Случи се по едно време да се запътя към "Chicks", някога кенеф се казваше. Нахлувам - вътре вярно на кенеф вече не прилича - чисто, лъснато, кръгла мивка и кърпи за ръце, после разбрах, че и тоалетна хартия има - ай сиктир!!!
И нахлувам аз, и налитам на три девойчета сгъчкани в чакалнята метър на метър. "Натокани, нацъкани и облякани по последно" както имаше един лаф, за който ще ви разправям някой път. Едното девойче, най-нацъканото - с къса поличка, блузка-корсет на шотландско каре и черни флинтифлюшки (пънка с розовото умре!) - се кикоти. Явно нахлуването ми много ги развесели:
- Хихиихиих, и аз тука миналия път така. Като влязах и бутнах някой с вратата. Поглеждам, а то - Ваня Щерева. Ужас ви казвам!!
- Аууууу, Ваня Щерева?! Ама си я бутнала с вратата?! - Възкликнаха другите две, дълбоко потресени.
- Да! А аз се притесних! Ваня Щерева бутнах все пак!!! Ужас, ужас, Ваня Щерева! Извинявам се, тя ме погледна така...Ваня Щерева да бутна моля ви се! Ужас!
Тук някак си не се стърпях в тази притеснено, ужасена суетня и се нахилих:
- Спокойно, тя и Ваня Щерева кърви! ;)
Трите младежки хлъцнаха, а май и не ме разбраха правилно. Пропаст между поколенията, какво да се прави. Деца.