КРАЙ .
точката се взривява
и разпръсква
вселената

змиите затварят кръга
лентата на мьобиус се завърта

∞

този текст няма заглавие
заглавието е в средата
но този текст няма среда
този текст е свободен
вън от кръга

спуснете се през озоновата дупка на заека

надолу
надолу
надолу

там където животът е
там където смъртта е не
там където всичко е сюр и суб
там където там к о г а т о
ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т

надолу
надолу
надолу

със скоростта на светлината
космическо
свободно падане
пропадане
през думите и словото
без главните букви
без препинателните знаци
през праха на звездите
през тъмната материя
през черните дупки
през мрака на нищото
през
молекули
атоми
йони
протони
неутрони
електрони
и
ядра

н
а
д
о
л
у

долу
книгите не са затворени между корици
долу
портретите не са приклещени в рамки
долу
за пиесите няма сцени
(там където животът е сцена там когато ние сме актьори)

разпръскваш се на хиляди малки молекули вода
завърташ се върху спиралата
на дезоксирибонуклеиновата киселина
която пази паметта

memento
и се изгубваш в невидимите кръгли ъгли
на освободените под и надсъзнание

колективно

погледни света през дупките на сиренето
аномалии в магнитното поле
предметите са без сенки
аз газя в облаци под дъжд от въпросителни
коридорите висят във въздуха без сгради
капят восъчните лица на халюциногенните хора
нирванно отвлечени от опиум и абсент
пясъкът изтича temporis causa
лотусът разцъфва – цветята имат очи
стигми прорязват праматерията
схизми разполовяват вселената
първоархитектът е самозазидан в кървящо лабиринтно здание
в транс в екстаз шаманите бият барабаните тъпаните и тарамбуките
с жезлите удрят жлезите на гнозиса
и хипнотично отеква ехото от пулса на вселената

тези отворени заключени врати
лодкарят и безименните сенки
мойрите без очи
съзнанието спи
слънцето угасва
минотавърът бди
нощта е без изходи
сфинксът няма отговори

~ дали ~

медът е по-сладък от кръвта
лебедите се оглеждат в слонове
статуите са взривени раздробени
жирафите горят
омарът звъни
вдигни
кой е
аз мисля
кой търсите
себе си
tu fui ego eris

сърцето ти е зло
сервирайте ми яйца на очи или очи на яйца
в чиния без чинията
всичко е едно

о каква ужасна и прекрасна есен

йон – ной
сторъките пишат автоматично
титаните рушат значения догми и табута
аквариумът прелива
потопът отмива буквите от езическите апокрифи
утопия потъва при атлантида
авалон се изгубва в мъгла

стая 101 те прибира в себе си
на тринайстия етаж лудостта е за всички
ядрата вибрират преди взрива
боб таро кристали куршуми и свещи
планетите са в конюнкция
квантовите оракули провиждат
котката в кутията не е нито жива нито мъртва
във въздуха висят усмивки
пясъкът изтича temporis causa
утробата е празна
психоза паника
пан психея
memento
ДНК
25-ти кадър
някой е разрязан от прозореца
пак ще се съедини
к о г а т о ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т

амнезия по време на медитация

(това е заглавието)

екзод
от въпросите без отговор

всички пътища водят в устата на истината
върнете се назад
край и отначало
върху шахматната дъска
фениксът изгаря и се ражда
temporis causa
ерос е любов танатос памет
memento
самсара и кръгът отново се завърта
във вечно сътворение
бог
е
смърт
дяволът
е
време
поетът е поезия
човекът е вода
безсмъртно
творчество
свобода
да измислите
да напишете
да изиграете
да композирате
живота
музиката
ще ви води
създайте
ваша
вселена

тогава пясъкът ще изтече

тогава материята ще се влее в матрицата

тогава всичко пак ще е едно

тогава

тогава к о г а т о ч а с о в н и ц и т е с е т о п я т

8 8 8

memento

брахман брахман брахман

този текст е без край безкрай ∞ ∞ ∞

/текстът е публикуван в новия брой на списание "Страница"/

Едно от интересните и антибитови събития, за които впрочем е тенденция да се случват изключително рядко, намери място през миналият месец – 29 май, на третия етаж в централната част на Софийския Университет.

Когато навън започна да се смрачава и академичната мисъл, останала да блуждае из коридорите на ректората, започна да се притаява по ъглите, се проведе експерименталният литературно-театрален пърформънс, озаглавен “Когато часовниците се топят”.

Инициативата и идеята за проекта принадлежат на двадесетгодишния Ясен Василев, за който това е второ представяне пред публика. В самото начало на тази година заедно с Мина Стоянова и Олга Колева представиха експерименталния пърформънс “Делюзии” в клуб “Хамбара”.

