За киното в прехода на демокрацията до сега се изговориха доста клишета и негативни мнения. Те изтъркаха своята употреба и вече на никого не правят впечатление. Киното от началото на 90-те години до 2007 година като цяло е слабо, изключително слабо. То загуби своята млада аудитория, защото предъвкваше преекспонираните истории, сюжети от миналото, които вече не са актуални и впечатляващи. Криминалните психотрилъри изглеждат толкова смешно, че все едно са скечове към някое шоу. Не можем да ги издокараме като западноевропейските, защото нашите са с нисък бюджет, липсва и чужд опит в създаването им, като и свежи идеи. "Авангардните" елементи, които се опитват да прокарват в сегашните филми са неразбираеми не само от обикновения зрител, но и от любители и ценители на седмото изкуство. Експериментите са лишени от всякакъв смисъл и логика. Присъства хаотичност на сюжети и действия, вкарват се сцени, които човек не може да проумее какво иска да каже автора, какъв е смисъла и посланието на целия филм. Не е ли по добре да се разкаже една история по по прост, но пак повтарям разбираем начин, отколкото на високо "интелигентен" стил, които самите създатели на филмите си разбират и само те могат да кажат какво са искали да внушат на зрителя. Един такъв пример за лошо направен глупав филм е "Съдбата като плъх", едвам издържах да го изгледам до края. Исках да го гледам целият за да добия цялостен поглед на него, но много се разочаровах. Освен, че е лошо заснеман с блудкав сценарий и сюжет, връх на тъпотията е как репликите на едно малко момченце в продукцията не са действително на момченцето (което дори не си отваря устата в синхрон с думите, които се предполага да изрича), ами са озвучени от възрастен мъж с преправен глас. Смешно и жалко. И все пак добри впечатления имам от филмите: "Пазачът на мъртвите" (2006), "Кратка история" (2007) както и новия "Шивачки" (2007). "Бунтът на Л"(2006) не е лош филм, но пак прибягва до тоталитарното ни минало, "Мила от Марс" (2004) нещо не ме грабна като замисъл и сюжет, докато "Деца от восък"(2005) направо ме разби. Българо-американския екшън е с плиткоумен постен сценарий, пълен с клишета, липсват психологически добре изграден сюжет и образи, няма напрегнати действия и мотиви.

Сладураната позната ни от главни роли в сериалите "The 4400", "Dirt" и участваща в епизодични роли в едни от най-гледаните американски сапунки: "Cold Case", "House M.D.", "Criminal Minds" - Laura Allen е бременна и очаква своето първо дете заедно със съпруга си Bruce Weyman. Тази новина я пуснаха тези дни някои американски онлайн издания в рубриките си за шоубизнес. Allen, която е на 34 години (изглежда по-млада за възрастта си) е била модел в Италия през 2006, два дни преди да започне да участва във снимките на сериала на Кортни Кокс "Мръсно". Това е първата й голяма роля, възлагана до сега във телевизионна и филмова продукция. Тук можете да видите галерия с нейни фотоси качени на личният й уебсайт. Въпросния сериал прекрати снимки на вторият си сезон (заради прословутата стачка на алчните холивудски сценаристи). Излъчи официално 7 си епизод на 13 април тази година. "Мръсно" е гледан средно от 5,2 милиона зрители на седмица през последните няколко излъчвания на втория сезон. Малко повече от 70% от тези зрителите са на възраст 18-49 години. Моето мнение за сериала е, че е слаб, въпреки , че в някои епизоди има интригуваща нишка и динамично действие. Може би най-интересното е, представянето на начинът по които работят жълтите издания, как създават сензация и скандали с цената на всичко.

"Valley of The Wolves Iraq" или оригиналното му заглавие Kurtlar vadisi - Irak (2006) е до момента най-успешният, скандален, турски екшън филм с бюджет от 10 200 000 долара. За първите 3 дни прожекции е гледан от 1,2 милиона зрители. Попаднах на него съвсем случайно и както се вика: открих топлата вода. Зачетох се в резюмето му, усетих, че ще е много интересен филм - и не се излъгах. Качеството на заснемане е много добро. Актьорската игра, сценария и режисурата също са на ниво. Това което ми направи силно впечатление в "Долината на вълците Ирак" е силното антиамериканско настроение (въпреки, че Турция е членка на НАТО), което е пропито в целия филм за които мога да кажа, че е тежък. Неприятните кадри с мъченията на кюрди и иракчани, унижаването на местните хора от американските войници не ни изненадват с нищо, преди години няколко подобни случая излязоха на бял свят и потресоха Америка и света. Ето хронология на събитията относно Мъченията в Ирак. Оказа се, че в медиите "Долината на вълците - Ирак" е много дискутиран и анализиран. Нямам много какво да кажа за самия филм затова избрах две много интересно написани български статии, даващи поглед върху новото турско кино, както и подробен анализ на самия филм.

Турците поведоха културна война срещу САЩ

Новото турско кино върви по ръба на национализма

Dom durakov (2002)

"Домът на глупаците" е много добър филм направен по действителен случай. Лентата е получила "Сребърен лъв" и специалната награда на журито във Венеция през 2003 година. Във филма войната в Чечения е показана от гледна точка на пациентите в психиатрична клиника в Грозни. Ето и пълното резюме на филма тук. В някои от кадрите участва канадската поп-рок звезда Брайън Адамс, неговата нежна балада "Have You Ever Really Loved A Woman" също звучи във филма. Филмовите критици го определят като днешен вариант на "Полет над кукувиче гнездо", самия режисьор няма нищо против сравнението, той заявява, че това не е негова работа - мнението на критиката и публиката. Просто прави филма и смирено слуша какво казват зрителите и медиите. Андрей Кончаловски гостува в България през март, 2004 година по време на осмия София Филм Фест.

Повече за съвременното руското кино можете да прочетете в статията: "Новото руско кино - на екс"

Напоследък все попадам на филми с чаровната актриса Shannyn Sossamon , която има някакво специфично излъчване. Тя е родена на 3.10.1978г. в Хавай, САЩ. Участвала е в филмите: One Missed Call (2008), Catacombs (2007), Целувки с неочакван край (2005), Като рицарите (2001). Преди да гледам Любовна история я гледах и в първите пет епизода на сериала с Кортни Кокс - Dirt (2007).

