Какво е същественото в обучението и възпитанието? Трупането на знания, осъществяването на правилни връзки между заучените факти, прилагане на наученото? Или и трите неща, взети заедно? Да, но на различен етап от израстването на детето. Малките деца трупат неимоверно бързо факти, информация за заобикалящия свят. По-късно, когато са готови физиологически започват да разбират правилно връзките между наученото и да го прилагат на практика. Но тук, в ранните им и невръстни годинки е времето ние да подаваме нужната информация, която след време ще им е от полза за тяхното изграждане като личности. Колко деца заместват липсата на нови факти за света около тях с всевъзможни вредни игри и занимания, които в последствие няма да им послужат за нищо. А тези ценни години никога няма да се върнат...

Една уместна стъпка в тази посока е успоредното изучаване на два и повече езика от най-ранна възраст, като това, разбира се, включва и умения за четене на чуждия език. Дъщеря ни, която е на 3 години започна да чете на английски език първо отделни букви, след това цели думи, изречения и в момента чете съвсем спокойно текстове с помощта на уместно разработена и лесно възприемаща се от децата система за произношение, и с моя помощ, разбира се. Тази индивидуална работа с детето от страна на родителя, който го познава най-добре, не може да бъде заместена от никоя частна или държавна детска градина, или групова институция, която няма същите мотиви като родителските, тъй като това изконно право е дадено по принцип на семейството. Учебника, по който учим е: Teach your child to read in 100 easy lessons, с автори Siegfried Engelmann, Phyllis Haddox и Elaine Bruner.

Помислете си за старта на едно дете, което започва образованието си с умения да чете на чужд език от 3 годишна възраст и е толкова жадно за нови знания, че навсякъде се учудват на възрастта и уменията му! Да спреш развитието на едно такова дете е равносилно на престъпление! А колко много деца биха могли да получат по-добър старт и по-добро бъдеще...

За нас, родителите, децата неизменно са най-голямото богатство. Няма нещо, което да се сравни с тях. От мига, в който с треперещи ръце поднесем новороденото към коритото, през незаменимите мигове, когато то научава първата дума, прави първата крачка, казва първото изречение, измисля свои собствени игри, мимики и жестове, до неговото завършване като личност, вече знаем, че сме дарени с изключителен дар, и с неизмерима радост. Където и да ни отведе живота, миговете на удовлетворение, и щастие остават запечатани в умовете, и в сърцата ни. Успокоението, което се изписва на личицето на детето, когато мама му заговори, усмивката, която грейва като слънце, когато мама го прегърне и, когато то каже за първи път “Мамо” … всичко това е част от това удовлетворение, и щастие. Колко много научават децата от това че са обичани и ценени.

Пред нас, като родители, се появи възможността, която ние с радост приехме, да обучаваме детето си и на английски език от най-ранна възраст. Чувах коментари отвсякъде: "Така детето ще смесва двата езика, ще ги бърка и накрая няма да научи нито единия," "Хубаво е, но е трудно то да усвои втори или трети чужд език само от родителите си" и т. н., и т. н. В крайна сметка, започнах да говоря на дъщеря си естествено на втори (английски) език, който много обичам и, с който боравя ежедневно в работата си като преводач. Тя усвояваше много бързо думите и научи азбуката за отрицателно време. Започна сама да произнася букви, цифри и думи, които виждаше навсякъде, и, които посочваше в своите книжки. Неусетно по-горните коментари се превърнаха в безпочвени мнения на хора, които може би се спират пред всяка възможност, поради страха от неуспех.

Осъзнах, че непринуденото общуване с детето на чуждия език от ранна възраст дава много по-големи резултати от часове, прекарани в насилствено изучаване на езика по-късно (тъй като нито аз, нито съпругът ми сме били обучавани от малки на чужд език). От голяма полза за научаването на първите думи бяха атрактивните и забавни книжки, интерактивни карти, филмчета и шаблони. Детето лесно и трайно запомня думите, защото, и двата езика се ценят, и се говорят еднакво.

