На този ден в 44 г. пр. н.е. по време на заседание на сената в Рим е убит Гай Юлий Цезар. (Разбирайте - било е късна утрин, Сенатът е заседавал, Цезар е отивал на заседанието, пресрещнали са го при влизане в сградата на Сената и са го убили).

Като консул (59 г.) Гай Юлий Цезар прокарва редица закони за укрепване на държавата и решаване на социалните проблеми. В интерес на републиканците намалява откупната цена на данъците с 1/3. След завършване мандата на консулството той успява да получи назначение за наместник в Цизалпийска, а след това и в Нарбонска Галия. По време на галските походи (58-51 пр. Хр.) Гай Юлий Цезар завоюва цяла Задалпийска Галия. Армията му достига 10 легиона.
След като разгромява войските на Помпей и неговите политически съюзници при Елерда (49 г.), Фарсал (48 г.), Тапс (46 г.) и Мунда (45 г.), Гай Юлий Цезар застава начело на римската държава. Властта му има традиционна републиканска форма: има пълномощията на диктатор, притежава консулска власт, има постоянната власт на трибун, нравствен префект и др. През 44 пр. Хр. той получава пожизнена цензура и всички негови разпореждания са предварително одобрени от Сената и НС. Получава и външните атрибути на монархическата власт: позлатено кресло, почетна колесница, специално облекло и обувки, резиденция на Палатинския хълм. В негова чест е издигната статуя с надпис “На полубога”, дните на победите му са обявени за обществени празници и т. н. Всичко това предизвиква силна завист у аристократи и опозиция у републикански настроените римляни, срещу него е организиран заговор, начело с Касий и Брут.
От литературното наследство на Гай Юлий Цезар са известни “Записки за галската война” и “Записки за гражданската война”, за които е характерна ясно обмислена композиция, прост и достъпен разказ, лаконичност, конкретност и "тънка" характеристика както на отделните лица, така и на цели народи (особено на галите). Известни са сборници с речи и писма на Цезар, ред стихотворения и филологическият трактат “За аналогията”.

Според редица съвременни военни стратези, приносите му във военното изкуство не са загубили стойност и до днес. За стратегията на Гай Юлий Цезар са характерни идеите за правилно определяне направлението на главния удар; използване на разногласията сред противника и разгром по части; осъществяване на "амбициозна маневра" за последователно решаване на стратегически задачи; умело "дразнене" на противника без да се влиза в бой; организиране на съвместни действия на армията и флота; използване и усъвършенстване на фортификацията.

http://archnet.asu.edu/