„Ловецът на хвърчила” е първия роман на писателят от афганистански произход Халед Хосейни (Khaled Hosseini), публикуван в САЩ през 2003. Този роман влиза в историята като първата книга на афганистански автор написана на английски. Но това далеч не е най-големия му успех. Малко след появата му, разтърсващият роман излиза от границите на Америка и предизвика небивал фурор в цял свят. Трогателната история на двете афганистански момчета шокира широката аудитория и се превръща в третата най-продавана книга за 2005, която бива преведена на още 41 езика. Едва ли някой е очаквал един дебютен роман на афганистански имигрант в САЩ да има световен успех, и то толкова продължителен: цели три години тази книга оглавява класациите на "Ню Йорк Таймс", "Пъблишърс Уийкли", и т.н.т.

За съжаление в родината на автора й, книгата далеч не достига такава популярност. Напротив. Въпреки, че се радва на добро приемане от елита на Афганистан, самата идея тя да достигне народа плаши хората, запознати със ситуацията в страната.

В началото на тази година по световните екрани, официално излезе филмовата адаптация на романа (в България беше през февруари), режисирана от номинирания за Златен Глобус Марк Фостър (режисьор на филмите: Балът на чудовището, Пътят към Невърленд, Не може да бъде!). Официалната премиера на филма беше отложена от студиото под натиска на морални, обществени и дори политически фактори. В тяхната основа стои страха от реален риск за живота на малките актьори и техните семейства. След като провели дълго издирване на подходящи актьори сред афганистанското общество в Америка, се оказало, че няма желаещи за тези деликатни роли. Затова се наложило да заминат за Кабул, където открили своите малки звезди. Фостър казва, че по онова време изборът на афганистански момченца не изглеждал рискован и идеята дори била подкрепена от местните кинотворци.

След протестите, последвали разпространения на DVD „Kabul Express”, и смъртните заплахи по адрес на един от актьорите, 12-годишният Ахмад Хан Махмудзада, който играе Хасан в „Ловецът на хвърчила”, обяви пред журналисти, че се страхува за безопасността си. Притеснението му е, че хазарските му съграждани ще счетат сцената, в която героят му е сексуално изнасилен, за обида към народа им. Това породи истински международен проблем, който накара адвокатите и маркетинг директорите на Paramount да съберат нестандартен екип от консултанти. Целта на екипа, който включва бивш агент на ЦРУ, е да им помогне да предотвратят не само предстояща международна криза, но и вероятни изблици на насилие.

Хангама Анлари, комисар по правата на децата в Афганистанската независима комисия по човешките права, съобщи, че е настояла пред Джон Кириакоу - антитерористичния консултант на Paramount да изведе децата от Афганистан, поне докато мине премиерата на филма. Ето защо Рич Клейм, експерт по Средния изток в консултантска фирма Kissinger McLarty Associates, уреди визи, дом и училище за младите актьори и работа за техните родители в Обединените арабски емирства (САЩ не е възможност, защото афганистанците нямат там статут на бежанци). Директорите на Paramount решиха да забавят американската премиерата на филма с 6 седмици - до 14 декември. По това време учебната година в Афганистан ще е приключила и децата ще бъдат изведени от страната.

Джон Кириакоу разказва как специалист по Исляма от Министерството на външните работи на САЩ почти се просълзил, представяйки си ситуация, близка до тази с датските карикатури. Професор по афганистанска литература заявил, че Paramount „възнамерява да изгори една вече изпепелена нация, заради шепа долари”, а представител на афганистанска политическа партия казал, че филмът ще мотивира талибаните за нови радикални действия. Режисьорът Марк Фостър казва, че вижда книгата и филма като „начин да дадем глас и лице на хора, които са били неми и безизразни през последните 30 години”.

Моите думи за филма са няколко и с това се изчерпва  анализа на филма. Мисля, че това е една трогателна история пресъздадена в красиво направен филм, които ще докоснат сърцето ти по специален начин.
Историята ни пренася от Кабул в Калифорния. Дванайсетгодишният Амир иска да да докаже на баща си, че от него ще излезе истински мъж. На едно от традиционното в Афганистан състезания за бой с хрърчила той спечелва битката, но за да е пълна победата му, той или негов приятел трябва да улови последното победено хвърчило. Това го прави Хасан, синът на слугата в техния дом, които винаги е бил страхотен ловец на хвърчила, както негов най-верен приятел. В деня на турнира той му помага. Веднага след победата двамата приятели ще платят висока цена. Хасан става жертва на жестоко насилие, а Амир наблюдава безмълвно престъплението. Вината за това, че не е помогнал на своя верен приятел ще го измъчва до края на живота си. След съветското нашествие в Афганистан Амир и баща му избягват в Америка, докато Хасан със баща си остава в Кабул. След години Амир, който става лекар, макар и не по свое желание, защото най-му се отдава писането на разкази. Това обича да го прави още като дете. Един ден едно обаждане променя уредения му живот в Америка. Той се завръща в родината си, за да намери изкупление на вината си, както и да открие това което му е оставил в завещание неговия най-добър приятел, които се оказва, че му е негов полуроден брат.

Не исках да пиша за филма преди месец, защото тогава много се изписа за него, пък и имах нужда повторно да го изгледам за да мога да затвърдя впечатленията си. Лентата много ми прилича на по-ранния филм на същия режисьор, направил въпросния - Акин Фатих - "С глава срещу стената", да не кажа, че това е продължението на линията в филмите му - любов, рай и ад. Едно нещо не ми хареса във филма и това е отворения финал в които въпреки, че се усеща надежда, пълния хепиенд е спестен и така историята за преплитането на съдбите остава незавършена. Иначе, ако мога да оприлича филма на някой западен, то бих го сравнил с "21 грама". По медиите го оприличават на "Вавилон" и "Магнолия", заради подобната му тематика, която разглежда: неща като случайността и предопределението на човешката съдба. За разлика от "С глава срещу стената", тук мелодраматичността е спестена, историята за съдбите на главните герои е представена изчистено по един увлекателен начин. Въпреки, че темата за смъртта е тази която обединява двете истории, според мен водещата тема която заема централно място във филма е темата за любовта във всичките й разновидности: бащинската, майчинската, хетеросексуалната, лесбийската любов, любовта към родината и силната фанатична любов към религията (ислямисткия консерватизъм).

