивнее?

сюжет: изключван няколко пъти от частни училища, в новото си даскало Чарли Бартлет е твърде решен да успее да се интегрира и да спечели приятели. Това довежда до множество шантави идеи, проблеми, любовни трепети, побоища, приятелства и всичко онова, което прави гимназиалния живот толкова специален.

жанр: комедия

година: 2007

рецензия: не е типичния тийнейджърски филм, но все пак в него се открояват подобни елементи - моментите в които на героя му се струпват само лоши работи и всичко изглежда безнадеждно, внезапно появилия се светъл лъч и неизменния хепи енд. Актьорската игра е доста кофти, никой не ме впечатли с талант. Сюжетът е оригинален - как Чарли се опитва да помогне на всички, за да спечели благоразположението им. Сценария е учудващо добър. Края не ми хареса особено - остави ме някак празна и не особено задоволена от развоя на събитията. Дълъг е час и половина, но на мен ми се сториха много повече - доскучаваше ми на места и действието бе някак лениво и мудно. Можеше да бъде направено по-екстремно и повече в енергичния дух на гимназистите.

оценка: 5/10

сюжет: млада семейна двойка откриват по всичките си снимки стряскащи призрачни изображения, катастрофират леко заради "жена на пътя", която не съществува, случват им се странни събития. Постепенно започват да разследват какво може да ги преследва и да им мисли злото, а заключенията, до които стигат са крайно изненадващи.

жанр: хорър

година: 2008

рецензия: е, лично на мен много ми хареса. Вярно, има доста клишета, но съм доволна, че режисьорът е успял да ги замаже и да не се набиват толкова на очи. Със сигурност не е страховита и спираща дъха лента, а по-скоро е мистерия с призрачни елементи. Действието се развива добре, развитието е хубаво и довеждат зрителя плавно до кулминацията, която лично за мен бе успешна - изобщо не се бях сетила за такава възможност, има полъх на оригиналност точно в края и това значително повдигна оценката ми. Атмосферата е мрачна, но не тегава - когато свърши "Призрачна бленда", бях развеселена, а не изплашена или разочарована. Актьорската игра е на прилично средно ниво. Нещото, което много ме впечатли, че цялото действие се развиваше в Токио, във филма бяха включени много моменти от японската култура и като цяло оформлението и фона на този хорър са различни и интересни.

оценка: 6.5/10

Официальный сайт композитора - http://www.alexeyrybnikov.ru/

В интерес на истината... Радвам се на активна почивка, ям, мързелувам, ям. И не пропускам възможност да разнообразя ежедневието си с нещо интересно и необичайно. Нещо като... Филмовите нощи във Филипополис.

Инициативата представлява две-три седмици, в които се излъчват различни филми в лятното кино в Пловдив. За човек, който е роден и израстнал в този град се предполага, че е имал възможността да го посети веднъж поне. На мен така и не ми се отдаде такава възможност, което смятам за само моя грешка. Ето че сега реших да поправя това и още щом видях програмата за Филмови нощи във Филипополис отсякох : Трябва да отидем!

На пръв поглед ще ви се набият в очите хитовите вмомента филми като `Неуловим`, `Хелбой` и `Невероятният Хълк` (Струва ли си коментара?). Ако се позагледате ще видите `Любов по време на холера` ( Не се подлъгвайте от книгата, филмът не е нещо особено.) и `Моите боровинкови нощи` ( Ако не нещо повече, то поне е приятен.) За истинските ценители обаче Филмови нощи във Филипополис представлява истинска наслада. Тази година организаторите са подбрали... ами...най-доброто. Сред филмите, които можете да гледате са нашумелия напоследък турски G.O.R.A., емблематичните за Бесон и Кустурица (съответно) `Никита ` и `Циганско време`, 12, най-новия филм на Никита Михалков , както и кино класики като `Великият Гетсби` и `Манхатън` . Специално внимание беше отделено на балканските комедии, които заемаха голяма част от програмата...

Това, което аз си избрах, сигурно сте се досетили, беше `Циганско време`. Сам по себе си филмът е нещо невероятно, а в комбинацията със звездното небе под тепетата, приятната обстановка и музиката на Брегович, кънтяща по камъните, се превръща в незабравимо изживяване.

Ако не сте го направили все още, препоръчвам ви да посетите Филмови нощи във Филипополис.

