Докладът AMMUNITION STOCKS: PROMOTING SAFE AND SECURE STORAGE AND DISPOSAL на SEESAC посочва най-честите причини за подобни инциденти:

• Влошаване на физическото или химическото състояние на амунициите и експлозивите;
• Опасни практики на складиране или опасна инфраструктура;
• Опасни практики на третиране и транспорт
• Умишлен саботаж.

Докладът на ОССЕ Security risks arising from Stockpiles of Conventional Ammunition, Explosive Material, and Detonating Devices in surplus and/or awaiting destruction in the OSCE area посочва 13 индикатора за оценка на риска от съхраняване на амуниции и експлозиви.

Не на последно място - Наръчник на NATO - MANUAL OF NATO SAFETY PRINCIPLES FOR THE STORAGE OF MILITARY AMMUNITION AND EXPLOSIVES. Много ми интересно да видя стандартните оперативни процедури за обекта в Челопечене така, както са описани в част V на глава 7 от наръчника. Използвам случая да напомня на българската държава, че дължи доклад за случилото се пред "NATO Group of Experts on the Safety Aspects of Transportation and Storage of Military Ammunition and Explosives (AC/258)".

Като заключение методологии ИМА, приложение НЯМА.

Що се отнася до мерките за гражданска защита възпроизвеждам част от текста на чл. 3 от Решение на Съвета 2007/779/ЕО, Евратом за създаване на общностен механизъм за гражданска защита :

„1. "сериозна извънредна ситуация" означава всяка ситуация, която има или може да има неблагоприятно въздействие върху хората, околната среда или имуществото и в резултат на която може да бъде поискана помощ по линия на механизма;

2. "реагиране" означава всяко действие, предприето в съответствие с механизма по време на сериозна извънредна ситуация или след нея, насочено към овладяване на нейните непосредствените последствия;

3. "готовност" означава състояние на подготвеност и способност на човешките и материалните ресурси за ефективно бързо реагиране при извънредна ситуация, което е постигнато в резултат на предварително предприети действия;

4. "ранно предупреждение" означава своевременно и ефективно предоставяне на информация, което позволява да се предприемат действия за избягване или намаляване на рисковете и за осигуряване на готовност за ефективно реагиране;"

Без коментар.

Работи се усилено в определените участъци, като се обръща особено внимание на ул."Хр.Белчев". В близост до кръстовището с "Денкоглу" се изграждат и джобове за боклучийските контейнери на 4 места. Целта е да се ликвидира "нерегламентираното сметище", което от години тормози живущите наоколо граждани.

Така или иначе глобите имат превантивна роля. Но ако (масово) не се плащат, губи се целият им смисъл. Държавите по света са измислили различни модификации като напр. Zwangsgeld (който не бил глоба), като координаторката ми сподели за възможността за удвояване на глобата след известен период. Един вид, който е съвестен ползва примоция. За това си спомних, като четох критичната статия на Георги Пауновски за българската пътна полиция във в. "Дневник" днес, от която по-долу съм препечатал малкото позитивни примери, за жалост не от България.

Пет дни по-рано бях на около триста километра по на юг в Солун. Въпреки неделния ден на един от централните булеварди течеше ремонт на две от четирите ленти и се образува колона. Постепенно тя започна да запушва едно от кръстовищата, когато сякаш от нищото изскочиха двама пътни полицаи и спряха колите, напиращи да минат, за да не се получи блокиране на пътя. Година по-рано в Кавала видях още по-интересен случай. От една от страничните улички край голям булевард няколко автомобила неуспешно се опитваха да се включат в неспирния поток от автомобили. В този момент минаващ в района полицай застана насред булеварда, спря трафика и пропусна чакащите.

