Още

Смъртта е единственото сигурно нещо в живота. Тя е страшна, защото е непобедима. Може би не толкова страшна за този, който умира, защото той сигурно отива на едно по-спокойно място, колкото за тези, които остават живи и трябва да продължат живота си сами. Човешкият ум е странно устроен - улисан в ежедневни задачи забравя за смъртта и това може би е добре, защото е свободен да мисли за живота, но когато смъртта ни навести, шокът е ужасен.

В един мързелив съботен следобед сърцето на майка ми спря да бие. Баща ми, блажено излегнал се пред телевизора, предаващ поредния футболен мач, изведнъж се сблъсква с ужасната реалност - жената, с която 40 години е делил всичко в живота, го е напуснала за секунди. Единственото, което е успяла да промълви, преди животът да се изплъзне от тялото й, е "Велко, умирам!".

В същия момент аз кротко си пия кафето пред глуповат сериал по телевизора. Минути по-късно чувам несвързаната реч на баща си по телефона и единственото, което успявам да осмисля, са думите "Няма пулс... сърцето й не бие!"

Всичко, което съм планирал, мислил и мечтал, се срутва. Нищо от това, което съм мислил за важно, вече няма значение. Смъртта не само е прекъснала един живот - тя е съсипала и животите на всички онези, в чиито сърца е живяла майка ми.

Всичко, което исках да й кажа, всичко, което исках да й дам, ще остане несподелено. Мислех си, че мога да си измислям игри със смъртта. Оказа се нелепа идея - с нея никой не може да си играе. Чудя се какво бих направил аз ако знаех, че на майка ми й остава един ден живот? Сигурно щях да й кажа, че единственото, което има значение за мен, е че я обичам. За съжаление, нямах тази възможност. Смъртта ми я отне за миг, а аз бях толкова далеч от нея.

Едва сега разбирам колко е важно да казваш на любимите си хора, че ги обичаш. Едва сега разбирам колко маловажни са всички спорове и разногласия, опитите да докажа, че аз съм прав, а тя е сгрешила. Всичко това са дреболии, които са отвличали вниманието ми от най-важното - любовта ми към нея.

Всички грешки, които сме допуснали, са поправими. Всички гневни думи, които сме си казали, са простими. Но загубата е невъзвратима. Единственото, което ми е останало, е молитвата. Дано майка ми да чуе думите ми в отвъдния свят и да ми прости за всичко. Дано и нейната неспокойна душа най-сетне да се освободи от оковите на страха и намери покой.

Почивай в мир, мамо!  Липсваш ми много!

За да бъдем политически коректни би било да я заменим с дума, произлизаща от думата "жена", например "женственост". Лошото е, че тази дума е (или поне досега беше) синоним на нежност, галантност и крехкост - общо взето доста различни, да не кажа противоположни качества на мъжеството. Няма как да заменим едната дума с другата, защото ще настане голямо объркване.

Излиза, че ще трябва просто да се сбогуваме с тази дума и да престанем да я използваме, за да бъдем коректни към съвременните конюнктура на отношенията между двата пола.

Разсъждавайки над темата за политическата коректност на езика под влияние на световния феминизъм/американизъм, се сетих, че в английския език има дума "mankind", с която се обозначава цялото човечество. Не мога да разбера как досега американците не са се усетили, че не е политически коректна и да я заменят с друга.  "Womankind" например. :-)

Наскоро коментирахме с дъщеря ми как американците нарича човек с умствени увреждания. Някога в английския език се е използвала думата "imbecile", която е и медицински термин, но според мен тя вече е успяла да си извоюва статут на обидна дума в американското политкоректно общество и най-вероятно вече се използва нещо по-прилично и по-приемливо. Честно казано, не знам какво използват официално американците, но като знам, че на негър викат "african-american", а на китаец - "asian-american", то на имбецилите би трябвало да казват "mentally-deranged-american".

