Вчера бе първият концерт при паметника на Шопен.
*Беше и всичко друго, освен Sun-day...*

Знаех, че ще завали, но въпреки това реших да отида. Да затворя кръга, макар и на обратно. Бях на последния концерт през есента, който поради някаква щастлива случайност съвпадаше с рождения ми ден. Беше слънчево, топло и ново. С много много настроение и още повече мечти.

Тогава не знаех какво ми предстои. Имах повече въпроси, отколкото отговори.
А сега каквото-тогава-ми-предстоеше е вече към края си. И искам още...и още...и още...

Вчера имаше повече въздишки и спомени... Беше сиво/ мълчаливо/ замислено. И мокро :)
В съзнанието ми като на филмова лента преминаваха картини с различни лица и емоции.

***

Колко бързо отлита времето.
Осъзнаването на факта, че след месец и нещо всичко ще свърши ме кара да изтръпна...

Или ако се придържам към максимата, че човек трябва да работи за късмета си, то активното ми лутане из облаците определено дава резултати ;-) /вярно е, че само това не стига, но останалото е сиво и скучно и не се съчетава с думички като магия и мечти /

Вчера попаднах в света, от който един ден искам да бъда част...

Започна с бизнес вечеря, червено вино и ябълков пай с ванилов сладолед.
Учудващо приятелска атмосфера и много настроение. Прекрасно е да си сред хора, сбъднали мечтите си. Доволни от това, което са. Пълни с хъс и енергия за още.

Втора спирка- коктейл в двора на хотел в Стария град. Не мога да опиша какво е чувството да си сред хора, повечето от които “легенди” в бизнеса тук... В тази връзка имаше и “водка за CEOs” :) Знаех, че няма да ми хареса, но нямаше как да не опитам. За късмет.

Докоснах се от близо до изкуството да водиш “small talks”.

Преминаваше се през теми за удобното географско положение на страната и редовните полети, които не траят повече от два часа до повечето дестинации в Европа и които ти позволяват да тръгнеш с първия полет рано сутринта, да изкараш пълен работен ден на някое друго място, а вечерта да се върнеш с последния ... Когато говориш с тези хора, разбираш цената на времето.

Споделяха се впечатления за страната и езика, за манталитета на хората тук. Научих, че поляците много обичат да се пазарят. Не толкова, защото цената ги притеснява, а заради самия процес.

Един от разговорите пое посока към кое уиски как се прави и разлики между някои марки ликъори, които не бях чувала.

Друг стигна до “Никога няма да забравя посещението си в София от преди 15 години. За първи път вървях в европейска столица, а по улиците се разхождаха плъхове.” Тук се сетих как миналата година в центъра на Варна също видях един.

И т.н.

Всички си приличаха по едно- започваха или завършваха с размяна на визитни картички.
Всеки представяше някого на някой. Всеки биваше представен на някого от някой друг.
Networking.

Разговорях с човек, който ми бе представен като едно от легендарните имена тук. Разказа как преди 20 години (може и повече) е работил на място, където най-близкия телефон е бил на два часа път. Където е трябвало да копаят, за да имат вода... Пътят към успеха никога не е лесен, нали?

Друг ме попита дали познавам професор, за който вече съм писала тук.

Трети ми каза, че съм щастливка, че съм българка, че идвам от страна, която сега се развива, че пред мен има хиляди възможности. Почти както 60те в Англия, когато той бил на моята възраст.

Последна спирка- бара в хотел Шератон. Пия маргарита и се наслаждавам на канадска група, която от близо 8 години идва за по месец тук. Всеки се познава с всеки. .

От време на време се загубвах в атмосферата... Наблюдавах и попивах жадно всичко...
Харесва ми. Редно или не, хубаво или лошо, повърхностно или не. Харесва ми.

Към 1 часа лъсквата част на вечерта приключи. Продължих като се присъединих към приятели, които се забавляха в клуб наблизо...

Когато изпратих до таксито човекът, “виновен” да се докосна до цялата магия, се обърна към мен с думите “Доволен съм :) Гордея се с теб. Вече си истинска млада дама”...

Върнах се в клуба и се чувствах толкова щастлива...
Всяка втора мисъл ми беше “благодаря, благодаря, благодаря”.

Не за първи път съм на коктейл. Не за първи път присъствам на бизнес вечеря.
Но за първи път е на много по-високо ниво и което е по-важно, за първи път се чувствах (почти) напълно подготвена. За първи път оцених истински възможността.