Представата за Турция, която режисьора пресъздава според мен е обективна и безпристрастна. Ако един европеец изгледа фимите в който Фатих показва турската действителност, може би няма да пожелае тази държава да стане членка на Европейския съюз. Режисьора относно Турция споделя:

"С всеки метър лента, който заснемам в Турция, се опитвам да разбера повече тази страна. Но колкото повече я разбирам, толкова повече се натъжавам. Мразя политическите страсти, национализма. А тази страна повтаря отново и отново едни и същи грешки. Обичам Турция, но снимките там ми костват много енергия, сълзи и кръв."

Може би голяма част от турците ще се разсърдят на режисьора, че показва страната им от към тъмната страна и по този начин й придава лош имидж, но всъщност режисьора твърди, че това за жалост е турската действителност. Ето какво споделя Фатих за турската бюрокрация, която е показана едно към едно във филма:
"Начинът по който е представена турската бюрокрация в „На прага на рая” не е критичен. По-скоро истината без коментар. Във филма, при ареста на едно момиче – политически активист, зяпачите почват да ръкопляскат. Тъжното е, че това не е режисирано, то просто се случи – на репетицията статистите спонтанно изръкопляскаха. Защото смятат активистите за врагове на държавата."

Снимките на филма в Турция са започнали на 1 май 2006 и са продължили 10 седмици. „На прага на рая” е сниман в Германия – Бремен и Хамбург, и в Турция – Истанбул, черноморското крайбрежие и Трабзон. Следващия проект на режисьора е филм - уестърн, който ще разказва за европейски имигранти, които заминават за САЩ в началото на 20 век. Планира се да се правят снимки в студиото Потсдам, в Бабелсберг, след това в Ню Йорк и накрая югозападните щати.

"Drive" (2007)

Този сериал страшно много ме изкефи и въпреки, че има направени само шест епизода, защото разбрах, че е спрян и забранен за излъчване в Америка, му станах фен. Дали ще има продължение не е ясно. Но дори да има, сериала в първите един, два сезона предвиждам да добие популярноста и успеха на "Бягство от затвора" и после както става с повечето интересни сапунки, ако продължат да го правят ще го разводнят и интереса ще спадне. Така де, има сериали, които стават само до два, максимум до три сезона, по нататък стават банални и предвидими. "Състезанието" ми напомня на една хубава комедия от преди няколко години и това е Rat Race (2001) на която съм се смял със сълзи. Тук в този сериал обаче нещата стоят по-сериозно, въпреки, че и тук виждам комичния елемент - в лицето на двете негърки участнички в състезанието. Иначе останалото: много коли, висока скорост, адреналин и интриги.

Други сериали:
Изгледах 12 епизод на "Д-р Хаус" от четвъртия сезон и мога да кажа, че не съм очарован от новия сезон. Струва ми се, че е по слаб от предишните.
Изгледах 12 епизод на "Бягство от затвора" от третия сезон. Все още е интересен, но замисъла и концепцията в продължението на сериала започват да стават банални. Сценаристите търсят нови и нови заплетени сюжетни линии, за да поддържат интереса на зрителите, но вече му е време да свърши. Най-добре е да бъде запомнен с досегашния си успех, защото вече тръгва да се изчерпва. Като гледам продуцентите са започнали да планират и четвърти сезон.

Сега гледам "Dirt" (2007) с Кортни Кокс, която освен, че е главната героиня в новата драма от FX , също се изявява като продуцент, заедно със съпругът й Дейвид Аркет . Първите 3 епизода, които изгледах тези дни нещо не ме впечатлиха. Резюме : Редактор на жълт вестник и нейния фотограф се опитват да пробият в света на звездите. Сериите следват работата и личния живота на Луси Спилър, редактор на две таблоидни списания. Луси притежава властта да манипулира живота на звездите, чрез статиите, които издава в списанието. Сериалът показва живота на холивудските звезди - такъв какъвто е в действителност. Омраза, изневери, наркотици и т.н.т.. В "Dirt" ще видите как се "създава" скандал, как се пишат материалите, как се правят кориците и всичко свързано с издаването на едно списание. Сериала пресъздава живота на персонажите си и показва на какво са способни за да осъществят целите си. За феновете на Къртни Кокс - тя е още по-хубава, много амбициозна и силна и... обича да се самозадоволява с вибратори ;)

Филм направен преди няколко години, които изгледах наскоро и ми направи много добро впечатление."Поколение: Изгубени и намерени" е бил представен за пръв път като проект на София Мийтингс в рамките на София Филм Фест през 2004 г. Година по-късно е бил готов и е бил показан за пръв път в Берлин.
Отгледано сред войни и вълнения, израснало в неукрепнали демокрации, първото посткомунистическо поколение от Централна и Източна Европа вече е готово да изиграе водеща роля в днешния свят. Филма е обединил новелите на шестима млади кинематографисти от Централна и Източна Европа.

Резюме: Първата новела разказва за въздействащото отдаване на почит към традиционните ценности в свят на бързи технологични промени (Ритуалът - България). По-нататък филма разказва за прагматичния, несломим дух на по-старото поколение (Великолепната Вера - Сърбия). Водеща във новелите е надеждата. Надеждата в историята на две босненски момичета от различните страни на град, разделен от етническа и религиозна пропаст; надеждата в историята на двама унгарски близнаци, сблъскали се с тежкото си минало след смъртта на майка им; или надеждата в затрогващата приказка за румънско момиче, раздвоено между любовта към майка си и към домашната пуйка! Връзката между всяка от новелите е късометражна анимация от Естония, която отдава почит на самия живот. В Изгубени и намерени” едно поколение поглежда към себе си – и уверено заявява своята позиция в нова Европа.

Освен това филмът е платформата, от която всеки от режисьорите участващи в него стартират много успешно в киното. Збанич засне "Грбавица" и спечели "Златна мечка" в Берлин. Кристиан Мунджиу направи "4 месеца, 3 седмици и 2 дни", с който стана първият румънски режисьор - носител на "Златна палма" от фестивала в Кан. Корнел Мундруцо спечели 6 награди, сред които една от Котбус за "Йохана". "Кралете на времето" на Майт Лаас, "Любов и други престъпления" на Стефан Арсениевич също станаха популярни филми, завладяли сърцата на европейската публика. А Надя Косева вече участва с цели два проекта на тазгодишното издание на София Мийтингс.

