„Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.

Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.

Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.

Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.

Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.

Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.

Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.

Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.

Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.“ - Джубран Халил Джубран