04.01.2008 

/Фили/ След времето на равносметка за случилото се през старата година обикновено идва ред да се обърне поглед и към очакванията за новата.

Британският вестник “Файненшъл таймс” вече направи своите прогнози за основните събития в света през 2008 година. Ако се съди по точността на тези прогнози, отчетена за предишни години, към тях човек може и трябва да се отнася  напълно сериозно. Всъщност, доказателство за това е и фактът, че едно от основните предвиждания на вестника вече се сбъдна – още на втория ден от новата година цената на петрола на международния пазар прехвърли отчитаната като психологическа граница от сто долара за барел.

Известно време – до тази есен – ще трябва да се почака, за да се разбере дали ще се изпълни и другата важна прогноза на британското издание, което очаква победа на Хилъри Клинтън на предстоящите президентски избори в Съединените щати.

Понижаване на лихвения процент в еврозоната и запазване на силното влияние на Владимир Путин в руската политика, дори и след като няма да бъде вече президент на страната, са другите две очаквания на специалистите от “Файненшъл таймс”, които вероятно ще имат повече или по-малко пряко отношение и към българския икономически и политически живот през 2008-ма година.

В самата България също се появиха опити да се погледне поне малко напред в бъдещето.

Според вестник “Дневник” предстоящата 2008-ма ще бъде “година за трудни реформи и еврофондове”. Вестникът цитира на първо място мнението на финансовия министър Пламен Орешарски, според когото “тази година ще е по-тежка от миналата, но по-лека от следващата”. Това абсолютно песимистично  мнение за очакваните развития на българската иконономика се споделя и от редица независими експерти, които виждат заплахите да идват не само от страна на световната конюнктура, но също поради вътрешните икономически дисбаланси и, не на последно място – поради неефективните управленски решения и забавянето на редица реформи. Липсва оптимизъм също по отношение на реалните възможности да бъдат усвои предвидените за 2008-ма година европейски фондове.

В политически план прогнозите се свързват с липса на видими големи сътресения на повърхността, но с наличието на сериозна динамика под повърхността на политическия живот. 

- Пламен, кои от тези очаквания, свързани с развитието и на ситуацията в България през следващата година, според теб са най-обезспокоителни? 

- Може и да не прозвучи много сериозно, Фили, но отговорът ми е – всички. И ще си позволя да обясня защо за всяко поотделно, като карам по реда, в който ти ги постави.

Проблемът с цената на петрола изглежда ясен – прякото влияние върху цените на всички стоки и услуги, които се ползват. Но този проблем не е само един. Високата цена на петрола има и друг ефект, който от българска гледна точка ми се струва важен. Това е възможността руската икономика, разбирай – свързаната с КГБ каста, която управлява Русия, да продължи да трупа изкуствени мускули и на тази база да показва бабаитлък пред света, включително пред България. Защо и пред България? Ами защото страната е е ключов фактор за руското влияние на Балканите, а в известен смисъл –  и за оказването на руски натиск върху Европейския съюз.

Възможността за избор на Хилъри Клинтън за президент на Съединените щати също ме притеснява поради няколко причини. Първата е, че президент – демократ начело на Щатите означава поредното разминаване на американската с европейската  политическа координатна система, в която напоследък най-после се  забелязва отдавна очакваното обръщане към по-консервативните тенденции. Втората – че ако се реализират предизборните лозунги на демократите за необходимостта американските сили да се изтеглят от Ирак, това може да доведе до сериозна международна криза и до ново засилване на терористичната вълна в света – ситуация, при която главният печеливш отново може да се окаже Русия.

Понижаването на лихвения процент в еврозоната от българска гледна точка, като се има предвид, че в България основната лихва се повишава, означава, че страната като цяло не се движи в крак със своите главни икономически партньори.

Четвъртата прогноза на “Файненшъл таймс” – за това, че сегашният руски президент Владимир Путин ще запази влиянието си, въпреки че след два месеца вече няма да бъде президент, ми се струва обаче най-застрашителна. 

- Защо смяташ така? 

- Дори и бегъл поглед към случилото се с Русия през последните осем години, по време на управлението на Владимир Путин, според мен е достатъчен, за да предизвика тревога.

Само изброявам. Властта в Русия се концентрира отново в ръцете на един човек, който не проявява докрай своите диктаторски наклонности очевидно само защото икономическата мощ на страната, въпреки високите цени на енергийните суровини, е по-малка от тази на някоя европейска държава-джудже като Белгия или Холандия.Преди още да е възприела реално базисните демократични принципи, по времето на Путин Русия скъса отново с тях. Честните, свободни и демократични избори се превърнаха в пародия, отношението не само към политическите противници, но и към критичните журналисти и непослушните бизнесмени достигна, както се казва в спорта, фазата на директните елиминации, гражданско общество в страната на практика не съществува, предприемат се показни стъпки за възстановавяне на руското имперско влияние в света, включително съпроводени с демонстрация на военна сила.

Всичко това по съвсем директен начин се отразява и в България. Дори и да оставим настрана мнението на мнозина коментатори, че българският президент Георги Първанов се опитва да копира модела Путин, то почти стопроцентовата енергийна зависимост от Русия и постоянният натиск, който се оказва за реализация през България на руските интереси спрямо европейската политика, са достатъчни примери. Очаква се обаче през следващата година този натиск да се засили и това вероятно ще стане още в средата на януари, когато предстои официално посещение на Владимир Путин в София.

Нещо повече – по време на това посещение се очаква да бъдат подписани не само българо-руски, но и.....руско-сръбски спогодби. Става дума, както беше съобщено, за евентуалното закупуване от “Газпром” на най-голямата сръбска петролна компания. В чисто политически план актът на това подписване прилича на типично средновековно отношение – отива феодалът на гости на единия васал и повиква в неговия замък другия, за да упражни.....ами, директно казано - неупражненото досега право на първа брачна нощ с новата съпруга на васала.

Такъв подход, освен за отношението на Русия и лично на Путин спрямо България, говори твърде много и за съществуващите нагласи сред управляващите политици в страната да се поддават на руския натиск – нещо, което е изключително опасно. 

