Продукти:
2 ч.чаши макарони
нарязано на кубчета пушено пиле
мариновани гъби
нарязани орехови ядки
обезкостени  маслини
За заливката:
1/2 майонеза
2 с.л.кисело мляко
накълцан на ситно копър (по желание)
сол

Начин на приготвяне: Сварете макароните във вряща подсолена вода. Отцедете ги добре.
Отцедете гъбите от марината в консервата. Смесете макароните, пилето, гъбите и маслините в купа. Залейте с дресинга и поръсете с ореховите ядки и копъра. Охладете добре, преди да сервирате. Гарантирана наслада!

Продукти:
2 кръгли блата за торта , 20 бр. готови мини еклера , сметана, кокосови и шоколадови стърготини (за украса)
за крем "Брюле":
300 мл прясно мляко , 1 л суха готварска сметана , 12 жълтъка , 350 г захар , 10 г желатин (1 пакетче)

Приготвяне:

Жълтъците се разбиват със захарта в дълбока купа. Наливат се прясното мляко, добавя се сметаната и двете хубаво се разбъркват. Купата се поставя в тенджера, да ври на водна баня. Сгъстява се за 10-15 минути, като непрекъснато се бърка. Желатинът се покрива с вода, за да набъбне. След това се разтопява на водна баня и с непрекъснато бъркане се прибавя към стегналите се жълтъци. Кремът се оттегля от котлона и се оставя да се охлади. Трябва да стане с консистенцията на боза. Един от блатовете се поставя във форма за торта с пръстен. Залива се с част от крема. Нареждат еклерите и отгоре се намазват обилно със крема, така, че да ги покрие. След което се затискат се с втория блат и отново се намазва с останалия крем "Брюле" .Тортата се поставя в хладилник, за да стегне. Готовата торта се изважда от формата. Филира се отстрани и с ръка се облепват кокосовите стърготини, а отгоре се поръсва с шоколадовите. Украсява се със сметана.

Лека салата с нахут

Продукти: 200 г сирене, 2 домата, 300 г консерва нахут, босилек

Дресинг: 2 с л бял оцет, 2 с л лимонов сок, 1/2 ч л захар, 2 скилидки чесън, 1 с л ситно, нарязан босилек, 1 с л ситно нарязан риган, 180 мл зехтин

Приготвяне:

За дресинга всички продукти се смесват добре. Сиренето се нарязва на кубчета, доматите се измиват и се нарязват на четвъртинки, а нахутът се отцежда и се измива под течаща вода. Сиренето, доматите и нахутът се смесват в купа за салата, след това се заливат се с дресинга и се разбърква добре. При сервирането се поръсва с накъсани листа босилек.

Млечна салата с джоджен
Оригиналната рецепта е от Ливанска кухня и е вариация на познатата у нас "Снежанка". Вкусът й е много по различен заради кимиона и джоджена.

Продукти:

4 краставици, 450 г кисело мляко, 1/2 връзка джоджен или пресна мента, 1 скилидка пресован чесън, 1/2 ч л смлян кимион, 1 с л лимонов сок

Приготвяне:

Краставиците се нарязва на половинки и с помощта на лъжица се маха семето, след което се нарязва на дребни кубчета.Киселото мляко се поставя в марля и се отцежда.Смесва се с кимиона, ситно нарязан джоджен, пресования чесън и лимоновия сок.Обърква се с краставиците и се оставят за 1 час в хладилник.

В София май няма изцяло ливански ресторант, намерих в интернет само ресторанти със смесена кухня - средиземноморска и ливанска, но и те ще свършат работа. Ето още  рецепти с ливанска кухня.

Цените са нормални за този тип заведение. Салатите варират между 4 и 8 лв. Най-скъпата се води салата с морски дарове - тя е към 12 лв. Аз си избрах традиционна арменска салата която е едно към едно с тази за която писах наскоро.

Основните ястия варират до към 12-13 лв, това са ястия с пиле, патица, риба, телешко и свинско месо. Специалитетите са  над 20 лв. Това което опитах е стек от сьомга със сос от сметана и червен хайвер (на снимката, може да ви изглежда гадничко, но всъщност не е зле). Една порция от стека не беше тежка като храна за вечеря, за разлика от другите порции с ястия от долните снимки, които бяха огромни.

Случи се весела случка, която може да прозвучи като виц от рода на тия където започват с "попитали радио Ереван". Тя е следната: сервитьора предложи промоция - бяло вино "Casa Silva Chardonnay & Semillon", реколта 2005 за цена от 45 лв. Една от дамите присъстващи изслуша внимателно предложението и помисли, че става въпрос действително за каса вино, а не, че името на виното е Casa Silva .... и предложи на останалите възбудено да вземем да поръчаме една каса, защото щяло да ни излезе по-изгодно и това каквото остане неизпито да го замъкнем вкъщи. Разбира се голяма част от народа чул, недочул за какво става въпрос се съгласи и когато дойде сервитьора, същата дама го попита колко бутилки има в касата. Момчето слисано обядни, че става въпрос за името на виното и след това падна голям смях, това и беше хита на вечерта :)

Десертите които предлага "Егур егур" не са в голямо разнообразие. Освен арменската грис халва (на долната снимка) в менюто има сладоледен йогурт, десерт с варена тиква, сладоледена торта и др., които варират до 10 лв.

Арменската грис халва не прилича на тази която я правим тук. Тя е по суха и има вкуса и консистенцията като варено жито.
Според мен си заслужава да се опита тази кухня, която е близка до турската и нашата.

Необходими продукти за една порция:

1 патладжан - средно голям
50 гр. краве сирене
1 домат
1 ч.л. горчица
2 стръка пресен босилек
1 ч.л. мед
1 ч.л. оцет балсамико
30 мл. зехтин
1/2 малка глава лук
мазнина за пържене
сол (за патладжана)
маслини за украса

Начин на приготвяне:

Патладжана се обелва на ивици и се нарязва на кръгчета дебели 1 см. Посолява се и се оставя настрана да изтече горчивия му сок. Изпържва се в сгорещена мазнина до златисто, оставя се да се отцеди от мазнината върху кухненска хартия. След като изтине подреждаме парчетата патладжан в подходяща чиния, намазват се с приготвения предварително сос (от зехтина, горчицата, меда, балсамикото и половината от босилека нарязан наситно и всичко това се пасира заедно). Върху патладжана се поръсва натрошеното сирене и се посипва с нарязания наситно лук. Върху тях се поставя нарязания на кубчета домат, поръсва се с наситнен босилек и украсява с маслини.

