Това, което искам аз е горе долу това, което иска всяка една жена, плюс минус някои допълнителни изисквания, които по-взискателните си поставят. И така, четете внимателно! И ако трябва, водете си записки!

Необикновен“ обитател на пустинята бе заснет с камера за пръв път, съобщи ВВС.
Дългоухият пустинен гризач е нощно животно, има огромни уши и може да бъде открит в пустините на Монголия и Китай. Експедиция от учени, водена от д-р Джонатан Байли от Лондонското зоо общество, откри и засне няколко екземпляра в пустинята Гоби. Досега мистериозните създания бяха много трудни за проучване, тъй като никой не можеше да ги види и хване – заради малкия им размер и суровата природна среда, която обитават.  Тези животни скачат като кенгуру, удивително е да ги гледаш. Имат леко окосмяване около лапичките, което им позволява да скачат из пясъка“, обясни той.

Сред всички бозайници, те се славят като животните, при които пропорцията между тялото и ушите е най-голяма“, допълни Байли.
Заснетите от учените кадри показват, че дългоухият бозайник прекарва часовете от деня, заровен в тунели под пясъка. Храната им    се състои предимно от насекоми.
Това животинче е нещо като Мики Маус на пустинята – сладко и комично“, каза още Байли.

www.dnes.bg

Ресторант "Пълдин"  

Несъм мн сигорен за името, но да се надяваме, че спомените са ми верни :)

Полигамен, морският слон е ограничен за размножаване от пространствени причини, свързани с неговата големина. Мъжките пристигат на сушата първи през ранния Декември и започват помежду си грандиозни битки за територия. Надувайки своите носове те се изправят нагоре и се заплашват взаимно чрез пръхтене, което се чува на разстояние повече от километър и половина. Визуалните и вокални заплахи показващи физическа мощ в повечето случаи са достатъчни за изясняване на йерархическите взаимоотношения, но ако все още съществуват противоречия се пристъпва и към физическа саморазправа, подпомагана от големите им кучешки зъби. До времето когато женските пристигат повечето конфликти са вече изгладени. Чифтосването се извършва през периода Януари-Март, с пик в активността в средата на Февруари и 6 дни след копулацията женската забременява. След това тя напуска сушата за около два и половина месеца и се връща в края на Май. Мъжките напускат сушата малко след тях, мигрирайки на север към Аляска, където се хранят обилно с цел да компенсират огромната загуба на телесна маса по време на териториалните и размножителни дейности. Мъжките се връщат към брега през късния Юни или Юли.

 Автор: Димитър Автански 

До събота вечер, няма да има постове. Заминавам за пловдив на практика, като се върна ще има и снимки :)

"Там отвъд е същинската територия на лемингите" , казва Хентонен и посочва на запад, към покритите със сняг върхове на планинската верига, чиито разклонения стигат до езерото Килпис във Финландия. По голите сколонове на 69-паралел северна ширина, на 430км. северно от полярни кръг, снегът се задържа до късно лято. Алпийският пояс, където има сняг, е предпочитаното място за зимуване на лемингите, обяснява зоологът. Животинките презимуват в разклонена система от подземни галерии, които покриват с растения. Там снегът запазва храната им -главно мъх - доста прясна.

lemming.jpg

Тръгнат ли на път, лемингите се превръщат от кротки животни в раздразнителни и агресивни чудовища. Вкове наред скандинавските народи вярвали, че огромните пълчища леминги са предвестник на кръвопролитни войни. Епископът на Трондхайм описва през 1532г. как в онези години имало случеи когато безброй дребни същества наречени "леем" или "лемер", се изсипвали от небето като градушка. Хората вярвали в тази история повече от 3 столетия.

Но най-популярният мит за тези чудовати гризачи е, как в големи групи и, водени от някакъв зловещ интелект, се отправяли към морето, хвърляли се от скалите и намирали там смъртта си. Днес зоолозите вече са убедени, че масовото самойбийство не е нищо повече от легенда.