- И все пак, когато говорим за очакваните развития в България през следващата година, проблемите не могат да се свеждат само до зависимостта от Русия. Макар енергийната зависимост на страната например да има известно отношение към очертаващите се проблеми в икономиката, тя не ги определя изцяло..... 

- Разбира се, по мнение на водещи икономически експерти, основните проблеми на българската икономика през 2008-ма година, освен неблагоприятната конюнктура на световния пазар, ще продължат да бъдат дефицита по текущата сметка и високата инфлация. Във връзка с това ключовите предизвикателства се свързват най-вече с въпроса дали ще може да се поддържа нивото на инвестиции и има ли възможност растежът да се ускори.

Георги Ангелов, икономист от “Отворено общество”, смята  например, че правителството трябва да инвестира усилия основно в подобряване на бизнес-средата, в развитие на структурните реформи и намаляване на осигурителната тежест, за да може българската икономика не само да се прпедпази от неблагоприятните външни влияния, но и да постигне добър икономически растеж. Като особено критични точки се посочват забавените реформи в две сфери – здравеопазване и образование.

“На практика 2008-ма година е последната пълна година на това правителство, след което започва предизборен период, в който едва ли могат да се очакват някакви реформи” – припомня Георги Ангелов.

За съжаление обаче нито той, нито другите независими експерти казват каква според тях е истинската вероятност необходимите реформи да се случат.Ако се съди по приетият закон за бюджета за 2008-ма, както и по някои изявления на министри, тяхната цел е по-скоро оцеляване без значими сътресения, отколкото търсене на развитие. В този смисъл спокойно – или пък неспокойно – може да се предвиди, че през започналата вече година българите няма да станат по-богати, защото инфлацията ще изяде минималното увеличение на доходите им, няма да станат по-здрави и по-образовани, защото реформите в тези две сфери продължават да са зациклили, а предвиденото финансиране не е достатъчно, за да ги отпуши и няма да се възползват от европейските пари за своето развитие, защото администрацията не е създала необходимите условия за това и хората не знаят как да вземат съответните европейски пари. Къде на шега, къде наистина, трябва да се добави също, че българите няма да станат и по-непорочни, защото бедността сама по себе си може и да не е порок, но ражда пороци.  

- А как изглеждат очакваните развития в политическата сфера? 

- Казват, Фили, че според китайския календар тази година е Годината на Плъха. Ако вярваме на някои астролози, “плъхът е създател на неразбории, понякога се държи като маниак и е цар на скандалите”.

Общо взето аз очаквам така описаната природа на плъха да се реализира в политическия календар на България. Имам предвид факта, че 2008-ма е година без избори, а това означава – година, подходяща за политически прегрупирания, поява на нови партии и изчезване на стари, пробване на нови политически идеи и подходи. Специално тук, за съжаление, разбира се, повече подходи, отколкото идеи. През тази година правителството надали ще падне, колкото и да му се иска на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да се стигне до предсрочни избори. Изчезващата партия НДСВ ще оцелее, защото и докато е във властта, но вероятно преди самите избори вече ще се държи само на белите конци, с които е съшита, а след това ще се скъсат и те. Очаква се най-голямата управляваща сила – БСП, да премине през серия вътрешни сътресения, които да я изведат до нова консолидация към края на годината и преди парламентарните избори през 2009-та. По отношение на традиционната десница е ясно само, че не бива да се очаква реализацията на кой знае какви възходящи тенденции. Дали ще има низходящи засега не е може да се каже, но и не би било изненада.      

При всички случаи е ясно обаче, че ако през 2008-ма година в България няма достатъчно хляб, то поне ще има в изобилие зрелища. Ако политическите зрелища не стигат, не бива да се плашим, защото, като “Цвете на Романтиката”, плъхът, твърдят специалисти, е причина за голям брой романтични връзки и съответно – сексуални скандали.          

В европейската политика съществува една неписана закономерност. Важните решения се взимат на тихи и спокойни места, далеч от шума и хаоса на големия град. Този традиционен маниер на водене на политика е запазена марка за хората, които изграждат Обединена Европа от десетилетия насам. Например, Европейският съд през 1958 година се разполага в най-малката от страните-членки на европейската общност - Люксембург. Мъничкото село Шенген, което се намира на територията на същата тази кокетна държава влиза в европейската история с подписването на историческото "шенгенско" споразумение през 1985 година, с което падат границите между седем от страните-членки на Европейския съюз. Надали обаче 529-те "шенгенци", предимно потомствени винари от селото са разбрали какво всъщност са подписали политиците на брега на тясната река Мозел.

Жителите на Страсбург също не живеят с усещането, че именно в техния средновековен град, до голяма степен се кове политиката, която пряко засяга почти 500-милионното население на Европейския съюз. Тук е седалището на Съвета на Европа, Съдът на човешките права и разбира се, огромната сграда на Европейския парламент, която наподобява незавършен строеж, който символизира непрекъснатото изграждане на европейското семейство.

Вероятно много от вас се чудят - защо европейските депутати заседават в Страсбург, след като парламентът има седалище и в Брюксел? Отговорът може да ви разсмее.

Белгия и Франция са в непрекъснато единоборство за официалното представителство на европейските депутати. За да има мир между две от основателките на ЕС, днес почти 800-те депутати, 5 000 души администрация, стотици преводачи и журналисти пътуват непрекъснато от Брюксел в Страсбург и обратно, харчейки около 200 милиона евро на година от джоба на европейския данъкоплатец. После кажете, че българските данъци не се харчат правилно... Истината обаче е, че жителите на Страсбург сякаш не забелязват нашествието на чиновниците, които окупират ниските хотели в старите сгради на града четири дни всеки месец.

Животът в Страсбург не се влияе от работата на европарламента, който по-скоро трябва да бъде разглеждан като просто една забележителност от двете страни на река Рейн. Водите на тази река обграждат централната част на целия Страсбург, образувайки уникален остров, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Градът се отличава със свои собствен уникален архитектурен стил, който действа изключително успокояващо - остри покриви, покрити с тъмни керемиди, бели фасади, в които задължителен елемент са дървените подпорни греди, без които сградите не биха издържали натиска на вековете. Прозорците на къщите са накичени с цветя, които галят окото на минувачите дори и по оградите на многобройните мостове, по които бавно се разминават колоездачи.

