Предлагам ви да се включим в тази инициатива със същата жар, с която браним Странджа и милеем за забраната на цигарите и изкореняването на тютюневите поля в световен мащаб.

И помнете: Всеки пълен член - бомба, всяка запетая - летяща крепост в сърцето на Неграмотността и Империализъма!

Човекът е обяснил, но да кажа и аз: статията е от немски вестник, очевидно описва ужасите в Аушвиц, а а по-голяма от статията е рекламата на обичното дружество, което обяснява, че днес то се грижи за газта. Спете спокойно, юдейчета. Всъщност, вероятно E.On., плащайки си рекламното място, не са искали да ги изтипосат точно в материал за газови камери, но вероятно редакторът също е страдал от несподелена любов и просто не е могъл да постъпи иначе.

Кръстоносецът на климата

Автор: Орлин

Проблемът на образованието е в неговото управление, а не в това, че учениците са лоши или учителите - некомпетентни.

Прочетох това в блога на Мартин Заимов. Хубава мисъл. Тотално измъкната от контекста, признавам, но пък може да се приложи към доста ситуации. Добре де, просто не е реално да сме нацията с най-много дебили на глава от населението, та все си натрисаме такива чудеса за управници. Последният случай пък е направо виц - събрали се турчинът, руснакът и итало-германецът от Испания и седнали да управляват България.

Явно има и друга причина освен евентуалните психични проблеми на сите луди българи заедно. Щото ако няма, викам да си направим всички едно шоу в СКАТ, че там ни е мястото. Проблемите на България определено произтичат от нейното управление. Нелепо е да караш умишлено с двеста километра в час по заледен планински път, опиянен от усещането за безсмъртие и неприкосновеност, а когато ти поискат сметка, да обвиниш за действието си акумулатора. Не че не стават катастрофи и по технически причини, ама айде верно да не е дефектирал целия народ. Все още. Не че е невъзможно да се случи като гледам накъде върви работата, ама чак пък всички да сме се изтъркали и да се нуждаем от подмяна... Та, какъв е проблемът? Политическият модел ли е? Или нещо друго?

Междувременно, Емилия Масларова, и.д. социален министър, открила топлата вода:

Бъдещето е в повече инвестиции в качеството на човешките ресурси, смята социалният министър

Остана да й пожелая да открие и сапуна. На курсове по Управление на човешки ресурси ли е тръгнала тая жена, що ли... Похвално де, никога не е късно човек да се самоусъвършенства.

Та тъй де, трябвало да промотирам пет блога, нови. Е нови - нови, ама ако не знаете за тях, пак ще са ви нови, а? :)

Лейди Вера ме изпреварила с Нож и виличка, ама и аз го промотирам. Бе момичетата повече от месец не са писали, ама все пак лято е, убедена съм, че ще наваксат. ;-) В тая връзка промотирам и блога на Баба Пена. Дали е баба и дали е Пена информация нямам, ама блогът е много вкусен! Ако пък ви се пие Мохито, ето го вашето място! Докато сме на тема манджи, ще се възползвам да си промотирам и моя вкусен блог Къщата на Грибоедов, макар че точно в момента съм на вълна зимнина. Е к'во да се прай, сезон!

А отскоро попаднах на много интересн блог - блогът на Орлин. В него пък можете да прочетете хубави неща за хубавото вино, за хубавата музика, че и за хубавите американски астронавтки, които обаче хич даже не са лишени от проблеми :mrgreen:

http://technorati.com/tag/BlogDay2007
http://www.blogday.org/

Рецепта на деня:
Баница "Руми"

Черен списък на унищожителите на българската природа

Game over! :mrgreen:

Хммм, сигурно стоят прави горките хора. Да си призная, страх ме хваща като го гледам това :?

Аплодисменти! :)

"Помолен да каже какво се случи за обрата и щастливата развръзка по случая в Либия президентът Геори Първанов бе лаконичен: "Воля, твърдост, категоричност в преговорите."...

Браво, господин президент, добре, че ти и останалите ни политици демонстрирахте такава твърдост, категоричност, а да не забравяме и волята.

И  малко офф:
Ей, алоу, News.bg, назначете си редактор бе! То пък бива правописни, синтактични, смислови и какви ли не грешки в текстовете ви, бива, ама като вашето чак пък не бива!

Взето от >тук<

Белите петна в историята ни
Венелина Попова

Странни хора сме ние българите. А ниското ни национално самочувствие най-често ни е лош съветник. Пример затова е реакцията – не на отделни историци и анализатори, а институционалната реакция по повод някакъв проект, именуван изкуствоведски (“Батак като място на паметта») на някакви автори (Улф Брунбауер и Мартина Балева) от някакъв институт (институт за Източна Европа) към някакъв си свободен университет (Берлинския). Този проект вдигна шум до Бога в страната ни, провокира изявления на най-първите мъже в държавата, на партии и политици, на академичната ни общност, и на кой ли не още. И рискува дори да се превърне в дипломатически въпрос между две държави – България и Германия.

