Купуваме си билетите и преди да се качим Маринела ми съобщава със сериозен тон, че тя, видиш ли, на чуждо място не можела да спи и колкото и да е сънена във влака била щяла да стои будна, докато пристигнем. Това сигурно нямаше да го запомня, ако не се беше разложила на седалката на петата минута. Пък аз обичам да гледам през прозореца и точно това правех, докато тя спеше. По едно време Мери се събуди и започна да ме забаламосва със себе си, в което иначе няма нищо лошо, стига да не бяхме на гарата в Горна Оряховица. Там трябваше да сменяме влака и точно това беше нещото, което забравих. Но понеже, аз си ходя с късмета, по едно време малко преди влакът да потегли, един мъж от нашето купе ни попита на къде пътуваме и точно като си отворих устата да му кажа се сетих, че ние ТРЯБВА! да слизаме. Последното се случи почти в движение. С това приключихме с екшъните за първата половина от деня.

Пристигаме благополучно в Търново. Маринела не спира да ми опява, че иска да се връщаме с автобус и така, докато не клекна на това и желание. Заемаме се да търсим мястото, където трябва да се записва. Намираме го, но там откриваме и ОГРОМНА опашка. Оставих я да си попълва документите и излязох да се разхождам. Така поне час, аз съответно съм на някакъв друг край на града, когато тя ми се обажда и ме пита: "къде си?". На което аз отговарям: "Амиииии...тука съм..."

Както и да е - намерихме се с 300 обяснения и лутания. Останалата част от деня беше много добра. Между другото в Търново е най-добрата пицария, на която съм била.

Третата регионална конференция по проект „ С уважение към различните”, която се проведе от 1 до 3 юни във Велико Търново, започна с приветствия от кмета на града д-р Румен Рашев и зам. областния управител д-р Иво Найденов.
В работата на конференцията участваха представители на Клуба на завършилите Училище за политика, експерти от НССЕДВ към МС, от Комисията за защита от дискриминация, Дирекция „ Социално подпомагане”, Бюрото по труда, Районния център по здравеопазване, организациите „ Амалипе” и „Евет”, представители на местната власт в Златарица, Сухиндол, Горна Оряховица, юристи, преподаватели, експерти от община Велико Търново и областната администрация. Освен традиционната задача за определяне на индикатори за измерване на дискриминацията, участниците дискутираха върху възможности за финансиране на проекти по оперативните програми,свързани с антидискриминационните политики и практики и как да бъдат въвлечени самите непривилегировани групи в процеса на разработване на проекти.
Участниците бяха разделени на две групи и всяка от тях работеше по 3 признака за измерване на дискриминацията, като ги разгледа в три направления: ПРОБЛЕМИ, ГРУПИ, СВЪРЗАНИ С ПРИЗНАКА и ИНДИКАТОРИ.

Първа група работи по признаците: расова и етническа принадлежност, пол и увреждане.

Втора група работи по признаците: религия или вяра, възраст и сексуална ориентация