Страсбург е европейският град с най-дългата мрежа от велосипедни алеи. Колелото обаче не е предпочитаният начин за предвижване заради задръствания или малките разстояния, а защото неповторимо изживяване е да покараш бавно велосипед из тесните и тихи улички на града. В това отношение "Малката Франция" е изключително притегателно място за разходка. Тук стените на сградите са в светлозелени, бежови и бледорозови нюанси, от които лъха чистота. Тротоарите са осеяни със столове на приветливи кафенета, в които може да почувствате спокойствието, характерно за средновековната атмосфера, която ви заобикаля. Дори и трамваите са безшумни. Да, истина е, сякаш има нещо нереално в Страсбург. Представете си, сред готическите къщи от 15-ти и 16-ти век криволичат супермодерни трамваи, наподобяващи влакове-стрели, които пресичат идеално окосените зелени площи, върху които последното нещо, което ще забележиш са тесните линии.

Именно около спирката на трамвая срещам един от малкото просяци в Страсбург. Висок, окъсан мъж с бяла коса и сини очи, кротко е полегнал на тротоара точно срещу реката. Срещу пет евро започва да ми описва живота си. Артистичен е, говори перфектен английски, въпреки че е датчанин, който е прекарал последните 40 години от живота си, чистейки кораби. Дошъл е в Страсбург от Марсилия, след като е бил "забравен" от своя екипаж, който е продължил по пътя си без новия ми приятел, който явно пие много. Той дори не си и помисля да си търси работа, на земята му е добре - чисто е, а и изкарва по 50 евро на ден. Когато е неделя и хората ходят на църква - просяка прибира и по стотачка. "На вас, българите, не ви трябва европейски съюз, той прави бедните още по-бедни", разсъждава датчанина, вероятно страхувайки се от евентуалната конкуренция от страна на български просяци, които биха налягали на тротоара до него след присъединяването на България. Безспорно интересният ни разговор е прекъснат от камбаните на катедралата, която е само на километър зад нас.

"Чудо на изяществото", така Виктор Юго описал преди години Нотрдамската катедрала, която със своите 124 метра е най-високата църква в Европа. Гордостта на Страсбург. Строителството й започва през далечния 12 век, като катедралата се надгражда цели 200 години, за да достигне сегашната си височина. През следващите 300 години върху нея се поставят хиляди малки и големи скулптури. Катедралата е толкова величествена, че хвърля сянката си и на двата площада до нея - Клебер и Гутенбер. Прочутият френски генерал Жан Баптист Клебер е роден в Страсбург през 1753-та година, три столетия след германеца Йохан Гутенбер, благодарение на който днес светът пише с печатни букви. По времето на Гутенберг обаче Страсбург е бил един прекрасен... немски град. След това Страсбург остава все така пленителен... френски град. Докато отново не става немски. И след това пак френски. В резултат на това се е получило нещо, което трябва да помните винаги - съберат ли се французин и германец около печката, не разчитайте на кулинарни чудеса.

Традиционната кухня на Страсбург е повече немска. Явно преди години, когато германци и французи са сравнявали кулинарните си способности - германецът е бил с една идея по-настоятелен и дори може да е понабил французина, който със сигурност е преглътнал гордостта си. В резултат на това днес, в един от най-красивите френски градове, хората се тъпчат с блажна немска храна, която няма нищо общо с изтънчения френски вкус. Традиционното ястие, което ви предлагат веднага след като усетят, че сте нов в града е "la choucroute". Въпреки сложното си име, това е нещо много просто - куп кисело зеле, върху което тежко и гордо лежи недопечен свински бут, който леко е затиснал шепа варени наденички-диетоубийци.

Друг парадокс за всеки посетител на Страсбург са малките хотели и тяхната искрена готовност без капка съчувствие по всяко време да отпращат клиенти без предварителни резервации. Това е още едно доказателство, че жителите на Страсбург не се интересуват от работата на европейските институции и хилядите чиновници, които се изсипват в града за пленарните сесии на парламента. Освен че са малко на брой, хотелите са далеч от европейската представа за комфорт - повечето са две и три звезди. На почит в тези хотели са гипсокартонените стени, които трудно образуват прав ъгъл с пода, който често се подува от влагата. Кой обаче обръща внимание на такива подробности в средновековен Страсбург, който се гордее именно с това - че пази в себе си духа на годините без изобщо да има намерение да се променя? Точно затова Страсбург е толкова уникално място, което непременно трябва да посетите.

Докато си чаках самолета от Милано за София, попаднах на една много интересна брошура за правата на пътниците в случай на закъснял или отменен полет, на отказано място в самолета и т.н. Досега не я бях виждал по други аерогари, затова превеждам най-важното от нея. Наистина трябва да знаем как да реагираме в такива ситуации. Дипляната съдържа най-често срещаните проблеми и начините, по които пътниците законно могат да търсят обезщетение. И така, при:

ОТКАЗ НА МЯСТО В САМОЛЕТА - имате право на финансова компенсация между 125 и 600 евро, в зависимост от дължината на полета и причиненото от пренасочването закъснение.

ДЪЛГИ ЗАКЪСНЕНИЯ - при закъснение над 5 часа имате право да изисквате възстановяване на стойността на вашия билет, но само при условие, че решите да не пътувате.

ОТМЯНА НА ПОЛЕТ - имате право на финансово обезщетение, в случай че не сте били информирани най-малко 14 дни преди отмяната, пътуването ви е пренасочено или авиокомпанията може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства.

ОБСЛУЖВАНЕ ОТ АВИОКОМПАНИИТЕ - Ако ви бъде отказано място в самолета, или полетът закъснее или бъде отменен, авиокомпанията е длъжна да окаже помощ на пътниците (храна, комуникации и евентуално нощувка). Вие имате право или да продължите пътуването, или да ви върнат стойността на билета.

От авиокомпаниите може да се търси отговорност за вреди, проитичащи от закъснения (до 4800 евро), за повреден или изгубен багаж (до 1200 евро) и за нараняване или смърт при инцидент.

Съществува и черен списък с авиокомпаниите, които не отговарят на критериите за сигурност и съответно достъпът им в рамките на ЕС е забранен.