Freedom Writers (2007)

Понеже напоследък все по-често в нашето медийно пространство се говори за училищно насилие и лошо образование, предлагам да се изгледа този филм не само от родители и учители. Лентата ми направи силно впечатление не само с добрата актьорска игра, ами и с добрата режисура на Richard LaGravenese. Филма е базиран на книгата "The Freedom Writers Diary" на учителката Erin Gruwell. Историята разказва за младата и амбициозна, току що завършила учителка Ерин Грюуел (в ролята Хилари Суонк) на която е предложена работа като учителка в гимназия. Само, че гимназията се намира в едно от най-опасните места в Калифорния. На нея са поверени ученици, който останалите учители смятат, че не могат да бъдат научени на нищо. Ерин мисли, че това е неоснователно и вижда съвсем реална надежда да промени тези млади хора. Не е изнендаващо обаче, че усилията й са възприети от самите ученици двузначно, предимно с враждебност и недоверие. Смелостта и силната й непоколебимост й помагат да намери точният подход към групичката.

Когато тя пита учениците си дали знаят нещо за събитията около Холокоста, тя с изумление открива, че те дори не са чували за тази трагедия, сполетяла света десетилетия назад. Лекциите й, разказващи за мъчителните събития отварят съзнанието на учениците за емоции, които досега никога не са изпитвали. Разказите за насилието, несправедливостта и нетолерантността отварят очите на децата и към собственият им начин на съществуване, помагайки им да видят какво е чуждото нещастие. Книгите, които учителката купува със собствени средства взимат интереса на младежите и постепенно четенето започва да им помага да избягат от техните идентични проблеми в реалният им живот. Ерин окуражава учениците да пишат за тези техни преживявания в лични дневници и след това да се изповядат пред самите тях. Всички изпитват огромно задоволство и облекчение от това признание.

Другият аспект които се разглежда във филма е пълната незаинтересованост на другите учители
към тези деца с проблеми. Колегите на младата учителка не само не приемат нейният подход към учениците, но и се опитват да саботират работата й. Те дори отказват да фининсират закупуването на нови учебници и пособия. Въпреки тези неща, на Ерин й дават правото да обучава учениците до края на тяхното завършване. Резултата - всички ученици завършват гимназията с шансове за прием в колежи и с шанс за добра реализация в живота.

"Пробуждане" е психологически трилър и разказва историята на Клей в ролята (Хейдън Кристенсен), който е подложен на сърдечна операция, по време на която той преживява явление наричано "анестетично съзнание". В това състояние героят е в съзнание и същевременно е парализиран по време на операцията. След различни препятствия, съпругата му Сам в ролята (Джесика Алба) е принудена да вземе сериозни решения и да направи не леки промени, докато се бори със собствената си драма.

Awake (2007)
Awake - official site

В научната практика съществуват редица случаи на този парадокс, който обикновено е следствие от неправилно дозиране на анестетика, прекъсване на подавания инхалационен анестетик по някакви причини (напр. свършване на анестетика в изпарителя и др.). Обикновенно будността по време на обща анестезия лесно се контролира ако не са приложени мускулни релаксанти, защото преди пациента да е дошъл в съзнание се наблюдава мускулна активност, което е знак, че анестетика е недостатъчен. Има няколко вида буднос, които според степента си се окачествяват както следва

- Осъзната будност с ясен спомен и усещане на болка: В този случай пациента изпада в панически ужас и безпомощност, което след време може да се отрази сериозно на психическото му здраве и да предизвика у него посттравматичен стрес;

- Осъзната будност с ясен спомен без усещане за болка: Обикновено тази будност се наблюдава при пациентите, подложени на NLA (Neurolept analgesia) и се характеризира с ясно съзнание за време и място, комуникативност без усещане на болка. Обикновено тази будност е в следствие на недостатъчно количество анестетик и лесно се контролира чрез добавяне на инхалационен или венозен анестетик.

- Неосъзната буднос без наличие на спомен и усещане за болка, но с недекларативна памет във връзка с интраоперативните събития. Наблюдава се при пациенти с NLA или неправилно дозиран анесеттик, главно при интравенозна анестезия и много рядко при инхалационна анестезия.

Във всички случаи много важно е да се съобщава на анесетзиолога точното телесно тегло преди самата операция, както и да се подчертае ако пациента приема някакви седативни и барбитурови медикаменти. Желателно е последните да не се приемат минимум 8 часа преди оперативната интервенция или ако това е наложително да се съобщава на анестезиолога за вида и дозировката им. В пластичната хирургия често се използва NLA при краткотрайни хирургични интервенции, при която може да възникне състояние на будност както описаните по - горе случаи. При NLA се използва в комбинация с венозен или инхалационен анестетик и локален анестетик, например Lidocain 2%.

Under the knife yet wide awake

[Rec] (2007)

Филма "Проклятието на Блеър" пасти да яде... Казвам това, защото оприличавам стила на снимане и жанра с въпросния филм.
Много се накефих на този испански хорор. До сега дори последните азиатски филми на ужасите не ме стреснаха, както този филм. Образите в него ми напомнят силно на изродите в клиповете на Афекс Туин, сътворени от легендарния режисьор Крис Кънингам.
Сюжет: Докато отразяват работата на нощната смяна на пожарната в малък град, амбициозна млада телевизионна репортерка Manuela Velasco и нейният оператор следват екипа при сигнал за спасяване на възрастна жена, която стои заклещена в апартамента си и издава ужасяващи писъци. При пристигането им на мястото, пожарникарите, двамата от телевизията и живущите в жилищната сграда попадат в ада  и телевизионният репортаж приема неочакван мрачен обрат...

Frontière(s) (2007)

Кинопродукцията  на Франция и Швейцария по бруталност прилича на Hostel

Сюжет: Банда престъпници след поредица от дръзки обири се скрива от правосъдието в близките гори. Скитайки в търсенето на временно убежище, те влизат в отдавна изоставена и забравена от всички фабрика, която за учудване на гостите се оказва населeна. Стопаните на спасителния пристан не се отличават с гостоприемство. Но дори най-страшните фантазии не са в състояние да се сравнят с очакваната нещастна реалност. Съвсем скоро на неуспелите бандити ще им стане ясно, че са станали пленници на канибали, които са приготвили за своите квартиранти най-ужасната смърт...

