Но тъкмо днес прочетох едно стихотворно произведение, гарнирано с подходяща снимка (мястото е http://uzumaki-bla.blogspot.com/, ама вие си намерете стихчето и невероятно точната му илюстрация) и това даде тласък да си кажа най-сетне.

„Охраняем“ - 'може да бъде охраняван, бива охраняван понякога, подлежи на охраняване'. Нали се сещате? МОЖЕ ДА БЪДЕ (И ПОНЯКОГА Е!) ОХРАНЯВАН. Точно това причастие на -м не предвижда задължителност на охраняването. Навсякъде весело и честито си пише „охраняем паркинг“ – във вид на жалостен остатък от соцбюрократщината, която и тук се проявява в един от задълго крепените в езика ни русизми.

Довърши ме обаче един по-подробен надпис „ОХРАНЯЕМ ПЛАТЕН ПАРКИНГ“.

Така значи: възможно е да ни охраняват автомобилите – евентуално и ако искат, обаче плащането е категорично и фактологично! Ей, собственици велики и превелики предписатели от общините, трябваше да напишете или „охраняем платим паркинг“, та клиентът да си прецени дали да плаща – евентуално и ако иска, или „охраняван платен паркинг“, така че всеки да знае: това тук наистина се охранява, заради което си заслужава да се плати.

Грабвайте спрейовете, както препоръчва Борислав. Вече е поръчал на децата да му купят.

Училището е съобразено с факта, че интерес да изучават български имат не само хора с филологическо образование. Предвидено е да се състои от 16 юли до 15 август, но графикът е гъвкав.

Повече информация за Училището и заявление за записване: ТУК!

Е, Бойко Борисов си е казал „каузата“, ама пък журналиствующите във въпросното издание... Не са проследили текста, изговорен от Борисов, за да се сетят какво им е нужно - клауза или кауза. Ами... „кауза“ - '1. дело, обща работа; 2. причина' / „клауза“ - '1. член от договор; 2. уговорка, уговорено'

Заглавие: Седмина изгоряха при катастрофа край Пловдив / Коментар на загрижен читател: Седмина е приблизително понятие и е много неуместно за случая. Пример за изп. - дай ми десетина лева - и пр.

Е, този път загриженият читател нещо се оплита: двама, трима, четирима, петима, шестима, седмина, осмина, деветмина и десетмина (последните след шестима - рядко използвани) си означава точно колко души са. А десетина, двайсетина, стотина и пр. наистина е „около, горе-долу, приблизително“ толкова. Да речем така - хубаво е загриженостите да се подплатяват с малко надничане в речници.

Какъвто съвет давам и на нашия приятел, в чийто сайт за скритичка продажба на дипломни, курсови и прочие работи за мързеланковци стърчи думата „учАщи“. Какви ли пък са тези? У нас като учат, са учещи или учещи се. Виж, в Русия като учатся, са учащиеся.

А пък тази прелест в сайт, дето разчита на поръчки – График 55: Месенгови табели, букви, значки, Рекламни табели, цени? Ако искам табели от месинг? Или цял куп рекламни табели, а не една, та да е изписана тържествено с главна буква?

„Така няма да изпълни изканията на генералния директор на Главна дирекция "Разширяване" в ЕК Майкъл Лий.“ Този пък писач в друг вестник on line сигурно има предвид някакви кании, канове или кани, пред които старателно е изписал представка из-, за която си знае от малък, че винаги се пише из-, независимо как се чува и произнася.

Това пък ме остави бездиханна... И то е от електронно медийно място... И там им викат „журналисти“...

„Американските експерти по сигурността му удариха най-мощното рамо, давано досега на български даржавник. Предстои му и среща с президента на САЩ Буш.“

„Лебеди мои ненагледни!“ - възклицаваше любовно един герой на Радичков, взрайки се в циганетата си, заплицикани в локвата...

]]> http://ezikovedi.wordpress.com/?p=50 Fri, 13 Jun 2008 12:46:24 +0000 boykab http://ezikovedi.wordpress.com/?p=50 http://www.dnes.bg/article.php?cat=1&id=52755

Този клип може да отговори на въпроса защо МОН не пожела да се съобрази с установената световна практика за съответен (от 65% до 75%) процент положителни резултати за определяне на границата между скъсан и успял. Преди години един от министрите (чрез своя иначе неглупав зам.-) ни обясни, че предлаганият от МОН процент 25% (!!!) бил наложителен по политически причини (!!!). Разбира се, ако такова нещо - 25% - цъфнеше на страницата на българска образователна институция, немалко специалисти и съвсем всички преподаватели от по-подредените страни щяха да се смаят и/или да се смеят...

