Азхар е не само джамия.Още от времето на създаването си Азхар бил посещаван от различни по интереси хора- не само религиозни.Освен ,като храм ,той бил и „школа”,една своеобразна библиотека ,носител на ислямската наука и знание, а тази роля се увеличила особено след падането на Багдад под обсадата на монголските нашественици.От този момент натам Азхар се превръща в среда за наука и място за студенти от целия ислямски свят.Ще се спра на исторически преглед ,за да покажа ролята на Азхар за нацията, учените и създаването на муджахедините.Трябва да се отбележи ,че дори в по-ново време Азхар изиграва ролята си,особено в съпротивата срещу французите и англичаните.

Създаване и строителство

Ал-Азхар е джамия и едновременно с това университет в Египет.За негов строител се смята Джаухар ал-Катиб ас-Саками ,който бил водач на армията на племето Аби Тамим Муат.Една година ,след като заюват Ал- Маср(Египет) Фатимидите обявяват Кайро за своя столица през 881г.,а юни месец 972г. Азхар бил отворен за свещенодействия и молитва. Джамията била построена на югозапад от гр.Кайро ,близо до големия дворец ,който съществувал тогава мужду кварталите Ад-Дейлан(от север) и Ат-Турк (от юг). Смята се ,че е имало надпис около вътрешната част на кубето от самия Ал-Саками ,но той е изчезнал и не може да се дакаже.Благоустройството на храма започва още по времето на Фатимидите ,които добавили много елементи.Един от първите владетели ,Ал–Азис Низар (976 – 996г.)превърнал Азхар в научен институт и построил приют за бедни ,който тогава поемал 35 души.Интересно е ,че при строежа майсторите влагат един много забележителен подход – гравират птици върху стените и кубето ,за да се предпази от гнезда на истински птици.Последователно джамията се обновява от Ал-Хаким би Амр Аллах ( 996-1020) и Ал-Амар (след 1125) ,когато били добавени множество дърворезби ,запазени до днес в Музея на арабското наследство в град Кайро.

Името на Азхар е напълно символично.Има теории ,че името идва това на светицата Аз-Захра ( това е псевдоним на Фатима – дъщерята на Пророка Мохаммад) .Не бива да се учудваме ,че става дума за светица – в шиизма е широко прието да има култ към светци ,а по времето на създаването на Ал-Азхар в Египет властват Фатимидите, чиято официална религия била шиитския ислям.Но положението за комплекса се променя при идването на власт на Аюбидите. Салах ад-Дин Аюби забранява с.нар. „хутба” – петъчната молитва – в Азхар.Минава повече от век ,когато джамията отново се ползва с благоволението на владетелите.Идвайки на власт крал Аз-Захар Бейбарс ,той разширява джамията и поущрява науката в нея.По-късно върнал правото на извършване на хутба в Азхар през 1266-7 г. След него много емири последват примера му и оттогава джамията станала изключително известна ,превръщайки се в институт ,посещаем от хора от цял свят.За славата му допринесли и монголите ,които превзели Багдад – след това Азхар получил изключително голямо внимание от страна на мюсюлманските владетели,виждайки в него спасение за ислямската наука.

Първата опасност за Азхар дошла през 1302-3 г. Тогава земята се разтърсила от голяма земетресение и от Азхар не останало почти нищо.Повечето постройки били сринати.Тогава през 1325г. емир Сухад започва строежът на новия Азхар.Той ангажирал със задачата счетоводителя си Мухаммад бин Хасан ал-Исарди.По-това време принцовете Тибрис и Акбага Абдулуахед започнали строежи на много училища две ,от които са изключително важни до днес – Тибрисианското училище построено през 1309-10 г. и Акбагарското училище издигнато през 1340г. Още от тогава те се слели с джамията и стават част от нея,като пристройки. Емир Сухад направил разширение на самата джамия ,като въвел определен човек,който да чете Корана,за който пристроил отделно помещение.Друго въведение била кухнята,

обслужваща бедното население на Кайро. Успоредно със строежите Сухад свиква и събор на факихите [1] от Ханафитите [2] .През 1397 г. пада минарето на джамията и султанът Баркук построил ново със собствени средства.Същият този султан стЬои цистерна за вода и канализация в самия комплекс.Един от най-големите строители на Азхар е Ат-Талаши Джаухар ал-Кантабаи ,който построил множество сгради за бедните и учащите се в комплекса.За тези строежи говори и един надпис ,а Ибн Ияс разказва, че „този светец” посещавал джамията тайно в марокански дрехи ,за да чуе мненията на хората за него.

