Десет години по късно ,1978 година, имах шанса да работа с кубинци. По повод на една наша оферта за предприятие за бутилиране на газирана минерална вода с кап.18000 бут./час за град Пинар дел Рио,получавам телекс, че пристига кубинска делегация за подписване на договор. Ген.директора ми нарежда незабавно да се срещна с референтите за Куба в МВТ и КИНТС /Комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество при МС/ И двамата референти ми пеят една и съща песен: 1979 г. ще се състои втория конгрес на ККП и др. Фидел искал делегатите да пият кубинска газирана мин.вода.Той звънал на др.Живков да съдейства предприятиета да бъде пуснато в срок. Др.Живков обещал и те, референтите, искат да бъдат своевременно информирани ако има пречки. Направи ми впечетление, че при споменаването на Кастро с показалец сочеха на запад, а на Живков-към тавана, по-скоро към небето. Спомних си , че един ген директор, от икономически и патриотични чувства не искаше да включи в договара за завода за напоителна техника "Героите на 26 юли" хиляди метри медни кабели.Изгониха го от системата като мръсно коте.Беше забравил, че патриотизма включва и любов към Куба.

Делегацията в състав от трима души пристигна. С единият от тях водехме преговорите, а другите, две жени , имаха срещи с проектантите за изработване на технологичния проект. Притиснати от указанията на първите си държавни ръководители, за две седмици подписахме договора и обилно го поляхме в несъществуващия вече ресторант „Ропотамо“. Финала , обаче беше много тъжен. Едната от жените получава криза през ноща в хотела, другата не знаела че тя страда от задух и не и подала спрея от чантата и. Почина.

С голям зор произведохме оборудването, доставихме го, извършихме шеф- монтаж и конгресмените си наквасиха гърлата.

Две години по-късно, 1980 година, пътувам за Куба по маршрута София-Прага-Гандер-Хавана.Задача-да подпишем договор за пет предприятия за производство и бутилиране на рефреско- газирани напитки. Там е екип от трима проектанти, които вече са обиколили площатките и са направили скиците на разположението на оборудването.

Прага-отвратително дъждовно време и съм принуден да пия пет часа прекрасна бира с препечени хапки с чесън. Гандер-силно впечетление ми направи огромните омари и вратата в транзитнота зала през която преминават тези които искат политическо убежище. Летим към Хавана. Съседите ми- лепа цура и нейния приятел предлагат да пием по едно уиски. До Хавана станаха по три. Да не забравя и картината от нощния Ню-Йорк осветен като огромна коледна елха. Кацаме рано сутрин. Моите хора ме чакат. Настанявам се в хотел Хавана Либре /Хилтон /, тегля едно душче и на плажа някаде близко до Хавана.Влагата и горещината са ужасни-потта се стича по цялото тяло и ручейчетата влизат в обувките. Налягали сме под чадър в кръг като голяма маргаритка и си говорим за задачите. Очертава се, че можем да приключим работата до седмица,предвид, че оборудването съвпада на 90 % с това на предприятието в Пинар дел Рио.Водата и плажа са прекрасни. Тръгваме към колите и питам нашия представител, дали има "мурви", а той се огледа и "пис, пис" сякаш вика котки. Дотичаха две кубинки, достойни да участват във всеки бекини конкурс и да дойдат с нас на край света, както те го разбират.За фалшивото повикване, девойките получиха подарък по една моряшка фанелка. Аз нямах контакти с обикновенни хора, но нашите специалисти категорично считаха,че тук хората живеят бедно в постоянна оскъдица.

По време на нашия престой, се състоя поредния годишен карнавал. На крайбрежния булевард стаяхме прави на каменен парапед и наблюдавахме преминаващите "кароси" на чийто пищно декорирани платформи мъже и жени бясно танцуваха самба.Бразилска работа. Може би не е толкова пищна обстановката но оставя трайни следи в спомените на човек.През цялото време разнасяха бира в картонени чаши бира-спомен за най-отвратителната напитка която съм пил.