El Nino De Barro - The Mudboy (2007)

Съвременното аржентинско кино рядко има попадения за впечатляващи филми, освен ако не са базирани на исторически събития или не са направени по действителни случаи. Този филм е точно такъв, разказва историята за жестоки серийни убийства на деца, които са извършени в Аржентина от началото на 20-и век. Малко момче започва да има много често видения с убийства, които започват да му се явяват не само в съня му, а и през деня след като прави припадъци. Оказва се, че момчето вижда извършването на мъченията и убийствата през очите на самият убиец. В драматичната история са вплетени много напрегнати моменти, които могат да оставят зрителя без дъх, а финалът е наистина шокиращ и неочакван.

Награди и номинации:
2008 - Won - Sant Jordi Awards Sant Jordi - Best Spanish Actress - Maribel Verdu
2008 - Nominated - Goya Awards Goya - Best Original Song - Daniel Melingo
2008 - Nominated - Argentinean Film Critics Association Awardss Silver Condor - Best Art Direction - Mariela Ripodas

Into the Wild (2007)

Новият филм на режисьора Шон Пен е интересен и увлекателен. Сниман е по действителен случай. Спомням си, че историята за момчето за първи път я научих от учебника по английски New Headway. Тя е следната: Наскоро завършил университета, спортистът Кристофър Маккендлес, вдъхновен от книгите на Джек Лондон, Лев Толстой и Хенри Дейвид Торо, през 1992 г. е напуснал цивилизацията, за да се върне към дивия живот в горите на Аляска и там да търси истината. Той обаче намерил смъртта си буквално в капан на природата. Трагичният край на Кристофър Маккендлес разтърсва САЩ преди около 15 години. През 1996 г. историята му става сюжет на бестселър, написан от Джон Кракауер. Книгата на Кракауер е направила силно впечатление на Пен и той пожелал да я филмира още преди десет години, но тогава раната на семейството била все още много прясна. Впоследствие семейството на младия идеалист е приело адаптацията на книгата и дори се е срещнало със снимачния екип.

Този филм снощи го гледах онлайн и след това си го свалих, защото силно ме заинтригува. Разделен е на три тематични части:

Първата част е за религията - тук дава факти за съвпаденията в религиите и за вечния въпрос има ли бог и какво преставлява той. Представя писанията за него като най-голямата приказка измислена някога в света.

Християнството, заедно с другите системи от теистични, религиозни вярвания, е най-голямата фалшификация на ерата. То служи за отделянето ни от реалния свят, както и един от друг.То подкрепя сляпото подчинение на власта. "Религията никога няма да преобрази човечеството, защото религията е робство. "То намалява човешката отговорност с оправданието, че "Бог" контролира всичко и на свой ред, всичките ужасни престъпления могат да бъдат оправдани в името на божественото опрощение. И най-важното, то дава власт на тези които знаят истината да използват мит, за да манипулират и контролират обществата. Религиозният мит е най-мощното средство, създадено някога и служи като психологическа почва, върху която могат да се развият и други митове. Митът е идея за това, което обстойно проверено е лъжа. В по-дълбок смисъл, в религиозен смисъл, митът служи за ориентир и украсява разказите на хората.

Тук до някъде съм съгласен. Съгласен съм с това, че религиите представят изкривени разкази за божествата и в тези разкази има голяма манипулация с цел подчинение на индивида. Не съм съгласен с това, че напълно се отрича възможността да има много по-висша от нас сила (разум), която да регулира вселената.

Втората част на филма представя голямата заблуда за атентатите на 11 Септември 2001 година. Тук се разкрива факта, че падането на небостъргачите е станал по нетипичен начин за инцидента. Рухването на кулите близнаци е станало както при рухването на сгради в които е имало взривни устройства. Освен това е имало и трета сграда - сграда №7 от Световния търговски център, която се срутва малко след като втората кула рухва.

Прилича на една от тези картини, при които умишлено се взривяват старите сгради. Всеки, който е наблюдавал планирано взривяване на сгради прекрасно знае, че ако имате намерение да го извършите, трябва да се взриви вътрешната конструкция на сградата, за да я разрушите. Начинът по който сградата се разруши беше резултат от нещо планирано. Не беше случайно, че първата кула просто се разпадна, а втората кула почти веднага се разпадна по същия начин. Сградите пропаднаха в прахта. Не намерихме бюро, не намерихме стол, не намерихме телефон, или компютър. Най-голямото парче от телефон, което намерих беше част от клавиатура - голямо колкото мобилен телефон. ...сградите бяха умишлено разрушени с поставен от човешка ръка динамит. Беше като от детонатори, разположени в сградата...

Третата част на филма "Духът на времето" представя паричната система в САЩ и глобалното ЗЛО, което управлява съвременния свят.

През 2005 г. е подписано споразумение между Канада, Мексико и САЩ.Това споразумение, необявено пред обществото, неприето от Конгреса, обединява Мексико, САЩ и Канада в една държава, заличавайки всички граници. Наречено е Северо Американски Съюз. Може би се питате защо никога не сте чували за това. Всъщност има само един репортер, в системата, който е чул за това и имал куража да работи над това.
Политиката на отворените граници на администрацията на Буш и решението да игнорира влизането в сила на имиграционните закони в тази страна е част от изпълнението на обширен план. Президентът Буш подписва формално споразумение, с което Съединените Щати престават да бъдат това което познаваме. И предприема тази стъпка без одобрението на Конгреса на САЩ, или народа на Съединените Щати. За тази сделка дори не сме чули. Малко хора са чули за тази сделка, на високи постове, или с интерес към инвеститорската класа. Но хората от работническата класа, политическите служители из цялата страна от малките общности до големите градове, те нищо не знаят за това.Това не е някакво търговско споразумение.Това е тотално премахване на суверенитета на тези държави, което завършва с напълно нова валута, наречена Амеро.

Мисля че главното към което трябва да се носочи вниманието на хората е Амерото.Това е нещо, за което все още никой не говори, но аз мисля, че ще има огромно въздействие върху живота на всеки в Канада, САЩ и Мексико. Амеро е предложен като бъдеща валута на Северо Американския Съюз който в момента се изгражда между Канада, САЩ и Мексико с цел създаване на общност без граници също като Европейския Съюз. Канадския долар, американския долар и мексиканското песо ще бъдат заместени от Амеро. Следвайки това споразумение, Американската Конституция става излишна. Мислите си, че такава ситуация би трябвало да бъде на първа страница на всеки от големите вестници. Но само докато не разберете, че хората които стоят зад тази крачка са същите, които стоят зад преобладаващите медии и че на вас не ви се казва нещо, което не трябва да знаете. Северо Американския Съюз има същата концепция като Европейския Съюз, Африканския Съюз а скоро и Азиатския Съюз. И същите хора стоят зад всичко това. И когато настъпи времето за това Северо Американския Съюз, Европейския Съюз Африканския Съюз и Азиатския Съюз ще се обединят, формирайки последния етап от плана на тези хора, за който те работят от 60 години - ЕДНО СВЕТОВНО ПРАВИТЕЛСТВО. Световно правителство ще има, харесва ли ни, или не. Единственият въпрос е дали ще бъде постигнато насила или със съгласие. Сега светът е по-усъвършенстван и подготвен да бъде управляван от световно правителство.

