<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><!-- generator="wordpress.com" -->
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	>

<channel>
	<title>Зимнина &amp;laquo; WordPress.com Tag Feed</title>
	<link>http://wordpress.com/tag/Зимнина/</link>
	<description>Feed of posts on WordPress.com tagged "Зимнина"</description>
	<pubDate>Sun, 06 Jul 2008 14:45:35 +0000</pubDate>

	<generator>http://wordpress.com/tags/</generator>
	<language>en</language>

<item>
<title><![CDATA[Апетитки]]></title>
<link>http://griboedov.wordpress.com/2007/09/07/apetitka/</link>
<pubDate>Fri, 07 Sep 2007 09:58:36 +0000</pubDate>
<dc:creator>Marfa</dc:creator>
<guid>http://griboedov.wordpress.com/2007/09/07/apetitka/</guid>
<description><![CDATA[Не знам, възможно е тази година да е по-спорно купуване]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p align="justify">Не знам, възможно е тази година да е по-спорно купуването на лютеници и апетитки от магазина. Все пак засега съм доста неумерен скептик предвид цената на традиционните летни зеленчуци посред... лято. Апетитките са доста трудоемко начинание, спор по този въпрос няма. Но все пак, колкото и трудно да се правят, крайният резултат винаги превъзхожда конвейерната супермаркетна продукция. Ако някой все пак се престраши да опита и се хвърли в това начинание, ето я и рецептата:</p>
<p align="justify"><strong><u>Продукти:</u></strong></p>
<ul>
<li>
<p align="justify">5 кг. домати тип "консерва" (това са онези дългички домати, които имат по-твърда люспа, но са идеални за приготвяне на зимнина) или 1 буркан от 800 мл. доматено пюре</p>
</li>
<li>
<p align="justify">4 кг. червена капия</p>
</li>
<li>
<p align="justify">няколко люти чушлета според конкретните вкусови предпочитания</p>
</li>
<li>
<p align="justify">3 глави чесън</p>
</li>
<li>
<p align="justify">1 връзка магданоз</p>
</li>
<li>
<p align="justify">200 мл. олио</p>
</li>
<li>
<p align="justify">200 мл. оцет (препоръчвам ябълковия 6 градусов оцет на "Кулинар")</p>
</li>
<li>
<p align="justify">1/2 ч.ч. захар</p>
</li>
<li>
<p align="justify">сол на вкус</p>
</li>
</ul>
<p align="justify"><strong><u>Приготовление:</u></strong></p>
<p align="justify">Пиперът се изчиства от семето, изпича се, обелва се и се смила.</p>
<p align="justify">В случай, че използваме домати, а не доматено пюре (аз лично предпочитам домати пред пюре конкретно в този случай), е нужно да разполагаме с машинка за мелене, която е снабдена с фуния, отделяща семето и люспите от сока.</p>
<p align="justify"><img border="0" width="400" src="http://vesela.files.wordpress.com/2007/09/tomatoes.jpg" height="288" /></p>
<p align="justify">Доматите се измиват, смилат се, след което сокът се слага да ври, за да се сгъсти. Бърка се, за да не загори, а може с дупчена лъжица да se започне отделянето на воднистата част от месестото съдържание, което в крайна сметка ни е нужно.</p>
<p align="justify">Чесънът се обелва и се пресова, а магданозът се нарязва на ситно.</p>