Изследванията посочват, че децата, говорещи два или повече езика, са по-развити от децата, които владеят само един език. Двуезичното дете показва по-добри умения в области, които нямат нищо общо с езикознанието, в сравнение с дете, което знае само един език. Досега няма данни, които да подкрепят старото мнение, че децата, които учат два и повече езика, ще се объркат, и няма да научат добре нито един от тях. Напротив, данните сочат, че ранното излагане на чуждия език благоприятства по-добрите езикови постижения по-късно в живота.

Така че, ако и вие се питате, "Един, два или три езика?" имайте предвид, че малкото дете до петгодишна възраст трупа много интензивно градивен материал за по-нататъшното си асимилиране и приложение, и това време е незаменимо. Съумейте, също, така да представите чуждия език, че детето да го възприеме като свой роден, ценен, обичан и говорен от своите родители. Това аз оценявам като може би най-важното при научаването на чужд език. С тази нагласа детето ще усвои безпроблемно думите и от двата езика, постепенно ще започне да ги разграничава, и да ги използва според ситуацията, не на последно място, ще научи чуждия език без акцент, ще си служи с него по-свободно и достъпно.

Така вложеното време и усилия от страна на родителя ще бъдат наистина безценни, а научените езици - истинско богатство за децата.

Ю. Милева

Снимка от Axinia

Все още помня съвсем ясно времето, когато още от петгодишна бързах да сложа тежката чанта с учебници на по-големите и да тръгна, и аз на училище. Каква неописуема радост беше, когато навършила шест годинки, с една година по-рано от другите деца, ме записаха в първи клас! Де да можеше и да спя в училището! "Ще науча нови неща," си мислех аз, "Ще се запозная с мои връстници," "Ще отворя вратата на един по-добър свят, на един по-добър живот ..." И, да, научих много нови неща, запознах се с мнооого нови хора, само че животът ставаше все по-лош, а светът все по-неприятно място. Е, ще кажете вие, добре дошла в реалността - такъв е животът. Само дето не можех да разбера как, след като "такъв е живота," дързостни активисти навсякъде около мен пееха, "Върви народе, възродени! Към светли бъднини върви!" Къде бяха тези светли бъднини?! Може би там някъде ..., но къде!? И още куп въпроси напираха в детското ми съзнание: "Защо има несправедливост," "Къде мога да намеря истината," "Какво се случва след смъртта?" Въпроси, на които по-възрастните и както се предполага, по-умните, би трябвало да знаят отговора ...

Днес, от разстоянието на времето гледам как по-малките си задават същите въпроси и дори още по-отчаяно отпускат глави при липсата на удовлетворяващи отговори. Дали истината е в научаването на нови и нови неща, в изучаването на езици, в доброто поведение и отговорното държание? Но защо? Защо са всичките тези неща, по каква причина? Кой, ако не родителят или учителят може да каже това? Може би връстниците ни, които също като нас питат, или бабите и дядовците ни, които връщайки се назад в живота си, виждат грешките си и търсят причината за тях?

Днес повече от всякога животът е лош, а бъдещето - неясно. Дори в къщи, интернетът не е безопасен, форумите и чатовете са невидима примка, а училището предлага все повече подводни камъни и плаващи пясъци. Родителите осъзнават това, но как да го променят, когато самите те имат нужда от промяна. Искат децата им да научат най-полезната информация, да контактуват с най-добрите ученици, да знаят отлично чужди езици и така нататък, и така нататък, но не разбират, че промяната е всестранна, и е въпрос на всеобщ мироглед, на цялостното виждане за живота, и за света. Подобно на детето, което учи чужд език най-добре, когато е в подходяща среда, в която този език се говори (било то с четене на книжки, със слушане на приказки, с гледане на филми и с общуване с родителите на този език), така и ние няма да можем да говорим с езика на любовта, ако не сме направили вътрешна промяна. Без цялостна хармонична промяна ще приличаме на дете, което не е обикнало езика, който учи и, вместо да възпитаваме децата си, ще се чудим на кого да ги оставим, за да се освободим от тях. А децата ни са бъдещият свят, плодът на нашето възпитание и обучение. Нека да обичаме езика на живота и на любовта, за да се радваме на добри плодове. Нека да променим себе си и да пуснем светлината в душите си. Нека да сгреем техните сърца.

