Това означава, че Франция няма да изчака края на преходния период - 1 май 2011 г. (7 години след присъединяването на въпросните страни към ЕС), отбелязва изданието.

Що се отнася до България и Румъния, за които мярката няма да важи, преходният период за тях изтича на 1 януари 2014 г. (7 години след присъединяването им на 1 януари 2007 г.).

В България почти всяка престижна професия може да бъде смъртоносна. Писането на книги за българската мафия (Георги Стоев бе застрелян в понеделник в оживена част на София). Управляването на компания, която ремонтира българските ядрени реактори (Борислав Георгиев беше застрелян в неделя пред дома си в София). Управляването на футболен клуб (15 президенти на клубове са убити през последните 13 години, включително трима президенти на един и същи клуб).

Какво трябва да направи Европейският Съюз с България? Точно преди година ЕС прие страната за пълноправен член, заедно с Румъния; въпреки провала за реформа на съдебната система и несправянето с организираната престъпност (има над 150 гангстерски убийства от 2001г. насам). Оттогава проблемът се влошава. Почти всеки на висока позиция е става богат, заради връзки с организираната престъпност; или ако се противопостави, става мишена.

Брюксел използва безжалостни, по европейските стандарти укори. На 28-ми март Жозе Мануел Барозу - председателят на Европейската Комисия навести София, за да порицае България за нейните провали. Въпреки, без съмнение, обезоръжаващият ход с награждаването му с орден "Стара Планина" първа степен (огромен медал от златна сплав - най-високото отличие в България). Той каза на домакините: "Честно казано ние не можем постоянно да повтаряме, това което трябва да се направи". И въпреки призивите, България не успя да уличи поне един заподозрян или да накаже висш чиновник за подкуп.

Е, какво следва? След като Европейският съюз е приел България и Румъния той е изгубил главното средство за принуда за реформи (и парализата в Румъния , макар че не е толкова смъртоносна за нейния елит, също е отделен проблем). Европейската Комисия може да опита да засрами София, както се опитва да го направи с докладите си.

Може да реши, присъдите произнесени от български съдилища да не се признават в останалата част на Европейския Съюз, но това може да има и обратен ефект - поставяйки извън оградата институциите, които иска да подобри. Или може да спре финансовата помощ на стойност 6.5 милиарда евро, заради това че средствата могат да бъдат отклонени. Това е малко пресилено, според правилата на ЕС, тъй като помощта е ориентирана главно към селското стопанство, а не към секторите които най-често са в нарушение. Но и това може да се направи.

Проблемите са следствие от неуспеха на ЕС да зададе повече условия към присъединяващите се нови членове. Европейският съюз беше твърде уверен в способността си да преобразява държавите чрез простите добродетели на членството. Никой бъдещ член няма да мине толкова "тънко", колкото България и Румъния.

Това също така е и напомняне за опасността от отблъскването на такива страни. Русия ухажваше България и успя да сключи сделка за нов газопровод. А това поставя България в пряка зависимост от добрата воля на Русия. В същото време "старата гвардия" в София проглушава ушите на българите да разчитат повече на Москва, отколкото на ненадеждния Брюксел.

Брюксел си струва да направи още един ход, преди да се стигне до строги санкции. Специално заради искането за реформи в МВР, които премиерът на България - Сергей Станишев има намерение да направи. Ако това доведе до разпад на крехката тройна коалиция, толкова по-зле.

Ако това не успее, тогава Барозу, който в момента е изчерпал неудовлетворителните изрази, би бил в правото си да каже на България, че все още не е готова за Европейския съюз. Членовете на ЕС не биха могли да изключат страната от съюза, но поне могат да спрат парите, които България толкова незаслужено ще получи.

Статията е от www.timesonline.co.uk - One more chance — then turn off the Brussels money tap

През последните няколко дни на конференцията Next Web в Амстердам имах възможността да бъда заедно с около 700 Интернет-предприемачи от цяла Европа. Това събитие ми напомни за Силиконовата долина от преди четири, пет години - евтини и жадни за развитие Уеб-компании, и продукти от всякакъв вид.

