Продукти:

• 5 кг. домати тип "консерва" (това са онези дългички домати, които имат по-твърда люспа, но са идеални за приготвяне на зимнина) или 1 буркан от 800 мл. доматено пюре

• 4 кг. червена капия

• няколко люти чушлета според конкретните вкусови предпочитания

• 3 глави чесън

• 1 връзка магданоз

• 200 мл. олио

• 200 мл. оцет (препоръчвам ябълковия 6 градусов оцет на "Кулинар")

• 1/2 ч.ч. захар

• сол на вкус

Приготовление:

Пиперът се изчиства от семето, изпича се, обелва се и се смила.

В случай, че използваме домати, а не доматено пюре (аз лично предпочитам домати пред пюре конкретно в този случай), е нужно да разполагаме с машинка за мелене, която е снабдена с фуния, отделяща семето и люспите от сока.

Доматите се измиват, смилат се, след което сокът се слага да ври, за да се сгъсти. Бърка се, за да не загори, а може с дупчена лъжица да se започне отделянето на воднистата част от месестото съдържание, което в крайна сметка ни е нужно.

Чесънът се обелва и се пресова, а магданозът се нарязва на ситно.

Към полученото доматено пюре се прибавят смления изпечен пипер, пресования чесън, оцетът, олиото, захарта и солта. Магданозът се слага най-накрая. В един тензух се завързват няколко накъсани люти чушлета (аз използвам цедка за чай, която се защипва, по-удобно ми е) и се слагат да се варят в сместа. След като започне да ври се намаля степента на котлона, за да не пръска прекалено и да не загори, а междувременно се бърка с голяма дървена лъжица. Апетитката се опитва периодично, за да се прецени доколко е лютива, а когато вече е достигната необходимата степен на пикантност, чушлетата се изваждат. Прибавя се и магданозът. Вари се, докато не бъде достигната гъстота, която ни устройва, след което се дърпа от котлона. След това при желание сместа може да се мине с пасатор, за да стане максимално гладка.

Изсипва се в бурканчета, които се затягат хубаво и се преваряват за около 20 минути до половин час. От една доза излизат към 11-12 стандартни бурканчета от лютеница.

Признавам, не е леко занимание, но крайният резултат е неописуемо вкусен!

Продукти:

• 5 кг. зелени камби
• 2 глави целина
• листа целина
• 1 кг. моркови
• 2 малки стегнати глави зеле
• 1 корен хрян
• вода
• готварска сол
• оцет (6 градусов, ябълков, за предпочитане "Кулинар")

Приготовление:

Камбите се изчистват от семето. Морковите, зелето и целината се настъргват на ситно, а листите целина се нарязват. Хрянът също се нарязва на ситно. Настърганите продукти се омесват хубаво, намачкват се със сол на вкус (да се внимава да не стане много солено, в саламурата също има сол!) и с тях се пълнят камбите. Сместа се натъпква здраво, за да не остане рехава. Камбите се нареждат с отвора нагоре в буркани или бидонче, а най-отгоре се прави венче от целина, за да не изплуват.

Ако от зелето и морковите остане нещо, просто се прави салата и се изяжда ;)

Саламурата е стандартна: 17 части вода, 1 част оцет, 1 1/4 сол. Можете да ползвате чаши или каквото решите, стига да спазвате пропорциите. Солта се разбърква докато се разтвори и туршията се залива. След ден-два започва да се преточва, което трае, докато саламурата не се избистри, което значи, че туршията е готова за консумация.

• 1 кг. чорбаджийски чушки

• 4 глави чесън

• 2 с.л. сол

• 4 с.л. захар

• 3 ч.ч. оцет

• 2 връзки копър

• 2 връзки магданоз

Приготовление:

Чушлетата се измиват и нарязват на хапки от около два сантиметра. Чесънът се разделя на скилидки, нарязват се на ситно и копърът и магданозът. Всичко това се разбърква и се разпределя в буркани. От солта, захарта и оцета се приготвя саламура, с която се заливат наредените чушлета. В случай, че течността не стигне, всеки буркан се допълва с оцет. Запечатват се добре, след около ден-два започват да се преточват (чрез разклащане на бурканите) - процедура, която продължава, докато саламурата се избистри.