Ю. Милева

ПОДАРЪЦИТЕ - КАПРИЗ ИЛИ НЕОБХОДИМОСТ

Какви подаръци купуваме за нашите деца? Колко често сме си задавали въпроса: Какво да купя на детето си? Дали ще му хареса? А подходящо ли е за него? Въобще всеки родител поне веднъж се е озовавал пред дилемата - влакче или куклена къща, говорещо мече, или плачеща кукла, детско пиано, или музикална фиеста.

Но дали поставяме акцента на правилното място? Защо купуваме подаръци - дали, защото те са предназначени за децата и представляват интерес за тях, или, защото те са част от нашето отношение към тях? Понякога децата вземат камиончето или куклата, и още преди да са показали радостта си от притежаването на играчката, я захвърлят без да я погледнат втори път, а друг път с нескрито вълнение очакват своята играчка, която са избрали за себе си, и си играят с нея редовно, като с това показват колко са оценили подаръка на своите родители. Това кой вариант ще изявят те на своя рожден ден, на Рождество Христово или на детския си празник, зависи от техните родители. Няма по-скъп подарък за родителите от това да видят усмивката и радостта по лицата на децата си. Това на практика е резултатът от правилното възпитание на децата.

Не са толкова малко децата, които са затрупани от всякакви играчки и които поглеждат поредната играчка с досада и апатия, и искат по-голяма, и по-голяма. И, ако случайно родителите не могат да им я осигурят, те стават открито агресивни. Такива деца ще поискат количка, след това, камионче, а защо не и истински самолет, когато са още на 12 - щом родителите го позволяват ... Вярно е, магазините са отрупани с всякакви играчки и не са пестеливи по отношение на моделите, цветовете и формите на тези играчки. Но децата нямат нужда от всеки съществуващ екземпляр или вид играчка. Те се нуждаят от много по-малко, дадено с любов и по подходящия начин. Неминуемо малките деца искат да влязат във всеки магазин, да пипнат всяка играчка, да видят всяко ново и интересно за тях нещо. Това е нормално, те са малки и тепърва събират впечатления за света около себе си. Но колко по-добре е родителите да бъдат искрени с тях, като казват: "Тази играчка или много подобна на нея вече я имаш в къщи, а дори твоята е по-хубава от нея" или "Виж, тази играчка все още не е подходяща за тебе, защото си малка, ще купим друга, която е за твоята възраст." Хубавите играчки са необходимост, децата ни израстват с тях и, ако се подходи по правилния начин те стават безценни в техните очи. Хубаво е те да научат, че подаръци се получават по повод, че един ден подаръците ще се променят, но тяхната стойност все още ще зависи от този, който ги подарява и от посланието, което те носят със себе си. Подходящият подарък в подходящото време е безценен. Това е урокът, който децата ни трябва да научат. Така те ще очакват с нетърпение своя подарък на Рождество, ще се радват, когато им подаряваме нещо и ще го оценяват. Играчката по случай, че са достатъчно пораснали за нея и тя ще бъде полезна за тях не може да се сравнява с безразборните подаръци по повод и без повод, които само ги превръщат в открити консуматори и незадоволени егоисти.

Искреността в отношенията към нашите деца е ключовият фактор те да станат благодарни, щедри и доволни от това, което притежават. Без искреност и подходящо отношение, подаръците никога не стигат, майките и бащите са жестоки деспоти, а децата са недоволни от всичко.

Ю. Милева

Всеки адекватен човек знае обаче, че България жизнено се нуждае от изтелигентни и разумни нови поколения. Подрастващите са тези, които могат и трябва да забутат бързо страната ни по релсите. Предните поколения нямат шанс поради комунистическата си обремененост, а моето поколение - поради посткомунистическата си обременост от прехода. Поне така изглежда. Много се дразня, когато трябва да се обсъждат интелекта, интересите и вижданията за живота на болшинството от моите връстници и затова предпочитам да не говоря/пиша много по тази (безкрайна) тема.