Концепцията на проекта се състои в преплитане творбите на Гео Милев (“Иконите спят”) с тези на Ясен Василев (“Когато часовниците се топят”). Театралният пласт в пърформанса беше изпълнен от актьорите първа година в НАТФИЗ - Мария Петкова, Иво Аръков, Дария Симеонова, Даниана Коева. В него взе участие също и самият Ясен Василев. Музиката пък беше дело на музикантите Бояна Желязкова - цигулка и Георги Стрезов – пиано.

Още в самото начало на пърформанса беше създадена една мрачно морбидна атмосфера, която окончателно изпълни залата след острия писък от първото произведение - “Отвътре”. Отделно емоцията беше допълвана изключително успешно от музиката на Бояна и Георги. Освен присъствието на текстовете на Гео Милев и явната препратка от заглавието на пърформанса към изкуството и идеите на Салвадор Дали, самите произведения на Ясен Василев бяха широко повлияни от експресионизма и сюрреализма.

Бунтът срещу ограниченията на времето и пространството във всичките му измерения бяха основни внушения в проекта, а подобно на Гео и Дали, младият артист успява да сътвори една нова реалност, в която да ни ги представи. Експресионистичната игра на актьорите и провокиращите психиката текстове, тежко натоварени със символи, още в началото отхвърлиха претенцията, че пърформансът иска да бъде разбран и харесан от всички. Все пак за тази цел си имаме молове.

Силно доловима характеристика на целия проект беше отдадеността, самоинициативата и желанието на младите артисти не просто самоцелно да създадат едно по-различно събитие, да отбележат присъствие на сцената, а да въплътят искрените си усещания и емоции в играта и музиката, обвиващи произведенията на двамата поети.

Прекрасен е и фактът, че пърформансът е създаден изцяло от млади и тепърва прохождащи в културната среда свежи хора.

Със сигурност едно от основните впечатления, които остави събитието след себе си е за нещо неинцидентно и еднократно, а по-скоро обещание за бъдещо развитие и узряване на идеите и усещанията, на талантът на Ясен Василев.

Игнат Петроф

/Рецензията е публикувана на 20. 06. 2008 в електронното списание PublicRepublic/

Ясен Василев, Иво Аръков, Мария Петкова, Даниана Коева

ЗМЕЙ (Гео Милев)

Остави ме!

- Змей Огнен е моят любовник!

Посред пламък и вихри гръмовни

- змейове с бели жребци,

в златни каляски змеици -

с развени

далече

крила

всяка вечер

той идва при мене.

Ела!

Притисни ме с безумни, свирепи ръце

до своята люспеста гръд от червени звезди,

до своето зверско сърце,

мокро в морава кръв:

вземи, изгори ме с пламтящата стръв

на свойте целувки -

грабни ме оттук ти,

отлети,

отнеси ме

- далече, далече, далече -

зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,

в свойто царство без име

- о сън! о чудовище! -

дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:

Там!

О знам:

Ти си Той!

Не отхвърляй едничката моя молба,

изпълни ми едничкото искане -

ах... стой! -

Подир знойна и страшна борба,

в безсъзнание, няма да знам -

и ще чезна - аз гола -

в скверната сладост на твойто притискане

- не, не, не! -

Аз падам надолу

- с мене ти -

летим

през огън и дим, и звезди,

зелени въртопи змии,

настръхнали копия,

- по невидими стръмни пътеки -

трясък и прах,

кисък и звън;

не, не, не! -

Ах!

- Пробуда:

камбанният звън.

В зората на местност безлюда

оплаквам връх своите меки

колене

чудовищния труп на моя сън.

Ясен Василев и Иво Аръков

Мария Петкова, Даниана Коева, Дария Симеонова

(Качалов в Иван Карамазов)

Аз се връщам: - изплашен, треперящ, без мощ,

разбит в отстъпление и в безпорядък - :

като след някой злощастен брюмер.

Влизам: блед, чер:

и удавям свещта в безпощадната нощ -

В панически бяг

стъпалата след моите стъпки падат

Бездънно в мрак -

Вън сняг, враг и нощта -

- - - -

Тук съм сам; тук е никъде; вън от света;

Никъде - Никога - Никой -

(И рече безумний в сърцето си: няма Бог!)

Ха!... ти си тук пак, враг!

Ограден съм отвред - без изход:

Кой си ти?

Сатана sum et nihil humanum...

Ха-ха!... Ти нападаш с безброй изкушения, злоби, измами

Душа ми -

Сбираш там всички скверни парцали в душа ми

- Раздрани знамена -

Сатана,

и влечеш ме в безумен поход:

Де? - - Без край...

- Безкрай! -

Пространство; Време; Мраз...

Квадрилиони... Квадрилиони... Квадрилиони...

Нито край... нито срок...

- Има ли Бог?