Продукти:

• малки корнишончета (не уточнявам количеството, зависи кой колко е решил да прави)

• зрял копър

• сол

• захар

• оцет (за предпочитане ябълков, шест градусов)

• аспирин

Приготовление:

В буркани "Омния" плътно се нареждат измитите краставички. Във всеки буркан се слагат по един стрък копър, 4 счукани аспирина (най-обикновения нашенски ацетизал върши чудесна работа, а и все още хич не е скъп), 1 с.л. сол, 1 с.л. захар и 4 с.л. оцет, след което се долива вода. Бурканите се запечатват и се слагат на хладно. След ден-два започват да се преточват, или в конкретния случай да се разклащат хубаво. Процедурата трае докато саламурата се избистри. В резултат през зимата имаме великолепни домашно приготвени кисели краставички!

Забележка:

Вместо в буркани краставичките могат да се сложат в бидони например. Стандартните са с вместимост пет и десет литра. В този случай саламурата се прави от 8 с.л. сол, 8 с.л. захар, 32 с.л. оцет и 32 аспирина за петлитров бидон, или 16 с.л. сол, 16 с.л. захар, 1 бутилка оцет и 64 аспирина за десетлитров бидон.

Какво е нужно, прочие, за да се сдобием със собствено кисело зеле:

• Зеле. Количество - зависи от ситуацията, вместимостта на индивида и конкретните предпочитания. Да кажем, на нас вкъщи ни стигат десетина зелеви глави, които слагаме в бидонче, но има хора, които слагат стотина килограма в бъчва.

Забележка: зелето трябва да е твърдо и стегнато, не да е рехаво и меко, щото се разкашква и на нищо не става.

• Трябва ни още бидон
• Хрян
• кочан царевица (това така и не ми стана ясно защо)
• морска сол (на 10 л. вода се слагат 400 гр. морска сол)
• в един момент ни трябва или натриев бензоат, или, аз лично предпочитам, калиев сорбат (той не мирише)

Приготовление:

Зелето се почиства от външните накъсани листа, като последните се дават на комшията, който въди зайци, кокошки или други добитъци. Ако вие също въдите добитъци, не давате листите на комшията, а ги давате на добитъка си. След като сме почистили зелето, с остър нож се прави дълбока кръстообразна цепнатина в основата на кочана. Зелките се нареждат много плътно в съда (бъчва, каче, бидон или в каквото още може да се сложи зеле), като, ако няма канелка, през която да преточваме в обозримо бъдеще, се слага маркуч. Отгоре се затиска със сковани дъсчици, оплетени клонки или друг подръчен материал, върху който е поставен голям, речен (не морски) камък. Или паве. Или нещо подобно. Измежду зелките са втъкнати царевичният кочан и почистеният хрян, може и една глава цветно зеле, та ако ни влече, крайният продукт да придобие равномерен розов цвят.

Така наредената особеност на българските национални бит и култура се залива с вода, като много внимателно се изчислява точното й количество. Например сипваме вода с кофи с вместимост от десет литра, така е най-удобно. В последната кофа вода, която е попритоплена леко, разтваряме морската сол, която, както бе споменато, е около 400 гр. на десет литра. Сипва се и последната кофа и съдът се затваря. След около седмица започва да се преточва всеки ден, докато зелето не стане годно за ядене. След това се пресича с калиев сорбат.

Е друго са си сърмите с кисело зеле, зелевата салата и греяната ракийка пък!

Добавено:

Зелето се пресича по следния  начин: 3 гр. калиев сорбат на 2 кг. зеленчук. Тоест, в моя случай, на 20 кг. зеле се предполага да сложа 30 гр. калиев сорбат, или иначе казано, три пликчета, на които пише, че тежат 9 гр. +/- 3% (wtf?!) Източва се една кофа зелева чорба, в нея се слага сорбатът, разбърква се добре и се връща обратно в бидона. Преточва се и се оставя да престои така едно денонощие.

Тази манипулация се прави едва когато зелето е напълно готово и има опасност да вкисне, в никакъв случай не се пресича докато е още сурово!

• 5 кг. много зелени камби
• 2 глави хубав, бял карфиол
• 1 кг. моркови (най-добре малки морковчета)
• 1 кг. корнишончета
• 1 кг. малки зелени доматчета
• 1 кг. брюкселско зеле (в чест на Европата, до миналата година не слагах)
• 1/2 кг. чесън
• 1/2 кг. малки лукчета
• 1 дюля
• корен хрян
• глава целина
• листа целина

За саламурата:

• 17 чаши вода
• 1 чаша оцет (6 гр. ябълков)
• 1 1/4 чаша обикновена готварска сол
  (нали няма да се чудите <strong>какви</strong> чаши?! Става въпрос за пропорция бе!)

