“В началото на времето великата Майка-Земя даде живот на всичко. Тя е Първичната енергия, от която и хора, и животни се плодят и растат.” - Митология на Урулу – Австралия

Древният мъдър човек се е отнасял към Земята като към жив организъм и я е почитал като символ на плодородието и като Майка-Хранилница. Докато Земята е била считана за свещена, жива и чувствителна, е било немислимо да бъде експлоатирана. Никой нормален не е агресивен или властващ спрямо своята майка.

Веднага след като астронавтите можаха да погледнат планетата от открития космос, съвременният човек придоби познание за нея. Възприемането на нейната красота и виталност беше толкова силно изживяване, че промени  взаимоотношенията в ново измерение. Не е нужно да добавяме, че много примитивни племена и традиционни групи и в Америка, и на Изток обожествяват Майка-Земя и в наши дни.

През последните години името Гея придоби популярност заради световноизвестната "Хипотеза за Гея" на професор Сър Джеймс Лъвлок, която той развива в книгите си "Гея - един нов поглед върху живота на Земята"(1979) и "Епохите на Гея" (1990). Лъвлок възприема Земята като една саморегу-лираща се цялост, която той нарича с името Гея, което заимства от древногръцката митология.

Концепцията за Гея вече има много последователи, част от които допускат възможността Гея да е напълно осъзнат ра­зум, който е наясно с това, което се случва по повърхността й. Лъвлок, обаче, спира дотук и не приписва на Земята човешко съзнание или чувства. Той по-скоро твърди, че след появата на Хомо сапиенс, тя е проме­нила своята същност и чрез нас, хората, е осъзнала себе си посредством "нашите усещания за красота и удо­волствие, способността ни за мислене и разсъждение, нестихващите ни любопитство и стремления"