Представата за компактни колконии, които , подобно на стадата зебри или антилопи гну в Серенгети, организирано се придвижват напред, също не е достоверна. Наистина, в годините на свръхпополоция лемингите изминават големи разстояния в търсена на храна, но тяхното поведение по време на пътепествието напомня хаоса на железопътна гара в час пик. Въпреки това в митичното хвърляне от скалите има зрънце истина. То е, че лемингите не се боят от водата. Те са добри плувци и не се спират пред реки, морета. Те могат спокойно да преплуват 2-3 километра. Обаче ако вълните станат големи, лемингите могат масово да се издавят.

Зад него се намира Залата на съвършената хармония, където императорът се подготвял за аудиенция с чуждестранни пратеници. По принцип той не излизал от Забранения град, ако не било наложително. Той посрещал посетители в най-северното от трите имперски здания - Залата на съхранената хармония.
Северно от тези зали, повтаряйки тяхната подредба,е разположена група от три двореца, където били покоите н императора. В два от тях - Двореца на небесната чистотаи Двореца на земното спокойствие, се намирали резиден циите на императора и на съпругата му. Между тях е Зала та на единството, символизираща единението на импера торската двойка, Небето и Земята, ян и ин, мъжкото и жен ското. Зад сградите се простират дворцовите градини, къ дето басейни, алпинеуми, храмове, библиотеки, театри,па вилиони и алпийски и кипарисови дървета допълвали си метрията на сградите.
Там били и жилищата на хилядите слуги, евнуси и на ложници, които прекарвали целия си живот зад стените на Забранения град. Защото този великолепен комплекс бил не само център на властта, но и предназначен да достави на-1 слада на императора. Около 6000 готвачи имали за задача да осигуряват храна за самия него и за 9000 негови наложници,които били охранявани от 70 000 евнуси. Но императорът не бил единственият, който се възползвал от този разточителен начин на живот. Вдовстващата императрица Цъ Си, която починала през 1908 г., се радвала на обеди и вечери със 148 блюда и пускала евнусите си в издирване на млади любовници, за които, след като веднъж прекрачели прага на градските порти, не се чувало нищо повече.
Властта на императорите приключила с избухването на Китайската революция през 1911 г. На следващата година водачите на новосъздадената република принудили шестгодишния император Пу И (1906-1967 г.) да абдикира. Било му разрешено да живее в Забранения град като затворник до 1924 г. Постепенно много от сградите били запуснати. Днес в повечето от залите и дворците са изложени експонати, които напомнят за славното минало на Забранения град,и тъй като все повече посетители имат достъп до този руден лабиринт, тайнствеността, обгръщала императора и ра му допреди 100 години, става все по-трудно разбираема. Но ехото на миналото отеква през всяка стена и двор и може да бъде разпознато във великолепието и изкусната изработка на изложените оръжия, накити, императорски костюми, музикални инструменти и дарове, изпращани на штайските императори от владетели по целия свят.

А Американски изследовател Хайрьм Бингам от  Йейлския университет остава убеден до деня на смъртта си, че планинският град, който е открил, е Вилкабамба, легендарното  последно убежище на сразената Империя на инките. Една от направените от него снимки  показва облаци, спускащи се над тайнствената цитадела.

били семпли сгради и вероятно нямали покриви, което! давало възможност на жреците да наблюдават небето.
И Слънцето, и Луната били божества за инките. Слънцето, Инти, било най-почитано като праотец на управляващия император и баща на всички инки. Инти бил съпруг и брат на Луната, Мама Киля, на която прислужвали звездите и планетите (с изключение на Венера, която била пълноправна богиня). По време на церемонията при зимното слънцестоеис Инти бил символично завързван за стълба Интиуатана, за да се подсигури завръщането му на следващата година, а жертвоприношението! на животни и деца било пешо обичайно за празниците в негова чест.
Инките вероятно изоставили Мачу Пикчу, преди испан¬ците да пристигнат в столицата Куско, през 1572 г., но при¬чината е неизвестна. Войните между техните враждуващи' племена били нещо обичайно и понякога водели до уни¬щожаването на цели общности. Тези стълкновения или опустошителна епидемия може да са станали повод за обезлюдяването на града. Истинската причина »може би ще остане загадка завинаги, но тайната продължава да вълну¬ва въображението и да привлича хората към този град в руини, който с една от най-впечатляващите археологически находки в света.