И не забравяйте да се напръскате с нещо против комари... :]

сюжет: По е мила и добра панда, работеща в ресторанта на баща си. Един ден, той по огромна случайност е избран за Великия войн, който ще спаси всички от злия Тай Лунг. Обучението на По е поето от мъдрия Шифу, обаче Петте велики бойци (Маймуна, Тигрица, Змия, Жерав и Богомолка) постоянно обежкуражават По. Дали той ще се справи с обучението? Ще успее ли да докаже, че заслужава титлата на велик войн?

жанр: анимация/комедия

рецензия: ето от това имах нужда! В "Кунг-Фу Панда" има само оптимистични образи (дори лошия Тай Лунг ми беше симпатичен), всичко е страшно весело, историята е крайно оригинална и интересна. През цялото време се случва нещо, а По е повече от велик персонаж - абсолютно се влюбих в него и в лафовете му. Заслужава си, наистина е страхотен. Гледайте го!!

оценка: 10/10

 сюжет: Кристабел Абът е най-сексапилната в цял Лос Анджелис. Хиляди мъже се опитват да се домогнат до нея, но трябва да преминат през стената - най-добрата й приятелка, грозилището на име Джуни. Нейт Купър, дълбоко влюбен в Кристабел се опитва да спечели сърцето й, а междувременно Джуни преживява нещо страхотно..

жанр: комедия

рецензия: е, веднага щом видях, че играе Парис Хилтън ми беше пределно ясно с какво се захващам, но въпреки това реших да го изгледам. Не ми беше забавен, на места беше отчайващо скучен, действието се развива бавно и мудно и имаше твърде много гнусотии около тази Джуни - то не бяха гнили нокти, бенки с косми, гадни зъби.. В световния сайт imdb са определили този филм на 13 място за най-лоши филми, ама мога да кажа, че не е пък чак толкова лош.. Можеше към 30то място да спечели все пак, имаше много по-големи бози и боклуци от него. Общо взето, нищо смислено не може да се получи от "Красивата и грозната", няма и кой знае колко забавни сцени, ама все пак не е чак толкова скапан, колкото го определят.

оценка: 2/10

сюжет: Макс Кейди е затворник, лежал присъда 14 години. Когато е пуснат на свобода, той е твърдо решен да отмъсти на адвоката си за нечестната присъда, като прави всичко възможно да побърка и него, и семейството му.

жанр: трилър

рецензия: играят Робърт де Ниро, Ник Нолти, Джесика Ланг. Режисьор е Мартин Скорсезе. Развитието е що-годе добро, напрежението набира скорост с всяка измината минута, макар че нищо точно определено не се случва. Цялата идея на филма е леко размита - уж Макс Кейди е психопат, вършещ ужасни неща, а пък през целия филм нарани само една жена, която подходи твърде глупаво и наивно към него. Не приличаше на такъв психопат, какъвто е представен във филма - просто човек, търсещ отмъщение. Това не го прави по никакъв начин луд. Бе много наблегнато на това, че полицаите не правят нищо за семейството на адвоката, при положение, че Макс Кейди се бъркаше в живота им постоянно. Уж правосъдието е над всичко, но тук Скорсезе е доказал, че много случаи правосъдието е безпомощно и винаги има вратичка, чрез която човек може да се измъкне. Края ми беше твърде преувеличен - на фона на цялата битова атмосфера, изведнъж семейството и Макс се озовават в силна буря, борейки се за животите си в сблъсък 'единия печели, другия умира'. И накрая, разбира се е очаквания щастлив край, в който главните герои отдъхват пред екрана и се прегръщат дружно, а камерата се отдалечава. Може би съм твърде критична, при положение, че лентата е правена в далечната 1991 и оттогава насам са създадени милиони нейни клонинги, но просто "Нос страх" не ме впечатли с нищо. Донякъде Робърт де Ниро ме завладя с излъчването си, но само той не е достатъчен за общата хубава оценка.

оценка: 5/10

сюжет: филмът е леко биографичен, разказва историята на известния илюзионист Айзенхайм, който прави невиждани трикове и фокуси. Постепенно той се набива в очите на принца, който прави всичко възможно да провали кариерата му. От своя страна Айзенхайм ненавижда принца, защото неговата любима Софи е обещана за съпруга на кралската особа.