Кажи го безстрастно.

Най-сетне хващам твоя поглед: Кой си ти?

Свещта угасна.

Знам.

Ти си Аз.

Дълбоко сред мрак и мъгла.
Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из дебри пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:
по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и рид
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
овчарски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни

- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй
яростни бикове -
с викове
с вой
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред

неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!

2
Нощта се разсипва във блясъци
по върховете.
С л ъ н ч о г л е д и т е
п о г л е д н а х а с л ъ н ц е т о!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм от картечници:
От далечните
склонове
- удар след удар -
заплющяха
луди
куршуми - олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха. . .
Трепет и страх.
С л ъ н ч о г л е д и т е п а д н а х а в п р а х.
3
Глас народен:

Глас божи

С хиляди ножа
прободен
народ -
затъпен
унижен
по-нищ и от просяк,
останал
без мозък
без нерви -
въстана
из мрака тревожен
на своя живот
- и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!

Г л а в а п ъ р в а:

Септември.

- Глас народен -
- Глас божи -
О боже!
подкрепяй свещеното дело
на грубите черни ръце:
влей смелост
в нашето гърмящо сърце:
Не искаш ти никого роб -
и ето - кълнеме се в нашия гроб -
ще възкресим ний човека
свободен в света.
Пред нас е смъртта -

о нека!

но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам -
вечна пролет на живия блян. . .
Вярваме! Знаем! Желаеме го!
С нами бог!
4
Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Мъглиж беше пръв
Стара
и Загора
Нова
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец

(с поп Андрей)

- градове и села.
5
Народа въстана
- с чук
в ръката,
обсипан със сажди, искри и сгурия,
- със сърп сред полята,
просмукан от влага и студ:
хора на черния труд
с безглаголно търпение -

(не гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
и черносотници)

А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
- скот като скот:

хиляди
маса
народ;

хиляди вери
- вяра в народний възход,
хиляди воли
- воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
- и огън във всяко сърце,
хиляди черни ръце
- в червения кръг на простора
издигнали с устрем нагоре
червени
знамена
развени

високо
широко

над цялата в трепет и смут разлюляна страна
на бурята яростен плод:

Хиляди -
маса -
народ.

6
Блесна
над родни Балкани,
издигнали пъп
срещу небето
и вечното слънце

светкавица
- гръм

хрясна
право в сърцето
на гигантския
столетен
дъб.
Хълм подир хълм
ек бързолетен
отпрати далек
през чуки
грамади
към стръмни долини
в каменни дупки
- пламтящо легло -
дето спят на витло
пепелянки и смолци,
в пещери
на змеици и змейове,
в глухи хралупи на вещици

*
потоци
порои -
бесни
рукнали в бездната
с гръм.

- и екота сля се
с далечно ехо:
екот и ропот
на водопади

7
Започва трагедията! -
8
Първите
паднаха в кърви.
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
Знамената изтръпнаха
пронизани.
Планината гърми. . .
Там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
- плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция.
Всички те знаят:
"Отечеството
е в опасност!"

Прекрасно:
но - що е отечество? -

И яростно лаят
картечници. . .
Първите
паднаха в кърви.
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
градове
и села.
Мъртви тела
- окървавени трупове -
застлаха
склонове
валози
пътища. . .
С извадени саби
кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяни
- доубивани, стреляни
с шрапнели, фугаси
- бягащи в ужас на всички страни,
догонвани в къщите
и съсичани там
с кървави саби
под нисък сайвант
сред писък
на изплашени баби,
деца и жени...
- - - - - - -
9
Войските настъпваха.
Под грозния звук на шрапнелите
изтръпнаха
и най-смелите:
в отчаяние
към небето издигнати голи ръце.
Ужас без слава
замръзна на всяко лице -
очи без страдание.

"Всеки
да си спасява
живота!"

По всички пътеки
ето спущат се рота след рота
- пехота
кавалерия
артилерия.
Бият атака
барабаните.
Паника
- високо
над изподраните
червени знамена -
бич от пурпурни пламъци вей.
Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп
Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд. . .
В последния миг:
"Смърт на Сатаната!"
извика
побеснял и велик -
и обърна назад
своя топ:
последната
граната
изпрати
право там