След като комисията ни (10-ина души) подписа своя продукт с особено мнение относно процентите, сегашните „експерти“ от въпросното министерство измислиха процедура, която противоречи на всякаква логика: те превърнаха матурата, която по презумпция е тест критерий (сиреч изпитваните се оценяват въз основа на определени критерии за придобитите знания и най-вече умения) в тест норма (сиреч изпитваните САМО СЕ ПОДРЕЖДАТ ПО ПОСТИЖЕНИЯ В РАМКИТЕ НА КОНКРЕТНАТА ГРУПА ЯВИЛИ СЕ). Достатъчно беше май хлапетата да се спазарят тихомълком да дават до 10 правилни отговора и на следващата година щяхме да видим терцата на 10%.

Превръщайки един сертифициращ цели 4 години труд изпит в панаирно-пазарна сделка, от МОН съобщиха на цял свят (защото, нали образователната колегия в Европа не спи!), че няма дефинирани изисквания за минимум знания и умения на изхода от българското средно школо.

Та - горното клипче обяснява защо МОН не се грижи дори за имиджа си вече. Защото именно безумните и неосъобразени с днешния ден учебни програми и учебни практики доведоха до отвращението от школото на тези говедца, при които липсата на домашно възпитание избива в наистина говеждо поведение.

Не се плашете от термина „причастия“ – всички ги знаете и ги използвате непрестанно: ту като съгласувани определения (измити стъкла, отворена врата, изветрял коняк и пр.), ту като въвеждащи по-голяма цялост от думи в изречението, която също нещо определя или уточнява (Студентите, платили до 8 февруари 2008, получават бонус от... ; Това кресло, изнесено на слънчевия балкон, за стареца беше и планината, и морето... ; Арестантът, пребит от самозабравили се полицаи, почина вчера в... ; Разпознах в младежа, трескаво тъпчещ парите по джобовете си, нашето съседско ангелче, което...), ту по друг начин. Е, има и едно деепричастие, което ще упомена за пълнота на списъка: Малкият се оглеждаше за подкрепа, хлипайки ту по-силно, ту по-слабо в зависимост от погледа, който му отправяха...

Причастията, които завършват на –л, са минали деятелни (т.е. активни). В българския език се използват много често в състава на различни форми на глаголни времена – деятелят (в изречението – маркираният за подлог) е извършил нещо: Няма да взема тази книга, вече съм я прочел. / Черитата ги е купил вуйчо ти – специално за теб! / Да съм се напиел – всичко съм щял да забравя! / Скокнал Зайко, чукнал си крачето на камък и заплакал...

Е, добре, заплакАл или заплакЪл? ЧукнАл или чукнЪл? РекАл или рекЪл? РазтресАл или разтресЪл?

Първи „джокер“ (по-труден, но ясно обясняващ защо и как):

Ключето е формата минало свършено време.

• Ако глаголът в 1 л., ед.ч., минало свършено завършва на –а-х, миналото деятелно причастие има -а- пред –л: заплакАх – заплакАл; чукнАх – чукнАл; седнАх – седнАл; тръгнАх – тръгнАл; записАх – записАл; тичАх – тичАл..

• Ако глаголът в 1 л., ед.ч., минало свършено завършва на –о-х, миналото деятелно причастие има -ъ- пред –л: занесох – занесЪл; пекОх – пекЪл; дойдОх – дошЪл; извлякОх – извлякЪл; потресОх се – потресЪл се; влязОх – влязЪл...

Интуитивно, без много знаене на разни „граматики“ българинът с майчин български е наясно, че втората серия примери не са много: глаголите с -нес- (донеса, отнеса, изнеса, поднеса, пренеса, допринеса, занеса и под.); глаголите с -ляз-/-лез- (вляза/влезе, изляза/излезе, сляза/слезе); глаголите от влека/влече/влякох с -влек-/-влеч-/-вляк- и сека/сече/сякох със -сек-/-сеч-/-сяк- (привлека/привлече/привлякох, отвлека/отвлече/отвлякох, насека/насече/насякох, разсека/разсече/разсякох); глаголите с -трес- (треса, разтреса, потреса, изтреса), глаголите от пека/пече/пекох и тека/тече/текох (изпека, препека, припека, разсека, изтека, протека); глаголите от дойда/дойдох и отида/отидох (придойда, разотида). Да не забравяме и облека/съблека/преоблека/досъблека, които всъщност са от основата -влек-/-влеч-/-вляк-, но са си загубили -в-то.