жанр: драма/трилър

рецензия: доста приятен филм. По атмосфера и мистериозност напомняше на "Престиж", но като че ли "Илюзионистът" ми хареса малко повече. Сюжетът бе и тук доста предсказуем, като в "Престиж", но простата истина бе прикрита с повече професионализъм и значително повече приковава вниманието. Актьорския състав също е добър - Пол Джамати, Едуард Нортън, Джесика Бийл. Хареса ми моментът към края, в който инспекторът навързва всичко и разбира истината - там определено е кулминацията - до нея се стига чрез постепенно изграждане на сюжетната линия. Сценария е лек, не натоварва зрителя, цялата атмосфера е мистериозна и странна, както очаквах да бъде. Режисьор е Нейл Бъргър, като това е едва втория филм в репертоара му. Много зряла и улегнала продукция, имаща за цел да развлича и разтоварва.

оценка: 6.3/10

сюжет: Бен и Тес са разделяща се двойка търсачи на силни усещания, които обаче попадат в огромно приключение заедно - намират се на яхтата на милионер, който е готов да им предостави всичко нужно за откриването на отдавна загубено съкровище. Въпросът е дали двамата ще успеят да не си лазят по нервите и дали сладката дъщеря на милионера ще свали Бен?

жанр: комедия

рецензия: забавлява и разведрява, а тъкмо това очаквах от "Златна възможност". Матю Макхонъхи и Кейт Хъдсън бяха много симпатични един до друг, джафкайки се по всевъзможни начини. Още от самото начало, лентата предвеща, че ще бъде нещо забавно. Всички персонажи бяха доста повърхностни, показани само от един аспект, а героят на Макхонъхи бе чаровния завеян сладур, който обърква всичко, където отиде. Абсолютно нереално, но точно това ми хареса - не натоварва със задълбочени моменти, всичко е в рамките на смях, шега и бъзици. Страшно приятно ми беше да го изгледам, филмът има супер лятна атмосфера, шантави и невъзможни случки и леко приключенски дух.

оценка: 5/10

сюжет: историята на педофил, пуснат на свобода след дълго време в затвора. Проследява борбата му със себе си, проследява и тъжните истории на малки деца.

жанр: драма

рецензия: режисиран от Никол Касел, "Дърводелецът" ме впечатли с добър сюжет и макар да няма почти никакво развтие, филмът задържа интереса до последната минута. Играта на Кевин Бейкън е много добра, определено бе влязъл чудесно в ролята си на педофил, борещ се с природата си. Хареса ми, че нямаше цинизми или твърде брутални неща, всичко бе оформено в рамките на нормалното и приемливото и представя най-лошото престъпление на земята като нещо, срещу което човек може да се бори. Не знам доколко е възможно това, но видях колко са нещастни мъжете, които са такива - когато изключих екрана, дълго време стоях замислена дали в реалността такива неща могат да се случат. Лентата не блести с нищо кой знае колко фрапиращо, но за любители на човешки драми е чудесно средство за развлечение и размисъл.

оценка: 7/10

сюжет: Луси, Едмънд, Питър и Сюзън се завръщат в кралството на Нарния, но остават неприятно изненадани - една година за тях е била хиляда години за кралството, нито един от приятелите им не е жив, нарнийците се крият от зъл тиранин-владетел и единствения начин да спасят останалите нарнийци е да се бият..

жанр: приключенски/детски

рецензия: значително по-добър от първия филм, бих могла да кажа. Чела съм всичките книжки и не си спомням някои от нещата, които бяха направени в лентата - това показва, че режисьорите са базирали филмът върху книгата, но не буквално и са вложили нещо от себе си. Има много добри моменти, непрекъснато се случва нещо, актьорите са симпатични, а всички странни животни допринасят приятна детска и неангажираща атмосфера. Задържа интереса, което ме изненада, защото все пак такива филми с фантастични елементи вече има под път и над път. Няма твърде много клишета, приблизително добре е режисиран и оформен и оставя зрителя с хубаво настроение.

оценка: 6/10

сюжет: група студенти отиват на археологически разкопки на Майско светилище,  от където братът на едното момче не се е завърнал. Там откриват шантаво племе, което убива един от тях и не им позволява да избягат. Те са като в капан на върха на светилището, наоколо избуява странна растителност и скоро всеки един от тях започва да бъде атакуван..