Не знам по какви причини но "Тропикана" не работеше, но посетихме 4-5 ресторанта и много барове в старата част на Хавана. В ресторантите нашите хора от търговското представителство идваха с чанти като водопроводчици пълни с хавана клаб, хапвахме задушени свински джоланчета и се наслаждавахме на латино танците. В баровете в старата част на града пиехме я мохито, я дайкири, както на времето Хемингуей го е пил.Тук видях и величието на старата архитектура, която умираше- Кастро беше обещал, че къщите на имигриралите кубинци ще запази 20 години и сега те пустееха и се разкапваха.Вечер, преди да се приберем в хотела се отбивахме в една сладоледжийница "Копелия", удряхме по 3-4 топки чуден сладолед и се отправяхме да спим.Една вечер прибирайки се в стаята си, отвори се една врата и от там излезна една кубинска газела, току що изкъпана. Върви с мен ими говори на испански.Тук може да се каже,че съм и затворил вратата под носа, но не. Поканих я, пихме по едно уиски , тя хапна половин кутия пияни вишни и през цялото време говореше , а аз не знам и дума испански.Тръгна си с остатъка от кутията бонбони под мишница, разменяйки си по една целувка по бузите.

Нашите командировачни се водеха като конвертируемо песо.Ходихме до някакъв магазин, нещо като нашия Кореком и от там си купих три кутии пури и хавана клаб но кафяв-по-дълго отлежавал.

На шестия ден, подписахме договора, а на семия ден се качихме на самолета за София по същия маршрут.Много български специалисти изпращаха съпругите си.Защо ли ми се струваше ,че в очите им се четеше радост? .

В експозето си зам. министъра на финансиите г-н Ивановски заяви, че в действителност  няма спиране на плащането на проекти по програмата Сапарт, но временно няма да фактурираме към Брюксел за да си получим 50 % от сумата. С една дума ще финансираме проектите 50%. От къде ще ги финансираме- вероятно от бюджета. До кога-новините съобщават 26.5.2008, но тогава идва някаква ревизионна комисия, докато направи ревизията и доклада за нея и той се одобри / ако няма пак фалове / отиде август-септември.

Този пост го пиша спонтанно. Аз съм затова да се изплащат 50% на честните изпълнителите на проектите, защото в противен случай ще фалират. Ако има нещо което да ме нервира е спокойствието на зам.министъра-нали няма да плаща от своя джоб. Вероятно, това ще се случи и по другите програми. И, разбира се няма да има виновни.Но, нали сме царе на харченето на чужди пари, за 10 дена-1.4 млрд.лева.

By the way, когато граждани осъдят България, от къде вземаме парите за обещетения? Има ли виновен?

Щракнете думичките даващи връзка към други сайтове и вижте сравнения и в мъжката част, а също историята на Татаристан.

Този цвят е оригиналния за повърхноста на Марс.

Панорамната снимка на местноста, от която е извлечена фигурата, можете да  намерите в сайта на НАСА.

Двеминутният клип е направен през 2005 г.за фирмата Scruffs, произвеждаща работно облекло за строителни работници и през същата година печели две награди на Международния киноно фестивал за рекламни филми в Кан. Клипът никога не е показван по телевизията и едва през миналата година е бил качен на YouTube, а междувременно Сара Грин става учителка.

Родителите искат учителката да бъде уволнена, но засега директора на училището само е отстранил временно от преподаване до изясняване на случая.

Това ми напомни виц от 50-те години. В един клас правят проверка. Девствена се оказала само учителката по български език.

Виж клипа.

Battle of Kruger е най гледаното видео в YouTube през 2007 г. Kruger е парк за фото- видио сафари в ЮАР. Видиото е поместено в сайта преди 8 месеца и е видяна от над 22 милиона посетители с над 19 хиляди коментара. Помествам го, поради това, че няма пострадали лъвове, крокодили и биволи включително и малкото биволче, което за малко да бъде изядено.