Бингам не се отказва от твърдението, че е открил Вилкабамба, което е било негова цел, когато организира Йеилската експедиция в Перу, но днес спциалистите смятат, че този град се намирал в Еспириту Пампа в Северозападно Перу. Малкият укрепен град, на който Бингам се натъква, вероятно бил изоставен от инките преди разрушението на Валкамбаба. Руините били така добре запазени, че е малко вероятно испанците да са били някога в Мачу Пикчу, тъй като си били спечелили репутация на мародери във всички селиша, през които били минали. Още повече че в техните подробни хроники не се споменава за това място.

Групата на Бингам се натъкнала на Мачу Пикчу случайно. Спътниците си направили лагер в речния канйон, където срещнали един земеделец, разказал йм за останките на древен град, наречен Мачу Пикчу, в близката планина. Макар да не повярвали на чутото, на следващия ден те последвали фермера наго в планината през гъстата джунгла. Близо до върха, на 610 м над долината на Урубамба, попаднали на тераса с каменна фасада, дълга стотици метри, а зад нея имало стени от чисто бели гранитни блокове, покрити с гъста растителност, но с все така впечатляваща изработка. Бингам пише:"Смътно започнах да осъзнавам, че тази стена и свързаният с нея полукръгъл храм над пещерата могат да съперничат на най-майсторско каменоделство в света." Във всяко отношение Мачу Пикчу бил необикновено място, най-малкото защото хората, които са го построили не са притежавали железни сечива и впрегнати животни и не са познавали колелото.

В тайнствения Тибет има един архитектурен комплекс, който е най-грандиозният и намиращ се на най-голяма надморска височина дворец. Това е величественият и красив крепост-дворец на тибетския будизъм – Потала.
Потала е построен през VІІ в. от тибетския владетел Сонгцен Ганпо за да посрещне принцесата от династия Тан Уънчън. Името “Потала” е транскрибирано от санскрит и обозначава митологичната планина Потала в южна Индия, където обитава Авилокитешвара. Самият дворец е наречен “Втората Потала”. Той е построен в планината Марпо Ри (Червената планина) в Тибет, на 3700 м.над.вис. Потала се опира на самата планина и заема обща площ от 3 600 000 кв.м. Той се състои от две основни групи постройки: Белия и Червения дворец, като Червеният дворец се намира в средата, а Белият – от двете страни. Постройките се надграждат една върху друга и самият дворец представлява грандиозно съоръжение.
В самия център на Потала, което е и сърцето на Червената планина, е стаята за медитация на Сонгцен Ганпо. Тя представлява изкопана в скалата будистка пещера, в която сега са поставени изображенията на Сонгцен Ганпо, на принцеса Уънчън, на непалската принцеса Трицун и на неговите първи министри. Тези статуи са безценни произведения на ранното тибетско изкуство от VІІ в.
Дворецът Потала е класически будистки традиционен тибетски паметник, но в него са запазени и много особености на архитектурното изкуство на Хан. Това са следите от съюзните бракове между Китай и Тибет през 1300 г. По този начин, Потала се явява и като доказателство на обединението между тези две народности. И при Хан, и при Тибетците, е разпространена една красива история.
През VІІ в. се намира във властта на династия Туфан. Владетелят Сонгцен Ганпо се грижи много за народа и династията му става все по-мощна. За да установи приятелски отношения с династия Тан от Централнокитайската равнина, както и да внесе нови технологии и култура от там, Сонгцен Ганпо решава да се свърже с Тан чрез династичен брак. Той изпраща като сватовник своя първи министър с богато дарове до столицата на Тан Чанан (днешен Сиан) за да иска ръката на принцеса Уънчън. Тогава става ясно, че още няколко царства са пратили сватовници за красивата и добре образована принцеса Уънчън. Тогавашният император Тайдзун решава всички пратеници да изпита мъдростта на всички пратеници и задал 3 въпроса. Само, които отговорел на трите можел да вземе принцесата.
Първият въпрос бил, ако в градината има 10 дървени трупи, като двата им края са еднакви по дебелина, как могат да разпознаят, кое е долната и кое горната част. Умният сановник на Сонгцен Ганпо сложил трупите във вода и понеже коренната част е с по-голяма плътност, то тя потъва надолу. Така той определил, кое е долната и кое е горната част на трупите.
Императорът задал втората задача. Той взел парче нефрит, който бил прорязан от девет тънки жилки. Задачата на изпитваните била да прокарат конец през една от тези жилки, от единия до другия край на камъка. Пратениците примижали с очи и се опитали сами да промушат конеца през миниатюрните дупки, само министърът на Сонгцен Ганпо намазал единия край на камъка с мед и завързал една мравка през кръста с тънка нишка като я пуснал в камъка. Тя усетила мириса на меда и се промушила през нефрита. Той непрекъснато подтиквал мравката да върви напред, докато тя не излязла от другия край и така той пак спечелил.
Третата задача била, ако се смесят заедно 100 кобили и 100 жребчета, как да познае, кое конче от коя майка е. Пратениците предложили различни начини, като някои разделяли по цвят, други по сходство, но нито един не познал. Министърът на Сонгцен Ганпо наредил да затворят по отделно кобилите и жребчетата за една нощ, след това да ги пуснат и кончетата сами разпознали майките си и отишли да сучат при тях. Така, те сами се разпределили.
Като видял, че пратеникът на Сонгцен Ганпо отвърнал правилно на всички въпроси, той задал една допълнителна задача, която била той да разпознае принцеса Уънчън сред 500 други красавици от двореца, всичките покрити с воали. Никой не бил виждал принцесата и затова било много трудно да се разреши тази задача. Но пратеникът на Сонгцен Ганпо вече бил проучил, че принцесата харесва един специален аромат, които много се харесвал на пчелите. Когато дошъл деня на това изпитание, той тайно взел със себе си малко пчели и ги пуснал. Те веднага литнали към принцесата и така той отново спечелил. Танският император си помислил, че ако министърът на династията на туфаните е толкова умен, то неговият владетел също трябва да е много надарен човек за да го е назначил на пост и дал разрешението си принцеса Уънчън да се омъжи за Сонгцен Ганпо.
Сонгцен Ганпо толкова много се зарадвал на тази новина, че заповядва да се построи огромен палат с 999 зали специално в чест на принцесата и така в Лхаса се въздига двореца Потала. А историята за сватосването с принцесата е изписана на стените на двореца.