Втори „джокер“ (по-лесен и по-бърз, казващ само как):

Ключето е бързото образуване на форми наум: за женски род, за среден род или за множествено число (или, ако сте много бързи, и трите) –

• Питате се: –ал или –ъл да пиша за донесал/донесъл? Бързо: как казвам за жена – тя донесала или тя донесла? Щом подозрителният гласен звук изпада, изчезва от формата за женски род, значи в мъжки род е –ъл: донесла – донесъл. И така: изтекал/изтекъл? Бързо: как казвам за много срокове – сроковете изтекали или сроковете изтекли? Значи в мъжки род е –ъл: изтекли – изтекъл.

• Питате се: –ал или –ъл да пиша за проплакал/ проплакъл? Бързо: как казвам за бебе – то проплакло или то проплакало? Щом подозрителният гласен звук не изпада от формата за среден род, значи в мъжки род е –ал: проплакало – проплакало. И така...

18. Посочете авторът на следните стихове: Тихият пролетен дъжд/ звънна над моята стряха,/ с тихия пролетен дъжд/ колко надежди изгряха!*

*Не соча отговорите на изпитния въпрос, защото те нямат значение в случая.

Та това е един от най-често срещаните (ако ви се иска наукообразие - най-фреквентните) случаи на типична грешка при членуване на имена от м.р. Честотата й е забелязана от преподавателите на всички равнища и от всички, които просто знаят правилото за употреба на въпросния пълен (не "голям") член при имена от м.р.

Изреченията със сказуемо в повелително наклонение (императив) - т.е. заповедни/повелителни/пожелателни/умолителни изречения, най-често нямат словесно изразен подлог: сиреч по-рядко казваме или пишем "Вие посочете ..." или "Ти донеси...", отколкото "Посочете..." и "Донеси...". Без да има отделна дума в изречението, която да бележи (за мераклиите - да експлицира) подлога, той е разбираем за всекиго: "Четете по-бавно!" не се разбира като "Ние да четем по-бавно!" или "Тя да чете по-бавно!", нали...

Пишещият българин обаче има спомен, че ЕДНО име от м.р. в изречението ТРЯБВА да "носи" (или да "отнася") въпросния пълен член. Ето заради този смътен спомен първото име от м.р., попаднало пред окото на пишещия, получава пълен член, въпреки че е допълнение, демек обект на действието: "Посочете автора на..." = "Вие (кой?/подлог) посочете автора (кого?/допълнение) на..."

Горният пример доказва, че объркването е в главата не само на пишещия българин без филологическо образование, но и на пишещия българин със съответно филологическо образование на докторска степен и със съответна позиция в образователната йерархия.

Примерът ми има за цел да докаже, че дори при съвсем близки езикови варианти стандартът е могъща сила за уеднаквяване на речевите писмени практики в съответната публична среда. И пак с единствената задача да направи разбирането между участниците в общуването мълниеносно бързо и напълно незатруднително.

И тук, както във всяко общуване, е хубаво да се придържаме към правилото: "По-малко емоции, повече добро възпитание!" (Преводът, знайно е, е общуване интимно и задълбочено.)

Македонският преводач:

"НАЧАЛНИ ДАННИ НА МАКЕДОНСКАТА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ

(Извадки от монографията по повод 50 години на нашата информативна къща)

Едно кратко подсещане за развитието на Македонското радио и на Македонската телевизия, за които голяма част от историята им е обща. В тази обща история се включва и Радио дифузната мрежа, или както казваме Предаватели и връзки. Македонското радио е родено непосредствено след народно освободителната война, когато за първи път, етера беше изпълнен и с македонски говор. В мугрите на свободата на македонския народ, в разрушеното Скопие, точно месец и половина от неговото освобождение, в етера се резнесе първата македонска дума изговорена из въздушното пространство на свободната татковина:

"ГОВОРИ РАДИО СКОПИЕ"

Още през август 1944 година Антифашиското събрание на народното освобождение в Македония, постави задачата пред съвременния македонски писател и изтъкнат борец в Народно-освободителната война, Владо Малески-Тале, да се захване със създаване и работа на първата македонска радоистанция в свободното отечество. За тази цел са избрани от първите борбени редове техници и журналисти и са изпратени в Горно Врановци на нови задачи. Програмната и журналистическа активност е превзе върху себе Владо Малески, а техническата страна Васко Петковски, отговорен офицер за техниката при Главния штаб на Народно-освободителната войска на Македония.

