Фокусът ми попада в категорията шофьор в градския транспорт. Това си е чиста диагноза. Ако само погледнете в светая светих на возилото му /кабината/, ще попаднете в една съвсем нова реалност. Предметите вътре- закачени, налепени или просто разхвърляни по голямото табло и около него- могат да ви кажат много за този, който седи зад волана. Виждала съм какво ли не: стандартните плакати на певици от всякакъв калибър и мащаб, вестници, клонящи към жълтия цвят на спектъра, авточасти с причудливи форми, икони, църковна литература, БДЖ- пепелници, украса според сезона и обичаите /елхички, мигащи лампички, великденски яйца, върбови клонки/, килимчета, кувертюри, болани, перденца, тонколони, разнообразни клатещи се фигурки, хигиенни материали. Това е цял един свят, с който шофьорът се обгражда, докато обикаля в безбройните курсове по линията. Там- в кабинката- е неговата свобода да бъде различен, да прояви себе си, да изработва различни приспособления за поставяне на чаши, пепелници, музикално оформление.

На фона на зациклящия маршрут, ежедневните задръствания и изнервените колеги на пътя това си е направо разбиване на реалността.
Колкото и оригинален да е обаче, симптомите на диагнозата шофьор са налице: потно лице, мръсни ръце, захабени дрехи, блуждаещ поглед, цветист, но беден речник, възпитание с дъх на гнили плодове и чесън, и това дразнещо натискане на спирачката, което от последната врата успява да те прати чак до неговата кабинка.
Дали има лекарство за това?

DIDENZE

Бихме го определили като хм...интересен. И доста тъмен. 90% от действието се развива по тъмна доба, в тъмни места, с тъмни субекти. Може би заради двата милиона долара и наркотиците...Във филма има само едно старо куче- Томи Лий Джоунс, но и той ще ви свърши работа.

Култовото в цялата тази история /ако искате, можете да я гледате- в торентите или на кино/ е нечовешкото актьорско присъствие на Хавиер Бардем- напълно луд и с прическа, която може да вдъхнови всеки сериен убиец. Испанецът Бардем си заслужава Оскара за най- добър актьор в поддържаща роля /какво и e поддържащото, че той прави целия сюжет!?/, но като цяло най- любопитното е начинът, по който изтребва всичко живо с малко кислород.

DIDENZE

]]> http://poleznite.wordpress.com/?p=25 Tue, 15 Apr 2008 10:13:06 +0000 poleznite http://poleznite.wordpress.com/?p=25 или Ганьо иска да е Тръмп

Най- новата мода сред работодателите се оказа наемането на стажанти. След проучването, което направихме се разбра, че голяма част от тях са вдъхновени от предаването по TV 2 „ Стажантът". Разговаряхме с потърпевши от новата мания, които разказаха за появата на българските Доналд- Тръмповци. Държали се арогантно и типично по нашенски - без стимул за новобранеца.

Практиката със стажуването в България е изпитан номер. Наемат наивни студенти, инжектират ги с мазни слова за успешна кариера. След като им прислужват няколко месеца- бият им шута. Тогава идва поредният „ Този е на еди кой си човека" и директно скача на работното място, без дори да се е запознал с кафе машината и тоалетната.

Няма нищо лошо в един истински стаж, който наистина да даде възможност за първи стъпки. Но има нещо много лошо в това да не дадеш и стотинка на тези очи, които в първите си работни дни те гледат като космически кораб, минаващ през тяхното село.

Предполагаме, че е доста рязък ход от Лада 7-ица да се качиш на баварец и да миришеш чисто новия си костюм, който преди години си виждал само по първа програма. Предполагаме и че не е лесно след това да се наричаш работодател. Но на нас ни омръзна да предполагаме и затова ще приветстваме тези, които наистина знаят как да се отнасят с персонала си. Тъй като сме оптимисти, вярваме, че колкото да са малко фирмите, които знаят какъв капитал са техните служители, все пак ги има. А на тези, които идват от Европа с новите си представителства им пожелаваме бързо да се излекуват от „ Ще я караме като местните".

Ще изпитаме оргазма на справедливостта, ако някой ни разкаже, че при него ситуацията не се е развила по масовия сценарий.

POLEZNITE