жанр: хорър

рецензия: о, пресвета Дево, честно казано, вече ми писна от тези пошли, некадърно направени, без капка въображение и с твърде много гнусотии филми. Няма ли да започнат да се правят по-добри продукции, с по-оригинални сюжети, а не с типичното "групичка приятели отиват и започват да измират, като накрая остава само един, за който не се знае дали ще оживее". Актьорската игра не ми хареса, нито цялата тази простотия с растенията, очаквах нещо повече и както винаги, останах разочарована. Вече май ще спра да гледам филми от тази категория, защото в 99 процента от случаите са боклуци! Не го препоръчвам, не се лъжете да го гледате, порядъчно скучен и посредствен е, действието се развива бавно и няма никаква тръпка и нищо превземащо интереса.

оценка: 0/10

Красивый, красочный фильм. Но, наверное, не способна русская душа понять какие-то грани, тонкости Кавказа. Есть моменты, когда к горлу уже подкатывает слеза, а потом всё сменяется какой-то не очень (на мой взгляд) вписывающейся глупостью. Получается абы-что.

Особенно понравилась фраза (не дословно): "Вот в твоих фотографиях — отдельные люди. Их завтра забудут. А эти -- будут жить вечно. Это народ".

Подробнее

сюжет: Грейс и двете й деца живеят сами в огромна къща. Грейс е леко фанатична, а децата й са болни от рядка слънчева алергия, която не им позволява да се излагат на никаква по-силна светлина. Животът им е нормален, докато не започват да се чуват гласове, новодошлите прислужници са странни и постепенно ужасяваща тайна се разкрива..

жанр: хорър

рецензия: много добър! В "Сиропиталището" виждам малко елементи от този филм, но все пак двете ленти нямат нищо общо. Играта на Никол Кидман е съвършена. Сюжетът и развитието също. Почти до края не усещах за какво иде реч, но вече след откриването на надгробните камъни разбрах истината. Края е впечатляващо добър, както и градацията към него, натрупващото се напрежение, психо-елементите и огромното въображение, което Алехандро Аменабар е вложил. Може би това е един от малкото психо трилъри, които грабват вниманието и държат на тръни зрителя, без да го погнусяват с литри кръв, резачки и касапници. Дори има и мистериозност - какво всъщност се случва, това истина ли е или не.. Страхотен е, препоръчвам го на всички!

оценка: 9.7/10

 сюжет: абсолютна пародия на Спайдърмен. Рик Райкър е ухапан от водно конче и по-късно мутира в супер герой, на име Dragonfly. Проблемът му е, че не може да лети и докато се бие с лошите, обяснява се в любов на любимата си, търси начин да преодолее страха си..

жанр: комедия

рецензия: от създателите на "Страшен филм", "Епичен филм" и "Романтичен филм", очаквах да бъде нещо адски тъпо, но това се оказа най-доброто филмче от цялата поредица. На много места се смях, сюжетът бе интересен и оригинален и определено тази пародия е най-добрата от всички направени до момента. Хуморът е леко отдалечен от стилистиката на другите три ленти, но пак е пиперлива и на места вулгарна. Този път обаче се забавлявах много повече и мога да кажа на всички фенове на черните комедии и простотиите, че това е Филмът, в който ще намерите всичките възможни простащини. Няма много известни имена в актьорския състав, с изключение на Сара Пакстън и Кевин Харт, както и Памела Андерсън, която се появява за една минута на екран и казва точно две думи. Препоръчвам го на всички, които не искат да търсят смислена и интелигентна продукция, а нещо, с което да се разтоварят и посмеят.

оценка: 7/10

сюжет: историята на Чарли Кауфман, който пише за объркания си живот, в който участват неговия брат-близнак, писателката Сюзън Орлиън и търсачът на рядък вид орхидеи Джон Ларош..

жанр: драма

рецензия: определено останах доволна. От играта на Никълъс Кейдж и Мерил Стрийп най-вече. На второ място бе шантавия сюжет и цялостната странна атмосфера, която ме накара да гледам до последните секунди с интерес и да вникна дълбоко в лентата. Сюжетът и сценария са на много добро ниво, режисьорския подход на Спайк Джонз, който ни представи и "Да бъдеш Джон Малкович" е страхотен, края е може би най-доброто от цялата продукция. Много философски, зрял и ироничен, във всеки герои имаше огромна доза сатира, случките и събитията бяха направени с черен хумор. Леко натежава обаче от този филм, независимо, че не се води от размазващите драми - някак си нещо в него просто кара човек да се размисли.

