Георги Митев

На 29 март рожден ден имаше лидерът на ДПС – Меди Доган или Ахмед Доган, (още агент Сава, който както иска, така да го нарича). Тази година около зования още и Соколът лидер се събра сюрия ласкатели и раболепчещи медии, каквито, за жалост, в България наспорил Господ.

Доган получи много подаръци от правоверните си подчинени, както и от тъй-наречения политически елит. Сред тези подаръци си заслужава да отбележим един по-особен, подарен от премиера на страната Сергей Станишев. Подаръкът на Сергей представлявал трима картоиграчи.

Тълкуването на този символичен дар очевидно ни насочва в посока да разпознаем тримата картоиграчи като водачите на партиите от управляващата ни тройна коалиция – Серьожката, Величеството и Соколът. Внушава ни още, че силните карти се държат точно от тези другари. Да не би да възникнат случайно някакви илюзии в друг желаещ да се включи в играта. Съкъм!

И тук възниква въпросът. Каква е играта, която играят тримата? Да играят белот, малко е вероятно - с четирима белотът е по-добре. Покер? Едва ли... Защото вероятността Доган и Серьога да се приберат по къси гащи е огромна.

Остава една възможност. Тримата играят една от любимите на народа игри, а именно три-пет-осем, наричана от простосмъртните “блато”.

Ясно е, че тримата картоиграчи толкова са се разгорещили в блатото, толкова са овладели тънкостите й, че без особени затруднения и със завидно майсторство успяват. Така превърнаха в едно голямо, вонящо блато управлението на страната, с което, за жалост, избирателят ги дари.

И ако картите не представлява интерес за нас, то резултатът от управлението на тройната коалиция ни интересува живо. Защото резултатът е катастрофален за всеки от нас. Обикновените хора усещаме най-силно неговия ужасяващ ефект ежедневно.

Непрекъснато повишение на цените на електрическата енергия, на газа, горивата, на стоки от първа необходимост, галопиращата инфлация изглежда са бял кахър за управляващите. Просто сменяш шефа на статистиката и готово...

Корупцията в министерствата достига нови върхове, наглостта на чиновници, заловени с рушвети стана едва ли не норма на поведение. Вместо да бъдат изпратени на “топло”, обвинените обясняват в телевизионни интервюта, че ние нищо не разбираме от закони, търгове, конкурси и други далавери, предназначени за роднини и приятели. Убеждават ни, че черното, което виждаме, е снежно бяло.

В последни дни пред ужасените очи на българите се разкри в цялата си същност дълго и дълбоко скриваната истина за връзката на полицията с организираната престъпност. Това, за което само се досещахме и допускахме, че може да е така, стана реалност. Ние разчитаме да ни пазят от престъпниците (има и такива полицаи), а шефовете работят в тясно сътрудничество с хората от подземния свят! Кадри от висшето ръководство на МВР – главни секретари, заместник-директор на БОП, са арестувани. Горят като бушони, за да се скрият онези, стоящи над тях и дърпащи конците.

Във всяка една нормална държава скандал като този в МВР води до оставка на вътрешния министър. Това го каза в прав текст и председателят на алианса на лейбъристите и демократите в Европейския парламент Грейм Уотсън. Но не, ние сме “блато”. Не може да очакваме от човек като министър Румен Петков да подаде оставка. Със характерната за комунистите (нашите социалисти са си живи комунисти) наглост и арогантност другарят Румен Петков доказа, че е истински възпитаник на партията си БКП-БСП. Той нищо ново не е научил в годините на прехода и знае, че власт даром не се дава.

Най-лошото от цялата тази мръсотия, изплувала на повърхността на блатото, е загубата на доверие в гражданите към органите на МВР.

Всички тези събития явно не са достатъчно основание за министър-председателя Станишев да предприема адекватни действия. По стар обичай, още от времето на Тато (Тодор Живков – бел. ред.), бе предприета познатата стратегията на снишаването - да изчакаме, да видим накъде ще задуха вятърът, да създадем комисия, да напишем доклад, да мине време, всяко чудо за три дни... Тъй де, утре ще дойдат нови скандали и този ще го забравим.