П.П. Преди да отидем в Шератон ме попитаха какво мисля за “българското посолство”. Гледах въпросително, а всички се усмихваха... Оказа се, че има клуб с името “София” . Повече няма да споменавам, обаче. За това съществува google ;-)

Днес е вторникът, който чаках от събота. Тогава едно телефонно обаждане ме накара да скачам от радост върху стола. (Който пък после незнайно защо се счупи.) Глас, който не бях чувала достатъчно дълго, за да ми трябва почти цяла минута да разпозная. Приятел, който преди да стане такъв, ми беше шеф. Онзи, за когото така и не написах пост с предварително известното заглавие “най-добрия мениджър”.

Последно се видяхме преди да замина за Норвегия. Останалото е скайп :) Година и няколко месеца, а все едно бе вчера. Факта, че се срещаме тук извиква позабравената мисъл "колко малък е света".

Чужденец е. Идва от страна, където има много много зелено... Няма да кажа повече, защото е сред знайните лица в неговия сектор

Разходихме се из Стария град , спряхме на по бира-той/ на горещ шоколад-аз, хапнахме пица на едно друго място, а накрая послушахме хубава музика в не дотам хубаво заведение, но затова пък кафето с уиски се оказа добър избор ;-)

Той бе първия човек, след майка, който ми беше казал, че ми липсва известна доза самочувствие, че се стеснявам да показвам колко и какво знам... Вярно, но отчасти. Често попадам в компании, в които ако започна да говоря за професори, образование, стажове, работа, планове... или пък направо премина на последната икон. статия, която съм чела и т.н., все едно си строя сама бариера... А аз съм team player. Не обичам дистанцията. Затова пред различни хора имам различни лица. Не винаги, естествено, но пък и това не са маски. Това пак съм аз. Просто погледната от друга страна...

Говорихме си за връзките. Споделих. Попита ме “значи си започнала и приключила връзка поради една и съща причина?” Мълчах, но той така или иначе не чакаше отговор, защото го знаеше. Разбра ме. Каза, че хората се влюбват в различността на Другия. Не е хубаво, когато двама души станат една личност. Съгласна съм.

Споделих и как единственото, което ме интересува сега е да си намеря хубав стаж, да започна да се готвя за магистратура, да завърша успешно и т.н. Защото това е и единственото, което е в моите ръце. За останалото съм писала и преди, че е съдба. Усмихна се. Отговори, че сигурно всеки трябва да премине през този път, но след няколко години ще дойде ден, когато същото това “останало” ще премине на преден план. Сигурно.

Утре ще гледаме важен мач с отбори, които както се очакваше, не бях чувала...

Лека :)

P.S. А денят започна с подарък от The National Gallery (London), Life Death Passion Beauty плюс още нещо в любимото розово и на цветя. От приятелка, която определено ще ми липсва...

Няма да обяснявам защо това е едно от любимите ми места във Варшава. То и не може да се обясни.

Преди малко се върнах от там. Може би понеже е руска църква нямаха изнесена маса, под която да се минава, но пък имаше хубава служба и доста хора. Гръцка църква не знам къде има (ако има).

Разговарях с двама българи вчера и днес... Никога не съм предполагала, че може да има българи, християни, които да не са чували за традицията днес да се ходи на църква. "Утре, утре". Утре е друго...

Как ми се иска да съм си вкъщи за празника :) И за вчерашното боядисване на яйцата, и за днешното ходене на църква и заради утрешното обикаляне вечерта... Обичам го този празник :)

(За тези, които не забелязват имената на компаниите отзад : accenture, ATKEARNEY, Azimutus Associates, The Boston Consulting Group, Deloitte, Earnst&Young, IBM, KPMG, McKinsey&Company, PriceWaterHouseCoopers, Roland Berger, ZEB/ ...)

Преди да започна с най-интересната според мен част :), искам само да вметна, че когато отивах да потвърждавам участието си по програма Еразмус в офиса на отдел Международно сътрудничество към ИУ-Варна беше и г-н Стефан Калпачев, ръководител на Центъра за кариерно развитие към университета. Никога няма да забравя как се обърна и ми каза колко много трябва да се радвам, че отивам точно в този университет. Не каза нищо за Варшава или за Полша. Тогава не знаех защо. Днес е друго :)

Еразмус студенти в SGH: Както навсякъде и тук трябва да се покрие минимума от 30 ECTS кредита на семестър. Хубавото е, че изборът между предмети, преподавани на английски е много голям, а в добавка към тях има някои и на немски и френски. Пълен списък с курсовете между които можех да избирам първият семестър ще намерите в края на този пост. С bold са тези, които си бях избрала. Не съм посочила тези от втория семестър, защото нямам време да отделя новите, от тези, които се повтарят. Накрая съм посочила и какво уча този семестър.

