Пия кафе и съм се зазяпал в красива картичка с надпис „Welcome to Bulgaria". Мисля си, че колкото и да се лустросваме, тук все още си остава място, което ражда потенциални лъскачи на чужди витрини. Явно се справят добре някъде там, щом помагат на света да изглежда като непостижим рай, за българския гаврош. Ако според някои сме били 16- тата република на СССР наречена Абсурдистан, все пак е редно да се сетим, че това е родното място на Левски, Ботев, Вапцаров, Смирненски..... Това красиво и славно кътче на балканите е родило много героични чеда, които днес са се превърнали в тъпи и озлобени оцеляващи. Шуробаджанащина- тази дълга и гнусна дума продължава да е основно средство за намиране на работа. Тук все още рядко се „печелят" конкурси, а са малко и свестните чуждестранни компании, в които можеш да се реализираш, защото бързо започват да я карат по нашенски. Все още има кебапчийници, които приютяват безработни, които трябва да участват в среднощни хайки за кучета. Иначе утре няма кебапчета и ти ще усетиш пълният смисъл на думата безработен. „Хубавата" работа продължава да бъде с дневен доход на тоалетна на изискано заведение. Същевременно разполагаме с прекалено много VIP за територия от 111 000 кв. км.

След подобни мисли на човек му се приисква да си потърси скъсания сак и да покори света на картичките- но преди да го направи, трябва да му измие снобарските чинии, в които някоя 65г. лейди е правила онези тайни неща. Изпих си кафето и вече 10 мин. не мога да намеря кошче, където да изхвърля чашата с тези мисли.

Виктор ПЕНКОВ