AЗ СЪМ ЖИВ!!!

Ей сега тук ще бъде фрашкано с хора, които ще си кажат "Че какво толкова?!?!", "Нали и ние сме живи" или ще ми се изсмеят.

Истината е, че като се изправиш пред смъртта и всичко най-накрая е свършило в твоя полза - то тогава си щастливец. Аз съм щастливец и Лидия също е щастливка. Ние в момента живеем втори живот. Няма да тормозя повече читателите...

Вчера (22.04.2008 - вторник) преживяхме катастрофа. Бързам да уведомя всички, че и двамата с Лидия сме невредими. Ама като кавам невредими - имам предвид, че на базата на това, което ни се случи е живо чудо, че сме без наранявание. Аз дори не пролях и капчица кръв.

В следствие на технически дефект новата ми кола Fiat Punto замалко не ни уби. Движех се със 60 КМ в час на шосето на излизане от Плевен. Родителите ми бяха в колата пред нас. Ограничението беше 70 и аз погледнах киломертажа на колата. Следващото нещо което помня, е че бяхме вече по таван. Прясно купеният автомобил се оказва неизправен. На мост в града се къса предната полуоска, след това и десен носач (или обратно). Колата се унася на дясно, удря се в пътния знак за ограничение на скоростта 70, който я преобръща по таван. Автомобила се влачи така около 40 метра. Докато колата се влачи по таван чух Лидия да крещи. Обърнах се, видях че е добре и дори се успокоих че крещи (според правилата на първата помощ тези, които крещят са по-добре от тези, които мълчат). Колата спря. Първото нещо, което направих е да откопчея колана си, след това колана на Лидия (слава богу че бяхме с колани). Успях да отворя вратата си. След това един дребен човецец ми помогна да се изправя и хукнах да отварям вратата на Лидия. За беда тя заяде. Върнах се обратно към моята врата, но дребния спасител вече изваждаше Лиди, която продължаваше истерично да трепери и вика от уплахата. Като видя, че сме добре човека ни прегърърна. В този момент се сещам за майка ми и татко ми. Поглеждам и ги виждам как тичат към нас. Прегърнах Лидия, след това прегърнах и тях. И двамата с Лиди бяхме невредими. Тя има само една цицина на главата и леко порязване на дясната ръка породени от отпускането на колана. Продължаваше да трепери. В този момент се замислих, какво ли е да видиш детето си в такава ситуация в огледалото за задно виждане. Баща ми е видял всичко. Цялата сцена.

КАТ дойдоха и си заминаха без да пишат актове, протоколи и т.н. Автомобила беше с транзитни номера. В началото ме обзе жал, че една от мечтите тъкмо се беше сбъднала и се наложи да се простя с нея. След това бях изпълнен с яд към таратайката и я наритах яко. Сега все още я мразя.

Скоро дойде и приятеля на баща ми Хрис, който ни помогна да натоварим колата на автовоз и да я закараме някъде (дори не знам точно къде е). Потеглихме към Русе с колата на баща ми и в този момент започна да ми просветва пред очите и да осъзнавам какви късметлии сме с Лидия.

1. Добре, че бяхме с колани. Иначе щяхме да се с много по-сериозни наранявание.
2. Добре, че се ударихме в знака, иначе щяхме да хвръкнем през моста.
3. Добре, че се движехме със 60 КМ. Ами ако бяхме с 90???
4. Добре, че родителите ми бяха пред нас и ни помогнаха след това (не е много добре като знам какво им причиних).
5. Всичко е добре, коагто свървшва добре.

Докато пътувахме звъннах на повечето от приятелите си за да събера тези, които са в Русе и да кажа на останалите да се почерпят за наше здраве. Вечерта се събрахме в клуб Black Night и пийнахме порядъчно. Решихме концерта на Rockada в петък да е на свободен вход за здравето на всички.

Живота ми придоби друг смисъл. Оценяваш нещата по друг начин. Забравяш за материялното, сещаш се че имаш само един живот, а коли или пари можеш да имаш много или малко и пак ще си жив.

Имам към вас следните съвети:

• Радвайте се на живота!
• ВИНАГИ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПРЕДПАЗНИ КОЛАНИ!
• Като купувате кола минете през сервиза преди да я платите!
• Обичайте се!

Това е!

--------------------

Здравейте на всички!

Както обещах - помествам резултатите от двете срещи вчера и днес. Вчера по покана на италианската асоциация “Приятели на деца”, с представителство в Б-я се срещнахме в 15:30 и проведохме разговор относно проблемите, които имат ЦВН-тата към този момент, “потребителите” ползващи техните услуги, както и децата навършващи 18 години, напускайки ДОВДЛРГ.