В нея ще участват заместник-министрите на държавната администрация и административната реформа Мария Дивизиева, на финансите Димитър Ивановски и Любомир Дацов, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков, и ръководители на дирекции от отделните ведомства.

До 30 май работната група трябва да анализира и предложи оптимизация на числеността на административните структури и звена, отговорни за управлението на финансовия ресурс от Общността; да предложи мерки за подобряване на професионалната квалификация на служителите и бонусен механизъм за стимулирането им в зависимост от постигнатите резултати.

Междуведомствената група е необходимо да предложи и мерки за подобряване на прозрачността и информираността на процеса на управление на средствата от ЕС.

http://img230.imageshack.us/img230/9114/84724563bo3.jpg

http://img220.imageshack.us/img220/1816/34546814ni8.jpg

http://img218.imageshack.us/img218/9191/77172642bb4.jpg

http://img230.imageshack.us/img230/9144/47446463la8.jpg

http://img220.imageshack.us/img220/2721/13581097ai8.jpg

http://img218.imageshack.us/img218/813/93951776va0.jpg

http://img218.imageshack.us/img218/6017/48313903eb7.jpg

Семейство от нации

Маргарет Тачър е министър-председател на Британия от 1979 до 1990. През 11-те години в кабинета тя опитва да намали ролята на правителството в британското общество и в частност в икономиката. Нейното недоверие към голямото правителство се разширява към институциите на Европейската Общност, които тя счита за заплаха за просперитета на Европа. Докато е премиер-министър, Тачър увеличава гнева на повечето лидери на ЕС като работи неуморно и безкомпромисно за частните интереси на Британия и се противопоставя, често сама, на опитите на разширяване на пълномощията на европейските институции. След издигането и до Камарата на лордовете тя продължава с репутацията си на опасен евроскептик като води малка група от парламентаристи, които вдигат голям шум, но неуспешно се борят за блокиране на ратификацията на договора от Маастрихт през 1993.
Тачър очертава визията си за европейската интеграция в речта си пред Университета на Европа в Брюж, Белгия на 20 септември 1988. В нея тя твърдо поставя Британия в Европа, но отхвърля представата, че Европа означава поглъщането на Британия и всички останали страни-членки в единична, бюрократизирана европейска "супердържава". Европейската общност ще успее, твърди тя, само ако на всяка една страна-членка е позволено да запази идентичността си. Нейната визия за Европа е "семейство от нации"- което кореспондира с визията на де Гол- и представя добре традиционното британско отношение към интеграцията, но се разминава с федералистката визия на основателите на Общността на континента. Поради тази причина речта на Маргарет Тачър в Брюж предизвиква широки дискусии.