Дружките на Станишев от тройната коалиция също мълчат като египетски сфинксове. Агент Сава от висотата на своя Олимп едва удостои раята с мнението си, че нищо не е станало, да се изясни, да се изчака, че министър Петков е ценен от ДПС. Известно е, че Румен Петков е топлата връзка между ДПС и БСП.

Величеството Симеон (които без усилия успя да превърне огромна част от своите монархистите в заклети републиканци) в характерния си стил не успя, или не пожела да изкаже някакво ясно становище. Държавата очевидно не го интересува толкова, неговите интереси, както знаем, са други.

Дума не чухме по скандалите в МВР и от бащата на тройната коалиция, главнокомандващият и още агент Гоце Първанов. Този кадър на ДС нямал информация по случая. Боже, прибери си вересиите!

За президента най-точно се изказа неговата съпартийка Татяна Дончева – лесно е да ходиш по чествания, банкети, тържества, концерти, лов и други земни благинки, но трябва да имаш кураж, да заемеш позиция в трудни моменти като настоящия.

А такъв кураж Гоце няма. С погнуса отбелязвам поредното раздаване (като значки на туристи) на най-високото, но девалвирало вече държавно отличие, орден “Стара планина”, за незнайно какви заслуги, на верни партийни другари, като министъра на здравеопазването Гайдарски, бившият такъв Черноземски, Гиньо Ганев (О, Боже, и този ли?!) и други знайни и незнайни партийни синове.

Питаме се - нужно ли е такова управление и такива управляващи на страната ни днес? Отговорът е елементарен и ясен за всички трезво мислещи хора – катогорично “не”.

Тогава как и кога да се смени това управление в България? Отговорът, за жалост, е в ръцете на мнозинството в парламента. То трява да реши. Но мнозинството очевидно вижда, че след следващите избори няма да управлява. Затова се раздвоява между възможностите да взема като за последно, а след тях и потоп. Това комунистите го могат – справка Луканов, Виденов. Другият път е да се отиде на предсрочни избори и да спаси, каквото може. Вторият път за промяна на властта е уличният натиск, които в момента ни се струва невъзможен, а и ненужен.

Когато пиша тези редове, опозицията в НС внесе петия по ред “вот на недоверие” към правителството на БСП, ДСП, НДСВ. Като реалист не ми се вярва, че този вот ще успее. Това ще бъде може би по-добре за опозицията, защото, трупайки непрекъснато негативи, БСП, ДСП, НДСВ ще изпият до дъно горчивата чаша на следващите парламентарни избори.

Като гражданин обаче смятам, че сегашното управление е позорно и изключително вредно за България. Казват и показват го партньорите ни от страните членки на Европейския съюз. Колкото по-рано това управление бъде прекратено, толкова пораженията за страната ще бъдат по-малки и по-възможни за поправяне от следващия парламент и кабинет.

Д-р Георги Митев, Областен председател на СДС гр. Ловеч, 5 Април 2008 год.

Но ще отмине, след шум в медиите и леко мрънкане от страна на управляващите, както тихо мина и отмина шума около залетите с киселина, взривилите се до шахта (амфетамини ли каза някой?), детето, в чието лице избухна буркан с взривно вещество, отровените в детската градина, сестрите Белнейски (какви са тия ДНК изследвания, които отнемат година?). Както ще отмине и пожара във влака, ужасите в социалните домове, смъртта на деца, корупционните скандали, които ще ни върнат години назад. Тихо и полека.

Отговори няма на нито един въпрос, докато Гоце хем е бил, хем не е бил на лов насред национална трагедия, а хората се организират сами да търсят близките си. И отговори. Тези отговори, които никога не получаваме - как, защо, а ще се случи ли пак?

Пир по време на чума, която е на път да съсипе тази държава окончателно.

Както спомена Кирил Вълчев по Хоризонт в неделя - в България терориристи не биха имали никакъв шанс, защото и да направят нещо, никой няма да разбере. Гоце, Станишев, Петков и сие ще се надпреварват да се надвикват как нищо не се е случило, а каквото се е чуло е вражеска, антибългарска пропаганда.