ЦВН-тата имат един основен проблем и той е, че имат постановление но БЕЗ КАКВАТО И ДА Е ПРАВНА ЗАЩИТА. 17 ЦВН-та в цялата СТРАНА, с общ брой настанени 758 потребителя е статистиката за 2007 година. Едва около 10 % до 20 % имат ТЕЛК,ЛЕК и/или право на картотекиране. За да има право на решение от ТЕЛК , както и други лекарски комисии, трябва да има временна или трайна нетрудоспособност, определена в Закона за това. За да има право на картотека, която му дава зелена светлина за КАНДИДАТСТВАНЕ за общинско жилище потребителя трябва да има минимум 10 години без прекъсване жителство в един град/община или селище. Прави се набор от документи, с който се кандидатства на определените за целта места. След това ако е одобрен се изчаква за получаване на такова жилище, като периода дори и някъде упоменат е най-малко 10 години … или средно около 20 години. Тези жилища са под “шапката” на общината, заплаща се наем както и всички ползвани консумативи.
Всички социални заведения по непотвърдена информация от 2008 година минават под БЛАГОСЛОВИЯТА на Социалното Министерство. Ако , според разпоредбите на последното родителите не потърсят правата над оставеното си за отглеждане и възпитание дете повече от 12 месеца то те автоматично ги губят. МС работи по програма “Приемни семейства”, но резултатите са твърде болезнени и там. И за да заключим темата за ЦВН-тата само да спомена че 90% от всички потребители там освобождават заеманите стаи (най-често) на 31.03. Уведомителни писма за крайният срок вече се разпращат. Само както и по-горе споменах онези, които имат решение на ТЕЛК, както и чакащите жилище имат вероятност да получат разрешение за продължаване на срока на използване на услугите.

Домовете за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи са институции преди ЦВН-тата. Това 80 ДОВДЛРГ за цялата страна, с настанени СИРАЦИ 4586, по статистика за 2007 година. Повечето от тези институции се издържат от дарения на частни лица, неправителствени организации, фирми. Получава се така, защото бюджета предвиден за всяко едно учреждение е твърде малко и в 90% от случаите той стига едва за първото шестмесечие на годината или в най-добрия случай за 9 месеца. На всички сираци в група “малки” се отпускат по 3 лв лични пари на месец, а в група на “големи” по 6 лв на месец. Правилно го прочетохте. Това е …
“Не можеш да изискваш от едно дете на 15 години да има самочувствие с 6 лв. на месец. Той/Тя отиват да работят , изтърват от учебния материал и когато напуснат институцията се оказват с ниско образование”. Имат осигурени храна и подслон, но за останалото се мисли… АКО ИМА СРЕДСТВА.

Чрез новото постановление всеки един от тези 5 000 деца, когато завърши средно образование има на разположение 3 месеца за да се устрой в живота: работа и жилище. Може да се пробва и за ВУЗ , където държавата се грижи до 25 години. Процентът рядко надхвърля 2-3. Нищо, че е необходимо да изкара и 3-ка бе значение кой е ВУЗ-а, стига да е държавен. Така МАЩЕХАТА поробва собствените си деца, още докато растат.

С “Приятели на децата” мислим за обща асоциация, с членове от “бездомни потребители”, деца, лишени от родителски грижи и др. Идеята, заложена в техните проекти е идеална за развитие, но се иска време за осъществяване.

Лично мнение: Според мен заедно с тази асоциация, както и други правителствени и не такива е да се създаде предложение пред МС да се съкрати срока за кандидатстване за общински жилища, да се увеличи срока на пребиваване в ЦВН-та, както и да се отворят пътеки за развитие още в начално и средно образование. Да се отсеят /разграничат видовете бездомни, както и да се погледне на всеки един случай поотделно. Общините да разработят проекти за съвместно съдействие с МС, Социалното Министерство и асоциации за насърчаване заетостта на бездомните, тяхното образование и техния дом.

—————————В едни от последните редове на тази тема ми се ще, ако позволите да ви дам няколко насоки:

- Никога не изоставяйте детето си! Мъката за Вас ще е голяма, но за него - 2 пъти повече!
- Не забравяйте за тези деца: Това са наши деца и те разчитат на нашата обич, на нашата подкрепа!
- Не ги съдете, защото душа носи всеки от нас - те страдат достатъчно, заради нехайството на мащехата си, но въпреки това обичат. Със сърце!