Г-н председател, вие ме поканихте да говоря по темата за Британия и Европа. Вероятно трябва да ви поздравя за куража ви. Ако вярвате на някои от нещата, казани и написани относно моята визия за Европа, изглежда сякаш сте викнал Чингис хан да говори за добродетелите на мирното съвместно съществуване!
Искам да започна като опровергая някои митове, свързани със страната ми, Британия, и с връзката и с Европа. И за да направя това, трябва първо да кажа нещо за идентичността на самата Европа. Европа не е резултат от Договора от Рим. Нито европейската идея е собственост на определена група или институция. Ние, британците, сме толкова наследници на европейската култура, колкото и всяка от останалите нации. Нашите връзки с останалата част от Европа, с континентална Европа, са били доминантен фактор в историята ни. За три хиляди години бяхме част от Римската империя и картите ни все още проследяват правите линии на пътищата, които римляните са построили. Нашите прародители- келтите, саксонците и датчаните са дошли от континента. Държавата ни беше преобразувана (тази толкова любима на Общността дума) по време на управлението на Нормандците през 11 и 12 век. Посетете големите църкви и катедрали на Британия, прочетете литературата ни и чуйте езика ни: всичко това е свидетелство за културните богатства, които сме взели от Европа, а други европейци- от нас.
Ние в Британия с право сме горди, че от Магна Харта през 1215 насам сме пионери в развитието на институции-бастиони на свободата. Горди сме също и от това, че от векове Британия е дом за хора от останалата част на Европа, които търсят убежище от тиранията. Но ние знаем, че без европейското наследство от политически идеи не бихме могли да постигнем толкова много, колкото сме постигнали сега. От класическата и средновековна мисъл сме заели концепцията на правото, което отличава цивилизованото общество от варварите. И въз основа на тази идея на Християнството- за дълго синоним на Европа- и неговото твърдение за уникалната духовна природа на индивида,ние все още основаваме вярата си върху личната свобода и човешките права на другите.
Прекалено често историята на Европа е описвана като серия от непрестанни войни и спорове. Да, от нашата перспектива днес това, което най-много ни впечатлява, е общият ни опит. Като пример можем да дадем това как европейците изследваха и колонизираха и- да, без извинение- цивилизоваха по-голямата част от света е необикновена приказка за талант, умения и смелост.
Ние британците по специален начин сме допринесли за Европа. През вековете сме се борили да предпазим Европа от попадането и под доминацията на една единствена сила. Борили сме се и сме умирали за свободата и. Само на мили оттук в Белгия лежат телата на 120 000 британски войници, които са загинали през Първата Световна война. Не беше ли тази готовност да се бият и да умрат, Европа щеше да бъде обединена отдавна- но не в свобода и не в справедливост. Британската помощ за съпротивителните движения по време на последната война помогнаха да бъде запазен жив огънят на свободата в толкова много страни до деня на победата. От нашия остров-крепост се издигна свободата на Европа. И до днес ние все още се държим заедно. Близо 7000 британски военослужещи са разположени на континента. Всички тези неща са доказателство за нашата връзка с бъдещето на Европа.
Европейската Общност е израз на европейската идентичност. Но тя не е само една. Никога не трябва да забравяме изтока и хората зад Желязната завеса, които някога са се наслаждавали напълно на споделената европейска култура, свобода и идентичност, а сега са извадени от корените си. Винаги трябва да гледаме на Варшава, Прага и Будапеща като на големи европейски градове. И не трябва да забравяме, че европейските ценности са издигнали САЩ до доблестния защитник на свободата, в който са се превърнали днес.
Това не е суха хроника на неясни факти от миналото, пълнещи историческите библиотеки. Това е архив на близо две хиляди години на британско сътрудничество с Европа и принос за Европа, принос който и днес е валиден и по-силен от всякога. Да, ние погледнахме и към по-широки хоризонти- както направиха и другите- и слава Богу, защото Европа никога нямаше да просперира като тесногръд, гледащ само навътре клуб.
Европейската общност принадлежи на всичките си членове. Тя трябва да отразява традициите и стремежите на всичките си членове. И позволете ми да бъда пределно ясна. Британия не мечтае за някакво уютно изолирано съществуване на ръба на Европейската Общност. Съдбата ни е в Европа, като част от Общността. Но това не означава, че бъдещето ни принадлежи само на Европа. Нито това на Франция, Испания или на която и да е друга страна-членка.
Общността не е край в самата себе си. Нито е институционален апарат, модифициран непрекъснато според предписанията на някакви абстрактни интелектуални концепции. Нито трябва да бъде закостенял от безкрайни закони. Европейската Общност е практическото средство, чрез което Европа може да осигури бъдещия просперитет и сигурността на гражданите си в свят, където има твърде много други могъщи държави или групи от държави. Ние европейците не можем да си позволим да губим енергията си за вътрешни диспути или институционални дебати. Те не са заместник на ефективните действия.
Европа трябва да е готова да допринесе в пълна степен за собствената си сигурност и да се съревновава икономически в един свят, където успехът отива при страните, които укоражават индивидуалната инициатива и предприемчивост, а не при тези, които се опитват да ги намалят.
Тази вечер искам да изложа няколко водещи принципи за бъдещето, които, вярвам, ще осигурят успеха не само в икономиката, но и за качеството на живот и влиянието му върху хората.
1 Първият ми водещ принцип е: желанието за активно сътрудничество между независими суверени държави е най-добрият начин да се изгради успешна Европейска Общност. Опитите да се подтисне национализмът и властта да се съсредоточи в центъра на Европейската федерация биха били много вредни и биха изложили на риск нещата, които се стремим да постигнем. Европа ще бъде по-силна точно защото има Франция като Франция, Испания като Испания, Британия като Британия, всяка от тях със своите обичаи, традиции и идентичност. Би било безумие да се опитваме да ги напаснем към някакъв вид предварително определена Европейска идентичност.
Някои от основателите на Европейската Общност мислеха, че САЩ може да им бъде модел. Но цялата история на Америка е напълно различна от тази на Европа. Хората отишли там, за да избягат от нетолерантността и ограниченията на живота в Европа. Те търсили свобода и възможности и това им помогнало да създадат нова общност и гордост от това да бъдат американци – също както нашата гордост се състои в това да бъдем британци, белгийци, датчани или германци.
Аз съм първата, която ще се съгласи, че по много сериозни въпроси Европа би трябвало да говори с един глас. Искам да работим заедно върху нещата, които бихме могли да правим по-добре заедно, отколкото сами. В този случай Европа е по-силна, независимо дали в търговията, в сигурността или във връзките с останалата част от света. Но да си сътрудничим повече не означава, че трябва да изискваме властта да бъде централизирана в Брюксел, а решенията да бъдат взимани от определена за тази цел бюрокрация. Наистина е иронично, че страни като Съветския съюз, които са опитвали да ръководят всичко от центъра, се учат, че успехът зависи от разпръскването на властта и решенията далече от центъра, а някои в Съюза изглежда искат да се движат в обратната посока.
Ние със сигурност искаме да видим Европа по-обединена и с повече усещане за обща цел. Но това трябва да стане по начин, който предпазва традициите, парламентарната власт и чувството за национална гордост, защото те са били източникът на виталността на Европа през вековете.
2 Вторият ми водещ принцип е: Политиките на Общността трябва да разглеждат настоящите проблеми по практически начин, колкото и трудно да е това. Ако не можем да реформираме тези политики на Общнотта, които са изцяло грешни или неефективни, или предизвикват обществено недоволство, не трябва да даваме публично подкрепата си за бъдещото развитие на Общността.
3 Третият ми водещ принцип е нуждата от политики на Общността, които да насърчават инициативата. За да процъфтява Европа и да създава работни места, от ключова важност е инициативата. Базовата рамка е налице: самият договор от Рим е замислен като Харта за икономическата свобода. Но не винаги е бил четен, а още по-малко прилаган като такъв.
Урокът от икономическата история на Европа през 70-те и 80-те е, че централното планиране и детайлния контрол не действат, а че личната инициатива и усилия- напротив. Контролираната от държавата икономика е рецепта за бавен растеж, а свободната инициатива в правни рамки дава по-добри резултати. Целта на една Европа, отворена за начинанията, е движещата сила зад създаването на Единния европейски пазар от 1992. С падането на бариерите и отварянето на възможността фирмите да работят в европейски мащаб, ние можем по най-добрия начин да се съревноваваме с Америка, Япония и другите нови икономически сили, които се появяват в Азия и на други места. И това означава действия по посока на освобождаването на пазарите, увеличаването на избора и намаляване на правителствената интервеция. Нашата цел не трябва да бъде все по-детайлно регулиране от центъра, тя трябва да е дерегулиране и отстраняване на принудите върху пазара.
4 Четвъртият ми водещ принцип е, че Европа не трябва да е протекционист. Разширяването на световната търговия изисква от нас да продължим процеса на премахване на границите пред търговията и да направим това в многостранните преговори в GATT (Генерално споразумение за тарифите и търговията). Би било предателство ако, докато премахваме ограниченията за търговията в Европа, Общността създава по-голям външен протекционизъм. Трябва да осигурим нашият достъп до световния пазар да е съответен на либерализма, който изповядваме вкъщи.
Ние имаме отговорността да дадем предимство на това, отговорност, която е изчасти насочена към по-малко развитите страни. Те се нуждаят не само от помощ, повече от всичко те се нуждаят от възможности ако искат да придобият растяща икономическа мощ и независимост.