Подобен тип реакция може да бъде акламирана или отричана. По-важното в случая е, че тя извади на светло националните ни комплекси. Знам, че тази теза би предизвикала гнева на мнозина. Но се питам дали американския президент, сенатори или някоя партия в САЩ биха рипнали, ако екип от български учени от някой наш свободен университет би решил да работи по проект, финансиран от някоя от многобройните наши или чужди фондации, който търси аргументи срещу американската демокрация, защото е изградена върху черепите и костите на хиляди индианци и на още толкова чернокожи и бели, загинали във кръвополитната гражданска война между Севера и Юга? Въпросът, разбира се, е риторичен и няма нужда от отговор. Струва ми се, че ако т. нар. проект за Баташкото клане беше подминат с мълчание или бе оборен без емоции на един научен форум, където е най-подходящото място за подобна дискусия, това щеше да бъде една много по респектираща реакция. Такава реакция би показала, че можем да сме овладени и спокойни, дори, когато преднамерено или не, манипулативно или не засегнат най-чувствителните струни на колективната ни памет и националното ни самочувствие. Фактът, обаче, че реагирахме емоционално, показва и още нещо – че не сме се простили с историята си. А това сигурно е така и защото още не сме прочели истината за историята на България. Оказа се, не само най-близката, част от която, е затворена в навярно ужасните страници от архивите на бившата ДС. А и по-далечната, свързана с петвековното ни турско робство.

Президентът Георги Първанов се обяви против пренаписването на българската история. Всъщност обаче историята ни има нужда да бъде написана отново. Този път без диктата на политиците и без съображения към чужди държави.

Тук е мястото да попитам защо в учебниците ни по история го има Баташкото клане, но го няма Старозагорското. Което държи палмата на първенството в геноцида, упражнен по време на турското робство върху българите. Да, защото на 31 юли 1877 година армията на Сюлейман паша влиза в града, придружена от башибузук и подлага на сеч невинното население на града и околните села, потърсили убежище и сигурност там. Избити са между 14 и 15 хиляди души, други над 1000 са отведени в робство. 60 часа продължава кървавата баня, за която историците със сигурност знаят, но мълчат. Тази драма не може да бъде разказана с няколко изречения. Ако в Баташката църква са изклани около 1900 българи, то в старозагорската “Света Троица” – в храма и двора й са били избити зверски над 2500. А някои от труповете останали прави, защото след като били обезглавени, нямало къде да паднат, описват по-късно малцината останали живи очевидци страдалческата смърт на невинните си съграждани, чийто спомени са в основата на няколко книги. Преди да унищожат Стара Загора и населението му, войниците на Сюлейман паша правят същото и с околните села, от тях ще спомена само Любенова махала, където са избити и изгорени живи над 1000 души. Същата участ навярно би сполятяла и София в началото на януари 1878 година, но според информация на френски журналист равинът на града разубедил Сюлейман паша да не го стори.

Защо в учебниците по история денят 31 юли 1877 година е отбелязан с едничкото изречение, че Стара Загора бил превзета от турците и опожарена, а позорът на Сюлейман паша (професор от Сорбоната с истинско име Соломон Леви) и неговата армия, престъпили всички писани и неписани закони и извършили военно престъпление (какво друго може да бъде клането на мирно население на една страна без суверенитет, въвлечена във война между две други държави – Русия и Турция?), е подминато от нашите историци с мълчание. Това е позор. Както е позор, че костите и черепите на хилядите заклани в църквата “Света Троица” вместо да бъдат експонирани, както е сторено в Батак, са бетонирани в старозагорската костница.

Може би историците мълчат за старозагорския геноцид, защото е свързан с факти, които бяха и все още са неудобни за коментар от гледна точка на взаимоотношенията ни с Русия. Около превземането и, опожаряването на Стара Загора, и избиването на цялото му мирно население витаят много въпроси. Като този например: защо войските на генерал Гурко се оттеглят към прохода Хаинбоаз и оставят града да бъде превзет от армията на Сюлейман паша? Толкова е било силно убеждението, че русите няма да оставят Стара Загора в ръцете на турците, че населението от околните села е потърсило убежище в града, а Петко Рачов Славейков лично склонявал недоверчивите да не бягат към Казанлък.

Десетки страници са изписани за смъртта на подполковник Калитин, мемориал на защитниците на града стърчи гордо край Стара Загора (и Путин му се поклони по време на посещението си в България), но за клането – нито дума. Щом такова събитие е подминато с мълчание, защо да сме сигурни, че и други важни факти от историята ни не са останали извън учебниците. Пак поради някакви “важни” съображения.