А българските управляващи съвсем естествено нямат намерение да променят нищо в тази насока. На тях стадото им върши чудесна работа като си гласува за тях (или просто се въздържа от гласуване, което е същото като да гласуваш за БСП, ДПС, Атака, ГЕРБ или разпадащото се НДСВ ), въпреки вредите, които нанасят на българската държава. Образовани и самостоятелно мислещи български граждани на тях не са им нужни и реформи в образователната система почти не се правят, а ако се правят, са безмислени и съответно безсмислени.

Затова аз лично много се радвам на всеки признак на пробуждане, на някаква амбиция за работа, проявена от възпитатели и учители - хората, които имат основна роля в оформянето и образовеното на бъдещите поколения българи. Конкретния пример, който ме впечатли, беше иновативността на учителите Катя Капанова и Ирена Калчева, ръководещи група „Делфин“ от софийската ОДЗ № 30 „Радецки“. Та тази група се е сдобила със... свой собствен блог, чрез който учителите и родителите да комуникират и взаимодействат. Напук на обидно ниското заплащане, напук на лошите условия тези хора проявяват някакъв по-особен интерес към работата си, някакво по-голямо желание за действия, които да доведат до развитие и до по-добри резултати. Все неща, които са в наш общ интерес.

Мога да кажа само „Хвала!“ на такива амбициозни учители! И да пожелая успех в начинанията им, разбира се. Както в това, така и във всичките им останали. Защото съм сигурен, че има такива.

Ето адреса на блога отново: http://delphin2004.wordpress.com/

какво гледат децата ни?

Неотдавна в съвсем непринуден разговор с друга майка стана въпрос за това: 'Какво гледат децата ни и има ли то влияние върху начина им на изразяване, върху тяхната експресивност?' Стават ли те по-пасивни, по-мълчаливи или напротив? Дали можем да сложим под общ знаменател 'Пепеляшка,' където сякаш се изтъква, като нещо естествено лицемерното и злонамерено поведение на сестрите към Пепеляшка, и 'Baby Еinstein,' където децата се насърчават в споделяне, и в съучастване в игрите, в уроците, и дори във възложените им задачи. Начинът, по който филмчетата от тази поредица представят цифрите, животните, думите, улеснява обучението на децата. Те, също така, създават една подходяща среда, в която детето чува книжовна реч на друг език, от други деца и се научава по-бързо, и по-правилно да я възпроизведе. В различните епизоди е включена информация за това как предметите си взаимодействат, какви са геометричните фигури, какво представляват планетите и звездите, какви са животните в саваната, в джунглата, във фермата, в тропическите гори, в океана, в моретата и реките, какво представлява фермата и други. По тази причина те са подходящи за деца от 2 до 4-5 години.

Неприятно е, когато такива изграждащи и ползотворни филмчета, като филмчетата от поредицата 'Baby Еinstein' бъдат слагани под един знаменател с всичко останало. Вниманието на родителите не може да бъде заменено с каквито и да са филмчета, но можем уверено да оставим децата за известно време пред екрана с тези филмчета, които ще допринесат за тяхното изграждане и развитие, и ще насърчат тяхната самостоятелност.

Ю. Милева

(Статия - възпитание)

Пример за нашите деца!

Често се казва, че Христос е нашият пример и, че трябва да следваме Неговия пример. Първо, ние трябва да влезем в истинската духовност, преди да можем да поведем нашите семейства да бъдат семейства на вярата. Тогава, когато станем семейства на вярата, ще съучастваме с Бога в писането на писмото за Христос в нашите деца.

(Статия - възпитание)

„Не очаквах това да се случи” е коментарът на човек готов да направи промяна в мисленето си. Когато съществува несъответствие между това, което е очаквано и това, което в действителност се случва, ученето и разсъждението се повишават. Малките деца трябва да взаимодействат с обектите. Описването, сравнението и противопоставянето на качествата на обектите ще подпомогне разсъждението. Например, даването на детето на възможността да промени формата на даден предмет, за да види, дали съществува съответстваща промяна в значението му, учи за причинно-следствените връзки, които са решаващи, за да могат децата да се научат да мислят. (Статия - възпитание)