                                                                                                             Източник :  China ABC

Преди 30 000 - 50 000, много векове преди появата на човека в Северна америка, гигантски скален отломак пада на Земята не далеч от канъона "Диабло", м/у градовете Флакстав и Уинслоу в Аризона. Той издълбава огромна падина с формата на чиния с диаметар 1.25км. и дълбочина 174м.
Сред равната пустиня наоколо външните склонове на кратера, издигащи се до 45м , изглейдат като нисак хребет и затова скритата в него зейнала падина е забелязана от европейските заселници чак през 1871г. Първоначално се смятало, че кратерът е волканичен подобно на блиския кратер "Сънсет". Но през 1890г. сред отломките са открити късове желязо и макар, че тогава никой не йм обраща особенно внимание, някой учени започват да поставят под съмнение обяснението за волканичния произход, и да клонят към теорията, че този голям белег по лицето на земята трябва да е причинен от тяло с извън земен произход.
След като иследва мястото през 1902г. д-р. Даниел Белинджър минен инжинер от Филаделфия, е твърдо убеден, че под кратера лежи огромен, богат на желязо метеорит, и купува земята, като през 1906г. започва сондирането и. В началото смята, че понеже кратерът е с приблизително кръгла форма, тялото, което го е създало, би следвало да е погребано в центара. По-късно той открива, че куршум от пушка, изтрелян в меката кал, дори под остар ъгъл винаги ще образува кръгла дупка.
Този факт, заедно с наблюдението, че югоизточната стена на кратера се издига с повече от 30м над останалите ръбове, го води до заключението, че метеоритът е паднал от север под остър ъгъл и се намира под югоисточния му край. Сондирането започва на това място. На 305м се откриват все повече късове желязо и никел. На 420м сондата спира напълно - очевидно е достигнала твърдата метеорична материя. Поради финансови затруднения сондирането е прекратено през 1929г., но нахчният свят вече е обеден, че кратера найстина е образуван от метеоритен удар.
Размерите на това космическо тяло стават обект на предположения. През 30-те год, на 20век учените оценяват тялото му на 14 милиона тона а диаметарът на 122м. По днешни изчисления теглото му е около 70 000 тона а диаметарът 25-30м. но дори размерът на космическият обект да е още по малък, сблъсъкът с нашата планета при всички положения е предизвикал катаклизъм.
За да образува толкова голям кратер, той трябва да е навлязъв в атмосверата с около 69 000км/ч. Силата на удара с земята се равнява на взрив на 500 000 мощен експлозив / 40 000 пъти по-унищожителна от Атомната бомба в Херошима/. В атмосверата са изхвърлени 100 000 тона скален прах.Образуват се наноси които днес представляват склоновете на кратера.