Ерън Русо е филмов режисьор и бивш политик. От лявата му страна е Никълас Рокфелер, от известната с лошата си слава банкова династия Рокфелер. След продължително близко приятелство с Никълас Рокфелер Ерън разбира се прекъсва връзката, ужасен от това което научава за Рокфелер и неговите амбиции.
Един ден ми се обади Тери - една позната и ми каза: "Би ли искал да се запознаеш с един от Рокфелер?" Аз казах: "Разбира се, с удоволствие!" И станахме приятели. И с времето започна да ми споделя някои неща. И така една нощ ми каза: "Ерън, ще се случи нещо. И в резултат на него ще влезем в Афганистан, за да контролираме нефтопровода през Каспийско море, трябва да влезем в Ирак да контролираме петрола и да установим бази в Близкия Изток, после ще влезем във Венецуела и ще се опитаме да хванем онзи Чавес. "

Първите две неща бяха осъществени, но плана за Чавес не успяха да реализират. А сега гледаме как момчетата търсят из пещерите хора, които не могат да бъдат намерени. Той се подиграваше с факта, че се води война с тероризма, а в действителност неприятел не съществува. Говореше, че тази война с тероризма никога няма да бъде спечелена, защото е безкрайна и можеш непрекъснато да нарушаваш човешките права. Аз казах: "Как ще докажете на хората че войната е реална?" Той каза: "Чрез медиите. Медиите могат да убеждават, че всичко е реалност. Знаеш, че просто трябва да се говори за това, да го повтаряш отново и отново и накрая хората започват да го вярват. " Федералния Резерв е основан през 1913 г. с лъжа,  те сътвориха 9/11 с друга лъжа, заради 9/11 се води война с тероризма, а след това се напада Ирак, което е още една лъжа. А после идва ред на Иран. И винаги едно нещо води към друго, води към трето, към четвърто.. И тогава го попитах: "За какво правите това? Какъв е смисълът от това? Така наранявате хора... А той каза: "Какво ти пука за тези хора? Грижи се за себе си и за семейството си. " И после му казах: "Каква е крайната цел на всичко това?" Той каза: "Крайната цел е да поставим на всички хора чипове. Всеки в света ще има чип RFID. " Тези чипове ще съдържат цялата информация за парите и всичко останало. И ако някой протестира за това което правим или да ни се противопостави, просто ще му изключим чипа." Ако това ви звучи прекалено странно, трябва да знаете че проследяващия чип RFID е вече във всеки нов американски паспорт. Накрая всеки ще бъде заключен в една контролирана монетарна мрежа, където всяко ваше действие ще бъде документирано. И ако преминете чертата, те биха могли да ви изключат чипа, защото дотогава, всеки детайл от живота на обществото ще се движи около взаимодействието на тези чипове.Най-невероятния аспект на всичко е: всички тези тоталитарни елементи
няма да бъдат наложени насила на хората, хората сами ще ги поискат...

Филмът е достъпен за свободен download или направо може да се гледа онлайн на сайта, както и в гугъл. Написах името му в арена и замунда и се оказа, че и там го има със субтитри.

Das Wilde Leben (2007)

Германския филм "Das Wilde Leben"( "The Wild Life" или по-известен като"Eight Miles High") е биография за бунтарката Уши Обермайер, която е известна "групи", и еротичен фото модел. Тя става икона на младежкото рок движение и секс символ на 70-те и 80-те. В главната роля е сексапилната германската актриса, родена в Полша Наталия Авелон , която в няколко кадри показва прелестите си.

Tough Enough (2006)

"Съчетаващ отпратки от ранния Кен Лоуч през Омразата до Мръсни улици, Жесток обрат е сериозно предложение от немския актьор и режисьор Детлев Бук след поредица от почти сюрреалистични комедии."

Лий Маршъл, сп."Screen International"

Героят на тази мрачна история, ситуирана в модерен Берлин, е 15-годишният Михаел Полишка. Когато привлекателната му, но нестабилна майка Мириам е изгонена от богатия си любовник, двамата, изхвърлени на улицата, се озовават в евтин апартамент в западащото предградие Нойкьолн. А това значи в свят на насилие, наркотици, местни банди, млади престъпници и улични боеве. Момчето със своето сериозно излъчване е тормозено от по-големите си съученици, сцените с насилие ми напомнят на сцените от естонския филм Klass. Михаел успява да си намери неколцина нови приятели, но става лесна плячка на местния подземен свят. Срещата на Михаел с боса Хамал и неговия главорез Барут променя живота му и го поставя пред сериозно предизвикателство. Филмът майсторски улавя автентичната атмосфера и не крие критичния поглед към социалните проблеми на тези, които са пропаднали в мрежата и сега отчаяно се опитват да останат живи.

Klopka (2007)

Филма Клопка (Klopka, The Trap) на сръбския режисьор Сърджан Голубович е копродукция на Сърбия, Германия и Унгария и миналата година получи голямата награда на София Филм Фест за най-добър филм. Голубович ще бъде в международното жури на сегашното издание на фестивала. Филма ме впечатли приятно с добрият сценарии, добрата актьорска игра и режисура. Историята разказва за отчаян баща, които търси спасение за сина си, на които му е нужна спешна трансплантация на сърце. Безработният инженер Младен се съгласява да убие човек за пари, защото е поставен в безизходица и няма начин от къде да намери необходимата сума за операцията на детето му. След убийството той осъзнава, че е въвлечен в много по неприятна ситуация, отколкото е очаквал. Младен е хванат в тежка морална клопка, от която има само един изход - смъртта.

