10.08.2007

/Фили/ Най-слабия морски сезон поне за последните десет години отчитат засега компаниите от българската туристическа индустрия. Много от хотелите в големите  комплекси като Слънчев бряг са полупразни, въпреки че цените са свалени драстично, а условията за настаняване са сравнително прилични.

60 процента от леглата в частните квартири в Несебър например също са незаети, въпреки че цените им паднаха до пет лева на нощувка.

Според известната в момента статистика, която обаче обхваща само първите шест месеца на годината, номинално приходите от туризъм в България са нарастнали с 532 милиона евро, като се отчита значителен ръст на почиващите в страната граждани от Европейския съюз – около тридесет процента. В същото време обаче като цяло общият брой на почиващите чужденци е намалял с близо половин процент, а очакванията тази тенденция да се промени през по активните месеци юли и август очевидно не се оправдават.

Немаловажен фактор също е отлива и на български туристи от почивките на Черно море. Според едно социологическо проучване едва 38 на сто от българите могат да си позволят почивка през това лято. Трябва да се има предвид обаче, че голяма част от тях предпочитат да отидат в Турция или Гърция на море, тъй като често пъти това им излиза по-евтино, а обслужването там по общо мнение е значително по-добро от предлаганото в България.

Причините за това общо състояние на нещата са многобройни. Като се започне от факта, че след влизането на България в Европейския съюз вече са необходими визи за летовниците от страни като Русия, Сърбия и Македония, мине се през проблемите с безразборното застрояване и лошото качество на предлаганите услуги и се стигне до липсата на стратегическа визия за развитието на туристическия бизнес. 

Доста разпространенно е напоследък мнението, че България се превръща в туристическа дестинация от една страна за бедни възрастни европейци, а от друга - за младежи, които идват тук на алкохолен туризъм. Подобна незавидна слава  заплашва да провали плановете на Българската туристическа камара, която очаква приходите от туризъм през следващите шест години да се удвоят и да достигнат около пет милиарда евро.

- Пламен, туризмът е един от стратегическите за България отрасли. Има ли наистина опасност от провал в тази сфера?

- Примерът с известния испански курорт Майорка е красноречив. Там застрояването стигна до такива мащаби, че всъщност курортът успя да изяде сам себе си.

Въпреки отдавна звучащите предупреждения с този, а и други подобни примери, ситуацията в България е доста подобна и то не само на едно място, а на практика по цялото Черноморие. Строи се безразборно, с мисъл за бързи печалби, без съобразяване както с реалистичните възможности за развитие на отрасъла, така и със запазване на природните дадености.

Показателен например е фактът, че има сериозно разминаване между официалните и неофициалните дадни за броя на леглата, предлагани в българските туристически обекти, като това разминаване достига четири-пет пъти. Например данните на статистиката за 2005 г. сочат, че броя на леглата е бил 221 хиляди. Според подадената от общините информация те са 125 458. В същото време според Анелия Крушкова, председател на Държавната агениця по туризъм, реалният брой на леглата е 500-600 хиляди.

При това положение няма как изпълнението на самото строителство да е на ниво, няма как курортите да запазят облика си и няма как да се мисли за развитие на специализирани услуги като съчетание на морската почивка с културно-исторически или някакъв друг вид туризъм например.

Поради липсата на достатъчно подготвени кадри обслужването в българските хотели и заведения е на доста лошо ниво, цените са високи пак с оглед на бързите печалби, а общата атмисфера често е подтискаща, вместо разтоварваща.

Всичко това е в основата на очертаващия се през тази година относителен спад в летния морски сезон.

- От друга страна обаче хотелиерите изтъкват като основна причина за този спад необходимостта туристите от страни извън Европейския съюз да получат виза преди да дойдат на почивка в България.....

- Това също е фактор. Като са известни “бързината” и “услужливостта” с които действат чиновниците в българските консулски служби, нищо чудно, че македонци, сърби и руснаци предпочитат да отидат в Турция или Гърция, където визи им се издават направо при влизане в страната, без да губят дни наред в излишни процедури.