Канд ал-Гури(1500–1516) – последният представител на мамелюците – построил минаре заедно с две кули.По времето на османското владичество султан Селим I Явуз често посещ0вал джамията и издава указ ,с к>йто специално внимание да се обърне на студентите и социално слабите.Също така създал специално мཏсགо, където незряшите да могат да отправят молитвите си, а самото място, известно ,като Ъгълът на слепите било построено от архитекта Осман Катхадар Каздоглъ .Трябва да се отбележи,че по време на арабското Възраждане и Мохаммад Али –Азхар нямал подкрепата на управляващите ,но в края на този период се полагат усилия за запазване на славата на заведението.

Частите на Ал-Азхар.Система на обучение

Според официалният справочник ,публикуван през 1851г. частите на Азхар били тридесет на брой и имената им съответствали на дадена част от ислямския свят.А по- точно :

1. Ал – Турк

2. Ал-Шуам

3. Ал-Курд

4. Ал-Магариба

5. Ал-Бухара

6. Ас-Сайда

7. Ал-Риафа

8. Ал- Бахааруа

9. Аш-Шейх ал – Бажури

10. Ибтегауийско училище

11. Ал-Фаласа

12. Аш-Шейх Суаейб

13. Ад-Данашира

14. Ибн Муамар

15. Тибрисианско училище

16. Аш-Шаркауи

17. Аш-Шабрахити

18. Ал-Хунуд

19. Ал-Багдадия

20. Ад-Деманхури

21. Ал-Башабиша

22. Ад-Дакарина

23. Дарфур

24. Ал-Йемения

25. Ал-Барабира

26. Ал-Джауа

27. Ал-Имара ал – Джадида(Мохаммад ал- Мугарбел)

28. Ал-Сюлеймания

29. Иса ефенди

30. Ал-Джабратия

Азхар разполага с огромен брой книги – богата библиотека,чиито томове са каталогизирани в 8000 сборника ,състоящи се от по 1000 папки.Общият брой на томовете е около 19 000 ,и този брой постоянно се увеличава,тъй като новите издания веднага постъпват и в тази библиотека.

Образователната система в Ал-Азхар има четири етапа( степени).Според закон N 10 от 1911 г. системата се дели така:

· Основно образование – продължава четири години ,където се учи фикх (ислямските закони,като общо понятие), еBика,таджуид (пеене на Корана),четене на Корана,таухид, съчинения ,синтаксис,граматика,калиграфия,история,география, математика, геометрия, увод в науките, здравеопазване и рисуване.

· Средно образование - продължава пет години и се изучава фикх, тафсир( тълкувания на Корана ) ,хадиси ( тълкуване от Пророка),

таухид, граматика ,синтаксис, реторика , съчинения ,езикознание , математика, химия,биология и др, логика, история ,география ,етика, народно възпитание.

· Висше образование – продължава четири години,като се провежда в три факултета:

1. Факултет по арабска филология- изучава се синтаксис,граматика,логика ,арабска литература,история преди исляма, история на ислямските нации, тафсир, хадис, съчинения и езикознание.

2. Факултет по шериата – изучава се тафсир,хадис,фикх, история на шериата ,сравнения между различните направления в исляма, арабски език и литература,красноречие и логика.

3. Факултет по принципите на религията – изучава се туихид,логика и диалектика, философия ,етика, тафсир,хадис ,арабски език и литература ,история на исляма,психология и красноречие.

Ал-Азхар има статут на отделна институция и неговата политика няма общо с държавната.Държавата не може да се меси в Азхар,а той си има свои закони и министри- в тези си елементи Азхар може да се сравни с Ватиканската държава,а Шейхът на Азхар има функциите на патриарха и папата.Азхар,както споменахме има свои закони,а те се приемат от Висшия съвет на Ал-Азхар .Той се създава още в началото ,но правата имащ сега ги придобива по закон 193 от началото на XX век,който дава право на създаване на съдебен съвет,който разглежда законите,следящи за обучението и администрацията в Азхар и останалите религиозни институти. В сегашния си вид Висшия съвет се състои от :

1. Шейх на джамията Ал-Азхар

2. Секретар на Ал - Азхар – има право да замества шейха.

3. Главен мюфтия на Египет

4. Тримата началници на факултетите на Ал-Азхар

5. Министър на правосъдието на Ал-Азхар

6. Вакви

7. Министър на просветата

8. Министър на финансиите

9. Двама от Съвета на духовниците ,които се приемат в съвета за две години с указ.

10. Двама от отдела за образованието ,които се приемат в съвета също за две години с указ.

[2] Има четири направления в сунитския ислям,които се различават единствено в изпълнението на обичаите – ханафити(най-разпространени) , хамбалити(Египет,Сирия) ,шафаити (Египет)и уахаби(Мароко, С࠰аудитска Арабия) .