<p align="justify">Към полученото доматено пюре се прибавят смления изпечен пипер, пресования чесън, оцетът, олиото, захарта и солта. Магданозът се слага най-накрая. В един тензух се завързват няколко накъсани люти чушлета (аз използвам цедка за чай, която се защипва, по-удобно ми е) и се слагат да се варят в сместа. След като започне да ври се намаля степента на котлона, за да не пръска прекалено и да не загори, а междувременно се бърка с голяма дървена лъжица. Апетитката се опитва периодично, за да се прецени доколко е лютива, а когато вече е достигната необходимата степен на пикантност, чушлетата се изваждат. Прибавя се и магданозът. Вари се, докато не бъде достигната гъстота, която ни устройва, след което се дърпа от котлона. След това при желание сместа може да се мине с пасатор, за да стане максимално гладка.</p>
<p align="justify">Изсипва се в бурканчета, които се затягат хубаво и се преваряват за около 20 минути до половин час. От една доза излизат към 11-12 стандартни бурканчета от лютеница.</p>
<p align="justify">Признавам, не е леко занимание, но крайният резултат е неописуемо вкусен!<br />
<img border="0" width="275" src="http://vesela.files.wordpress.com/2007/09/apetitka.jpg" height="400" /></p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[Царска туршия]]></title>
<link>http://griboedov.wordpress.com/2007/09/04/king-pickles/</link>
<pubDate>Tue, 04 Sep 2007 08:38:42 +0000</pubDate>
<dc:creator>Marfa</dc:creator>
<guid>http://griboedov.wordpress.com/2007/09/04/king-pickles/</guid>
<description><![CDATA[Има много рецепти за туршия, които претендират, че имен]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p align="justify">Има много рецепти за туршия, които претендират, че именно те са със синя кръв. За тази не знам точно с какви монархически корени е, но в нашето семейство именно тя е известна като "царска".</p>
<p align="justify"><u><strong>Продукти:</strong></u></p>
<ul>
<li>5 кг. <u><strong>зелени</strong></u> камби</li>
<li>2 глави целина</li>
<li>листа целина</li>
<li>1 кг. моркови</li>
<li>2 малки стегнати глави зеле</li>
<li>1 корен хрян</li>
<li>вода</li>
<li>готварска сол</li>
<li>оцет (6 градусов, ябълков, за предпочитане "Кулинар")</li>
</ul>
<p align="justify"><u><strong>Приготовление:</strong></u></p>
<p align="justify">Камбите се изчистват от семето. Морковите, зелето и целината се настъргват на ситно, а листите целина се нарязват. Хрянът също се нарязва на ситно. Настърганите продукти се омесват хубаво, намачкват се със сол на вкус (да се внимава да не стане много солено, в саламурата също има сол!) и с тях се пълнят камбите. Сместа се натъпква здраво, за да не остане рехава. Камбите се нареждат с отвора нагоре в буркани или бидонче, а най-отгоре се прави венче от целина, за да не изплуват.</p>
<p align="justify">Ако от зелето и морковите остане нещо, просто се прави салата и се изяжда ;)</p>
<p align="justify">Саламурата е стандартна: 17 части вода, 1 част оцет, 1 1/4 сол. Можете да ползвате чаши или каквото решите, стига да спазвате пропорциите. Солта се разбърква докато се разтвори и туршията се залива. След ден-два започва да се преточва, което трае, докато саламурата не се избистри, което значи, че туршията е готова за консумация.</p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[Туршия от чорбаджийски чушлета]]></title>
<link>http://griboedov.wordpress.com/2007/08/28/pickles-chili/</link>
<pubDate>Tue, 28 Aug 2007 08:23:00 +0000</pubDate>
<dc:creator>Marfa</dc:creator>
<guid>http://griboedov.wordpress.com/2007/08/28/pickles-chili/</guid>
<description><![CDATA[Продукти:


1 кг. чорбаджийски чушки


4 глави чесън


2 с.л.]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p align="justify"><strong><u>Продукти:</u></strong></p>
<ul>
<li>
<p align="justify">1 кг. чорбаджийски чушки</p>
</li>
<li>
<p align="justify">4 глави чесън</p>
</li>
<li>
<p align="justify">2 с.л. сол</p>
</li>
<li>
<p align="justify">4 с.л. захар</p>
</li>
<li>
<p align="justify">3 ч.ч. оцет</p>
</li>
<li>
<p align="justify">2 връзки копър</p>
</li>
<li>
<p align="justify">2 връзки магданоз</p>
</li>
</ul>
<p align="justify"><strong><u>Приготовление:</u></strong></p>
<p align="justify">Чушлетата се измиват и нарязват на хапки от около два сантиметра. Чесънът се разделя на скилидки, нарязват се на ситно и копърът и магданозът. Всичко това се разбърква и се разпределя в буркани. От солта, захарта и оцета се приготвя саламура, с която се заливат наредените чушлета. В случай, че течността не стигне, всеки буркан се допълва с оцет. Запечатват се добре, след около ден-два започват да се преточват (чрез разклащане на бурканите) - процедура, която продължава, докато саламурата се избистри.</p>
<p align="justify"><img border="0" width="420" src="http://vesela.files.wordpress.com/2007/08/chushleta.jpg" height="544" /></p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[Кисели краставички]]></title>
<link>http://griboedov.wordpress.com/2007/08/23/%d0%9a%d0%b8%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8/</link>
<pubDate>Tue, 28 Aug 2007 07:00:51 +0000</pubDate>
<dc:creator>Marfa</dc:creator>
<guid>http://griboedov.wordpress.com/2007/08/23/%d0%9a%d0%b8%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8/</guid>
<description><![CDATA[Именно кисели, да, не мариновани. По принцип зимнината ]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p align="justify">Именно <u>кисели</u>, да, не <u>мариновани</u>. По принцип зимнината е трудоемко занимание, факт. Последните години дори не беше особено спорно да си прави човек зимнина - верно е, знаеш какво си слагал вътре в туршиите и лютениците, но трудът, който хвърляш, ти идва в повече. А по магазините продават съвсем поносими аналози. Тази година обаче зеленчуците са скъпи. Представете си колко ще струва готовата продукция от симпатичните бурканчета! Затова предлагам любимите си кисели краставички.</p>
<p align="justify"><strong><u>Продукти:</u></strong></p>
<ul>
<li>
<p align="justify">малки корнишончета (не уточнявам количеството, зависи кой колко е решил да прави)</p>
</li>
<li>
<p align="justify">зрял копър</p>
</li>
<li>
<p align="justify">сол</p>
</li>
<li>
<p align="justify">захар</p>
</li>
<li>
<p align="justify">оцет (за предпочитане ябълков, шест градусов)</p>
</li>
<li>
<p align="justify">аспирин</p>
</li>
</ul>
<p align="justify"><strong><u>Приготовление:</u></strong></p>
<p align="justify">В буркани "Омния" плътно се нареждат измитите краставички. Във всеки буркан се слагат по един стрък копър, 4 счукани аспирина (най-обикновения нашенски ацетизал върши чудесна работа, а и все още хич не е скъп), 1 с.л. сол, 1 с.л. захар и 4 с.л. оцет, след което се долива вода. Бурканите се запечатват и се слагат на хладно. След ден-два започват да се преточват, или в конкретния случай да се разклащат хубаво. Процедурата трае докато саламурата се избистри. В резултат през зимата имаме великолепни домашно приготвени кисели краставички!</p>
<p align="justify"><em>Забележка:</em></p>
<p align="justify">Вместо в буркани краставичките могат да се сложат в бидони например. Стандартните са с вместимост пет и десет литра. В този случай саламурата се прави от 8 с.л. сол, 8 с.л. захар, 32 с.л. оцет и 32 аспирина за петлитров бидон, или 16 с.л. сол, 16 с.л. захар, 1 бутилка оцет и 64 аспирина за десетлитров бидон.</p>
<p align="justify"><img border="0" width="400" src="http://vesela.files.wordpress.com/2007/08/sour-cucumbers.jpg" height="542" style="width:239px;height:355px;" /></p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[Кисело зеле]]></title>
<link>http://marfieta.wordpress.com/2006/11/07/%d0%9a%d0%b8%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%be-%d0%b7%d0%b5%d0%bb%d0%b5/</link>
<pubDate>Tue, 07 Nov 2006 10:01:14 +0000</pubDate>
<dc:creator>Marfa</dc:creator>
<guid>http://marfieta.wordpress.com/2006/11/07/%d0%9a%d0%b8%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%be-%d0%b7%d0%b5%d0%bb%d0%b5/</guid>
