Съвсем отскоро си имам нова зарибявка. Бяхме на Марково на вилата на 1 приятел. И там намерих едно хвърчило, което му бяха подарили и си викам: "Дай да вземем да го пробваме". Падна егати търчането по 1 склон. Ама литна пущината и се оказа бааахти кефа! После гугълнах малко да почета за хвърчилата и защо по дяволите това хвърчило имаше 2 въжета и приличаше на умален делтапланер :) Оказа се, че било Stunt Kite - за пораснали деца да си летят и да си правят трикове. Гледах и малко клипове... Малиииии!!! Нека да е зле! Мисля, че се оплетох в капана на спортните-трик хвърчила :) Вече си имам и собствено. Единственото място, където успях да намеря такова хвърчило в Пловдив - JYSK. Доста странно място за хвърчила :) Разбира се превъртях и сайтовете на големите производители. Имам си няколко модела в листа с мечтите - Bebop, Ying-Yang, DragonBall. Просто уникални!!! Ако мога да си позволя къстъм си имам и идея какво ще бъде:

Сега остава само да уча за изпити и да чакам да излезе хубав вятър, за да започна да се уча да хвърча :)

От около 2 седмици  съм в работническата класа, т.е. започнах бачкане. В един страхотен хотел - Одеон който е баш на пъпа на Пловдив + супер близо до вкъщи. Бачкам като нощен рецепционист и като изключим скуката и липсата на хора за лафче през нощта, много си се кефя на работата. Вече ми се случиха и забавни случки... В 5 без 15 сутринта на камерата, която наблюдава входа вижда, че един човек се засилва да влиза в хотела. ОК. Ставам си аз на крака да го посрещна, както му е ред. Той човека влезе, ама замалко да не улучи вратата и продължи на зиг-заг. Като се приближи до мен продума с доста набъбнал език: "Good morning, I need a TAXI here in ten minutes." OK. Реших да не се разправям с пиян човек, пък и защо да не му услужа? Вдигнах телефона и докато говорех с диспечерката в хотела влязоха и двамата му другари. И единия каза лафа на вечерта!!! "Is he cool? Is he cool? Is he calling the police?" - попита. Бях куул, казах им, че таксито ще пристигне след 3 минути на булеварда и те си тръгнаха. Изпратих ги подобаващо с едно "Good luck!". А на следващия ден по обяд ги засяках на фонтаните в градската градина, където те полегнаха на едни пейки и заспаха. Инак в хотела е много яко. Колегите са ми супер. Няма нито един, който да не е свестен. Всички са много готини. Имаме си една барманка - метълка и една сервитьорка - рокаджийка. Ха познайте, с кого се сдуших най-бързо :)

Другото което ми се случи напоследък не е чак толкова хубаво... Тъкмо си бях презапуснал аквариума и най-накрая всичко в него беше наред и една вечер се прибирам с намерението да нахраня рибките и да се приготвям за работа. И като погледнах към аквариума... В него нямаше движение... ХМ... Странно... Потърсих къде са се скрили рибките и ги намерих всички сгушени в един ъгъл... Разбрах защо, когато погледът ми срещна термометъра... 36 градуса по Целзий!!! А тез рибета живеят на 24 - 26. Ауч... Явно терморегулаторът на нагревателя се беше развалил и не го е изключил... Честитих си супичката и се опитах да спася каквото е оживяло.  Сложих лед във водата, за да е по-постепенна смяната на температурата, но всичкия лед вкъщи успя да смъкне само 2 градуса. Принудих се да сменя малко от водата и така смъкнах температурата до не чак толкова опасните 30 градуса и оставих аквариума сам да се доохлади. Рибите ми сеоказаха здрави копелета и повечето оцеляха. Имаше само 4 жертви, които се бяха предали още преди да се намеся. Най-тъпото е, че сега отново започвам почти отначало... Много се изнервих и бях на път да се откажа от акваристиката за някоя и друга година, но ме вразумиха :) та продължавам да се боря за постигането на един красив и безпроблемен аквариум :)