Заради това, че не познаваме добре собствената си история, връщането ни към нея ще ни поражда винаги болка. И етническо напрежение.

На финала ще кажа, че може би е настъпило и времето България да поиска от Турция да признае геноцида над българите, извършен по време на робството в рамките на Отоманската империя. Това светска Турция трябва да направи, ако иска да се разграничи от имперското си минало. И да стане част от Европа.

Тук му е мястото да кажа, че ксенофобски коментари трия всякакви. Но пък се опитвам да си представя реакцията на "националноотговорното" движение по по дефиниция и мафиотска организация по същество - ДПС. Каква ли би била тя при едно евентуално обсъждане на тоя въпрос в парламента? След като същите тези хора си излязоха при обсъждането на въпроса с арменския геноцид, нещо, което технически не би трябвало да има нищо общо с тях, понеже доколкото ми е известно, поне про форма се водят за българска политическа организация, как ли ще реагират при повдигането на подобен въпрос?

Евгения Банева, главен мениджър на курортен комплекс Русалка и съпруга на собственика на "АКБ Форес" Николай Банев, дава интервю пред списание "Максимум, публикувано и в Дневник

Евгения за шопинга:

- Пазарувам от Париж, Лондон, Рим, но напоследък от София, тъй като тук вече има много добри бутици като "Вижън", Emporio Armani. (...) Последната ни мания с моята приятелка (...) е да си купуваме лимитирани чанти и обувки на Lous Vuitton. Тръпката е не че са толкова скъпи, колкото, че е чест да се сдобиеш с тях.

Евгения за последиците от глобалното затопляне:

- Слабост са ми кожените палта, но с глобалното затопляне усещам, че ще се наложи да се преориентирам. (...) А най-скъпите неща, които мъжът ми ми купува, са колите. Фен съм на спортните автомобили. От две години карам черно Porshe Cayenne, толкова ми харесва, че вече втора година не искам да го сменям.

Евгения ни споделя някои свои слабости, в частност - страстта си към автомобилите:

- Имаме от всички нови джипове по един, Audi-та, Porshe-та, ML Mercedes, Maybach, наскоро си взехме Rover за планините.

Евгения за страстта си към корабоплаването:

Въпрос на журналист: Вече изпробвахте ли луксозната яхта, която получихте като сватбен подарък от кумовете ви - семейство Барбукови?

- О, да (...). Първият гост, който стъпи на яхтата, беше приятелката на премиера Елена Йончева. Сергей Станишев през това време се гмуркаше около Русалка, а понеже тя си беше навехнала крака от тенис, целия ден прекарахме заедно на яхтата ни. С Елена сме добри познати по фитнес линия, преди ходехме заедно в залата на Правителствена.

Евгения споделя с нас как успява да си опази нервите:

Скоро ще имаме и самолет, но това за голяма корпорация като нашата е по-скоро необходимост, отколкото лукс - пести време и нерви.

------------------------------------------

Каквото й да й пожелая, няма да я хване. Такива никога не ги лови. Те могат да си позволят и бъбречна трансплантация, на тях не им се налага да събират пари за присаждане на костен мозък, не им е притрябвало сърце - не са си го сменили, не им се е прияло баничка за петдесе стотинки - не са си купили. Няма да си хабя думите, не виждам защо да отиват на халос за това създание, така и така няма да я хване. No comment...

Силвия Йотова

"...защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен..."