<description><![CDATA[Киселото зеле е част от българския бит и култура. Европ]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p>Киселото зеле е част от българския бит и култура. Европейците могат да го считат за местна ексцентричност, но от друга страна това ядиво не е по-неядивно от френската лучена супа, или да речем, английския черен пудинг. Да не говорим, че киселото зеле и зелевата чорба са спасявали не един истински нашенец, който в точно определени моменти е бил на ръба да приключи с живота си веднъж завинаги. Киселото зеле и зелевата чорба са първи помощници в борбата срещу махмурлука, дори има съмнения, че О, Богът на махмурлука винаги има по едно каче в мазето си и си го претака най-редовно. <!--more--></p>
<p><u><em>Какво е нужно, прочие, за да се сдобием със собствено кисело зеле:</em></u></p>
<ul>
<li>Зеле. Количество - зависи от ситуацията, вместимостта на индивида и конкретните предпочитания.  Да кажем, на нас вкъщи ни стигат десетина зелеви глави, които слагаме в бидонче, но има хора, които слагат стотина килограма в бъчва.</li>
</ul>
<p><em>Забележка: </em>зелето трябва да е твърдо и стегнато, не да е рехаво и меко, щото се разкашква и на нищо не става.</p>
<ul>
<li>Трябва ни още бидон</li>
<li>Хрян</li>
<li>кочан царевица (това така и не ми стана ясно защо)</li>
<li>морска сол (на 10 л. вода се слагат 400 гр. морска сол)</li>
<li>в един момент ни трябва или натриев бензоат, или, аз лично предпочитам, калиев сорбат (той не мирише)</li>
</ul>
<p><u><em>Приготовление:</em></u></p>
<p>Зелето се почиства от външните накъсани листа, като последните се дават на комшията, който въди зайци, кокошки или други добитъци. Ако вие също въдите добитъци, не давате листите на комшията, а ги давате на добитъка си. След като сме почистили зелето, с остър нож се прави дълбока кръстообразна цепнатина в основата на кочана. Зелките се нареждат много плътно в съда (бъчва, каче, бидон или в каквото още може да се сложи зеле), като, ако няма канелка, през която да преточваме в обозримо бъдеще, се слага маркуч. Отгоре се затиска със сковани дъсчици, оплетени клонки или друг подръчен материал, върху който е поставен голям, речен (<strong>не морски</strong>) камък. Или паве. Или нещо подобно. Измежду зелките са втъкнати царевичният кочан и почистеният хрян, може и една глава цветно зеле, та ако ни влече, крайният продукт да придобие равномерен розов цвят.</p>
<p>Така наредената особеност на българските национални бит и култура се залива с вода, като много внимателно се изчислява точното й количество. Например сипваме вода с кофи с вместимост от десет литра, така е най-удобно. В последната кофа вода, която е попритоплена леко, разтваряме морската сол, която, както бе споменато, е около 400 гр. на десет литра. Сипва се и последната кофа и съдът се затваря. След около седмица започва да се преточва всеки ден, докато зелето не стане годн<img src="http://www.bonapeti.tv/images/r/2004/1/249_0.jpg" align="left" height="128" width="209" />о за ядене. След това се пресича с калиев сорбат.</p>
<p>Е друго са си сърмите с кисело зеле, зелевата салата и греяната ракийка пък!</p>
<p><u><strong>Добавено:</strong></u></p>
<p>Зелето се пресича по следния  начин: 3 гр. калиев сорбат на 2 кг. зеленчук. Тоест, в моя случай, на 20 кг. зеле се предполага да сложа 30 гр. калиев сорбат, или иначе казано, три пликчета, на които пише, че тежат 9 гр. +/- 3% (wtf?!) Източва се една кофа зелева чорба, в нея се слага сорбатът, разбърква се добре и се връща обратно в бидона. Преточва се и се оставя да престои така едно денонощие.</p>
<p>Тази манипулация се прави едва когато зелето е напълно готово и има опасност да вкисне, в никакъв случай не се пресича докато е още сурово!</p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[Селска туршия]]></title>
<link>http://marfieta.wordpress.com/2006/10/31/%d0%a1%d0%b5%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%82%d1%83%d1%80%d1%88%d0%b8%d1%8f/</link>
<pubDate>Tue, 31 Oct 2006 07:02:04 +0000</pubDate>
<dc:creator>Marfa</dc:creator>
<guid>http://marfieta.wordpress.com/2006/10/31/%d0%a1%d0%b5%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%82%d1%83%d1%80%d1%88%d0%b8%d1%8f/</guid>
<description><![CDATA[Продукти:


5 кг. много зелени камби
2 глави хубав, бял ка]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p><u><em>Продукти:</em><br />
</u></p>
<ul>
<li>5 кг. много зелени камби</li>
<li>2 глави хубав, бял карфиол</li>
<li>1 кг. моркови (най-добре малки морковчета)</li>
<li>1 кг. корнишончета<!--more--></li>
<li>1 кг. малки зелени доматчета</li>
<li>1 кг. брюкселско зеле (в чест на Европата, до миналата година не слагах)</li>
<li>1/2 кг. чесън</li>
<li>1/2 кг. малки лукчета</li>
<li>1 дюля</li>
<li>корен хрян</li>
<li>глава целина</li>
<li>листа целина</li>
</ul>
<p><em>За саламурата:</em></p>
<ul>
<li>17 чаши вода</li>
<li>1 чаша оцет (6 гр. ябълков)</li>
<li>1 1/4 чаша обикновена готварска сол<br />
(нали няма да се чудите &#60;strong&#62;какви&#60;/strong&#62; чаши?! Става въпрос за пропорция бе!)</li>
</ul>
<p><u><em>Приготовление:</em></u></p>
<p>Продуктите се измиват, почистват, нарязват и се подреждат в бидонче. Хрянът се стърже или се реже на ситно, чесънът е на скилидки, не се слага на цели глави! <img src="http://forums.wsphere.com/style_emoticons/default/plez.gif" height="18" width="18" />Най-отгоре се прави венче от целина, за да не изплува туршията и се залива със саламурата.</p>
<p>Саламурата от своя страна се приготвя по най-елементарния начин: разбъркват се водата, оцетът и солта, и това е. Нищо друго.</p>
<p>След няколко дни туршията започва да се преточва, зависи от времето колко дълго продължава това, после евентуално може да се пресече с калиев сорбат например.</p>
<p>Де депресия, де! <img src="http://www.smiledrom.net/smile/pivo/pya.gif" height="23" width="43" /></p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[Кисели краставички - II вид]]></title>
<link>http://griboedov.wordpress.com/2007/08/28/sour-cucumbers2/</link>
<pubDate>Tue, 28 Aug 2007 05:17:39 +0000</pubDate>
<dc:creator>Marfa</dc:creator>
<guid>http://griboedov.wordpress.com/2007/08/28/sour-cucumbers2/</guid>
<description><![CDATA[Продукти:


10 кг малки, здрави корнишончета


300 гр. сол


]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p align="justify"><strong><u>Продукти:</u></strong></p>
<ul>
<li>
<p align="justify">10 кг малки, здрави корнишончета</p>
</li>
<li>
<p align="justify">300 гр. сол</p>
</li>
<li>
<p align="justify">стар копър на вкус</p>
</li>
<li>
<p align="justify">скилидки чесън по желание</p>
</li>
</ul>
<p align="justify"> <strong><u>Приготовление:</u></strong></p>
<p align="justify"><em>Краставичките</em> се измиват и се нареждат  плътно в буркани заедно с копъра и чесъна.</p>
<p align="justify"><em>Саламурата</em> се приготвя по следния начин: бурканите се напълват с вода, която се изсипва в подходяща голяма съдина, където се разбърква със солта. След като солта е разтопена напълно, саламурата се връща в бурканите и те се запечатват.</p>
<p align="justify">След около два-три дена започва преточването, което се състои в разклащане на бурканите и тази процедура трае, докато саламурата се избистри.</p>
]]></content:encoded>
</item>
<item>
<title><![CDATA[Кисело зеле]]></title>
<link>http://griboedov.wordpress.com/2007/08/23/%d0%9a%d0%b8%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%be-%d0%b7%d0%b5%d0%bb%d0%b5/</link>
<pubDate>Tue, 07 Nov 2006 05:28:53 +0000</pubDate>
<dc:creator>Marfa</dc:creator>
<guid>http://griboedov.wordpress.com/2007/08/23/%d0%9a%d0%b8%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%be-%d0%b7%d0%b5%d0%bb%d0%b5/</guid>
<description><![CDATA[Киселото зеле е част от българския бит и култура. Европ]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p align="justify">Киселото зеле е част от българския бит и култура. Европейците могат да го считат за местна ексцентричност, но от друга страна това ядиво не е по-неядивно от френската лучена супа, или да речем, английския черен пудинг. Да не говорим, че киселото зеле и зелевата чорба са спасявали не един истински нашенец, който в точно определени моменти е бил на ръба да приключи с живота си веднъж завинаги. Киселото зеле и зелевата чорба са първи помощници в борбата срещу махмурлука, дори има съмнения, че О, Богът на махмурлука винаги има по едно каче в мазето си и си го претака най-редовно.</p>
<p align="justify"><u><em>Какво е нужно, прочие, за да се сдобием със собствено кисело зеле:</em></u></p>
<ul>
<li>
<p align="justify">Зеле. Количество - зависи от ситуацията, вместимостта на индивида и конкретните предпочитания. Да кажем, на нас вкъщи ни стигат десетина зелеви глави, които слагаме в бидонче, но има хора, които слагат стотина килограма в бъчва.</p>
</li>
</ul>
<p align="justify"><em>Забележка: </em>зелето трябва да е твърдо и стегнато, не да е рехаво и меко, щото се разкашква и на нищо не става.</p>
<ul>
<li>
<p align="justify">Трябва ни още бидон</p>
</li>
<li>
<p align="justify">Хрян</p>
</li>
<li>
<p align="justify">кочан царевица (това така и не ми стана ясно защо)</p>
</li>
<li>
<p align="justify">морска сол (на 10 л. вода се слагат 400 гр. морска сол)</p>
</li>
<li>
<p align="justify">в един момент ни трябва или натриев бензоат, или, аз лично предпочитам, калиев сорбат (той не мирише)</p>
</li>
</ul>
<p align="justify"><u><em>Приготовление:</em></u></p>
<p align="justify">Зелето се почиства от външните накъсани листа, като последните се дават на комшията, който въди зайци, кокошки или други добитъци. Ако вие също въдите добитъци, не давате листите на комшията, а ги давате на добитъка си. След като сме почистили зелето, с остър нож се прави дълбока кръстообразна цепнатина в основата на кочана. Зелките се нареждат много плътно в съда (бъчва, каче, бидон или в каквото още може да се сложи зеле), като, ако няма канелка, през която да преточваме в обозримо бъдеще, се слага маркуч. Отгоре се затиска със сковани дъсчици, оплетени клонки или друг подръчен материал, върху който е поставен голям, речен (<strong>не морски</strong>) камък. Или паве. Или нещо подобно. Измежду зелките са втъкнати царевичният кочан и почистеният хрян, може и една глава цветно зеле, та ако ни влече, крайният продукт да придобие равномерен розов цвят.</p>
<p align="justify">Така наредената особеност на българските национални бит и култура се залива с вода, като много внимателно се изчислява точното й количество. Например сипваме вода с кофи с вместимост от десет литра, така е най-удобно. В последната кофа вода, която е попритоплена леко, разтваряме морската сол, която, както бе споменато, е около 400 гр. на десет литра. Сипва се и последната кофа и съдът се затваря. След около седмица започва да се преточва всеки ден, докато зелето не стане годн<img align="left" width="209" src="http://www.bonapeti.tv/images/r/2004/1/249_0.jpg" height="128" />о за ядене. След това се пресича с калиев сорбат.</p>
<p align="justify">Е друго са си сърмите с кисело зеле, зелевата салата и греяната ракийка пък!</p>
<p align="justify"><u><strong>Добавено:</strong></u></p>
<p align="justify">Зелето се пресича по следния  начин: 3 гр. калиев сорбат на 2 кг. зеленчук. Тоест, в моя случай, на 20 кг. зеле се предполага да сложа 30 гр. калиев сорбат, или иначе казано, три пликчета, на които пише, че тежат 9 гр. +/- 3% (wtf?!) Източва се една кофа зелева чорба, в нея се слага сорбатът, разбърква се добре и се връща обратно в бидона. Преточва се и се оставя да престои така едно денонощие.</p>
<p align="justify">Тази манипулация се прави едва когато зелето е напълно готово и има опасност да вкисне, в никакъв случай не се пресича докато е още сурово!</p>
]]></content:encoded>
</item>

</channel>
</rss>