Сесии: обикновено зимната е края на януари/ началото на февруари, а лятната средата на юни, но почти всички предмети позволяват явяването на т.нар. zero exams, които може да са по различно време (пр. предния семестър- от средата на декември до средата на януари).

Изпити: В зависимост от предметите. Понякога е достатъчна презентация (само, че не си представяйте презентация, която се подготвя за ден или два), понякога курсова работа, понякога академични есета. Може и да имате право на избор :) В общия случай е писмен изпит под формата на тест с отворени и затворени въпроси плюс кратко есе накрая. Взема се в предвид присъствието и участието на лекции (подчертавам участие на лекции, не упражнения!). Един от професорите първия семестър ни беше казал, че бонус точки ще имат тези от нас, на които успее да им запомни имената, вследствие на активно участие по време на лекциите.

Избор на предмети: От 1991 SGH e въвел различна от обичайната система за Полша практика , позволяваща на студентите сами да правят избор за предметите, които искат да изучават. Всичко е on-line based. Имаш потребителско име и парола и месец/два преди началото на новия семестър влизаш в своя си профил и избираш какво желаеш да учиш следващия семестър. Може веднага да си приет в курса или местата вече да са изчерпани, което означава, че си в списъка на чакащите. При започване на новия семестър (първите две седмици) може да разговаряш с професора за чийто предмет чакаш и да го убедиш да ти подпише документ за допускане в курса. Документа после се предоставя на ректора и чакаш дали молбата ти ще бъде удовлетворена. В повечето случаи отговорът е положителен. Имаш право да добавяш и предмети, различни от тези, за които си кандидатствал, както и да се откажеш от някои (ако не ти допада професора, начина на преподаване/ оценяване, дисциплината). По време на ориентационната седмица на всеки студент се раздава справочник в който освен полезна информация за университета, преподаването, живота в Полша и т.н. + списък с предметите, между които може да избирате. (course title, instructor(s), number of contact hours, number of credits, semester(s) offered, prerequisite(s), course abstract with objectives, teaching method, grading method, exam format, aids allowed during exam, recommended literature, about instructor ). В списъка, който ще намерите накрая на поста някои предмети се повтарят, защото има 2 или повече преподаватели при които можете да се запишете.

Документи: За граждани на ЕС не се изисква виза, а разрешение за пребиваване, ако стоите на територията на Полша за повече от 3 месеца. Ако пътувате и не ви се събират 3 месеца тук, не ви трябва. Задължително трябва да имате европейска здравна книжка.

Какво ви очаква при пристигането: Ориентационна седмица :) През деня опознаване на Варшава и на университета, вечерта внедряване в нощния живот. През цялото време – сприятеляване с хора от цял свят. И през първия и през втория семестър, Еразмус студентите са повече от 150.

Начин на преподаване: Обикновено в групи до 10-15 човека. Имам и няколко предмета, в които сме около 30-40. Курсовете са отворени както за чуждестранни, така и за полски студенти. Всичките се провеждат с мулти медиа (дали са направени на power point или нещо друго няма значение). В повечето случаи професорът влиза и раздава материали за разглеждане по време на лекцията и такива, които трябва да се подготвят за следващия път. Някои професори предпочитат да се свързваме със секретарките им и да взимаме материалите от офиса им, седмица предварително. Един професор първият семестър ни беше направил диск с качени статии, книги, програми. Беше го направил в 3 екземпляра, поради липса на време, затова пък ни донесе CD-та, за да си го запишем едни от други. Няма нужда да казвам, че всичко е безплатно, нали? Този семестър имам и е-course : пак се ходи на лекции, но ти се дава парола за достъп до страница в която са поместени всички материали, вече минати или необходими за следващия път. Там се помества и информация ако няма да има лекция или залата ще е променена и т.н. А в България конспект от една страничка се оставя в книжарницата за копиране и събираме по 20 стотинки за изпита. Изразявайки учудването си на глас един французин ми каза, че в техния университет им раздавали карти с определен брой страници, които могат да копират или принтират безплатно. Онемях, да.