Вярвам, че не е достатъчно само да се говори по принцип за европейската визия и идеали. Ако вярваме това, трябва планираме пътя си напред и да идентифицираме следващите си стъпки. Това не изисква нови документи- те всички са там- Северноатлантическият договор, Ревизираният Договор от Брюксел, Договорът от Рим- текстове, подписани от хора с визия за бъдещето. Кокото и далече да икаме да отидем, истината е, че можем да се доберем до там само стъпка по стъпка.
Това, от което се нуждаем сега, е да взимаме решения за следващите стъпки напред, а не да се разсейваме от утопични цели. Утопията никога няма да се сбъдне, защото знаем, че ако се сбъдне, няма да я харесаме. Нека Европа да бъде семейство от нации, които се разбират по-добре, ценят се повече, сътрудничат си повече, но ценят националната си идентичност не по-малко от общите ни европейски цели.
Нека имаме Европа, която играе пълната си роля в широкия свят, която гледа навън, не навътре и която пази Атлантическото Общество- тази Европа от двете страни на Атлантика- която е нашето най-благородно наследство и нашата най-велика сила.

*Преводът на речта и в Брюж и презентацията са мои.

Кати Синот, ирландски евродепутат и майка на син с увреждане, организирала кръглата маса на 4 март, е и съавтор на декларация срещу институционализацията на деца в ЕС. В нея Синот и още четирима евродепутати твърдят, че настаняването на деца в институции е вредно, но същевременно широко разпространено в ЕС. Настояват за спазването на правата на децата във всички страни-членки на ЕС, за отпускане и внимателен мониторинг на средства с цел премахването на институционалната грижа за деца във всяка една страна на ЕС и за създаването на алтернативи на домовете за деца. За момента са събрани подписите на 80 евродепутати, а са нужни 400. Ако имате отношения с българските евродепутати Мариела Баева, Филиз Хюсмеинова, Румяна Желева, Метин Казак, Евгени Кирилов, Маруся Любчева, Николай Младенов, Владко Панайотов, Атанас Папаризов, Биляна Раева, Петя Ставрева, Димитър Стоянов, Владимир Уручев, Кристиян Вигенин и Илиана Йотова, пишете им и настоявайте да подпишат тази декларация. Останалите ни евродепутати вече са подписали.

Конвенцията за правата на хората с увреждания влезе в сила! Ратифицирана е от 25 страни, подписана е от 128, включително България. Подписът означава намерение за ратификация и спазване на Конвенцията. ООН има специален сайт, на който можете да научите всичко за този нов правозащитен документ.

Една оставка не е достатъчна, за да се изчисти България
Румен Петков признава, че като министър на вътрешните работи на България се е срещал с топ-гангстерите на държавата, през 2006 година. Той твърди, че срещата е била оправдана от добри намерения: да поиска от тях спиране на стрелбата помежду им през критичните седмици преди приемането на страната за член на Европейския съюз. Неволите на България с престъпността и корупцията имат нужда от нещо повече от временно примирие.

Гангстерските разстрели, никога не разкривани до сега, отново се възродиха: миналата седмица бе убит най-известният писател на книги за мафията в България - Георги Стоев; както и мениджъра на една фирма от енергетиката с противоречиво минало.
Под натиска на Европейския съюз, г-н Петков подаде оставка тази седмица след изтичане на информация от доклад на разузнаването. В доклада се казва, че банда занимаваща се с дрога е получила секретни вътрешни документи от служители на неговото министерство; докато производители на нелегален алкохол са давали пари на главният борец срещу престъпността като отплата за информация и унищожаване на улики.
Служители в ЕС отдавна се тревожат, че всичко което споделят със съответните служби в България би могло да изтече към гангстерите. Еврократи казват, че неодобряват грубиянското поведение на г-н Петков; източник от ЕС сподели за Р. Петков - той с удоволствие "ни натриваше носа с факта, че България вече е член на съюза". Но това не е единодушно мнение. Вицепрезидентът на Европейската Комисия - Франко Фратини, беше на ски с г-н Петков миналата година и го похвали. Европейският съюз вече е спрял някои програми, заради корупция.През юли ще бъде дадена оценка на общия напредък на България и може да се стигне до прекратяване валидността на нейните съдебни решения на територията на ЕС.

Имаше парламентарно разследване, което направи невъзможно оставането на г-н Петков. Но истинските проблеми са в слабата българска политическа система. Управляващите екс-комунисти са разделени между по общо мнение модернистичното крило, начело с министър-председателя Сергей Станишев и старата гвардия около г-н Р.Петков. Коалиционен партньор е партия представляваща турското етническо малцинство, тя контролира министерствата на селското стопанство и околната среда - главните канали на европейското финансиране. Същата партия беше строго критикувана за сделки със земя, произвол в лицензирането на мини и купуване на гласове.
Г-н Станишев наскоро бе принуден да върне в правителството замесник-министър на околната среда, пак от тази партия, който бе уволнен преди година заради обвинения в корупция (после отхвърлени). Докато беше извън министерството, същият човек изненада всички купувайки две вестникарски издателства (с пари от спестяванията си, по негови думи). Министърът на икономиката - Румен Овчаров, друг екс-комунист от старата гвардия, неясно се оттегли миналата година, но тържествено обявява своята невинност. Критиките от Брюксел и другаде относно мъглата в България, продължават. Само една оставка едва ли ще подобри състоянието.

Статията е от Economist.com - Dirty politics

Рулз!

Ако все още искате да продължа пълзеньето си, гласувайте за мен, чрез клик върху буквичката “B” горе вдясно или просто натиснете
тук

На всеки вече е известно, че България не полага грижи за своите деца, все едно в какво положение.  Нужно е да работите по въпроса, господа депутати, а не да хабите време да наричате черното бяло.

Учудващо е, че писмото е подписано и от Душана Здравкова, която беше обещала на Движението на българските майки да възбуди интереса на ЕС към съдбата на децата с увреждания в България.

След Великото преселение на народите политическата карта на Европа е твърд пъстра, а градените с векове административни връзки между отделните части на Римската империя и съзнанието на гражданите и като принадлежащи към една общност изчезват заедно с нейните руини. Християнизирането на варварските племена, настанили се в земите на някогашната империя полага основите на приобщаването им към общи ценности и става основна отправна точка за консолидирането им и превръщането им в единна общност със съвместно бъдеще. Християнството създава общата европейска история, полага корените и определя развитието на европейската цивилизация и бележи по характерен начин развитието на Европа и до днес.