Оттогава, вече 60 години, чрез тази институция се следи и се записва историята на македонския народ и другите народности, които живеят в тази малка държава.

Сестрата на Радиото, Македонската телевизия се роди двадесет години по-късно и все до днес е свидетел на всякое време.

Тя е създадена в рамките на Югославската радиотелевизия през 1964 година. Но преди това се следеше по електронните сигнали, които допират в тази област. В такива следи е хванат сигнала на "РАИ".

Радио Скопие взема решение за надбавката на три репетитори със сила от по 5 вати (РАИ), които ще бъдат поставени на Пелистер, на Солунска Глава и на Водно.

Снимките на италианската и частично на експерименталната югославска телевизионна програма се въртят, а любопитните погледи на зрителите "гълтат" всичко, което им се предлага. С оформлението на студиото в Скопие започват годините на ръстеш, годините на зреене, когато МРТ израства в съвременна радио дифузна къща, чийто сигнал се предава чрез стотици репетитори и достига до най-малките населени места в Р. Македония."

Българският редактор (в случая - Бойка за студентките от европейска програма по превод):

НАЧАЛНИ ДАННИ ЗА МАКЕДОНСКОТО РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ

(Извадки от монографията по повод 50-годишнината на нашата информационна агенция)

Едно кратко напомняне за развитието на Македонското радио и на Македонската телевизия, голяма част от чиято история [от историята на които] е обща. В тази обща история се включва и радиоразпространителната мрежа, или както казваме Предаватели и връзки. Македонското радио е родено непосредствено след Народноосвободителната война, когато за първи път ефирът беше изпълнен и с македонска реч. В зората на свободата на македонския народ, точно месец и половина след неговото освобождение, в разрушеното Скопие в ефира се разнесоха първите македонски думи, произнесени във въздушното пространство на свободната татковина:

"ГОВОРИ РАДИО СКОПИЕ"

Още през август 1944 година Антифашисткото събрание на народното освобождение в Македония постави задачата пред съвременния македонски писател и изтъкнат борец в Народноосвободителната война Владо Малески-Тале да се захване със създаването и работата на първата македонска радиостанция в свободното отечество. За тази цел са избрани измежду първите бойни редици техници и журналисти и са изпратени в Горно Врановци с нови задачи. Програмната и журналистическа дейност пое върху себе си Владо Малески, а техническата страна – Васко Петковски, офицер, отговорен за техниката при Главния щаб на Народноосвободителната войска на Македония.

Оттогава, вече 60 години, чрез тази институция се следи и се записва историята на македонския народ и на другите народности, които живеят в тази малка държава.

Сестрата на радиото, Македонската телевизия се роди двадесет години по-късно и до днес все още е свидетел на всякакви времена.

Тя е създадена в рамките на Югославското радио и телевизия през 1964 година. Но преди това използваше електронните сигнали, които достигат до тази област. Така например се хващаше сигналът на "РАИ".

Радио Скопие взема решение за добавяне[то] на три ретранслатора със сила от по 5 вата (РАИ), които да бъдат поставени на Пелистер, на Солунска глава и на Водно.

Кадри[те]/Филми[те] на италианската и някои на експерименталната югославска телевизионна програма се въртят, а любопитните очи на зрителите "поглъщат" всичко, което им се предлага. Със създаването на студиото в Скопие започват годините на растеж, годините на зреене, когато МРТ израства в съвременна радио[разпръсквателна/разпространителна] агенция, чийто сигнал се предава чрез стотици ретранслатори и достига до най-малките населени места в Р. Македония.

Здравей, Бойче! Надявам се да те заварвам в добро здраве и разположение на духа!

Аз вече работя като преводач в Съвета на ЕС в Брюксел - от 1 май - и в тази връзка много се нуждая от съвети и помощ по български правопис. Всъщност, не само аз, ами всичките ми колеги тук биха били много благодарни, ако има към кого да се обръщат, когато се чудят как е най-правилно да се напише нещо на хубав български език.

Естествено, при тези свои мъки се сетих най-напред за теб.

Какво би ни препоръчала да направим, за да се консултираме с най-достоверния и надежден източник по въпросите на правилния български език? Необходимо е да бъде и достатъчно обществено призната институция, за да можем да защитим написаното.

Намерих адреса на Института за български език и бих могла да се свържа с тях, но реших първо теб да питам какво ще препоръчаш по този въпрос.