Но ако проблемът е само във визите, то това изобщо не обяснява отлива на българите от почивки на Черно море.

- А какви са обясненията за този отлив?

- На първо място – високите цени. Да, всъщност оказва се, че цените на пакетите, предлагани за български граждани, са доста, понякога с два-три пъти по-високи цени от тези, на които почиват европейците например. Това идва от практиката големите европейски туроператори десетина месеца преди сезона да предплащат твърде евтино местата в българските хотели. Българските хотелиери пък, които по този начин си гарантират минимума приходи, после гледат да избият големите печалби за сметка на който дойде.

Така се получава ситуация, при която България се превръща в рай за безработни и социално слаби европейци. Те идват тук и почиват евтино, като харчат допълнително твърде малко пари извън закупения вече пакет. Например за България един чуждестранен турист харчи на ден средно 43 евро, докато в Турция и Гърция оставя поне два пъти повече пари.

В същото време българите, дори и принципно да са с по-малки възможности, когато отидат на почивка обикновено не цепят стотинката на две.

Европейските граждани обаче разкриха и други, неподозирани досега възможности за морски туризъм, които се практикуват най-вече от младежи и станаха особено разпространени през тази година.

Едната форма е тъй нареченият алкохолен туризъм. Просто в България пиенето не само е разрешено доста свободно, независимо от възрастта, но и неколкократно е по-евтино. Затова млади хора, предимно от скандинавските страни, Англия и Ирландия, харесват възможността да си отпият на воля. Неотдавна, след неуточнен брой питиета, един такъв младеж, очевидно твърде религиозен или поне силно разкаян, беше решил да се помоли посред нощ в някаква църква. Но тъй като била заключена, просто я разбил и заспал пред олтара.

Другото нововъведение е - почивка с инцидент. Например ден преди да си заминат от страната, немалко европейци подават оплакване в българската полиция, че са били ограбени или изнасилени. Полицията няма достатъчно време да разследва реално случая и издава някакъв документ за инцидента, но за сметка на това застрахователните компании в съответната страна изплащат обезщетения, с което почивката излиза на тези хора безплатна, ако не и на печалба.

Аз самият от няколко години вече съвсем съзнателно избягвам българското Черноморие, и затова не мога от личен опит съвсем картинно да вляза в детайли. Хареса ми обаче едно сравнение, което преди дни направи писателят Бойко Ламбовски, след като все пак се е решил на такъв експеримент. В своя текст той пише: “Хотелопритежанието се видя на българина като въплътеното вълшебно магаренце от приказката, бълващо жълтички и отзад, и отпред.В резултат планините и крайбрежието ни се опаковат в стъкло и бетон.”

Така или иначе – според статистическите данни за тази година например от всички българи, които изобщо са казали, че ще почиват през лятото, най-голям дял – 36 процента, смятат да отидат в чужбина.

- Като спомена за опакованото крайбрежие – напоследък стават все по-сериозни и проблемите с опазването на околната среда, свързани с безразборното строителство. Покрай това обаче се създава и впечатлението за известно събуждане на гражданското общество в България. Така ли е наистина?

- За радост – да. Най-сериозни се оказаха проблемите около унищожаването на уникалната природа по Южното Черноморие, в Странджа. Те са свързани с апетитите за застрояване на земи, влизащи в националния план “Натура 2000”, който на всичкото отгоре предвижда получаването на сериозни пари от Европейския съюз за опазване на природата. След поредица демонстрации, включително и стигнали до сблъсъци с поблицията, младежите от екологичните организации получиха широка публична подкрепа и Парламентът най-после взе по-сериозно отношение по въпроса.