Професорите предпочитат интерактивни лекции. Задават въпроси и чакат такива да им бъдат зададени. Страхотно добронамерени са и е много лесно да разговаряш с тях. Някои пускат списък за присъствие, други не. Някои дори първи те поздравяват. Имах един професор първия семестър, който на три пъти дойде с по няколко кутии бонбони за всеки в курса. Без повод, да се подсладим по време на почивката...

Почти няма предмет, където да не се изисква изготвяне на презентация по дадена тема, независимо дали носи точки или не.

Няма учебници. Има препоръчителни книги (не една!), статии, научни трудове и т.н. *Поне в курсовете, които аз съм взимала, а повечето от тях всъщност са за магистърски програми. Предполагам, че през 1 и 2 курс, когато учат общи предмети (без да имат избрана дисциплина) естествено използват и учебници, само си мисля, че едва ли ги задължават от кой професор да са :) *

По-голямата част от материалите са свободни за сваляне от сайта на университета. Аз пак се учудвам :) , а един приятел германец ми казва как 6 от лекциите му през новия семестър в неговия университет били записани, затова не се налагало да ходи “на живо”. Поредното “ох”.

Не е имало път да не намеря професор в часовете за консултации.
Всички си дават e-mail-те и искат нашите, защото повечето от материалите и резултатите си ги получаваме в пощата си. Чрез e-mail е и основната ни комуникация (ако си болен, ако имаш затруднения по подготовката на проект и т.н.) За да се включа в един курс трябваше да изпратя CV и мотивационно писмо, след което професорът ми определи среща за подписване на документ с който ме приема в курса и за всеки случай ако се разминим бе посочил и телефона си. Една приятелка също трябваше да намери професор в последния ден от срока за подписване на документите и той беше на втората си работа (в някое министерство), затова и прати линк към карта с точните указания как да го намери.

Университета и компаниите: До голяма част от залите има и име на компания, помогнала за модернизирането и. Има компании, които предлагат съвместни програми с университета и такива, които имат свой курс. Този семестър аз лично участвам в курс, воден от консултанти на Deloitte, изготвен от тях и с техни материали. “Getting knowledge of strategic management”. Знам и за курс , провеждан от McKinsey, но мисля, че има и други. Повечето завършват и със сертификат, а на най-добрите се предлага стаж.

Инициативи: Няма ден , в който в основната сграда да не се провежда нещо. По-рядко събитието е само с рекламна цел, докато обикновено са инициативи, провеждани съвместно с компании, предлагащи на студентите участие в case study или запознавайки ги с различни събития/ състезания/ програми, които организират. Толкова са много, че студентите не се притесняват ако не участват в нещо днес, защото утре ще има друго. А аз още се ядосвам, че не успях да отсъствам 2 седмици от Винса миналата година, защото ме бяха одобрили за Майсторски клас по “Продажби” в София.... Ядосвах/м се, защото не знаеш дали ще имаш втори шанс. Тук съм участвала в 2 case studies: “How much is SGH worth as a money-making business? University as a business- valuations and value creation” и “Development of a sales strategy for a financial institution". Кандидатства се on-line за допускане в участие. Последният път, когато се организираше "case maraton", освен case studies, имаше лекции (за съжаление повечето на полски), а завърши с парти за около 250 студента в един от модерните клубове във Варшава- Monobar, организирано със съдействието и спонсорството на PriceWaterHouseCoopers. Раздаваха се и награди от игрите по време на маратона (снимката в началото е от една от игрите- раздаваха листи с икон. казус и след определен брой минути ги събираха; отново на полски :)) Наградите бяха iPod-и, екскурзия, предложение за стаж и др.

Друга честа инициатива са семинари на различни теми, отново водени от компании и отворени за всички студенти. (По принцип под формата на лекция за 1-2 ч.)

Отделно от това често има и "културни събития". Концерти, рецитали, конкурси...