"Клопка е семейна драма с елементи на трилър: историята на човек, изправил се пред дилема – дали да убие и така да спаси детето си, или да остави жертвата жива и да вижда как синът му умира. Това е рядко сурова, мрачна и напрегната семейна драма. За мен тази рефлексия за обществото, в което живеем, е особено важна.", обяснява младия режисьор. Сърджан Голубович е роден през 1972 г. в Белград. Докато следва театрална режисура, заснема няколко късометражни филма. Заедно с млади кинаджии основават продуцентската компания Bas Celik, където снима клипове на сръбски музиканти и реклами. Дебютният му пълнометражен филм "Absolute Hundred" (2001) е показан на много фестивали и е отличен с няколко награди (на ФИПРЕССИ, специалната награда на фестивала на младото източноевропейско кино в Котбус 2001, както и наградата на публиката в Солун 2001).

След филма “Животът ми без мен”, испанската режисьорка Изабел Коаксе заснемва още една брилянтна продукция - “Тайният живот на думите” в която отново в главната роля е актрисата Сара Поли.
Парче суша по средата на морето. На петролната платформа, на която работят само мъже, става инцидент. Самотна и тайнствена жена, която се опитва да забрави миналото си, е повикана, за да се грижи за работник, който е с временна слепота. Между двамата се ражда странна близост. Започва връзка, изпълнена с тайни, истини, лъжи, хумор и болка, от която никой не излиза невредим и която променя живота им завинаги. Един красив и смислен филм за затишието преди бурята, за 25-те милиона вълни удрящи се в парчето суша, за един готвач - испанец и една гъска, за силата на любовта, даже и при най-ужасните обстоятелства. Защото тайният живот на думите може да ни разкрие една магия...

The Secret Life of Words (2005)

North Country (2005)

Един филм по действителен случай (от 1998 г. с работничката Луис Дженсън), които има пряко отношение с феминизма и правата на жените. "Северна страна" ("North Country") разказва за младата жена Джоузи Еймис (Шарлийз Терон), която е самотна майка, отглеждаща сина и дъщерята си. Смазвана от мизерията, тя е принудена да започне работа в мина за добив на желязо в Минесота. Там Джоузи е подложена на сексуално насилие и гавра от работниците. Малкото други жени, които се препитават с работа в мината, настояват Джоузи да мълчи за инцидентите. Докато в един момент сексуалният тормоз преминава в сексуално насилие. Джоузи отива при шефа си и подава оплакване, но ефектът е нулев. Тя е попаднала в среда, в която е невъзможно да няма посегателства срещу нея. Тогава Джоузи търси услугите на местен адвокат (в ролята Уди Харелсън) и започва да съди компанията за нанесени й физически и морални щети.

За да се подготви за ролята, Шарлийз Терон прекарва 12-часова смяна на работа в мина и се среща с много от жените, които работят там. Работничките разказват много истории от ежедневието си на Шарлийз. Ето какво споделя самата актриса за впечатленията си от снимките на филма: "Мината не е подходящо място за една жена да изкарва прехраната си, има професии, които не са предназначени за жени, и минодобивът е една от тях. В "Северна страна" героинята ми упорства и не желае да се примири с положението си, докато работниците в мината искат да я принудят да напусне, като я подлагат на ежедневен тормоз и унижение".

Страхотната игра на Шарлийз Терон ми напомня за една друга роля, като във филма "Чудовището", където беше въплътена в ролята на магистралната проститутка Айлийн Уорнос, известна още като мъжемразката, серийната убийца, екзекутирана преди няколко години във Флорида. Филмът отново беше заснет по действителен случай.

I Am David (2003)

Филмът с оригинално заглавие "Аз съм Дейвид" e направен по романа на известната датска писателка Ан Холм. Това е история за борбата за свобода на 12 годишно момче, което е било в трудово-възпитателен лагер в България по време на социализма. Въоръжен единствено с компас и имайки едва половин самун хляб, Дейвид носи в себе си запечатано тайно писмо през целия континент, като едва ли може да си представи всичките драматични събития, които му предстоят. От качването му на кораба за Италия, през срещата очи в очи със собствените му страхове от непознатия свят, до неочакваното откритие кой е всъщност, той за първи път ще разбере истинското значение на думи като смелост, вяра, смях и надежда. Режиьорът на лентата Пол Фейг, който е и сценарист, дълго време е проучвал Източна Европа във връзка с лагерите. Книгата е свързана с историята на лагерите и той се спира на България и на Белене - лагер за политически затворници. Интересно, дали историята е базирана по действителен случай...

Честит 8 март на всички дами, които го празнуват!

Control (2007)

Феновете на "Джой Дивижън", сигурно вече няколко пъти са гледали игралния дебют на световноизвестния фотограф и режисьор на клипове Антон Корбийн, който е работил върху DVD издания на групи като U2 и Depeche Mode. Въпреки, че не съм запознат добре с тази музика (пък и тогава още не съм бил роден:)) смятам, че "Контрол" е завладяващ филм, описващ краткия живот на Йън Къртис - вокалистът на групата, който се смята за една от най-митичните пост-пънк персони. Сниман в ярко черно-бяло, филмът е вдъхновен от автобиографията на вдовицата на Къртис - Дебора (изиграна тук от изключително впечатляващата Саманта Мортън), за която той се жени съвсем млад.

Сюжетът проследява Къртис (великолепно изпълнение на Сам Райли) от годините му като замечтан, отнесен тийнейджър, танцуващ на музиката на Дейвид Бауи в стаята си, до самоубийството му на 18 май 1980 г., в нощта преди групата да замине за първото си американско турне. По-голямата част от филма е фокусирана върху личния живот на Къртис. Виждаме бурната му връзка с жена му, изневярата му с белгийската промоутърка Аник Оноре и ужасяващите му епилептични пристъпи. Виждаме и борбата му със славата и ежедневието: с нарастващото признание на бандата, той започва работа в офис, става баща и му се налага да изплаща ипотека. Корбийн не показва само мрачната страна от живота на Къртис, нито пък само решението му да се самоубие. Той изразява възторга си от енергията на "Джой Дивижън".

