<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><!-- generator="wordpress.com" -->
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	>

<channel>
	<title>Енгър &amp;laquo; WordPress.com Tag Feed</title>
	<link>http://wordpress.com/tag/Енгър/</link>
	<description>Feed of posts on WordPress.com tagged "Енгър"</description>
	<pubDate>Fri, 05 Sep 2008 06:43:23 +0000</pubDate>

	<generator>http://wordpress.com/tags/</generator>
	<language>en</language>

<item>
<title><![CDATA[Софийската минерална баня.]]></title>
<link>http://kanew.wordpress.com/2007/10/31/%d0%a1%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d1%8f/</link>
<pubDate>Fri, 02 Nov 2007 04:44:25 +0000</pubDate>
<dc:creator>kanew</dc:creator>
<guid>http://kanew.wordpress.com/2007/10/31/%d0%a1%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d1%8f/</guid>
<description><![CDATA[Прочутата картина на френския художник Енгър &#8220;Турс]]></description>
<content:encoded><![CDATA[<p><a href="http://kanew.wordpress.com/files/2008/02/turkish-bath-ingres.jpg" title="turkish-bath-ingres.jpg"><img src="http://kanew.wordpress.com/files/2008/02/turkish-bath-ingres.thumbnail.jpg" alt="turkish-bath-ingres.jpg" /></a>Прочутата картина на френския художник Енгър "Турска баня" / 1862 /, сега в Лувъра, е рисувана под влияние на описанието на Мери Монтегю. Енгър преписвал в бележника си няколко пасажа  от писмата и от френския превод, издаден 1805 г. Енгър е познат, а коя е Мери Уъртли Монтегю /1689 - 1762 /?  Англичанка, представителка на висшата аристокрация, еманципирана и образована, напредничава представителка на Просвещението и най- известната преставителка на епистоларната литература на ХVІІІ век.  През 1716 съпругът и е назначен за посланик на Англия в Цариград и тя го последва по маршрута Виена - Белград - Ниш - София -Пловдив - Одрин - Цариград. В серията писма, описващи това пътешествие, тя описва впечетленията от видяното в България. Ето и писмато описващо София и софийската минерална баня. Откъсът на текста го предавам от книгата " Балканите през погледа на две английски пътешественички от ХVІІІ век " изд. Отечествен Фронт, София, 1979. Предговор, подбор, превод от английски и бележки от Мария Кисилинчева. </p>
<p>До леди....</p>
<p>                                    Адрианопол, 1 април 1717 г.</p>
<p>"....Няма да Ви безпокоя с описание на досадното ни пътуване, но не трябва да пропусна забележителните неща, които видях в София - един от най - красивите градове в Турската империя и прочут с топлите си бани, посещавани както за развлечение, така и за лечение. Останах тук един ден с цел да ги видя......</p>
<p>Отидох до банята към 10 часа с една от тези каруци. Вече беше пълно с жени. Банята е построена от от камък с формата на купол, с прозорци само на покрива, които пропускат достатъчно светлина. Има пет такива куполи, свързани заедно, като най - външният е най - малък и служи само за предверие, където стои вратарката. Благородните дами обикновено дават на тази жена пари на стойност една крона  или 10 шилинга. Аз също не забравих тази церимония. Следващото помещение е много голямо, настлано е с мрамор и наоколо са издигнати две мраморни пейки една над друга. В това помещение има четири чешми със студена вода, течаща в мраморни мивки, а от там стичаща се по пода в малки улеи, направени за тази цел, които отвеждат водата в следващото помещение, малко по-малко от първото, със същия вид мраморни пейки, но толкова горещо от серните пари, че е невъзможно да се стои в него с дрехи. Другите две засводени помещения са горещите бани, в едното от тях има кранове за студена вода, с които къпещите се могат да нагласят топлината на водата според желанието си.</p>
<p>Аз бях в пътническо облекло, т. е. костюмът ми по езда, и сигурно им се струвах твърде особена....Мисля, че в банята имаше всичко двеста жени.... На първите пейки, послани с възглавници и богати килими, седят дамите, а на вторите - зад тях робините им, но без всякакво отличие за сана им в облеклото: всички бяха в естествеено състояние, т. е. на обикновен английски - съвършено голи, без да прикриват някоя прелест или недостатък. не бях виждала толкова много голи жени в различни положения: едни разговарят, други работят, трети пият кафе или шербет, докато повечето лежат небрежно върху възглавниците си, а робините им /обикновено хубави момичета на 17 - 18 години / сплитат косите им по различни начини.</p>
<p>С две думи това е женско кафене, където се разказват всякакви градски новини, измислят се сплетни и т. н. Жените си позволяват това развлечение обикновено веднаж седмично и стоят в банята най - малко четири или пет часа."</p>
<p>Ето какво пише М. М. по- нататък за една друга забележителност на София:..."бързах да видя развалините  на Юстинияновата черква  / църквата Св. София /, която не ми предостави такава приятна гледка, каквато напуснах, тъй като представляваше купчина от камъни."</p>
<p>П. П. Явно Чърчил не е чел това писмо, иначе не би произнесъл крилатата фраза за българите, къпането на шест месеца и честитенето.</p>
<p>Добавено: Открих стара снимка на банята от 1887 г.</p>
<p><a href="http://kanew.wordpress.com/files/2007/11/image.jpg" title="image.jpg"><img src="http://kanew.wordpress.com/files/2007/11/image.thumbnail.jpg" alt="image.jpg" /></a>Щракни и уголеми.</p>
]]></content:encoded>
</item>

</channel>
</rss>