Християнството създава предпоставки за приемственост между Римската империя и Средновековния свят. Характерните черти на религията да обхваща широки социални бази предопределят възможността и да хомогенизира населението на европейския континент и да създаде условия за единно образование и формиране на усещане за общност. През този период на политическа разпокъсаност църковната организация като наддържавна, надетническа и надкласова структура осигурява единството на жителите на Европа. Тя става основа за консолидирането на европейското общество през XI– XIIIв. и осъзнаването му като общност въз основа на разграничаването от нехристиянските народи и чрез Кръстоносните походи създава предпоставки за разширяване на влиянието на Запада и за относителното му единство и в политическо отношение- благодарение на господството на папоцезаризма. Християнската религия заляга в основата на възпитанието на възгледите на европейските елити и така става база за изграждането на европейската цивилизация и нейна особеност, без която не бихме могли да си представим Европа и днес и която до голяма степен предопределя хода на развитието и. В нейно лице твърде различните европейски етноси намират средство за обединение и градят общото си бъдеще.

По времето на феодалната разпокъсаност на Европа усещането за общност у европейците се формира главно благодарение на християнството. И докато европейската идея си остава предимно елитарна, църквата обхваща широки социални слоеве от обществото. Основна предпоставка за това е доктрината и, която заимства елементи от много религии, придавайки им свое значение (вярвания от страните от Близкия Изток и Средиземноморието, влияние от стоицизма и традициите на неоплатонизма, елементи от юдейската религия и др.) и успява успешно да се приспособи както към нуждите на властта, така и към тези на бедното и потиснато население. Това е и обяснението за масовото и разпространение още от времето на Римската империя, а успешното и приспособяване към особеностите на строежа на Средновековното общество- висшият църковен клир има редица общи черти и привилегии със светската аристокрация, а селските и градски свещеници- съответно със селското и градско население, обезпечават устойчивостта и като един от стожерите на средновековния живот в Европа. Принос за това има и фактът, че Римската църква е единствената голяма обществена институция, оцеляла през прехода от Стария свят към Средновековието, което обосновава и по-късните претенции на папата за доминация на духовната власт над светската. Господството на религията в ежедневието на средновековния човек определя и мощта и на силно унифициращ фактор. Затова Карл Велики подчертава необходимостта от утвърждаване на християнството сред различните етнически групи в неговата империя и укрепва политическото единство в завоюваните територии като си обезпечава и духовно такова чрез издаване на закони за християнизиране на езическото население от завладените територии. Щедростта му към църквата, единната църковна догма, както и събирането на данъци и изграждането на структурата на църковната организация в Източна Фризия, Саксония и други региони от Франкската държава позволява консолидирането на различните етноси и формирането на единна народност в бъдеще. Дори и по време на периода, когато папския престол се намира под властта на чужди сили, църквата в лицето на европейските си структури продължава да създава нови организационни звена и да се развива, което доказва превръщането на християнството в една от основните характеристики на жителите на европейския континент, която ще продължи да определя спецификите на общото им развитие и ще положи основата на общото им бъдеще и духовна близост.

Нарастването на влиянието на църквата и религията в европейския средновековен свят, както и практикуваният на Запад папоцезаризъм закономерно довеждат до отъждествяването на Европа с Християнско царство. Времето на XI- XIIIв. е и периодът на най-силна консолидация на западноевропейското общество, за което допринася и естественият стремеж към противопоставяне на външния враг- нехристияните, заплашващи границите на Европа (викинги от Север, маджари от Изток и араби от Юг). В своята карта на Европа Валшпергер представя християните като малка общност, заобиколена отвсякъде от неверници, които населяват по-голямата част от света, а навигационните карти с практическа цел- т.нар. портолани, очертават границите на християнския свят, което е доказателство за ясното разграничение на жителите на Европа от тези на останалите континенти въз основа на религията и за значението на това разделение в ежедневието на европейците от Средните векове. Израз на това противопоставяне, както и на силната консолидация на западноевропейското общество са Кръстоносните походи, които оставят дълбоки следи в европейското общество и психология, а участието на хора от различни социални слоеве е пример за спояващата сила на християнството сред всички социални групи. Те допринасят както за колизията между Западното и Източното християнство, така и за заздравяването на чувството за общност у западноевропейците и за формиране на усещането за превъзходството им в сравнение с жителите на останалата част от света, което за дълги години ще остане характерен белег на европейската цивилизация.От тази гледна точка установяването на кръстоносците в Палестина и създаването на голям брой малки княжества по европейски модел може да бъде разгледано и като първия (макар и още неосъзнат като такъв) опит за колонизиране и разпространяване на европейската култура, световъзприемане и начин на живот сред други народи. Но трябва да бъде отбелязано, че кръстоносните походи са основани не на съзнанието за собственото превъзходство и необходимостта от разпространяването на една по-висша цивилизация сред неверниците, колкото на враждебност към непознатата култура, насърчавана и от църквата. Кръстоносните походи са както следствие, така и причина за по-нататъшното засилване на папската власт и установяването на папската теокрация в Европа през XIIIв., която спомага и за увеличаването на политическото влияние на Западния свят и установяването на доминиращото му положение в международните отношения и за в бъдеще. Църквата спомага за развитието на западноевропейското общество и в икономически аспект като осигурява необходимите големи заеми, с които нито евреите-лихвари, нито християнските търговци разполагат по това време и се адаптира към еволюцията на обществото като същевременно го задоволява с необходимите му духовни лозунги. През този период много автори използват понятията Европа и Respublica christiana като взаимозаменяеми, което доказва огромната роля на християнството и църквата в европейските общества.