Приятен апетит ;)

Таблицата по – долу сравнява анатомичното устройство на човека с това на месоядните и тревопасните животни:

В пубертета и години след него избягвах да ям месо. Избягвах да ям месо не поради здравословни причини, ами защото първо не ми беше апетитно и вкусно и второ защото усещах, че организма ми няма нужда от него. В редките случаи когато консумирах месо предпочитах да е само пилешко или от риба. Роднините се учудваха, как съм могъл да засищам глада си без животинската храна и ме убеждаваха, как организма отслабвал и не набавял необходимите вещества, като съм се хранил само с постна храна. Не исках да бъда и вегетарианец, защото отвреме навреме ми се прияждаше месо или друг вид животинска храна като мляко и яйца, но повече се придържах към тезата, че човек може да оцелее без да консумира месо и, че той е създаден по скоро да консумира растителни храни, отколкото животински.

Сега обаче съм в съвсем друго положение. Месото присъства редовно в храната ми и не се замислям въобще за вредата му (холестерола) въпреки, че нямам проблеми с теглото си. Консумирам го под различни форми - от колбаси от мезета, през мазните арабски бургери и дюнери до месни манджички - ястия и предястия. Не знам метаболизма ми ли се е ускорил, или просто е нормално за зимните месеци организма да иска мръвка. Ако в ежедневното ми хранене няма нещо местно, усещам, че не съм се нахранил както трябва и не съм се заситил добре.

Какво знам за месото? Знам, че е белтъчен продукт, затова за преработването му са необходими няколко часа. Освен това, то се усвоява доста трудно, особено ако е тлъсто. Най-много за предпочитане е постното месо, много вредна е честата консумация на овче и свинско (първото хич не го обичам). Всички знаем, че постоянната употреба на тлъсто месо води до наднормено тегло и задръстване на съдовете с холестерол. За да бъде ползата по-голяма от вредата, обаче трябва са консумираме дневно не повече от 150 г постно месо или птица без кожата. А за по-доброто усвояване на месната храна, трябва да я гарнираме със зеленчукова - зелена салата и зеленчуци без нишесте, например, зеле, спанак, чесън, в краен случай - моркови и цвекло. Зелената салата облекчава значително усвояването на месото от стомашно-чревния тракт и не позволява да започнат процеси на ферментация, които могат да предизвикат дисбактериоза. Важно е, че месото не трябва да се яде с картофи, макарони и хляб, особено ако вече имате нарушена чревна микрофлора.

Ето обаче на какво попаднах, докато търсех сайтове за вегетарианци. Текста ли звучи твърде фанатично или това е самата истина за която си затваряме очите ежедневно:

Месото е НАРКОТИК. След начална фаза на удоволствие и високо самочувствие следва ДЕПРЕСИЯ, което води до увеличаване на кафе, тютюн, алкохол и други НАРКОТИЦИ! Месото разрушава ИМУННАТА СИСТЕМА. Престъпленията, убийствата, лошият морал и похот прогресивно нарастват в месоядните държави!?... Някои пълководци умишлено тъпчели войниците преди битка обилно с месо, за да ги дрогират и ожесточат. Зловонието на месоядците не се премахва с никакви дезодоранти...
МЕСОЯДСТВОТО е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
Вегетаринството е нравствен и интелектуален показател за Човещина. Индусите като вегетарианци са единственият пример в историята, които се освободили от 170-годишно английско господство БЕЗ КРЪВОПРОЛИТИЯ! Японците, когато преобладаващо бяха вегетарианци, станаха световно икономическо чудо. Сега са в упадък както западните си "учители" по месоядство.

Месото, както всяка силна и високо киселино-образуваща храна, предизвиква отделяне на огромно количество ЗАЩИТА, алкална СЛУЗ. Тя затруднява усвояването на храната. Затова организмът изисква повече калории, за да изгори слузта. Получаваме ПОЛОЖИТЕЛНА ОБРАТНА ВРЪЗКА (както при микрофония): > силната храна изисква (за да изгори слузта) все повече и повече калории (последователност на деградацията) > концентрати > рафинати > сол > захар > месо > яйца; > безалкохолни > алкохолни > тютюн > наркотици >.
Месото съдържа малко витамини и минерални соли. Има огромно количество ТОКСИНИ. Мускулите на закланите животни съдържат опасната отрова КСАНТИН. ИЗЛИШЪКЪТ от животински белтъци нарушава метаболизма, отравя с пурнови отрови - ревматични болести. При клане се образуват хормони на стреса. Те силно рушат нервите на месоядите. Болестта "луда крава" не е от вирус, а от животински белтъчини в храната на тревопасните. И хората (не месоядни) страдат от "луда крава", но развратът е масов и лудостта поради месоядство се приема за обичайна. След клане кръвта се съсирва и месото се втвърдява, затова то се оставя да "узрее", за да омекне, т.е. да загние. Всяка гнилоч повишава кръвно налягане, атеросклероза, подагра, ревматизъм, главоболие, неврози и психози, епилепсия, язва, диспепсия, лошо храносмилане, лош дъх, миризливи крака, глисти, развалени зъби, бъбреци, екземи, трихиноза, РАК ! (д-р Бернар Серу, "С лице срещу Рака", изд. "Роше", 1985; д-р Уолтър Уилът, проф. в Харвардски Университет).
Месото повишава пикочната киселина, причина за огромен брой "цивилизовани" болести. В страни, които не консумират месо, няма нито един случай на рак или инфаркт. Месото, яйцата и рибата на открито ГНИЯТ, млякото не - то вкисва, а растенията се консервират за дълго. То е лоша и безвкусна храна, затова винаги му добавят подправки.

Най-силните и издръжливи животни са вегетарианци - слон, кон, камила, а не тигър или лъв. Японското племе, дало най-добрите борци, е яло ориз и боб. ЧУДЕСАТА на йогите (Христос) и бойните изкуства са невъзможни с месо. Бойците от манастира Шао Лин ядат само растителна храна, предимно зеленчуци. Древногръцките борци са яли житни храни и плодове. Като прояли месо, станали "тъпи" и заприличали на месоядни животни, затова Диоген ги оприличил на свине и волове. Дьо Лесепс, строил Суетския канал, твърди, че без вегетарианците араби и индуси едва ли каналът би бил завършен. Великите цивилизации на индуси, китайци, египтяни, перси, гърци, римляни съвпадат с времето на вегетарианство. След началото на месоядството започва разврат на всички лични и обществени системи и крахът на тези цивилизации е неизбежен. Според Триптоломеевите закони месоядството е най-строго забранено, особено за интелектуалци. Платон в прощалния си диалог "Република" (4 век пр. н.е.) представя Сократ, дал образец за град, на когото предписал хранене с житни храни, плодове и зеленчуци. Сенека (1 век от н.е.): "Растителните продукти са достатъчна храна за стомаха, в който сега тъпчем най-различни същества"... "Когато животът е бил по-прост, не е имало нужда от толкова много лекари, нито от толкова много хирургически инструменти и сандъци с лекарства. Здраве имало поради простото живеене. Многото блюда носят много болести. Забележете колко много същества поглъща един стомах - рушител на земята и морето. Не е чудно, че такава противоестествена храна носи разни болести... Пребройте готвачите и вие не ще се учудите, че има толкава много болести." Плутарх: "Най-често се разстройва храносмилателнят тракт от месна храна, защото тя бързо го затлачва и оставя лоши последици. За човека е най-добре да не яде никак месо, защото земята ни дава достатъчно много неща, които служат не само за храна, но и за наслада."... "Вие ме питате на какво основание Питагор се е въздържал от месо. Аз пък от моя страна се чудя, какво чувство, мисъл или причина е ръководила оня човек, който пръв е осквернил устата си с кръв и е позволил на устните си да се допрат до месо на убито същество; който е наредил на своята трапеза обезобразени трупове на убити животни и ги е обявил за всекидневна храна - това, което преди малко е било същество, надарено с движение, със сила, с усещане и глас, с душа?" Хезоид (8 век пр.н.е.) рисува "Златния Век", в който месото не е познато като храна.