...и на дивата, чутовна българска простотия. На Националния празник в Националния исторически музей на гостите на традиионния прием на държавния глава беше сервирана 20-килограмова торта, изобразяваща битката за Шипка. Според вдъхновените описания на присъствалите, друг път не видели подобно епично сладкарско творение, то било украсено от 130 фигурки на руски солдати, опълченци и турски аскер, изработени от захарно тесто, върхът бил увенчан, кой знае защо, от Самарското знаме, а под него бил забоден "тържествуващият" генерал Столетов. Освен това политическият хайлайф, който традиционно излага деколтета и бели нагръдници на тоя ден, си замезвал с камари от сандвичи и петифури в цветовете на националния трибагреник.
Това е светската новина от уикенда. Политическата би трябвало да е, че президентът Първанов е решил да изпита по емпиричен път здравината на коалиционните връзки между трите управляващи партии. Едва ли би останало и най-малко съмнение, че коалиционният мир и международното положение са в опасност, ако Сергей Станишев бе отхапал главата на Сюлейман паша, Ахмед Доган бе схрускал Самарското знаме, а пък Емел Етем беше изгълтала някой произволно взет опълченец за десерт. Според казионните публикации и пресцентъра на държавния глава обаче никой не е посегнал на тортата, ерго правителството е национално отговорно и си е взело поука след злополучното гласуване на Закона за избиране на евродепутати.
Сигурно е излишно е да се напомня историческата новина, която се предполага, че е вдъхновила сладкарите - че по време на Шипченската епопея между юли и септеври 1877 г. в битките за прохода са загинали близо 5000 руснаци и българи и 10 000 турски войници.
Организацията на събитието обаче навежда на две заключения. Първото е, че на администрацията на президента очевидно й липсва въображение и служителите му по най-скучния начин са стоварили опълченците и аскера сред ордьоврите. Шоуто щеше да е несравнимо, а посланието още по-многозначително, ако в разгара на партито от Орловото гнездо на върха беше изскочила гола манекенка, загърната с трикольорна лентичка "Не сте сами". Така и осъдените медици в Либия щяха да се почувстват приобщени към патриотичния патос на купона.
Но горчивият извод, който се самоналага, е, че партито на държавния глава му е било подарено от някого. Иначе подобно протоколно самоубийство би било немислимо. Някъде извън президентството недоучили служители във фирма за кетъринг са се развихрили и са сметнали, че е свръхоригинално да поднесеш за мезе националния трибагреник и да сервираш на депутатите от ДПС захаросаните фигурки на техни убити сънародници. Докато служителите на НСО са правели последен оглед на залите за приема, армията от имиджмейкъри и съветници на президента са довършвали фризурите и тоалета си. Никой не е надникнал какво се мъдри в чиниите. После вече е било късно.

Взето от Новинар

По тоз повод пък Иван се вдъхнови сериозно от съименника си дядо Вазов и съчини следното:

"Втурват се към маси без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред -
залци колко може в търбух да положи,
без да се страхува да не се изложи,
храна до пресита в търло да натъпче.
Всеки всякой гази, всеки всякой тъпче.
"Тортата дошла е!" - някой си изкряска
и ръчища випски щръкнаха завчаска
резен да докопат, да се доберат,
че едва ли пак ще дават втори път!
Тука опълченец из зъби стърчи,
тамо знойна дама поглъща с очи
как юнака неин яде отоманец -
дъвче и поклаща гордо златен ланец.
Всичко се омете - знамето остана.
Славната дружина и него захвана.
Кой ял, кой пропуснал от байрак Самарски -
гости президентски се гостиха царски.

А Евгений Минчев, напомаден, с грим,
от вси там презиран и на вси любим,
със поклон на всеки и с усмивка мазна
пръскаше любезност връз гримаса празна."

Мдам.

Всеизвестен “факт” е, че българите са интелигентен народ с висока обща култура на населението и още по-висок процент на получилите висше образование. Нация от специалисти – не, по-скоро от гении – която страда много от калпавото си управление и безпаричието. Излизам на улицата и какво да видя: тук един гений в спортно облекло – тип анцуг, с мръсна газ с новия си “баварец” отнема предимството на линейка и полицейска кола едновременно. В това време потенциален мозъчен хирург се клатушка по улицата, лъхайки на джибри и прегръща някакъв уличен стълб, все едно са първи приятели. Група висшисти висят на кисели краставички и огромно количество “домашна” ракия в кварталната кръчма, обслужвани от икономистка – отличник. Ех, мила родна картинка, би казал един голям човек. Защото, дами и господа, един от признаците на величие, характерни за повечето ни творци, е способността за самоирония. Както на личностно, така и на национално ниво. А както гласят “природните закони”, дори и най-гениалните семена се израждат в лош хумус.
Като пресен продукт на образователната система в родината, минал през всичките й нива и превъплъщения, ще си позволя да изложа личните си впечатления с може би малко остра нотка. Разбира се, това не е образованието, което са получили моите родители, а вероятно не е и образованието, което са получили по-малките с една-две години, да не говорим за сегашните първолаци. Което вероятно е една от лошите страни на българското училище като цяло. Още от килийните времена то постоянно се реформира по онзи характерен подход, който изисква изкореняване на гнилото минало и изграждане на едни нови устои за едно по-светло бъдеще. Но, драги сънародници, не е ли приемствеността и меката еволюция по-правилният подход? Дали не е време също така да спрем да въвеждаме източния, западния, юго-северния и космичния опит със сляпата вяра, че щом там работи, значи и тук ще работи?
Но да обобщя така дълбокото ми огорчение още от онези времена на начален преход, когато бях в “елитно” основно училище. Целия текст можете да го прочете тук.

Много хубава статия на Любето от Сивостен. Прочетете я. Иска ми се аз да я бях написала, а в интерес на истината звучи точно така, както вероятно аз бих подметнала тая тема. Браво, Любе, много добър материал!