Чудя се кога ще решат, че самата дума "жена" е станала неприемлива и ще я заменят с "female-american"? :-)

Транскрипцията, която е описана от Благо, е или пълна измислица, или неуместна шега, на която се вързах и му направих ненужна реклама. Друг път ще внимавам повече. :-)

Оказва се, че така се произнася името ми на японски. Благо от 100turobekta.com твърди, че всяка буква от латинската азбука се транскрибира като сричка на японски и е публикувал таблица на съответствията в блога си. Не знаех за това и ми се стори много интересно как звучи моето име на японски - Mike = Rinkimeku. Ама много сложно ми изглежда. А ако имаш някакво дълго име като Страшимир, например? Трябва да звучи Arichishikaaririkirinkishi - това даже не мога да го произнеса! :-)

Наистина ли така се произнасят чуждите имена в японския език? Някой ако знае, да каже нещо повече. Междувременно можете да си поиграете с транскриптора, който Nick е направил - преводите на японски стават много лесно :-)

Темата ми е много близка, защото ми се е случвало много пъти да напускам и да бъда обвиняван в нелоялност, в несериозност и дори в предателство. Затова в моя блог Спри и помисли! публикувах един по-обширен коментар по темата. Цъкнете тук, за да го прочетете.

Чувал съм, чел съм и съм гледал по филмите, че американците са доста по-различни в това отношение. Ако някой сподели със свой близък, че има планове да започне нова работа или някаква нова инициатива, всички го подкрепят и окуражават, защото той точно от това има нужда. При нас, както винаги, е точно обратното. Дори и много близки хора започват да те убеждават, че това, с което мислиш да се захванеш, е напълно безсмислено, безнадеждно и безполезно, и от него не можеш да спечелиш никакви пари.

Защо се получава така? Защо сме такива песимисти и скептици? Защо нямаме и зрънце вяра и защо дори надежда не сме склонни да подарим на своите близки?

Имам чувството, че песимизма тотално ни завладява и все повече хора загубват искрицата, която да мотивира живота им. Все повече млади хора срещам, които още преди да стигнат 30 години са се превърнали в зомбита и животът им е станал едно жалко вегетиране. За това пише днес и Longanlon в поста си Положението си е е*ало майката, но аз малко се отплеснах.

Думата ми беше за думата "доброжелател". Напоследък тя все по-често се изписва с кавички и все повече се използва в точно обратния на оригиналния си смисъл. На практика "доброжелателя" изобщо не ти желае доброто, а е синоним на човек, готов да ти забие нож гърба, да те бутне в пропастта или да ти подлее вода.

Защо се получава така? От страх, от завист, от злоба или от нещо друго? Колко струва да пожелаеш добро на ближния си? Да му вдъхнеш кураж и увереност, и да му предложиш своята подкрепа, пък дори и само морална? Можем ли да дарим добро, пък било то и само добро пожелание, но искрено, или вече напълно сме изгубили тази си способност?

Аз не мога да отговоря на тези въпроси. А вие?

Just because it's on the menu, doesn't mean you have to order it.

Само заради това, че е в менюто, не значи, че трябва да го поръчаш.

Свободата сами да избираме това, което искаме, е наше изконно право, от което май рядко се възползваме...

1. Защо шефът ви е загубеняк...
2. Как да се общувате със съпруг, който не ви разбира...
3. Защо парите не са всичко...
4. Защо повечето ви клиенти са тъпи...
5. Защо богатите не са щастливи...
6. Защо всичко, което знаете за продажбите, е грешно...
7. Как да спечелите всеки спор...
8. Най-важната тайна как да получим всичко, което желаем...

За съжаление, тези изключително полезни заглавия не съм ги измислил аз. :-( Предлага ги Раджеш Сети в неговия блог Life Beyond Code. Той също дава и обяснение защо тези заглавия винаги работят. Убеден съм, че неговите обяснения ще ви послужат като храна за размисъл:

1. Защо шефът ви е загубеняк...
   Много по-добре, отколкото да прочетете статия със заглавие "Защо загубеняка винаги си ти..."
2. Как да общувате със съпруг, който не ви разбира...
   Това е много по-добро заглавие, отколкото "Как сте напрвили живота на съпруга си ад..."
3. Защо парите не са всичко...
   Това пък е по-добро, отколкото "Защо вие не заслужавате да бъдете богати..."
4. Защо повечето ви клиенти са тъпи...
   Това заглавие е за предпочитане пред следното: "Защо не сте достатъчно умни, за да обслужвате всичките си клиенти..."
5. Защо богатите не са щастливи...
   По-успокояващо е, отколкото заглавие от вида: "Как да бъдем богати И щастливи..."
6. Защо всичко, което знаем за продажбите, е грешно...
   Това е много по-добро заглавие, отколкото "Как да спрем да се оправдаваме и да започнем да продаваме..."
7. Как да спечелите всеки спор...
   Чувстваме се много по-добре да прочетем това, вместо "Защо не можете да спечелите всеки спор..."
8. Най-важната тайна как да получим всичко, което желаем...
   Разбира се, че това е много по-атрактивно, отколкото заглавие "Защо няма такава тайна как да получим всичко, което желаем..."

Изводът е: не вземайте заглавието твърде насериозно. И внимавайте от какво се привличате. Ако твърде хубаво, за да бъде истина, значи е така! :-)

Тези дни в блогосферата направо ври и кипи, особено по темата за Странджа (и опазването на българската природа въобще) и за ГДБОП, които пък са решили, че блогърите са най-опасните терористи у нас. Тук няма да прилагам линкове, защото са много и са достатъчно популярни.

Аз, обаче, съм много кротко влечуго и отправям един поздрав към пишещите братя и сестри-влечуги с този руски плакат ("Пази се от пълзящите!"):

а за неуморните ни читатели, търсещи под вола теле - един дружески съвет: бъдете бдителни - врагът е между нас.

Не помня на каква възраст съм бил, но щом въобще имам някакви спомени, може би съм бил поне на 4-5 години. Помня, че някой ми е разказвал за Христо Ботев и "Кора-бъра детски". Ясно е, че това чудо ще да е било нещо за децата, но "кора-бъра" винаги ми е звучало като "дъра-бъра" и въобще не виждах каква може да е връзката с Ботев.

Друг спомен за смешни думи от детството. Бях на 10 години, когато ми извадиха сливиците и се наложи да полежа няколко дни в болница. Там имаше едно друго дете, може би малко по-малко от мене, което имаше една книжка със заглавие "Един за друг". Това беше тънко книжле с много картинки, разказващо за Руско-Турската освободителна война и за братската дружба между руските войници и българските опълченци. Понеже съм си ученолюбиво момче още от малък, бях успял да прочета книгата набързо преди още нейния собственик да беше започвал. Смешното се случи, когато един от по-възрастните обитатели на нашата стая (а ние бяхме много, ама много хора вътре!) го попита за какво се разказва в книгата му. Момчето, понеже не беше чело нищо освен заглавието, отговори уклончиво: "За един, за друг..."

Веднъж пък, на пазара, видях надпис "Гръдски маслини". То, верно, че на някои жени зърната на гърдите са като маслини, ама чак пък такова престараване!

Още една дума, мой патент - "пектопахт". Всъщност, не държа на авторските права, защото вярвам, че и други хора са стигали до нея. Думата я прочетох в Ямбол, където над едно забутано заведение имаше надпис "PECTOPAHT LUCKY". Явно името Lucky ме е заблудило, че целият надпис е на латиница :-) Пък аз бях на солидна възраст - да речем между 25 и 30 години!

Имате ли и вие такива примери за смешни думи от детството, а и от по-късните години? Не броя бебешки думи, когато малкото дете още не се е научило да говори. Интересни са ми думи, произлезли от заблуда, объркване или пък чиста неграмотност.

Очаквам вашите коментари.

Най-големият хит е най-новото попълнение в сектата на "интелектуалците" - Трифон Иванов. След като Стоичков отдавна е обявен за интелектуалец, Лечков стана кмет, защо пък да не обявим целия национален отбор по футбол от 1994 - "четвъртите в света" (все едно са си резервирали тази позиция за вечни времена) за интелектуалци?

Евалла!

Далече съм от мисълта да се правя на филолог и да обяснявам как трябва да се превежда от английски, искам само да споделя личните си мисли и чивства, които пораждат тези думи.