Въпреки, че в тази информация сигурно има много верни неща (като това, че при клане в животните се образуват хормони на стреса), не ме отказа от възможността да консумирам месо. Според мен, човек не бива да изпада в крайности, а да консумира умерено и с мярка месните храни. Мисля, че един такъв баланс не би бил вреден за никого...

А ето още две мазни реклами, едната е чужда, а втората пак е нашенски билборд

Сега по-сериозно. Това нещо, което ме дразни и ми прави лошо впечатление в рекламирането на хранителни продукти е, че някои фирми производителки на маргарин представят продукта си така, че едва ли не той е много полезен. Също така ни внушават най-пълно и убедително посланието, че консумирането на маргарина води до здравословен начин на живот и с него храненето е рационално. Това разбира се е един рекламен трик, зад които истината говори съвсем друго - маргаринът повишава честотата на инфарктите със смъртен изход. Той съдържа съдържа съставките е 320 и е 321, които са канцерогенни, съдържа и фосфатидните концентрати, които разрушават червените кръвни телца в организма.

Ето и малко история: През 1869 година един френски химик изобретява маргарина като заместител на скъпото и дефицитно заради чумната епидемия тогава масло. Произходът на името е от гръцки и означава перла, защото в началото е бил твърд, бял и лъскав. Той се е произвеждал от говежди мазнини, мляко и парченца овче и краве виме. През първите години на миналия век химиците са открили начин да сгъстят течни масла с хидрогени с помощта на метални електроди и топлина. Постепенно за производството му са започнали да употребяват растителни и рибни масла. С напредъка на химията, започват да се слагат добавки които подобряват вида, способността му да се маже и аромата му. Постепенно от храна за бедните маргаринът се превръща в "здравословна алтернатива" на маслото.

Маргаринът е провъзгласен за по-безопасен и по-евтин заместител на маслото, но всъщност това въобще не е така. Получава се от евтини нискокачествени растителни масла, включително и от соя, които чрез хидрогенизация се превръщат в твърд на стайна температура и много по-траен от маслото продукт.
Хидрогенизация = добавяне на Н2 (водородни) атоми към двойните връзки в молекулите на ненаситените мастни киселини, съдържащи се главно в растителните масла, и ги превръщат в наситени. Това става при високо налягане и температура от 120 до 210˚С + метален катализатор. Така голяма част от мастните киселини, които нормално съществуват в тъй наречената цисконфигурация, преминават в неестествената трансформа.Хранителните мазнини, които се приемат, определят състава на клетъчната мембрана, а оттам и правилните функции на клетката.
Хранителните мазнини играят роля на разтворители и преносители на мастно-разтворимите витамини A, D, E и K и са единственият доставчик на полиненаситените есенциални мастни киселини (ЕМК) (незаменими, които организмът не може сам да си синтезира), приемът на достатъчно количество от които е важен фактор за правилното функциониране на имунната система. Приемайки есенциалните мастни киселини, организмът може да синтезира всички други мастни киселини, които са му необходими.

ЕМК включват 2 основни класа: омега-3 и омега-6 мастни киселини.
ЕМК служат за:
- изграждане на здрави клетъчни мембрани;
- намаляване на холестерола и на сърдечносъдовите заболявания;
- предшестват образуването на простагландините (хормони, свързани с възпалителните процеси);
- участие в пренасянето на О2 (кислорода) от въздуха през алвеолните мембрани до хемоглобина в кръвта и после - през клетъчните мембрани до митохондриите в клетката;
- недостигът им е причина за голям брой заболявания.

ЕМК се усвояват пълноценно при наличие на витамини и микроелементи.
Най-богати източници на ЕМК са студеноводните риби - треска, скумрия, тон, херинга, сардина, рибеното масло, студенопресованите масла от ленено семе, рапица, вечерна иглика, пшеничен зародиш, някои ядки.ЕМК са неустойчиви и лесно се разграждат при контакт с въздуха и при топлинна обработка.

Трансмастните киселини (трансформите) (маргарин):
Организмът е пригоден да смила цисконфигурации, каквито има в природата, а не трансформи на мастните киселини, затова последните се трупат по клетъчните мембрани и на други места. Съдържанието на трансмастни киселини в мембраната на клетките би трябвало да е 0 (нула), а сега при някои хора то е 20%. Така се нарушават: защитните функции на клетъчната мембрана, клетъчното хранене и междуклетъчния транспорт.
Трансмастните киселини променят нормалния механизъм на преобразуване на холестерола и това повишава количеството му в кръвта. Освен това се повишава количеството на липопротеините с ниска плътност (ЛНП), а се намалява количеството на липопротеините с висока плътност (ЛВП), които защитават сърдечно-съдовата система от първите.
Трансмастните киселини (маргаринът) са по-опасни от наситените мастни киселини в маслото и сланината по отношение на атеросклероза. Маргаринът повишава честотата на инфарктите със смъртен изход. Трансмастните киселини постъпват и в кърмата, за сметка на ЕМК, които намаляват.
Трансмастните киселини повишават количеството на простагландините Е2 (хормони, които засилват възпалителните реакции), а потискат образуването на простагландини Е1 и Е3, имащи противовъзпалителен ефект. Простагландините регулират много метаболитни функции и дори малка промяна в количеството им може да промени алергичната нагласа на организма, кръвосъсирването, кръвното налягане, имунната защита и др.
При хидрогенизацията се образуват множество различни химически съединения, които на са изследвани, така че в маргарина има токсични метали (например Аl, Ni (никел), които са добавени като катализатори), които се натрупват в клетките и в нервната система и потискат различни ензимни системи и клетъчни функции. При превръщане на олиото в маргарин, освен че се премахват есенциалните мастни киселини (ЕМК), се премахват и всички протеини, витамини, микроелементи и фибри. В Дания допустимото количество трансмастни киселини в хранителните продукти е < 0.1%, а в САЩ маргарините съдържат до 50% трансмастни киселини.
Свиневъдите в САЩ не хранят животните си с маргарин, защото знаят че така те ще умрат.
Маргарините, продавани като натурални продукти, съдържат едни и същи негодни за консумация мазнини, дори когато носят името на някой известен лечител. Но маслената индустрия печели пари и не се интересува от здравето на хората. За 1981 г. продажбите й възлизат на 40 млрд.$, а за 1992 г. - 80 млрд.$.
Не само маргаринът, но и всички продукти, на които пише "хидрогенизирано" или "частично-хидрогенизирано", е добре да се избягват. Към маргарините спадат и т.нар. шортънинги, ползвани за пържене, за сладкарски изделия и др.
Рафинираните масла (например слънчогледовото) също съдържат малко количество трансмастни киселини, а голяма част от витамините (например вит.Е) са унищожени от високата температура и от различните токсични добавки (катализатори), които впрочем остават в олиото.
Най здравословни са студенопресованите масла и топеното масло.
Също са полезни: бадемово масло, фъстъчено масло, зехтин(extra vergine), авокадо, маслини, всички ядки особено(бадем, лешник, кашу- сурови).