Групата "Joy Division" се създава през 1977 година и съществува до 1980, когато се разпада зарада самоубийството на вокала Йън Къртис. Той остава в историята на рок музиката като невероятен поет, чийто стихове и рими носят духа на времето и зараждащата се бунтарска култура. Любопитен факт от живота на Къртис е сценичното му поведение, което е съпроводено от странни насечени движения с ръцете и тялото, наподобяващи тези на робот, но свързващи се по-скоро с епилептичните проблеми на певеца. Феноменалният Райли пее сам повечето от песните в саундтрака, акомпаниран от Джеймс Антъни Пиърсън, Джо Андерсън и Хари Тредуей, играещи съответно Бърнард Съмър, Питър Хук и Стивън Морис. Освен песни, дело на самата група банда, в саундтрака могат да се чуят песни и на: Roxy Music, Lou Reed, The Buzzcocks, Iggy Pop и, разбира се, New Order. Групата New Order се сформира с останалите членове от Joy Division, след кончината на Йън Къртис.

Californication (2007)

Намерих го случайно и след като изгледах първите три епизода си рекох, че ще го изгледам до края. "Californication" e поредната готина американска мини сапунка от рода на Weeds (която е също продукция на Showtime). В главната роля в сериалчето е Дейвид Духовни, които влиза в ролята на Ханк Мууди - пристрастен към секса и наркотиците писател, който се опитва да отгледа дъщеря си сам и да се събере отново с бившата му жена, която има връзка с друг мъж. Писателят и сегашния приятел на екс съпругата му не се разбират добре. Най-неприятните изненади за Ханк са когато открива, че без да знае е спал с дъщерята на съперника си и това, че без да знае е започнал да работи за него. Повече неща няма да издавам, изгледайте го с кеф.

Напоследък съм забелязал, в световен мащаб, че не се правят истински смешни комедии (особено в американското кино). Като деца най-много сме се смяли на филми като: "Смотаняци", "Голият пищов" и на филмите с Джим Кери, които още могат да ме разсмеят. Сега се правят комедии или от рода на "Американски пай" или разни пародии на други филми, които не блестят със смешни реплики и комични ефекти. Единствения филм, които беше що годе добра комедия от последните няколко години беше "Борат". Онзи ден гледах новия филм на Емир Костурица "Завет" и останах доволен. На този филм истински се смях и връщах назад някои сцени за да ги гледам повторно. "Завет" представлява запазената формула на Костурица за комедия - смешни сръбски лафове, комични случки, динамично действие, горещи балкански страсти и балканска музика. Общо взето режисьора не е изменил на стила си от "Ъндерграунд" и "Черна котка бял котарак".

Ето какво казва Костурица за филма си: "Лентата е моят личен поклон пред великия кинаджия Довженко. Сценарият е изграден върху много проста идея - заветът на дядо към внук да продаде кравата, да донесе икона у дома и да си намери невеста. Това, естествено, е приказка, но ми се струва, че тази може да покаже на днешните хора изход от трудното положение. Важното е да има щастлив край. И това е моят най-голям принос към психотерапията и подобряването на човечеството. Казват, че 70 процента от душевноболните се лекуват с музиката на Моцарт. Аз естествено не съм Моцарт, но вървя по същия път", казва режисьорът.

Най-гадния филм, които съм гледал някога през живота си е този - "Сало, или 120-те дни на Содом" (Salo o le 120 giornate di Sodoma - 1975 година) на Пиер Паоло Пазолини. Едвам издържах края му, то бива нестандартни филми, но този бие всички останали по извращения. Ето защо за него режисьорът e получил смъртни заплахи от неофашистите, тъй като сюжетът, макар и по Маркиз дьо Сад, е пренесен непосредствено след падането на Мусолини, когато в отделни части на Италия оцеляват остатъци от фашисткия му режим.

Действието се развива в Италия по времето на Мусолини. Филмът е структуриран на основата на Дантевия "Ад" и дава дефиниция на понятия като поквара, извратеност и греховност.

"Ante Inferno": група от 8 момичета и момчета са отвлечени от четирима развратници, които избират от тях най-здравите и без физически недъзи за своя експеримент.
"The Circle of Manias": девойките и младежите са закарани в един замък, където им се обясняват правилата, по които ще се развива съдбата им оттук нататък.
"The Circle of Shit": една разказана история впечатлява развратниците и под нейно влияние те решават внесат известна промяна в правилата на експеримента. На юношите им се забранява да ходят по голяма нужда в продължение на един ден, за да могат всички да го направят в подходящия момент с цел да се осигури менюто за вечерната трапеза.
"The Circle of Blood": измъчване на момичетата и момчетата до смърт по най-отвратителен начин, гледано през бинокъл под звуците на класическа музика.

Егати и филма, егати и изкуството...

Най-накрая гледах филма "4 luni, 3 săptămâni şi 2 zile" /"4 месеца, 3 седмици и 2 дни"/ на румънския режисьор Кристиан Мунджиу. Това което ме впечатли е замисъла и сценария на нискобюджетния филм. Това от което се разочаровах е техниката на заснемането и режисурата. Има кадри, които не показват развиващото се на моменти действие, показват се съвсем друг кадър, които стои статично минута, две и така изнервят зрителя. Актьорската игра е прилична, а филма като цяло е увлекателен.

Лентата спечели "Златна палма" на 60-то издание на фестивала в Кан миналата 2007 година. За първи път румънски филм получава голямата на града на престижния кинофестивал.
"За мен е като приказка", заяви Мунджиу при получаването на трофея, връчен му от актрисата Джейн Фонда. "Преди една година дори не мислихме за този проект, преди шест месеца нямахме пари, след това се надявахме поне да стигнем до Кан, независимо в коя секция ще участваме, просто да бъдем тук. Тази "Златна палма" е добра новина за всички филми с ограничен бюджет, тъй като не са нужни голям бюджет и големи звезди, за да се спечели "Златна палма", каза румънският режисьор.

Действието във филма "4 месеца, 3 седмици и 2 дни" се развива само в един ден - през 1980 г., когато студентката Габица (в ролята Лаура Василиу) с помощта на колежката си Отилия (Анамария Маринка) се опитва да направи аборт, нещо забранено по онова време. "Това е история за решенията, отговорностите и избора в живота, за солидарността и приятелството в контекста на тогавашната епоха", казва режисьорът Кристиан Мунджиу.

Социалната политика на режима на Чаушеску има значителен принос към утежняването на състоянието в страната, и оттам високата смъртност от незаконно направени аборти. Насилственото увеличаване на „естествения“ прираст на населението в продължение на десетилетия е един от основните приоритети на режима. Със серия от укази през 1966 г. се забраняват контрацептивите и абортите. Абортите са разрешени само при извънредни обстояте