На дневен ред са протести, свързани с разрушаването на друго уникално кътче от крайбрежието, известното на мнозина крайбрежие Иракли. Сериозен проблем се оформя напоследък и около защитата на пясъчните дюни в самия курорт Слънчев бряг, които се оказа, че са категоризирани като особено нисък клас земеделски земи и така са на път да се превърнат в строителна площадка за поредния хотел на първа линия.

Наистина, факт е, че има известно събуждане на гражданското общество покрай тези проблеми. Но при съществуващото в държавата законодателство и най-вече при съществуващата практика то да се чете винаги в полза на едни пари, които могат да влязат веднага в джоба на четящия чиновник, дали тази гражданска активност ще постигне сериозни успехи, е все още въпрос с неясен отговор.  

ДА СПАСИМ ИРАКЛИ  обявява НАЙ-МАСОВАТА ЦЕЛУВКА В ИСТОРИЯТА НА ПРИРОДОЗАЩИТАТА И НАЙ-ПРИРОДОЗАЩИТНАТА ЦЕЛУВКА В ИСТОРИЯТА НА СВ.ВАЛЕНТИН

14-ти февруари 2008 г. - ден на ВЛЮБЕНИТЕ В ИРАКЛИ;
пред Народния Театър „ИВАН ВАЗОВ", 18:30 часа

ТОЗИ 14-ти февруари няма да е като никой друг!

Този Св. Валентин ще бъде първият, на който хората с активна гражданска позиция ще могат да го докажат по най-красивия начин - целувайки се!

Така Гражданска група „Да спасим Иракли" смята да докаже, че само любовта може да спаси от апатията и агресията тази страна: апатията, която косвено убива ентусиазма за промяна, природата и всеки заблуден кълн на гражданско общество!

Това ще е първият св. Валентин, на който ще можем да докажем, че в България се целуваме добре, качествено и то с мисия - за да преборим апатията и кича!
ПРИЗОВАВАМЕ всички да се включат в опита ни за рекорд – най-масовата целувка в България!Досега според рекордите на Гинес, най-масовата целувка е била тази в Будапеща с участието на 6400 двойки!Дали можем повече?
ЕЛА(те) ДА СЕ ЦЕЛУВАШ(те) с/сред хиляди хора, влюбени в природата и ИРАКЛИ! Покажи, че дори кичът си струва, когато е за най-смислената кауза – тази на бъдещето: чистата политика и околна среда!

Паралелни целувки за Иракли ще има и във Варна и Пловдив

Повече информация на сайта.....

Минути след пристигането ни, започнаха да се появяват местни собственици на земя, с еднотипни напечатани плакети, които настояха незабавно да напуснем мястото и да не пречим на строителството в частните им имоти. Всички бяха изключително агресивни, наричаха ни "нехранимайковци", "наркомани", "безделници". Обвиниха ни, че не сме протестирали срещу застрояването на Слънчев бряг и срещу петролопровода Бургас-Александруполис, ами сме пречели на строителството в техните си земи. Обвиниха ни още, че ние сме тези, които замърсяват природата с нашите палатки и къмпинги през лятото - изхвърляли сме отпадъци, палели сме огньове...

Ето няколко от техните "лозунги":

"Първо да защитим хората, после природата".Няколко от тях се опитваха да насъскват останалите, налитаха на бой, скъсаха нашите плакати. Един държеше дървена тояга, а друг се опита да извади метален прът от багажника на колата си. Единствено присъствието на полицаите успяваше да ги озапти поне малко. Накрая бяхме принудени да си тръгнем, за да не пострада някой.

Лицата на всички бяха разкривени от злоба, бяха разярени до невъзможност, което за мен говори само едно - че те са били организирани и доведени там с една едничка цел - да се предизвика изкуствено конфликт, да се настройваме едни срещу други и да се замаскира реалната ситуация.