Приготовление:

Продуктите се измиват, почистват, нарязват и се подреждат в бидонче. Хрянът се стърже или се реже на ситно, чесънът е на скилидки, не се слага на цели глави! Най-отгоре се прави венче от целина, за да не изплува туршията и се залива със саламурата.

Саламурата от своя страна се приготвя по най-елементарния начин: разбъркват се водата, оцетът и солта, и това е. Нищо друго.

След няколко дни туршията започва да се преточва, зависи от времето колко дълго продължава това, после евентуално може да се пресече с калиев сорбат например.

Де депресия, де!

• 10 кг малки, здрави корнишончета

• 300 гр. сол

• стар копър на вкус

• скилидки чесън по желание

 Приготовление:

Краставичките се измиват и се нареждат  плътно в буркани заедно с копъра и чесъна.

Саламурата се приготвя по следния начин: бурканите се напълват с вода, която се изсипва в подходяща голяма съдина, където се разбърква със солта. След като солта е разтопена напълно, саламурата се връща в бурканите и те се запечатват.

След около два-три дена започва преточването, което се състои в разклащане на бурканите и тази процедура трае, докато саламурата се избистри.

Какво е нужно, прочие, за да се сдобием със собствено кисело зеле:

• Зеле. Количество - зависи от ситуацията, вместимостта на индивида и конкретните предпочитания. Да кажем, на нас вкъщи ни стигат десетина зелеви глави, които слагаме в бидонче, но има хора, които слагат стотина килограма в бъчва.

Забележка: зелето трябва да е твърдо и стегнато, не да е рехаво и меко, щото се разкашква и на нищо не става.

• Трябва ни още бидон

• Хрян

• кочан царевица (това така и не ми стана ясно защо)

• морска сол (на 10 л. вода се слагат 400 гр. морска сол)

• в един момент ни трябва или натриев бензоат, или, аз лично предпочитам, калиев сорбат (той не мирише)

Приготовление:

Зелето се почиства от външните накъсани листа, като последните се дават на комшията, който въди зайци, кокошки или други добитъци. Ако вие също въдите добитъци, не давате листите на комшията, а ги давате на добитъка си. След като сме почистили зелето, с остър нож се прави дълбока кръстообразна цепнатина в основата на кочана. Зелките се нареждат много плътно в съда (бъчва, каче, бидон или в каквото още може да се сложи зеле), като, ако няма канелка, през която да преточваме в обозримо бъдеще, се слага маркуч. Отгоре се затиска със сковани дъсчици, оплетени клонки или друг подръчен материал, върху който е поставен голям, речен (не морски) камък. Или паве. Или нещо подобно. Измежду зелките са втъкнати царевичният кочан и почистеният хрян, може и една глава цветно зеле, та ако ни влече, крайният продукт да придобие равномерен розов цвят.

Така наредената особеност на българските национални бит и култура се залива с вода, като много внимателно се изчислява точното й количество. Например сипваме вода с кофи с вместимост от десет литра, така е най-удобно. В последната кофа вода, която е попритоплена леко, разтваряме морската сол, която, както бе споменато, е около 400 гр. на десет литра. Сипва се и последната кофа и съдът се затваря. След около седмица започва да се преточва всеки ден, докато зелето не стане годно за ядене. След това се пресича с калиев сорбат.

Е друго са си сърмите с кисело зеле, зелевата салата и греяната ракийка пък!

Добавено:

Зелето се пресича по следния  начин: 3 гр. калиев сорбат на 2 кг. зеленчук. Тоест, в моя случай, на 20 кг. зеле се предполага да сложа 30 гр. калиев сорбат, или иначе казано, три пликчета, на които пише, че тежат 9 гр. +/- 3% (wtf?!) Източва се една кофа зелева чорба, в нея се слага сорбатът, разбърква се добре и се връща обратно в бидона. Преточва се и се оставя да престои така едно денонощие.

Тази манипулация се прави едва когато зелето е напълно готово и има опасност да вкисне, в никакъв случай не се пресича докато е още сурово!