На всички, които ми честят днес да им се лепне едно здраве и да не ги изоставя до края на дните им!

Поздрави!

Пак в същото четирилетие бях и много ученолюбив, даже веднъж взех приз "Сова" в класа ми , но днес е малко сложно занимание изобщо да си отворя учебниците...

Също така съм се занимавал/ се занимавам с астрономия, баскетбол, карате, спортна стрелба и други, на които обаче не им помня имената....Тааа според вас всестранно развита личност ли съм?

А Вие?

Играта e започната от Майк Рам на Сребърната планина

Любезно ме поканиха Virа & Kanew

Ето моят избор (музиката, без която не мога):

Eminem - 8 mile, заради Lose Yourself
Горната песен не веднъж ме е събуждала, а в даскало, а по пътя.

Beatles - някой комплексен албум от хитове.
Като по - малък ги слушах - имах един диск с двайсетина техни хита, почти всичките ги знаех на изуст. Много харесвах Yesterday. Скоро не съм слушал техни песни, но ако ще градя културата на "новите хора" няма да се мине без тях.

Album: Away from the Sun
Artist(Band): 3 Doors Down
Заради Here Without You Него ще го дам на децата след 20 годишната им възраст, за да не си пълнят от лапета главите със любов.

Тука вече запецнах - новите албуми все още не са се утвърдили и в повече случаи имат само по една, две свестни песни.. А от старите харесвам само баш хитовете. Смятам, че и едно време е имало толкова хубава музика, колкото и днес, но просто за днес се помнят само най - хубавите песни от всичките години и се създава погрешна илюзия (същото мисля и за филмите). Затова реших да не се занимавам с албуми, а да си направя свои дискове с колекция от стари хитове, които събирам.

Предполагам, че ще се напълнят 4 диска с mp3-ки от тези песни ТУК. Ще добавя и на Веско Пантелеев - Ку-ку Бенд - Вечерай, Радо, защото не ми се представя света без смърт, а тази песен дори без историята на изпълнителя е много силна.

Предизвиквам Empire, Egasimus, Velqn и Петър на дуел. Офф да продължат играта, обърках се.

• Читателите ми знаят, че са прочели нещо, което никой друг не е;
• За тях тук има поместени линкове към интересни блогове и ме ползват, като портал;
• Интересно им е да чуят какво мисли едно (почти) 17 годишно момче, от село за "голямата политика";
• Смятат за забавно това, че нямам чувство за хумор;
• По някаква случайност са натиснали Ctrl + D и са ме добавили в таговете си;
• Обичат да се смеят на калпавите неща в блога ми - правописа ми, странното ми мнение за нещата, празната страница за филми , калпавата тема и т.н.;
• Или просто обичат да колекционират/трупат пари.

Ето защо, може би, те ме четат. А ти?

П.п. Ако попадате за пръв път тук и не искате да Ви е последен, може да прочетете някоя от другите статии.

Е то хубаво и аз си обичам града. Ехх Силистра - даже и към един от най - отдалечените от столицата краища на България съм патриот. Обичам парка, тишината, приятелите, това че от единият до другият край стигам за 20 минути пеша... И все пак малко ми писва на всеки ъгъл да поздравявам някой, писнаха ми еднообразните вечери навън, писна ми от това да гледам как все има безсмислени боеве, само за да си "мерят пишките". Не че не го обичам, ама ми писна. :) Иска ми се за малко (2 - 3 месеца) да отида в София, или някъде другаде на обширно. :) Да поживея на мръсно и вмирисано, да понапазарувам от място с изобилие на стоки, да видя някой друг азиатец или да полафя на спирката с някой американец, да послушам ББС на английски, да се порадвам на привилегиите на големият град, които са писнали на гражданите му и не ги оценяват. Пък после, като ми писне да се храня с боклуци и да изпълвам със селения столицата ни, да си се върна на тихо и спокойно, при неволите и приятните неща, при хора, от които вече не ми е писнало.

Та повод за тези чувства на отегченост беше ето това: (слагам го извън главната страница, за да не зарежда постоянно)

Камера на живо от столицата - ехх че е различно от това - едноминутно клипче на гледката от терасата в хола...
Та раздвиженият живот ме привлече, макар че знам, че бързо ще ми писне :)
/Това го видях в Valery's Mlog, който вече почвам да чета. За по голям размер на картината от камерата натиснете: тук /

П.п. Ако някой предлага работа за лятото в голям град и осигурява квартира аз съм точният човек :P ;)