Това е инфомацията, публикувана в сайта на "Да спасим Иракли":
Контрапротест на собствениците на земи посрещна природозащитниците Иракли

Публикации по темата в медиите:
Земевладелци и еколози в сблъсък за Иракли

Плакатна война на пътя за Иракли

Собственици на земи в Иракли късат плакати на природозащитници

Нови протести в Иракли срещу незаконен строеж

Отзиви от блогосферата:
Писна ми от публикаци със заглавие "Екшън на Иракли, Рила" или нещо подобно, но съжалявам : ЕКШЪН НА ИРАКЛИ 2

От телевизиите само Нова излъчиха репортаж, който що годе достоверно отразяваше събитията, бТВ обявиха, че ще има подробна информация във вечерната емисия, а БНТ направиха тъп гаф и въобще не пуснаха репортажа!

Най-важната ми задача бе изпълнена - започнах се с момичетата, които бяха организирали срещата. В допълнение се запознах с още доста ентусиасти - както от Варна, така и от други градове.

За съжаление изпуснах началото на презентацията - когато пристигнах, тъкмо започна първа част на дискусията и веднага след това - форум театъра. Това е нещо, което за първи път виждам, но според мен се получи много добре. Бяха представени гледните точки на различните страни в конфликта - инвеститорите, неправителствените организации, министерството на околната среда и водите, както и местните жители в засегнатите райони. Хората от публиката можеха да се включват с мнения и това предизвика доста вълнения. Имаше опити да се изясни какво е устойчиво развитие, имаше предложение за закон за планините (ние и сега си имаме достатъчно закони, само дето никой не ги спазва), имаше и предложения за искане на оставки. Като цяло, обаче, се изясни, че на хората не им е ясно точно какво става - знаят, че става нещо нередно, но не са наясно как могат да го спрат.

Особено интересно беше включването на една жена, която настоя, че единственото от което има нужда е да знае, че в определен ден и час трябва да бъде на определено място с ясна цел. Това е доста показателно за мисленето на повечето хора.  Те очакват някой друг да организира нещата вместо тях - свикнали са да има някаква партия или комитет, или синдикат, който да им каже кое е правилно и кое - не, очакват да им се предложи готово решение и да им се каже - елате утре в еди колко си часа еди къде си - за да спасим Рила или Иракли....

Честно казано и аз бих предпочела да знам, че зад каузата стоят повече хора, но в случая - във Варна - започнахме от нулата. Събирахме се 15-20 човека, които първоначално не се познавахме. Всеки е имал някакви интереси или дори е правил нещо поединично, но досега не се бяхме събирали всички заедно. Затова мисля, че срещата беше много полезна, за да се видим и да решим как ще продължаваме по-нататък.

След срещата отидохме в Трите лъва (не ходете там!) и продължихме да обсъждаме. Стигнахме до единодушие по няколко въпроса - решихме да намерим начин да се срещаме периодично някъде и да се включим в работните групи, заедно с хората от София и другите градове. Имаше много идеи за всякакви мероприятия - пресконференция, още едно засаждане на дървета извън и по възможност едно във Варна, почистване на Морската градина, парк Златни пясъци или друг парк. За всичко това, обаче, са необходими дейни и сериозни хора, по възможност с повече свободно време...

Накрая момичетата от София ни пожелаха успех в организацията и късмет, от който определено ще имаме нужда. Доста усилия са необходими, за да се достигне до това, което те са постигнали в София, а ние сме още наникъде. Те бяха толкова мили, ентусиазирани и убедени в каузата си.

Говорихме си за това, че хората в София са някак по-различни, по-отворени, по-свободомислещи. Докато във Варна са по-затворени и по-егоистични. Затворени в тесните си семейни кръгове, незаинтересовани от това, което се случва около тях. Както каза М. - като бях в София и бях готова да тръгна и да направя всичко, каквото поискам, а като се прибрах във Варна - и искам само да стоя вкъщи със семейството си...

Сега нагласите като че ли започват да се променят малко по малко, но ще е необходимо още много, много сериозна работа. Дано до тогава да не е застроено всичко, което може да се застрои...