В съвременната литература по мениджмънт много дебело се подчертава, че работата на мениджъра се състои основно в това да улеснява и подпомага (facilitate) работата на екипа си, защото истинската, важната работа се върши от тях. Колкото мениджъра е по-незабележим, толкова е по-добър.

Думата "началник" от друга страна, произлиза от "начало". Тя е типична за нашето социалистическо мислене. Началникът е най-важния човек. От него произлиза всичко, той е началото и края, или както е казал Иисус Христос - той е "пътя, истината и живота". В нашето командно-административно мислене началникът е полубог - от една страна всичко зависи от него (като бог), а от друга тайно го мразим и псуваме под сурдинка (затова е полу), защото задушава всяка чужда идея и принуждава хората да работят така, както казва той, а не както те умеят.

Може би това е причината, поради която днес думата "началник" все повече изчезва от употреба в частните фирми и бива заменена от думата "мениджър", която не е просто чуждица, а е носител на едно ново отношение към работата. Началниците остават да съществуват май само в държавната администрация вече. Защо ли?

Думата "интелектуалец" е една от най-противните ми думи. Може би виновни за това са журналистите, които я използват безогледно и с това съвсем й затриха смисъла, който не е ясно дали е съществувал въобще.

Винаги съм се питал защо интелектуалец в пресата или в новините по телевизията винаги е равно на поет, скулптор, актьор или депутат в най-краен случай, а не например на лекар, инженер или математик - явно тези последните не са достатъчно интелектуални, за да ги нарекат с тази думичка.

Върха на сладоледа за мене беше една новина по телевизията, в която се говореше за сбирка на интелектуалци по някакъв политически повод, в която виден участник беше и Христо Стоичков. То бива интелектуалци, бива, ама чак пък Стоичков! Оттогава като чуя тази дума просто сменям програмата.

Губя си времето в мисли,
имам ли нужда от тях?
Екранът блести във мен,
разказва за всеки от нас.
Гледам объркан пред теб,
объркан е целия свят.
Сладки пороци пред мен
по-сладки от шоколад!

Дали ще се слееш със мен?
Дали ще се скрием в нощта?
Сладък е всеки момент,
по-сладък от шоколад.
Дали ще се смеем с теб?
Объркан е целия свят.
Сладък е всеки твой ден
пак сладък е целия свят.

Голи тела се докосват,
жадните устни не спят.
Екранът блести във мен,
разказва за всеки от нас.
Отново объркан пред теб,
всичко повтаря се пак.
Твоето тяло пред мен,
по-сладко от шоколад.

Стойш пред мен, объркан смях,
по-сладко е от шоколад.
Стойш пред мен, объркан смях.
Сладък е всеки твой ден,
пак сладък е целия свят.

We walked the narrow path,
beneath the smoking skies.
Sometimes you can barely tell the difference
between darkness and light.
Do you have faith
in what we believe?
The truest test is when we cannot,
when we cannot see.

I hear pounding feet in the,
in the streets below, and the,
and the women crying and the,
and the children know that there,
that there's something wrong,
and it's hard to belive that love will prevail.

Oh it won't rain all the time.
The sky won't fall forever.
And though the night seems long,
your tears won't fall forever.

Oh, when I'm lonely,
I lie awake at night
and I wish you were here.
I miss you.
Can you tell me
is there something more to belive in?
Or is this all there is?

In the pounding feet, in the,
In the streets below, and the,
And the window breaks and,
And a woman falls, there's,
There's something wrong, it's,
It's so hard to belive that love will prevail.

Oh it won't rain all the time.
The sky won't fall forever.
And though the night seems long,
your tears won't fall, your tears won't fall, your tears won't fall
forever.

Last night I had a dream.
You came into my room,
you took me into your arms.
Whispering and kissing me,
and telling me to still belive.
But then the emptiness of a burning sea against which we see
our darkest of sadness.

Until I felt safe and warm.
I fell asleep in your arms.
When I awoke I cried again for you were gone.
Oh, can you hear me?

It won't rain all the time.
The sky won't fall forever.
And though the night seems long,
your tears won't fall forever.
It won't rain all the time
The sky won't fall forever.
And though the night seems long,
your tears won't fall, your tears won't fall,
your tears won't fall
forever.