Истини и заблуди за мазнините1. Здравословното хранене означава отказ от мазнини.
Не е вярно.

Рязкото ограничение на количеството мазнини може да предизвика липса на витамини. То възпрепятства усвояването на бетакаротина, който се отнася към мастноразтворимите вещества (т.е. за да бъде усвоен от организма е нужен мастен "носител").

2. Слънчогледовото олио е по-малко калорийно от зехтина.
Не е вярно.

Всички растителни масла съдържат 900 ккал в 100 г. Освен това, зехтинът, особено в суров вид, се усвоява по-добре, поради това че е по-близък по състав до липидите в човешкия организъм. Нивото на усвояемост на зехтина е равено на 100%,; за сравнение слънчогледовото олио се усвоява со 83% , фъстъченото масло — до 81%, сусамовото — до 57% и царевичното — до 36%.

По-малко полезни за здравето са смесените масла — получени от смеси от различни семена. Често пъти в състава им влизат синапово и рапично масло, които съдържат вещества, предизвикващи заболявания на сърцето и спъващи развитието на детския организъм.

3. Зехтинът е най-балансираната мазнина.
Вярно е.
Той съдържа два вида ценни мастни киселини в оптимално съотношение: 80% олеинова киселина и 10% линолева. Зехтинът с марка "Extra virgin", получена чрез студено пресоване на качествени маслини, се преработва много добре и служи като източник на витамини А и Е, полезни за кожата и лигавиците.

4. Много подходящо за пържене е маслото от различни семена.
Не е вярно.

Най-често основната съставка в такова масло е соевото, а след него следва слънчогледовото. Първото е по-неустойчиво от другите растителни масла при нагряване (още при 130°С гори и отделя токсични вещества). Второто притежава прекрасни качества, които обаче се проявяват само в суров вид. Затова за пържене са по-подходящи устойчивите на високи температури масла като зехтин и фъстъчено масло.

5. Соевото и сусамовото масла са полезни при хипертония и повишен холестерин.
Вярно е.

Сусамовото масло съдържа лецитин - вещество, което помага за разреждане на холестерина, благодарение на което той не се отлага по стените на кръвоносните съдове. Соевото масло не само съдържа лецитин, но и е прекрасен източник на полиненаситени мастни киселини, които според най-новите изследвания правят кръвта по-рядка и с това спомагат да се поддържат чисти вените и артериите.

6. Качеството на зехтина се определя от нивото на неговата киселинност.
Вярно е.

В този случай нивото на киселинност означава съдържанието на олеинова киселина в 100 г продукт и колкото то е по-ниско, толково е по-високо качеството на зехтина. В "Extra Virgin" нормата е не повече от 1% (т.е. 1 г киселина в 100 г), но в зехтина с най-високо качество този процент рядко надвишава 0,55%. Повечето производители посочват нивото на киселинност върху етикета и купувачът може лесно да се ориентира.

7. Кравето масло и олиото, произведени при домашни условия, са по "здравословни".
Не е вярно.

Мазнините, особено растителните, са прекрасен носител на различни вредни вещества (например, на химикалите, които влизат в състава на селскостопанските препарати). Освен това, условията при които са произвеждат тези "домашни" масла не се контролират. Затова за предпочитане са продукти, произведени по промишлен начин, чието качество се гарантира от постоянния санитарен контрол.

8. Употребата на краве масло увеличава риска от инфаркт.
Не е вярно.

Сред рисковите фактори за инфаркта на едно от първите места стои възрастта, след него затлъстяването и тютюнопушенето. Изследване, което е проведено в САЩ сред 100 000 медицински сестри , е показало, че при жените с излишно тегло, рискът се увеличава, а при страдащите от затлъстяване той е вече три пъти по-голям. Недостатъчното количество растителна храна също увеличава риска от инфаркт. При французите, които консумират много краве масло, съдържанието на холестерин в кръвта е по-голямо отколкото при американците, смъртността обаче от инфаркт е много по-ниска.

9. Мазнините, които са били подложени на нагряване, могат да бъдат вредни за здравето.
Вярно е.

Под действието на високата температура мазнините освобождават летливи вещества. Температурата, при която това става, не бива да се превишава, за да не се допусне образуването на вредни съединения. За всеки продукт тази температура е различна. За свинската мас тя е 192° , 185° е за царевичното олио, 178° - за соевото, 175° - за зехтина, 162° - за фъстъченото, 161° - за кравето масло. Затова свинската мас става за пържене,а кравето масло — не.

Освен тези параметри обаче има още един — окисляемост на продукта при нагряване. Растителните масла съдържат полиненаситени мастни киселини, които лесно се развалят под влияние на температурата. В царевичното масло например, макар то да допуска висока температура на употреба, не става за топлинна обработка, тъй като лесно се окислява при сравнително ниски температури. Затова всякакви масла, освен зехтин и фъстъчено масло е по-добре да се използват в суров вид. И във всички случаи не следва да се пържи при прекалено висока температура.

10. Маргаринът е по-нискокалоричен от кравето масло.
Не е вярно.

Всичко зависи от изходните продукти. Като правило, това са палмови и кокосови масла, а така също и други видове растителни и животински мазнини. Те съдържат малко полезни вещества, обикновено такива, които се съдържат в растителните масла, но са богато наситени с мастни киселини (именно те са смятат за вредни в месните и млечните продукти). Единственото преимущество на маргарина е (и то само растителния), че е диетичен, поради отсъствието на холестерин. Той обаче не съдържа витамини А и D (в някои марки маргарин те се добавят допълнително), а освен това при хидрогенизацията свойствата на изходните компоненти се променят.

11. Кравето масло трябва да се изключи от диетичното хранене.
Не е вярно.

В него се съдържа голямо количество мастноразтворими витамини А, D, Е, предпазващи от стареене и поддържащи имунната система. Затова то е необходимо на организма, особено на подрастващия. Възрастните, ако не страдат от сърдечно-съдови заболявания, също могат да го употребяват в умерени количества, но само в суров вид.

12. Зехтинът притежава лечебни свойства.
Вярно е.