оценка: 8/10

сюжет: мистериозно изчезват всички пчели в Америка. Постепенно чрез вятъра и растенията се разпространява вирус, който кара хората да губят контрол над съзнанието си и да се самоубиват. Елиът и Алма Мур са младо семейство, които поемат грижи за племенницата им, останала без родители. Дали ще успеят да оживеят, да преодолеят странния вирус?

жанр: драма

рецензия: какво, по дяволите беше това?! Продукция на Найт Шаямалан, който след "Шесто чувство" не е правил нито една добра лента, но това пък вече на нищо не прилича. Сюжетната линия - катастрофа. Сценария и сюжетът нямаха никакъв смисъл и оставиха твърде много въпроси в мен. Какво общо имаше изчезването на пчелите с цялата история? Защо растенията внезапно са започнали да изхвърлят това вещество, когато се почувстват застрашени? И защо в началото само в Америка и то само за един ден? Ако приемем, че изчезването на пчелите е причината за това, че растенията отделят веществото, което действа на хората, защо тогава само за един ден и то от даден час до друг?! И как по дяволите действа само на големи групи хора, а на малки не? Тотална измислица, обаче повърхностна, без капка замисъл и човек колкото и да разсъждава над тоя филм, не може да достигне до логично обяснение. Ако оставим това настрана, цялото развитие беше скучно - не видях смисъл защо младото семейство отиде при лудата баба, какво общо имаше тя с цялата завръзка, защо изобщо бяха в оная къща.. А края бе възможно най-глупавия, който можеше да се постави на тази крайно елементарна и недоизмислена кино творба. Крайно разочарована съм, както бях и след "Селото"  и след "Жената от водата". Отвратително просто.

оценка: 1.3/10

Група крадци водени от бивш захтрахователен агент, детектив, който се е борил с кражбата на неща от клиенти на бившата му застрахователна компания. След като застрахователната му компания не пожелава да изплати застраховката на сина му и той умира поради тази причина, Нейт (Тим Хътън) напуска компанията.

В пилотния епизод при Нейт идва собственик на голяма авиоструителна компания, който го лъже, че компания-съперник е откраднала планове за нов тип самолет и му предлага възнагреждение и екип от хора, които той да ръководи, защото ги познава много добре. Алек Хардисън (Алдис Ходж) е най-добрия хакер и използва само последните джаджи излези на пазара, Паркър (Бет Рийзграф) знае как да прониква незабелязано навсякъде и е много отмъстителна, Елиът Спенсър (Крисчън Кейн) пък не обича оръжие и е много добър в боя, накрая Софи (Джина Белман) - актриса, за която най-добрата сцена е реалния живот, тя може да те накара да повярваш, че си висок 5 мм, независио дали се казваш Шакил О'Нийл и играеш баскетбол отдавна.

След като разбират, че са метнати от собственика на авиоструителната компания, те решават да си отмъстят и след успешното изпълнение на тази задача, осъзнават, че когато са заедно работят по-добре, защото поотделно всеки от тях работи в своята сфера, но ако някой като Нейт ги координира, то тогава стават непобедими. Но Нейт не иска да краде, а те правят това което правят за удоволствие, а не за пари, затова решават да помагат на беззащитните, хора които са излъгани от големите корпорации. Получава се нещо като Робин Худ в ново време.

сюжет: разказва се за живота на Алфред Кинси, направил проучвания относно мъжката сексуалност, известен зоолог и като цяло способен и известен учен.

жанр: биографически/драма

рецензия: страхотно! Просто страхотно! Този филм ме накара да стоя пред екрана затаила дъх, с широко отворени очи и с нетърпение да продължи, да разбера какво ще се случи, какво ще разкаже поредния човек, какво ще направи Кинси.. Режисьор е Бил Кондън, който поздравявам за невероятно свършената работа и за интересната продукция, която е създал. Актьорите са Лиам Нийсън, Крис О'Донъл, Оливър Плат, Лаура Лини и още много имена, които са влезли чудесно в ролите си и са разкрасили и оцветили лентата. Препоръчвам на всички, на които им се гледа филм за секса, който е в рамките на благоприличието и не избива на простотия или цинизъм. Има страхотни моменти в развитието, малките моменти вътре в него, някои жестове на актьорите ме превзеха изцяло.. Идеята за хората, които споделят сексуалните си преживявания и после всеки един от тях задава въпроса "Нормален ли съм?" е невероятна. В този филм се доказва, че нормалното не съществува, че няма нормални хора.. Във всеки един от нас има по нещо извратено, изкривено, странно, различно или просто нещо, което не се вписва в графата "нормално". Показва някаква сплотеност и успокоява зрителя, че всички хора по света си имат всевъзможни проблеми.. Много мащабен филм от психическа гледна точка - обхванал е множество мнения, позиции и ситуации, което го прави за мен изключително добър. Препоръчвам на всички хора, които обичат да говорят за секса и да го разнищват от край до край..