Току що стартиралата шведска компания Twingly например, иска да излезе на сцената като изчистена от спам търсачка на блогове, започвайки с най-добрите 450000 блога и даваща възможност на потребителите да обменят публикации помежду си. Парижката Zilok е създала нещо подобно на eBay за даване под наем на уреди, като бормашини или дигитални проектори. Лондонска компания - Fav.or.it е направила четец на RSS-емисии с допълнителни екстри - от там може да пускате коментари към блогове, сайтът класира публикациите на база колко пъти са прочетени, има и разнообразни филтри, с които може да преглеждате емисиите по-лесно. В Мюнхен andUnite е създала услуга, която ви дава възможност да събирате термините които сте търсили и да ги споделяте с други хора.

Шепа от компании дори са постигнали съществен напредък. Бях изненадан, когато разбрах че социалната мрежа Netlog претендира за 30 милиона уникални посещения и четири милиарда прегледа на страници за месец (comScore отчита 11 милиона посетители и пет милиарда прегледа на страници). Netlog работи в 20 държави, на 15 различни езика.
След Netlog следват eBuddy, Meebo - който се хвали с 12 милиона потребители и 1.6 милиона потребители на мобилната версия на тази уеб-услуга за незабавни съобщения.

Повечето от стартиращите компании, с които се срещнах все още работят в тясна територия - в Румъния, Швеция, Холандия, Ирландия, Франция. Но прескачащата граници култура на Web 2.0 набира скорост и Европа. Технологията сама по себе си помага да се преодолеят физическите граници. Един венчър капиталист ми показа стартовата страница на мобилния си телефон. Не беше e-mail сайт. Беше Twitter. Друг търсач на стартиращи компании ми каза, че Twitter му помага да поддържа връзка с други предприемачи в Европа, дори контактува със САЩ.

Когато питах кой регион е най-вероятно да се превърне в европейска Силиконова долина, отговорите бяха разпръснати по цялата карта - Лондон, Мюнхен, Берлин, Цюрих, Женева дори Барселона. Парите са в Лондон, най-евтините офиси са в Берлин, експертите по мобилни технологии са в Хелзинки, най-приятният климат е в Барселона. А най-евтините инженери са в Естония (те може да не са в центъра на Европа, но са достатъчно близо за да се управат от Берлин или Амстердам).

Европа търси своята Силиконова долина, но това може би няма да бъде конкретно географско място. Истината е, че Европа не се нуждае от една единствена Силиконова долина, защото бизнесът все повече става разпръснат. Е, някои може да не се съгласят, но идеята за концентриране на всички таланти и капитали в един регион се смята за остаряла сред много от предприемачите на Euro 2.0.

Статията е от TechCrunch.com - Europe Is Searching For Its Silicon Valley

Related articles

• Europe Is Searching For Its Silicon Valley [via Zemanta]

Един от ключовете за създаване на здрава икономика в страните от Източна Европа, в частност от бившия Съветски Съюз, може би е в значителни инвестиции в Web 2.0. Би ли могла Източна Европа да развие своя Силиконова долина?

ООН (BetaNews) - Съветският съюз имаше своя силиконова столица, може да се изненадате, но тя не беше в Руската република.

"Беларус беше наричана "Силиконовата долина" на Съветския съюз, тъй като произвеждаше над 50% от компютрите и други технически компоненти в СССР." - казва Сергей Рачков, постоянен представител на Беларус в ООН. "В момента софтуерът, а и целият IT-сектор са едни от най-успешните и най-бързоразвиващите се индустрии в Беларус" Рачков каза това в сряда пред аудиторията на конференцията "The UN Meets Web 2.0 and ICT Entrepreneurs" проведена в Ню Йорк.

Въпреки че успехите на Индия в тази област привлякоха вниманието на присъстващите, страните от Източна Европа също обръщат поглед към развитието на IT-сектора, като начин за обновяване на техните икономики. По време на конференцията, представителите на Унгария, Беларус и Хърватия споделиха опита си за организиране на инициативи за инвестиции в държавния и частния сектор. Сред имената на големите фирми се споменават Microsoft, IBM, Cisco и SAP...