Благодарение на олеиновата киселина той защитава сърцето и артериите, подпомага профилактиката на атеросклерозата, снижава риска от ракови заболявания, успокоява лигавицата на стомаха и има лек слабителен ефект. Освен това, той снижава нивото на "лошия" холестерин и повишава нивото на "добрия", а така също доставя на организма вещества против окислителните процеси, за поддържане на оптималното състояние на клетъчните мембрани.

13. Маслата трябва да се съхраняват на тъмно.
Вярно е.

Както е известно, при контакт с кислорода, мазнините се окисляват с отделяне на токсични вещества ("вгорчават се"). Този процес се ускорява под въздействието на топлината, но може да протича и при сравнително ниски температури. Това особено се отнася до маслата, богати на полиненаситени киселини, такива като соевото, сусамовото, слънчогледовото и царевичното масла. Затова растителните масла трябва да се съхраняват в съдове, защитени от въздействието на кислорода и светлината — в бутилки от тъмно стъкло - в прохладно, тъмно помещение (но не в хладилник). За кравето масло са най-подходящи херметично затворени съдове, които трябва да стоят в хладилника.

Създаден от швейцарски лекар през 1792 г., ликьорът от абсент започва да се продава в търговската мрежа на Франция осем години по-късно от Анри-Луи Перно. Първоначално през 1840-та година ликьорът намерил приложение във френската армия за лечение на треска, след което започнал да се търси и по баровете от завърналите се войници.Питието веднага си извоюва изключителна популярност в страната. Видни изтънчени дами и елитни бохеми пиели напитката в почти всяко парижко кафене. Зелената фея започнала да присъства на картините на Мане, Дега и Гоген, както и да е възхвалявана в стиховете на модните тогавашни поети. Като една от видните и свидни жертви на зелената фея често е сочен и Ван Гог. Дори станал популярен така наречения “зелен час” (17 часа), когато елитът с трепет наливал от зелената течност и чакал вдъхновение. Но поради това, че може да предизвиква, нарушения във функцията на бъбреците, лошо храносмилане и нервни смущения, които могат да доведат дори до лудост и морален упадък, абсента е забранен през 1915 г. Скъпоценната течност беше отчасти реабилитирана през 1998 г. с указ, разрешаващ "напитките на базата на абсент", чието съдържание на тюион (отровно вещество, което може да предизвика епилепсия) не надвишава 10 милиграма на литър. През декември 2001 година френската компания "Ги" обяви производството на първите бутилки абсент от забраната му през 1915 г. "Не трябва да се страхуваме от абсента. Или ако трябва да цитираме Менделеев, няма опасни химически елементи, а има опасни количества", твърди домакинът Панасенко.

Какво всъщност представлява абсента? Това е високо-алкохолен ликьор, често над 60-70% от различни билки, най-преобладаващи са: анасон, пелин и разстението абсент (Artemisia absinthium), което съдържа алкалоида с психотропно действие, вече споменатия тюион.

Зеленият цвят се получава по изкуствен път с хлорофил от допълнителните съставки, защото оригиналния цвят на извлека е със сив оттенък. Необходимо е разреждане с вода. С течение на времето, обаче хлорофилът се разгражда и дава жълто-зелено до кафяво оцветяване. Популярен е в момента е червеният абсент, но чехите твърдят, че това, което не е зелено не е истински абсент. Освен във родината на абсента - Франция, зелената фея започнала да се произвежда и консумира и в Чехия, където обаче начинът на производство и съставките били различни. Днес Чехия се стреми да превърне абсентът в един от символите на туризма в страната, след прословутата чешка бира.

В един форум, потребител беше споделил технологията за приготвянето му в домашни условия:

Береш горчив пелин (расте из цяла България, но най- много в Добруджа и източните Родопи), на четвърт кило горчив пелин се слага с по 1 литър етилов спирт( домашна ракия) и по едно настъргано индийско орехче. Затваря се добре в някакъв съд ( туба от мин. вода). В оригиналните рецепти за абсент фигурират и малки количества блатен аир и още някои билки...

Чака се една седмица, после спирта, разтворил каквото може се слага на мястото на джибрите в казанче за ракия, и се слага на бавен огън да се дестилира. От серпентината започва да капе абсент, който се събира в шишенце. В казана е останала цялата горчилка, а в шишенцето се е събрала бледо жълто-зеленикава течност със специфичен аромат, имаща високо съдържание на абсентин и известно ( 60-70 градуса) съдържание на етилов алкохол.

Ритуала на пиене ( а, той е и тест за наличието на абсентин) изисква чашка, захар, настърган лед, специална надупчена лъжица и малко вода.
В чашата се налива около 25 гр абсент, а в надупчената лъжица се слага захар и настърган лед. Лъжицата се държи над чашата и бавно се налива през нея около 25 гр вода. Когато се смеси със студената вода, абсента се "замъглява", но не като мастика, а много по- фино, с цвета на лунен камък.

Навсякъде обаче където се е предлагал, ритуалът на консумиране на абсент винаги е задължавал и бил признак на висока класа.

Гъбите най-много ги предпочитам сурови или мариновани в салата, печени на плоча или запечени, но с пълнеж от синьо сирене. Ето една много лесна рецепта, която отнема около половин час за приготвянето на вкусното предястие.

Продукти

500 гр. гъби
100 гр. сирене синьо
1 бр. яйца
1/3 връзка копър

Приготвяне
Избирате едри гъби (печурки) и ги почиствате хубаво. Отрежете пънчетата им и ги нарежете ситно. Към тях прибавете настърганото синьо сирене и нарязаното сварено яйце. С получената смес напълнете шапчиците на гъбите. Ордьовърът ще го печете около 20 мин в гореща фурна (250 градуса). Готовите гъби поръсете със ситно нарязани копър или зелен лук. Сервирайте ги топли. Студени също са вкусни.

Салата от спанак и гъби

Още от малък мразех супа от спанак. Колкото и да ме убеждаваха, че е много полезен, че от него ще порасна бързо и ще стана силен като Попай моряка, номерът им не минаваше. Сега голям също не обичам спаначена супа. Преди около месец и половина седнахме с приятели в едно от известните верига заведения и видях, че новото им меню включваше няколко вида салати със спанак. Поръчах си една от новите салати и останах доволен. "Омразният" спанак, вече имаше съвсем друг вкус и така добавен в салата ми се стори много привлекателен. Салатата представляваше нещо подобно на тази рецепта:

Продукти:

500 гр. пресен спанак,
200 гр. пресни гъби,
4 резена бекон,
2 твърдо сварени яйца,
2 ч. л. захар,
2 с. л. лимонов сок, зехтин и сол на вкус

Приготвяне:

Измийте спанака, отделете само листата и ги накъсай­те на парченца. Сложете ги в голяма купа. Обелете яйца­та и ги нарежете на тънки резени. Измийте гъбите и също ги нарежете на тънко. Запържете бекона на средна температура, докато ста­не златист и хрупкав. Натрошете го на парченца и ос­тавете настрани. Отделете 3 с. л. мазни­на от пърженето, останалата изхвърлете. Върнете маз­нината в тигана, прибавете захарта, оцета, 2 с. л. вода и сол на вкус. Разбъркайте, докато се раз­топи захарта. Полейте спанака с горещия сос и разтръскайте купата, за да се разпредели равномерно. По­ръсете отгоре с натрошения бекон, гъбите и яйцата. Разбъркайте много внимателно.