Ето и друг интересен случай, пак от Гърция. Катаджии ме хванаха с превишена скорост, за което се полагаше глоба от 350 евро. Опитах се да обясня, че бързам, защото спътникът ми е болен, разиграх и малко театър и в крайна сметка полицаят намали фиксираната скорост и ми обясни, че това ще ми струва 50 евро. Помислих си, че става въпрос за неговата надница, но не познах, написа си ми акт, който трябваше да платя в която и да било поща в Гърция. Имах десет дни, на единадесетия глобата се удвоява, а с всеки следващ продължава да расте. Час по-късно вече се бях издължил в най-близкото градче, без висене по опашки и разправии. [...]

Като говорим за превенция, ето на какво станах свидетел в Майнц (Германия). Две коли бяха катастрофирали сравнително леко. Дошлите на мястото пътни полицаи вече приключваха с канцеларската работа по инцидента, когато единият се отправи към патрулката и се върна с метла. С нея събра стъклата от стоповете и фаровете на пострадалите коли от пътното платно и ги изхвърли в намиращото се наблизо кошче.

Сещам се и, че в учебника ми по немски имаше разказа на един египтянин за реакцията на немски полицай, който го спрял за превишена скорост: Обяснил му, че е опасно, и за станалите катастрофи. Направо да ти е кеф да те спрат. Явно това е разковничето - работата да се върши с (показно) усърдие и съпричастност, а не със злоба от засада. Явно на Пауновски такива неща са му направили добро впечатление. Аз не карам.

През последния месец обаче ме терза един проблем, и то основно поради заниманията ми с превод от немска правна книжнина. Немската пунктуация е понякога доста странна, но като махнем тези изключения, доста прилича на българските правила за поставянето на запетая.

В своето членение нормативният текст обикновено изглежда така:

Чл. 7. (5) Държавата не отговаря...

(Подробности за подразделенията има в Указ 883, ако не се лъжа за номера, към ЗНА, променени наскоро.)

Точката след цифрата 7 означава, че става дума за числително редно (седми), какъвто е и случаят впрочем за изписаният в скоби номер на алинеята. В студентските писания обикновено нотацията изглежда по следния начин: "Според чл. 7 (5) държавата не отговаря...", на което старата гвардия отговаря, че скобите се използват само по силата на въпросния указ и само за членението на текста, а в разказния текст биха имали друго значение и употребата им така е съвсем лаическа. За думата "алинея" си има обичайно съкращение и обичаят в правната книжнина е да се пише: "Според чл. 7, ал. 5 държавата не отговаря". (Както аз, недейте се съмнява, винаги съм правил.)

Наистина, така традиционно се записва и именно тук ме покруси немското съкращаване, което в най-крайния си вариант отново пропуска думата за алинея (Art 7 V - като ще е гарга, да е рошава, като ще е съкращение, да е кратко), но по-странното е, че дори в по-умерените варианти не се пише запетая между номера на члена и съкращението за алинея (Art. 7 Abs. 5).

Това ме накара да се замисля дълбоко за необходимостта да се поставя запетая и за синтактичната функция на следващите съществителни от поредицата обозначаваща мястото от текста на нормативния акт.

Както и да го мислех, не виждах достатъчно основания, за да се пише запетая.

Нямаше изброяване на отделни еднородни части.

Нямаше обособяване на части.

Примката се затягаше.

Реших да се престраша да питам една колежка от офиса, която много отдавна, докато е била млада, работела като коректор и оттогава е много зла. За жалост, тя само ме изгледа злобно.

В съзнанието ми изплуваха бледи спомени за някакво "приложение". Ми да, защо проклетата алинея да не играе синтактичната роля на приложение? (Както по-късно се оказа, това май не беше добра идея.)

Бях отчаян. Е, не чак толкова, че да се обадя на ИБЕ-БАН.

Реших да потърся последна моя пристан при Учителката ми по Български. Допитах се до нея, но уви, тя не подкрепи идеята ми за приложението. Приложението били разни писатели фантасти и други такива двойни играчи. Но пък беше, слава Богу, съгласна, че няма откъде да се пръкне запетая там. Отнасяли се като род към вид, към подразделение и не били от едно ниво, че да се пише запетая. (Сега се замислям, че може работата да е като с прилагателните от различен тип, между които не се пише запетая.)