Както Рачков - Дуня Юрица от Хърватия и д-р Янош Харскути от Унгария също посочиха като техни предимства висококвалифицираната работна ръка, относително ниската стойност на производството (сравнено с други страни). Както и надеждната подкрепа от страна на правителствата на тези държави, които усилено се стремят да развиват IT-сектора.

Представителите на Индия - Прабат Шарма и Лалит Дингра представиха състоянието на IT-сектора и влиянието му върху индийската икономика. Делът на участие се е увеличил от 25 милиарда долара през 2002г. на 50 милиарда долара през 2008г.

"Много е притеснително да говоря след Индия", признава хърватката Юрица, когато се качи на подиума веднага след индийските представители. "Хърватия е твърде малка".

Юрица е председател на Хърватската агенция за развитие на Информационни технологии, но също е добре запозната с географските и геополитическите препятствия пред нейната държава. Като бивша част от Югославия, Хърватия е "много дълга държава с 285 острова", която в момента е "многопартийна парламентарна демокрация" обясни тя. В Хърватия съществуват "1300 IT-компании с 10 000 служители и 140 телеком компании с 13 000 служители" поясни Юрица. Като член на Световната търговска организация (WTO) и непостоянен член на Съвета за сигурност, Хърватия се надява да се присъедини към НАТО и Европейския съюз след няколко години. Въпреки че повечето от IT-компаниите са малки софтуерни къщи, в Хърватия има две големи фирми - географски информационни системи (GIS) -- Geofoto и GISdata -- също така Recro, IN2, и M San Group.

Северноамерикански и европейски фирми проявяват реален интерес към инвестиране в Хърватия, според Юрица, изброявайки IBM, Microsoft, Oracle, Hewlett-Packard, Ericsson, SAP, Cisco Systems, и Siemens.

Една от новите разработки в Хърватия спечели отличие на конференцията на Cisco в Барселона като "най-добра програма за дистанционно обучение". Програмата е създадена да направи "живеенето на островите" добра перспектива и да подобри образованието на децата живеещи в отдалечените места. Страната е направила големи усилия през последните няколко години да "опрости и включи информационните технологии във всички процеси на държавната администрация", казва Юрица. Една такава инициатива наречена "Програма еХърватия" (eCroatia Program) включва в себе си подсистеми - еПравителство, еОбразование и еПравосъдие.

Друга инициатива HitroReax "спомага за намаляване на бюрокрацията в административните процедури" за електронния бизнес. "Различните министерства, постигнаха различен напредък", признава тя.

Правителството изгради публичен информационен портал наречен MojaUprava. "Всеки вече знае че "Първо трябва да погледне в портала"". "Идеята е базирана на добрите практики на Великобритания и Хонг Конг".

Д-р Янош Харскути разказа пред аудиторията историята на Web 2.0 развитието в Унгария. Един IT-инженер печели 55 000 долара в Унгария, а в Германия може да получи 130 000 долара - дава пример д-р Харскути, който е икономически консултант в преавителството на Унгария.

През последните няколко години IBM, SAP, Cisco, Getronics и индийската TaTa отвориха свои филиали в Унгария, казва Харскути. Служителите във филиалите на Cisco и Getronics в Будапеща се увеличиха от 110 в началото до 500 днес. "Аз само мога да похваля Унгария. Живях там много години", казва Питър Келлнер - основател и управляващ директор на Richmond Management LLC, в отговор на въпрос от залата. Келлнер каза също, че Унгария и Хърватия са изправени пред едни и същи предизвикателства в намирането на частни инвеститори от чужбина.

Междувременно Рачков съобщи, че през 2005г. в Беларус е създаден Високо технологичен парк "с декрет на президента на Беларус". От тогава до сега около 40 местни и чужди компании - включително разработващи софтуер, са намерили място в него. Рачков изтъкна две компании, базирани в Беларус - IBA Group и EPAM Systems като най-големите и най-утвърдени в аутсорсването на изток от Германия.

Тези и други компании в Беларус "имат мениджмънт на световно ниво и успешно привличат и други световно известни фирми, като IBM, Colgate-Palmolive, Samsung, Siemens, Alcatel, British Telecom, Ford-Union, и Microsoft" според беларуския представител.

Статията е на BetaNews | Eastern Europe: The next silicon valley?