Вчера се наложи да ползвам надлеза и бях силно разочарован. Асансьорите не работят – възрастни хора, инвалиди и майки с малки деца не могат да пресичат булеварда и да ползват автобусния траспорт; стълбите и хоризонталната част на надлеза са потънали в мрасотия; прозрачния покрив вече не е прозрачен също от мръсотия. Животът ме е научил, че направиш ли нещо трябва и да го подържащ и за да не бъда само критикар препоръчах на общината в тръжните документи, за подобни обекти, освен подръжка в гаранционния срок да има клауза и за след гаранционно обслужване.

П. П. С изграждането на надлеза, светофарната уредба беше премахната, но само на 30 – 40 метра има друга такава уредба и не се получи ускоряване на пътното движение по булеварда. Все си мисля, че с няколко платки и синхронизация на двете светофарни уредби биха се спестили парите за тази инвестиция.

 Неизвестен художник  15 век. Портрет на кардинал Карл ІІ Бурбон.

Йероним Босх / 1453 - 1516 /. Фокусник.

Щракнете върху картините за да ги увеличите. Разгледайте внимателно мъжките фигури. Не ви ли приличат на В.В.Путин? Аз мисля, че приличат.

1.Поръчаната алуминиева или пласмасова дограма пристига със съответното превозно средство. Няколко бачкатора с лостове, тесли и сандъчета с инструменти влизат  в апартамента. Под загрижения поглед на стопанката,внимателно се свалят черчеветата, че недай боже да се счупи някое стъкло и да обоклукчи апартамента. Следва джаста-праста и останалата част на дограмата е свалена.

2.Бачкаторите и стопаните внимателно поставят черчеветата до или подпряни на боклучийските кофи. Отпадачният дървен материал , с произход вероятно от Коми ССР, се изхвърля на същото място.

3.Пристигат "чистачите"на ценни вторични суровини. Стъклата на черчеветата с размери 1.20х 1.20 м. се чупят с камък или крак , а горивото за студените зимни дни се товари на конски каруци или модифицирани детски колички. Начупените стъкла стоят с месеци ,чакайки камионите за едри отпадъци на "Волф" ,пардон на " Екуест",да ги приберат. Подобно е положението със старите мебелите.

Та питам се, след като  от "Нова Бразилия", тия с вакуумирания пакет който отваряме с два пръста, плащат екотакса,дали пък тези за дограма и мебели плащат такава?

http://www.youtube.com/watch?v=VkGc8i78AE8

Зрелостен изпит по обща култура в факултета  "Противопожарна защита". Б.Б тегли билетче № 25.Председателя на изпитната комисия натиска някакви копчета на магнетофонона "Днепър"и  Симфония №5 на Бетовен изпълва стаята. Б.Б навежда глава в дясно, присвива очи и пренебрежително казва:

-Знам те , Гьоте, знам те! "Малка нощна музика"! - и в ритъма на музиката припява: па-па-па-пам няколко пъти.

П.П След представлението посещавахме ресторанта на БИАТ в мазето. Сервираха пържени картофи със сирене и вино. На раздумка стояхме до 2-3 часа. Нямаше музика ,но компаниите бяха интересни.

В началото на 50-те години има концепция, всеки квартал /район/ на София да се отоплява със собствена топлоцентрала. ТЦ за центъра се изгражда на ул. Ст.Караджа, срещу унгарския ресторант, а комина, с височина на 8 етажна сграда,  дели мегдан с двора 6-то училище. Това чудо работи около 2 години, когато разбраха, че не му е там мястото. Коминът беше демонтиран а сградата реконструирана в  Държавен Сатиричен Театър, който тази година ще чества своята 50 годишнина. И да се изразя на bulenglish, уъркшоп на смеха и радоста.