И така, поуспокоен, реших да залепя в офиса декрет да се пише вече "Съгласно чл. 7 ал. 5 държавата не отговаря". Твърдо. Без запетайка.

Единственото притеснение, е да не би някой граматик да излезе и да каже, че инаквото било установеното традиционно записване и с оглед на това трябвало да се прави така и занапред. Такива изключения могат да се видят доста, стига да се отвори официалният справочник. Учителката ми обаче беше скептична, тъй като не била чела досега да има точно такова изключение. А и питам се аз, колко ab autoritatem може да е позоваването на специализираната ни литература, като - освен в "Сиби" - в нея ярко и крещящо се усеща липсата на намеса на коректор.

А някой ден може да потърся още мнения. А дотогава - чакай и се надявай.

Частицата „НЕ”  се пише

отделно от глагола

1.    Глаголите са онези думи, които назовават някакво действие и отговарят на въпроса „Какво правя?”

2.   Частицата „не”, „обръщаща” смисъла на глагола, се изписва отделно от него, напр.: не искам, не можем, не знаете, не трябвало.

3.   Глаголите с начални 2 букви „не” не съществуват без тях. Пълен списък: Невротизирам (се), Немея, Ненавиждам (и Ненавидя), Нехая, повелителната форма Недей и частицата Нека.

4.   Слято с глаголите се изписва представката „недо-”, означаваща непълнота на извършваното: Недогледам (и Недоглеждам), Недоизкажа се, Недолюбвам, Недооценя (и Неодооценявам), Недоплатя, Недоспивам си, Недоумявам, Недохранвам се, Недочуя, Недояждам си (и Недоям си), Недоволствам.

Съжалявам ги във всички смисли на тази дума.

Неприятно е да се занимаваш цял живот с нещо, което е просто нещо, само защото са ти казали или сам си осъзнал, че така може да си докараш прехраната, та и отгоре. Скука в работата, години наред.

Една позната юристка веднъж каза, че се чувствала все едно е тенекиджия и изчуква коли (респ. дела). Силно се надявам това осъзнаване у нея да е съпоставка с това, което юридическата професия понякога наистина ѝ дава.

Жалко е ученето ти да е досадно. Тъпо е да нямаш свобода да го махнеш.

Съжалението обаче включва и едно чувство между неудовлетворение (ядосване), че при тях нещата не могат да се оправят, и оценка на фактите по отношение на Аза с характера на удовлетворение (забележете, това е най-съкровената, искрена, самопризнателна част на есето, мрачна, тъмна част за егоизъм, злорадство и нескромност), което чувство вероятно се поражда при всяко съпоставително съжаление … (Тук спирам, няма смисъл да продължавам с екзи-моментите тип „страданието е само мое и обратното”.)

Може би тук е, ако я има, разликата между юрист и правист.

Напоследък обаче виждам и една трета категория странни феномени (птици). Един познат с фото-уклон се убива да твърди, как правото не го интересува. Фотото наистина е интересно, но, предвид обстоятелствата при познатия, другото (за липсата на интерес към правото, демек) е трудно да се приеме. Поне аз не го вярвам. Може би е отчаян и не иска да го осъзнае напълно, може би преживява бунт вътре в себе си, който резултира в прояви на псевдо-дистанциране. Но от правото няма отърване. И садизма му с мнимото обиждане на Juristerei не сполучва, освен ако не е мазохизъм.

Колкото идейно, чисто и прекрасно, толкова надстроечно, изродливо и перверзно е правото, така че е не е трудно да се предположи, че някой там горе, ако има такъв, а иначе – честността на нещата, ме съжалява (ни съжалява правистите) и то не заради всичките ни други човешки идеотии, слабости и проблеми, а именно заради Него. Заради Правото. (Сега звучи религиозно и е по-добре да спирам есето.) Което не ме спира да ги съжалявам.