Една изповед.

„Бях двадесет и една годишна, когато почина майка ми. Това ме накара да си задам въпроса какъв е смисълът на живота. Многобройни въпроси завладяха ума и душата ми: щом всички един ден умираме, какъв е смисълът да създаваме семейство, да живеем като харчим пари, за да направим живота си по-удобен, да имаме деца? Когато умираме, не отнасяме със себе си нищо... И какво е Бог? Дали Той е старец, с дълга брада, както ми бяха разказвали в детството? И ако Той е любов и прошка, защо толкова много хора страдат? Този свят от Бог ли се управлява?

И така започна моето ТЪРСЕНЕ…

През целия си живот съм била перфекционистка. През юношеските си години започнах да анализирам себе си, своите реакции и поведение. С интроспекция и искреност, по това време бях способна да виждам истинските проблеми вътре в себе си. Преживях едно духовно извисяване, защото имах желанието да се променя, но това беше по-скоро интуитивно, основано на инстинкта. Позволявах на моя “вътрешен глас” да ме води, без да мога да обясня какъв беше този мой вътрешен глас: дали той идваше от Бога, или бях обсебена? Не бях в състояние да обясня как този вътрешен глас се роди в мен, нито да обясня на околните как точно се чувствам, или да ги науча как самите те могат да се вслушват в техните собствени вътрешни гласове. Целият свят беше побран вътре в мен: птици, дървета, слънчевата светлина, радостта, мирът, красотата. Чувствах се като сестра на всичко, което ме заобикаля.

Много пъти приятелите ми ме питаха: “Защо правиш това?” Аз отвръщах "Защото чувствам, че тове е по-добрият начин”. Понякога те ме смятаха за наивна и не ме уважаваха, защото не реагирах по начина, по който те очакваха. Друг път ме смятаха за амбициозна и ме хвалеха, защото постигах онова, което желаех. Аз не бяха нито наивна, нито амбициозна. Аз бях търсач, и това беше процес на промяна и разбиране на самата себе си. Съзнавах, че съществува нещо друго отвъд видимото, отвъд формите и цветовете, нещо, за което не бяха ме учили нито в училище, нито моите родители… Това бе нещо, което докосва душата, не ума. То не можеше да бъде познато от аналитичния ум, а да бъде открито и преживяно единствено от една жадна душа.

Смъртта на майка ми ме постави в ситуация да си задам въпрос за смисъла на живота. Тя се бе омъжила, имаше две деца. На 35 години заболя, на 47 почина… 12 години страдание и безутешност. Каква е печалбата от това да бъдеш роден? По каква причина?

Какъв е смисълът на живота и крайната му цел?

Бог е крайната му цел. А целта на живота е да усъвършенстваме себе си – “духовната еволюция”, както я наричат. Животът е просто околна среда, в която ние се обучаваме и проявяваме.

Отне ми една година да намеря своя път. Посещавах различни движения, от църкви (православни и други, които вярват в Христос) до различни системи йога. Бяха ми казали, че всички сме грешни (което отряза крилете ми и надеждите ми за по-добър живот), че всеки си има съдба (тогава какво е “свободната воля”?), че трябва да се боим от Бога (аз никога не съм се страхувала от Бог; засрамена да, но никога уплашена), че около нас е пълно с енергии, някои от които благоприятни, други неблагоприятни и много още неща, които водеха до спорове, но не и до Промяна.

Никой не говореше за мъдрост и познание. Не се интересувах от придобиването на паранормални сили, от това да влияя на другите, или да завоювам света. Интересувах се от това да живея в съответствие с Божията воля. Не ме интересуваше живот, с който да впечатлявам останалите, а живот, който би ме изпълнил с радост и удовлетворение. Нима исках твърде много?

Започнах да практикувам Сахаджа Йога със същото отношение, което имах и към останалите практики: чисто желание и отворен ум. Това би могло да бъде Моят Път или просто още една опитност.

Защо останах в Сахаджа Йога? Защото в началото имах същите вътрешни преживявания, както в юношеството си. Нещо повече – аз започнах да разбирам своите предишни преживявания”.

“Всяка жена за собственото си дете  потенциално представлява най-висшият запас от любов. Тя е въплъщение на този аспект на Божествената сила, който по този  начин подхранва Вселената. Освен това, нейната невинност и нейната чистота изразяват нейното целомъдрие, което представлява друг фундаментален аспект на Божествената енергия.

Грехът против Майката атакува чувството за собствено достойнство, когато сексуално ориентираната психика вижда в жената  обект на потребление, пореден повод за чувствени развлечения и фантазии. Вследствие на тази деградация на жените всички концепции във вселената деградират.

Клоаката може да бъде заменена само от свежест и невинност. Развратеният дух проектира своето видение в този свят и прави от това една огромна канализационна тръба. Някои филми, наградени на международни фестивали, са  първите примери от това грозно зрелище. Последствията от тази извратеност може да се наблюдават в патологията на изключително обременена психика”./Грегоар Дьо Калберматен – Пришествие/
Енергията на Майката, заложена във всяко едно човешко същество се проявява, когато Кундалини, остатъчната първична енергия, разположена в основата на гръбначния стълб се пробуди и се реализира в Сахасрара, чакрата  разположена като лотос с хиляда листенца върху върха на главата и интегрираща в себе си всички останали чакри.
За голямо съжаление в съвременното общество, особено на Запад, грехът против Майката се приема като потребност, още повече и с развитието на рационализма и технологиите. Там,  като цяло, не съществува уважение към целомъдрието на жените и майчинството, а това води до увреждането на първата чакра – Муладхара, която е основата за цялото здание на нашето духовно същество.