Все по-често в магазините ни пробутват или неузряло сирене или сирене с лош дъх. Понякога съм попадал и на неузрял кашкавал, а за сиренето крема да не говорим. Това, че тези два вида млечни продукти не са като едно време - качествени и славещи страната ни го знаем отдавна. Само, че предлагани на пазара под тази форма, тези продукти носят риск за здравето ни, освен това са с влошени вкусови качества.

Неузрялото сирене може да съдържа и вредни микроорганизми, особено ако суровото мляко не е с необходимото качество. Например, ако кравите, от които се взима млякото за производство на сирене са болни, микроорганизмите могат да преминат в човека, чрез консумация на неузряло сирене. Поради това бялото саламурено сирене зрее около 45 дни в солен разтвор (саламура). Ако сиренето е прекалено солено, това означава, че производителя се застрахова срещу патогенни микроорганизми и спестява етапа на зреене или част от него. Едно от заболяванията, което може да се хване от неузряло сирене е бруцелозата. Туберколозата също може да се прихване от неузряло сирене. Тази бактерия е доста устойчива. Тя може да живее 12 дни в неузряло сирене или мляко.

Всички сирена по света се приготвят по еднакъв начин - пастьоризирано мляко се пресича с мая за сирене - получава се сиренена маса, която после се оцежда до определена степен и вече според технологията се заквасва и зрее при определени условия. Маята за сирене се произвежда синтетично - това е един ензим, наречен Ренин( извличан преди това от агнешки стомахчета - сирище), който е "отговорен"за коагулацията на белтъците на млякото - за казеина; другият белтък, който остава в суроватката се коагулира чрез загряване - Извара. След това сиренената маса се заквасва с различни млечнокисели бактерии и плесени, които водят до специфичните за даден вид сирене цвят, консистенция, вкус и аромат.

Българското бяло саламурено сирене се заквасва с Лактобацила български (LB) - това му дава специфичния вкус, аромат и лом( като се среже буцата). Ферментацията за разлика от българското кисело мляко протича при температура около 10 градуса Целзий - т.е. доста бавно и плавно - целта е да не се образуват мехурчета въгледвуокис в буцата и да стои "гъбесто". Затова трябва да отлежава минимум 45 денонощия, а най-добре - 60.Няма значение какво е млякото - просто се получават различни по цвят и аромат сирена. Киселичкият вкус е "дело" на LB.Като този вкус и аромат гърците не могат да ги докарат на тяхната Фета, пък и никой друг, който не заквасва с LB. Съдържанието на мазнини е 50% за овчето и 47% за кравето на база сухо вещество.

Евтините сирена и кашкавали са некачествени. Сиренето се пресича с лимонтузу и така става с високо водно съдържание. Затова нормално сирене под 4,00 лв./кг е просто пресована извара. Кашкавалът се изкарва още на третия - четвъртия ден с високо водно съдържание и както и при сиренето, и при него се печели от теглото. Потребителите е най-добре да се ориентират за качествената продукция най-вече по цената на млечните продукти, защото понякога външният им вид лъже.

Така изглеждат останалите 3 парчета от апетитните, направо превъзходни, зеленчукови шишчета сервирани в "Дивака". Така се пристрастих към тях, че винаги когато ходя в това заведение си ги поръчвам, просто не мога да им устоя. Освен, че са топящи се в устата, допълнителна наслада им допринася заливката от синьо сирене и сметана. Така, че ако отсядате в това заведение не пропускайте да опитате от това предястие, въобще няма да съжалявате.

Като един голям чревоугодник, издирих рецепти за зеленчукови шишчета и сега остава да я изпробвам. Дали ще станат като шишчетата в "Дивака" незнам, но важен е опита. Ето и рецептите за тях:

ПРОДУКТИ

1-2 малки тиквички
1-2 малки сини домата
2-3 домата
2-3 чушки
2-3 глави воден лук
10-15 пресни печурки
1-2 люти чушки
сол
зехтин
сока от половин лимон
1-2 ч.л. горчица
смлян чер пипер
1-2 ч.л. сух бял риган
1 връзка магданоз
1-2 с.л. соев сос
10-15 дървени шишчета за скара
2-3 с.л. зехтин/олио
2-3 скилидки пасиран чесън

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Нарежете на кубчета и кръгчета зеленчуците,осолете отделно само синия домат за 15-20 мин след което го изплакнете. Другите зеленчуци не осолявайте!!! Нанижете ги на шишчетата, намажете с мазнина и запечете на скарата.
Смесете всички подправки без магданоза и пасирайте до получаване на хомогенна смес, залейте с нея шишчетата и поръсете обилно със ситно нарязан магданоз.

 Ето и още един вариант зеленчукови шишчета:

Продукти:

тиквичка
морков
глава целина
дребни гъби
пиперки

За панировката:

1 яйце
1 чаша бяло вино
1/2 ч.ч брашно
1/3 ч.ч пшенично нишесте
куркума,сол

Приготвяне:

В подсолена вода бланшираме нарязаните на кубчета зеленчуци за няколко минути.Веднага охлаждаме със студена вода,за да се прекъсне процеса на варене.Отцеждаме зеленчуците и ги оставяме да изстинат.
Разбиваме на рядка каша жълтъка с виното,брашното,нишестето и подправките.Оставяме да отлежи 10 минути.Отделно разбиваме на сняг белтъка и внимателно го прибавяме към кашата.Потапяме по отделно парченцата зеленчуци в пастата и пържим в маслена баня.Преди сервиране набождаме различни зеленчуци на бамбуково шишче.Сервираме с млечен сос.

Добър апетит!!!

Археологически находки доказват, че още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино. Първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток в Южна България. Първоначално лозарството се развива само по долината на р.Марица и около големите черноморски пристанища, но постепенно се разпространява по цялата територия на старната. Траките, които всъщност полагат основите на българското винопроизводство, са смятани за едни от най- добрите лозари и винари в Античността. Богът на виното и плодородието е един от най- почитаните богове както от самите траки, така и от гръцката и римската митология. Според някои историци тракийското му име е Загрей, римляните го наричат Бакхус, но и до днес той е познат най- вече с елинското си название- Дионис.