"Now, if your boss is a sadist, then you have a big problem. In that case, fire your boss and get a new job." Donald Trump
А какво става, когато шефа ти е учител и не е толкова лесно да го смениш ?!?!
Защото нашата образователна система (все още) е направена така , че живота на дадено дете да зависи само от един учител, само от една оценка. А какво става, когато тази оценка е субективна? - ето какво ако е над възможностите на ученика - той се нарежда по - напред по бал (според странните там формули, по които той се изчислява), от колкото някой по - можещ, но попаднал при по - обективен или предубеден към даденият ученик учител? Да, вече има матури, но защо се взема оценката от всичките години? Защо учители попаднали в образователната система поради липса на други по - добри определят нечий живот? Да животът е труден, да жесток е , да никой не е казал, е ще е лесно, но защо няма кой да го улесни, при условие че се иска толкова малко - една реформа. Доколкото съм подочул някъде в чужбина учениците сами избират след 8 клас по кои предмети да имат часове и по кои не. Учителите сами си го казват: "Аз го виждам, че няма да кандидатства с предмета ми, не искам големи знания, само да си научи урока, да му пиша оценка и да му се вдигне бала.." или "Този материал и аз виждам, че е безсмислен и че има други неща по предмета, които са много по - практични, но просто това е по програма и на мен не ми е приятно." Знанието не е ценно, ако не е практично. А понякога се отвращавам от това, което ми се налага да уча, за да имам добър бал накрая. А някой, както ги нарича една учителка - даскал с комунистически манталитет - такъв, който се опитва да "набута" ученика, да му зададе точно въпроса, който не знае, ти (тука направо ми се псува) "прецака" труда, защото не си му симпатичен. И понякога така става. Понякога се налага да вземеш изпити за повишаване на оценката в 12 клас - срока за това, ако не се лъжа е четири дена и веднага след него почват матурите. Ако не полудееш в тази една седмица ще живееш добре, ако ли не ще бъдеш на произвола на съдбата.
А какво стана с реформата в образованието?

П.п. Прочетете и началото на този текст.

Гласувайте в анкетата ми!

Благодаря.
П.п. Ако идейте на форумджийте ни не са ви харесали дайте ваши.

П.п. Ето тук може да поздравите Велян за първата годинка на блога му  (макар и вече на патерица). И да не забравите да му видите интересните rss икони .

П.п. В интерес на истината това го писах първо на хората създали логото на България. След това реших да го постна и тук. Надявам се има кой да помогне, мога да “плащам” само с реклама.

Четем:

„С цел да се предотвратят евентуални повторения на събитията от
тази тема с колеги от форума проведохме проучване, което доведе до заключението, че изчезналия Stefo и юзера SSK
И са пряко свързани с измама довела до финансова загуба на член на същия форум в размер приблизително 800лв.” от форума на HWBG са е едно и също лице.

Със зейнала уста чета надолу. Бях забелязал наскоро, че имам много посещения именно от там, а само си бях сложил банер на форума ми в подписа. Беше така логично, този необичаен интерес...

„...но с 99% вероятност, може да се каже, че Stefo и SSK са едно и също лице...”

Пълен шок и недоумение, обмислях как да ги разубедя, но изчаках с писането на пост, исках да се запозная подробно със „случаят”.

Бях страшно неприятно изненадан, чудех се как може подобно нещо. Никого не съм завличал с подобни суми или пък въобще да познавам този Stefo.
Като видях ТОВА , се поуспокоих. Тези данни не бяха мои. Та аз дори там не съм регистриран като ssk, регистрацията беше доста преди ника, тогава използвах ssstanislav, направих бърза проверки и се оказа че не греша. Данните бяха на online адаша ми. За момент бях „филмиран” и набеден, а за втори - развеселен.

Та нека всеки, който чете да пие (каквото има наблизо) за онлайн адашите и за това да ни радват все така, макар ако може, друг път нека да е с по – хубави неща.

Но случи се, направих си форум една вечер. Причината? Писма ми да слушам как хората говорят без да мислят - карат по вълната. Конкретно? Как цяла България е пълна с расисти, които не осъзнават как сами причиняват това, което мразят. Няма да се оплаквам, относно колко трудно развивам форума. Но ще кажя, колко паднах спамейки... Та един от начините да успея да свърша нещо, бе като поканя хора. Писах на двайсетина блогъри, лични покани за регистрация там, няколко отговориха, няколко се регистрираха, никой от тях не се активизира там. Но пък някой помогнаха. Ангел Грънчаров писа не един, а два пъти за нас. Имаше  и конструктивна критика, за която съм благодарен и все още се опитвам да оправя някой от проблемите. Ето и някой от по – подробните „критици” : Катерина Георгиева , Симион Патеев , Йордан Йорданов , Мартин Иванов  и Борис от Bluelink. С времето форума се разраства и върви напред и нагоре.

Как реших да направя блога ли? Не съм J Направих го само да видя, как е отвътре матрицата на wordpress . Същият ден излезе, обаче и какво искам да споделя, канех се, канех се , но и така не седнах да напиша нещо. Същата вечер малко кураж ми вдъхна Димитър Веселинов и стоях до 2 часа да напиша долната статия. Похвалих се на няколко приятели  и познати, както и на Симион Патеев с цел да чуя мнението му. На другият ден се прибирам вечерта и какво да видя, на блога му има статия за мен. В един момент основната причина да не пиша се оттегли. Вече имаше кой да ме чете.