Бойка: Изпраща линкове към сайта и телефони на „най-достоверния...“.

Два месеца по-късно – след серия опити за контакти с "най-достоверния"...

Здрасти, Бойче!

За много ти години! Желая ти весела, здрава и успешна 2008 година!

Обръщам се към теб със следния въпрос: В изречение като следното правилно ли е поставена запетайката преди КАТО?

Необходимо е да се засили съдебното сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз, като за тази цел се разреши на звената за контакт на Европейската съдебна мрежа и на Евроюст да осъществяват при нужда директна и по-ефикасна комуникация чрез защитена телекомуникационна мрежа.

А също така, по принцип: винаги ли трябва да се слага запетайка пред КАТО, когато въвежда обстоятелствено пояснение или има особености?

Сърдечни поздрави, ХХХ

Бойка: Тук запетайката е точно на мястото си, защото „като“ въвежда подчинено изречение – сиреч конструкция със собствено сказуемо. В тези случаи „като“ означава всъщност „когато“, „докато“, „при това положение“ и др. под. Всъщност – изречението, започващо с „като“, е отграничено чрез запетаята пред „като“.

Запетая не се пише пред „като“ в случаите, когато тази дума въвежда именен израз за сравнение (именна конструкция без сказуемо).

Например „Пее хубаво като майка си.“

„Ходи като дърта мечка тромаво.“

„Произвеждали сечива като каменни длета и брадви или дървени тояги със заострен връх.“

Много скоро след това...

Uvajaema gospojo,

ХХХХХХХХХХХ
DGA III - Unité de langue bulgare
Conseil de l'Union Européenne
+32 (0)2 281 ХХХХ
* Rue de la Loi, ХХХ - Lex ХХ AC ХХ
B-1048 Bruxelles, Belgique
Email: ХХХХХХХХХХсonsilium.europa.eu

Бойка: Запетаите не са обвързани със самите изрази, а с мястото им и/или ролята им в изречението. Така че:

1. Поради тази причина ще се наложи да се въведат ...
Поради тази причина бяха определени следните мерки...
Неговите съображения бяха взети предвид поради тази причина. ...
НЯМА запетая. ЗАДАВАЙТЕ ВЪПРОСИ (например тук – защо?/по какво причина?/поради какво?), ЗАЩОТО простите информационни блокове в просто изречение - само с едно сказуемо, не се отделят със запетаи. Така ще можете да отграничите ролята на израза в изречението.)
НО:
Поради тази причина, винаги поставяна пред всички останали, бяха въведени... и др. под.

2. За съжаление не можахме да ви предупредим.
НЯМА запетая (защо?/по какво причина?/поради какво?).
НО:
За съжаление, макар и да не беше виновен, той се принуди да се оправдава пред тях.

3. Освен това на комисията бяха предложени и няколко много стойностни аргумента.
Освен това им дадоха и ваучери за таксита.
НЯМА запетая (бяха предложени какво и какво?).
НО:
Освен това, съгласни или не, те трябваше да платят и неговата част.

4. В действителност не искахме точно това, но трябваше да се съобразим с...
Понякога не знам какво мислиш в действителност.
НЯМА запетая (при какви обстоятелства, при какви условия?).
НО:
В действителност, както и да са разположени в пространството, те извършват параболоидни движения...

5. В тази перспектива: „перспектива“ по смисъла си изисква ОТ „От тази перспектива“ – ако става въпрос за гледна точка. Иначе българският израз е „В тази светлина“
От тази перспектива проблемът изглежда напълно решим.
В тази светлина могат вече да се изработят решения.
Нека да разгледаме проблемите в тази светлина.
НЯМА запетая.
НО:
От тази перспектива, очертана вече в предходната аргументация, може да се разгледат и останалите позиции в...
Нека да разгледаме проблемите в тази светлина, която вие посочвате като най-изясняваща ситуацията.

6. В този контекст са поставени всичките мерки, които можем да ви предложим.
НЯМА запетая (формален, но ясен въпрос: „къде“ са поставени?).
НО:
В този контекст, създаден от намесата на ВВС, трябва вече да се погледне към...

7. В тази връзка не бива да се използва изобщо – изразът е небългарски, а е и „нищо не казва“. Добрият вариант е „Във връзка с това“
Във връзка с това ние ви предлагаме следните варианти...
Ще ви се обадя във връзка с това.
НЯМА запетая (защо?/при какви обстоятелства, при какви условия?).
НО:
Във връзка с това, без да искам да атакувам вашата позиция, бих разгледал...