Християнството има решаващо значение и за формирането на европейската общност от елити. Въвеждането на схоластиката като метод на обучение на единни философски възгледи и широкото изполване на латинския език като език на образованите хора в Европа създава паневропейска мрежа от елити- т.нар. Respublica Litteraria, съществуваща паралелно с идеята за Respublica christiana. Християнството повлиява и на архитектурните стилове и изкуството- готическият стил се разпространява в цяла Западна Европа, а строежът на катедралите допринася за консолидирането на общността и усещането за приемственост между поколенията чрез общото дело за дълъг период от време. То има основна роля и във философията на хуманизма, който, въпреки че отрича принципите на схоластиката, се основава на християнството и идеята за човека като божие творение, чиято житейска цел е постигането на съвършенство, с което да се доближи до Бога. Паневропейският характер на хуманизма показва наличието на общи условия за възникването му, подготвени от християнството като консолидиращ фактор, който предоставя и възможност за еволюция на европейското общество. Значението на християнството за хуманизма доказва и най-видният европейски хуманист Еразъм Ротердамски, който в своите “Кратък наръчник на християнския войн” и “Жалби на мира” порицава разединението между християните и подчертава, че Европа е християнски континент, а географското име, което разделя народите, не е от значение и не е способно да разцепи единството на вярата. Първият опит за съставяне на обща история на цивилизацията- произведението на Волтер “Essai sur les moeurs de l’espirit des nations”, може да се приеме за светската форма на представата за Християнския свят. Препоръките на френския абат Бодо за християнизирането и въвеждането в европейската цивилизация на американските индианци доказват неотделимата връзка между понятието Европа и християнската религия. Неразривната и връзка с постиженията на европейската култура потвърждават в произведенията си и европейските романтици Новалис и Шатобриан.В есето си “Die Christenheit oder Europа” Новалис призовава към възраждане на християнството и утвърждава, че националните граници са без значение, а в “Genie du chrsitianisme” Шатобриан възхвалява основополагащото и благотворно въздействие на християнството върху всички области на живота и изкуството- музика, поезия, архитектура и др. Това показва, че Европа си остава християнски свят не само в контекста на турската заплаха, а и за много години напред. Християнството определя културния и облик и специфичната менталност на населението и като заляга дълбоко в основите на европейското общество още от възникването му.

Преоценката на християнското Средновековие придава историческа обосновка на идеята за Европа- тя получава дефинирана и развита историческа перспектива. Християнството се превръща във връзката между ценностите на Античния свят и Средновековна Европа, когато всички други връзки изглеждат прекъснати. То пренася традициите на античния рационализъм и го превръща в неотменна част от светогледа на европейците и прави възможно възникването на специфични единствено за тази част на света феномени, които са основни характеристики на европейските общества. В негово лице Монтескьо открива една от предпоставките за формирането на хуманизма. Християнството има решаваща роля и за преодоляването и постепенното претопяване на различията между народите, населяващи Европа като формира ежедневен стереотип на поведение и менталност не само у елитите, но и сред широките маси.Паневропейската църковна оганизация прави възможно създаването на сходни за повечето европейски страни институции и закони, което пряко кореспондира с възможността за едно бъдещо политическо обединение на държавите от европейския континент, основано на вече създадената духовна близост.

Използвана Литература:

Александров, В. “История на европейската идея”, 2000

Велева, М. “Идеята за обединена Европа в историята на стария континент”, 2006

Льо Гоф, Ж. “Цивилизация на средновековния Запад”, 1997

Николов, Й. “История на средновековния свят”, 1994

Робъртс, Дж. “История на Европа”, том I, 1999

Уилсън, К. “История на европейската идея.Антология”, 2004

Членството на България в ЕС не е самоцел, а поредица от важни стъпки, които да направят страната конкурентноспособна в рамките на Съюза и да осигурят възможностите и за по-нататъшно развитие.Това предопределя важността на самия процес на приобщаване- като борба не с външния враг, с когото трябва да се справиш, за да спечелиш наградата, а като битка със собствените недъзи, които често са невидими, дълбоко скрити в систематиката на българския социален живот и така вкоренени в нея, толкова отдавна съществуващи и толкова обичайни за нашата действителност, че са станали почти невидими.Практиката да се лекуват симптомите, а не причините, или още по-лошо- “да се борим” срещу лечението, а не срещу болестта, е най-лесният възможен път към целта- членство в Европейския съюз.Но дори и след приемането на сраната в ЕС, предишните проблеми продължават да съществуват и премахването им не би могло да бъде резултат от подписването на един договор, колкото и важен да е той, а само от последователни и дългосрочни политики, провеждани на първо място с разбиране на съвременната социална действителност в България, произходът на проблемите и тяхната взаимозависимост.Филмът на Иван Кулеков “Държава се прави с хора” проследява пътя на България към Европа, но, макар и направен с рекламна цел, той поставя на показ не само успехите по пътя към присъединяването, но и дълбоките язви в българското общество и проблемите на българската социална действителност, които все още не са намерили решението си.
Системата на демократичното управление, основаваща се на възможността мнозинството от титуляри на интереси да определя стратегическия decision making, не може да осигури успешно развитие на дъжавата, тъй като за това е необходимо активно участие на гражданите в обсъждането на важните въпроси, както и безапелационният им достъп до всякаква информация, която касае тези въпроси и осигуряването на прозрачност в управлението.Неизпълняването на горните задължения от властта води до безразличие от страна на гласоподавателите и индвидуализъм- неосъзнаване на всеобщите интереси и следователно липса на стимул за социално развитие и участие в управлението на държавата.Изостаналата вследствие на това държава не е способна да осигури подходяща среда за развитие на специалисти в различните области, а това увеличава непроизводителността на труда вследствие на некомпетентност и липса на стимул за усъвършенстване.Хаосът в организацията на труда намира израз в характерната за “разпокъсаните” модерни общества невъзможност от ефективна комуникация, а еманципацията на посредниците довежда до бюрократизиране на държавата и тотална невъзможност за диалог на гражданското общество с управлението.Това, в комбинация с нежеланието да бъде променяно статуквото, обслужващо отделни частни интереси, като се приложат реформите, предписани от ЕС, води до невъзможността да се осъществява ефективна политика и до несигурност в силите на собствената икономика, което, от своя страна, води до страх от свободната конкуренция в рамките на пазара на ЕС и проблематизира по-нататъшното развитие на България в Съюза.
Като цяло на българското общество му липсват не само позитивизъм и желание за сътрудничество- основният проблем е липсата на граждани, които да работят за общия интерес и да коригират властта при взимането на решения.Индивидуализацията на обществото извежда на преден план частния интерес, на фона на който всеобщият се губи и не може да бъде ясно осъзнат: “...една бу