Тези, които проповядват сексуалното освобождение дори и не си представят до каква деградация поставят цялото човешко общество. Другата атака към Муладхара чакра идва от тези, които твърдят, че сексуалността е път за духовна реализация – тантристите. “Еротичният живот е пълноценен само  когато Духът и инстинктите вървят заедно в щастливо съгласие”, казва  Юнг и затова отношението към Майката и брака на Изток е различно от това на Запад.

Едно дете от Индия например се възпитава да гледа на жените не като възможни партньорки, а като сестри и майки в съответствие с възрастта. Детето, родило се и възпитано в западните общества трудно може да се съпротивлява на обусловеностите на тези общества, които представят секса в качеството му на единствен източник на дълбоки чувства и усещания.

Тези западни общества, които по време на материален успех объркаха и разкъсаха своята социална тъкан и изтикаха семейната безотговорност до нейната последна степен, за съжаление, считат себе си за “развити” и предлагат модел за “ръст” на тези, които все още се “развиват”.
И така дъщерите губят своето чувство за целомъдрие, синовете, подвластни на изкушението на парите, омаловажават положението на жените и всичко това води до разрухата на цялото общество, потъпквайки изцяло основополагащите за създаването на вселената и живота качества – невинност, чистота и мъдрост, а от там и всичко, което се случва  и на което сме свидетели в нашето съвремие.
Но изход от тази трудна и объркана ситуация, в която понякога самата ни социална обкръженост ни поставя има и това е да направим своя ИЗБОР – избора да намерим пътя към себе си и да открием  злото и неправилния си, лишен от нравственост живот, който водим, или избора да се оставим на течението, на повърхностното  и винаги да оправдаваме грешките, които правим.

Чрез помощта, пробуждайки Божествената Майка в нас – Кундалини , която Шри Матаджи Нирмала Деви ни дава, е възможно цялата бъркотия в човешкото съзнание да се оправи, да се възстанови чистотата и невинността, да се почувства свободата на Духа и да се усети радостта от мига, който Живота предоставя.

За всичко това, обаче се иска, на първо място - силно желание да погледнеш към себе си, търсейки Истината и на второ място  - да приемеш предизвикателството на експеримента, която тази Истина ти предоставя.

Времето лети неусетно. Отлитат часове, дни, години... 

Ето какво мисли един известен римски философ и писател Луций Аней Сенека. 

"Сенека - нравствени писма до Луцилий"

(1) Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш – ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство. Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма - ако вършим нещата зле; целия си живот - ако вършим не каквото трябва.

(2) Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Заблуждавеме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо - голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава.

(3) Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме - това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. А глупостта на смъртните е голяма: когато успеят да си изпросят някоя евтина дреболия, която винаги може да се възстанови, те позволяват да им бъде вписана в сметката; но ако получи време, никой не се смята за длъжник, макар то да е единственото, което и най-благодарният не може да върне.

(4) Може би ще попиташ какво правя аз, който ти давам тези съвети. Ще ти призная честно: подобно на разточителен, но прилежен човек, мога да дам точен отчет. Не мога да кажа, че нищо не губя, но какво, защо и как губя - ще кажа; мога да дам обяснение за бедността си, но изпадам в положението на повечето хора, докарани до мизерия не по тяхна вина - всички им прощават, никой не им помага.

  Изборът на човека винаги е бил в центъра на еволюционния процес като двигател както в индивидуален, така и в колективен план. Онова, което избираме идва като качество на съзнанието, като стремеж към удовлетворяване на онази част от нас, която е най-активна  в дадения период от време. Така е и с избора на пътя на пробудилата се душа, а той води само в една посока- посоката към завръщането у “Дома”. Но дали ще избере криволичещи пътечки или най-прекия път  към Дома зависи от личния избор на всяка индивидуална душа.

 Моят избор се свърза с Изтока, защото  срещнах истински духовен учител, идващ от там и притежаващ силата  да предизвиква събуждането на изначалната най-чиста и всемогъща, всезнаеща енергия, заложена във всяко човешко същество.  Веднъж събудила се тази енергия  се свързва с всепроникващата космическа енергия и ти дава усещането за единство, цялостност и завършеност. Това е осъществяването на себереализацията – крайният етап от еволюцията на човечеството в това измерение и най-бързия път за завръщането у “Дома”. 

 По думите на Шри Матаджи Нирмала Деви – моят духовен учител – “дошло е време, когато много хора ще направят скок в това ново измерение”. Въпрос на личен избор е дали да направим скок или бавно да пълзим по криволичещите духовни пътеки. 

 Лично за мен Изтока /а и според Херман Хесе/ е символ, защото е най-близко до Изгрева на Слънцето, до Светлината и най-прекия път към завръщането  у “Дома”. Съвсем не е случайно, че повечето хора  от Изтока са съхранили и до днес избора си да вървят по пътя, който води към  себе си, към Истината, заложена в нас самите, а това е именно пътуването към Изгрева и Светлината – това е осъществяването на Себереализацията.

  В първия си том “От кого сме произлезли” Ернст Мулдашев ни предава завета на древните атланти, а той е: “хора, реализирайте се!”, а основните ключови думи в книгата са – йога, медитация и реализация. Предполагам, че малцина са тези, които могат да разберат истинския им смисъл, въпреки че медитацията е съпътствала и исихастите и богомилите в България още преди векове.