Искрено Ваш! Иво Румянов Кабаков

Дете на държавата е - през 1996 година за първи и последен до ден днешен път вижда майка си, тогава тя се отказва от него официално, нея поне я е видял. На 18 напуска дома за сираци в Стара Загора и заминава за София, където след година бива настанен в ДВН, намира си работа. До сега е бил безработен само 2 месеца преди да бъде назначен някъде, било то като чистач, ресторантьорски работник, като касиер, като куриер, като продавач на вестници и в магазин за хранителни стоки. Работи в зала “Матрицата” от година и шест месеца при при условия за Интернет зала и средна заплата (тук се оказа страшно коректен към работодателите си и помоли да запазя подробностите в тайна). Има завършено средно образование в паралелка без покритие, наложена му поради неволна грешка от страна на бившият му дом в с. Скобелево , по специалността си е намерил работа само докато е бил на стаж. Искал е да учи ТОХ и да стане готвач. В живота си е правил една грешка, за която съжалява и до ден днешен - изпуснал е шанса си за университетско образование. Обожава финансите като предмет и философията като сфера. Лично аз останах с много добро впечатление от него по време на разговора,който проведохме, той има качества, които рядко се срещат събрани в една личност. Е, вярно понякога изпуска пълния член, но и аз го правя… Ето какво ме трогна:

Знаеш ли когато бях безработен каква работа си търсих? - да се грижа за някого... без значение за какво заплащане... Стар човек... А отсреща ми казаха - "Ма вие сте момче?". Как аз сега да разбирам това? Какво? - не мога да пазарувам, да почистя, да сготвя, да постеля легло... Да прегърна човека?
Когато исках да се върна при майка ми исках само едно - нейната обич, нищо друго! Тривиално - но това е истината!
Кажи ми какво има в едно семейство, защото аз не знам!

По закон и майка, и баща на Иво и всички като него е държавата, а преди два месеца неформално тя се отказа от тях. След навършване на 18 години тя “изритва ничиите деца” от домовете за сираци и те се настаняват в Центрове за временно настаняване, там имат само 3 месеца да намерят стабилна работа с достатъчно заплащане,за да се изхранват и да плащат квартира. Повечето от тях нямат нормално образование (аз лично сега не си правя труда да уча, а не знам какво би било ако ги нямаше нашите да ме контролират) и им се налага да работят на най - ниският етаж в йерархията, съответно за най - ниското заплащане. Да кажем ок, опитват се да ги деинституциализират, но защо в тези срокове? Представете себе си. Една година ви остава до завършване на училище, 3 до 6 месеца за да напуснете “центъра” и цял живот да се опитвате да плащате наем. А ако лицето бъде уволнен по една или друга причина и не може да си намери работа? Има някакви законови норми, вярно е - 1 месец преди уволнение служителят трябва да бъде уведомен, или да му бъде изплатено обезщетение. С тези пари ще може да си плати наема и да поживее месец, докато си намери нова работа. Но нима е възможно цял живот да не стои човек без работа и то в България? А и не говорим само за четирите ЦВН - та в София, с общо около 500 младежа, а и за такива в градове с по - висока безработица. Представете си какво става, когато някои от тези сираци останат без работа за по - дълго. Не могат да платят наема, гонят ги, нямат роднини, няма при кого да отидат, освен при новия им приятел - улицата. Веднъж на улицата,човек рядко успява да си намери работа, да плаща наем, да живее нормално.

Кажете ми как си представяте момчето от снимката, заслужила уважението на потребителите на най - големия форум в България, а и не само, на улицата с одеялото, сред кашоните? Дори ми е трудно да го напиша. Как си представяте някое от младите семейства от тези домове в нечии вход? Как? Е държавата явно няма въображение и гони децата си, пускайки ги В дълбокото, за да се научат да плуват. Интересно ми е колко от депутатите, гласували това постановление “286″,са осъзнавали, че превръщат живота на качествени деца в игра на руска рулетка?

Благодаря ви, не ви искам магистралите, искам хората като Иво да имат покрив по - твърд от картон.Полезни линкове:
Координационната тема в www.horata.eu, където може да помагате/давате идеи за решение на проблема.
Статия по въпросът в http://mogilino.wordpress.com/
Темата на Иво в data.bg
Сайта на "Министерството на труда и социалната политика"

Линк към препубликацията на Симион Патеев.

Една по - разчустваща статия по въпроса...  

П.п. Иво и негов съквартирант си търсят жилище по възможност в Люлин до 150 лева месечно.
П.п. Аз лично смятам да разкрия историята на тези хора пишейки до националните медии, Народни представители, институции и други заинтересувани, както и не се учудвайте, ако скоро видите статията в някои по - реномирани блогове.