Тази вечер се връчват призовете Business Superbrands Bulgaria.

Българската книга определя "Капитал" като най-силния български бранд, а Google като най-силния глобален :)

ИРАКЛИ

Странджа - май-юни 2007 г.

Мишел - юли 2007 г.

Хотел "България" - ноември 2007 г.

"Белла България" и бялата мечка - декември 2007 г.

Подслушването на интернет - януари 2008 г.

Казусът "Воденичаров" - февруари 2008

Рила - февруари 2008 г.

И ловец, и президент - март 2008 г.

Румен Петков - март 2008 г.

Вижте целият материал...

Интересно е как под темата във форума за пореден път са се развихрили завихрилите казуса "Воденичаров"...

:)

Клип:

Коментарии от Ляписа:

През 1989 г. падна не само Берлинската стена, символ на разделението на държавите в Европа на социалистически и нормални. Разпаднаха се държави. Рухнаха митове, които са били в основата на соцрепубликите. Заедно с процеса на нормализиране на източноевропейските икономики започна и творенето на нови икономически легенди. Днес политици, администрация, лобисти, медии, реклами, филми, литература неспирно произвеждат и поддържат съвременни митове. Не от онези за потентния българин и най-прекрасната на света българка. Те са познати отдавна, забавни са и - което е по-важно - безобидни. Говорим за митове, които често се измерват в пари. В много пари. Било като директни загуби, било като пропуснати ползи.

България - енергиен и логистичен център на Балканите, България - туристическа перла, Европейския съюз - рог на изобилието, българинът - пословично трудолюбив и квалифициран... Тези и други подобни митове галят ушите, но замисляме ли се за тяхната тъмна страна? За поразиите, които са причинили под формата на хвърлени на вятъра пари на данъкоплатците, пропуснати ползи от по-ефективно инвестиране на обществена енергия и капитал, погрешни бизнес планове, водещи до фалити, кастрирана предприемчивост?

В българската икономика през прехода се открояват поне пет водещи идеи: оттегляне на държавата от стопанския сектор, либерализация и конкуренция, запазване на финансова стабилност, ускоряване на икономическия растеж, интеграция в европейската икономика. Всяка от тези идеи имаше мобилизиращи функции. Ангажираше институции. Активираше кохорти икономисти да ги потвърждават или оборват. Наслагваше се в съзнанието на обществото. Но и обрастваше с митове - нови и притоплени стари.

Един от най-жестоките митове от годините на прехода е, че в България има десни партии, предлагащи и готови да прилагат прагматична (била тя и болезнена) дясна политика. Въпреки че много лидери на политически формирования се тупат в гърдите, викайки „десен, десен“, когато се стигне до конкретни действия, техните истински ценности излизат наяве - популизъм; бюрокрация; отказ от смели реформи; държавни предприятия, поръчки и постове, раздавани под масата, а не в условията на свободна конкуренция. В резултат вече 16 години обществото върви в правилната посока, но бавно, много по-бавно, отколкото ни се иска и - което е по-важно - много по-бавно, отколкото би могло.

Към митологичния набор в икономиката могат да се прибавят тезите за евтината ядрена енергия и за надвисващия режим светло-тъмно, ако затворим старите реактори в Козлодуй; за стратегическото местоположение на България, което я прави център на най-амбициозните инфраструктурни и логистични проекти на силните държави и на международни корпорации; за евтиния български работник и т.н.

Европейската перспектива пък придоби значението на национален консенсус донякъде и заради митологизирането на ЕС и ползите за страната от влизането в него. Идеализирането помогна обществото да преглътне радикалната преориентация на страната към евро-атлантическите структури и ценности, както и трудното оцеляване по време на прехода. Последвалото отрезвяване показа, че митовете могат да се трансформират.

Митологичният образ на Европа сега е раздвоен. Единият образ е Европа като рог на изобилието, източник на много и лесни пари. Другият - Европа е заплаха за българските предприятия, които под натиска на конкуренцията може да фалират. Едва напоследък митологичните представи за Европа започнаха да отстъпват пред конкретните въпроси - какво може да се очаква за страната като цяло, какво мога да очаквам аз за себе си и за моите деца; как да направя така, че да се възползвам от възможностите и да намаля рисковете от излизането на един силно конкурентен пазар.

На следващите страници (13 - 15) „Капитал“ анализира 10 от най-популярните икономически митове в България, без да претендира за изчерпателност.

Някои от тях (най-вредните) са измислени и се подхранват от политическата класа, за да отклонят вниманието на обществото от важни проблеми в икономиката или от корупционни практики и да го насочат към проекти, от които може да има печалби за избрани, но обществото като цяло търпи сериозни загуби.

С други от митовете (също опасни) у хората и в бизнеса се създават нереалистични очаквания с цел да се печелят политически дивиденти.

Третата група митове (тези с потенциал) могат да станат реалност и да носят ползи на страната.

За да стане това обаче, тези идеи първо трябва да се демитологизират и по тях да започне конкретна и напълно прозаична работа - както в държавната администрация, така и на ниво бизнес и домакинства.

А дотогава митове ще се раждат и подхранват, докато има подходяща среда, богата най-вече с човешка глупост.

А това, както е казал Айнщайн, е измежду единствените безкрайни неща заедно с Вселената, като не е бил сигурен за второто.

Мит #1 - Икономическият растеж в България е висок