употребата на "мене" вместо "мен" и на "тебе" вместо "теб"

Някога в училище, ако не се лъжа в трети клас, ни разясниха употребата на "мен" и на "теб". За по-сигурно ученикът получаваше по-ниска бележка, в случай че замека писмено или говоримо. Действаше се на принципа на кучето на Павлов - грешка-наказание-грешка-наказание-верен отговор-пчеличка за награда.
За съжаление, вече не е така. Явно днешните учителки не са били достатъчно обучавани в училище, защото, освен че мекат сами за себе си, учат своите ученици да мекат. Без да искам да обидя някой ще кажа, че дори в родната ни блогосфера се ме-ка на такава поразия, че на човек му се вие свят.
Блогъри-учители, блогъри-писатели и блогъри-журналисти така смело слагат ме-то, че се чудя как може интелигентен човек да допуска такава елементарна, първолашка грешка!
"На мен не ми трябва това"
"За теб е!"
Ето това последното, в мекащия му вариант, се появи преди две-три години като рекламна фраза на националния телефонен оператор. Как от тогва, за толкова време, не се намери човек, който да ги светне, че не можеш да имаш неграмотно написано изречение! Лошото е, че явно, щом това не е станало, никой не го намира за нередно или грешно, следователно се превръща в норма.
Ще ми се да отида в едно училище и да пусна контролно, за да проверя колко от децата са наясно, че не може да се мека, още повече писмено. Защото започвам да си мисля, че ако ученик напише:

"Не е за мене, за тебеее еее, бее!"

ще получи шестица, което ще е подобаващо за една оборна овчица, но дали ще е добре за човек... мееее, това е въпоса бееееее!

Беше 1990-та, тъкмо бяха "случили" палежа на Партийния дом, "Града на истината" си беше вдигнал палатките, лятната ваканция беше свършила и пак тръгнахме на училище. А една песен се чуваше от всяко дворско кафене, надънена на купената от битака уредба - "Ламбада"!

Идея си нямах коя е групата, а езика не ми говореше нищо, нито на мен, нито на съучениците ми. Португалски ли, испански ли, някой предположи, че е "бразилски". Един ден моята приятелка каза, че са й дали текста на песента. Отиваме след училище в тях - уж да пишем домашни, пък то да си препишем текста, че той е ценен и трябва да бъде върнат на собственика. Преписваме ние като монаси в средновековен манастир и внимаваме във всяка буква, че той португалския е език сложен и непонятен, току виж не препишем както трябва и отишъл коня в реката! Пишем, на португалски с кирилица:

"Шоооо ран ду сифой, кеюнджи а сони фешорааа
Шоооо ран ду сифой, кеюнджи а сони фешорааа

Шора куестара аулембрачи мамор
Ке юндижи нанонсоби куйда
Шоран дестара ау лембрачи ду мамор
Ке юндижи нанонсоби куйда

Аегор пасан паиста прасемпре унджипор..."

Нататък не си спомням, но тия няколко ги помня и до ден днешен! Текста беше разпръснат сред всички в училище, предаваше се от ръка на ръка като апокриф. Преди година на една сватба един приятел даже я пя със същите думи, които ви цитирах :) А истинския текст ли?:

"Chorando se foi quem um dia so me fez chorar
Chorando se foi quem um dia so me fez chorar

Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia nao soube cuidar
Chorando estara ao lembrar de um amor
Que um dia nao soube cuidar

A recordacao vai estar com ele aonde for..."

Така става като не знае някой езика, пее си каквото си иска. Ако се беше случил "Кен лий" тогава - никой нямаше да се смее. Английския се знаеше колкото и португалския.
Навремето всички пеехме "Шоранду сифой" и никой не стана известен от това.
Никой нямаше и да разбере! Някъде из нас трябва да се въргаля една касета - с детските ми записи - май нямам и касетофон, на който да пусна хоровото изпълнение от един рожден ден на "Ламбада". Колко е максималния брой хора, който щеше да я чуе тогава?!
Голямо нещо е знаието на езици ще знаете! А техниката и нета пък колко са големи...
Та в ония години "Кен лий" просто нямаше да се състои, струва ми се. :) Техниката ни води към прогрес, ама не си ли мултиплицираме регреса чрез тоя прогрес - е те това не ми е много ясно!

Нещо нередно? Все по-често срещам думата "листи" вместо "ЛИСТОВЕ". И за това държа да го напиша и кажа, за да съм сигурна за себе си, че си го знам (а и се надявам мнозинството от вас също да са на мнението ми)
1. лист - листОВЕ - хартия оформена в правоъгълник, на която да се пише.
2. лист - лисТА - зеленки неща, които поникват на пролет по клоните на дърветата и опадат по време на листопада (не лиситипада"). Понякога се наричат листи - в поезията за благозвучие.
3. листа - лисТИ - списък с имена на хора, цени и подобни - кандидатски листи, ценовите листи на услугите в различни фирми.
Поне така седяха нещата последния път когато разтворих правописния речник, издаден през 2003 г. Предстои издаването на нов. Искрено се надявам невежествто да не е довело до замяната на листОВЕ с неграмотната форма листи, брррррр!
Иначе в конкретния случай потърсих колегата, който беше написал думата така и се оказа, че всички освен мен са убедени в правилността на "хартиен лист" -> "хартиени листи", майка плаче!
Хайде стига съм хабила листовете! ;)