Здравейте, малко се отдалечавам от общата тематика на блога, но няма как да пропусна да спона за Японският спътник около Луната „Кагуя“ който предаде редки снимки на„изгрева“ и на „залеза“ на Земята над лунния хоризонт.Такова видеоизображение според ИТАР-ТАСС се получава за пръв път след 1969 г., когато САЩ осъществиха своята програма Аполо за полет до Луната. Уникалността на японските кадри е в това, че те са направени с телекамера формат хайвижън (резолюция 1920х1080).
Мисията „Кагуя“ е един от най-амбициозните проекти за изучаване на Луната след американската програма „Аполо“ през 60-70-те години на миналия век. Япония планира да изпрати човек на Луната до 2020 г.

Бурж Дубай е небостъргач, чието строителство се планира да завърши през 2008 година. Намира се в град Дубай, ОАЕ. Очаква се зданието да бъде с височина 810 метра (засега точната височина не се разгласява).
Автор на проекта е американският архитект Ейдриан Смит, който вече има опит в строитлеството на небостъргачи - той е и автор на проекта на небостъргача Джин Мао в Китай, чиято височина достига 420 метра.
При завършването на проекта (стартирал през 2004 г.), „Бурж Дубай“ ще бъде най-високата сграда в света и ще остави след себе си другия лидер Тайпе 101 (509 метра) с около 300-350 метра разлика.
Общата стойност на небостъргача е около 20 милиарда долара. В качеството на генерален изпълнител на строителството е избрана южнокорейската компания Самсунг, която вече участва в строителството на Кулите Петронас в Куала Лумпур, чиято височина е 452 метра.
„Бурж Дубай“ ще стане главен елемент на новия делови център на Дубай. Във вътрешността на комплекса ще бъдат разположени хотели, апартаменти, офиси и търговски центрове.
Съгласно проекта, на долните 37 етажа ще има хотел а между 45 и 124 етажи ще има луксозни апартаменти. Върхът на сградата ще бъде оборудван с комуникационна техника.

Остров или полуостров
В праисторически времена заливът е бил под морското равнище, но след много заледявания морето се е отдръпнало и ерозията е оформила бреговата линия. Няколко скали от гранит и гранулит са останали и до днес в залива. Сред тях е и остров Мон Сен Мишел.
Той е бил свързан със сушата чрез естествен мост, който по време на прилива е бил заливан от водата, а при отлива се е показвал. Така в миналото Мон Сен Мишел е придобил слава на мистично място – през половината време остров и полуостров през другата половина.
През последните векове обаче промените в района превръщат моста в постоянен и в края на 19-и век той е укрепен като истински път. Напоследък има планове той да бъде премахнат и Мон Сен Мишел отново да стане истински остров.

История
Мон Сен Мишел е използван през 6-и и 7-и век като крепост на Армориканското кралство – част от разположената на двата бряга на Ламанша романо-бретонска култура, запазила се след падането на римската империя. По късно островът е завладян от франките.
Преди построяването на първия манастир островът се е наричал Монт Томб. Според легендата архангел Михаил се явил на Св. Ауберт, епископ на Авранше и му възложил да построи църква на скалистото островче. Ауберт дълго време отказвал да се подчини и Св. Михаил пробил дупка в черепа му с пръст. Посвещението на острова на Св. Михаил става на 16-и октомври 708г.