Храмът на Дионис бил равен по слава на храма на Аполон в Делфи и оракулът гадаел не по-зле от елинската пророчица Пития. В родопския храм на Дионис били извършени най- малко две велики предсказания. Александър Велики разбрал, че ще завладее света, а римляните, че ще станат световна империя. Светилището се намирало в голяма зала без покрив, което се налагало от спецификата на обреда, извършван в него.Това бил така нареченият Винено- огнен обред, при който се гадаело по височината на издигналия се пламък, след като върху олтара е излято вино.
От дълги години археолозите търсят прочутото светилище с прорицалище на бог Дионис. И макар да се е наложила тезата, че то се намира в свщената планина Пангей (Родопите), съществува хипотезата, че то е било построено в Хемус (Стара планина). Основната ни информация за местонахождението му дава гръцкият историк Херодот, но тъй като той никога не е посещавал вътрешността на Тракия, географските му означения са доста неточни. В момента се популяризира хипотезата, че храмът се намира в свещения скален град Перперикон. Втози древен тракийски град археолозите откриха храм, чиито останки съответстват на описаното в изворите светилище на Дионис. Това съвпада с някои исторически източници, в които местоположението на светилището може да се локализира в граничната зона между Одриското царство и държавата на Бесите, а именно в Източните Родопи, където е открит и Перперикон. Сигурни доказателства обаче все още липсват.

Много са факторите, които стават причина за славата на българските вина от античността до наши дни. Траките полагат основите на винарството по българските земи. Когато славяните и прабългарите се настаняват на Балканския полуостров, те откриват едно добре развито лозарско стопанство. По късно църквата взима виното под своя покров, продължавайки традициите, но и усъвършенствайки ги, за да може днес българските вина да са известни по целия свят.

Според постановление на Министерски съвет № 162/13.07.1960 г. България е разделена на пет лозаро-винарски района.

Дунавска равнина (Севернобългарски) Черноморски (Източнобългарски) Тракийска низина (Южнобългарски) Долината на Струма (Югозападен)

Дунавска равнина
Севернобългарският район се характеризира с умерено-континентален климат с горещо лято и голямо количество слънчеви дни. Обхваща централната и западната част на Дунавската равнина, южния бряг на Дунав и прилежащите му райони. Разпространени са сортовете "Мускат отонел", "Гъмза", "Каберне совиньон", "Мерло", "Шардоне", "Алиготе", "Памид" и други. Тук се произвеждат сухи бели вина, пенливи вина по класическа технология и качествени червени вина, които се характеризират с богат плодов аромат и свеж вкус.

Черноморски
Тук се намират около 30% от лозята. Eсента е топла и продължителна, което е много благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини бели полусухи вина. В този район са концентрирани около 53% от белите сортове грозде в т.ч. "Димят", "Ризлинг", "Юни блан", "Мускат отонел", "Траминер", "Совиньон блан", който тук дава отлично по качество грозде. В този район се произвеждат едни от най-добрите наши сухи и полусухи вина, които съчетават приятен плодов аромат, плътен вкус и елегантна свежест.

Розова долина
Подбалканският район се разпростира на юг от Стара планина и има два подрайона - Източен и Западен. По южните склонове на Стара планина и в долината между нея и Средна гора се отглеждат основно сортовете "Червен мискет", "Ризлинг", "Ркацители", "Каберне совиньон" и "Мерло". Тук се произвеждат главно бели сухи и полусухи вина, по-малко червени и ароматизирани вина. Вината са с характерен приятен плодов аромат, свеж и хармоничен вкус. Тези от местния сорт "Червен мискет" са едни от най-добрите представители на белите вина у нас и се отличават с богат плодов аромат, елегантно тяло и нежен, запомнящ се послевкус.

Тракийска низина
В Южнобългарския район климатът е умерено-континентален с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Включва централните части на Тракийската низина и части от Сакар. В този район са концентрирани повечето от червените сортове грозде. Отглеждат се "Мавруд", "Мерло", "Каберне совиньон", "Червен мискет", "Памид" и други. Климатичните условия на района, защитен от остри северни ветрове, благоприятстват получаването на богати, плътни, запомнящи се червени вина от сортовете "Каберне совиньон" и "Мавруд". Добрите вина от местния сорт "Мавруд" се ценят особено много, защото съчетават аромата и вкуса на червени дребни плодове, подправки и треви.

Долината на Струма
В този район са включени югозападните части от страната. По размери не е голям, но притежава специфични климатични особености, приближаващи го до средиземноморските области. По долината на река Струма се отглеждат местният сорт "Широка мелнишка лоза", "Каберне Совиньон" и "Мерло". Получените вина се характеризират с топли южни тонове в аромата, с пълнота във вкуса и богатство на общите впечатления. Особен интерес представляват вината от сорт "Широка мелнишка лоза", които са богати и достатъчно обемни и при стареене придобиват екзотични и много приятни нюанси във вкуса.

Червеното вино

Червеното вино е хит на сезона, освен това всеки знае, че то е и най-полезно. Антиоксидантът ресвератрол, който се съдържа в червеното вино, увеличава силата и физическата издръжливост. Освен това специалистите казват, че

Една чаша червено вино се равнява на шест чаши бяло вино по благоприятно въздействие върху организма.Екип от Института по генетика, молекулярна и клетъчна биология в Страсбург доказа, че мишките получили големи дози от веществото, могат да бягат два пъти по-далече от другите.

Вероятно ресвератролът засилва метаболизма и така мускулите работят по ефикасно, като изгарят повече енергия. Механизмът вероятно е същият и при хората.

Това може да осигури ново лечение срещу затлъстяване и диабет, както и ново средство за увеличаване на издръжливостта, но преди това са необходими допълнителни изследвания. Учените изтъкват, че трябва да бъде уточнено дали високи дози от веществото са безопасни за хората.

За да се постигне ефектът, получен с мишките, хората би трябвало да изпият стотици хапчета, равняващи се на стотици чаши вино дневно. Предишно изследване доказа, отново при опити с животни, че ресвератролът удължава живота и предпазва от затлъстяване. Освен червеното вино и гроздето, на ресвератрол са богати и фъстъците.

Интересно е заключението на учените от Маинц, че червените вина от Франция, за разлика от германските, защитават сърдечно-съдовата система на човека.

Улрих Фьостерман от Фармакологичния институт към университета в Майнц е анализирал механизмите, благодарение на които червеното вино действа благотворно на сърдечно-съдовата система. Основна роля тук играят различните растителни вещества, които се съдържат в напитката. Така наречените флавоноиди, полифеноли и фитоалексини съдействат за освобождаването на окисленията на азота /NO/ по вътрешните стени на кръвоносните съдове. NO действат разслабващо на гладката мускулатура, освен това предотвратяват възпаления и запушвания на съдовете.

По време на есенния конгрес на Германското общество на кардиолозите в Нюрнберг Улрих Фьостерман изнесе доклад, в който доказва, че тези прекрасни свойства са характерни за френското вино. То съдейства за многократното освобождаване на NO.

Що се отнася до германското вино ученият почти не е открил неговия терапевтичен ефект. По време на експериментите благотворната реакция на NO не е била открита, ако не смятаме наподобяващ страничен ефект, причинен от чистия алкохол.

Ябълково вино или Сайдер

Ябълковото вино е алкохолна напитка, направена от ферментирал ябълков сок. В миналото е било известно като сайдер.
Специалисти от университета на Глазгоу твърдят, че около половин литър ябълково вино на ден е полезен за здравето, пише в. "Сън". Серена Маркс и колегите й установили, че напитката е богата на феноли - химикали, които предпазват организма от ракови заболявания, сърдечни болести и инсулти.

