Необходимите материали са:

• Макарички от шевна машина - аз ползвах някъде около 20, но нямах женска ръка на близо за да меря по нея и по-късно се разбра, че са прекалено много. Има два модела макари - по-тесните са новите и аз купих от тях, защото черния цвят ми харесваше, а старите са по-широки и бели. Материалът може да се намери в специализираните магазини, които не знам как се наричат. В Бургас има два такива в уличката зад McDonald's.
• Прежда или конци. Аз ползвах и двете. Набавят се от същите магазини.
• Ластик - не знам колко дълъг. Моя го получих подарък от китайския магазин до Сафари в Бургас. Хората ме видяха, че не съм сигурен какво искам и ми дадоха каквото ми трябва, смилявайки се над обърканата ми душа. Имам подозрения, че ластик може да се намери и в магазините за конци.
• От Умбопо взех и няколко метални плочки, които бяха точно с големината на макарите, но ги оценявам като по-скоро ненужни.

Тъй като нямам представа как се работи със шевна машина и не можех да си спомня изученото в часовете по Труд и творчество, стигнах до извода, че ще трябва да навивам конците на ръка. Ако се ползва прежда това става сравнително бързо. Забелязах обаче, че ако над преждата се навие плътен слой конец - елемента изглежда по-добре. Конците придават блясък, но поради това, че са тънки се намотават и доста по-бавно. Важно е при започването на навиването да се остави началният край на преждата/конеца да стърчи навън, така че щом се навие нужното количество влакно началото и края да се завържат и така да се предотврати разплитане.

След като макаричките се подготвят единственото, което остава да се направи е да се нанижат на ластика.

Простата ми сметка показва, че да си изработя тази гривна, имайки предвид, че съм ползвал повече елементи от Zona Urbana, ми е струвало повече, от колкото ако я бях поръчал с доставка на следващия ден. Проблемът е, че нямах толкова време и трябваше да действам на момента. В Умбопо продават от играчките на Zona Urbana, но не бяха и чували за гривната им от рециклирани материали, както и нямаха подобна алтернатива. До някъде жалко, но предполагам, че в този град и търсенето няма да е особено голямо.

В крайна сметка успях да сътворя нещо, в чиято водоустойчивост силно се съмнявам, но за сметка на това зарадва едно прекрасно момиче, което беше харесало оригиналния продукт. Надявам се само да не носи този Франкенщайн сред гривните...

Update: Преди няколко дни (3 май) видях гривничката - изглежда ластичето се е оказало слабо и беше заменено с ново и по-дебело, но иначе, макар да е била носена от време на време, гривната беше в добро състояние.