- в божия храм

дето бе пял литургия, ектении. . .
И се предаде.
"Да се обеси червения поп!
Без кръст - без гроб!"
До телеграфния стълб бе изправен.
До него палача.
Капитана.
Въжето
бе готово.
Балкана
тъмнееше мрачен.
Небето -
сурово.
Попа стоеше огромен,
изправен в целий си ръст,
цял
спокоен като гранит -
без жал
без спомен
- на гърдите Христовия кръст
и с поглед в балканите впит -
далеко
сякаш в грядущето. . .
- Страхливо вий поглед отпущате
пред близката смърт на човека,
палачи!
Що значи
смъртта на един?
Амин!
Захрачи
и плю.
Бързо нахлу
сам на врата си въжето
и
без да погледне небето
- увисна -
език
между зъбите стиснал:
велик
сюблимен
непостижим!
10
Есента
полетя
диво разкъсана
в писъци, вихър и нощ.
Буря изви се
над тъмни балкани
- мрак и блясък
и гракащи гарвани ято -
Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет снижи се
всяка хижа и дом.
П о г р о м!
Трясък
продъни небесния свод.
11
Тогава настана
най-ужасното:
Бясно захласната
заудря в душите тревожна камбана
- удря, бие, звъни. . .
Нощта падна тъй ниско -
глухо и страшно заключена
от всички страни.
Смъртта
- кървава вещица сгушена
във всичкине ъгли на мрака
изписка,
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
- дълги, безкрайни -
улавя и стиска
зад всяка стена
по едно ужасено сърце.
О, нощ на безименни тайни!
- и тайни, и явни:
Мегдани отново с кармин окървавени.
Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.
На вериги зловещия звек.
Затворите пълни с хора.
В двора
на казарми, затвори
от командвани залпове ек.
Вратите залостени.
Чукат отвън тъмни гости.
Сина със револвер в ръката
мъртъв на прага прострян.
Бащата обесен.
Обезчестена сестрата.
От селата задигнати селяни
след тях - войници:
мрачен конвой.
За да бъдат разстреляни:
Команда: стой!
"Огън" -
изтракаха пушки:
Ку
Клъкс
Клян -
"бий"!
- залп.
Десет трупа
от брега
пльоснаха тежко
в мъртвите мътни води на Марица.
Окървавена повлече
ги скръбната родна река.
Военна музика нейде далече
през обезлюдени улици
гърмеше
"Шуми Марица. . ."
Окървавена. . .
В изпотъпкани ниви
трънливи
между бодил и високи треви
се валят червени глави
с накълцано обезобразено лице.
Бесилки разпериха черни ръце
(привидения в мъртва мъгла).
Непрестанно се носи страхотния марш на топора
ударил о кокал. Горящи села
озаряват далеч кръгозора.
Потекоха кървави вади.
Пламнали клади
лизнаха със светотатствен език
светото подножие
на божия
престол.
Замириса на живо месо.
Ужасени отвис небесата
нададоха вик
блажените жители на светлия рай
- на бога свирепо Осанна -
Край.
Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.
Кървав на боговете курбан.
12
Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила. . .
Ахил беше грубата сила.
Военния демон.
Ахил беше стар генерал
на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
Ахил бе герой.
С безброй
кръстове, ордени, ленти. . .
Пиедестал
на реда и тишината
в страната. . .
Но днес ний
не вярваме вече в герои
- ни чужди, ни свои.
Троя бе опожарена и срината.
Приам и Хекуба загинаха.
Ахил тържествува. . .
- Какво е за него Хекуба? -
Душата му дива и груба
не чува
плача на свещената майка, разкъсъна
над безименни гробища с кърви оръсени
израснали в миг
- толкоз много -
безброй.
- Какво е за него Хекуба? -
Ахил бе герой.
Ахил бе верик.
Бич божий изпратен от бога.
Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.
- И загина

падна в позорно падение:

на убиеца вярна отплата.
Агамемнон уби Ифигирия

- и загина:

Клитемнестра уби Агамемнона

- и загина:

Орест със Електра уби Клитемнестра

- и загина. . .

Едничка остава
- стои и пребъдва
през вековете -
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
- и в с и ч к о с е с б ъ д в а.
Безсменна прищявка, игра и забава
на боговете.
Вековечен разцвет на божествена стръв.
Всяка смърт е за тях развлечение,
всеки вопъл - шега.
Смърт, убийство и кръв!
Докога, докога?
Вседържителю Зевс

Юпитере
Ахурамазда
Индра
Тот
Ра
Йехова
Саваот:

- о т г о в а р я й!
Кръз дима на пожарите
се издига и бие ушите ти
вика на убитите,
рева
на мъченици безброй
върху клади горящи дърва:
- К о й
и з л ъ г а н а ш а т а в я р а? -
Отговаряй!
Ти мълчиш?

*
ДОЛУ БОГ!

Не знаеш?
- Ний знаем!
Ето виж:
с един скок
ний скачаме право в небето:

- хвърляме бомба в сърцето ти,
превземаме с щурм небето:

*
ДОЛУ БОГ!

и от твоя престол
те запращаме мъртъв надолу
вдън вселенските бездни
беззвездни,
железни -

*
ДОЛУ БОГ!

По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
- Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
- нагоре! нагоре!
З е м я т а щ е б ъ д е р а й -
ще бъде!