П.П. Забравих да спомена най-важното... Обучението в по-голямата си част е напълно безплатно за полските студенти. Само ако искат да вземат много повече от определения брой предмети, плащат за дадения курс...Или ако искат да изучават повече от 3 езика, мисля...А ето го и списъка с предмети:

Macroeconomics II
Macroeconomics II
International Finance
International Finance
Public Finance
Public Finance
International Economics
International Politics
Monetary Policy
Strategic Management
Macroeconomics III
Microeconomics III
Probability
Comparative Political Systems
History of International Relations
Project Management
Corporate Finance
Corporate Finance
International Forecasting and Simulations
Knowledge Management
Applied Econometrics
Mathematical Economics
Business Ethics
Transnational Corporations
International Logistics
International Marketing
International Financial Markets
Sociological and Psychological Aspects of Management
Socio-Economic Effects of Demographic Changes
Decision Theories and Management
Transformation in Central and Eastern Europe
Information Systems in Business II
Competitive Strategies
Computer Networks
Economics of Development
Political Ideologies
Theory of Economic Growth
Strategic Analysis of European Markets
Globalisation, Regionalisation and Competitiveness
International Competitiveness
Cross-Cultural Management
International Management
International Corporate Financial Management
FDI & Development of Polish Economy
Media Economics
EU Customs Policy and Law
EU Policies
US Foreign Policy after 1945
General Management - Business Strategy Game "Ceres
Time-Based Management (няма нищо общо с индивидуално управление на времето)
Risk Management
The Financial System in Poland and the European Union Challenge
Strategic Management
Venture Capital
Monetary Theory and Policy
Internet Marketing Strategies
Polish Capital Market
Christian-Muslim Encounters. Seminar in Intercultural Communication
English for Finance - Finanzsprache Deutsch
Economics of Transition
Business Intelligenece
Modern Financial Management
Public Speaking - Training
Hedging Interest Rate Risk
Economics of Crises
Internal Auditing
Cross-Cultural Management in Human Resources
A Review of Classic British Films
Dilbert - Corporate World and Working Place Relationships in the Eye of a Cartoonist
A Review of Classic American Movies
Methods of Artificial Intelligence in Banking and Finance
Network Economy and Company Management
Organizational Behaviour and Organizational Design
European Strategies and International Business
Strategic Marketing Management
Enterprise Value Built Growth
Knowledge Economy
Exchange Rate Economics
Comparative Analysis of Corporate Governance
Pension Funds
Information Technology Project Management
Financial Engineering
Managing Multiple Projects
International Corporate Governance
Microeconomics IV
Pricing of Bonds and Interest Rate Derivatives
Offshoring and Outsourcing in the EU and the USA
Economics of the Public Sector
EU Economic Policies

Сега уча:
THE CURRENT ECONOMIC, LEGISLATIVE AND POLITICAL DEVELOPMENTS IN THE EUROPEAN UNION
INTERNATIONAL POLITICS
BUSINESS-GOVERNMENT RELATIONS IN THE EUROPEAN CONTEXT II (CEMS)
EU POLICIES
NETWORK ECONOMY AND COMPANY MANAGEMENT (CEMS)
ORGANISATIONAL BEHAVIOUR AND ORGANISATIONAL DESIGN (CEMS)
Getting Knowledge for Strategic Management

Ето и обещаната информация за Варшавския икономически университет. По принцип за повечето от професорите е по-скоро бизнес училище (има разлика!), което се подкрепя и от директния превод от полски на английски (Warsaw School of Economics- European Business school rankings) , но като цяло моето впечатление е, че е по-познат като икономически университет. В поста ще е SGH, както се обръщаме към него за по-кратко... Anyway (това едва ли има голямо значение :) ), избрала съм най-важното от информацията за университета с която разполагам, приложила съм малко снимков материал с разяснения :p и съм обърнала най-много внимание на начина на преподаване, организацията на учебния процес и инициативите, които често се провеждат в университета. За да не става прекалено дълъг пост последните три са обособени в отделен пост, защото и заслужават най-много внимание. Надявам се е полезно и интересно :)

За университета : Szkoła Główna Handlowa w Warszawie (Warsaw School of Economics - SGH) е най-старият и най-престижният икономически университет в Полша. Основан е през 1906 г. През академичната 2006/2007 година в него се обучават около 17 000 студента. Отделно от бакалавърските и магистърските програми на полски и/ или английски език, университета предлага и Executive MBA. Заместването на “старата” с новата болонска система започва 2006/2007, като доколкото разбрах за новия випуск 2008/09 процеса ще е завършен.

Прием: До преди няколко години изпитите са били 4 : география или история, математика, изпит по пръв чужд език (advanced level) и изпит по втори език (intermediate level). От 2005 година се кандидатства с общ изпит, предполагам като нашите матури.

