"Демокрацията излиза от дулата на пушките." * Сигурен ли си, че ще оцелеш утре?

Което ми дава хубава тема за евентуален бъдещ пост - навика на различни държави да използват войниците си за опитни мишки.

(Изкопано благодарение на Science Punk.)

SPC-4 Ричард Спрингман (Армия на САЩ, пленен на 25 май 1970 г.) говори с офицер от армията на Северен Виетнам, който разглежда неговият символ на мира. Спрингман е един от 28-те американски военопленници, освободени от Виетконг на 12 февруари 1973 г. Снимка: SSGT Herman Kokojan (на този не се наемам да му транскрибирам името :) ), 12 февруари 1973 г.

Това ми напомни за сцената от Full Metal Jacket, където един офицер разпитваше главния герой защо носи въпросния символ, а на каската му е написано "Роден да убива..."

Въпрос: Така ли се пише "военнопленник"? Първите две н-та ме съмняват.

Оправено на 30 август. :) Май трябва да си купя правописен речник.

Статията в Ню Йорк Таймс:
The New York Times » Words Unspoken Are Rendered on War’s Faces

Слайдшоу от снимки:
The New York Times » Purple Hearts

За пръв път се сблъсках с това правило преди няколко години, когато разглеждах страница с информация за MP5 на един фенсайт на Хеклер и Кох, в коментара към една от илюстрациите, който ме озадачи. Разучих за какво става дума и оттогава се вглеждам във всяка снимка на натовски кашик, стиснал оръжие, подхилвайки се щом видя познатия жест.

Днес обаче направо се изсмях на глас - не на жеста, а на липсата му. В Pishtov.com справедливо се подиграват на Аксиния заради непознаване на правилата. Вероятно пистолетът не е бил зареден, но все пак се предполага мацката да демонстрира агресия, не глупост. :)

В началото на снощната игра на Alpha Centauri компютърът ми даде начална позиция на някакъв забутан остров. Сух терен, минимум ресурси... Карай, казах си, поне другите фракции няма да ми досаждат за известно време. Садих гори, измъквах максимума от оскъдните находища, тормозех туземната флора и фауна, разселих се из океана при първа възможност... В началото фракцията ми беше една от най-слабите, но после... Успях да завърша първите два "секретни проекта" и технологиите и икономиката ми получиха тласък напред. Бавно, но сигурно започна да нараства стълбчето на диаграмата, което представяше моето развитие, сравнено с това на останалите... И докато те прахосваха ресурси в борба помежду си, аз се развивах на изолирания си остров... В един момент се оказа, че аз имам най-малко градове от всички, но моите са гъсто населени, икономиката ми е силно развита и като резултат - компютърният статистик определя мощта ми като "ненадмината".

И тук, както казват американците, "лайното удари вентилатора" - в звездния ми момент се оказа, че не мога да постигна дипломатическа победа, което е странно, защото играех с най-дипломатичната (на теория) фракция - миротворческите сили на комисар Правин Лал ("комисар" като "член на комисия" на ООН ;-) ). Не знам защо никой от другите не желаеше да гласува за мен - дали заради обществения строй ("Демокрация" ;-) ), дали защото бях най-силен от всички, или заради егоистичното ми нежелание да се обвързвам с когото и да било от тях. Може би имаше нещо общо и с "планеторазрушителите", които се гушкаха в моите ракетни силози...

Бяха оцелели само четири други фракции - председателят Янг председателстваше от някоя затънтена килия на Индустрии Морган, а Бог явно не беше благосклонен към сестра Мириам, защото спартанците я бяха измели от лицето на Планетата. По някакъв начин успях да се скарам едновременно с три от четирите - морганитите, спартанците и Планетарния Университет (кучият син Захаров изтъргува една камара технологии с мен, но се нацупи, когато му отказах последната). Опитите ми да сключа съюз с геянците се оказаха неуспешни и аз направих глупост - започнах война на няколко фронта едновременно.

Да, именно - не на два, а на няколко фронта. Стоварих десантни части на три различни бряга из Планетата. Опитите ми да им разчистя път от въздуха имаха временен успех - гадовете се научиха и нафрашкаха базите си с противовъздушни подразделения. Тъй като се бях развил на изолиран остров не можех да доставям бързо подкрепления и моите сили изнемогваха на чужда територия, неспособни не само да продължат, но и да задържат завоюваното.

Горе-долу по това време се усетих, че: а) Въпреки че мощта ми е все още "ненадмината" и значително по-голяма от тази на всеки мой противник, взет поотделно, сборната им мощ е по-голяма от моята; б) дипломатическата победа е невъзможна; в) като следствие от а) и б) войната ще се проточи доста и вероятно ще се наложи да използвам "планеторазрушителите"; г) предвид в), най-уместно е да запазвам играта и да си лягам, защото става късно. :)

Каква е поуката от баснята и връзката на цялата скучна-за-непосветения история с първия абзац оставям на читателя да прецени сам...

Дразните ли се от една от дежурните сцени в екшън-филмите, в която главният герой (често хванал за ръка главната героиня) бяга от хеликоптер, обстрелващ го/ги с картечница, която незнайно как винаги пропуска? Не? Моля, изгледайте това клипче и си преразгледайте мнението...