Гледката на животните в зоопарка (всеки зоопарк) предизвиква у мен смесени чувства. От една страна обичам да ги гледам, да си говорим с Креми кое животно как "говори", с какво се храни и какво точно действие извършва в момента, в който ние стоим пред къщичката му и воайорстваме (така, де). От друга страна ми е тъжно, че не живеят в естествената си среда, че са затворени, за да "обслужват" интересите на хората и за да забавляват хората.

Повечето от животните в старозагорския зоопарк имат големи къщички. В зоопарка животните живеят в къщички, които в действителност се наричат клетки. (За чия безопасност са направени клетките е тема на друг размисъл.) Та, клетките не са малки, освен това са в гората, което е близка до естествената за доста от тях среда . (На лъва може би му е хладничко, но гледам си подремва на сенчица, т.е. вероятно не му е зле :) )

Гледах орлите, например. Те почти не се опитват да летят, защото мрежата им е ниска. Мъжът ми коментира - какво ли е за тези горди птици, които обичат висините и са техни господари, да живеят така затворени? Подобен коментар може да бъде направен и за някои от другите животни, разбира се. Мислех си обаче, че повечето от тези животни са родени в именно тази среда - в зоопарка. Тук за тях се полагат специални грижи и много от инстинктите им са закърнели, придобили са и много "нови човешки" навици.

Толкова по въпроса за "смесените чувства". Щом за животните се грижат добре и те изглеждат добре, значи така се и чувстват. Във всеки случай най-невъзпитаното и лицемерно животно, което познавам е човекът. :(

Живея тук от 10 месеца, което е нищожно малко време спрямо това, през което съм живяла в други градове. Сама го избрах за поредния град. Все ми се струва, че няма да е последен. :) Избрах го, защото предишния, в който живеех бе прекалено мръсен, шумен и хаотичен, за да отглеждам спокойна детето си в него. Едва ли има майка, която би се радвала при прохождането си и изследването на света детето й да го опознава чрез разпилените боклуци - спринцовки, бутилки и кутийки от бира, традиционните празни опаковки от вафли и солети. Аз имах избор и го направих.

Избрах този град не само, защото тук е роден любимия ми. Избрах този град, защото впечатленията ми от него бяха за чист и подреден с много паркове и възможност за бързо придвижване. Избрах този град, защото ми е удобен. :)

За избора не съжалявам. Град, с който предстои да се опитомяваме или да се хапем. Не знам.

Има си име, разбира се и то е Стара Загора.