През 10-и век скалата придобива стратегическа важност, след като е завладяна от нормандския херцог. Херцозите финансират забележителната нормандска архитектура на абатството, построено и преустройвано през следващите векове.

По време на Стогодишната война англичаните се опитват да завладеят острова, но не успяват заради подобрените му укрепления.
Богатството и просперитета на абатството се разширяват и предизвикват строежа на подобни сгради и на други места, включително на острова на Св. Михаил в Корнуол, Англия.
Известността на Мон Сен Мишел обаче намалява по време на Реформацията. Абатството е затворено и превърнато в затвор. Пре 19-и век видни френски граждани като Виктор Юго пледират за възстановяването на Мон Сен Мишел като архитектурна забележителност.

Във филма Глариатор особенно внимание е отделено на автентичното пресъздаване на бойните сцени. Въпреки че масовите битки, както е видно в продукцията, не били всекидневие, койфликтът м/у финансовите интереси на патроните и организаторите на боевете бил нещо обичайно. Показани са и помощни лица на арената - аренарите, който носели дълги тояги и озаптявали бойците или ги насъсквали, ако сметнели, че не са достатачно настървени.

Има сведения, че понякога противниците били убеждавани да се бият с помоща на нажежено желязо, бичове, факли и вериг, но повечето историци са убеден, че такива бойци са били най-вероятно престъпници, осъдени на смърт.

ПОГРЕШНО! 

Зрителите искали смъртта на гладиатор с вдигнат на горе палец, а не обърнат надолу. Някой историци мислят, че тази представа идва от начина, по който тогава изразявали одобрение за публична екзекуция. 

Енигма  е тип преносими шифровъчна машина, използвана за шифриране и дешифриране на секретни съобщения през 20-те години на XX век.
Енигма е използвана от началото на 20-те години на ХХ век за търговски цели, както и във военните и държавни служби и учреждения на много страни, но най-широко разпространение получава в Нацистка Германия по време на Втората световна война. Затова под „Енигма” най-често се разбира немският военен модел Енигма на Вермахта. Думата „Enigma“ идва от гръцки и означава „загадка”.За изобретател на Енигма се счита немският електроинженер д-р Артур Шербиус (1878–1929 г.), който на 23 февруари 1918 г. получава първи патент за шифровата машина. За производството на машината на 9 юли 1923 г. в Берлин се създава Акционерно дружество „Шифрови машини”  с адрес Берлин, W.35 Steglitzer Str. 2. Първоначално Енигма е замислена като гражданска криптографска система, която да се продава свободно. Така например през 1923 г. е свободно предлагана за продажба на Международния пощенски конгрес в Берн. В края на 20-те години на ХХ век обаче военните институции проявяват засилен интерес към изобретението, така че машината скоро изчезва от цивилния пазар. Точно в началото на възхода на едва кретащото дотогава предприятие на Шербиус обаче, собственикът загива при нещастен случай. Фирмата на Шербиус е наследена през 1934 г. от Рудолф Хаймсьот и Елзбет Ринке. Двамата преустройват старата фирма на Шербиус и започват производството на Енигма в предприятието с ново име „Heimsoeth & Rinke” в Берлин. Точно по това време в Германия изгрява националсоциализмът. На нарастващата военна мощ на Райха й е необходима сериозна криптографска система, така че нищо вече не стои на пътя на възхода на Енигма.

• "Немога да лъжа татко, найстина го отсякох с брадвата." Признанието на Джордж Вашингтон, че е повалил едно черешово дърво, помага да се затвърди образът му на баща на нацията, въплащение на републикаските добродетели. Но политическият агитатор Мейсън Уийм за пръв път разказва тази случка дълго след смърта на Вашингтон, като твърди, че историята е предадена от една  "доста възрастна дама".

• Преди 8000 години Сицилия и гръдските острови били обитавани от мамут, по-малък от индийския слон. В откритите черепи на този представител има носов отвор, съответващ на хобота, който много прилича на гигантско око. Подобни черепи често са били изравяни от гръцки фермери и е почти сигорно, че от тях води началоти си митът за едноокия циклоп - великан, който всява страх у героите от Омировата "Одисея"