оценка: 9.2/10

сюжет: Ним и баща й Джак (Джерард Бътлър), който е учен живеят отделени от целия свят на тих и малък остров. Един ден Джак излиза в открито море, за да прави проучвания и изчезва за цели четири дни. Ним е оставена сама на острова, на който идват туристи-натрапници и тя се чувства длъжна да го защити. Междувременно осъществява връзка с известна писателка, написала множество бестселъри и Ним я моли за помощ..

жанр: приключенски/семеен

рецензия: абсолютно невъзможен сюжет и може би точно в това е чарът на "Островът на Ним". Главната героиня Абигейл Бреслин играеше много добре, Джерард Бътлър беше повече от чаровен в ролята на корабокрушенец. Най-колоритен образ обаче бе героинята на Джоди Фостър, с която на много места се подсмихвах и забавлявах. Това е може би най-оптимистичната й героиня досега и определено й отива. Развръзката е добра, а кулминацията оптимистична и навяваща добро настроение. Няма какво много да се каже по този филм - предимно детски е, но разтоварва и не прилича на множеството приключенски с фантастични елементи, които се снимат от няколко години насам. Приятен е.

оценка: 5/10

сюжет: това е историята на двама хомосексуалисти, проследена от ранните им детски години. Боби (Колин Фарел) и Джонатан се срещат със странната Клеър, която забременява и тримата решават да живеят заедно..

жанр: драма

рецензия: в началото "Дом на края на света" бе много интересен и определено ме заинтригува, но по-нататък като че ли основната идея се разми и не се разбираше за какво точно се разказва в лентата - дали за Боби, за Джонатан, за родителите им или за шантавата Клеър. Като идея е горе-долу добър, доста смел опит за изобразяване на живот на хомосексуалисти, отгледани от едни родители. На места ми беше скучен, ала Колин Фарел с това ужасно секси излъчване ме накара търпеливо да стигна до края, който честно казано бе най-доброто в цялата продукция. Жанрово филмът е интересен - представен е като семеен, но в никакъв случай не типичния - връзката между двама хомосексуални и жена с нормална ориентация, отношенията между тях тримата, между всеки един от тях поотделно.. Определено е добре измислено, но едва ли в реалността подобно нещо може да се случи. Хареса ми играта на Далас Робъртс, изиграл Джонатан - много емоционално и дълбоко бе пресъздал героя си. Като цяло всички персонажи бяха представени в дълбочина, сценарият бе сполучлив и развръзката, макар и много малка бе добре пресъздадена.

оценка: 6/10

сюжет: Пози, Паулин и Петрова са три сирачета, които живеят с настойницата си Силвия. Те са повече от бедни, дават стаи под наем в къщата си и скоро момичетата са принудени да работят, за да могат да помогнат на Силвия, която на всичкото отгоре е и болна. Пози иска да стане балерина, Паулин - актриса, а Петрова да се занимава със самолети и моторни двигатели. Съвсем скоро те разбират, че животът не е толкова лесен, колкото им е изглеждал и се сблъскват с множество проблеми.

жанр: драма

рецензия: останах приятно изненадана от този филм. Участва Ема Уотсън, играеща ролята на Хърмаяни Грейнджър в Хари Потър и може би това беше главната причина, за да го изтегля и да се мъча да го гледам на английски. (беше си живо мъчение, проклетите англичани така говорят, че половината думи не им се разбират от акцента) Няма особено развитие, историята е обикновена и съвсем битова и проблемите, разнищвани в "Балетни пантофки" са много ординарни и често срещани. Актьорите са прилични - младата госпожица Уотсън извади повече талант, отколкото си мислехме, че има, а живо откритие за мен е Луси Бойнтън, изиграла Пози. Края е леко глуповат, очаквания хепи енд и това малко развали доброто качество на лентата. Мислех си, че поне в тази драма ще има по-реалистичен край, но явно режисьорката Сандра Голдбейкър е заложила на комерсиалният и наложен от холивудското кино happy end. Доста семпла продукция и е предимно за женската аудитория.