Не можах да повярвам. METALLICA В БЪЛГАРИЯ!!! При това в ПЛОВДИВ!!! Това беше върхът! С Ванката бяхме на по 15. В баш метълските си години. Metallica беше, е и винаги ще бъде голяма работа за нас. С тях отраснахме. А сега щяхме да ги видим на живо. Купихме си билети. Неговият го купи сестра му. Даде 25лв., вместо 20. Хехехе, беше му купила билет за "седящи". Кой ще ти седи!!! Не помня в колко часа тръгнахме, но беше ужасна жега. Единствената му тениска на Металика беше ужасно оръфана и той предпочете да вземе една от моите - първата ми тениска на Металика, много яка, но и много стара :) Пробвахме да отидем с автобус. Всички бяха препълнени и се наложи да ходим пеша. Нямаше проблем. Въобще не усетихме кога сме изминали цялото това разстояние. Жегата нямаше намерение да се откаже да мори телата ни, облечени в черно и предвещаваше мноооооого гореща вечер. На кой му пука? ОТИВАХМЕ НА МЕТАЛИКА!!! Пред стадиона беше страшно. Имаше толкова много хора! И всички облечени с тениски на Металика, ах защо ли :) В градинките около пътя имаше насядали метъли, които си пийваха и всичко както си му е реда за такова огромно събитие. Влезнахме доста бързо. Бяхме си купили бутилки с вода, които ни накараха да изхвърлим. Защитни мерки. Решихме да не се минаваме. Насилихме се и изпихме колкото се може повече, а останалото изляхме върху себе си :) Влязохме, а на стадиона имаше максимум 200-300 човека. Имаше какви ли не гледки. Дори четворка белот (как бяха вкарали картите не знам). Всичко беше страшно яко. Сцената. Размерите. Двата комплекта барабани на сцената. Всички наоколо бяха в еуфория. Някакъв македонец дойде да ни пита нещо. Не помня какво, но помня, че каза "Всите сме братя, фенове на Металика". По някое време започна да свири подгряващата група Monster Magnet. Никой не им обръщаше внимание, въпреки, че свириха добре. Всички бяха насядали по земята и пестяха сили за това, което следваше. А слънцето гореше. Хората се събираха и събираха. С Ванката решихме да се бутаме колкото се може по-напред. Бяхме централно на сцената. Много близо, може би на 10-20 метра. Започна да се стъмнява, но жегата не си отиде ъс слънцето. Остана да тормози метълските тела. Металика се забавиха изключително дълго с началото на концерта. Поне на мен ми се видя цяла вечност. Най накрая започна интрото (Ecstasy Of Gold) и публиката направо пощуря. След първия акорд на първата песен (Breadfan) вече не знаехме къде сме. Всички крещяхме. Заформихме огромно пого. Най-яркият ми спомен от концерта бяха хората, които казаха. "Абе, хора, луди ли сте!!! Може да си се блъскате колкото си искате по купони и други концерти. Това са Металика, за бога. Стойте мирни и ги вижте добре!!!". Тогава ни се струваше странна идеята, но сега определено я оценявам. Имаше още няколко опита за пого, но хората бяха толкова много и толкова нагъсто, че беше невъзможно. Жегата ставаше все по-непоносима. Горещите тела, наблъскани едно до друго, увеличаваха задуха още повече. Като скачахме, вдигахме прах от земята. Огнен ад. Ама на никой не му пукаше. Концертът вървеше с пълна пара. От време на време някой хвърляше бутилка с вода във въздуха и капките, които попадаха върху нас бяха най-страхотното нещо в света. Нямам конкретни спомени за песните. Помня само емоциите, но не мисля, че съм способен да ги изразя с думи. Само една дума осмисляше животът ми в този миг - МЕТАЛИКА!!! Състоянието на публиката беше окайващо. Имахме чувството, че ще умрем от жега и задух, но това, което виждахме пред нас ни крепеше. Помня един момент, в който Ванката клекна, за да си почине. Хората около нас веднага започнаха да ме питат дали е добре и дали не се нуждае от помощ. Наистина всички там бяхме братя. Така в жега и неповторими емоции премина концертът. Накрая групата хвърляше перца за китара в публиката. Ларс си хвърли палките. Леле какво меле настана за тези атрибути :) Ванката плонжира за едно перце и го взе. Някой му прегази ръката скубинки, но не му пукаше. Беше взел перце от Металика.Тръгнахме си и отидохме у чичо ми. Докато хапвахме и пийвахме той ни показваше някакви проекти на къщи, които ще строи. "Чичка, не ме занимавай с глупости!!! ТОКУ ЩО БЯХ НА КОНЦЕРТ НА МЕТАЛИКА!!!!!!!!!. Не можехме да мислим за нищо друго. Бяхме напълно неадекватни. Хапнахме малко, изпихме огромни количества вода и си тръгнахме. Вкъщи, естествено, не успях да заспя. Не мисля, че някой от присъствалите онази вечер е успял да заспи след това. Следващите няколко дни бяха като пробуждане. Нещо като дните след загубена любов. Всичко беше свършило. Те бяха там и ние бяхме там. Те си тръгнаха, а на нас ни остана споменът. Товабеше едно от най-значителните събития в иначе скучния ми животец. Интересното е, че рядко си спомням нещо конкретно от самото свирене и песните. Спомените ми за тези неща са само от записите на концерта от Канал1 :) Спомням си само емоцията. Дълга, силна и неповторима...