Изследователите от Глазгоу ще тестват ефекта от ябълковото вино върху 12 доброволци, за да проверят как съдържащите се в него феноли се поемат от кръвта.

Десертните ябълки са богати на феноли, а тези, от които се прави сайдер, съдържат още по-голямо количество от полезните химикали, обяснява Серена Маркс.

Как да поръчваме/купуваме добро вино

По принцип, първо се гледа цвета и чистотата (прозрачността) на виното. Чистотата е индикация, че винарят си е свършил добре работата. Ако течността е мътна, тъмна, или пък в нея плуват малки парченца, това означава, че производственият цикъл е бил претупан, а условията, в които виното е отлежавало, съвсем не са били идеални. Всичко това говори за лошо вино, или в най-добрия случай за нещо, което може да ви напие бързо. В днешно време обаче всичко това може и да означава, че винарят е направил всичко както трябва и че познава добре техниката за филтриране на алкохола.

Ако цветът е много блед, това може да значи две неща: че виното е много леко и деликатно, или че има само една силна съставка. Колкото по-богат е цветът, толкова по-силно е самото вино. Това правило обаче не е абсолютно. За портвайна, например, няма значение, дали е светъл или тъмен на цвят, алкохолът ще е еднакво силен. Ако пък пиете шардоне, то може да е много тъмно на цвят, но дори и да си пийнете повечко, това няма да е проблем.
След като сте преценили чистотата и цвета на виното, пробвайте, как то ухае. Духнете лекичко в чашата, за да се получи полъх, сякаш от отварянето на бутилка. Какво подуши носът ви? Понякога в началото това е една определена, силна миризма, но след няколко мига, се долавят други, по-различни нотки, които изплуват постепенно.

Следващото нещо е да разклатите чашата. Помиришете виното, докато го правите. Как се промени усещането? Усетиха ли се нови аромати? Ако не, знайте че виното в чашата не е от най-добрите. Усещането трябва да сложно, комплексно, като малка “симфония”.

Вярно е, че усещането е пълно, но все пак би трябвало да се открият отделните аромати. Усещате ли мириса на плод? Ако да – на какъв плод. Бихте могли да усетите различни аромати – на ябълки, грозде, боровинки, ягоди, къпини, сливи, круши, лимони, грейпфрут и други. Други аромати, които можете да доловите, са на минерали, на шоколад, на тютюн, на сладко, на цветя, на подправки. Когато усетите тези благоухания, опитайте се да ги дефинирате по-точно, например – аромат на зелена ябълка, на натурален шоколад, на канела, на черен пипер, на босилек и т.н.

Следващото нещо е да отпиете от виното. Човешкият език е невероятен орган – изключително чувствителен и сложен. Опитайте се да определите, как езикът ви реагира на течността – върхът му, широката му част, двете му страни.

Повторете същия процес ще веднъж.

Преценете отделно вкуса и вида на виното. Добре ли се съчетават те?

Погледнете на глътката вино, като на цялостно ястие. Дали отделните му съставки си пасват, какъв е общият вкус, който оставят?

Какво е крайното усещане от виното? Горчив или сладък вкус оставя в устата ви. Този вкус задържа ли се, или изчезна за миг? Как се промени усещането минута, след като отпихте виното, а след три минути?
В истински доброто вино, всичко трябва да е в съвършено цяло. Мирисът, вкусът, дори цветът са от значение, дали ще усетите истински празник от една чаша вино.

Да поръчаме бутилка вино – при това правилното вино – може да бъде предизвикателство, ако не познаваме основните факти.
Освен това, с което почти всички са наясно, а именно, че червеното върви повече с месо, а бялото – с риба, повечето хора нямат понятие на какво да обръщат внимание, когато трябва да се избере най-доброто вино за вечерята и често поръчват най-скъпото, водени от грешната представа, че цената е най-добрия индикатор за качество.

Златното правило:
Използвайте акронима БПИК, когато купувате или тествате вино. Това означава:
Баланс: реколта, киселинност, дали е отлежавало в дъбови бъчви или не, танин (в червените), процент на алкохола и отлежалост.
Продължителност: колко дълго вкуса се запазва в устата ви.
Интензивност: колко силен е вкуса.
Комплексност: ако виното има няколко вкусови “пласта”, включително и послевкус.
Ето и няколко практически съвета, които биха ви улеснили, ако купувате вино за в къщи и когато го сервирате:
1. Проверете етикета, за да видите как е произведено виното (дали гроздето е брано на ръка, дали е отлежавало в дъбови бъчви и т.н.), произхода на виното и реколтата.

2. Цената на виното зависи от търсенето, въпреки че само цената не е показател за качеството. Балансът и продължителността на вкуса са ключовите фактори, така че ако има възможност – поискайте да пробвате. Правилото е: колкото по-дълго се запази вкусът в устата ви, толкова по-добро качество е виното.

3. Когато купувате вино, винаги избирайте коркова тапа или капачка на винт. Някои много добри вина вече се продават с винтова капачка. Преимуществото е, че няма опасност виното ви да е с вкус на тапа. Единственото, което още не е проверено при вината, затворени в бутилки с капачка на винт е колко добре ще отлежава. Никога не вземайте бутилка със синтетичен корк. Те не прилепват добре, което означава, че се просмуква кислород, а това има лош ефект върху виното.

4. Питайте консултантите в магазина (в случай, че пазарувате в голям или специализиран магазин, а не в кварталния гараж) за мнението им – може пък да ви изненадат приятно с компетентна информация.

5. Винаги сервирайте виното с подходящата температура. Между 16 и 18 градуса е идеалната температура, а ако не можете да я “уцелите” знайте, че както за бялото, така и за червеното вино е по-добре да са твърде студени, отколкото твърде топли.

6. Не забравяйте да сипете червеното вино в кана, преди да сервирате. Ако искате да подчертаете какво вино сервирате, специалистите препоръчват първо да го изсипете в кана и след това да го върнете в бутилката с фуния.

7. Когато планирате парти, се заредете добре. Смятайте приблизително по бутилка на човек.

Сирената - идеалното мезе за вино

За много хора сиренето и виното вървят ръка за ръка, както солта и пипера, рибата и пържените картофки, шопската салата и ракията. Трудното идва, когато трябва да се подбере конкретно вино за конкретно сирене, защото както при правилна комбинация тези продукти взаимно се подчертават, така при необмислено съчетаване се губи усещането за истинския им вкус. Още по-сложно става, когато имаме дъска със сирена. При комбинирането на вино с храна са важни интуицията, доброто чувство за съчетаване на вкусовите нюанси и любопитството, а не цената или репутацията на едно вино или сирене.

Съществуват някои общи принципи, които могат да помогнат за ориентиране в безкрайния свят на вината и сирената:

- Белите ви