Сътрудничество: SGH има договори с повече от 100 чужди университета, а участва в следните програми:
ERASMUS; CEEPUS; Bilateral exchange programmes; CEMS; Programme du Double Diplome SGH- Sciences Po de Paris; Master de Management Economique Europeen SGH-HEC; Polish-German Academic Forum; Warsaw Executive MBA; Canadian Executive MBA; Polish-Japanese Management Centre; Council on International Education Exchange

Къде се намира: На две спирки с метрото от центъра :D

Campus: Университета се простира в 6 сгради, обикновено всяка отворена от 7ч до 21ч. Във всяка сграда има гише информация (ако учите в ИУ- Варна, не си представяйте кабинката на портиера, pls :) ). В 3 от сградите, в които аз имам лекции има и безплатен гардероб. В кампуса има още библиотека, студентски клуб и 3 общежития. Искам да подчертая, че между основната сграда и сграда “A” има топла връзка. “F” е на 2 крачки от основната, а най-новата- сграда “C” е на около 5 минути от основната. (Не ме питайте за буквичките- никой не знае защо са в такъв ред :) ) Това е важно да се отбележи, защото някой като чуе повече от една сграда и може да си мисли за бягането между основната сграда на Винса и тази на втори корпус. Поемете си дъх, тук всичко е направено и с мисъл за студентите.

Ще опиша само някои от нещата, които се намират в основната сграда (изключвайки аулите): две кафета- едното за професори, другото за студенти, басейн, сауна, фитнес клуб, книжарница, клон на банка, стая с компютри, малки киоски за вестници, напитки, бързи закуски и др. , няколко ксерокс + принтер точки.

Библиотеката: Основната разлика с нашенските (освен томовете литература) е работното време: Понеделник-Петък от 8:30 до 20ч. Събота от 9 до 20ч. Неделя от 10 до 15ч. И както аз повтарях “wow” за това работно време, после научих как в Швеция (примерно, но едва ли е единствена) има денонощни библиотеки или поне до 2am. Поне. Към това си представете и че е топло и уютно...

Спорт: може да се запишеш на някои или да ходиш за удоволствие, когато си поискаш. Имаш право да избираш между: плуване, аеробика, каланетика, тае-бо, пилатес, бокс, баскетбол, волейбол, боди билдинг, модерен балет, кънки на лед, тенис, лека атлетика.

Cafeterias :) : всички са с достъп до безжичен интернет. Атмосферата е невероятна- по-хубава от повечето в България. Мисля, че не се пуши в никое от тях. Освен различни напитки, в някои има и леки закуски, сандвичи и т.н. Основно място за учене или изготвяне на групов проект. *Като цяло навсякъде в университета има маси, пейки, столове и всеки е отворил я лаптоп, я учебник и си учи. Не се пести от осветление или отопление на сградата.*Докато във Винса е забранено влизането със закуски или напитки, тук навсякъде има машини за кафе. Навсякъде може да седнеш и да хапнеш. Повечето студенти си носят със себе си приготвени сандвичи, защото понякога нямаш време между лекциите да отидеш до стола, примерно. Повечето професори започват първата си лекция с това, че нямат против ако пием (кафе/сок...) или хапваме (стига да не е нещо, което много мирише :) , остават ядки, плодове и т.н. ). Голяма част от студентите влизат с термо чашите за кафе (онези големите, от американските филми :)) А аз веднъж, докато хапвах Bake rolls в ИУ-Варна ми направиха забележка, че университета не бил закусвалня. Без коментар... А всеки иска да превърне университета в приятно място, в което студентите да прекарват възможно най-много време, нали? Това е начина, да... :(

Общежитието: аз съм в “Sabinki” (има 3 общежития по принцип). На 5 минути от повечето сгради на университета. Наемът е 290 злоти на месец (около 150лв), в които влизат вода, ток, интернет. Еразмус студентите са по двама в стая, докато полските студенти са или по 3, или по 4. 5 етажна сграда, близо 600 студента. Перално помещение, помещение за тенис на маса и билярд. Отделна фитнес зала за мъже и за жени. Стая за учене. TV стая. Баните и тоалетните са общи. Има по две кухни на етаж. Има и стол, който е много по-уютен от повечето заведения за бързо хранене в България.

Организации: За разлика от нас те си нямат само AIESEC и Студентски съвет :) Към тях се добавят AEGEE, ESN, Independent Students` Association, Tourist Club of Students of Economics) , Polish Students` Association.

Вестник: всъщност е списание :) “MAGIEL”. Излиза всеки месец, в доста завиден тираж и напълно безплатно, с доста странички и добро качество.

Можете да погледнете и това филмче :)