оценка: 5.8/10

О Фильме:

Фильм повествует о семье, спасающейся от природного катаклизма, представляющего угрозу всему человечеству в целом.

"The Hippies would have loved this!" aka "Циклон-Б" без консервантов".

Люблю я подобного рода фильмы. Апокалипсис! Вау! В трейлере было всё так красиво и интригующе обставлено, а в итоге, я разочаровался.

Иногда я живу, просто грежу мыслью об истреблении человечества. На месте Матери Природы, я бы выбрал более эффективное средство частичного геноцида. Ну не смотрится. Не смотрится, что поделаешь?

Об источнике "явления", можно догадаться уже после 15 минут просмотра. После этих пятнадцати минут становится очень и очень скучно наблюдать за тем, как главные герои пытаются сообразить на скорую руку что делать и куда бежать и растянутые на половину фильма угрызения совести главной героини, о том, что она с коллегой-мужчиной пила кофе и соврала об этом мужу. Вот, в общем-то и всё действие фильма. Явно не хватает динамики. Возможно, из этого сплетения сюжетных линий получилось бы два более достойных и зрелищьных фильма: вполне приличная драма и отличное фантастико-апокалиптическое кино.

Большой плюс Шьямалан от меня получил только за подбор актёров.: мне жутко нравится Зуи Дешанель (с тех самых пор, как посмотрел Winter Passing), да и Уолберг неплохой, на мой взгляд, актёр. К ним нареканий нет.

В конце концов я почувствовал:

1) что сюжетные линии неполноценны;
2) что посмотрел полуторачасовую рекламу социального характера, от которого тольку-то и нет;
3) что меня развели как не знаю кого, потому что я купился на очень грамотно сотворённый трейлер.

Не хочется говорить, что фильм - трэшак, коим он, безусловно, не является, ведь сценарий к нему написал и снял его "в е л и к и й" (да, особого трепета я к нему не испытываю) М. Найт Шьямалан, но больше одного единственного раза я его намеренно смотреть не буду. 5 из 10.

Замисляли ли сте колко от нещата, които купуваме са ни наистина необходими и колко от тях всъщност използваме?

Но къде е проблемът? Всичко, което купуваме е създадено да ни носи удобство. Тогава защо да не го имаме? Трябва ли наистина да са нуждаем от нещо, за да го купим? А ако не ни трябва вече, защо просто не го изхвърлим? На негово място можем да си купим нещо ново, нали? Защо не? Аз съм доволна, вие сте доволни, продавачката в магазина е доволна, прозиводителят е доволен, дечицата в Китай са доволни...

Но къде е проблемът, питам отново? Доволни ли са всъщност всички? Тук е може би момента да спомена, че аз и вие никога не сме доволни, защото нещата, които искаме и имаме никога не са ни достатъчни. И колкото повече имаме, толкова повече искаме. Продавачката от своя страна едва ли е доволна, първо защото е продовачака, второ защото и тя иска нещо. Производителят пък иска повече неща от нас взети заедно...

 Има ли някой който не иска нищо?

В днешния материален свят колко в действителност е материален човекът? Предметите ли зависят от нас или ние от тях? Как се получава така, че не ти притежавяш компютъра, а той - теб? Огледайте се около себе си, какво виждате? С колко от предметите в стаята сте готови да се разделите? Тяхната материална или сантиментална стойност ги задържат при вас? Или пък е просто чувството за притежание?

За зависимостта от материалното разсъждава Дейвид Финчър във филма си Боен клуб. Не обаче за морална деградация смятам да ви говоря. Докато се разпадат моралните ни ценности, около нас се разпада нещо много по-важно - нашата Земя. Идеята за поста всъщност беше провокирана от Катерина(Water Fairy), която ни предоставя едно филмче, което заслужава да бъде изгледано :

http://storyofstuff.org/

Достатъчно елементарно направено, и все пак наистина въздействащо филмче, след чието гледане почти ще ви се прииска да си имате и вие по един Тайлър Дърдън, който да взриви апартамента ви...